Съдържание на „Капиталът. Трети том.“
КАРЛ МАРКС
Капиталът. Книга III.
Цялостният процес на капиталистическото производство
1894
Издаден под редакцията на Фридрих Енгелс
ОТДЕЛ ПЪРВИ
Превръщане на принадената стойност в печалба
и нормата на принадената стойност в норма на печалбатаГлава трета
Отношение на нормата на печалбата
към нормата на принадената стойностКакто се каза в края на предидущата глава, ние тук, както и изобщо в целия този първи отдел, приемаме, че сумата на печалбата, която се пада на даден капитал, е равна на цялата сума на принадената стойност, произведена с помощта на този капитал в течение на даден период на обръщение. Следователно засега се абстрахираме от това, че тази принадена стойност, от една страна, се разпада на различни производни форми: лихва от капитала, поземлена рента, данъци и т. н., и че, от друга страна, тя в повечето случаи не съвпада с печалбата в онзи вид, в който тази печалба се присвоява по силата на общата средна норма на печалбата, за което ще говорим във втория отдел.
Доколкото се приема, че печалбата е количествено равна на принадената стойност, нейната величина и величината на нормата на печалбата се определят от отношенията на простите числени величини, които са дадени или могат да бъдат определени за всеки отделен случай. По такъв начин изследването се движи в началото в чисто математическа област.
Ние запазваме обозначенията, употребявани в първата и втората книга. Целият капитал К се разделя на постоянен капитал с и променлив капитал v и произвежда принадена стойност m. Отношението на тази принадена стойност към авансирания променлив капитал, т. е. m/v, ние наричаме норма на принадената стойност и я обозначаваме с m'. Следователно m/v = m' и затова m = m'v. Ако тази принадена стойност се отнесе не към променливия капитал, а към целия капитал, тогава тя се нарича печалба (р), а отношението на принадената стойност m към целия капитал K, т. е. m/K, се нарича норма на печалбата р'. По този начин получаваме:
p' = m/K = m/(c+v);
ако на мястото на m поставим намерената по-горе негова величина m'v, то ще получим:
p' = m'(v/K) = m'[v/(c+v)]
което уравнение може да се изрази и в пропорцията:
p':m' = v:K
т. е. нормата на печалбата се отнася към нормата на принадената стойност, както променливия капитал към целия капитал.
От тази пропорция следва, че р', нормата на печалбата, е винаги по-малка от m', нормата на принадената стойност, защото v, променливият капитал, е винаги по-малък от А, от сумата v+с, променливия плюс постоянния капитал; с изключение на единствения практически невъзможен случай, когато v=К, т. е. когато капиталистът съвсем не авансира нито постоянен капитал, нито средства за производство, а само работна заплата.
В нашето изследване трябва между впрочем да се обърне внимание още на редица други фактори, които влияят определящо върху величината на с, v и m и затова заслужават да бъдат накратко споменати.
Първо, стойността на парите. Нея можем да приемем навсякъде като постоянна.
Второ, оборотът. Този фактор ние оставяме засега настрана, защото неговото влияние върху нормата на печалбата ще се изследва в една от следващите глави. {Тук ние, забягвайки напред, ще споменем само един пункт, а именно, че формулата p' = m'(v/K) е строго правилна само за един оборот на променливия капитал, но че можем да я направим правилна и за годишния оборот, ако вместо m', простата норма на принадената стойност, поставим m'n, годишната норма на принадената стойност, при което n означава броя на оборотите на променливия капитал в течение на една година (виж „Капиталът“, кн. II, гл. XVI, 1). — Ф. Е.}
Трето, трябва да се вземе под внимание производителността на труда, влиянието на която върху нормата на принадената стойност е подробно изследвано в „Капиталът“, кн. 1, отдел IV. Но тя може да оказва и пряко влияние върху нормата на печалбата поне за отделен капитал, ако, както е посочено в „Капиталът“, кн. I, глава X, стр. 280—281[22], този отделен капитал работи с по-голяма производителност от обществено средната, доставя продукти със стойност, по-ниска от обществено средната стойност на същия вид стоки и поради това реализира допълнителна печалба. Но този случай оставяме тук настрана, тъй като и в този отдел все още приемаме, че стоките се произвеждат при обществено нормални условия и се продават по своите стойности. Следователно при всеки отделен случай ние изхождаме от предпоставката, че производителността на труда си остава постоянна. В действителност капиталът, вложен в известен отрасъл на промишлеността, по своя стойностен състав, т. е. определено отношение на променливия към постоянния капитал, всеки път изразява определена степен на производителността на труда. Следователно, ако това отношение се изменя не поради същата причина, както простото изменение на стойността на веществените съставни части на постоянния капитал или както изменението на работната заплата, то и производителността на труда трябва да претърпи изменение, и затова ще имаме доста често възможност да наблюдаваме, че измененията, които се извършват с факторите с, v и m, предполагат същевременно и изменения в производителността на труда.
Същото важи и за трите останали фактора: продължителността на работния ден, интензивността на труда и работната заплата. Тяхното влияние върху масата и нормата на принадената стойност е подробно изследвано в първата книга[23]. И тъй, ясно е, че макар за опростяване на работата и да излизаме винаги от предпоставката, че тези три фактора си остават постоянни, все пак измененията, които се извършват с v и m, могат да предполагат изменения във величината на тези три определящи ги момента. Тук трябва само накратко да се припомни, че действието на работната заплата върху величината на принадената стойност и върху размера на нормата на принадената стойност е обратно на действието на продължителността на работния ден и на интензивността на труда; че повишаването на работната заплата намалява принадената стойност, докато удължаването на работния ден и повишаването на интензивността на труда я увеличават.
Ако приемем напр., че един капитал 100 с 20 работници при десетчасов труд и при обща седмична заплата 20 произвежда принадена стойност 20, то ще получим:
80с + 20v + 20m; m' = 1000% р' = 20%.
Нека работният ден бъде удължен на 15 часа без повишение на работната заплата; с това общата новопроизведена от 20-те работници стойност ще се увеличи от 40 на 60 (10:15 = 40:60); тъй като v, заплатената работна заплата, си остава предишната, то принадената стойност се повишава от 20 на 40, и получаваме:
80с + 20v + 40m; m' = 200% р' = 40%.
Ако, от друга страна, при десетчасов труд работната заплата спадне от 20 на 12, ще имаме също, както и отначало, обща новосъздадена стойност 40, но сега тя ще се разпредели другояче: v се намалява на 12 и затова дава за m остатък 28. По такъв начин получаваме:
80c + 12v + 28m; m' = 233⅓%; p' = 28/92 = 30 10/23%.
И така, виждаме, че както удължаването на работния ден (или съответното повишаване на интензивността на труда), така и понижаването на работната заплата повишава масата, а оттам и нормата на принадената стойност; обратно, повишаването на работната заплата при равни други условия би понижило нормата на принадената стойност. С други думи, ако v нараства поради повишаване на работната заплата, това изразява не увеличаване, а само по-скъпо заплащане на известно количество труд; m' и р' не се повишават, а се понижават.
Още тук вече се вижда, че измененията в работния ден, в интензивността на труда и в работната заплата не могат да настъпят без едновременно изменение във v и m и в отношението между тях, а оттам и в р', в отношението на m към с+v, към целия капитал; и също така е ясно, че измененията в отношението на m към v също предполагат промяна поне в едно от току-що споменатите три условия на труда.
В това именно се проявява особеното органическо отношение на променливия капитал към движението на целия капитал и към нарастването на неговата стойност, както и разликата между него и постоянния капитал. Постоянният капитал, доколкото става дума за образуването на стойност, е важен само поради стойността, която притежава; при това за образуването на стойността е съвсем безразлично дали един постоянен капитал от 1500 ф. ст. представлява, да речем, 1500 тона желязо по 1 ф. ст., или 500 тона желязо по 3 ф. ст. Количеството на действителните вещества, в които е представена стойността на постоянния капитал, е съвсем без значение за образуването на стойността и за нормата на печалбата, която се изменя в обратна посока спрямо тази стойност, в каквото и отношение да се намира увеличението или намалението на стойността на постоянния капитал към масата на веществените потребителни стойности, в които той е представен.
Съвсем иначе стои въпросът с променливия капитал. Тук е важна преди всичко не стойността, която той притежава, не трудът, който е овеществен в него, а стойността като прост показател на целия труд, който променливият капитал привежда в движение и който не е изразен в променливия капитал; разликата между целия този труд и труда, който е изразен в самия променлив капитал и следователно е труд заплатен, или онази част от този труд, която създава принадената стойност, се оказва тъкмо толкова по-голяма, колкото по-малък е трудът, съдържащ се в самия променлив капитал. Нека работният ден от 10 часа да е равен на десет шилинга = десет марки. Ако необходимият труд за възстановяване на работната заплата, т. е. на променливия капитал, е = 5 часа = 5 шилинга, то принаденият труд е = 5 часа и принадената стойност = 5 шилинга; ако необходимият труд е = 4 часа = 4 шилинга, то принаденият труд е = 6 часа и принадената стойност = 6 шилинга.
И така, щом величината на стойността на променливия капитал престане да служи като показател на масата на труда, която той привежда в движение, и, напротив, изменя се дори и мярката на този показател, то заедно с това и нормата на принадената стойност претърпява изменение в противоположна посока и обратно пропорционално.
Сега преминаваме към това, да приложим приведеното по-горе уравнение на нормата на печалбата p' = m'(v/K) към различните възможни случаи. Ние ще изменяме значението на отделните фактори в m'(v/K) един след друг и ще установяваме влиянието на тези изменения върху нормата на печалбата. По този начин ще получим различни серии от случаи, в които можем да видим или последователни изменения на условията за действие на един и същ капитал, или пък различни паралелно съществуващи в едно и също време капитали, взети за сравнение, напр. капитали в различни отрасли на промишлеността или в различни страни. Затова, ако разбирането на някои от нашите примери като примери на последователни по време състояния на един и същ капитал се стори изкуствено или практически невъзможно, то това възражение ще отпадне, щом погледнем на тях като на сравнение между независими капитали.
И така, ние разделяме произведението m'(v/K) на двата му множителя m' и v/K; най-напред ще вземем m' като постоянна величина и ще изследваме влиянието на възможните изменения на v/K; след това ще приемем, че дробта v/K е постоянна величина и ще заставим m' да претърпи възможните изменения; най-сетне ще приемем, че всички фактори се изменят, и с това ще изчерпим всички случаи, от които могат да бъдат изведени законите, отнасящи се до нормата на печалбата.
I. m' НЕ СЕ ИЗМЕНЯ, v/K СЕ ИЗМЕНЯ
За този случай, който обхваща няколко частни случаи, може да се състави обща формула. Ако имаме два капитала: K и K1 със съответни променливи съставни части v и v1 с обща за двата норма на принадената стойност m' и норми на печалбата р' и р'1, то
p' = m'(v/K); p'1 = m'(v1/K1).
Ако сега определим отношението между K и K1, както и между v и v1 ако приемем напр., че значението на дробта K1/K = E, а на дробта v1/v = e, то K1 = ЕК и v1 = ev. Ако поставим сега в предишното уравнение получените по този начин величини за р'1, K1 и v1, ще получим:
p'1 = m'(ev/EK).
Но от предишните две уравнения можем да изведем и още една формула, като ги превърнем в следната пропорция:
p' : p'1 = m'(v/K) : m'(v1/K1) = v/K : v1/K1
Тъй като големината на дробта не се изменя, ако умножим числителя и знаменателя с едно и също число, можем да сведем v/K и v1/K1 към процентни числа, т. е. да приемем, че и K, и K1 са = 100. Тогава ще имаме v/K = v/100 и v1/K1 = v1/100 и можем да изхвърлим знаменателите в горната пропорция; получаваме:
p':p'1 = v:v1; или:
при два произволно взети капитала, които функционират с равна норма на принадената стойност, нормите на печалбата се отнасят една към друга както променливите части на капитала, взети в процентно отношение, към съответните цели капитали.
Тези две формули обхващат всички случаи на измененията на v/K.
Преди да изследваме тези случаи поотделно, още една забележка. Тъй като К представлява сборът от с и v, от постоянния и променливия капитал, и тъй като нормата на принадената стойност подобно на нормата на печалбата се изразява обикновено в проценти, то изобщо е удобно да се приеме, че сборът с+v е също равен на сто, т. е. да се изразят с и v в проценти. За определянето, разбира се, не на масата, а на нормата на печалбата е безразлично дали ще кажем: капиталът от 15 000, от които 12 000 постоянен и 3000 променлив капитал, произвежда принадена стойност 3000, или пък ще сведем този капитал към проценти:
15 000 К = 12 000c + 3000v (+ 3000m)
100 K = 80c + 20v (+ 20m).
И в двата случая нормата на принадената стойност m' = 100%, нормата на печалбата = 20%.
Същото е, когато сравняваме един с друг два капитала, напр. когато с предидущия сравним друг капитал:
12 000 K = 10 800c + 1200v (+1200m)
100 К = 90c + 10v (+ 10m),
където и в двата случая m' = 100%, р' = 10% и където сравнението с предидущия капитал се оказва много по-нагледно в процентната форма.
Напротив, ако се касае до изменения, които стават с един и същ капитал, то само в редки случаи можем да използваме процентната форма, защото тя почти винаги заличава тези изменения. Ако от процентната форма:
80c + 20v + 20m
капиталът преминава към процентната форма:
90с + 10v + 10m,
то не се вижда дали изменилият се процентен състав 90c + 10v е възникнал вследствие на абсолютно намаление на v или вследствие на абсолютно увеличение на с, или пък вследствие на едното и на другото. За тази цел трябва да разполагаме с абсолютни числени величини. Но при изучаването на предстоящите отделни случаи на изменения всичко се свежда до това, по какъв начин са станали тези изменения: дали 80c + 20v са се превърнали в 90с + 10v по такъв начин, че напр. 12 000c + 3000v вследствие увеличението на постоянния капитал при неизменен променлив капитал са се превърнали в 27 000c + 3000v (в проценти 90c + 10v) или пък те са приели тази форма вследствие намаление на променливия капитал при неизменен постоянен капитал, т. е. вследствие преминаване в 12 000c + 1333⅓v(в проценти също така 90c + 10v), или, най-сетне, вследствие изменение на двете събираеми, напр. 13 500c + 1500v (в проценти пак 90c + 10v). Ние трябва последователно да разгледаме именно всички тези случаи и поради това ще ни се наложи да се откажем от удобствата на процентната форма или да прибягваме към нея само на второ място.
1) m' и K не се изменят, v се изменя
Ако v изменя своята величина, K може да остане неизменно само поради това, че другата съставна част на K, именно постоянният капитал с, изменя своята величина със същата сума, както v, но в противоположна посока. Ако K е първоначално = 80с + 20v = 100, а след това v се намали на 10, то K може да остане = 100 само при условие, че с се увеличава на 90; 90c + 10v = 100. Изобщо, ако v се превръща във v+d, във v, увеличено или намалено с d, то, за да се изпълнят условията на разглеждания случай, с трябва да се превърне в c ± d, трябва да се измени със същата сума, но в противоположна посока.
Също така при неизменена норма на принадената стойност m', но при изменение на променливия капитал v масата на принадената стойност m трябва да се измени, тъй като m = m'v, а в m'v единият множител, именно v, е изменил своята величина.
Освен първоначалното уравнение:
p' = m(v/K),
предпоставките на нашия случай дават чрез изменение на v и второ уравнение:
p'1 = m'(v1/K),
в което v е преминало във v1, а р', т. е. получилата се вследствие на това изменена норма на печалбата, трябва да бъде намерена.
Тя се определя с помощта на съответната пропорция:
p':p'1 = m'(v/K):m'(v1/K) = v:v1.
Или: при неизменна норма на принадената стойност и неизменен цял капитал първоначалната норма на печалбата се отнася към нормата на печалбата, възникнала вследствие изменението на променливия капитал, както първоначалният променлив капитал се отнася към изменения.
Ако капиталът е бил първоначално както по-горе:
I. 15 000 K = 12 000с + 3000v (+ 3000m), а сега е
II. 15 000 K = 13 000с + 2000v, (+ 2000m), то и в двата случая K= 15 000 и m' = 100%, а нормата на печалбата при I, 20%, се отнася към нормата на печалбата при II, 13⅓%, както променливият капитал при I, 3000, се отнася към променливия капитал при II, 2000, следователно 20%:13⅓% = 3000:2000.
Променливият капитал може или да се увеличи, или да се намали. Да вземем най-напред един пример, когато той се увеличава. Нека капиталът да е първоначално съставен и да функционира по следния начин:
I. 100с + 20v + 10m; K = 120, m' - 50%, p' = 8⅓%.
Нека сега променливият капитал се увеличи на 30; тогава, съгласно предпоставката, че целият капитал си остава неизменен = 120, постоянният капитал трябва да се намали от 100 на 90. Произведената принадена стойност при същата норма на принадената стойност от 50% трябва да се увеличи на 15. Следователно получаваме:
II. 90с + 30v + 15m; K = 120, m' = 50%, p' = 12½%.
Най-напред да тръгнем от предпоставката, че работната заплата не се е изменила. Тогава и другите фактори на нормата на принадената стойност — работният ден и интензивността на труда — също трябва да останат неизменени. Следователно увеличението на v (от 20 на 30) може да има само смисъла, че се използват с ½ повече работници. В такъв случай и цялата новопроизведена от тях стойност също се увеличава с ½, от 30 на 45, и се разпределя, както и преди, ⅔ за работна заплата и ⅓ за принадена стойност. Но едновременно с увеличението на броя на работниците се е намалил постоянният капитал, стойността на средствата за производство, от 100 на 90. Така че имаме пред себе си случай на намаляваща се производителност на труда, свързан с едновременно намаление на постоянния капитал; възможен ли е икономически този случай?
В земеделието и добивната промишленост, където би било лесно да се разбере едно намаление на производителността на труда, а следователно и едно увеличение на броя на заетите работници, този процес — в рамките на капиталистическото производство и на неговата база — е свързан не с намаление, а с увеличение на постоянния капитал. Дори ако споменатото намаление на с би било обусловено само от понижение на цената, отделният капитал само при съвсем изключителни обстоятелства би могъл да извърши прехода от I към II. Но по отношение на два независими капитала, които са вложени в различни страни или в различни отрасли на земеделието или на добивната промишленост, не би имало нищо чудно, ако в единия случай биха се използвали повече работници (а следователно и по-голям променлив капитал), които работят с по-малко ценни или по-оскъдни средства за производство, отколкото в другия случай.
Ако пък изоставим предпоставката, че работната заплата остава неизменна, и обясним повишаването на променливия капитал от 20 на 30 с обстоятелството, че работната заплата се е увеличила с ½, то ще имаме съвсем друг случай. Същият брой работници — да кажем 20 работници — продължават да работят със същото или незначително намалено количество средства за производство. Ако работният ден остава неизменен, напр. 10 часа, то цялата новопроизведена стойност също така остава неизменена, както и преди, тя е = 30. Но тези 30 ще бъдат изцяло употребени, за да се възстанови авансираният променлив капитал = 30; принадената стойност би изчезнала. Но ние бяхме приели, че нормата на принадената стойност не се изменя, т. е. както и при I си остава = 50%. Това е възможно само ако работният ден се увеличи с ½, на 15 часа. Тогава 20-те работници биха произвели за 15 часа обща стойност 45 и всички условия биха били спазени)
II. 90с + 30v + 15m; K = 120, m' = 50%, р' = 12½%.
В този случай тези 20 работници не се нуждаят от повече средства на труда, оръдия, машини и т. н., отколкото в случай I; ще трябва да се увеличи с ½ само количеството на суровия материал или на спомагателните материали. Следователно при спадане на цените на тези материали преходът от I към II съгласно нашите предпоставки би бил икономически допустим дори за отделен капитал. И капиталистът би бил поне отчасти обезщетен за загубата, от която би могъл да пострада вследствие понижение стойността на неговия постоянен капитал, чрез повишаване на печалбата.
Да приемем сега, че променливият капитал не се увеличава, а се намалява. В такъв случай е достатъчно само да преобърнем нашия предишен пример, да вземем II за първоначален капитал и да преминем от II към I.
II. 90c + 30v + 15m, се превръща тогава в:
I. 100с + 20v + 10m, и ясно е, че вследствие на това разместване не се изменя нищо в условията, регулиращи съответните норми на печалбата и тяхното взаимоотношение.
Ако v се намали от 30 на 20 поради това, че при нарастване на постоянния капитал броят на заетите работници се намали с ⅓, то ще имаме нормален случай на съвременната промишленост: повишаваща се производителност на труда, овладяване на по-големи маси средства за производство с помощта на по-малък брой работници. Че такова движение е по необходимост свързано с едновременно настъпващо спадане на нормата на печалбата, ще се види в третия отдел на тази книга.
Но ако v се намали от 30 на 20 поради това, че е зает предишният брой работници, но при по-ниска работна заплата, то при неизменен работен ден цялата новопроизведена стойност би си останала, както и преди, = 30v + 15m = 45; тъй като v се е намалил на 20, то принадената стойност би се увеличила на 25, нормата на принадената стойност — от 50% на 125%, което би противоречило на нашата предпоставка. За да се спазят условията на нашия случай, принадената стойност при норма 50% трябва, напротив, да спадне на 10, а следователно и цялата новопроизведена стойност — от 45 на 30, а това е възможно само при намаление на работния ден с ⅓. Тогава получаваме, както по-горе:
100c + 20v + 10m; m' = 50%, p' = 8⅓%.
Разбира се, не е нужно да се споменава, че такова намаление на работното време при спадане на работната заплата на практика не би се случило. Впрочем това засега е безразлично. Нормата на печалбата е функция от няколко променливи и ако искаме да узнаем как влияят тези променливи върху нормата на печалбата, трябва последователно да изследваме отделното влияние на всяка една от тях, безразлично дали такова изолирано влияние по отношение на един и същ капитал е мислимо икономически или не.
2) m' не се изменя, v се изменя, K се изменя вследствие изменение на v
Този случай се различава от предидущия само по степента. Вместо с да се намалява или увеличава с толкова, с колкото v се увеличава или намалява, с си остава тук неизменно. Но при съвременните условия на едрата промишленост и селското стопанство променливият капитал представлява само относително малка част от целия капитал и затова намалението или нарастването на последния, доколкото то се определя от измененията на първия, е също така относително малко. Ако вземем за изходна точка същия капитал:
I. 100c + 20v + 10m; K= 120, m' =50%, р' = 8⅓%, то той би се превърнал напр. във:
II. 100c + 30v + 15m; K = 130, m' = 50%, p' = 11 7/13%.
Противоположният случай на намаляване променливия капитал би се илюстрирал пак чрез обратно преминаване от II към I.
Икономическите условия биха били в съществената си част същите, както и в предидущия случай, поради което не е нужно да бъдат повторно излагани. Преминаването от I към II предполага намаление на производителността на труда наполовина; за да се справи със 100c, трудът във II трябва да се увеличи с ½ в сравнение с I. Този случай може да се срещне в земеделието9).
Но докато в предидущия случай целият капитал си оставаше неизменен, защото постоянният капитал се превръщаше в променлив или, обратно, тук, при увеличение на променливата част се ангажира допълнителен капитал, а при намаление на променливата част се освобождава част от ангажирания досега капитал.
3) m' и v не се изменят, с, а поради това и K се изменят
В този случай уравнението:
p' = m'(v/K) се изменя в: p'1 = m'(v/K1)
и чрез зачертаване на множителите от двете страни довежда до пропорцията:
p'1:p' = K:K1;
при равни норми на принадената стойност и при равни променливи части на капитала нормите на печалбата са обратно пропорционални на целите капитали.
Ако имаме напр. три капитала или три различни състояния на един и същ капитал:
I. 80c + 20v + 20m; K = 100, m' = 100%, p' = 20%;
II. 100c + 20v + 20m; K = 120, m' = 100%, р'= 16⅔%;
III. 60c + 20v + 20m; K = 80, m' = 100%; p' = 25%, то се получават такива отношения:
20%:16⅔% = 120:100 и 20%:25% = 80:100.
Дадената по-рано обща формула на измененията на v/K при неизменяща се m' беше следната:
p1' = m'(ev/EK); сега тя се превръща в: p1' = m'(v/EK),
тъй като v не претърпява изменения, и поради това множителят e = v1/v става тук = 1.
Тъй като m'v = m, на масата на принадената стойност, и тъй като m' и v остават неизменни, то и m не се засяга от изменението на K; масата на принадената стойност остава същата, както и преди това изменение.
Ако с спаднеше на нула, то р' би било = m', т. е. нормата на печалбата би била равна на нормата на принадената стойност.
Изменението на с може да възникне или само поради изменение на стойността на веществените елементи на постоянния капитал, или поради изменение на техническия състав на целия капитал, т. е. поради изменение на производителността на труда в съответния отрасъл на производството. В последния случай повишаването на производителността на обществения труд, което се извършва с развитието на едрата промишленост и на селското стопанство, би водело до последователно преминаване (в току-що приведения пример) от III към I и от I към II. Онова количество труд, което се заплаща с 20 и произвежда стойност 40, би се справяло отначало с една маса средства на труда на стойност 60; при повишение на производителността и неизменяща се стойност масата на употребяваните вече средства на труда би се увеличила отначало на 80, а след това на 100. Обратната последователност би обусловила намаляване на производителността; същото количество труд би било в състояние да приведе в движение по-малко средства за производство, производството би се намалило, както това може да се случи в земеделието, минното дело и т. н.
Пестенето на постоянен капитал повишава, от една страна, нормата на печалбата, а от друга — освобождава капитал, следователно то е важно за капиталистите. По-късно*1 ще изследваме по-отблизо този пункт, както и влиянието на изменението на цената на елементите на постоянния капитал, особено на суровините.
И тук отново се оказва, че изменението на постоянния капитал еднакво действа върху нормата на печалбата, безразлично дали това изменение е предизвикано от увеличение или намаление на веществените съставни части на с или само от изменение на тяхната стойност.
4) m' не се изменя, v, с и K се изменят всички
В този случай остава в сила горната обща формула на изменената норма на печалбата:
p1' = m'(ev/EK).
От нея следва, че при неизменена норма на принадената стойност:
а) Нормата на печалбата спада, ако Е е по-голямо от е, т. е. ако постоянният капитал се увеличава така, че целият капитал нараства относително по-бързо, отколкото променливият капитал. Ако капитал от 80с + 20v + 20m премине в структурата 170c + 30v + 30m, то m' ще остане = 100%, но v/K пада от 20/100 на 30/200, въпреки че както v, така и K са се увеличили, и нормата на печалбата пада съответно от 20% на 15%.
b) Нормата на печалбата остава неизменна само ако е = Е, т. е. че дробта v/K при привидно изменение запазва предишната си стойност, т. е. ако числителят и знаменателят бъдат умножени или разделени на едно и също число. 80c + 20v + 20m и 160с + 40v + 40m имат очевидно една и съща норма на печалбата — 20%, защото m' остава = 100%, а v/K = 20/100 = 40/200 и в двата примера има едно и също значение.
c) Нормата на печалбата се повишава, ако е е по-голямо от Е, т. е. ако променливият капитал нараства относително по-бързо от целия капитал. Ако 80c + 20v + 20m се превръща в 120c + 40v + 40m, то нормата на печалбата се повишава от 20% на 25%, защото m' не се е изменило, а v/K = 20/100 се e увеличило на 40/160, от 1/5 на ¼.
При изменение на v и K в едно и също направление бихме могли да представим това изменение на величините по такъв начин, като че и двете до известна граница се изменят в една и съща пропорция, така че до тази граница v/K си остава неизменно. Отвъд тази граница би започнала да се изменя само едната от двете величини и по този начин ще сведем този по-сложен случай към един от по-простите предидущи.
Ако напр. 80с + 20v + 20m преминава в 100с +30v + 30m, то в процеса на това изменение отношението на v към с, а следователно и към K ще остава неизменно чак докато бъде достигнато 100c + 25v + 25m. Следователно дотогава и нормата на печалбата остава незасегната от изменението. По такъв начин можем да приемем сега като изходен пункт 100c + 25v + 25m; намираме, че v се е увеличило с 5 на 30v, а поради това и K се увеличава от 125 на 130 и следователно получаваме втория случай — случая на изменение само на v и на предизвиканото от него изменение на K. Нормата на печалбата, която първоначално беше 20%, се повишава поради това присъединяване на 5v при същата норма на принадената стойност на 23 1/13%.
Също такова свеждане към по-прост случай би могло да стане дори ако v и K изменят своята величина в противоположна посока. Ако бихме изхождали пак напр. от 80с +20v + 20m и бихме се постарали да преминем към формата 110с + 10v + 10m, то при изменение на 40c + 10v + 10m нормата на печалбата би останала същата, именно 20%. Вследствие на прибавяне към тази промеждутъчна форма на 70c нормата на печалбата ще спадне на 8⅓%. Следователно и този случай сведохме към случая на изменение на една-единствена променлива, именно на с.
По този начин едновременното изменение на v, с и K не създава нови положения и в последна сметка винаги довежда до случай, когато се изменя само единият фактор.
Дори единственият още останал случай е фактически вече изчерпан, именно случаят, когато v и K числено запазват предишната си величина, но техните веществени елементи изменят стойността си, т. е. когато следователно v показва изменено количество на приведен в движение труд, а с — изменено количество на приведени в движение средства за производство.
В израза 80с + 20v + 20m нека 20v представляват първоначално работната заплата на 20 работника по 10 работни часа на ден. Нека работната заплата на всеки един се повиши от 1 на 1¼. Тогава 20v заплащат не 20, а само 16 работници. Но ако тези 20 за 200 работни часа произвеждаха стойност, равна на 40, то 16-те при 10 часа на ден, т. е. общо за 160 работни часа, ще произведат стойност, равна само на 32. След приспадането на 20v за работна заплата от 32 ще остане само 12 за принадена стойност; нормата на принадената стойност би се намалила от 100% на 60%. Но тъй като съгласно предпоставката нормата на принадената стойност трябва да остане неизменна, то работният ден трябва да бъде удължен с ¼, т. е. от 10 на 12½ часа; ако 20 работници при десет часа на ден = 200 работни часа, произвеждат стойност, равна на 40, то 16 работници при 12½ часа на ден = 200, ще произведат същата стойност и капиталът 80с + 20v би произвел, както и преди, принадена стойност, равна на 20.
Обратно: ако работната заплата се намали така, че 20v образуват работната заплата на 30 работници, то m' може да остане неизменно само ако работният ден се намали от 10 на 6⅔ часа. 10 X 20 = 6⅔ X 30 = 200 работни часа.
Докато при тези противоположни предпоставки паричният израз на стойността на с може да остане неизменен, макар то и да представлява количеството на средствата за производство, което се е изменило съответно на изменилите се отношения, това е вече разгледано в съществената си част по-горе. В своя чист вид този случай е възможен само като крайно изключение.
Що се отнася до такова изменение на стойността на елементите на с, което увеличава или намалява тяхната маса, но оставя неизменна сумата на стойността с, щом не влече след себе си изменения във величината на v, то не засяга нито нормата на печалбата, нито нормата на принадената стойност.
По такъв начин изчерпахме всички възможни случаи на изменения на v, с и K в нашето уравнение. Ние видяхме, че при неизменяща се норма на принадената стойност нормата на печалбата може да се намалява, да остава неизменна или да нараства, тъй като най-незначителното изменение в отношението на v към с съотв. към K, е достатъчно, за да измени и нормата на печалбата.
По-нататък се оказа, че при изменението на v винаги се идва до една граница, когато неизменяемостта на m' става икономически невъзможна. Тъй като всяко едностранчиво изменение на с също трябва да стигне граница, когато v не може повече да остане неизменно, то се оказва, че за всички възможни изменения на v/K съществуват граници, отвъд които m' също така трябва да започне да се изменя. Това взаимодействие между различните променливи на нашето уравнение ще се види още по-ясно при изследване на измененията на m', към което сега и преминаваме.
II. m' СЕ ИЗМЕНЯ
Общата формула на нормите на печалбата при различни норми на принадената стойност — безразлично дали v/K остава неизменно или също така се изменя — ще се получи, ако превърнем уравнението:
p' = m'(v/K),
в другото уравнение:
p'1 = m'1(v1/K1),
където р'1, m'1, v1 и K1 означават изменилите се величини р', m', v и K. Тогава получаваме:
p':p'1 = m'(v/K) : m'1(v1/K1),
а оттук:
p'1 = m'1/m' X v1/v X K/K1 X p'.
1) m' се изменя, v/K не се изменя
В този случай получаваме уравненията:
p' = m'(v/K); p'1 = m'1(v/K),
в които v/K има еднаква величина. Затова се получава следното отношение:
p':p'1 = m':m'1.
Нормите на печалбата на два капитала с еднакъв състав се отнасят помежду си, както и съответните норми на принадената стойност. Тъй като в дробта v/K са важни не абсолютните величини на v и K, а само отношението между тях, това се отнася до всички капитали с еднакъв състав, независимо от това, каква е тяхната абсолютна величина.
80c + 20v + 20m; K=100, m'=100%, p'=20%
160c + 40v + 20m; K=200, m'=50%, p'=10%
100%:50% = 20%:10%
Ако абсолютните величини v и K и в двата случая са еднакви, то освен това и нормите на печалбата се отнасят помежду си както масите на принадената стойност:
p':p'1 = m'v:m'1v = m:m1
Например:
80c + 20v + 20m; m'=100%, p'=20%
80c + 20v + 10m; m'=50%, p'=10%
20%:10% = 100X20:50X20 = 20m:10m
Cera е ясно, че при капитали с еднакъв състав — еднакъв абсолютно или в процентни числа — нормите на принадената стойност могат да бъдат различни само ако е различна или работната заплата, или продължителността на работния ден, или интензивността на труда. В трите случая:
I. 80c + 20v + 10m; m'=50%, p'=10%
II. 80c + 20v + 20m; m'=100%, p'=20%
III. 80c + 20v + 40m; m'=200%, p'=40%
цялата новопроизведена стойност възлиза при I на 30 (20v + 10m), при II — 40, при III — 60. Това е могло да стане по три начина.
Първо, ако работната заплата е различна, следователно ако 20v във всеки отделен случай изразява нееднакъв брой работници. Да приемем, че при I са заети 15 души работници по 10 часа при работна заплата 1⅓ ф. ст. и че те произвеждат стойност от 30 ф. ст., от които 20 ф. ст. възстановяват работната заплата, а 10 ф. ст. остават за принадена стойност. Ако работната заплата се намали на 1 ф. ст., то могат да бъдат заети в течение на 10 часа 20 работници; тогава те произвеждат стойност от 40 ф. ст., от които 20 ф. ст. за работна заплата и 20 ф. ст. за принадена стойност. Ако работната заплата се намали още повече на ⅔ ф. ст., то могат да бъдат заети 30 души работници по 10 часа; те произвеждат стойност от 60 ф. ст., от които след спадането на 20 ф. ст. за работна заплата ще останат още 40 ф. ст. за принадена стойност.
Този случай: неизменен в процентно отношение състав на капитала, неизменящ се работен ден, неизменяща се интензивност на труда, изменение на нормата на принадената стойност, предизвикано от изменение на работната заплата, представлява единственият случай, при който се оправдава положението на Рикардо:
„Печалбата ще бъде висока или ниска в точно съответствие с това, дали работната заплата ще бъде ниска или висока.“ („Principles of Political Economy etc.“, ch. I, sec. III, p. 18. Works of D. Ricardo, ed by Macculloch 1855).
Или, второ, ако интензивността на труда е различна. Тогава напр. 20 души работници при еднакви средства на труда при 10 работни часа на ден произвеждат на ден при I — 30, при II — 40, при III — 60 броя от определена стока, всеки брой от която освен стойността на употребените за него средства за производство представлява нова стойност от 1 ф. ст. Тъй като при всеки случай 20 броя = 20 ф. ст. възстановяват работната заплата, то за принадена стойност остават при I — 10 броя = 10 ф. ст., при II — 20 броя = 20 ф. ст., при III — 40 броя = 40 ф. ст.
Или, трето, ако работният ден има различна продължителност. Ако 20 работника при еднаква интензивност на труда работят при I девет, при II дванадесет, при III осемнадесет часа на ден, то целият техен продукт 30:40:60 е в същото отношение, както 9:12:18, и тъй като работната заплата при всеки случай е = 20, то за принадена стойност пак остава 10, съответно 20 и 40.
И така повишаването или понижаването на работната заплата действа в обратна посока, повишаването или понижаването на интензивността на труда и удължаването или намаляването на работния ден действат в една и съща посока върху равнището на нормата на принадената стойност, а поради това, при неизменност на v/K, и върху нормата на печалбата.
2) m' [или m] и v се изменят, K не се изменя
Към този случай се отнася пропорцията:
p':p'1 = m'(v/K):m'1(v1/K) = m'v:m'1v1 = m:m1.
Нормите на печалбата се отнасят помежду си както съответните маси на принадената стойност.
Изменението на нормата на принадената стойност при неизменност на променливия капитал означаваше изменение на величината и на разпределението на новопроизведената стойност. Едновременното изменение на v и m' също така винаги предполага друго разпределение на новопроизведената стойност, но не винаги — изменение на нейната величина. Възможни са три случая:
а) v и m' се изменят в противоположни посоки, но в еднакъв размер, напр.:
80c + 20v + 10m; m'=50%, p'=10%
90c + 10v + 20m; m'=200%, p'=20%.
Новопроизведената стойност е еднаква и в двата случая, следователно еднакво е и количеството на вложения труд; 20v + 10m = 10v + 20m = 30. Разликата се състои само в това, че в първия случай 20 се плаща за работна заплата и 10 остава за принадена стойност, докато във втория случай работната заплата е само 10, а затова принадената стойност — 20. Това е единственият случай, когато при едновременно изменение на v и m' броят на работниците, интензивността на труда и продължителността на работния ден остават неизменни.
b) Изменението на m' и v става пак в противоположна посока, но не в един и същ размер. В такъв случай превесът се оказва или на страната на изменението на v, или на страната на изменението на m'.
I. 80c + 20v + 20m; m'=100%, p'=20%
II. 72c + 28v + 20m; m'=71 3/7%, p'=20%
III. 84c + 16v + 20m; m'=125%, p'=20%.
При I за новопроизведена стойност 40 се заплаща 20v, при II за новопроизведена стойност 48 се плаща 28v, при III за новопроизведена стойност 36 се плаща 16v. Както новопроизведената стойност, така и работната заплата са се изменили; но изменението на новопроизведената стойност означава изменение на вложеното количество труд, следователно или на броя на работниците, или на продължителността на труда, или на интензивността на труда, или едновременно на няколко от тези три фактора.
c) Изменението на m' и v се извършва в еднаква посока в такъв случай едното усилва действието на другото.
90c + 10v + 10m; m'=100%, p'=10%
80c + 20v + 30m; m'=150%, p'=30%
92c + 8v + 6m; m'=75%, p'=6%.
И тук във всичките три случая новопроизведената стойност е различна, именно: 20, 50 и 14; и това различие в размера на съответното за всеки случай количество труд пак се свежда до различие на броя на работниците, на продължителността на труда, на интензивността на труда или на няколко, респ. на всичките тези фактори.
3) m', v и K се изменят
Този случай не създава нови положения и се разрешава чрез общата формула, дадена под II, когато m' се изменя.
***
И така, действието на измененията на величината на нормата на принадената стойност върху нормата на печалбата допуска следните случаи:
1) Ако v/K остава неизменно, то p' се увеличава или намалява в същото отношение, както m'.
80c + 20v + 20m; m'=100%, p'=20%
80c + 20v + 10m; m'=50%, p'=10%
100%:50% = 20%:10%.
2) Ако v/K се движи в еднаква посока с m', т. е. се увеличава или намалява, когато се увеличава или намалява m', то p' се повишава или намалява относително по-силно, отколкото m'.
80c + 20v + 10m; m'=50%, p'=10%
70c + 30v + 20m; m'=66 2/3%, p'=20%
50%:66 2/3% < 10%:20%.
3) Ако v/K се изменя в посока, противоположна на m', но относително по-слабо, отколкото m', то р' се повишава или понижава относително по-слабо, отколкото m'.
80c + 20v + 10m; m'=50%, p'=10%
90c + 10v + 15m; m'=150%, p'=15%
50%:150% > 10%:15%.
4) Ако v/K се изменя в посока, противоположна на m', и относително по-силно, отколкото m', то р' се повишава, макар че m' се понижава, или р' се понижава, макар че m' се повишава.
80c + 20v + 20m; m'=100%, p'=20%
90c + 10v + 15m; m'=150%, p'=15%,
m' се е повишило от 100% на 150%, р' се е понижило от 20% на 15%.
5) Най-сетне, ако v/K се изменя в посока, противоположна на m', но изменя своята величина точно в същата пропорция, както и m', то р' остава неизменно, макар че m' се повишава или понижава.
Само този последният случай изисква още известно разглеждане. Както видяхме по-горе при измененията на v/K, че една и съща норма на принадената стойност може да се изразява в най-разнообразни норми на печалбата, така и тук виждаме, че в основата на една и съща норма на печалбата могат да лежат твърде различни норми на принадената стойност. Но докато при неизменност на m' всяко изменение в отношението между v и K е достатъчно, за да предизвика разлика в нормата на печалбата, тук, при изменение величината на m', се изисква строго съответстващо обратно изменение на величината v/K, за да се запази старата норма на печалбата. За един и същ капитал или за два капитала в една и съща страна това е възможно само в крайно изключителни случаи. Да вземем например капитала
80c + 20v + 20m; m'=100%, p'=20%
и да приемем, че работната заплата се понижава дотолкова, че сега за 16v можем да имаме същия брой работници, който по-преди се заплащаше с 20v. В такъв случай, при равни други условия, ще се освободят 4v и ще получим:
80c + 16v + 24m; K=96, m'=150%, p'=25%.
Сега, за да бъде р' = 20%, както и по-рано, целият капитал трябва да нарасне на 120, следователно постоянният капитал — на 104:
104c + 16v + 24m; K=120, m'=150%, p'=20%.
Но това би било възможно само ако едновременно с понижението на работната заплата би станало изменение в производителността на труда, което би наложило такова изменение в състава на капитала; или пък ако паричната стойност на постоянния капитал би се повишила от 80 на 104; накратко казано — ако би станало такова случайно съвпадение на условията, което става само в изключителни случаи. В действителност такова изменение на m', което не обуславя едновременно изменение на v, а следователно и изменение на v/K, е мислимо само при напълно определени обстоятелства, именно в такива отрасли на промишлеността, в които се прилага само основен капитал и труд, а предметът на труда се дава от природата.
Но при сравняване нормите на печалбата в две страни въпросът стои иначе. Тук една и съща норма на печалбата действително изразява в повечето случаи различни норми на принадената стойност.
И така, от всичките пет случая произлиза, че повишаваща се норма на печалбата може да съответства на понижаваща се или повишаваща се норма на принадената стойност, понижаваща се норма на печалбата — на повишаваща се или понижаваща се норма на принадената стойност, неизменяща се норма на печалбата — на повишаваща се или понижаваща се норма на принадената стойност. Че повишаваща се, понижаваща се или неизменна норма на печалбата също може да съответства на неизменяща се норма на принадената стойност, видяхме в пункт I.
***
И така, нормата на печалбата се определя от два главни фактора: от нормата на принадената стойност и от стойностния състав на капитала. Влиянието на тези два фактора може накратко да се резюмира по следния начин, като състава можем да изразяваме в проценти, тъй като тук е безразлично от коя от двете части на капитала произтича изменението:
Нормите на печалбата на два капитала или на един и същ капитал в две последователни различни състояния
са равни:
1) При еднакъв в процентно отношение състав на капиталите и еднаква норма на принадената стойност.
2) При нееднакъв в процентно отношение състав на капиталите и нееднаква норма на принадената стойност, ако произведенията от нормите на принадената стойност са равни на изразените в проценти променливи части на капиталите (произведенията от m' по v), т. е. ако са равни масите на принадената стойност, взети в процентно отношение към целия капитал (m = m'v), с други думи, ако в двата случая множителите m' и v са обратно пропорционални един към друг.
Те не са равни:
1) При еднакъв в процентно отношение състав на капиталите, ако нормите на принадената стойност не са равни; при това нормите на печалбата се отнасят една към друга както нормите на принадената стойност.
2) При равна норма на принадената стойност и неравен в прoцентно отношение състав, при което те се отнасят една към друга както променливите части на капитала.
3) При нееднаква норма на принадената стойност и нееднакъв в процентно отношение състав, при което те се отнасят помежду си както произведенията m'v, т. е. както масите на принадената стойност, взети в процентно отношение към целия капитал.10)
БЕЛЕЖКИ ПОД ЛИНИЯ
*1 Виж настоящия том, глава V и VI. Ред.
9) На това място в ръкописа стои: „Да се изследва по-късно в каква връзка стои този случай с поземлената рента“. [Ф. Е.]
10) В ръкописа се намират още доста подробни изчисления върху разликата между нормата на принадената стойност и нормата на печалбата (m' — p'); тя има разнообразни интересни особености и нейното движение показва случаи, когато двете норми се отдалечават една от друга или се приближават една към друга. Тези движения могат да се изобразят и във вид на криви. Аз се отказвам от възпроизвеждането на този материал, тъй като той не е толкова важен за непосредствените задачи на тази книга. Тук ще бъде достатъчно да се обърне просто вниманието на онези читатели, които желаят да проследят този въпрос по-нататък. — Ф. Е.
БЕЛЕЖКИ
[22] Виж настоящото издание, том 23, стр. 328—331.
[23] Виж настоящото издание, том 23, стр. 525—536.