Съдържание на „Капиталът. Трети том.“
КАРЛ МАРКС
Капиталът. Книга III.
Цялостният процес на капиталистическото производство
1894
Издаден под редакцията на Фридрих Енгелс
ОТДЕЛ ПЪРВИ
Превръщане на принадената стойност в печалба
и нормата на принадената стойност в норма на печалбатаГлава четвърта
Влиянието на оборота върху нормата на печалбата{Влиянието на оборота върху производството на принадена стойност, а следователно и на печалба, беше разгледано в книга втора. Накратко то може да се резюмира така: тъй като за оборота се изисква време от известна продължителност, то за производството не може да бъде употребен едновременно целият капитал; следователно част от капитала постоянно трябва да стои неизползвана било във формата на паричен капитал, на запасни суровини, на готов, но още непродаден стоков капитал, или пък във формата на вземания, на които срокът още не е настъпил; капиталът, който действа в активното производство, т. е. при създаването и присвояването на принадената стойност, постоянно се намалява с тази част и в същото това отношение постоянно се съкращава произвежданата и присвояваната принадена стойност. Колкото по-кратък е периодът на оборота, толкова по-малка е в сравнение с целия капитал тази неизползвана част от капитала; следователно при равни други условия толкова по-голяма става присвояваната принадена стойност.
Във втората книга е подробно посочено как съкращаването на периода на оборота или на единия от неговите два отдела — времето на производството и времето на обръщението — повишава масата на произвежданата принадена стойност.[24] Но тъй като нормата на печалбата служи само като израз на отношението между произведената маса принадена стойност и целия капитал, зает в нейното производство, то ясно е, че всяко такова съкращаване повишава нормата на печалбата. Онова, което по-рано, във втория отдел на втората книга, е казано относно принадената стойност, се отнася еднакво и до печалбата, и до нормата на печалбата и не се нуждае тук от повторение. Ние възнамеряваме да отбележим само няколко главни момента.
Главното средство за съкращаване на времето на производството е повишаването производителността на труда, което обикновено се нарича прогрес на промишлеността. Ако чрез това не се наложи едновременно значително увеличение на общите капиталовложения поради инсталиране на скъпи машини и т. н. и следователно — понижение на нормата на печалбата, която се изчислява върху целия капитал, то последната трябва да се повиши. И това несъмнено става при много от най-новите успехи на металургията и химическата промишленост. Новооткритите методи за производство на желязо и стомана от Бесемер, Сименс, Джилкрист-Томас и др., при сравнително незначителни разходи, съкращават до минимум процесите, които в миналото бяха извънредно продължителни. Производството на ализарин или на багрилното вещество на крапа от каменовъглен катран, и при това с помощта на фабрични инсталации, които са били вече използвани за производство на бои от каменовъглен катран, дава за няколко седмици същия резултат, за който по-рано бяха нужни години; една година беше нужна, за да израсте крапът, а после корените се оставяха още няколко години, за да доузреят, преди да бъдат употребени за боядисване.
Главното средство за съкращаване времето на обръщението е усъвършенстването на съобщителните средства. И в това отношение последните петдесет години извършиха революция, която може да се сравни само с промишлената революция през последната половина на миналия век. На сушата настланите с чакъл шосета са изместени на заден план от железницата, по море бавното и нередовно съобщение с платноход — от бързите и редовни параходни съобщения и цялото земно кълбо е уплетено с телеграфни жици. Суецкият канал собствено едва сега и откри Източна Азия и Австралия за параходните съобщения. Времето на обръщението за стоките, отправяни в Източна Азия, което в 1847 г. все още траеше най-малко дванадесет месеца (виж „Капиталът“, кн. II, стр. 235[25]), е сведено сега до почти толкова седмици. Двете големи огнища на кризите от 1825—1857 г., Америка и Индия, се приближиха вследствие на този преврат в съобщителните средства със 70—90% до европейските промишлени страни и изгубиха по този начин голяма част от своята експлозивна способност. Времето на оборота на цялата световна търговия се съкрати в същата степен и дееспособността на заетия в нея капитал се повиши повече от двойно или тройно. Че това не остана без влияние върху нормата на печалбата, се разбира от само себе си.
За да представим в чист вид влиянието на оборота на целия капитал върху нормата на печалбата, трябва да приемем, че всички останали условия за сравняването на двата капитала са еднакви. Следователно освен нормата на принадената стойност и работния ден нека бъде еднакъв и съставът на капиталите, изразен в проценти. Да вземем сега капитала А със състав 80c + 20v = 100K, който при норма на принадената стойност 100% извършва два оборота а годината. В такъв случай годишният продукт ще бъде:
160с + 40v + 40m.
Но за да определим нормата на печалбата, изчисляваме тези 40m не спрямо обърналата се капиталова стойност 200, а спрямо авансираната капиталова стойност 100 и по този начин получаваме р' = 40%.
Да сравним с него капитала В= 160с + 40v = 200K при същата норма на принадената стойност от 100%, но обръщащ се само веднъж в годината. Тогава годишният продукт ще бъде същият както по-горе:
160c + 40v + 40m.
Но тези 40m този път трябва да се изчисляват спрямо авансирания капитал 200, което ще даде за норма на печалбата само 20%, т. е. само половината от нормата за А.
От това следва: При капитали с еднакъв процентен състав, при еднаква норма на принадената стойност и еднакъв работен ден нормите на печалбата на двата капитала са обратно пропорционални на времето на техните обороти. Ако в двата сравнявани случая не са еднакви или съставът, или нормата на принадената стойност, или работният ден, или работната заплата, то от това ще бъдат, разбира се, породени и по-нататъшни различия в нормата на печалбата, но те са независими от оборота и затова тук нас не ни интересуват; освен това те са вече разгледани в глава II).
Прякото влияние на съкращаването на времето на оборота върху производството на принадената стойност, а следователно и на печалбата, се състои в постигнатото по този начин повишение на дейността на променливата част на капитала; по този въпрос виж кн. II, гл. XVI: „Оборотът на променливия капитал“. Там се оказа, че променлив капитал от 500, който извършва десет оборота в годината, за това време присвоява толкова принадена стойност, колкото променлив капитал от 5000, който при същата норма на принадената стойност и при същата работна заплата извършва само един оборот в годината.
Да вземем капитал I, състоящ се от 10 000 основен капитал, чието годишно изхабяване възлиза на 10% = 1000, а именно 500 на постоянния оборотен и 500 на променливия капитал. При норма на принадената стойност 100% променливият капитал се обръща десет пъти в годината. За опростяване ще приемем във всички следващи примери, че оборотният постоянен капитал извършва оборота си за време от същата продължителност, както и променливият, което в повечето случаи и на практика излиза приблизително вярно. Тогава продуктът на един такъв период на оборота ще бъде:
100c(изхабяване) + 500c + 500v + 500m = 1600,
а продуктът за цяла година при десет такива оборота ще бъде:
1000c(изхабяване) + 5000c + 5000v + 5000m = 16 000,
K = 11 000, m = 5000, p' = 5000/11000 = 45 5/11%.
Да вземем сега капитал II: основен капитал 9000, годишно изхабяване на същия 1000, оборотен постоянен капитал 1000, променлив капитал 1000, норма на принадената стойност 100%, брой на оборотите на променливия капитал в година 5. Следователно продуктът за всеки период на оборота на променливия капитал ще бъде:
200c<(изхабяване) + 1000c + 1000v + 1000m = 3200,
а целият годишен продукт при пет оборота:
1000c(изхабяване) + 5000c + 5000v + 5000m = 16 000,
K = 11 000, m = 5000, p' = 5000/11000 = 45 5/11%.
Да вземем освен това капитал III, в който няма основен капитал, а има постоянен оборотен капитал 6000 и променлив капитал 5000. Нека при норма на принадената стойност 100% той да се обръща веднъж в годината. В такъв случай целият продукт за една година ще бъде:
6000c + 5000v + 5000m = 16 000,
K = 11 000, m = 5000, p' = 5000/11000 = 45 5/11%.
Следователно и в трите случая получаваме еднаква годишна маса на принадената стойност = 5000, и тъй като целият капитал във всичките три случая е също еднакъв, именно = 11 000, то получаваме и еднаква норма на печалбата от 45 5/11%.
Напротив, ако при капитал I имахме не 10, а само 5 годишни оборота на променливата част, то работата би стояла другояче. Тогава продуктът на един оборот би бил:
200c(изхабяване) + 500c + 500v + 500m = 1700.
Или годишният продукт:
1000c(изхабяване) + 2500c + 2500v + 2500m = 8500.
K = 11 000, m = 2500, p' = 2500/11000= 22 8/11%.
Нормата на печалбата се е намалила наполовина, тъй като времето на оборота се е удвоило.
И така, масата на принадената стойност, присвоявана в течение на една година, е равна на масата на принадената стойност, присвоявана в един период на оборота на променливия капитал, умножена на броя на тези обороти в годината. Ако означим присвояваната за една година принадена стойност или печалба с М, присвояваната за един период на оборота принадена стойност с m, броя на оборотите на променливия капитал в годината с n, то M = mn и годишната норма на принадената стойност М' = m'n, както е посочено в „Капиталът“, кн. II, гл. XVI, I[26].
От само себе си се разбира, че формулата на нормата на печалбата p' = m'(v/K) = m'[v/(c+v)] е вярна само ако v в числителя е равно на v в знаменателя. В знаменателя v представлява цялата част от целия капитал, която средно е била употребена като променлив капитал за работна заплата; v в числителя се определя на първо време само от това, че е произвело и присвоило известно количество принадена стойност = m, чието отношение към това v, т. е. отношението m/v, е нормата на принадената стойност m'. Само по този път уравнението p'= m/(c+v) се е превърнало в друго уравнение: p'= m'[v/(c+v)]. Сега v в числителя точно се определя от това, че то трябва да бъде равно на v в знаменателя, т. е. на цялата променлива част на капитала K. С други думи, уравнението p' = m/K може само тогава без грешка да се превърне в уравнението p'= m'[v/(c+v)], ако m означава принадената стойност, произведена за един период на оборота на променливия капитал. Ако m обхваща само известна част от тази принадена стойност, то, макар че m = m'v, е вярно, но това v тук е по-малко от v в K = c + v, защото то е по-малко от целия променлив капитал, изразходван за работната заплата. Но ако m обхваща повече, отколкото е принадената стойност от един оборот на v, то част от това v или дори цялото v функционира два пъти: най-напред в първия, после във втория, съответно във втория и следващите обороти; следователно това v, което произвежда принадената стойност и представлява сумата на цялата изплатена работна заплата, е по-голямо, отколкотоv в с +v и затова изчислението става невярно.
За да излезе напълно правилна формулата на годишната норма на печалбата, трябва вместо простата норма на принадената стойност да поставим годишната норма на принадената стойност, т. е. вместо m' да поставим M' или m'n. С други думи, трябва да умножим m', нормата на принадената стойност, или, което довежда до същото, v, променливата част на капитала, съдържаща се в K, с n, с броя на оборотите на този променлив капитал в годината, и по този начин ще получим: p' = m'n(v/K), т. е. формулата за изчисляване годишната норма на печалбата.
Но каква е именно величината на променливия капитал в известно предприятие, това в повечето случаи не знае и самият капиталист. В осма глава на втора книга ние видяхме и по-нататък ще видим още, че единственото различие в капитала, което се натрапва на капиталиста като съществено, е различието между основния и оборотния капитал. От касата, в която се пази частта от оборотния капитал, намираща се в негови ръце в парична форма — ако същата не се пази в банката, — той взема пари за работна заплата, от същата каса взема пари за суровини и спомагателни материали, и едните, и другите пари записва в една и съща касова сметка. А дори и да му се наложи да води отделна сметка за изплатената работна заплата, то тази сметка на края на годината би наистина показала изплатената за тази цел сума, т. е. vn, но не би показала величината на самия променлив капитал v. За да се установи последният, капиталистът би трябвало да направи специално изчисление, за което ще приведем тук пример.
За тази цел ще вземем памукопредачната фабрика с 10 000 мюлни вретена, описана в „Капиталът“, кн. 1, стр. 180—181[27], и ще приемем, че данните, отнасящи се за една седмица от м. април 1871 г., запазват своето значение за цяла година. Основният капитал, съдържащ се в машините, възлиза на 10 000 ф. ст. Оборотният капитал не беше посочен; да приемем, че той възлиза на 2500 ф. ст. — цифра доста висока, обаче оправдавана от предпоставката, която винаги трябва да правим, че не се извършват кредитни операции, т. е. постоянно или временно използване на чужд капитал. Седмичният продукт беше съставен по своята стойност от 20 ф. ст. за изхабяване на машините, 358 ф. ст. авансиран оборотен постоянен капитал (наем на помещението 6 ф. ст., памук 342 ф. ст., въглища, газ, масло 10 ф. ст.), 52 ф. ст. изразходван променлив капитал за работна заплата и 80 ф. ст. принадена стойност, така че:
20c(изхабяване) + 358c + 52v + 80m = 510.
И така, авансираният седмично оборотен капитал е 358с + 52v = 410 и неговият състав в проценти е = 87,Зс + 12,7v. Изчислено върху целия оборотен капитал от 2500 ф. ст., това прави 2182 ф. ст. постоянен и 318 ф. ст. променлив капитал. Тъй като целият разход за работна заплата възлиза годишно на 52 пъти по 52 ф. ст., т. е. на 2704 ф. ст., то излиза, че променливият капитал от 318 ф. ст. се е обърнал в годината почти точно 8½ пъти. Нормата на принадената стойност е 80/52 = 153 11/13%. По тези данни ще изчислим нормата на печалбата, като поставим във формулата p' = m'n(v/K) величините: m' = 153 11/13, n = 8½, v= 318, K = 12 500; и така:
P' = 153 11/13 x 8 ½ x 318/12500 = 33,27%.
За проверка ще се възползваме от простата формула p' = m/K.
Цялата принадена стойност, или печалбата, възлиза годишно на 80 ф. ст. X 52 = 4160 ф. ст., а това, разделено на целия капитал от 12 500 ф. ст., дава почти същото както по-горе, 33,28% — извънредно висока норма на печалбата, която се обяснява само чрез крайно благоприятните в дадения момент условия (твърде ниски цени на памука наред с твърде високи цени на преждата) и която в действителност несъмнено не е продължавала през цялата година.
Както казахме, m'n представлява във формулата p' = m'n(v/K) онова, което във втората книга беше наречено годишна норма на принадената стойност.[28] В току-що приведения случай тя възлиза на 153 11/13% Х 8½, или, точно пресметнато, 1307 9/13%. Следователно, ако някой си Бидерман се е изумил от чудовищността на годишната норма на принадената стойност в размер 1000%, приведена в един пример във втора книга, той може да се успокои от приведения му тук факт на годишна норма на принадената стойност в размер над 1300%, който факт е взет от действителната практика в Манчестър. Във времена на извънредно процъфтяване, каквито ние наистина вече отдавна не сме преживявали, такава норма не представлява нещо рядко.
Между впрочем тук имаме пример от действителния състав на капитал в съвременната едра промишленост. Целият капитал се разпада на 12 182 ф. ст. постоянен и 318 ф. ст. променлив капитал, общо 12 500 ф. ст. Или, изразено в проценти, 97½с + 2½v = 100K. Само една четиридесета част от целия капитал, но повторена повече от осем пъти в годината, служи за изплащане на работната заплата.
Тъй като естествено само на малцина капиталисти идва на ум да направят такива изчисления за своите собствени предприятия, то статистиката почти съвсем мълчи по въпроса за отношението на постоянната част на целия обществен капитал към променливата му част. Само американските статистики дават онова, което е възможно при съвременните отношения: сумата на работната заплата, изплатена за всеки отрасъл на стопанството, и получените печалби. Колкото и да са съмнителни тези данни — защото те се основават само на непроверени декларации на самите индустриалци, — все пак те са във висша степен ценни и са единственият материал, който имаме по този предмет. В Европа ние сме много по-деликатни, за да искаме такива разкрития от нашите едри индустриалци. — Ф. Е.}
БЕЛЕЖКИ
[24] Виж настоящото издание, том 24, стр. 309—314.
[25] Виж настоящото издание, том 24, стр. 266—268.
[26] Виж настоящото издание, том 24, стр. 309—325.
[27] Виж настоящото издание, том 23, стр. 231—232.
[28] Виж настоящото издание, том 24, стр. 311.