Съдържание на „Капиталът. Трети том.“
КАРЛ МАРКС
Капиталът. Книга III.
Цялостният процес на капиталистическото производство
1894
Издаден под редакцията на Фридрих Енгелс
ОТДЕЛ ПЪРВИ
Превръщане на принадената стойност в печалба
и нормата на принадената стойност в норма на печалбатаГлава втора
Нормата на печалбатаОбщата формула на капитала е П—С—П', т. е. известна стойностна сума се пуска в обръщение, за да се извлече от него по-голяма стойностна сума. Процесът, който поражда тази по-голяма стойност, е капиталистическото производство; процесът, който я реализира, е обръщението на капитала. Капиталистът произвежда стоката не заради самата стока, не заради нейната потребителна стойност или за свое лично потребление. Продуктът, който действително интересува капиталиста, не е самият осезаем продукт, а стойностният излишък на продукта над стойността на потребения за него капитал. Капиталистът авансира целия капитал, без да обръща внимание на различните роли, които съставните части на капитала играят в производството на принадената стойност. Той еднакво авансира всички тези съставни части с цел не само да възпроизведе авансирания капитал, но и да произведе известен стойностен излишък над него. Той може да превърне стойността на авансирания от него променлив капитал в по-голяма стойност само като го размени срещу жив труд, като експлоатира жив труд. Но той може да експлоатира труда само ако едновременно с това авансира и условията за осъществяването на този труд — средствата на труда и предмета на труда, машините и суровините, — т. е. ако превърне стойността, която се намира у него, във форма на условия за производство; както и изобщо той е капиталист, изобщо може да започне процеса на експлоатацията на труда само защото като собственик на условията на труда противостои на работника като притежател само на работна сила. Още по-преди, в първата книга[18] бе показано, че именно обстоятелството, че тези средства за производство се притежават от неработници, превръща работниците в наемни работници, а неработниците — в капиталисти.
За капиталиста е безразлично как ще погледне на въпроса: дали ще счита, че авансира постоянния капитал, за да извлече печалба от променливия, или ще счита, че авансира променливия капитал, за да увеличи стойността на постоянния; дали ще счита, че влага пари за работна заплата, за да придаде на машините и суровините по-висока стойност, или ще счита, че авансира пари за машини и суровини, за да получи възможност да експлоатира труда. Макар че само променливата част на капитала създава принадената стойност, тя обаче я създава само при условие че са авансирани и другите части, т. е. необходимите за труда производствени условия. Тъй като капиталистът може да експлоатира труда само чрез авансиране на постоянен капитал, тъй като той може да увеличи стойността на постоянния капитал само чрез авансиране на променлив, в неговата представа тези капитали съвпадат, и то толкова повече, че действителното равнище на неговия доход се определя от отношението не към променливия капитал, а към целия капитал, не от нормата на принадената стойност, а от нормата на печалбата, която, както ще видим, може да си остава една и съща и все пак да изразява различни норми на принадената стойност.
Към производствените разходи на продукта се отнасят всичките съставни части на неговата стойност, които капиталистът е заплатил или чийто еквивалент той е хвърлил в производството. За да се запази самият капитал, или да бъде възпроизведен в своите първоначални размери, тези разходи трябва да бъдат възстановени.
Стойността, която се съдържа в стоката, е равна на работното време, което струва нейното производство, а сумата на този труд се състои от заплатен и незаплатен. Напротив, за капиталиста производствените разходи на стоката се състоят само от онази част на овеществения в нея труд, която той е заплатил. Съдържащият се в стоката принаден труд не струва нищо на капиталиста, макар че за работника той е абсолютно също такъв труд, както и заплатеният, и макар че той по съвсем същия начин, както и заплатеният, създава стойност и влиза в стоката като елемент, образуващ стойността. Печалбата на капиталиста идва от това, че той може да продаде нещо, което не е заплатил. Принадената стойност, resp.*1 печалбата, се състои именно от излишъка на стоковата стойност над производствените разходи, т. е. от излишъка на цялата сума труд, съдържаща се в стоката, над съдържащата се в нея заплатена сума труд. Така че принадената стойност, какъвто и да е нейният произход, е излишък над целия авансиран капитал. Следователно този излишък стои в такова отношение към целия капитал, което се изразява чрез дробта m/K, гдето K означава целия капитал. По този начин получаваме нормата на печалбата m/K = m/(c+v) за разлика от нормата на принадената стойност m/v.
Отношението на принадената стойност към променливия капитал се нарича норма на принадената стойност; отношението на принадената стойност към целия капитал се нарича норма на печалбата. Това са две различни измерения на една и съща величина, които поради различието на мащаба изразяват същевременно различни пропорции или отношения на една и съща величина.
Превръщането на принадената стойност в печалба трябва да се извежда от превръщането на нормата на принадената стойност в норма на печалба, а не обратно. И действително исторически се изхожда от нормата на печалбата. Принадената стойност и нормата на принадената стойност са относително невидимото, същността, която трябва да се открие по пътя на изследването, докато нормата на печалбата, следователно и формата на принадената стойност като печалба се показват на повърхността на явленията.
Що се отнася до отделния капиталист, ясно е, че единственото, което го интересува, е отношението на принадената стойност, или на онзи излишък от стойност, с който той продава своите стоки, към целия капитал, авансиран за производството на стоката; докато определеното отношение на този излишък към отделните съставни части на капитала и неговата вътрешна връзка с тези части не само не го интересуват, но неговият интерес е да забулва с мъгла това определено отношение и тази вътрешна връзка.
Макар излишъкът на стойността на стоката над производствените ѝ разходи да възниква в непосредствения процес на производството, той се реализира само в процеса на обръщението и илюзията, че той възниква от процеса на обръщението, се улеснява от обстоятелството, че в действителност, сред конкуренцията, на действителния пазар, от условията на пазара зависи дали ще се реализира този излишък или не и в каква степен ще се реализира. Не е нужно да се разяснява, че ако една стока се продава над или под нейната стойност, става само друго разпределение на принадената стойност и че това друго разпределение, изменението на отношението, в което различните лица делят помежду си принадената стойност, с нищо не изменя нито величината, нито природата на принадената стойност. В действителния процес на обръщението не само се извършват превръщанията, които разгледахме в книга II, но те съвпадат с действителната конкуренция, с покупката или продажбата на стоките над или под тяхната стойност, така че за отделния капиталист реализираната от самия него принадена стойност в еднаква степен зависи от взаимното надлъгване, както и от непосредствената експлоатация на труда.
В процеса на обръщението наред с работното време влиза в действие и времето на обръщението, ограничаващо съответно масата на принадената стойност, която може да се реализира за известен промеждутък от време. Върху непосредствения процес на производството оказват определящо влияние и други моменти, които възникват от обръщението. И единият, и другият — и непосредственият процес на производството, и процесът на обръщението — постоянно преминават един в друг, проникват един в друг, и по този начин постоянно представят превратно своите характерни разграничителни белези. Производството на принадената стойност, както и на стойността изобщо, получава в процеса на обръщението, както вече посочихме, нови определения; капиталът изминава кръга на своите превръщания; най-сетне от своя, тъй да се каже, вътрешен органически живот той влиза в отношения с външния свят, в отношения, където противостоят един на друг не капитал и труд, а, от една страна, капитал и капитал, от друга страна, индивидите, но пак просто като купувачи и продавачи; времето на обръщението и работното време се кръстосват в своите пътища и по този начин се създава илюзията, че и двете еднакво определят принадената стойност; първоначалната форма, в която си противостоят един на друг капиталът и наемният труд, се замаскирва от вмешателството на отношения, които изглеждат независими от нея; самата принадена стойност изглежда не като продукт на присвояване на работно време, а като излишък на продажната цена на стоката над нейните производствени разходи, благодарение на което тези последните лесно се представят за нейна действителна стойност (valeur intrinsèque), така че печалбата изглежда като излишък на продажната цена на стоките над тяхната иманентна стойност.
Наистина, в непосредствения процес на производството природата на принадената стойност постоянно идва до съзнанието на капиталиста, както това вече ни показа при разглеждането на принадената стойност неговата алчност за чуждо работно време, и т. н. Но, първо, самият непосредствен процес на производството е само преходен момент, който постоянно преминава в процес на обръщение, както и последният преминава в него, така че промъкващата се с по-голяма или по-малка яснота в процеса на производството догадка за източника на създавания в него доход, т. е. за природата на принадената стойност, се явява в най-добрия случай като момент, равносилен на представата, че реализираният излишък произхождал от независимото от производствения процес движение, възникващо от самото обръщение и принадлежащо на капитала, независимо от неговото отношение към труда. Не току-тъй дори съвременни икономисти като Рамсей, Малтус, Сениор, Торънс и др. направо се позовават на тези явления на обръщението като доказателства, че капиталът просто в своето вещно съществуване, независимо от своето обществено отношение към труда, което само го прави капитал, бил, наред с труда и независимо от труда, самостоятелен източник на принадената стойност. — Второ. Под рубриката на разходите, към която работната заплата бива отнасяна съвсем по същия начин, както и цената на суровините, изхабяването на машините и т. н., изсмукването на незаплатен труд изглежда само като спестяване в плащането по една от статиите, влизащи в разходите само като намаление на заплащането на определено количество труд; също както се пести, когато се купят по-евтино суровините или се намали изхабяването на машините. По този начин изсмукването на принаден труд губи своя специфичен характер; неговото специфично отношение към принадената стойност се затъмнява; за това силно способства и го улеснява, както е посочено в „Капиталът“, кн. I, отдел VI[19], обстоятелството, че стойността на работната сила е представена във формата на работна заплата.
Поради това, че всички части на капитала еднакво изглеждат като източници на стойността в повече (на печалбата), капиталистическото отношение се мистифицира.
Обаче начинът, по който принадената стойност посредством преминаването си през нормата на печалбата се превръща във форма на печалба, е само по-нататъшното развитие на онова объркване на субекта и обекта, което става още в процеса на производството. Още там видяхме как всички субективни производителни сили на труда се представят като производителни сили на капитала.[20] От една страна, стойността, миналият труд, който господства над живия труд, се персонифицира в капиталиста; от друга страна, напротив, работникът се явява само като предметна работна сила, като стока. От това изопачено отношение по необходимост възниква още в самото просто производствено отношение съответната превратна представа, транспонирано съзнание, което чрез превръщанията и модификациите на самия процес на обръщението се развива по- нататък.
Както може да се види у школата на Рикардо, това е съвсем погрешен опит да се представят законите на нормата на печалбата непосредствено като закони на нормата на принадената стойност или обратно. Разбира се, в главата на капиталиста между тях няма разлика. В израза m/K принадената стойност се измерва със стойността на целия капитал, който е авансиран за нейното производство, и една част от него е изцяло изразходвана в това производство, а друга част е само използвана в производството. Отношението m/K фактически изразява степента на нарастването стойността на целия авансиран капитал; т. е. взето в съответствие с неговата вътрешна, отговаряща на неговото съдържание зависимост и природа на принадената стойност, то показва какво е отношението на величината, с която се изменя променливият капитал, към величината на целия авансиран капитал.
Величината на стойността на целия авансиран капитал сама по себе си не се намира в никакво вътрешно отношение към величината на принадената стойност или най-малко не се намира непосредствено. По своите веществени елементи целият капитал минус променливия капитал, т. е. постоянният капитал, се състои от веществените условия за осъществяването на труда — средства на труда и материал на труда. За да се реализира определено количество труд в стоки, а следователно и да се създаде стойност, необходимо е определено количество материал на труда и средства на труда. В зависимост от специфичния характер на присъединявания труд съществува определено техническо съотношение между масата на труда и масата на средствата за производство, към които трябва да се присъедини този жив труд. Така че дотолкова съществува и определено съотношение между масата на принадената стойност, или на принадения труд, и масата на средствата за производство. Ако напр. трудът, необходим за производството на работната заплата, съставлява 6 часа всекидневно, то работникът, за да достави 6 часа принаден труд, за да създаде 100% принадена стойност, трябва да работи 12 часа. Той изразходва в тези 12 часа двойно повече средства за производство, отколкото в 6-те часа. Но от това принадената стойност, която той присъединява в 6-те часа, още не влиза в никакво непосредствено отношение към стойността на средствата за производство, потребени в тези 6 или дори в тези 12 часа. Тази стойност няма тук никакво значение; важно е само да бъде налице технически необходимата маса. Дали са евтини или скъпи суровините или средствата на труда, е съвсем безразлично, стига да притежават нужната потребителна стойност и да се намират в предписаната от техниката пропорция към живия труд, който подлежи да бъде погълнат. Ако ми е известно, че в един час се изпридат х фунта памук, които струват а шилинга, то, разбира се, на мен ми е също така известно, че в 12 часа се изпридат 12 х фунта памук = 12 а шилинга, и тогава аз мога да изчисля отношението на принадената стойност към стойността на 12-те по съвсем същия начин, както и към стойността на 6-те. Но при това отношението на живия труд към стойността на средствата за производство се явява тук само доколкото а шилинга служат като име на х фунта памук; тъй като определено количество памук има определена цена, то и обратно — определена цена може да служи за показател на определено количество памук, докато цената на последния не се измени. Ако зная, че за да присвоя 6 часа принаден труд, трябва да заставя да се работи 12 часа, следователно трябва да съм доставил памук за 12 часа, и ако зная цената на това количество памук, което се изисква за 12 часа, то по косвен начин се установява съотношението между цената на памука (като показател на необходимото количество) и принадената стойност. Обратно, от цената на суровия материал аз никога не мога да направя заключение за масата суров материал, за изпридането на която е нужен само един, а не 6 часа. Така че не съществува никакво вътрешно, необходимо съотношение между стойността на постоянния капитал, а следователно и между стойността на целия капитал ( =с+v), и принадената стойност.
Ако нормата на принадената стойност е известна и нейната величина е дадена, то нормата на печалбата не изразява нищо друго освен това, което тя е в действителност: друго измерение на принадената стойност, нейното измерение със стойността на целия капитал, а не със стойността на онази част от капитала, от която и при обмяната на която срещу труд тя непосредствено възниква. Но в действителността (т. е. в света на явленията) работата стои обратно. Принадената стойност е дадена, но е дадена като излишък на продажната цена на стоката над нейните производствени разходи; при това си остава тайна откъде произлиза този излишък — дали от експлоатацията на труда в процеса на производството или от измамването на купувачите в процеса на обръщението, или пък и от двете. Освен това е дадено отношението на този излишък към стойността на целия капитал, или нормата на печалбата. Изчисляването на този излишък на продажната цена над производствените разходи по отношение стойността на целия авансиран капитал е твърде важно и естествено, тъй като посредством това действително се открива численото отношение, в което самонараства стойността на целия капитал, или се открива степента на нарастването на неговата стойност. Следователно, ако се излиза от тази норма на печалбата, то няма никаква възможност да се извлече оттук специфичното отношение между излишъка и онази част на капитала, която е изразходвана за работната заплата. В една от по-нататъшните глави ще видим какви забавни грешки прави Малтус, когато се опитва, вървейки по този път, да проникне в тайната на принадената стойност и на нейното специфично отношение към променливата част на капитала[21]. Напротив, нормата на печалбата като такава показва, че излишъкът се намира в еднакво отношение към еднакви по величина части на капитала, който от тази гледна точка изобщо не показва никакви вътрешни разлики освен разликата между основния и оборотния капитал. Но и тази разлика се разкрива само защото излишъкът се изчислява по два начина. Именно, първо, като проста величина: като излишък над производствените разходи. При тази първа форма на излишъка целият оборотен капитал влиза в производствените разходи, докато от основния капитал в тях влиза само изхабяването. По-нататък, второ: като отношение на този стойностен излишък към цялата стойност на авансирания капитал. Тук в изчислението влиза както стойността на целия основен капитал, така и стойността на оборотния. И така, оборотният капитал и в двата случая влиза по един и същ начин, докато основният капитал в единия случай влиза по друг начин, а в другия — по същия начин, както и оборотният капитал. Така разликата между оборотния и основния капитал се натрапва тук като единствена разлика.
Следователно излишъкът, ако той, изразявайки се с езика на Хегел, се отразява обратно от нормата на печалбата в самия себе си, или, иначе казано, ако излишъкът бъде по-отблизо характеризиран чрез нормата на печалбата, то той се явява като излишък, който капиталът произвежда свръх своята собствена стойност всяка година или в определен период на обръщението.
Ето защо, макар че нормата на печалбата е числено различна от нормата на принадената стойност, докато принадената стойност и печалбата са всъщност едно и също нещо и са също числено равни, все пак печалбата е превърната форма на принадената стойност, форма, в която нейният произход и тайната на нейното битие са затъмнени и заличени. Всъщност печалбата е форма на проява на принадената стойност, при това последната може да се излюпи от първата само с помощта на анализа. В принадената стойност отношението между капитала и труда е оголено; в отношението между капитала и печалбата — т. е. между капитала и принадената стойност, която се явява, от една страна, като реализиран в процеса на обръщението излишък над производствените разходи на стоката, а, от друга страна, като излишък, който получава по-близко определение чрез своето отношение към целия капитал — капиталът се явява като отношение към самия себе си, като отношение, в което той като първоначална стойностна сума се различава от новата стойност, създадена от самия него. Че той произвежда тази нова стойност във време на своето движение през процеса на производството и процеса на обръщението — това се съзнава. Но по какъв начин става това, е сега затъмнено и изглежда, че произлиза от свойствени на самия капитал скрити качества.
Колкото по-нататък изследваме процеса на нарастването на стойността на капитала, толкова повече се мистифицира капиталистическото отношение и толкова по-малко се разкрива тайната на неговия вътрешен организъм.
В този отдел нормата на печалбата се различава числено от нормата на принадената стойност; напротив, печалбата и принадената стойност се разглеждат като една и съща числена величина, само че в различна форма. В следващия отдел ще видим как отчуждаването отива по-нататък и как печалбата се изразява чрез величина, която и числено е различна от принадената стойност.
БЕЛЕЖКИ ПОД ЛИНИЯ
*1 — съответно. Ред.
БЕЛЕЖКИ
[18] Виж настоящото издание, том 23, стр. 179—180, 719—721.
[19] Виж настоящото издание, том 23, стр. 541—548.
[20] Виж настоящото издание, том 23, стр. 344—345.
[21] Маркс има предвид онзи раздел на труда си „Теории за принадената стойност“, в който се прави критически анализ на възгледите на Малтус за нормата на принадената стойност (виж К. Маркс, „Теории за принадената стойност“. Част III, стр. 35—41).