Съдържание на „Капиталът. Трети том.“

КАРЛ МАРКС

Капиталът. Книга III.

Цялостният процес на капиталистическото производство

1894

Издаден под редакцията на Фридрих Енгелс

ОТДЕЛ ПЪРВИ
Превръщане на принадената стойност в печалба
и нормата на принадената стойност в норма на печалбата

Глава първа
Производствени разходи и печалба

В първа книга бяха изследвани явленията, които представя капиталистическият производствен процес, взет сам по себе си, като непосредствен производствен процес, при което се оставяха настрана всички вторични въздействия на чуждите на него обстоятелства. Но този непосредствен производствен процес не изчерпва жизнения път на капитала. В действителния свят той се допълва от процеса на обръщението, който беше предмет на изследване в книга втора. Там — именно в третия отдел, при разглеждането на процеса на обръщението като опосредстване на обществения процес на възпроизводство — се оказа, че капиталистическият производствен процес, разглеждан като цяло, е единство на процеса на производството и обръщението. Задачата на тази трета книга не може да се състои в това, да се правят общи разсъждения относно това единство. Напротив, тук е необходимо да се намерят и опишат конкретните форми, които възникват от процеса на движението на капитала, разглеждан като цяло. В своето действително движение капиталите противостоят един на друг в такива конкретни форми, по отношение на които обликът на капитала в непосредствения производствен процес, както и неговият облик в процеса на обръщението се явяват само като отделни моменти. Облиците на капитала, както ги развиваме в тази книга, стъпка по стъпка се приближават по такъв начин към онази форма, в която те се явяват на повърхността на обществото, във въздействието на разните капитали един на друг, в конкуренцията и в обикновеното съзнание на самите агенти на производството.

***

Стойността на всяка капиталистически произведена стока (W) се изразява във формулата: C=c+v+m. Ако от тази стойност на продукта се извади принадената стойност m, ще остане само един еквивалент, или стойност, която замества в стоката капиталовата стойност c+v, изразходвана във формата на производствени елементи.

Ако напр. производството на известна стока е предизвикало изразходването на един капитал от 500 ф. ст.: 20 ф. ст. за изхабяване на средствата на труда, 380 ф. ст. за производствени материали, 100 ф. ст. за работна сила, и ако нормата на принадената стойност възлиза на 100%, то стойността на продукта е = 400_с +100_v + 100_m = 600 ф. ст.

След приспадане на принадената стойност от 100 ф. ст. остава стокова стойност от 500 ф. ст. и тя само замества изразходвания капитал от 500 ф. ст. Тази част от стойността на стоката, която замества цената на употребените средства за производство и цената на приложената работна сила, замества само онова, което стоката струва на самия капиталист, и поради това образува за него производствените разходи на стоката.

Онова, което стоката струва на капиталиста, и онова, което струва самото производство на стоката, са във всеки случай две съвсем различни величини. Онази част от стойността на стоката, която се състои от принадена стойност, не струва нищо на капиталиста именно защото тя струва на работника незаплатен труд. Обаче тъй като на базата на капиталистическото производство работникът, встъпвайки в процеса на производството, сам образува съставна част от функциониращия и принадлежащ на капиталиста производителен капитал и следователно действителният стокопроизводител е капиталистът, то производствените разходи на стоката представляват за него действителната стойност [Kost] на самата стока. Ако означим производствените разходи с k, то формулата: C=c+v+m се превръща във формула C=k+m, или стойността на стоката е = производствените разходи + принадената стойност.

По такъв начин подвеждането на различните части на стойността на стоката, които само възстановяват изразходваната за нейното производство капиталова стойност, под категорията на производствените разходи изразява, от една страна, специфичния характер на капиталистическото производство. Онова, което стоката струва на капиталистите, се измерва с разхода на капитал; онова, което стоката действително струва — с разхода на труд. Затова капиталистическите производствени разходи на стоката са количествено различни от нейната стойност, или от действителните разходи за нейното производство; те са по-малки от стойността на стоката, защото, щом C=k+m, то k=C-m. От друга страна, производствените разходи на стоката съвсем не са такава рубрика, която съществува само в капиталистическото счетоводство. Обособяването на тази част от стойността се проявява практически постоянно в действителното производство на стоката, тъй като от своята стокова форма тази част чрез процеса на обръщението отново и отново трябва да се превръща обратно във форма на производителен капитал и следователно с възстановените производствени разходи трябва отново и отново да се купуват производствените елементи, погълнати в производството на стоката.

Напротив, категорията производствени разходи няма нищо общо с образуването стойността на стоката или с процеса на нарастването на стойността на капитала. Ако аз зная, че 5/6 от стойността на стоката, възлизаща на 600 ф. ст., т. е. че 500 ф. ст. представляват само еквивалент, само стойност, която възстановява изразходвания капитал от 500 ф. ст., и поради това са достатъчни само за да се купят отново веществените елементи на този капитал, то само от това аз още не зная нито как са произведени тези 5/6 от стойността на стоката, които образуват нейните производствени разходи, нито пък как е произведена последната шеста, която образува нейната принадена стойност. Обаче изследването ще покаже, че в капиталистическото стопанство производствените разходи придобиват илюзорния вид на категория на самото производство на стойността.

Да се върнем към нашия пример. Ако приемем, че стойността, произведена от един работник в продължение на един среден обществен работен ден, е изразена в парична сума от 6 шилинга = 6 марки, то авансираният капитал от 500 ф. ст. = 400_с + 100_v, ще представлява нова стойност, произведена за 1666⅔ десетчасови работни дни, от които 1333⅓ работни дни са кристализирани в стойността на средствата за производство = 400_с, а 333⅓ — в стойността на работната сила = 100_v. Следователно, ако нормата на принадената стойност = 100%, то производството на самата новосъздадена стойност струва изразходвана работна сила от 100_v + 100_m = 666⅔ десетчасови работни дни.

Известно ни е по-нататък (виж „Капиталът“, кн. 1, гл. VII, стр. 173 и сл.^[13]), че стойността на новопроизведения продукт от 600 ф. ст. се състои: 1) от наново появяващата се стойност на постоянния капитал от 400 ф. ст., изразходван за средствата за производство, и 2) от новопроизведена стойност в размер 200 ф. ст. Производствените разходи на стоката = 500 ф. ст. включват наново появилите се 400c. и половината от новопроизведената стойност от 200 ф. ст. (= 100_v), следователно два съвсем различни по своя произход елементи на стоковата стойност.

Благодарение на целесъобразния характер на труда, изразходван в продължение на 666⅔ десетчасови дни, стойността на употребените средства за производство, възлизаща на 400 ф. ст., е пренесена от тези средства за производство върху продукта. По този начин тази стара стойност наново се проявява като съставна част на стойността на продукта, но тя не възниква в процеса на производството на тази стока. Тя само затова съществува като съставна част на стоковата стойност, защото преди това е съществувала като съставна част на авансирания капитал. Следователно изразходваният постоянен капитал се възстановява от онази част на стоковата стойност, която той сам прибавя към стоковата стойност. По такъв начин този елемент на производствените разходи има двояко значение: от една страна, той влиза в производствените разходи на стоката, защото е онази съставна част от стоковата стойност, която възстановява изразходвания капитал; а, от друга страна, той е съставна част на стоковата стойност само защото представлява стойността на изразходвания капитал или защото средствата за производство струват именно толкова.

Съвсем обратното е с другата съставна част на производствените разходи. Изразходваният през време на производството на стоката труд от 666⅔ дена създава нова стойност от 200 ф. ст. Една част от тази нова стойност само възстановява авансирания променлив капитал от 100 ф. ст., или цената на приложената работна сила. Но тази авансирана капиталова стойност съвсем не влиза в образуването на новата стойност. При авансирането на капитала работната сила се заплаща като стойност, но в процеса на производството тя функционира като създател на стойност. На мястото на онази стойност на работната сила, която фигурира при авансирането на капитала, в действително функциониращия производителен капитал се явява самата жива, създаваща стойност работна сила.

Разликата между тези различни съставни части на стоковата стойност, които заедно образуват производствените разходи, се забелязва веднага, щом настъпи промяна във величината на стойността: в единия случай на изразходваната постоянна, в другия случай на изразходваната променлива част на капитала. Нека цената на едни и същи средства за производство, или постоянната част на капитала, се увеличи от 400 ф. ст. на 600 ф. ст. или, обратно, се намали на 200 ф. ст. В първия случай ще се увеличат не само производствените разходи на стоката от 500 ф. ст. на 600_c +100_v = 700 ф. ст., но ще се увеличи и самата стойност на стоката от 600 ф. ст. на 600_c+100_v+100_m = 800 ф. ст. Във втория случай ще се намалят не само производствените разходи от 500 ф. ст. на 200_c + 100_v = 300 ф. ст., но и самата стойност на стоката — от 600 ф. ст. на 200_c + 100_v + 100_m = 400 ф. ст. Тъй като изразходваният постоянен капитал пренася върху продукта своята собствена стойност, то при равни други условия стойността на продукта се увеличава или намалява съответно на абсолютната величина на тази капиталова стойност. Да приемем обратното, че при равни други условия цената на същата маса работна сила се повиши от 100 ф. ст. на 150 ф. ст. или, обратно, се намали на 50 ф. ст. Макар че в първия случай производствените разходи се увеличават от 500 ф. ст. на 400_c + 150_v = 550 ф. ст., а във втория случай се намаляват от 500 ф. ст. на 400_с + 50_v = 450 ф. ст., стойността на стоката и в двата случая остава неизменна = 600 ф. ст.: в първия случай = 400_с+150_v+50_m, във втория случай = 400_с +50_v + 150_m. Авансираният променлив капитал не прибавя към продукта своята собствена стойност. Напротив, вместо неговата стойност в продукта е влязла нова стойност, създадена от труда. Ето защо промяната в абсолютната величина на стойността на променливия капитал, доколкото тя изразява само промяна в цената на работната сила, ни най-малко не изменя абсолютната величина на стойността на стоката, тъй като тя не изменя нищо в абсолютната величина на новата стойност, която се създава от текущата работна сила. Напротив, тази промяна оказва влияние само на отношението между величините на двете съставни части на новата стойност, от които едната образува принадената стойност, а другата възстановява променливия капитал и поради това влиза в производствените разходи на стоката.

Общото между двете части на производствените разходи — в нашия случай 400_с + 100_v — е само това, че и двете са части от стойността на стоката, които възстановяват авансирания капитал.

Но от гледна точка на капиталистическото производство това действително положение на нещата по необходимост се явява в превратен вид.

Капиталистическият начин на производство се различава от начина на производство, основан върху робството, между другото по това, че стойността, съответно цената на работната сила, се представя тук като стойност, resp. като цена на самия труд, или като работна заплата („Капиталът“, кн. 1, гл. XVII). Затова променливата част от стойността на авансирания капитал се явява във вид на капитал, изразходван за работна заплата, във вид на капиталова стойност, която заплаща стойността, съответно цената, на всичкия труд, изразходван в производството. Ако напр. приемем, че средният обществен 10-часов работен ден се въплъщава в парична маса = 6 шилинга, то авансираният променлив капитал от 100 ф. ст. ще бъде паричният израз на една стойност, произведена в 333⅓ десетчасови работни дни. Но тази стойност на закупената работна сила, която фигурира при авансирането на капитала, не съставлява част от действително функциониращия капитал. Вместо нея в процеса на производството встъпва самата жива работна сила. Ако степента на експлоатацията на последната възлиза, както в нашия пример, на 100%, то тя се изразходва в продължение на 666⅔ десетчасови работни дни и затова прибавя към продукта нова стойност от 200 ф. ст. Но при авансирането на капитала променливият капитал от 100 ф. ст. фигурира като капитал, изразходван за работна заплата, или като цена на труда, вложен в течение на 666⅔ десетчасови работни дни. 100 ф. ст., разделени на 666⅔, ни дават като цена на десетчасовия работен ден 3 шилинга, т. е. една стойност, която е продукт на петчасов труд.

Ако сравним авансирания капитал, от една страна, и стойността на стоката, от друга, ще получим:

I. Авансиран капитал от 500 ф. ст. = 400 ф. ст. капитал, изразходван за средства за производство (цената на средствата за производство), + 100 ф. ст. капитал, изразходван за труд (цената на 666⅔ работни дни, или работната заплата за тях).

II. Стокова стойност от 600 ф. ст. = производствени разходи в размер 500 ф. ст. (400 ф. ст., цената на изразходваните средства за производство, +100 ф. ст., цената на изразходваните 666⅔ работни дни) + 100 ф. ст. принадена стойност.

В тази формула частта на капитала, изразходвана за труд, се отличава от частта на капитала, изразходвана за средства за производство, напр. за памук или въглища, само по това, че служи за заплащане на един веществено различен елемент на производството, но съвсем не по това, че в процеса на образуването на стойността на стоката, а оттам и в процеса на нарастването стойността на капитала, играе функционално различна роля. В производствените разходи на стоката цената на средствата за производство се връща такава, каквато тя фигурираше още при авансирането на капитала, и то именно защото тези средства за производство са били целесъобразно използвани. По съвсем същия начин в производствените разходи на стоката се връща цената, или работната заплата за 666⅔ работни дни, изразходвани за нейното производство, именно каквато фигурираше още при авансирането на капитала, и то именно защото това количество труд е било изразходвано в целесъобразна форма. Ние виждаме само готови съществуващи стойности — частите на стойността на авансирания капитал, които влизат в образуването на стойността на продукта, но не виждаме елемента, който създава новата стойност. Разликата между постоянния и променливия капитал е изчезнала. Всичките производствени разходи от 500 ф. ст. придобиват сега двойно значение: първо, те представляват онази съставна част от стоковата стойност 600 ф. ст., която възстановява капитала от 500 ф. ст., изразходван за производството на стоката; и второ, самата тази съставна част от стойността на стоката съществува само защото преди това тя е съществувала като разходи за употребените елементи на производството, за средствата за производство и труда, т. е. като авансиран капитал. Капиталовата стойност се връща като производствени разходи на стоката, защото и доколкото е била изразходвана като капиталова стойност.

Първата страница от III том на „Капиталът“
преписана от секретаря с поправките на Енгелс
Прибавката горе на страницата е направена от Енгелс

ch1-2

ch1-4

Обстоятелството, че различните съставни части на стойността на авансирания капитал са изразходвани за веществено различни елементи на производството — за средства на труда, суровини, спомагателни материали и труд, — обуславя само, че с производствените разходи на стоката трябва наново да се купят тези веществено различни елементи на производството. Напротив, по отношение на образуването на самите производствени разходи изпъква само една разлика — разликата между основния и оборотния капитал. В нашия пример 20 ф. ст. бяха пресметнати за изхабяване на средствата на труда (400_с = 20 ф. ст. за изхабяване средствата на труда + 380 ф. ст. за производствени суровини). Ако преди производството на стоката стойността на тези средства на труда е била 1200 ф. ст., то след нейното производство тя съществува в два вида: 20 ф. ст. — като част от стойността на стоката, 1200 — 20, или 1180 ф. ст. — като останала стойност на средствата на труда, намиращи се, както и преди, във владение на капиталиста, или като елемент на стойността не на неговия стоков капитал, а на неговия производителен капитал. В противоположност на средствата на труда производствените суровини и работната заплата се изразходват напълно за производството на стоката и затова цялата тяхна стойност влиза в стойността на произведената стока. Ние видяхме как тези различни съставни части на авансирания капитал приемат по отношение на оборота формите на основен и оборотен капитал.

И така, авансираният капитал = 1680 ф. ст.: основен капитал = 1200 ф. ст. плюс оборотен капитал = 480 ф. ст. (= 380 ф. ст. в производствени суровини плюс 100 ф. ст. в работна заплата).

Производствените разходи на стоката са, напротив, само 500 ф. ст. (20 ф. ст. за изхабяване на основния капитал, 480 ф. ст. за оборотен капитал).

Обаче тази разлика между производствените разходи на стоката и авансирания капитал потвърждава само едно: че производствените разходи на стоката се образуват изключително от капитала, който действително е изразходван за нейното производство.

В производството на стоката се използват средства на труда на стойност 1200 ф. ст., но от тази авансирана капиталова стойност в производството се губят само 20 ф. ст. Затова използваният основен капитал влиза само частично в производствените разходи на стоката, тъй като за нейното производство той е изразходван само частично. Използваният оборотен капитал влиза изцяло в производствените разходи на стоката, защото той се изразходва изцяло за нейното производство. Но какво доказва това, освен че изразходваните основни и оборотни части на капитала pro rata^*1 на величината на тяхната стойност, еднакво влизат в производствените разходи на съответната стока и че тази съставна част на стойността на стоката изобщо дължи своя произход само на капитала, който е изразходван за нейното производство? Ако това не беше така, не би могло да се разбере защо авансираният основен капитал от 1200 ф. ст. не прибавя към стойността на продукта освен 20-те ф. ст., които той губи в процеса на производството, а не и 1180-те ф. ст., които той не губи в този процес.

И така, тази разлика между основния и оборотния капитал по отношение изчисляването на производствените разходи само потвърждава привидното възникване на производствените разходи от изразходваната капиталова стойност, или от цената, която струват на самия капиталист изразходваните елементи на производството, включително и трудът. От друга страна, по отношение на създаването на стойността, променливата, т. е. изразходваната за работна сила, част от капитала се отъждествява тук явно с постоянния капитал (с частта на капитала, състояща се от производствени материали) под рубриката оборотен капитал, и по този начин се завършва мистификацията на процеса на нарастването на стойността на капитала.¹⁾

Дотук разглеждахме само един елемент на стоковата стойност — производствените разходи. Сега трябва да хвърлим поглед и върху другата съставна част на стоковата стойност, върху излишъка над производствените разходи, или върху принадената стойност. И така, принадената стойност представлява преди всичко излишък на стойността на стоката над нейните производствени разходи. Но тъй като производствените разходи са равни на стойността на изразходвания капитал, във веществените елементи на който те постоянно обратно се превръщат, то този излишък на стойността представлява приpacт на стойността на капитала, изразходван за производството на стоката и възвръщащ се от своето обръщение.

По-рано вече видяхме, че макар m, принадената стойност, да възниква само от изменението на стойността на v, на променливия капитал, и затова по своя произход да представлява само просто нарастване на променливия капитал, обаче след свършването на производствения процес тя образува в същата степен и прираст на стойността на c+v, т. е. на целия изразходван капитал. Формулата с+(v+m), която показва, че m се произвежда в резултат на превръщането на определена капиталова стойност v, авансирана за работна сила, в текуща величина, т. е. в резултат на превръщането на една постоянна величина в променлива величина, може да бъде представена и като (с+v)+m. Преди производството имахме един капитал от 500 ф. ст. След производството имаме капитал от 500 ф. ст. плюс един прираст на стойността от 100 ф. ст.²⁾

Обаче принадената стойност представлява нарастване не само на онази част от авансирания капитал, която влиза в процеса на нарастването на стойността, но и на онази част, която не влиза в него; следователно тя е нарастване на стойността не само на изразходвания капитал, който се възстановява от получените обратно производствени разходи на стоката, но изобщо на целия капитал, вложен в производството. Преди процеса на производството имахме една капиталова стойност от 1680 ф. ст.: 1200 ф. ст. основен капитал, който е вложен в средствата на труда и от който капитал само 20 ф. ст. за възстановяване на изхабяването влизат в стойността на стоката, плюс 480 ф. ст. оборотен капитал в материали за производството и работна заплата. След процеса на производството имаме 1180 ф. ст. като съставна част на стойността на производителния капитал плюс 600 ф. ст. стоков капитал. Ако съберем тези две стойностни суми, ще се окаже, че капиталистът притежава сега една стойност от 1780 ф. ст. Ако той извади от нея целия авансиран капитал от 1680 ф. ст., у него ще остане един стойностен прираст от 100 ф. ст. Така че 100-те ф. ст. принадена стойност в еднаква степен представляват както нарастване на стойността на вложения капитал от 1680 ф. ст., така и на онази негова част от 500 ф. ст., която е изразходвана през време на производството.

Сега за капиталиста е ясно, че това нарастване на стойността произлиза от производителните процеси, започнати с капитала, че следователно то произлиза от самия капитал, тъй като то се получава след процеса на производството, а преди този процес не съществуваше. Що се отнася преди всичко до изразходвания за производството капитал, изглежда, като че принадената стойност възниква еднакво от различните елементи на неговата стойност, изразходвани за средствата за производство и труда: нали тези елементи еднакво участват в образуването на производствените разходи. Те в еднаква степен прибавят към стойността на продукта своите образуващи авансирания капитал стойности и не се различават помежду си като постоянна и променлива стойностни величини. Това става очевидно, ако за момент си представим, че целият изразходван капитал се състои или изключително от работна заплата, или изключително от стойността на средствата за производство. Тогава в първия случай вместо стоковата стойност 400_c +100_v +100_m бихме имали стоковата стойност 500_v + 100_m. Изразходваният за работна заплата капитал от 500 ф. ст. представлява стойността на целия труд, употребен за производството на стокова стойност от 600 ф. ст., и именно затова образува производствените разходи на целия продукт. Но единствено известен нам процес на създаване на тази стокова стойност е такова образуване на тези производствени разходи, при което стойността на изразходвания капитал отновo служи като съставна част на стойността на продукта. Как възниква онази нейна съставна част от 100 ф. ст., която образува принадената стойност, ние не знаем. Същото бихме имали и във втория случай, при който стоковата стойност би била = 500_c + 100_m. В двата случая знаем, че принадената стойност възниква от дадена стойност, защото тази стойност е авансирана във формата на производителен капитал — безразлично дали във формата на труд или във формата на средства за производство. Но, от друга страна, авансираната капиталова стойност не може да образува принадена стойност само защото е изразходвана и че следователно образува производствените разходи на стоката. Защото именно доколкото образува производствените разходи на стоката, тя не образува принадена стойност, а е само еквивалент, само стойност, която възстановява изразходвания капитал. Следователно, доколкото тя създава принадена стойност, тя я създава не в своето специфично качество на изразходван капитал, а като авансиран и като така приложен капитал изобщо. Ето защо принадената стойност в еднаква степен произхожда както от онази част на авансирания капитал, която влиза в производствените разходи на стоката, така и от частта, която не влиза в производствените разходи, с една дума — еднакво и от основната, и от оборотната съставни части на вложения капитал. Целият капитал — както средствата на труда, така и производствените материали и трудът — веществено служи като създател на продукта. В действителния процес на труда влиза веществено целият капитал, макар че само известна част от него влиза в процеса на нарастването на стойността. Може би това е именно причината, че той само частично участва в образуването на производствените разходи, но изцяло участва в образуването на принадената стойност. Както и да е, в края на краищата се оказва, че принадената стойност произхожда едновременно от всичките части на вложения капитал. Тези разсъждения биха могли значително да се съкратят, ако се каже грубо и просто, повтаряйки Малтус:

„Капиталистът очаква еднаква изгода от всичките части на авансирания от него капитал“³⁾.

Представена по този начин като рожба на целия авансиран капитал, принадената стойност придобива превърнатата форма на печалба. Следователно известна стойностна сума е капитал, защото е изразходвана, за да се получи печалба⁴⁾, или печалбата се появява от това, че известна стойностна сума се прилага като капитал. Ако означим печалбата с р, то формулата C=c+v+m=k+m се превръща във формула C=k+p, или стоковата стойност = производствените разходи + печалбата.

Следователно печалбата, тъй както тя сега ни се представя, е същото, каквото е принадената стойност, само че в мистифицирана форма, която обаче по необходимост възниква от капиталистическия начин на производство. Понеже в образуване на производствените разходи, тъй както то се проявява на повърхността на явленията, не може да се види никаква разлика между постоянния и променливия капитал, източникът за изменението на стойността, което се извършва през времето на производствения процес, трябва да се пренесе от променливата част на капитала върху целия капитал. Тъй като на единия полюс цената на работната сила се явява в превърнатата форма на работна заплата, то на противоположния полюс принадената стойност се явява в превърнатата форма на печалба.

Както видяхме, производствените разходи на стоката са по- малки от нейната стойност. Тъй като C=k+m, то k = C—m. Формулата C=k+m само тогава се свежда до C=k, т. е. стокова стойност = производствени разходи на стоката, когато m = 0 — случай, който никога не се среща на базата на капиталистическото производство, макар че при особени пазарни конюнктури продажната цена на стоките може да спада до или под нейните производствени разходи.

Затова, ако стоката се продава по нейната стойност, то се реализира печалба, равна на излишъка на нейната стойност над нейните производствени разходи, следователно равна на цялата принадена стойност, която се съдържа в стоковата стойност. Но капиталистът може да продава стоката с печалба дори когато я продава под нейната стойност. Докато продажната цена на стоката е по-висока от нейните производствени разходи, макар и да е по-ниска от нейната стойност, винаги ще се реализира част от съдържащата се в нея принадена стойност, следователно във всички случаи ще се получава печалба. В нашия пример стоковата стойност е = 600 ф. ст., производствените разходи са = 500 ф. ст. Ако стоката се продава за 510, 520, 530, 560, 590 ф. ст., тя се продава с 90, 80, 70, 40, 10 ф. ст. под нейната стойност и все пак от нейната продажба се изкарва печалба съответно от 10, 20, 30, 60, 90 ф. ст. Между стойността на стоката и нейните производствени разходи очевидно е възможна една неопределена серия от продажни цени. Колкото по- голям е елементът на стоковата стойност, който се състои от принадена стойност, толкова по-голяма е на практика областта на тези промеждутъчни цени.

С това се обясняват не само всекидневните явления на конкуренцията, като напр. известните случаи на продажба на понижени цени (underselling), ненормално ниското равнище на стоковите цени в определени клонове на промишлеността⁵⁾ и т. н. Основният закон на капиталистическата конкуренция, досега неразбран от политическата икономия, законът, който регулира общата норма на печалбата и определяните от нея така наречени производствени цени, се основава, както ще видим по-късно, върху тази разлика между стойността на стоката и нейните производствени разходи и на произтичащата от нея възможност да се продава стоката с печалба под нейната стойност.

Минималната граница на продажната цена на стоката е дадена от нейните производствени разходи. Ако тя се продава под нейните производствени разходи, изразходваните съставни части на производителния капитал не могат да бъдат напълно възстановени от продажната цена. Ако този процес продължава, авансираната капиталова стойност изчезва. Вече от тази гледна точка капиталистът е склонен да счита производствените разходи за действителна вътрешна стойност на стоката, защото това е цената, необходима за простото запазване на неговия капитал. Но към това се прибавя и обстоятелството, че производствените разходи на стоката са онази покупна цена, която сам капиталистът е заплатил за производството на стоката, следователно онази покупна цена, която се определя от самия процес на производството на стоката. Поради това реализираният при продажбата излишък от стойност, или принадената стойност, се явява за капиталиста като излишък на продажната цена на стоката над нейната стойност, а не като излишък на нейната стойност, над нейните производствени разходи, така че излиза, като че ли принадената стойност, която се съдържа в стоката, не се реализира чрез нейната продажба, а възниква от самата продажба. Ние вече изяснихме по-отблизо тази илюзия в „Капиталът“, кн. I, гл. IV, 2 („Противоречия на всеобщата формула на капитала“), а сега ще се върнем за момент към онази форма, в която тя отново бе издигната от Торенс и др., представяйки я като крачка напред на политическата икономия в сравнение с Рикардо.

„Естествената цена, която се състои от производствените разходи, или, с други думи, от изразходвания капитал за производството, или фабрикацията на стоката, не може да съдържа печалба... Ако фермерът разходва за обработката на своите ниви 100 квартера зърно и получава за това 120 квартера, 20-те квартера, които съставляват излишък на продукта над разходите, образуват неговата печалба; би било обаче абсурд да се нарича този излишък, или тази печалба, част от неговите разходи... Фабрикантът изразходва известно количество суровини, оръдия и средства за съществуване за труда и получава срещу това известно количество готова стока. Тази готова стока трябва да има по-висока разменна стойност, отколкото суровините, оръдията и средствата за съществуване, чрез авансирането на които тя е придобита.“

Ето защо, заключава Торенс, излишъкът на продажната цена над производствените разходи, или печалбата, води своето начало от това, че потребителите

„чрез пряка или косвена (circuitous) размяна дават известно по-голямо количество от всичките съставни части на капитала, отколкото струва тяхното производство.“⁶⁾

И наистина, излишъкът над дадената величина не може да съставлява част от тази величина, поради което и печалбата, т. е. излишъкът на стоковата стойност над разходите на капиталиста, не може да съставлява част от тези разходи. Следователно, ако в образуването на стойността на стоката не влиза никакъв друг елемент освен авансираната от капиталиста стойност, то не е ясно как може да се получи от производството по-голяма стойност от онази, която е влязла в него — ще излезе, че от нищо се получава нещо. Обаче Торенс се измъква от това създаване от нищо само по такъв начин, че го пренася от сферата на производството на стоките в сферата на обръщението на стоките. Печалбата не може да се получи от производството, казва Торенс, защото иначе тя вече би се съдържала в производствените разходи, следователно не би имало никакъв излишък над тия разходи. Печалбата не може да се получи от размяната на стоките, му отговаря Рамсей^[14], ако тя вече не е съществувала преди размяната на стоките. Стойностната сума на разменяните продукти очевидно не се изменя в резултат на размяната на продуктите, чиято стойностна сума тя представлява. Тя си остава след размяната същата, каквато е била преди размяната. Тук трябва да се отбележи, че Малтус⁷⁾ направо се позовава на авторитета на Торенс, макар че сам той иначе обяснява продажбата на стоките над тяхната стойност или по-скоро не го обяснява, тъй като всички аргументи от този род по същество неизбежно се свеждат до прочутото на времето си отрицателно тегло на флогистона.^[15]

В общество, където господства капиталистическото производство, капиталистическите представи владеят дори некапиталистическия производител. В своя последен роман „Селяни“ Балзак, който изобщо е забележителен по дълбокото си разбиране на реалните отношения, сполучливо рисува как дребният селянин извършва безплатно всевъзможни работи на своя лихвар, за да запази неговото благоволение, и при това мисли, че не подарява нищо на лихваря, тъй като за него самия неговият собствен труд не му струва никакви парични разходи. Лихварят от своя страна убива по такъв начин с един куршум два заека. Той пести разходите за работна заплата и все повече и повече оплита в примките на лихварската мрежа селянина, когото все по-бързо разорява, откъсвайки го от работата на собствената му нива.

Нелепата представа, че производствените разходи на стоката образували нейната действителна стойност, а принадената стойност произлизала от продажбата на стоката над нейната стойност, че следователно стоките се продавали по тяхната стойност, щом тяхната продажна цена е равна на техните производствени разходи, т. е. равна на цената на средствата за производство, употребени за тях, плюс работната заплата — тази нелепа представа Прудон, с обикновеното свое шарлатанство, даващо си вид на научност, възвести като новооткрита тайна на социализма. Това свеждане на стойността на стоките до техните производствени разходи съставлява в действителност основата на неговата народна банка.^[16] По-рано беше показано, че различните съставни части на стойността на продукта могат да бъдат представени в пропорционални части на самия продукт. Ако напр. („Капиталът“, кн. I, гл. VII, 2, стр. 182^[17]) стойността на 20 ф. прежда възлиза на 30 шилинга — именно 24 шилинга средства за производство, 3 шилинга работна сила и 3 шилинга принадена стойност, — то тази принадена стойност може да бъде представена като 1/10 от продукта = 2 ф. прежда. Ако тези 20 ф. прежда бъдат сега продадени по техните производствени разходи за 27 шил., купувачът ще получи 2 ф. прежда безплатно, или стоката ще бъде продадена с 1/10 по-ниско от нейната стойност; обаче работникът и сега, както и преди, е дал своя принаден труд, само че на купувача на преждата, а не на капиталистическия производител на преждата. Би било съвсем погрешно да се приема, че ако всички стоки се продаваха по техните производствени разходи, би се получил фактически същият резултат, както и ако всички стоки се продаваха над техните производствени разходи, но по техните стойности: дори ако се приеме, че стойността на работната сила, продължителността на работния ден и степента на експлоатацията на труда са навсякъде еднакви, все пак масите принадена стойност, съдържащи се в стойностите на различните видове стоки, в зависимост от различния органически състав на капитала, авансиран за тяхното производство, съвсем няма да бъдат равни⁸⁾.

БЕЛЕЖКИ ПОД ЛИНИЯ

*1 — пропорционално. Ред.

1) Какво объркване може да възникне от това в главите на икономистите, е показано в „Капиталът“, кн. I, глава VII, 3, стр. 185—191 от примера с Н. В. Сениър [виж настоящото издание, т. 23, стр. 236].

2) „Всъщност ние вече знаем, че принадената стойност е само следствие от стойностното изменение, което става с v, с онази част от капитала, която е превърната в работна сила, че следователно v+m=v+deltav(v плюс прираст на v). Но действителното изменение на стойността и пропорцията, в която се изменя стойността, се замъгляват от това, че поради нарастването на изменящата се съставна част на капитала нараства и целият авансиран капитал. Той беше 500, а става 590.“ („Капиталът“, кн. 1, гл. VII, 1, стр. 175 (виж настоящото издание, том 23, стр 226].

3) Malthus: „Principles of Political Economy“, 2nd ed., London 1836, p. 268.

4) „Капитал е това, което се изразходва, за да се получи печалба“ Malthus: „Definitions in Political Economy“, London 1827, p. 86.

5) Ср. „Капиталът“, кн. I, гл. XVIII, стр. 511—512 (виж настоящото издание, т. 23, стр. 555—556).

6) R. Torrens. „An Essay on the Production of Wealth“. London 1826, p. 51— 53. 349.

7) Malthus, „Definitions in Political Economy“. London, 1853, р. 70, 71.

8) „Масите стойност и принадена стойност, произвеждани от различни капитали, при дадена стойност и еднаква степен на експлоатация на работната сила са право пропорционални на величината на променливите съставни части на тези капитали, т. е. на техните превърнати в жива работна сила съставни части.“ („Капиталът“, кн. I, гл. IX, стр. 270 [виж настоящото издание, т. 23, стр 317]).

БЕЛЕЖКИ

[13] Виж настоящото издание, т. 23, стр. 224 —226

[14] Виж Q. Ramsay. „An Essay on the Distribution of Wealth“. Edinburgh, 1836, p. 184.

[15] Според господстващите през XVIII в. в химията възгледи се смятало, че процесът на горене се дължи на особено вещество — флогистон, което се намира в горящите тела и се отделя от тях при горенето. Но тъй като било известно, че при нажежаване на металите на въздуха теглото им се увеличава, привържениците на флогистонната теория се опитвали да припишат на флогистона физически безсмислено, отрицателно тегло. Несъстоятелността на тази теория доказал бележитият френски химик А. Л. Лавоазие, който обяснил правилно процеса на горенето като реакция на съединяване на горящото вещество с кислорода. За теорията за флогистона виж също предговора на Енгелс към II том на „Капиталът“ (настоящото издание, том 24, стр. 18—19).

[16] През януари 1849 г. Прудон се опитал да основе „Народна банка“. Тази банка, с която Прудон възнамерявал по мирен начин да осъществи своя „социализъм“, свеждащ се до премахване на заемната лихва и въвеждане на безпарична размяна, при която производителят трябвало да получава пълния еквивалент на своя трудов доход, банкрутирала два месеца след основаването ѝ. Подробен критически анализ на възгледите на Прудон Маркс прави в произведението си „Нищета на философията. Отговор на „Философия на нищетата“ от г. Прудон“ (виж настоящото издание, том 4, стр. 67—184).

[17] Виж настоящото издание, том 23, стр. 233.