Съдържание на „Капиталът. Втори том.“

КАРЛ МАРКС

Капиталът. Книга II.

Процесът на обръщението на капитала

1885

Издаден под редакцията на Фридрих Енгелс

ОТДЕЛ ВТОРИ
Оборот на капитала

Глава осма
Основен капитал и оборотен капитал

I. РАЗЛИЧИЯТА ВЪВ ФОРМАТА

В книга I, глава VI, ние видяхме, че част от постоянния капитал запазва определената потребителна форма, в която тя влиза в производствения процес, по отношение на продуктите, за чието създаване той съдейства. В продължение на по-къс или по-дълъг период в постоянно повтаряни трудови процеси тази част на постоянния капитал изпълнява едни и същи функции. Такива са например работните сгради, машините и т. н., накратко, всичко, което ние обединяваме под названието средства на труда. Тази част от постоянния капитал предава стойност на продукта в степента, в която тя заедно със своята потребителна стойност загубва своята разменна стойност. Това предаване на стойност, или това преминаване на стойността на такива средства за производство върху продукта, в чието образуване те вземат участие, се определя чрез средно изчисление; то се измерва със средната продължителност на функционирането на средствата за производство, обхващаща времето от момента, когато те влизат в производствения процес, до момента, когато бъдат напълно износени, станат негодни, когато трябва да бъдат заменени с нови екземпляри от същия род, т. е. да бъдат възпроизведени.

Следователно своеобразието на тази част от постоянния капитал — същинските средства на труда — е следното:

Част от капитала се авансира във формата на постоянен капитал, т. е. на средства за производство, които функционират като фактори на процеса на труда, докато запазват самостоятелната потребителна форма, в която встъпват в процеса на труда. Готовият продукт, а следователно и факторите, образуващи продукта, доколкото те са превърнати в продукт, се изхвърлят от производствения процес, за да преминат като стока от сферата на производството в сферата на обръщението. Средствата на труда, напротив, веднъж влезли в сферата на производството, вече никога не я напускат. Тяхната функция здраво ги привързва към сферата на производството. Част от авансираната капиталова стойност се фиксира в тази форма, определяна от функцията на средства на труда в производствения процес. С функционирането и произтичащото от него износване на средствата на труда част от тяхната стойност се пренася върху продукта, а другата част остава фиксирана в средствата на труда и следователно остава в производствения процес. Фиксираната по този начин стойност постоянно намалява, докато средствата на труда не изслужат службата си; поради това тяхната стойност в един по-дълъг или по-къс период се разпределя върху масата от продукти, които излизат от редица постоянно повтарящи се процеси на труда. Но докато средството на труда още действа като средство на труда, следователно докато неговото заменяне с нов екземпляр от същия вид не е станало необходимо, стойност на постоянен капитал през всичкото време остава фиксирана в него, докато друга част от първоначално фиксираната в него стойност се пренася върху продукта и поради това извършва обръщение като съставна част на стоковия запас. Колкото по-дълготрайни са средствата на труда, колкото по-бавно се износват те, толкова по-дълго постоянната капиталова стойност остава фиксирана в тази потребителна форма. Но каквато и да е степента на дълготрайност на средствата на труда, степента, в която те предават своята стойност, винаги е обратно пропорционална на общата продължителност на функционирането на средствата на труда. Ако от две машини с еднаква стойност едната се износва за пет години, а другата за десет, то за равно време първата отдава два пъти повече стойност от втората.

Тази част от капиталовата стойност, фиксирана в средствата на труда, извършва обръщение, както и всяка друга част. Изобщо ние видяхме, че цялата капиталова стойност се намира в постоянно обръщение и в този смисъл целият капитал е оборотен капитал. Но обръщението на разглежданата тук част на капитала е своеобразно. Първо, тя не извършва обръщение в своята потребителна форма, обръщение извършва само нейната стойност, и при това само постепенно, на части, в степента, в която тя се пренася от разглежданата част на капитала върху продукта, който извършва обръщение като стока. През цялото време на функционирането на тази част известен дял от нейната стойност остава фиксиран в нея, запазва своята самостоятелност по отношение на стоките, за чието произвеждане тя съдейства. Благодарение на тази особеност тази част на постоянния капитал придобива формата на основен [fixes] капитал. В противоположност на него всички други веществени съставни части на капитала, авансиран за производствения процес, образуват оборотен или текущ капитал [zirkulierendes oder flüssiges Kapital].

Една част от средствата за производство — именно такива спомагателни материали, които се потребяват от самите средства на труда през време на тяхното функциониране, като каменните въглища от парната машина, или които само съдействат на процеса, например светилния газ и т. н., — тази част от средствата за производство веществено не влиза в продукта. Само нейната стойност съставлява част от стойността на продукта. В своето собствено обръщение продуктът носи в обръщението и стойността на такива средства за производство. Тази особеност у тях е обща с основния капитал. Но във всеки трудов процес, в който влизат, те се потребяват изцяло, и поради това за всеки нов трудов процес те трябва да бъдат изцяло заменяни с нови екземпляри от същия род. Във време на своето функциониране те не запазват своята самостоятелна потребителна форма. Следователно във време на тяхното функциониране нито една част от капиталовата стойност не остава фиксирана в своя предишен потребителен вид, в натуралната форма на такива средства за производство. Обстоятелството, че тази част от спомагателните материали не влиза веществено в продукта, но влиза в стойността на продукта само по своята стойност, като част от стойността на продукта, и че във връзка с това функционирането на такива материали е закрепено в сферата на производството, е довело някои икономисти, като например Рамсей, до това — да ги отнесат към категорията на основния капитал (смесвайки същевременно основен и постоянен капитал)[40].

Частта от средствата за производство, която веществено влиза в продукта, следователно суровините и пр., придобива поради това отчасти форми, в които тя по-късно може да влезе в индивидуално потребление като средства за потребление. Средствата на труда в същински смисъл, веществените носители на основния капитал, се потребяват само производително и не могат да влязат в индивидуално потребление, защото не влизат в продукта, или в онази потребителна стойност, за образуването на която те съдействат, а, напротив съхраняват по отношение на нея своята самостоятелна форма през всичкото време, докато не се износят напълно. Изключение правят транспортните средства. Полезният ефект, който те доставят през време на своето производително функциониране, следователно през време на пребиваването си в сферата на производството — преместването, — в същото време влиза и в индивидуалното потребление, например на пътника. В този случай той заплаща потреблението също така, както заплаща за ползването от други предмети за потребление. Ние видяхме^[41], че суровият материал и спомагателните вещества понякога се сливат едни с други, както например в химическата промишленост. Същото става със средствата на труда и спомагателния и суровия материал. Така например в земеделието веществата, вложени за подобряване на почвата, отчасти влизат в продукта като фактори за образуването на продукта. От друга страна, тяхното действие се разпределя на продължителен период например 4-5 години. Поради това част от тях веществено влиза в продукта и с това пренася своята стойност върху продукта, докато друга част, оставайки в старата потребителна форма, фиксира в нея и своята стойност. Тя както преди продължава да съществува като средства за производство и поради това запазва формата на основен капитал. Като работен добитък волът представлява основен капитал. Но ако послужи за храна, той функционира вече не като средство на труда и следователно не като основен капитал.

Това, което придава характер на основен капитал на една част от вложената в средства за производство капиталова стойност, лежи изключително в своеобразния начин на обръщение на тази част от капитала. Този особен начин на обръщение произтича от особения начин, по който средството на труда предава своята стойност на продукта или се проявява като фактор за създаване на стойност през време на производствения процес. Този начин на свой ред сам произтича от особеностите на функционирането на различните средства на труда в трудовия процес.

Известно е, че една и съща потребителна стойност, излязла като продукт от един трудов процес, влиза в друг като средство за производство^[42]. Само функционирането на един продукт в процеса на производството като средство на труда го превръща в основен капитал. Обратното, когато самият той едва-що излиза от процеса, той още не е основен капитал. Например една машина като продукт или стока на фабриканта-машинопроизводител принадлежи към неговия стоков капитал. Тя става основен капитал едва в ръцете на купувача, на капиталиста, който я прилага производствено.

При равни други условия степента на фиксираност нараства с дълготрайността на средствата на труда. Именно от тази дълготрайност зависи величината на разликата между фиксираната в средства на труда капиталова стойност и онази част от същата стойност, която в повторните трудови процеси се пренася върху продукта. Колкото по-бавно се извършва това пренасяне на стойност — а стойност се предава от средствата на труда при всяко повторение на един и същ трудов процес, — толкова по-голям е фиксираният капитал, толкова по-голяма е разликата между приложения и потребения в процеса на производството капитал. Щом тази разлика изчезне, средството на труда е изживяло живота си и заедно с потребителната си стойност е загубило стойността си. То е престанало да бъде носител на стойност. Тъй като средството на труда, подобно на всеки друг веществен носител на постоянен капитал, предава стойност на продукта само в степента, в която загубва заедно със своята потребителна стойност и стойността си, ясно е, че колкото по-бавно се загубва неговата потребителна стойност, колкото по-дълго то изтрайва в производствения процес, толкова по-дълъг е периодът, в течение на който в него остава фиксирана постоянна капиталова стойност.

Ако някое средство за производство, което не е средство на труда в същинския смисъл на думата, например спомагателен материал, суровини, полуфабрикат и пр., заемат по отношение на пренасянето на стойност, а оттук и по отношение на начина на обръщение на своята стойност също такова положение, както средствата на труда, то също така е веществен носител, форма на съществуване на основен капитал. Такъв е случаят със споменатите вече мелиорации на почвата, внасящи в почвата химически съставни части, чието действие се простира върху много производствени периоди или години. Тук част от стойността продължава своето съществуване наред с продукта в своята самостоятелна форма или във формата на основен капитал, докато друга част от стойността се пренася върху продукта и поради това извършва обръщение заедно с нея. В този случай в продукта влиза не само част от стойността на основния капитал, но и онази потребителна стойност, онази субстанция, в която съществува тази част на стойността.

Като оставим настрана основното заблуждение — смесването на категориите основен и оборотен капитал, с категориите постоянен и променлив капитал, — бъркотията в досегашното определение на понятията у икономистите се основава преди всичко на следното.

Определени свойства, които средствата на труда притежават по своята натурална форма, те превръщат в непосредствени свойства на основния капитал — например физическата неподвижност, да речем, на една сграда. Но винаги лесно може да се покаже, че други средства на труда, които като такива също са основен капитал, притежават противоположни свойства, например физическата подвижност, да речем, на един кораб.

Или икономическата определеност на формата, произтичаща от обръщението на стойността, те смесват със свойство, присъщо на самата вещ: като че ли вещите, които сами по себе си изобщо не са капитал, а стават такъв само в определени обществени отношения, биха могли да бъдат вече сами по себе си, по своята природа, капитал в тази или онази определена форма, основен или оборотен. В книга I, глава V, ние видяхме, че средствата за производството във всеки трудов процес, при каквито и обществени условия да се извършва той, винаги се делят на средства на труда и предмет на труда. Но едва при капиталистическия начин на производство средствата на труда и предметът на труда стават капитал, при това „производителен капитал“, както бе установено в предидущия отдел. Заедно с това различието между средства на труда и предмет на труда, произтичащо от природата на трудовия процес, се отразява в нова форма — във формата на различие между основен капитал и оборотен капитал. Едва с това вещта, която функционира като средство на труда, става основен капитал. Ако тя по своите веществени свойства е способна да служи и в други функции, освен функциите на средство на труда, тя представлява или не представлява основен капитал в зависимост от различието на своите функции. Добитъкът в ролята на работен добитък е основен капитал; като добитък, угояван за клане, той е суров материал, който в края на краищата като продукт влиза в обръщението, следователно не е основен, а оборотен капитал.

Самата по-продължителна фиксираност на някакво средство за производство в повтарящи се трудови процеси, които са взаимно свързани помежду си, непрекъснати и поради това съставляват период на производство — т. е. цялото производствено време, необходимо, за да се изготви продуктът, — също както основният капитал, изисква от капиталиста авансиране за по-дълъг или по-къс срок, но още не прави съответната част на неговия капитал основен капитал. Семената например не са основен капитал, а само суров материал, който почти за цяла година е фиксиран в производствения процес. Всеки капитал, докато функционира като производителен капитал, е фиксиран в производствения процес, следователно в производствения процес са фиксирани и всички елементи на производителния капитал, каквато и да е тяхната натурална форма, техните функции и начинът на обръщение на тяхната стойност. Дали тази фиксираност продължава повече или по-малко в зависимост от рода на производствения процес или от желания полезен ефект, не създава разликата между основен и оборотен капитал²⁰⁾.

Част от средствата на труда, към които се отнасят и общите условия на труда, се прикрепват към определено място, когато те като средство на труда встъпват в производствения процес, т. е. когато се подготвят за производителна функция, като например машините. Или пък част от средствата на труда от самото начало се произвежда в такава неподвижна, свързана с мястото форма, като например мелиорациите на земята, фабричните здания, доменните пещи, каналите, железниците и т. н. Постоянната прикрепеност на средствата на труда към производствения процес, в който те трябва да функционират, се обуславя тук същевременно от техния физически начин на съществуване. От друга страна, средствата на труда могат физически постоянно да се премесват, да се придвижват и въпреки това постоянно да се намират в производствения процес, като например локомотива, парахода, работния добитък и пр. Неподвижността не им придава в първия случай характер на основен капитал, а подвижността във втория случай не им отнема този характер. Обаче обстоятелството, че средствата на труда са локално прикрепени, пуснали са своите корени в земята, отрежда на тази част от основния капитал особена роля в икономиката на нациите. Те не могат да бъдат изпратени в чужбина, не могат да извършват обръщение на световния пазар като стоки. Титулите на собственост върху този основен капитал могат да се менят, те могат да се купуват и продават и дотолкова могат мислено да влизат в обръщение. Тези титули на собственост могат да участват в обръщението, дори на чуждестранните пазари, например във формата на акции. Но от смяната на лицата, които са собственици на този род основен капитал, не се изменя отношението на неподвижната, материално фиксирана част на богатството на известна страна към подвижната част на същото богатство²¹⁾.

От своеобразното обръщение на основния капитал произтича своеобразие на оборота. Онази част от стойността, която основният капитал в своята натурална форма губи поради износване, извършва обръщение като част от стойността на продукта. Посредством обръщението продуктът от стока се превръща в пари; превръща се следователно в пари и онази част от стойността на средствата на труда, която продуктът пренася в обръщението, и при това тази част от стойността капе във вид на пари от процеса на обръщението в такава пропорция, в каквато даденото средство на труда престава да бъде носител на стойност в производствения процес. Следователно стойността на това средство на труда придобива сега двояко съществуване. Част от нея остава свързана с потребителната или натурална форма на средствата на труда, принадлежаща на производствения процес, а друга част се отделя от нея във вид на пари. В хода на своето функциониране онази част от стойността на средствата на труда, която съществува в тяхната натурална форма, постоянно намалява, докато превърналата се в парична форма част от стойността постоянно се увеличава, докато най-после средствата на труда не изживеят живота си и цялата тяхна стойност, отделила се от трупа на средствата на труда, не се превърне в пари. Тук се проявява своеобразието в оборота на този елемент на производителния капитал. Превръщането на неговата стойност в пари върви ръка за ръка с превръщането на стоката, която е носител на тази стойност, в парична какавида. Но неговото обратно превръщане от парична форма в потребителна форма се отделя от обратното превръщане на стоката в другите елементи на нейното производство и се определя вече от периода на възпроизводството на самите средства на труда, т. е. от времето, в течение на което средствата на труда изживяват живота си и трябва да бъдат заменени с друг екземпляр от същия род. Ако продължителността на функционирането на някаква машина със стойност, да кажем 10 000 ф. ст., е например 10 години, то времето на оборота на първоначално авансираната за тази машина стойност ще бъде 10 години. Преди изтичането на това време не е нужно тя да се възобновява; тя продължава да действа в своята натурална форма. Между това нейната стойност на части постъпва в обръщението като част от стойността на стоките, за чието непрекъснато производство служи машината, и по този начин постепенно се превръща в пари, докато най-после в края на 10-те години тя изцяло се превърне в пари, а от пари се превърне обратно в машина и следователно завърши своя оборот. До настъпването на този момент на възпроизводството стойността на машината постепенно се натрупва във формата на резервен паричен фонд.

Останалите елементи на производителния капитал се състоят отчасти от елементите на постоянния капитал, съществуващи в суровини и спомагателни материали, отчасти от променлив капитал, изразходван за работна сила.

Анализът на трудовия процес и на процеса на нарастването на стойността („Капиталът“, книга I, глава V) показа, че тези различни съставни части на производителния капитал играят съвсем различна роля в образуването на продукта и в образуването на стойността. Стойността на онази част от постоянния капитал, която се състои от спомагателни материали и суровини — точно както и стойността на онази негова част, която се състои от средства на труда, — отново се появява в стойността на продукта като само пренесена стойност, докато работната сила посредством процеса на труда присъединява към продукта еквивалент на своята стойност, или действително възпроизвежда своята стойност. Освен това част от спомагателните материали — въглища за отопление, светилен газ и пр. — се консумира в процеса на труда, без да влиза веществено в продукта, докато друга част от тях телесно влиза в продукта и образува материала на неговата субстанция. Но всички тези различия нямат значение за обръщението, а поради това и за начините на оборота. Ако спомагателните материали и суровините изцяло се потребят при образуването на известен продукт, то те пренасят върху продукта цялата си стойност. Поради това цялата тя се внася чрез продукта в обръщението, превръща се в пари, а от пари обратно в елементите на производството на стоката. Оборотът на тази част от стойността не се прекъсва, както оборотът на основния капитал, а непрекъснато изминава целия кръгооборот на своите форми, така че тези елементи на производителния капитал постоянно се възобновяват in natura^*1.

Колкото се отнася до променливата съставна част на производителния капитал, разходвана за работна сила, то работната сила се купува за определен срок. Щом капиталистът я е купил и я е въвел в производствения процес, тя образува съставна част от неговия капитал, именно променливата съставна част на капитала. Ежедневно тя действа в продължение на известен промеждутък от време, през което присъединява към продукта не само цялата своя стойност за деня, но и известна принадена стойност в повече, която ние тук оставяме засега настрана. След като работната сила е купена и действала например една седмица, нейното купуване трябва постоянно да се възобновява в обичайните срокове. Еквивалентът на нейната стойност, който работната сила постоянно присъединява към продукта през време на своето функциониране и който вследствие на обръщението на продукта се превръща в пари, трябва постоянно да се превръща обратно от пари в работна сила или постоянно трябва да преминава пълния кръгооборот на своите форми, т. е. постоянно трябва да се обръща, за да не се прекъсне кръгооборотът на непрекъснатото производство.

Следователно авансираната за работна сила част от стойността на производителния капитал изцяло се пренася върху продукта (принадената стойност ние през всичкото време оставяме тук настрана), преминава заедно с него двете метаморфози, отнасящи се към сферата на обръщението, и чрез това постоянно възобновяване постоянно остава включена в производствения процес. Поради това, колкото и да се отличава работната сила в останалото, по отношение на образуването на стойност, от онези съставни части на постоянния капитал, които не са основен капитал, този начин на оборот на стойността се оказва общ за работната сила и за тези съставни части, в противоположност на основния капитал. Вследствие на тази общност на характера на своя оборот тези съставни части на производителния капитал — именно онези части на неговата стойност, които се изразходват за работна сила и за средства за производство, несъставляващи основен капитал — противостоят на основния капитал като оборотен или текущ капитал.

Както видяхме преди^[43], парите, плащани от капиталиста на работника за потреблението на работната сила, в действителност представляват само общата еквивалентна форма на необходимите средства за живот на работника. Дотолкова променливият капитал веществено се състои от средства за живот. Но тук, при разглеждането на оборота, става дума за формата. Капиталистът купува не средствата за живот на работника, а самата негова работна сила. Променливата част на неговия капитал образуват не средствата за живот на работника, а действащата работна сила на последния. В процеса на труда капиталистът производително потребява самата работна сила, а не средствата за живот на работника. Работникът сам превръща в средства за живот парите, които той е получил за своята работна сила, за да ги превърне после обратно в работна сила, за да поддържа своето съществуване, точно както например капиталистът превръща в средства за своя живот известна част от принадената стойност, заключваща се в стоката, която той продава срещу пари, без да може ни най-малко да се каже, че купувачът на неговата стока му плаща в средства за живот. Дори и когато част от работната заплата се дава на работника в средства за живот, in natura, това сега е втора сделка. Той продава своята работна сила за определена цена и при това страните се договарят, че част от цената той ще получи в средства за живот. С това се изменя само формата на заплащането, но не се изменя фактът, че той в действителност продава своята работна сила. Това е втора сделка, която става вече не между работник и капиталист, а между работника като купувач на стока и капиталиста като продавач на стока; напротив, в първата сделка работникът е продавач на стока (на своята работна сила), а капиталистът е купувач. Точно така е, ако капиталистът, продавайки своята стока например машина на железодобивен завод, би пожелал да получи срещу нея друга стока, желязо. Следователно определеност на оборотен капитал, противостоящ на основния капитал, получават не средствата за живот на работника. Не и неговата работна сила, а онази част от стойността на производителния капитал, която се изразходва за работна сила и която поради формата на своя оборот придобива този характер, общ за нея и още за някои съставни части на постоянния капитал, и противоположен на други съставни части на същия капитал.

Стойността на оборотния капитал — в работна сила и средства за производство — се авансира само за времето, през което се изготвя продуктът, в съответствие с мащаба на производството, определян от размера на основния капитал. Тази стойност изцяло влиза в продукта, а поради това чрез продажбата на продукта отново се възвръща изцяло от обръщението и може да бъде авансирана отново. Работната сила и средствата за производство, във вид на които съществува оборотната съставна част на капитала, се изтеглят от обръщението в степента, каквато е необходима за произвеждането и продажбата на готовия продукт, но те трябва постоянно да се заменят и възобновяват посредством обратното купуване, посредством обратното превръщане от парична форма в елементи на производството. Всеки отделен път те се изтеглят от пазара на по-малки маси, отколкото елементите на основния капитал, но толкова по-често те трябва отново и отново да се изтеглят, а поради това авансирането на изразходвания за тях капитал се възобновява през сравнително кратки периоди. Това постоянно възобновяване се извършва чрез постоянния пласмент на продукта, в който извършва обръщение цялата тяхна стойност. Най-после, те непрекъснато описват целия кръгооборот на метаморфозите не само по своята стойност, но и по своята веществена форма; от стока те постоянно се превръщат обратно в елементи на производството на тази стока.

Заедно със собствената си стойност работната сила постоянно присъединява към продукта принадена стойност, въплъщение на незаплатен труд. Следователно готовият продукт постоянно носи в обръщението принадена стойност, която заедно с продукта се превръща в пари, подобно на останалите елементи на стойността на продукта. Обаче засега оставяме принадената стойност настрана, защото сега говорим преди всичко за оборота на капиталовата стойност, а не на принадената стойност, която извършва своя оборот едновременно с първата.

От предидущото произтича следното:

1) Определеността на формите основен и оборотен капитал произтича само от различията в оборота на функциониращата в производствен процес капиталова стойност, или на производителния капитал. Това различие на оборота на свой ред произтича от начина, по който различните съставни части на производителния капитал пренасят своята стойност върху продукта, а не от различия на тяхното участие в производството на стойността на продукта или не от особености на тяхната роля в процеса на нарастването на стойността. Най-после, различията в начините, по които стойността се предава на продукта, а поради това и различието в начините, по които тази стойност се вкарва чрез продукта в обръщението и вследствие на метаморфозите на продукта се възобновява в първоначалната си натурална форма, произтичат от различията на онези веществени форми, в които съществува производителният капитал и една част от които при образуването на отделния продукт се потребява изцяло, а другата се използва само постепенно. Следователно само производителният капитал може да се дели на основен и оборотен. Обратното, тази противоположност не съществува за двата други начина на съществуване на промишления капитал, следователно нито за стоковия капитал, нито за паричния капитал; тя не съществува и като противоположност на тези две форми по отношение на производителния капитал. Тя съществува само за производителния капитал и в пределите на последния. Колкото паричният капитал и стоковият капитал и да функционират като капитал — и колкото и бързо обръщение да извършват, те могат да станат оборотен капитал, противостоящ на основния, само ако се превърнат в оборотни съставни части на производителния капитал. Но тъй като тези две форми на капитала обитават сферата на обръщението, то, както ще видим, политическата икономия от времето на А. Смит се е подвела да ги смеси в един куп с оборотната част на производителния капитал под категорията „оборотен капитал“. В действителност паричният капитал и стоковият капитал представляват капитал на обръщението в противоположност на производителен капитал, а не оборотен капитал в противоположност на основен.

2) Оборотът на основната съставна част на капитала, а следователно и необходимото за това време на оборота, обхваща няколко оборота на оборотните съставни части на капитала. В същото време, в което основният капитал ще направи само един оборот, оборотният капитал прави няколко оборота. Едната от съставните части на стойността на производителния капитал придобива определеността на формата на основен капитал само доколкото средствата за производство, в които тя съществува, не се потребяват изцяло за това време, през което продуктът се изготвя и изхвърля като стока от производствения процес. Част от неговата стойност трябва да остане както преди свързана със запазилата се стара потребителна форма, докато друга част се отнася от готовия продукт в обръщението, при което обръщението на продукта представлява същевременно обръщение на цялата стойност на оборотната част на капитала.

3) Изразходваната за основен капитал част от стойността на производителния капитал се авансира напълно, наведнъж за целия срок на функциониране на онази част от средствата за производство, от които се състои основният капитал. Следователно капиталистът наведнъж хвърля тази стойност в обръщението; но тя се изтегля обратно от обръщението само постепенно, на части, посредством реализацията на онези части от стойността, които основният капитал на части присъединява към произведените стоки. От друга страна, самите средства за производство, в които се фиксира едната от съставните части на производителния капитал, се изтеглят от обръщението наведнъж и за цялото време на своето функциониране влизат в производствения процес. Но те в течение на това време не изискват да бъдат заменяни с нови екземпляри от същия род, не изискват възпроизводство. По-дълго или по-късо време те продължават да вземат участие в образуването на стоките, изхвърляни в обръщението, без да изтеглят от обръщението елементите на собственото си възобновяване. Следователно в течение на това време те на свой ред не изискват нови авансирания от капиталиста. Най-после, капиталовата стойност, изразходвана за основен капитал, през времето на функционирането на средствата за производство, в които тя съществува, преминава кръгооборота на своите форми не веществено, а само по своята стойност, и то само на части и постепенно. Т. е. част от стойността на основния капитал непрекъснато извършва обръщение като част от стойността на стоката и се превръща в пари, но от пари не се превръща обратно в своята първоначална натурална форма. Това обратно превръщане на парите в натуралната форма на средството за производство се извършва едва в края на периода на неговото функциониране, когато средството за производство е напълно изхабено.

4) За да се извършва производственият процес непрекъснато, елементите на оборотния капитал трябва да бъдат също така постоянно в този процес, както елементите на основния капитал. Но фиксираните по такъв начин елементи на първия постоянно се възобновяват in natura (средствата за производство се заменят с нови екземпляри от същия род, работната сила — чрез постоянно възобновявано купуване); докато елементите на основния капитал през цялото време на тяхното съществуване нито трябва да се възобновяват, нито трябва да се възобновява актът на тяхното купуване. В процеса на производството всякога се намират сурови и спомагателни материали, но с потребяването на старите изцяло за образуването на готовия продукт те винаги се заменят с нови екземпляри от същия род. Също така в производствения процес всякога се намира и работна сила, но само чрез постоянното възобновяване на акта на нейното купуване, което често се придружава и от смяна на лицата. Напротив, през всичкото време на повтарящи се обороти на оборотния капитал в повтарящите се производствени процеси продължават да функционират едни и същи здания, машини и т. н.

II. СЪСТАВНИ ЧАСТИ, ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ, РЕМОНТ, НАТРУПВАНЕ НА ОСНОВНИЯ КАПИТАЛ

В едно и също капиталовложение отделните елементи на основния капитал имат различно дълъг живот, а поради това различно е времето и на техния оборот. В една железопътна линия например продължителността на функционирането, а поради това и времето на възпроизводството на релсите, траверсите, землените работи, гаровите постройки, мостовете, тунелите, локомотивите и вагоните са различни, а следователно различно е времето на оборота на частите на авансирания за тях капитал. Дълга редица години зданията, пероните, водохранилищата, виадуктите, тунелите, землените изкопи и насипи, накратко, всичко, което в английското ж.-п. стопанство се нарича works of art^*2 не изисква възобновяване. Предметите, които най-много се износват, са релсовият път и подвижният състав (rolling stock).

Първоначално при построяването на съвременни железопътни линии господстваше мнението, споделяно от изтъкнати инженери- практици, че по своята трайност железният път е вечен и износването на релсите е толкова нищожно, че за финансовата и практическата страна на работата то може да се пренебрегва; продължителността на живота на добри релси се е определяла на 100-150 години. Но скоро става явно, че продължителността на живота на една релса, която, разбира се, зависи от бързината на локомотивите, тежестта и броя на влаковете, дебелината на самите релси и маса други странични обстоятелства, средно не надминава 20 години. На отделни гари, центрове на голямо движение, релсите се износват дори всяка година. Към 1867 г. започват да въвеждат стоманени релси, които струват почти два пъти по-скъпо от железните, но затова пък траят над два пъти повече. Продължителността на живота на дървените траверси достига 12-15 години. Що се отнася до подвижния състав, пътническите вагони се износват значително по-бавно от товарните. Продължителността на живота на локомотивите в 1867 г. се изчисляваше на 10-12 години.

Изхабяването се предизвиква, първо, от самото ползване. Общо взето, релсите се изхабяват пропорционално на броя на влаковете (R. С., № 17645)²²⁾. При увеличена скорост изхабяването е растяло в по-голяма пропорция от квадрата на скоростта, т. е. при удвоена скорост на влаковете изхабяването е нараствало повече от четири пъти (R. G, № 17046).

Друга причина за износването е влиянието на природните сили. Така траверсите страдат не само от изхабяване в истинския смисъл, но и от гниене.

„Разходите за поддържане на линията зависят не толкова от износването, което движението на влаковете влече след себе си, колкото от качеството на дървото, желязото и строителния материал, подложени на атмосферното влияние. Един-единствен суров зимен месец ще причини на линията повече вреди, отколкото цяла година движение“ (R. P. Williams : „On the Maintenance of Permanent way“. Доклад в Insitute of Civil Engineers през есента на 1867 г.^[44]).

Най-после тук, както и навсякъде в едрата промишленост, моралното изхабяване също играе своята роля; след изтичането на 10 години обикновено за 30 000 ф. ст. могат да се купят такова количество вагони и локомотиви, което по-рано е струвало 40 000 ф. ст. Така че върху този материал трябва да се изчислява до 25% понижение на пазарната цена, макар да не е станало никакво понижаване на потребителната стойност (Lardner: „Railway Economy“).

„Тръбните мостове в тяхната сегашна форма не се възобновяват.“

(Защото сега има по-добри форми на такива мостове.)

„Техният обикновен ремонт, отстраняване и замяна на отделни части са нецелесъобразни“ (W. P. Adams. „Roads and Rails“. London, 1862).

Поради прогреса на промишлеността обикновено в средствата на труда се извършват постоянни преврати. Поради това те се възстановяват не в своята първоначална форма, а във форма, претърпяла преврат. От една страна, обстоятелството, че масата на основния капитал се влага в определена натурална форма и трябва да просъществува в нея известен среден срок на живот, е причина нови машини и пр. да се въвеждат само постепенно, а поради това представлява препятствие за бързото и повсеместно въвеждане на усъвършенствани средства на труда. Но, от друга страна, конкурентната борба, по-специално във време на решаващи преврати, заставя да се заменят старите средства на труда още преди тяхната естествена смърт с нови средства на труда. Катастрофи, кризи — ето какво главно принуждава към такова преждевременно обновяване на съоръженията на предприятията в широк обществен мащаб.

Изхабяването (като оставим настрана моралното) е онази част от стойността, която основният капитал чрез неговото използване постепенно предава на продукта в онази средна мярка, в която той загубва потребителната си стойност.

Това изхабяване отчасти става така, че основният капитал притежава известна средна продължителност на живот; той целият се авансира за този срок; след неговото изтичане той изцяло подлежи на възстановяване. За живите средства на труда, например конете, времето на възпроизводството се предписва от самата природа. Средната продължителност на техния живот като средство на труда се определя от природните закони. Щом изтече срокът, изхабените докрай екземпляри трябва да се заменят с нови. Конят не може да се заменя на части, а само с друг кон.

Други елементи на основния капитал допускат периодично или частично възобновяване. Тук трябва да се прави разлика между частично или периодично възстановяване и постепенно разширяване на предприятието.

Основният капитал се състои отчасти от еднородни съставни елементи, които обаче не траят еднакво дълго и се възобновяват на части през различни периоди от време. Така, релсите около гарите трябва да се възобновяват по-често, отколкото по останалата част на линията. Същото е и с траверсите, които в белгийските железници през 50-те години, според Ларднер, е трябвало да се възобновяват всяка година в размер 8% и които следователно изцяло са се възобновявали в продължение на 12 1/2 години. Така че тук положението е такова: Известна сума се авансира за определен вид основен капитал например за 10 години. Този разход се извършва наведнъж. Но определена част от този основен капитал, чиято стойност е влязла в стойността на продукта и заедно с него се е превърнала в пари, всяка година се възстановява in natura, докато другата част продължава да съществува в първоначалната си натурална форма. Това именно влагане наведнъж и само на части възпроизводство в натурална форма е, което отличава този капитал като основен от оборотния капитал.

Други елементи на основния капитал се състоят от нееднородни части, които се изхабяват в нееднакви срокове и поради това трябва да се възстановяват не в едно и също време. Именно така е с машините. Това, което току-що казахме относно различната продължителност на живота на различните съставни части на един основен капитал, важи тук с оглед на продължителността на живота на различните съставни части на една и съща машина, фигурираща като елемент на този основен капитал.

Относно постепенното разширяване на предприятието в хода на частичното обновяване ще отбележим следното. Макар, както видяхме, основният капитал да продължава in natura да действа в производствения процес, част от неговата стойност, съобразно със средното изхабяване, е извършила обръщение заедно с продукта, превърнала се е в пари, образува елемент на паричния резервен фонд, който служи за възстановяване на капитала, когато настъпи срокът за неговото възпроизводство in natura. Тази част от стойността на основния капитал, превърната по такъв начин в пари, може да послужи за разширяване на предприятието или за внасяне на усъвършенствания в машините, които да усилят тяхната ефективност. По такъв начин през известни промеждутъци от време се извършва възпроизводство и при това — разглеждано от гледна точка на обществото — възпроизводство в разширен мащаб: екстензивно, ако се разширява полето на производството; интензивно, ако се прилагат по-ефективни средства за производство. Това възпроизводство в разширен мащаб произтича не от натрупване — превръщане на принадена стойност в капитал, — а от обратно превръщане на стойността, която, след като се е отклонила, след като се е отделила в парична форма от тялото на основния капитал, се е превърнала в нов — допълнителен или по-ефективен — основен капитал от същия род. Естествено, отчасти от специфичната природа на предприятието зависи доколко и в каква степен е способно за такова постепенно увеличаване, следователно и в каква степен трябва да бъде събран резервен фонд, за да може по такъв начин да бъде отново вложен в същото предприятие, и в какви срокове може да става това. От друга страна, доколко има възможност за частични усъвършенствания на съществуващи машини, зависи естествено от характера на усъвършенстванията и от конструкцията на самата машина. Но до каква степен например в железопътните съоръжения трябва от самото начало да се има предвид този пункт, показва Адамс:

„Цялата конструкция трябва да се съобразява с принципа, който господства в пчелния кошер — способност за неограничено разширение. Всички прекомерно солидни и преднамерено симетрични структури се оказват зло, ако се наложи да бъдат разрушавани в случай на разширяване“ (стр. 123).

В повечето случаи това зависи от мястото, с което се разполага. При някои постройки е възможно надстрояване на етажи отгоре, при други е необходимо разширяване встрани, следователно нужна е повече земя. При капиталистическото производство, от една страна, много средства се разпиляват, а, от друга страна, при постепенното разширяване на предприятието се наблюдават много случаи на такъв род нецелесъобразно разширяване встрани (отчасти във вреда на работната сила), защото нищо не се извършва по обществен план, а всичко зависи от безкрайно различните обстоятелства, средства и т. н., с които се съобразява отделният капиталист. От това произтича огромно разхищаване на производителните сили.

Такова обратно влагане на паричния резервен фонд (т. е. частта на основния капитал, която се е превърнала обратно в пари) на части е най-лесно в земеделието. Пространствено даденото производствено поле тук е в най-голяма степен способно за постепенно поглъщане на капитал. Същото е и когато се извършва естествено възпроизводство, както е например при животновъдството.

Основният капитал предизвиква специални разходи за съхраняване. Съхраняването се осъществява отчасти чрез самия трудов процес; основният капитал се поврежда, ако не функционира в трудов процес (виж „Капиталът“, книга I, глава VI, стр. 196 и глава ХIII, стр. 423^[45]: износване на машините, произтичащо от тяхното неупотребяване). Поради това английският закон изрично смята за увреждане (waste), когато арендувани участъци земя не се обработват по обикновения в страната начин (баристер У. А. Холдсуорт: „The Law of Landlord and Tenant.“ London, 1857, p. 96).

Това запазване, произтичащо от употреблението в трудов процес, представлява безвъзмезден природен дар на живия труд. Тази съхраняваща сила на труда има двояк характер. От една страна, трудът запазва стойността на материалите на труда, като я пренася върху продукта; от друга страна, доколкото той не пренася върху продукта стойността на средствата на труда, той все пак запазва и тяхната стойност, запазвайки потребителната им стойност, като ги заставя да функционират в производствения процес.

Обаче основният капитал изисква, за да се поддържа в изправност, и преки разходи на труд. Машините трябва от време на време да се почистват. Тук става дума за допълнителен труд, без който те ще станат негодни за употреба; за просто предотвратяване на вредни стихийни влияния, които са неотделими от производствения процес, следователно за запазване на машините в състояние на работоспособност в буквалния смисъл на думата. Както се разбира от само себе си, нормалната продължителност на живота на основния капитал е пресметната с оглед на това, че ще бъдат изпълнени условията, при които той може нормално да функционира през това време, точно както се приема, че ако човек живее средно 30 години, той се и мие. Следователно тук става дума не за възстановяване на труда, който се съдържа в машината, а за постоянен добавъчен труд, който нейната употреба прави необходим. Тук става дума не за работа, която машината извършва, а за труд, който се прилага спрямо машината, по отношение на който тя не е агент на производството, а суров материал. Капиталът, влаган в този труд, макар тоя капитал да не влиза в онзи трудов процес, на който всъщност продуктът дължи своя произход, се отнася към оборотния капитал. В производството постоянно трябва да се изразходва такъв труд, а поради това и неговата стойност трябва постоянно да се възстановява чрез стойността на продукта. Вложеният в този труд капитал се отнася към онази част на оборотния капитал, която трябва да покрие общите непроизводителни разходи и подлежи на разпределение върху новосъздадената стойност съобразно едно средно годишно изчисление. Ние видяхме^[46], че в същинската промишленост този труд по почистването се извършва от работниците безплатно през време на почивките, но именно по тази причина много често и през време на самия производствен процес, което е източник на повечето нещастни случаи. Този труд не се брои в цената на продукта. В този смисъл потребителят го получава безплатно. От друга страна, капиталистът спестява по този начин разходите по запазването на своята машина. Работникът плаща самолично и в това се заключва една от онези тайни на самозапазването на капитала, които всъщност обосновават една юридическа претенция на работника върху машината и го превръщат в неин собственик дори от гледна точка на буржоазното право. Обаче в различни клонове на производството, където машините, за да бъдат почистени, трябва да бъдат отстранени от производствения процес и поради това чистенето не може да се извършва между другото, както е например с локомотивите, този труд по запазването се отнася към текущите разходи, т. е. съставлява елемент на оборотния капитал. Най-много след тридневна работа локомотивът трябва да се изпрати в депото и да се почисти; за да не се повреди котелът при промиването, той трябва предварително да се охлади (R. С. № 17823).

Същинският ремонт или поправките изискват такива разходи на капитал и труд, които не се съдържат в първоначално авансирания капитал и следователно не могат да бъдат — във всеки случай не всякога могат да бъдат — възстановени и покрити от постепенното възстановяване на стойността на основния капитал. Ако например стойността на основния капитал = 10 000 ф. ст., а общата продължителност на неговия живот — 10 години, то тези 10 000 ф. ст., превърнали се изцяло след изтичането на 10 години в пари, възстановяват само стойността на първоначално вложения капитал, но не възстановяват капитала или труда, новодобавени за това време в ремонтни работи. Това е допълнителна съставна част на стойността, която се авансира също така не изведнъж, а в зависимост от потребностите, и настъпването на различните моменти на нейното авансиране е случайно по самата природа на нещата. Всеки основен капитал изисква подобни по-късни, частични, добавъчни разходи на капитал за средства на труда и работна сила.

Повредите, на които са подложени отделните части на машините и т. н., по природата на нещата са случайни, а поради това също така случайни са и предизвикваните от тях ремонти. Обаче измежду тях се отделят два вида ремонтни работи, които имат повече или по-малко постоянен характер и се падат на различни периоди от живота на основния капитал: болести на детинството и несравнено по-многобройните болести на възрастта, излязла от пределите на средната продължителност на живота. Каквато и съвършена по конструкция машина например да влезе в производствения процес, при нейното употребление на практика се разкриват недостатъци, които трябва да се поправят с допълнителен труд. От друга страна, колкото повече тя надхвърля своята средна възраст, следователно колкото повече нараства нормалното изхабяване и колкото повече е използван и старчески слабее материалът, от който е направена, толкова по-многобройни и значителни стават ремонтните работи, необходими, за да се поддържа съществуването на машината до изтичането на средната продължителност на живота ѝ; точно така, както старият човек, за да не умре преждевременно, трябва да изразходва за медицинска помощ повече, отколкото човек, пълен с младежки сили. Следователно, въпреки случайния характер на ремонтните работи, те се разпределят неравномерно между различните периоди от живота на основния капитал.

Както от това, така и изобщо от случайния характер на ремонтните работи, изисквани от машината, произтича следното:

От една страна, действителният разход за работна сила и средства на труда за ремонтни работи е случаен, както са случайни и самите обстоятелства, които предизвикват необходимостта от този ремонт; размерите на необходимия ремонт се разпределят неравномерно между различните периоди на живота на основния капитал. От друга страна, при определяне на средната продължителност на живота на основния капитал се предполага, че той постоянно се поддържа в активно състояние — отчасти чрез почистване (към което се отнася и поддържането на чистотата в помещенията), отчасти посредством поправки, толкова чести, колкото е нужно. Пренасянето на стойността, свързано с изхабяването на основния капитал, се пресмята върху средната продължителност на неговото съществуване, но този среден период на свой ред е изчислен с оглед на условието, че през всичкото време ще се авансира допълнителен капитал, необходим за неговото поддържане.

От друга страна, не по-малко ясно е, че тази стойност, присъединявана чрез допълнително влагане на капитал и труд, не може да влиза в цената на стоките едновременно с действителното извършване на този разход. Ако на един предач например през тази седмица се е счупило колело или се е скъсал ремък, той не може през текущата седмица да продава своята прежда по-скъпо, отколкото я е продавал миналата седмица. Общите разходи за предене никак не са се изменили вследствие на този нещастен случай в отделната фабрика. Тук, както и изобщо при определянето на стойността, решава средната величина. Опитът показва средния брой на такива нещастни случаи и средния размер на работите по поддържането и ремонта, необходими в течение на средния период на съществуване на основния капитал, вложен в определен отрасъл на производството. Този среден разход се разпределя върху средния период на съществуване и на съответни части се присъединява към цената на продукта, следователно се възстановява чрез продажбата на последния.

Допълнителният капитал, който се възстановява по такъв начин, се отнася към оборотния капитал, макар съответните разходи да имат нередовен характер. Тъй като е много важно незабавно да се поправя всяка повреда на машините, то при всяка по-голяма фабрика наред със същинските фабрични работници се намира специален персонал от инженери, дърводелци, механици, шлосери и пр. Тяхната работна заплата съставлява част от променливия капитал и стойността на техния труд се разпределя върху продукта. От друга страна, необходимите разходи за средства на производство се определят по средно изчисление и съответно на него през всичкото време влизат в продукта като част от стойността на последния, макар фактически те да се авансират в нередовни периоди, а поради това също в нередовни периоди влизат в продукта, съответно в основния капитал. Този капитал, изразходван за същински ремонт, в някои отношения съставлява особен род капитал: той не може да бъде отнесен нито към оборотния, нито към основния капитал, но все пак може да се причисли повече към първия, тъй като принадлежи към категорията на текущите разходи.

Начинът на водене на книги, разбира се, нищо не изменя в действителното съотношение на нещата, за които се водят тези книги. Но важно е да се отбележи, че в много отрасли на производството разходите за ремонт и действителното изхабяване на основния капитал обикновено се пресмятат общо по следния начин. Нека авансираният капитал да е 10 000 ф. ст, продължителността на неговия живот — 15 години; годишното изхабяване при това условие е 666 2/3 ф. ст. Но вместо това изхабяването се изчислява само върху 10 години, т. е. към цената на произвежданите стоки годишно се начисляват за изхабяване на основния капитал 1000 ф. ст. вместо 666 2/3; т. е. за ремонтни работи и пр. се създава резерв от 333 1/3 ф. ст. (числата 10 и 15 са взети само като пример). Следователно средно за ремонт се изразходва такава сума, че основният капитал да трае 15 години. Такъв начин на изчисление, разбира се, не пречи основният капитал и изразходваният за ремонт допълнителен капитал да съставляват различни категории. Въз основа на такъв вид изчисления се приема например, че минималната надбавка към разходите, предназначавана за запазване и възстановяване на корабите, съставлява 15% годишно, следователно времето на възпроизводството = 6 2/3 години. В 60-те години английското правителство е признавало за тази цел на Peninsular and Oriental С° 16% годишно, което съответства на времето на възпроизводството от 6 1/4 години. В железниците средната продължителност на живота на един локомотив е 10 години, но като се взема предвид ремонтът, изхабяването се определя на 12 1/2%, което свежда продължителността на живота до 8 години. За пътническите и товарните вагони изхабяването се изчислява на 9%, следователно продължителността на живота се определя на 11 1/9 години.

Законодателството, отнасящо се до договорите за наем на жилищни сгради и други обекти, които представляват за техните собственици основен капитал и се дават под наем като такъв, навсякъде признава разликата между нормалното изхабяване, което се обуславя от времето, природните влияния и самото нормално хабене и случайния ремонт, който е необходим от време на време в продължение на нормалния период на съществуване на сградата и нормалното нейно използване. По правило първият вид ремонт ляга върху собственика — вторият — върху наемателя. По-нататък, ремонтите се разделят на обикновени и основни. Последните представляват частично възобновяване на основния капитал в неговата натурална форма и също падат върху собственика, ако договорът изрично не изисква противното. Така например според английското право:

„Наемателят от година на година е задължен само да поддържа постройките в непроницаемост за вятър и дъжд, доколкото това е възможно без основен ремонт; и въобще той е длъжен да се грижи само за такива поправки, които могат да се нарекат обикновени.

Но даже и в това отношение трябва да се вземат под внимание годините на служене и общото състояние на съответните части на зданието в момента, когато наемателят ги е приел: той не е длъжен нито да заменя стария и износен материал с нов, нито да възстановява неизбежното обезценяване, възникващо като резултат на времето и редовното използване“ (Holdsworth: „Law of Landlord and Tenant“, p. 90, 91).

Съвсем различно, както от възстановяването на изхабяването, така и от работите по запазването и ремонта, е застраховането, което се отнася до разрушения, причинявани от изключителни природни явления: пожар, наводнения и пр. То трябва да се покрива от принадената стойност и представлява приспадане от нея. Или от гледна точка на цялото общество: необходимо е постоянно свръхпроизводство, т. е. производство в по-голям мащаб, отколкото е нужно за простото възстановяване и възпроизводство на съществуващото богатство — ако оставим съвсем настрана увеличаването на населението, — за да се разполага със средства за производство за покриване на извънредни разрушения, предизвиквани от случайности и от природните сили.

На практика само нищожна част от капитала, необходим за възстановяването, се състои в паричния резервен фонд. Най-важната част се състои в разширяване на мащаба на самото производство, което отчасти е действително разширяване, а отчасти спада към нормалния размер на производствените отрасли, в които се произвежда основният капитал. Така например една машиностроителна фабрика се строи, като се държи сметка за това, че ежегодно, от една страна, фабриките на нейните клиенти ще се разширяват и, от друга страна, част от тези фабрики постоянно ще изисква пълно или частично възпроизвеждане.

При определяне както на изхабяването, така и на разходите за ремонт в съответствие с една средна обществена норма неизбежно се оказват големи различия дори за еднакво големи капитали, вложени, общо взето, при едни и същи условия в един и същ производствен отрасъл. На практика у един капиталист машината и пр. изтрайва повече от средния период, у друг — не така дълго. Разходите за ремонт у единия са над средната величина, у другия са под средната и т. н. Но надбавката към цената на стоките, определяна от изхабяването и разходите за ремонт, е една и съща и се определя по средна величина. По такъв начин чрез тази надбавка към цената единият получава повече, отколкото действително е изразходвал допълнително, другият — по-малко. Това, както и всички други обстоятелства, които въпреки еднаквата експлоатация на работната сила правят различна печалбата на различните капиталисти в един и същ производствен отрасъл — допринася за затрудняване на разбирането на истинската природа на принадената стойност.

Границата между същинския ремонт и възстановяването, между разходите за съхраняване и разходите за възобновяване е повече или по-малко условна. Оттук вечният спор, например в областта на железопътното дело, дали известни разходи представляват ремонт или възстановяване, трябва ли да се покрият те от текущите разходи или от основния капитал. Отнасянето на разходите за ремонт за сметка на капитала вместо за сметка на дохода е известно средство, чрез което железопътните управления изкуствено покачват своите дивиденти. Обаче и в тази област опитът вече е дал съществени опорни точки. Така допълнителните работи в първия период от живота на железопътната линия

„съвсем не са ремонт; в тях трябва да се вижда съществен елемент от построяването на линията, следователно те трябва да отиват за сметка на капитала, а не за сметка на печалбата, тъй като те произтичат не от изхабяването и не от нормалното действие на движението, а дължат възникването си на първоначалното неизбежно несъвършенство на железопътния строеж“ (Lardner I. с., стр. 40).

„Напротив, единствено правилният метод се заключава в това, да се отнася за сметка на дохода за всяка година обезценяването, което необходимо е било свързано с това да се заслужи този доход, безразлично дали съответната сума е действително изразходвана или не“ (капитан Фицморис. Из изявлението пред Комитета по разследване на дружеството „Caledonian Railway“, препечатано в „Moneу Market Review“, 25. I. 1868).

Разграничаването на възстановяването и съхраняването на основния капитал е практически невъзможно и безцелно в земеделието, поне доколкото то още не прилага силата на парата.

„При пълен, обаче не прекомерно голям комплект от инвентар (всевъзможни земеделски и други оръдия на труда и стопански принадлежности) ежегодното изхабяване и разходите по запазването на инвентара обикновено се определят средно на 15-25% от първоначалния капитал, в зависимост от различието на сложилите се обстоятелства“ (Kirchhof. „Handbuch der landwirtschaftlichen Betriebslehre“. Berlin, 1852, стр. 137).

При подвижния състав на една железница е невъзможно да се разграничи ремонтът от възстановяването.

„Ние поддържаме такова количество подвижен състав, каквото имаме. Колкото локомотиви имаме, такъв брой и поддържаме. Ако с течение на времето някой локомотив стане негоден, така че е по-изгодно да се построи нов, ние строим такъв за сметка на дохода, при което, разбира се, вписваме в доход стойността на материалите, останали от старата машина... Остава винаги доста много... Колелата, осите, котелът и пр., накратко, една добра част от стария локомотив“ (Т. Gooch: „Chairman of Great Western Railway C°“, R. C., № 17327-29) — „Да се ремонтира, значи да се обновява; за мен не съществува думата „заместване“...; щом едно железопътно дружество е купило вагон или локомотив, то трябва така да го ремонтира, че те да могат да служат вечно“ (17784). „Разходите за локомотив ние определяме на 8½ пенса за английска миля пробег. С тези 8 ½ пенса ние трябва винаги да поддържаме локомотивите. Ние възобновяваме своите машини. Ако поискате да купите машина наново, ще похарчите повече пари, отколкото е нужно... В старата машина винаги ще се намерят чифт колела, ос или друга годна част; и това дава възможност по-евтино да се построи машина, също така хубава, както една съвсем нова“ (17790). „Сега аз всяка седмица произвеждам нов локомотив, т. е., толкова хубав, колкото новия, защото в него котелът, цилиндърът и рамата са нови“ (17823. Archibald Sturrock: „Locomotive Superintendent of Great Northern Railway“, в R. C., 1867).

Същото е и c вагоните:

„С течение на времето запасът от локомотиви и вагони постоянно се възобновява: ту се слагат нови колела, ту се прави нова рама. Така постепенно се възобновяват частите, на които се основава движението и които най-много са подложени на износване; по такъв начин машините и вагоните могат да бъдат подложени на такъв ремонт, че в много от тях да не остане и следа от стария материал... Дори ако те станат съвсем негодни за ремонт, от старите вагони или локомотиви се избират отделни части и по такъв начин те никога не пропадат напълно за железопътната линия. Поради това подвижният капитал се намира в постоянно възпроизводство; това, което за железопътното трасе трябва в определено време да се извършва наведнъж, когато пялата линия трябва да се подменя, същото в подвижния състав се извършва постепенно от година на година. Неговото съществуване е вечно, той е подложен на постоянно подмладяване“ (Ларднер, пак там, стр. 115-116).

Този процес, както е представен тук от Ларднер по отношение на железопътната линия, не се наблюдава в отделната фабрика, но той дава картината на постоянното частично, преплитащо се с ремонта възпроизводство на основния капитал в пределите на един цял промишлен отрасъл или въобще в цялото производство, взето в обществен мащаб.

Ето още едно доказателство в какви широки граници ловките управления могат да хазяйничат с понятията ремонт и възстановяване, за да получават дивиденти. Според цитирания по-горе доклад на Р. П. Уилямс разни английски железопътни дружества средно за редица години са спадали от сметката на дохода следните суми за ремонт и разходи по запазването на железопътното трасе и постройките (годишно на английска миля дължина от линията):

„London and North Western“.... 370 ф. ст.

„Midland“ ................................... 225 „ „

„London and South Western“.... 257 „ „

„Great Northern“........................ 360 „ „

„Lancashire and Yorkshire“....... 377 „ „

„South Eastern“.......................... 263 „ „

„Brighton“ ................................. 266 „ „

„Manchester arid Sheffield“...... 200 „ „

Тези различия само в нищожна степен произтичат от различия на действителните разходи; те произхождат почти изключително от различните начини на изчисляване, от това, дали разходните пера се отнасят към сметката капитал или към сметката доход. Уилямс направо казва:

„По-малката цифра на разходи се приема, защото това е необходимо за добрия дивидент, а по-голямата цифра се извежда, защото е налице по-висок доход, който може да издържи това.“

В известни случаи изхабяването, а поради това и възстановяването става величина, практически приближаваща се до нула, така че в сметката се слагат само разходите за ремонт. Това, което Ларднер говори по-нататък относно „works of art“ при железниците, се отнася, общо взето, и до всички такива трайни строежи като канали, докове, железни и каменни мостове и пр.

„Изхабяването, което вследствие на продължителното действие на времето се проявява и при по-солидните строежи, за сравнително кратки периоди от време действа почти незабележимо; обаче след изтичане на значително време, например столетия, то прави необходимо възобновяването, пълно или частично, дори на най-солидните строежи. Отношението на това незабележимо изхабяване към по-осезателното на другите части на линията може да се сравни с отношението на вековните отклонения в движението на небесните тела към периодичните. Действието на времето върху масивните съоръжения на линията — мостове, тунели, виадукти и пр. — дава пример за това, което може да бъде наречено вековно изхабяване. По-бързото и забележимо обезценяване, отстранявано в по-кратки промеждутъци от време чрез ремонт или възстановяване, е аналогично на периодичните отклонения. В разходите за ежегодния ремонт влиза и възстановяването на вредата, която от време на време се причинява на външната страна дори на сравнително трайни конструкции, но и независимо от този ремонт времето не минава за тях безследно и в края на краищата трябва да настъпи момент, колкото и далечен да е той, когато състоянието на тези строежи ще наложи да се строи наново. Наистина във финансово и икономическо отношение това време може би е твърде много отдалечено, за да се взема под внимание в практическите сметки“ (Ларднер, пак там, стр. 38, 39).

Това важи за всички такива строежи с вековна трайност, в които следователно не е нужно постепенно, съобразно степента на тяхното изхабяване, да се възстановява авансираният за тях капитал, а трябва да се пренасят върху цената на продукта само ежегодните средни разходи за поддържане в изправност и ремонт.

При все че, както видяхме, по-голямата част от парите, ежегодно или дори по-често възвръщащи се за възстановяване на изхабяването на основния капитал, отново се превръщат обратно в натуралната форма на този капитал, все пак за всеки отделен капиталист е необходим амортизационен фонд за онази част от основния капитал, за която само след изтичането на редица години наведнъж настъпва срокът на възпроизводството и която тогава трябва да се възстановява изцяло. Значителна съставна част на основния капитал вече по самите си свойства изключва възможността за частично възпроизводство. Освен това, когато частичното възпроизводство става по такъв начин, че в кратки интервали към обезценилия се състав се присъединява нов, то за да се направи възможно това възстановяване, необходимо е предварително натрупване на парк в по-голямо или по-малко количество — според специфичния характер на дадения производствен отрасъл. За това е достатъчна не всяка произволна сума пари — за това е нужна парична сума с определен размер.

Ако разгледаме това само при предпоставката, че имаме просто парично обръщение, оставяйки съвсем настрана кредитната система, за която ще става дума по-късно^[47], то механизмът на движението е такъв: ако една част от намиращите се в обществото пари всякога лежат бездейни във формата на съкровище, а друга функционира като средство за обръщение или като непосредствен резервен фонд по отношение на извършващите вече обръщение пари, то пропорцията, в която цялата маса пари се разпада на съкровища и на средства за обръщение, постоянно се изменя. Това беше показано в първа книга (глава III, За). Парите, които в нашия пример някой голям капиталист трябва в голям размер да натрупа като съкровище, при закупуването на основен капитал наведнъж се хвърлят в обръщението. После те отново сами се разпадат в обществото на средства за обръщение и съкровище. Чрез амортизационния фонд, в който като в свой изходен пункт се възвръща стойността на основния капитал, съответстващата на неговото изхабяване, част от извършващите обръщение пари за по-дълго или по-късо време отново образува съкровище в ръцете на същия капиталист, чието съкровище при покупката на основния капитал се беше отделило от него и се беше превърнало в средство за обръщение. Това е постоянно изменящо се разпределение на съществуващото в обществото съкровище, което последователно функционира като средство за обръщение, а после като съкровище отново се отделя от масата на извършващите обръщение пари. С развитието на кредитната система, което необходимо става паралелно с развитието на едрата промишленост и на капиталистическото производство, парите функционират вече не като съкровище, а като капитал, обаче в ръцете не на техния собственик, а на друг капиталист, на чието разположение те се предават.

БЕЛЕЖКИ ПОД ЛИНИЯ

*1 - в натура. Ред.

*2 - изкуствени съоръжения. Ред.

20) Поради трудността да се определи основният и оборотният капитал господин Лоренц Щайн смята, че това различие е въведено само за улесняване на изложението.

21) Дотук ръкопис IV. Оттук ръкопис II.

22) Цитатите, отбелязани с R. С., са взети от „Royal Commission on Railway. Minutes of Evidence taken before the Commissioners, presented to both Houses of Parliament". London 1867. — Въпросите и отговорите са номерирани и номерата са дадени тук.

БЕЛЕЖКИ

[40] Виж К. Маркс. „Теории за принадената стойност“. Част III, стр. 325-327.

[41] Виж настоящото издание, том 23, стр. 194.

[42] Виж настоящото издание, том 23, стр. 193.

[43] Виж настоящото издание, том 23, стр. 178-188.

[44] Тук и по-нататък на стр. 192-193 Маркс цитира доклада на Р. П. Уилямс, публикуван в "Money Market Review" ("Преглед на паричния пазар') от 2 декември 1867 г.

[45] Виж настоящото издание, том 23, стр. 218-219, 414.

[46] Виж настоящото издание, том 23, стр. 436-437, бележка 190а.

[47] Маркс изследва системата на капиталистическия кредит в III том на "Капиталът“ (виж настоящото издание, том 25).