Съдържание на „Капиталът. Втори том.“
КАРЛ МАРКС
Капиталът. Книга II.
Процесът на обръщението на капитала
1885
Издаден под редакцията на Фридрих Енгелс
ОТДЕЛ ВТОРИ
Оборот на капитала
Глава девета
Общият оборот на авансирания капитал.
Цикли на оборотите
Ние видяхме, че основните и оборотните съставни части на производителния капитал извършват своите обороти по различен начин и в различни периоди и че различните съставни части на основния капитал в едно и също предприятие също така имат различни периоди на оборота в зависимост от различната продължителност на техния живот, а следователно и на тяхното възпроизводство. (За действителните или привидните различия в оборота на различните съставни части на оборотния капитал в едно и също предприятие виж в края на тази глава под цифра 6.)
1. Общият оборот на авансирания капитал е средният оборот на различните негови съставни части; начинът на изчисление — по-долу. Доколкото става дума само за различни периоди от време, няма, разбира се, нищо по-просто от това, да се изведе от тях средно; но
2. тук е налице не само количествено, но и качествено различие.
Оборотният капитал, влизащ в производствения процес, пренася върху продукта цялата своя стойност и поради това, за да върви производственият процес без прекъсвания, той трябва постоянно да се възстановява in natura*1 чрез продажбата на продукта. Основният капитал, влизащ в производствения процес, пренася върху продукта само част от своята стойност (изхабяването) и въпреки изхабяването, продължава да функционира в производствения процес; поради това той само в по-дълги или по-къси промеждутъци от време, във всеки случай не така често като оборотния капитал, се нуждае от възобновяване in natura. Тази необходимост от възстановяване срока на възпроизводството е не само количествено различна за различните съставни части на основния капитал, а, както видяхме, една част на многогодишния основен капитал с по-продължителен живот може да се възобновява и да се присъединява in natura към стария основен капитал частично, всяка година или на по-кратки интервали; що се отнася до основния капитал с други свойства, неговото възстановяване, напротив, може да става само наведнъж, след изтичането на времето на неговия живот.
Поради това необходимо е да се сведат отделните обороти на различните части на основния капитал към еднородна форма на оборота, така че те да се отличават един от друг само количествено, по продължителност на оборота.
Тази качествена тъждественост не е налице, ако приемем за изходен пункт Пр...Пр — формата на непрекъснатия производствен процес. Определени елементи на Пр трябва постоянно да се възстановяват in natura, други не. Но формата П...П' несъмнено дава такава тъждественост на оборота. Да вземем например машина на стойност 10 000 ф. ст., която трае 10 години, следователно ежегодно 1/10 = 1000 ф. ст. се превръща обратно в пари. Тези 1000 ф. ст. в течение на една година са се превърнали от паричен капитал в производителен капитал, после в стоков капитал и от последния пак в паричен капитал. Те са се възвърнали към своята първоначална парична форма, тъй както и оборотният капитал — ако разглеждаме последния в тази форма, — и при това съвсем безразлично е дали в края на годината паричният капитал от 1000 ф. ст. ще се превърне отново в натуралната форма на някаква машина или не. Поради това, изчислявайки общия оборот на авансирания производителен капитал, ние фиксираме всички негови елементи в парична форма, тъй че възвръщането в парична форма е завършване на оборота. Ние разглеждаме стойността винаги като авансирана в пари, макар да става дума за непрекъснат производствен процес, при който тази парична форма на стойността представлява само формата на сметни пари. Така именно можем да изведем средната величина.
3. От това следва, че дори ако преобладаващата част на авансирания производителен капитал се състои от основен капитал, чието време на производство, а следователно и време на оборот обхваща многогодишен цикъл, извършващата оборот в течение на годината капиталова стойност може да бъде по-голяма от общата стойност на авансирания капитал вследствие на това, че оборотният капитал прави годишно няколко оборота.
Нека основният капитал да е = 80 000 ф. ст., неговото време на възпроизводство = 10 години, така че 8000 ф. ст. ежегодно се възвръщат в своята парична форма, или основният капитал извършва годишно 1/10 от своя оборот. Нека оборотният капитал да е = 20 000 ф. ст. и да извършва годишно пет оборота. Следователно целият капитал = 100 000 ф. ст. Извършилият оборот основен капитал = 8 000 ф. ст., извършилият оборот оборотен капитал = 20 000х5 = 100 000 ф. ст. Следователно извършилият оборот в течение на годината капитал = 108 000 ф. ст. — с 8000 ф. ст. повече от авансирания капитал. Извършил е оборот 1 + 2/25 от капитала.
4. Следователно стойностният оборот на авансирания капитал се отделя по време от неговото действително възпроизводство, или от реалния оборот на неговите съставни части. Например нека капитал от 4000 ф. ст. да извършва пет оборота годишно. В такъв случай извършилият оборот капитал = 4000x5 = 20 000. Но в края на всеки оборот се възвръща, за да бъде отново авансиран, не нещо друго, а първоначално авансираният капитал от 4000 ф. ст. Неговата величина не се изменя от броя на периодите на оборота, в които той отново и отново функционира като капитал (принадената стойност оставяме настрана).
И така съгласно предпоставката в примера под цифра 3 в края на годината в ръцете на капиталиста са се възвърнали: а) стойностна сума от 20 000 ф. ст., която той отново влага в оборотните съставни части на капитала, и b) сума от 8000 ф. ст., която вследствие на изхабяването се е отделила от стойността на авансирания основен капитал; наред с това в производствения процес както преди остава все същият основен капитал, но неговата стойност се е намалила от 80 000 ф. ст. на 72 000 ф. ст. Следователно нужно е продължаване на производствения процес още девет години, докато авансираният основен капитал изживее времето си, престане да функционира като фактор в образуването на продукт и стойност и трябва да бъде заменен. По такъв начин авансираната капиталова стойност предстои да извърши цикъл от обороти, например в дадения случай цикъл от десет годишни оборота — и този цикъл се определя от продължителността на живота, следователно от времето на възпроизводството или времето на оборота на прилагания основен капитал.
Така че в същата степен, в която с развитието на капиталистическия начин на производство расте размерът на стойността и продължителността на живота на прилагания основен капитал, животът на промишлеността и на промишления капитал във всеки отделен отрасъл на влагане се развива в многогодишен живот, да кажем, средно в десетгодишен живот. Ако, от една страна, развитието на основния капитал удължава този живот, от друга страна, той се съкращава вследствие на постоянните преврати в средствата за производство, преврати, които с развитието на капиталистическия начин на производство също така постоянно се увеличават. С това са свързани и сменянето на средствата за производство, и необходимостта постоянно да бъдат замествани с други поради моралното им изхабяване дълго преди да изживеят времето си физически. Може да се приеме, че в решаващите отрасли на едрата промишленост този жизнен цикъл е сега средно десетгодишен. Обаче работата тук не е в определеното число. Ясно е във всеки случай следното: чрез този обхващащ редица години цикъл от взаимно свързани помежду си обороти, в които капиталът е закрепен чрез своята основна съставна част, е дадена материалната основа на периодичните кризи, при което в хода на цикъла работата на капиталиста последователно преживява периоди на отслабване, средно оживление, стремителен размах, криза. Макар периодите, когато се влага капитал, да са твърде различни и далеч да не съвпадат един с друг, все пак кризата винаги образува изходния пункт за големи нови капиталовложения. Следователно, ако се разглежда цялото общество, кризата повече или по-малко създава нова материална основа на следващия цикъл от обороти22а).
5. Що се отнася до начина на изчисляване на оборота, да се обърнем към един американски икономист[48].
„В някои клонове на производството целият авансиран капитал успява да се възвърне, или да извърши оборот, няколко пъти в годината; в някои други една част прави оборот повече от един път годишно, а друга не така бързо. Капиталистът трябва да изчислява своята печалба в съответствие със средния период, който е нужен за целия негов капитал, за да премине през неговите ръце, или да направи един оборот. Да приемем, че някой е вложил в определено предприятие половината от своя капитал в постройки и машини, които се възобновяват един път на десет години; четвърт — в оръдия и пр., които се възобновяват на две години, и че последната четвърт, вложена в работна заплата и суровини, прави годишно два оборота. Нека целият този капитал да е 50 000 долара. Тогава неговото годишно влагане ще бъде:
Следователно средното време, в което целият капитал прави един оборот, е 16 месеца[49].
Да вземем друг случай: нека четвърт от целия капитал от 50 000 долара да прави оборота си за 10 години; другата четвърт за 1 година; останалата половина два пъти годишно. Тогава годишното влагане ще бъде:
(Scrope: „Pol. Есоn.“, edit. Alonzo Potter, New York. 1841, p. 142, 143).
6. Действителни и привидни различия в оборота на различните части на капитала. — Същият Скроп казва на същото място:
„Капиталът, който един фабрикант, селски стопанин или търговец влага в плащане на работна заплата, извършва обръщение най-бързо, тъй като този капитал, ако се плаща седмично, ще направи може би един оборот седмично вследствие на това, че постъпленията от продажба или от изплатени фактури също са седмични. Капиталът, вложен в суровини или запаси от готови стоки, извършва обръщение с по-малка бързина; той може да направи два или четири оборота в годината, в зависимост от времето, което минава между покупката на суровини и продажбата на стоките — приемаме, че кредит по покупките и продажбите се дава за еднакъв срок. Капиталът, който се съдържа в оръдия и машини, извършва обръщение още по-бавно, защото той може би ще направи в пет или десет години средно само един оборот, т. е. ще бъде потребен и възобновен; и то независимо от това, че някои оръдия ще бъдат използвани напълно вече след кратка редица от операции. Що се отнася до капитала, вложен в постройки, например фабрики, магазини, складове, хамбари, пътища, напоителни съоръжения, и т. н., той наглед като че ли изобщо почти не извършва обръщение. Но в действителност и тези вложения, съдействайки на производството, се изхабяват, както и споменатите по-рано, и за да може производителят да продължава своите операции, те трябва да бъдат възпроизведени. Различието се заключва само в това, че те се потребяват и се възпроизвеждат по-бавно от останалите... Вложеният в тях капитал извършва оборот може би едва на 20 или 50 години“ (пак там, стр. 141-142).
Скроп смесва тук различието в движението на определени части на оборотния капитал, което се обуславя за индивидуалния капиталист от сроковете на плащането и от кредитните отношения, с различието, което произтича от природата на капитала. Той казва, че работната заплата трябва да се плаща седмично от седмичните постъпления от платените продажби или фактури. Първо, тук трябва да се отбележи, че дори по отношение на работната заплата съществуват различия в зависимост от продължителността на срока на плащанията, т. е. от продължителността на времето, за което работникът е принуден да кредитира капиталиста; следователно в зависимост от дължината на срока на плащане на работната заплата: седмичен, месечен, тримесечен, половингодишен и пр. Тук важи развитият по-рано закон: „Необходимата маса платежни средства (следователно капиталът, който трябва да се авансира наведнъж) е обратно пропорционална на продължителността на платежните периоди („Капиталът“, книга I, глава III, 3b, стр. 124[50]).
Второ, в седмичния продукт влиза съвкупността не само на новата стойност, присъединена при неговото производство от седмичния труд, но и стойността на суровините и спомагателните материали, потребени за седмичния продукт. Заедно с продукта извършва обръщение и тази съдържаща се в него стойност. Чрез продажбата на този продукт тя придобива парична форма и сега отново трябва да бъде превърната в същите елементи на производството. Това еднакво важи както за работната сила, така и за суровините и спомагателните материали. Но ние вече видяхме (глава VI, II, I), че непрекъснатостта на производството изисква запас от средства за производство, различен за различните производствени отрасли, а в един и същ отрасъл също така различен за различните съставни части на този елемент на оборотния капитал, например за каменните въглища и памука. Поради това, макар да е нужно тези материали постоянно да се възстановяват in natura, не е необходимо да бъдат постоянно купувани наново. Колко често се възобновява покупката, зависи от големината на приготвения запас, от това, за колко време ще стигне той, докато бъде изчерпан. Що се отнася до работната сила, тук такова образуване на запас не става. Обратното превръщане в пари на онази част от капитала, която е вложена в труд, върви ръка за ръка с обратното превръщане на частта, вложена в спомагателни и сурови материали. Но обратното превръщане на парите, от една страна, в работна сила, а, от друга страна, в суровини се извършва отделно, защото покупателните и платежните срокове за тези две съставни части са различни: едната от тях, като производствен запас, се купува за по-дълги срокове, а другата, работната сила, за сравнително по-кратки, например всяка седмица. От друга страна, освен производствен запас капиталистът трябва да има запас от готови стоки. Независимо от затрудненията при продажбата и т. н. трябва например да се произведе известно количество стоки по поръчка. Докато се произвежда неговата последна част, готовата вече чака в склада, докато бъде изпълнена цялата поръчка. Други различия в оборота на оборотния капитал възникват, когато едни негови елементи трябва да остават по-дълго в подготвителен стадий на производствения процес (сушене на дървото и пр.) от други.
Кредитната система, на която се позовава тук Скроп, както и търговският капитал, модифицира оборота за отделния капиталист. В обществен мащаб тя го модифицира само доколкото ускорява не само производството, но и потреблението.
БЕЛЕЖКИ ПОД ЛИНИЯ
*1 - в натура. Ред.
22а) „Градското производство е свързано със смяната на дните, а селското - със смяната на годините" (Adam Н. Muller: „Die Elemente der .Staatskunst". Berlin, 1809, III, стр. 178). Такава е наивната представа на романтиците за промишлеността и земеделието.
БЕЛЕЖКИ
[48] Тук се цитира книгата на А. Потър „Political Economy: its Objects, Uses, and Principles: considered with Reference to the Condition of the American People" New York, 1841. Както личи от увода, по-голямата част от тази книга представлява предимно препечатване (с измененията, направени от А. Потър) на първите десет глави от книгата на Дж. Скроп „Principles of Political Economy", публикувана в Англия през 1833 г.
[49] В ръкописа на Маркс се подчертава погрешността на такъв метод на изчисляване времето на оборота на капитала. Посоченото в цитата средно време, в което капиталът прави един оборот (16 месеца), е изчислено при печалба 7 1/2% върху целия капитал от 50 000 долара. Без печалбата времето на оборота на този капитал ще бъде 18 месеца.
[50] Виж настоящото издание, т. 23, стр. 153.