Съдържание на „Капиталът. Втори том.“

КАРЛ МАРКС

Капиталът. Книга II.

Процесът на обръщението на капитала

1885

Издаден под редакцията на Фридрих Енгелс

ОТДЕЛ ВТОРИ
Оборот на капитала

Глава седма
Време на оборота и брой на оборотите

Както видяхме, цялото време на кръгооборота на даден капитал е равно на сумата от времето на неговото обръщение и времето на неговото производство. Това е промеждутъкът от време от момента на авансирането на капиталовата стойност в определена форма до възвръщането на движещата се капиталова стойност в същата форма.

Определящата цел на капиталистическото производство е винаги нарастването на авансираната стойност, било че тя е авансирана в своята самостоятелна форма, т. е. в парична форма, или пък във вид на стока, така че нейната стойностна форма придобива само мислена самостоятелност в цената на авансираните стоки. И в двата случая тази капиталова стойност преминава в своя кръгооборот различни форми на съществуване. Нейното тъждество със самата нея се констатира в книгите на капиталиста или във формата на сметни пари.

Дали вземаме формата П...П', или формата Пр...Пр, и двете форми изразяват, 1) че авансираната стойност е функционирала като капиталова стойност и е самонараснала; 2) че след завършването на процеса тя се е възвърнала в онази форма, в която го е започнала. Нарастването на авансираната стойност П и в същото време възвръщането на капитала към тази форма (към парична форма) е ясно осезаемо в П...П'. Но същото става и във втората форма. И наистина, изходният пункт Пр е наличността на елементите на производството, на стоки с дадена стойност. Формата съдържа нарастване на тази стойност (С' и П') и връщане към първоначалната форма, тъй като във второто Пр авансираната стойност отново придобива същата форма на елементи на производството, в която е била първоначално авансирана.

По-рано видяхме: „Ако производството има капиталистическа форма, то и възпроизводството има същата форма. Тъй както процесът на труда при капиталистическия начин на производство се представя само като средство за процеса на нарастване на стойността, така възпроизводството се представя само като средство за възпроизвеждане на авансираната стойност като капитал, т. е. като нарастваща стойност“ (книга I, гл. XXI, стр. 594.^[39])

Трите форми: I) П...П'; II) Пр...Пр и III) С'...С' се отличават една от друга по следното: във форма II (Пр...Пр) възобновяването на процеса, процесът на възпроизводството, е изразено като действително, а във форма I — само като възможно. Но двете тези форми се отличават от форма III по това, че авансираната капиталова стойност — била тя авансирана във вид на пари или във вид на веществени елементи на производството — служи като изходен пункт, а поради това и като пункт на възвръщане. В П...П' възвръщането се изразява в П'=П+п. Ако процесът се възобновява в предишния мащаб, за изходен пункт служи отново П, и п не влиза в него, а само ни показва, че П е самонараснало по стойност като капитал и поради това е породило принадена стойност п, но я е оттласнало от себе си. Във форма Пр...Пр изходен пункт съставлява пак авансираната във форма на елементи на производството капиталова стойност Пр. В тази форма се заключва и нарастването на авансираната стойност. Ако се извършва просто възпроизводство, то същата тази капиталова стойност в същата форма Пр отново започва своето движение. Ако пък се извършва натрупване, сега процесът се открива с Пр' (по величина на стойността =П'=С') като нараснала капиталова стойност. Но процесът започва отново с авансирана капиталова стойност, в първоначалната форма, макар с по-голяма капиталова стойност, отколкото преди. Обратното, във форма III капиталовата стойност започва процеса не като авансирана, но като вече нараснала, като цялото богатство, намиращо се във форма на стоки, само част от което е авансирана капиталова стойност. Последната форма е важна за третия отдел, в който движението на отделните капитали се взема във връзка с движението на целия обществен капитал. Но тя не може да се използва за оборота на капитала, който винаги започва с авансиране на капиталова стойност, било във формата на пари, било във формата на стока, и винаги обуславя възвръщането на циркулиращата капиталова стойност в онази форма, в която тя е била авансирана. От кръгооборотите I и II трябва да се ползваме от първия, доколкото вниманието е насочено предимно към влиянието на оборота върху създаването на принадена стойност; от втория — доколкото се касае до влиянието на оборота върху създаването на продукта.

Тъй като икономистите не са различавали различните форми на кръгооборотите, те не са ги разглеждали отделно в тяхното отношение към оборота на капитала. Обикновено се взема формата П...П', защото тя е обзела отделния капиталист и му служи при неговите сметки, дори когато парите служат за изходен пункт само във вид на сметни пари. Други изхождат от разхода във форма на елементи на производството и разглеждат движението до момента, когато последва възвръщане, при което не става и дума за формата на това възвръщане — дали в стока или в пари. Например

„Икономическият цикъл..., т. е. целият ход на производството, от времето, когато се правят разходите, до момента, когато стане възвръщането. В земеделието времето на засяването е начало на икономическия цикъл, а жътвата — край“ („Economic Cycle ... the whole course of production, grom the time that outlays are made till returns are received. In, agriculture seedtime is its commencement, and harvesting its ending“. — S. P. Newman: „Elements of Pol. Econ.“ Andover and New York, cтp. 81).

Други започват със C' (III форма):

„Може да се счита, че светът на производствените връзки се движи по кръг, който ще наречем икономически цикъл и в който всеки оборот завършва, щом предприятието, завършило последователния ред на своите операции, отново дойде до онзи пункт, от който е започнал оборотът. Като начало може да се смята пунктът, когато у капиталиста постъпят плащанията, чрез които у него се връща неговият капитал; от този пункт той отново преминава към това, да наеме работници и да разпредели между тях във вид на работна заплата средствата за тяхното съществуване, или, по-вярно, силата, необходима за тяхното набавяне; да получи от тях изготвените предмети, които той произвежда; да достави тези предмети на пазара и там да доведе до завършек кръгооборота на този ред от движения, като продаде тези предмети и получи срещу стоките възстановяване на всички свои разходи на капитал за периода“ (Th. Chalmers: „On Pol. Econ.“, 2-nd ed., London, 1832, p. 85. seq.).

Щом цялата капиталова стойност, вложена от отделния капиталист в някакъв клон на производството, извърши кръгооборота на своето движение, тя се оказва отново в своята първоначална форма и може отново да повтори същия процес. За да се увековечи стойността и да продължава нарастването като капиталова стойност, тя трябва да повтаря този кръгооборот. В живота на капитала отделният кръгооборот представлява само един постоянно повтарящ се отрязък, следователно представлява период. В края на периода П...П' капиталът отново се намира във формата на паричен капитал, който отново ще премине веригата от превръщания на формата, включваща и процеса на възпроизводството, съответно процеса на нарастването на стойността. При завършването на периода Пр...Пр капиталът отново се намира във формата на елементи на производството, които представляват предпоставка за възобновяване на неговия кръгооборот. Кръгооборотът на капитала, определян не като отделен акт, а като периодичен процес, се нарича оборот на капитала. Продължителността на този оборот се определя от сумата на времето на производството и времето на обръщението на капитала. Тази сума от време съставлява времето на оборота на капитала. Следователно тя обхваща промеждутъка от време от един период на кръгооборота на цялата капиталова стойност до следващия; тя отбелязва периодичността в жизнения процес на капитала или, ако щете, времето на възобновяването, на повтарянето на процеса на нарастване на стойността, съответно на производствения процес на една и съща капиталова стойност.

Ако се оставят настрана индивидуалните приключения, които за отделния капитал могат да ускорят или да съкратят времето на оборота, последното изобщо е различно в зависимост от различията на отделните сфери на влагане на капитала.

Както работният ден служи като естествена единица мярка за функцията на работната сила, така годината представлява естествената единица мярка за оборотите на функциониращия капитал. Естествена база за тази единица мярка е това, че в умерения пояс, родината на капиталистическото производство, най-важните плодове на земята са годишни продукти.

Ако означим годината, като единица мярка на времето на оборота, с О, времето на оборота на определен капитал с о, броя на неговите обороти — с п, то п=О/о. Следователно, ако например времето на оборота о е 3 месеца, то п= 12/3=4; капиталът извършва 4 оборота в годината, или се обръща четири пъти. Ако о=18 месеца, то п = 12/18 = 2/3, или капиталът в една година преминава само 2/3 от времето на своя оборот. Ако времето на неговия оборот съставлява няколко години, то се изчислява следователно с многократни от една година.

За капиталиста времето на оборота на неговия капитал представлява времето, за което той трябва да авансира своя капитал с цел той да нарасне по стойност и да се възвърне в своята първоначална форма.

Преди да изследваме по-отблизо влиянието, което оборотът оказва върху производствения процес и върху процеса на нарастване на стойността, необходимо е да разгледаме две нови форми, които капиталът получава от процеса на обръщението и които въздействат върху формата на неговия оборот.

БЕЛЕЖКИ

[39] Виж настоящото издание, том 23, стр. 574-575.