Към съдържанието на „Анти-Дюринг“
АНТИ-ДЮРИНГ
Превратът в науката,
извършен от господин Ойген ДюрингТРЕТИ ОТДЕЛ: СОЦИАЛИЗЪМ
IV. Разпределение
По-горе*64 вече видяхме, че Дюринговата политическа икономия се свежда до положението: капиталистическият начин на производство е съвсем добър и може да си остане непокътнат, но капиталистическият начин на разпределение е от лукавия и трябва да изчезне. Сега пък откриваме, че г. Дюринговият „социалитарен строй“ не е нищо друго освен осъществяване на това положение в областта на фантазията. Всъщност г. Дюринг почти няма в какво да упрекне начина на производство на капиталистическото общество като такъв, той иска да запази старото разделение на труда във всичките му съществени черти и затова не може да каже почти нищо за производството в проектираната от него стопанска комуна. Разбира се, производството е област, в която имаме работа с осезателни факти, и затова в нея „рационалната фантазия“ може да предостави за полета на своята свободна душа само незначителен простор, тъй като опасността да се посрами е твърде голяма. Друго нещо е разпределението, което според възгледа на г. Дюринг не се намира в никаква връзка с производството и се определя не от производството, а е просто акт на волята, така че то от самото небе е предопределено да служи за арена на неговата „социална алхимия“.
На еднаквото за всички задължение да участват в производството отговаря еднаквото право на потребление, организиране в стопанската комуна и в търговската комуна, които обхваща по-голям брой стопански комуни. Тук „трудът... се разменя срещу друг труд според принципа на еднаквата оценка... Извършената работа и онова, което се дава в замяна на нея, представляват тук действително равни количества труд.“ При това туй „изравняване на човешките сили“ запазва валидността си „независимо от това, дали отделните личности са произвели повече или по-малко, и дори ако не са произвели нищо“, тъй като всяка дейност, доколкото тя заангажира време и сили, трябва да се разглежда като извършена работа - следователно и играенето на кегли, и разходката. Но тази размяна не се извършва между отделните личности, тъй като обществото е собственик на всички средства за производство, значи и на всички продукти, а, от една страна, между всяка стопанска комуна и отделните ѝ членове, и от друга - между различните стопански и търговски комуни. „Всички отделни стопански комуни ще заменят в собствените си граници търговията на дребно с напълно планомерен пласмент.“ Също така ще бъде организирана и търговията на едро. „Затова системата на свободното стопанско общество... си остава голямо учреждение за размяна, чиито операции се извършват върху паричната база, дадена от благородните метали. С това, че разбира неизбежната необходимост на това основно свойство, нашата схема се различава от всички ония мъгляви възгледи, които са присъщи дори и на най-рационалните форми на разпространените днес социалистически представи.“
За целите на тази размяна стопанската комуна като пръв присвоител на обществения продукт трябва да установи „за всеки вид артикули определена еднаква цена“, която да отговаря на средните производствени разходи. "Това, което днес така наречената себестойност на производството означава... за стойността и цената, ще бъде постигнато (в социалитарния строй)... чрез оценката на необходимото количество труд. Тези оценки, които съгласно принципа, признаващ на всяка личност равни права и в стопанската област в последна сметка се свеждат до зависимостта от броя на участващите в работата лица; те ще служат за основа при определяне съотношението на цените, което същевременно ще отговаря на природните условия на производството“ и на общественото право на реализация. Производството на благородни метали ще си остане, както и сега, меродавно за установяване на стойността на парите... Оттук се вижда, че в изменения обществен строй ние не само не губим, но, напротив, именно тук откриваме за пръв път истинския принцип на определянето и мярката преди всичко по отношение на стойностите, а с това и на отношенията, в които продуктите се разменят един срещу друг.“
Прочутата „абсолютна стойност“ е най-после реализирана.
Но, от друга страна, комуната ще трябва да създаде и на отделните лица възможност да купуват от нея произведените продукти, изплащайки на всекиго като еквивалент за неговия труд определена дневна, седмична или месечна парична сума, еднаква за всички. „Затова от гледна точка на социалитарния строй е безразлично дали ще кажем, че работната заплата трябва да изчезне или пък че тя трябва да стане изключителна форма на икономическите доходи.“ Но еднаквите работни, заплати и еднаквите цени създават „количествено, макар и не качествено равенство в потреблението“, а с това вече е икономически осъществен „универсалният принцип на справедливостта“.
Относно определянето на величината на тази бъдеща работна заплата г. Дюринг ни казва само, че
и тук, както и във всички други случаи, се разменя „еднакъв труд срещу еднакъв труд“. Следователно за шестчасов труд ще се плаща парична сума, в която са въплътени също така шест работни часа.“
При това „универсалният принцип на справедливостта“ по никой начин не бива да се смесва с онова грубо изравняване, което възбужда такава ярост у буржоата против всякакъв комунизъм, а особено против стихийния работнически комунизъм. Този принцип далеч не е така неумолим, както би искал да изглежда.
„Принципното юридическо равенство в икономическата област не изключва обстоятелството, че към това, което изисква справедливостта, ще може доброволно да се притури и още нещо като израз на особена признателност и почит... Обществото само си прави чест, когато отличава по-висшите видове дейност с умерена прибавка за потребителни цели.“
И г. Дюринг също така сам си прави чест, когато сливайки в едно невинността на гълъб с хитростта на змия,[227] така трогателно се грижи за умереното добавъчно потребление на дюринговците на бъдещето.
По този начин според Дюринг окончателно е премахнат капиталистическият начин на разпределение. Защото
„дори ако се допусне, че при наличността на едно такова състояние на нещата някой наистина би имал на разположение излишък от частни средства, той няма да бъде в състояние да намери за тях никакво капиталистическо приложение. Никаква отделна личност и никаква група лица няма да могат да вземат от него този излишък за целите на производството иначе освен по пътя на размяната или покупката, но те никога няма да бъдат принудени да му плащат лихва или печалба.“ Затова е допустимо и „наследяване, което отговаря на принципа на равенството“. То е неизбежно, защото „известно наследяване всякога ще бъде необходим спътник на семейния принцип“. Но и наследственото право „няма да може да доведе до натрупване на значително състояние, тъй като тук образуването на собственост... никога вече не може да има за цел създаването на средства за производство и на чисто рентиерски съществувания“.
И така, стопанската комуна е благополучно построена. Сега да видим как тя стопанисва.
Нека приемем, че всички предположения на г. Дюринг са напълно осъществени; и така, предварително приемаме, че стопанската комуна плаща на всеки свой член за шестчасова работа дневно парична сума, в която също така са въплътени шест работни часа - да речем, 12 марки. Приемаме също така, че цените точно отговарят на стойностите, т. е. че те според нашите предпоставки включват само разноските за сурови материали, изхабяването на машините, износването на средствата на труда и изплатената работна заплата. И така, една стопанска комуна от сто работещи членове произвежда всекидневно стоки на стойност 1200 марки, а в годината, при 300 работни дни - за 360 000 марки, като изплаща на членовете си също такава сума. И всеки от тях върши каквото си иска с припадащата му се част от 12 марки на ден, или 3600 марки годишно. В края на годината, както и след сто години, комуната няма да бъде по-богата, отколкото в самото начало. През това време тя дори няма да бъде в състояние да произведе умерената прибавка за потребителните цели на г. Дюринг, ако за това не пожелае да накърни фонда си от средства за производство. Натрупването е напълно забравено. Нещо по-лошо: тъй като натрупването е обществена необходимост, а запазването на парите представлява удобна форма за натрупване, организацията на стопанската комуна направо насърчава своите членове към частно натрупване, а с това към собственото си разрушаване.
Как да се избегне това противоречие в природата на стопанската комуна? Тя би могла да прибегне към любимото „облагане с акциз“, към надбавка върху цената, и да продава годишното си производство вместо за 360 000 марки за 480 000. Но тъй като всички останали стопански комуни се намират в същото положение и затова ще трябва да направят същото, всяка от тях при размяната с друга ще трябва да плати точно толкова „акциз", колкото тя самата прибира - така че „налогът“ ще легне само върху собствените ѝ членове.
Или пък комуната ще разреши въпроса съвсем просто, като за шестчасовия труд на всеки свой член плаща продукт, равностоен на по-малко от шест часа труд, например на четири работни часа, т. е. вместо по 12 марки му плаща само по 8 марки дневно, като при това оставя цените на стоките на старото равнище. В такъв случай комуната направо и открито върши онова, към което скрито и по околен път се стремеше в по-първия случай: тя ежегодно извлича откритата от Маркс принадена стойност в размер от 120 000 марки годишно, като заплаща по чисто капиталистически начин труда на своите членове по-долу от стойността на неговия резултат, а на това отгоре им пресмята стоките, които те могат да купуват само от нея, по пълната им стойност. Така че стопанската комуна може да си създаде резервен фонд само ако разкрие лика си като „облагородена“ truck system*65 на най-широка комунистическа база.
И така, едно от двете: или стопанската комуна разменя „еднакъв труд срещу еднакъв труд“ и в такъв случай не тя, а само частните лица могат да натрупат фонд за поддържане и разширяване на производството, или пък тя образува такъв фонд, но тогава не разменя „еднакъв труд срещу еднакъв труд“.
Така стои въпросът със съдържанието на размяната в стопанската комуна. А как стои въпросът с нейната форма? Размяната се осъществява чрез металически пари и г. Дюринг не малко се гордее с „всемирноисторическото значение“ на това усъвършенстване. Но в размяната между комуната и нейните членове тези пари съвсем не са пари, те съвсем не функционират като пари. Те служат просто като трудови удостоверения, констатират - по думите на Маркс - „само индивидуалния дял на производителя в общия труд и неговото индивидуално право върху предназначената за консумация част от общия продукт“ и в тази си функция „са толкова малко „пари“, колкото, да кажем, един театрален билет“[228]. Затова те могат да бъдат заменени с какъв да е знак, както Вайтлинг ги заменя с „работническа книжка“, на едната страница на която се отбелязват работните часове, а на другата - получените срещу тях средства за потребление.[229] Накъсо, в сношенията на стопанската комуна с нейните членове парите функционират просто като Оуеновите „трудови пари“, като оня „призрак“, на който г. Дюринг гледа така отвисоко, но който той сам все пак е принуден да въведе в своето стопанство на бъдещето. Дали марката, която означава размера на изпълнените „производствени задължения“ и на добитите по този начин „потребителни права“, е къс хартия, жетон или златна монета - това за дадената цел е съвсем безразлично. Но не и за други цели, както ще бъде показано по-долу.
Следователно, щом още в размяната на стопанската комуна с нейните членове металическите пари не функционират като пари, а като прикрити трудови марки, то те още по-малко осъществяват своята парична функция при размяната между различните стопански комуни. Тук, при предпоставките на г. Дюринг, металическите пари са съвършено излишни. И наистина, тук би било достатъчно само обикновено книговодство, което много по-просто ще извършва размяната на продуктите на еднакво количество труд срещу продукти на същото количество труд, ако смята с естествената мярка на труда - с времето, с работния час като единица, - отколкото ако предварително превръща работните часове в пари. Тук размяната в действителност е чисто натурална размяна; всяко надвишаване на вземанията може лесно и просто да бъде уравнено чрез прехвърляне върху други комуни. Ако пък една комуна наистина би се оказала в дефицит по отношение на други комуни, в такъв случай всичкото „налично във вселената злато“, колкото и да бъде то „пари по самата си природа“, не може да спаси тази комуна от участта да покрива този дефицит чрез увеличаване на собствения си труд, ако не иска да изпадне в зависимостта на длъжник на другите комуни. Впрочем нека читателят постоянно помни, че ние тук съвсем не правим някакви конструкции на бъдещето. Ние просто приемаме условно предпоставките на г. Дюринг и само извличаме неизбежните изводи от тях.
И така, нито в размяната между стопанската комуна и нейните членове, нито в размяната между отделните комуни златото, което е „пари по самата си природа“, не може да осъществи тази си природна функция. При все това г. Дюринг му предписва да изпълнява парична функция и в „социалитарния строй“. Така че ние ще трябва да потърсим друго поле на действие за тази парична функция. А такова поле действително съществува. Наистина г. Дюринг приписва на всекиго способността за „количествено еднакво потребление“, но към това той не може да принуди никого. Напротив, той се гордее, че в неговия свят всеки може да прави с парите си каквото си иска. Г-н Дюринг следователно не може да попречи на това, че едни ще си понатрупат настрана парици, докато други няма да могат да свържат двата края със заплащаната им работна заплата. Той прави това даже неизбежно, тъй като изрично признава наследствено право за общата собственост на семейството, от което пък произтича дългът на родителите да издържат децата. С това обаче количествено еднаквото потребление получава огромна пукнатина. Ергенът славно и весело живее със своите осем или дванадесет марки на ден, докато вдовецът с осем невръстни деца едва преживява с тези пари. От друга страна, комуната, като приема без уговорки да ѝ се плаща с пари, оставя открита възможността, че тези пари може да бъдат добити не чрез собствен труд, а по някакъв друг начин. Non ölet[230]. Тя не знае откъде идат тези пари. Но с това вече са налице всички условия металическите пари, които досега са играли само ролята на трудова марка, да започнат да изпълняват действително парична функция. Налице са и удобният случай, и подтикът както за образуване на съкровище, така и за задлъжняване. Нуждаещият се взема в заем от събирача на съкровище. Взетите в заем пари, които комуната приема за заплащане на средствата за живот, по този начин наново стават това, което са в сегашното общество - обществено въплъщение на човешки труд, действителна мярка на труда, всеобщо средство за обръщение. Всички „закони и административни норми“ в света са също така безсилни да изменят това, както не могат да изменят таблицата за умножение или химическия състав на водата. И тъй като събирачът на съкровище е в състояние да застави нуждаещия се да му плаща лихва, то заедно с функциониращите като пари металически пари се възстановява също така и лихварството.
Досега разглеждахме резултатите от запазването на металическите пари само в сферата на действие на Дюринговата стопанска комуна. Но вън от тази сфера останалият грешен свят засега спокойно си върви по стария път. На световния пазар златото и среброто си остават световни пари, всеобщо покупно и платежно средство, абсолютно обществено въплъщение на богатството. А заедно с това свойство на благородния метал пред отделните членове на стопанската комуна се явява един нов мотив за натрупване на съкровища, за забогатяване, за лихварство, мотив, който ги подтиква свободно и независимо да лавират както по отношение на комуната, така и отвъд нейните граници и да увеличават на световния пазар натрупаното частно богатство. Лихварите се превръщат в търговци на средствата за обръщение, в банкери, в господари на средствата за обръщение и на световните пари, а с това - в господари на производството, а с това и в господари на средствата за производство, дори и ако последните още дълги години продължават номинално да фигурират като собственост на стопанската и търговска комуна. Но по този начин превърналите се в банкери събирачи на съкровища и лихвари стават господари и на самата стопанска и търговска комуна. „Социалитарният строй“ на г. Дюринг наистина твърде съществено се отличава от „мъглявите представи“ на другите социалисти. Той не преследва никаква друга цел освен възраждането на едрите финансисти, под чийто контрол и за чиито каси комуната юнашки ще се трепе да работи - ако тя изобщо бъде образувана и се задържи. Единственото ѝ спасение би било в това, ако събирачите на съкровища предпочетат с помощта на своите световни пари в най-скоро време... да избягат от комуната.
При господстващото в Германия широко непознаване на по-старите социалистически учения някой невинен младеж може да зададе въпроса - дали например и Оуеновите трудови марки не могат да дадат повод за подобна злоупотреба. Макар че ние тук не си поставяме задачата да излагаме подробно значението на тези трудови марки, все пак за сравнение на Дюринговия „всеобхватен схематизъм“ с „грубите, бледи и оскъдни идеи“ на Оуен нека отбележим следното: първо, за такава злоупотреба с Оуеновите трудови марки би било необходимо предварителното им превръщане в истински пари - докато г. Дюринг смята да въведе истински пари, но иска да им забрани да функционират другояче освен като прости трудови марки. Докато в първия случай би произлязла истинска злоупотреба, във втория случай се налага иманентната, независима от човешката воля природа на парите: парите налагат присъщата им нормална употреба въпреки злоупотребата, която г. Дюринг иска да им натрапи поради това, че не познава природата на парите. Второ, у Оуен трудовите марки са само преходна форма към пълната общност и към свободното ползване от обществените ресурси и при това може би са и средство да се направи комунизмът по-приемлив за британската публика. Така че ако някаква злоупотреба би заставила Оуеновото общество да премахне трудовите марки - с това обществото би направило крачка напред към своята цел и би се издигнало на по-високо стъпало на развитие. Напротив, ако Дюринговата стопанска комуна премахне парите, тя с един удар ще унищожи своето „всемирноисторическо значение“, ще премахне своята най-своеобразна прелест, ще престане да бъде Дюрингова стопанска комуна и ще се принизи до ония мъглявости, от които г. Дюринг я измъкна с такъв тежък труд на своята рационална фантазия*66.
Но откъде произлизат всичките тия странни заблуждения и лутаници, в които изпада Дюринговата стопанска комуна? Просто от мъглата, която обвива в главата на г. Дюринг понятията за стойността и за парите и която в края на краищата го докарва дотам, че той се стреми да открие стойността на труда. Но тъй като г. Дюринг съвсем не притежава монопола на подобни мъгляви представи в Германия, а, напротив, има в това отношение много конкуренти, то ние „за момент ще си наложим да размотаем кълбото“, което той е намотал тук.
Единствената стойност, която е позната на политическата икономия, е стойността на стоките. Какво нещо са стоките? Продукти, произведени в обществото от повече или по-малко изолирани частни производители, т. е. преди всичко частни продукти. Но тези частни продукти стават стоки само когато се произвеждат не за собствено потребление, а за потребление от други лица, т. е. за обществено потребление; те влизат в общественото потребление чрез размяната. Така че частните производители се намират в обществена връзка помежду си, образуват общество. Техните продукти, макар да са частни продукти на всеки отделен производител, са в същото време - но непреднамерено и, тъй да се каже, против волята на производителите - и обществени продукти. А в какво се състои общественият характер на тези частни продукти? Очевидно, в две техни свойства: първо, в това, че всички те задоволяват някаква човешка потребност и имат потребителна стойност не само за своя производител, но и за други лица; и, второ, в това, че те, макар да са продукти на най-разнообразни видове частен труд, са същевременно продукти и на човешки труд изобщо, на общочовешки труд. Доколкото притежават потребителна стойност и за други хора, дотолкова те изобщо могат да влязат в размяната, а доколкото в тях се съдържа общочовешки труд, просто изразходване на човешка работна сила - дотолкова те могат - съобразно вложеното във всеки от тях количество такъв труд - да бъдат сравнявани при размяната един с друг, да бъдат признавани за еднакви или нееднакви. В два еднакви частни продукта при еднакви обществени условия може да се съдържа нееднакво количество частен труд, но всякога само еднакво количество общочовешки труд. Един несръчен ковач може да направи пет подкови за същото време, за което опитният ще направи десет. Но обществото не превръща в стойност случайната неопитност на отделната личност; за общочовешки труд то признава само оня труд, който притежава нормалната средна сръчност за дадено време. Затова в размяната една от петте подкови на първия ковач няма по-голяма стойност, отколкото една от изкованите през същото работно време десет подкови на втория ковач. Частният труд съдържа в себе си общочовешки труд само дотолкова, доколкото този частен труд е обществено необходим.
Следователно, когато казвам, че една стока има такава и такава определена стойност, аз казвам: 1) че тя е общественополезен продукт; 2) че тя е произведена от частно лице за частна сметка; 3) че тя, макар и да е продукт на частен труд, все пак същевременно и, тъй да се каже, без знанието и против волята на производителя е и продукт на обществен труд, и то на определено количество такъв труд, установявано по обществен път, чрез размяната; 4) това количество аз изразявам не в самия труд, не в толкова и толкова работни часове, а в някаква друга стока. Следователно, когато казвам, че този часовник има такава стойност, каквато има и това парче плат, и че стойността на часовника и на плата е равна по на петдесет марки - то с това казвам, че в часовника, в плата и в тази парична сума се съдържа еднакво количество обществен труд. Следователно аз констатирам, че представеното в тях обществено работно време е обществено измерено и намерено за еднакво. Само че не направо, не абсолютно, както измерват работното време в други случаи, т. е. с работни часове или дни и т. н., а по околен път, посредством размяната, относително. Затова аз не мога да изразя и това установено количество работно време в работни часове, броят на които си остава за мене неизвестен, а мога да направя това също така само по околен път, относително, чрез някаква друга стока, която представлява също такова количество обществено работно време. Часовникът има същата стойност както парчето плат.
Но стоковото производство и стоковата размяна, като заставят обществото, което почива върху тях, да прибягва към такъв околен път, също така го заставят колкото е възможно повече да скъсява този път. Те отделят от общата плебейска маса от стоки една благородна стока, в която веднъж завинаги може да бъде изразена стойността на всички други стоки - такава стока, която се смята за непосредствено въплъщение на обществения труд и затова може непосредствено и безусловно да се разменя срещу всички други стоки: тая стока са парите. Парите се съдържат в зародиш още в понятието за стойността, те са само развита стойност. Но когато стойността на стоките за разлика от самите стоки получава самостойно битие в парите, тогава в обществото, което произвежда и разменя стоки, встъпва нов фактор, фактор с нови обществени функции и действия. Ние засега само констатираме този факт, без да го разглеждаме подробно.
Политическата икономия на стоковото производство съвсем не е единствената наука, която има работа само с относително известни фактори. Във физиката ние също така не знаем колко отделни молекули на газа се съдържат в даден негов обем, при дадено налягане и температура. Но ние знаем - доколкото е верен законът на Бойл, - че даден обем на един газ съдържа точно толкова молекули, колкото и равният му обем на всеки друг газ при еднакво налягане и температура. Затова ние можем да сравняваме помежду им с оглед на тяхното молекулярно съдържание най-различни обеми на най-различни газове, при най-различни условия на налягане и температура; и ако приемем за единица един литър газ при 0°С и 760 милиметра налягане, то с тая единица ще можем да измерваме посоченото молекулярно съдържание. - В химията също така не са ни известни абсолютните атомни тегла на отделните елементи. Но ние знаем относителните им тегла, тъй като знаем техните взаимни отношения. Така че както стоковото производство и неговата политическа икономия получават относителен израз за вложените в отделните стоки неизвестни количества труд, като сравняват тези стоки по тяхното относително трудово съдържание, така и химията си създава относителен израз за величината на неизвестните ѝ атомни тегла, като сравнява отделните елементи по тяхното атомно тегло и изразява атомното тегло на един елемент в кратно или дробно число на друг (на сярата, кислорода, водорода). И както стоковото производство издига златото до степен на абсолютна стока, до общ еквивалент на останалите стоки, до мярка на всички стойности - също така и химията издига водорода до степен на химическа парична стока, като приема неговото атомно тегло за равно на единица и свежда атомните тегла на всички останали елементи към водорода, като ги изразява в кратни числа на неговото атомно тегло.
Но стоковото производство съвсем не е единствена форма на общественото производство. В древните индийски общини и в южнославянската задруга продуктите не се превръщат в стоки. Членовете на общината непосредствено са обединени в производително общество, трудът се разпределя според обичая и нуждите, а също така се разпределят и продуктите, доколкото те отиват за потребление. Непосредственото обществено производство, както и прякото разпределяне на продуктите изключват всяка стокова размяна, следователно и превръщането на продуктите в стоки (поне вътре в общината) - а значи и превръщането им в стойности.
Щом обществото вземе в свое владение средствата за производство и в непосредствено обобщен вид ги използва за производството, трудът на всяко отделно лице, колкото и да е различен неговият специфичен полезен характер, става изведнъж и непосредствено обществен труд. Тогава няма нужда да се установява по околен път количеството на вложения в даден продукт обществен труд; всекидневният опит направо посочва какво количество такъв труд е средно необходимо. Обществото лесно ще може да пресметне колко часа труд е вложен в една парна машина, в един хектолитър пшеница от последната реколта, в сто квадратни метра плат от дадено качество. И тъй като обществото тогава пряко и абсолютно ще знае съдържащите се в продуктите количества труд, то и на ум няма да му дойде да вземе да ги изразява и с някаква относителна, несигурна, недостатъчна мярка, която по-рано е била неизбежна по липса на по-добро средство, т. е. да ги изразява с трети продукт, а не с тяхната естествена, адекватна, абсолютна мярка - времето. Също така и химията никога не би почнала да изразява атомните тегла на разните елементи по околния път, чрез отношението им към водородния атом, ако тя беше в състояние да ги изрази абсолютно, в тяхната адекватна мярка, а именно в тяхното действително тегло в милиардни или квадрилионни части от грама. Следователно при изтъкнатите по-горе предпоставки обществото няма да приписва на продуктите никакви стойности. Обществото няма да изрази простия факт, че за производството на сто квадратни метра плат са били нужни, да речем, 1000 часа труд, по околния и безсмислен начин, казвайки, че стойността на този плат била хиляда работни часа. Разбира се, и тогава обществото ще трябва да знае колко труд се изисква за производството на всеки предмет за потребление. То ще трябва да съобразява своя производствен план със средствата за производство, към които спадат особено и работните сили. Полезните действия на различните предмети за потребление, съпоставени едно с друго и с необходимите за тяхното изработване количества труд, окончателно ще определят този план. Хората ще уредят всичко това много просто, без намесата на прословутата „стойност“*67.
Понятието стойност е най-общият и затова най-всеобхватният израз на икономическите условия на стоковото производство, затова в понятието стойност се съдържат в зародиш не само парите, но и всички по-развити форми на стоковото производство и на стоковата размяна. Вече в самото обстоятелство, че стойността е израз на съдържащия се в частните продукти обществен труд, се съдържа възможността за установяване на количествената разлика между обществения труд и съдържащия се в същия продукт частен труд. Следователно, ако един частен производител продължава да произвежда по стария начин, а общественият начин на производство го е изпреварил, посочената разлика ще стане за него твърде чувствителна. Същото става, когато всички частни производители на определен вид стока я произведат в количество, което надхвърля обществената потребност. В това, че стойността на дадена стока се изразява само в стойността на друга стока и може да бъде реализирана само в размяна срещу нея, се съдържа възможността размяната изобщо да не се извърши или пък да не се реализира истинската стойност на стоката. Най-после, когато на пазара се появи специфичната стока - работната сила, нейната стойност, както и стойността на всяка друга стока, се определя от работното време, което е обществено необходимо за нейното произвеждане. Ето защо в стойностната форма на продуктите вече се съдържа в зародиш цялата капиталистическа форма на производство, противоположността между капиталисти и наемни работници, промишлената резервна армия, кризите. Ето защо да се иска премахването на капиталистическата форма на производство чрез създаване на „истинска стойност“ - това значи да се иска унищожаване на католицизма чрез установяването на „истински“ папа или да се иска създаването на общество, в което най-после производителите да господстват над своите продукти, чрез последователно прокарване на оная икономическа категория, която най-пълно изразява поробването на производителите от техния собствен продукт.
Щом стокопроизводителното общество развие свойствената на стоките като такива стойностна форма в парична форма, веднага изпъкват наяве и други зародиши, които се крият в стойността. Най-близък и най-съществен резултат е общото разпространение на стоковата форма. Парите налагат стоковата форма дори на предметите, които дотогава са били произвеждани за пряко собствено потребление, въвличат ги в размяната. По този начин стоковата форма и парите навлизат във вътрешния стопански живот на обединените за непосредствено производство обществени общини, разкъсват една след друга връзките на общността и разлагат общината на купчина частни производители. Отначало парите, както това може да се наблюдава в Индия, поставят на мястото на общинното обработване на земята нейното еднолично стопанисване; по-късно те чрез окончателното разделяне на обработваемата земя разлагат общата собственост върху земята, която все още временно се е проявявала при периодическите преразпределения (например в селските общини около р. Мозел[233] и в начален стадий в руската община); най-после, парите довеждат до разделянето и на останалите още общи гори и пасища. Каквито и да са другите причини, коренящи се в развитието на производството, които са съдействали на този процес, все пак парите всякога си остават най-могъщото средство за тяхното въздействие върху общинните формации. И със същата тази естествена необходимост парите напук на всички „закони и административни норми“ сигурно ще разложат и Дюринговата стопанска комуна, ако тя изобщо някога бъде осъществена. По-горе вече видяхме (Политическа икономия, VI), че да се говори за стойност на труда, значи да се изпада във вътрешно противоречие. Тъй като трудът при известни обществени отношения произвежда не само продукти, но и стойности и тези стойности се измерват с труда, то трудът не може да има своя особена стойност, също както и тежестта като такава не може да има свое особено тегло или топлината - своя особена температура. Но характерна особеност на всички мъдруващи за „истинска стойност“ социално объркани глави е да твърдят, че в сегашното общество работникът не получавал пълната „стойност“ на своя труд и че социализмът бил призван да премахне това зло. За тази цел е нужно, разбира се, да се установи преди всичко какво нещо е стойност на труда и това правят, като се опитват да измерват труда не с неговата адекватна мярка - времето, а с неговия продукт. Работникът трябвало да получава „пълния продукт на своя труд“[234]. Не само продуктът на труда, но и самият труд трябвало да може непосредствено да се обменя срещу продукт: един работен час срещу продукт на друг работен час. Но тъкмо тук веднага възниква едно „сериозно“ затруднение. Излиза, че трябва да се разпределя целият продукт. От обществото се отнема неговата най-важна прогресивна функция - натрупването, като се предава в ръцете и на произвола на отделните лица. Отделните лица могат да вършат със своите „доходи“ каквото си искат, но обществото в най-добрия случай си остава толкова богато или бедно, колкото е било. Излиза, че натрупаните в миналото средства за производство са били централизирани в ръцете на обществото само за да могат всички натрупвани в бъдеще средства за производство отново да бъдат разпокъсани в ръцете на отделни лица. Така тази теория разбива на пух и прах собствените си предпоставки и стига до пълен абсурд.
Живият труд, действащата работна сила, се разменя срещу продукт на труда. В такъв случай тя е стока, също както и продуктът, срещу който тя трябва да бъде разменена. А щом е така, стойността на тази работна сила съвсем не се определя според нейния продукт, а според въплътения в нея обществен труд, т. е. според сегашния закон за работната заплата.
Но тъкмо това не бивало да става. Живият труд, работната сила, трябвало да се разменя срещу своя пълен продукт. Това значи, че тя трябва да се разменя не по своята стойност, а по своята потребителна стойност: излиза, че законът за стойността важи за всички други стоки, но по отношение на работната сила трябва да се отмени. А всъщност тъкмо тази обърканост, която отменя сама себе си, се крие зад теорията за „стойността на труда“.
„Размяната на труд срещу труд според принципа на еднаквата оценка“ - доколкото този израз на г. Дюринг изобщо има смисъл, означава, че продуктите на еднакъв по количество обществен труд взаимно се разменят. Този закон на стойността е основният закон именно на стоковото производство, а значи и на неговата най-висша форма - капиталистическото производство. Той си пробива път в сегашното общество по същия начин, по който единствено могат да си пробият път икономическите закони в едно общество от частни производители: като сляпо действащ, вкоренен в нещата и отношенията природен закон, независим от волята и стремежите на производителите. Като издига този закон за основен закон на своята стопанска комуна и като изисква от нея да го провежда напълно съзнателно, г. Дюринг превръща основния закон на съществуващото общество в основен закон на своето фантастично общество. Той иска да запази сегашното общество, но без неговите недостатъци. Той стои на съвършено същата почва, както и Прудон. Като него и той иска да премахне недостатъците, възникнали при развитието на стоковото производство в капиталистическо, като им противопоставя същия основен закон на стоковото производство, чието действие именно е породило тези недостатъци. Като Прудон и той иска да унищожи реалните последици на закона за стойността с помощта на фантастични.
Но колкото и гордо да язди нашият странстващ рицар, нашият съвременен Дон Кихот, върху своя благороден Росинант - върху „универсалния принцип на справедливостта“, - отправяйки се, следван от своя деловит Санчо Панса, т. е. Абрахам Енс, на поход за завладяване шлема на Мамбрин - за завладяване „стойността на труда“, - ние се боим, много се боим, че той ще се завърне в къщи само със знаменития стар бръснарски леген.[235]
БЕЛЕЖКИ
*64 Виж настоящия том, стр. 190. Ред.
*65 Truck system (тръксистема) се нарича в Англия добре известната и в Германия система, при която фабрикантите имат магазини и заставят работниците си да се снабдяват със стоки от тези магазини.
*66 Между впрочем ролята, която играят трудовите марки в Оуеновото комунистическо общество, е съвършено непозната на г. Дюринг. Той познава тези марки - по книгата на Саргант - само доколкото те фигурират в естествено несполучливите Labour Exchange Bazaars[231] опити да се премине с помощта на пряка трудова размяна от съществуващото общество към комунистическото.
*67 Аз още в 1844 г. изказах мисълта, че горното съпоставяне на полезния ефект и на вложения труд е всичко, което ще остане от понятието за стойността в политическата икономия при решаването на въпроса за производството в едно комунистическо общество („Deutsche-französische Jahrbücher“, стр. 95).[232] Но научното обосноваване на това положение стана възможно, както се знае, едва чрез „Капиталът“ на Маркс.
[227] Образите на невинния гълъб и мъдрата змия са взети от библията (евангелие от Матея, глава 10, стих 16).
[228] Виж настоящото издание, т. 23, стр. 104.
[229] «Работническа книжка» (Kommerzbuch) се описва в книгата на В. Вайтлинг «Гаранции на хармонията и свободата», отдел II, гл. 10 (W. Weitling, «Garantien der Harmonie und Freiheit». Vivis, 1842, S. 153 ff.). Според утопичния план на Вайтлинг в бъдещото общество всеки трудоспособен човек трябва да работи определен брой часове на ден, като получава за това необходимите за живот продукти. Свръх това време всеки работещ има право да отработи още няколко допълнителни, «търговски часове» и да получи за тях предмети на лукса. Тези допълнително отработени часове и получените срещу тях продукти се отчитат в «работническата книжка».
[230] Non ölet (не мирише, т.е. парите не миришат) - тези думи били казани от римския император Веспасиан (69-79 г.) на своя син, който го порицал за въвеждането на специален данък за клозетите.
[231] За книгата на Саргант виж бележка 208.
Labour Exchange Bazaars - виж бележка 206.
[232] Енгелс се позовава на статията си «Чернови към критиката на политическата икономия», публикувана в списание «Deutsch-Französische Jahrbücher» (виж настоящото издание, т. 1, стр. 531-532).
«Deutsch-Französische Jahrbücher» («Немско-френски годишници»), издавано в Париж под редакцията на К. Маркс и А. Руге на немски езнк. Излязла само първата, двойната книга през февруари 1844 г. В нея били публикувани произведенията на К. Маркс: «По еврейския въпрос» и «Към критиката на Хегеловата философия на правото. Увод», както и произведенията на Ф. Енгелс: «Очерци към критика на политическата икономия» и«Положението на Англия.Томас Карлейл. «Минало и настояще»» (виж настоящото издание, т. I, стр. 368-398, 399-413, 523-550, 551-575). Тези трудове ознаменуват окончателния преход на Маркс и Енгелс към материализма и комунизма. Главна причина за спирането на списанието били принципните разногласия на Маркс с буржоазния радикал Руге.
[233] Виж бележка 103.
[234] Виж бележка 125.
[235] Приключението, свързано със завладяването на вълшебния шлем на Мамбрин, който се оказал обикновен бръснарски леген - се описва в романа на Сервантес «Дон Кихот», част първа, гл. XXI.
А. Енс - автор на пасквил, насочен против Маркс и Енгелс и написан по повод на първите глави на «Анти-Дюринг», публикувани във вестник «Vorwärts» през януари-февруари 1877 г. (Виж показалец на цитираната и споменаваната литература).