Съдържание на
„Положението на работническата класа в Англия“

Положението на работническата класа в Англия

ФРИДРИХ ЕНГЕЛС


Предговор

В следващите страници се разглежда въпрос, който отначало исках да развия само като отделна глава на един по-обширен труд върху социалната история на Англия. Но неговата важност скоро ме принуди да го разработя в самостоятелна книга.

Положението на работническата класа е действителната основа и отправна точка на всички социални движения на съвременността, защото то е най-високият, най-неприкритият връх на нашата съвременна социална мизерия. Френският и немският работнически комунизъм са произлезли направо от него, а фуриеризмът и английският социализъм, както и комунизмът на немската образована буржоазия са произлезли косвено от него. Ето защо, за да се създаде здрава основа, от една страна, за социалистическите теории, а, от друга страна, за разсъжденията относно тяхното право на съществуване и за да се сложи край на всички мечтания и фантазьорства pro et contra*1, изучаването на положението на пролетариата е неизбежна необходимост. Но пролетарските условия на живот съществуват в своята класическа форма, в своята завършеност само във Великобритания, а именно в същинска Англия; същевременно само в Англия нужният за това материал е събран достатъчно пълно и потвърден от официални проучвания, както е необходимо за що-годе изчерпателно изложение на въпроса.

От лично наблюдение и от лично общуване в продължение на двадесет и един месеца аз имах възможност отблизо да се запозная с английския пролетариат, с неговите стремежи, неговите болки и радости и едновременно да допълня моето наблюдение чрез използване на нужните достоверни източници. Онова, което видях, чух и прочетох, е изложено в настоящата книга. Аз съм подготвен за атаките, които ще се насочат от много страни не само срещу моето гледище, но и срещу изнесените факти, особено ако книгата ми попадне в ръцете на англичани. Зная също така добре, че могат да ми посочат тук-там по някоя незначителна неточност, която поради обширния предмет и неговите многобройни предпоставки не би могла да бъде избягната дори и от един англичанин, толкова повече че даже и в Англия не съществува още нито едно съчинение, в което да се разглежда както в моето положението на всички работници. Но аз нито за миг не се колебая да подканя английската буржоазия да ми посочи някоя неточност, макар и само за един-единствен факт, който да е що-годе от значение за гледището изцяло - да ми я посочи с такива документални данни, каквито съм привел аз.

Изобразяването на класическата форма, която приеха условията на живот на пролетариата във Великобритания, има - особено за Германия и именно в настоящия момент - голямо значение. Немският социализъм и комунизъм повече от всеки друг е изхождал от теоретически предпоставки; ние, немските теоретици, още твърде малко познавахме действителния свят, за да могат действителните отношения непосредствено да ни подтикнат към реформи на тази „лоша действителност“. Дори и от откритите представители на такива реформи почти нито един не е дошъл до комунизъм по друг начин, освен чрез Фойербаховото преодоляване на Хегеловата философия. Действителните жизнени условия на пролетариата са толкова малко известни между нас, че дори проникнатите от най-добри намерения „дружества за издигане на трудещите се класи“, в които днес нашата буржоазия тъй безпощадно изопачава социалния въпрос, непрестанно изхождат от най-смешните и най-блудкавите мнения за положението на работниците. По този въпрос на нас, немците, повече, отколкото на когото и да било е необходимо да познаваме фактите. И макар условията на живот на пролетариата в Германия да не са достигнали още до такова класическо развитие както в Англия, ние по същество все пак имаме същия този социален строй, който рано или късно непременно ще стигне до същата степен на развитие, до която той вече е достигнал отвъд Северно море - ако само прозорливостта на нацията не вземе навреме мерки, които да създадат нова основа за цялата социална система. Същите основни причини, които в Англия доведоха до мизерията и потискането на пролетариата, съществуват и в Германия и с време трябва да дадат същите резултати. Но засега констатираната английска мизерия ще ни даде повод да констатираме и нашата германска мизерия, ще ни послужи за мащаб, по който можем да измерваме нейното разпространяване и силата на оная появила се с вълненията в Силезия и Бохемия[93] опасност, която от тази страна застрашава непосредствено спокойствието на Германия.

Накрая трябва да направя още две забележки. Първо, че непрекъснато съм употребявал думата Mittelklasse в смисъл на английската middle-class (или както почти винаги се казва: middle-classes), където подобно на френската дума bourgeoisie тя означава имотната класа и именно имотната класа, за разлика от така наречената аристокрация, класата, която във Франция и Англия направо, а в Германия косвено, като „обществено мнение“, притежава държавната власт*2. Също така непрекъснато съм употребявал като равнозначни изразите: работници (working men) и пролетарии, работническа класа, безимотна класа и пролетариат. - Второ, привеждайки цитати, аз в повечето случаи съм посочил партията, към която принадлежат моите автори, защото либералите почти без изключение се мъчат да изтъкнат мизерията на земеделските райони и да я отричат във фабричните райони, а, обратно на това, консерваторите признават бедственото положение на фабричните райони, но не искат да го признаят в земеделските области. Поради същата причина там, където са ми липсвали официални документи, при описване на положението на индустриалните работници аз винаги съм предпочитал да се ползувам от свидетелствата на либерали, за да бия либералната буржоазия със собствените и думи; а въобще на тори (консерватори) или чартисти съм се позовавал само тогава, когато или съм познавал правдивостта на нещата от собствено наблюдение, или съм могъл да бъда убеден в истинността на приведените свидетелства въз основа на личната или литературната репутация на моите автори.

Бармен, 15 март 1845 г.

Фридрих Енгелс


БЕЛЕЖКИ

*1 - за и против. Ред.

*2 Съобразно с това разяснение на Енгелс изразът „Mittelklasse“ („средната класа“) се превежда навсякъде в текста с думата „буржоазия“. Ред.

[93] Има се предвид въстанието на силезийските тъкачи на 4-6 юни 1844 г. - първата голяма класова схватка между пролетариата и буржоазията в Германия, - както и вълненията сред чешките работници, между които и тъкачите в околностите на Прага, през лятото на 1844 г.