Съдържание на „Капиталът. Трети том.“

КАРЛ МАРКС

Капиталът. Книга III.

Цялостният процес на капиталистическото производство

1894

Издаден под редакцията на Фридрих Енгелс

ОТДЕЛ ЧЕТВЪРТИ
Превръщане на стоковия капитал
и паричния капитал
в стоково-търговски капитал
и парично-търговски капитал

Глава двадесета
Из историята на търговския капитал

Специфичната форма на паричното натрупване на стоково-търговския и парично-търговския капитал ще бъде разгледана в следващия отдел.

От изложеното досега от само себе си следва, че нищо не може да бъде по-абсурдно от това, да се разглежда търговският капитал — било във формата на стоково-търговски, било във формата на парично-търговски капитал — като отделен вид на промишления капитал, както например минното дело, земеделието, скотовъдството, манифактурата, транспортната промишленост и пр. представляват образували се поради общественото разделение на труда разклонения, а затова и отделни сфери на приложение на промишления капитал. Дори простото наблюдение, че всеки промишлен капитал, намирайки се във фазата на обръщение на своя процес на възпроизводство като стоков капитал и паричен капитал, изпълнява съвсем същите функции, които се явяват като изключителни функции на търговския капитал в неговите две форми — дори само това наблюдение би трябвало да направи невъзможно това грубо схващане. Напротив, в стоково-търговския и парично-търговския капитал различията между промишления капитал като производителен, от една страна, и същия капитал в сферата на обръщението — от друга, придобиват самостоятелно съществуване поради това, че определените форми и функции, които капиталът тук взема временно върху себе си, се явяват като самостоятелни форми и функции на една отделила се част от капитала и са свързани изключително с нея. Превърнатата форма на промишления капитал и веществените различия на производителния капитал, които произтичат от природата на различните клонове на промишлеността, са съвсем различни неща.

Освен грубостта, с която икономистът изобщо изследва различията на формите, които в действителност го интересуват само откъм веществената страна, в основата на това смесване у вулгарния икономист лежат две обстоятелства. Първо, неспособността му да обясни търговската печалба с всичките й особености; второ, апологетическият му стремеж да изведе формите на стоковия капитал и паричния капитал, а след това стоково-търговския и парично- търговския капитал — възникнали от специфичната форма на капиталистическия начин на производство, който предполага като своя база преди всичко стоково обръщение, а следователно и парично обръщение — като видове, които необходимо възникват от самия процес на производството като такъв.

Ако стоково-търговският и парично-търговският капитал не се различаваха от производството на зърнени храни освен по това, което отличава последното от скотовъдството и манифактурата, то ясно би било, че производство и капиталистическо производство въобще са тъждествени и че в частност и разпределението на обществените продукти между членовете на обществото както за производително, така и за лично потребление трябва също така вечно да се извършва с помощта на търговци и банкери, както потреблението на месо с помощта на скотовъдството и потреблението на облекло с помощта на неговата фабрикация⁴⁵⁾.

Поради това, че великите икономисти като Смит, Рикардо и др. разглеждаха основната форма на капитала, капитала като промишлен капитал, а капитала на обръщението (паричния и стоковия) фактически разглеждаха само доколкото той самият представлява фаза в процеса на възпроизводството на всеки капитал, те изпаднаха в затруднение пред търговския капитал като отделен негов вид. Положенията за образуване на стойността, за печалбата и пр., изведени от разглеждането на промишления капитал, са неприложими непосредствено към търговския капитал. Затова те фактически оставят търговския капитал съвсем настрана и споменават за него само като за един вид на промишления капитал. Там, където говорят специално за него, както Рикардо във връзка с външната търговия, те се стараят да покажат, че той не създава стойност (а следователно и принадена стойност). Но всичко, което важи за външната търговия важи и за вътрешната.

***

Досега ние разглеждахме търговския капитал от гледна точка и в рамките на капиталистическия начин на производство. Но не само търговията, а и търговският капитал е по-стар от капиталистическия начин на производство и в действителност представлява исторически най-древната свободна форма на съществуване на капитала.

Тъй като вече видяхме, че търговията с пари и авансираният за нея капитал не изискват за своето развитие нищо друго освен търговия на едро, след това стоково-търговски капитал, ще се занимаем тук само с последния.

Тъй като търговският капитал е затворен в сферата на обръщението и неговата функция се състои изключително в това, да опосредства размяната на стоките, то — ако оставим настрана неразвитите форми, които произтичат от непосредствената разменна търговия — за неговото съществуване не се изискват други условия освен онези, които са необходими за простото стоково и парично обръщение. Или, по-добре казано, последното е условие на неговото съществуване. Какъвто и да е начинът на производство, на основата на който се произвеждат продуктите, влизащи в обръщението като стоки — било то първобитнообщинно стопанство или производство, основано на робски труд, или дребноселско и дребнобуржоазно, или капиталистическо производство, — това никак не изменя техния характер като стоки и като стоки те еднакво трябва да преминат процеса на размяната и съпровождащите го изменения на формата. Крайните членове, между които търговският капитал служи като посредник, са дадени за него, както те са дадени за парите и за движението на парите. Единствено необходимото се състои в това, тези крайни членове да бъдат налице като стоки — безразлично дали в целия свой обем производството е стоково производство или пък производителите, които сами водят стопанство, изнасят на пазара само излишъка, който остава след покриването на техните непосредствени потребности, задоволявани от тяхното производство. Търговският капитал опосредства само движението на тези крайни членове, на стоките, които за него са дадени предпоставки.

В какъв размер продукцията влиза в търговията, минава през ръцете на търговците, зависи от начина на производство; този размер достига своя максимум при пълното развитие на капиталистическото производство, когато продуктът се произвежда вече само като стока, а не като средство за непосредствено потребление. От друга страна, на основата на всеки начин на производство търговията спомага за създаване на продукт в повече, предназначен да влезе в размяната, за да увеличи потреблението или съкровищата на потребителите (под които тук трябва да се разбират собствениците на продуктите); следователно тя все повече придава на производството характер на производство за разменна стойност.

Метаморфозата на стоките, тяхното движение, се състои: 1) материално — в размяната на различните стоки една срещу друга, 2) формално — в превръщането на стоката в пари, в продажбата, и в превръщането на парите в стока, в покупката. И към тези функции, към размяната на стоките чрез покупка и продажба, се свежда функцията на търговския капитал. Следователно той опосредства само стоковата размяна, която обаче не бива да се разбира от самото начало само като стокова размяна между непосредствените производители. При робовладелските отношения, при крепостните отношения, при отношенията на данък (доколкото се има предвид примитивен обществен строй), робовладелецът, феодалът, събиращата данък държава присвоява, а следователно и продава продуктите. Търговецът купува и продава за мнозина. В неговите ръце се съсредоточават покупките и продажбите, поради което покупката и продажбата загубват връзката с непосредствените потребности на купувача (като търговец).

Но каквато и да бъде обществената организация в тези сфери на производството, чийто стокообмен търговецът опосредства, неговото имущество всякога съществува като парично имущество и неговите пари постоянно функционират като капитал. Формата на този капитал е постоянно: П—С—П'; пари, самостоятелната форма на разменната стойност, са изходният пункт, а увеличението на разменната стойност — самостоятелната цел. Самата стокова размяна и опосредстващите я операции — обособени от производството и извършвани от непроизводители — са само средство за увеличение, увеличение не просто на богатството, но на богатството в неговата всеобща обществена форма, богатството като разменна стойност.

Подбудителният мотив и определящата цел се състоят в това, да се превърне П в П+ΔП; актовете П—С и С—П, които опосредстват акта П—П', са само преходни моменти на това превръщане на П в П+ΔП. Това П—С—П' като характерно движение на търговския капитал го отличава от С—П—С, от търговията със стоки между самите производители, крайната цел на която е размяната на потребителни стойности.

Затова колкото по-малко е развито производството, толкова повече паричното имущество се концентрира в ръцете на търговците, или толкова повече то се явява като специфична форма на търговското имущество.

При капиталистическия начин на производство — т.е. когато капиталът овладява самото производство и му придава съвсем изменена и специфична форма — търговският капитал се явява само като капитал със специална функция. При всички по-раншни начини на производство — и в толкова по-голяма степен, колкото повече производството е непосредствено производство на средства за живот на самия производител — търговският капитал се явява като функция par exellence на капитала.

И така, никак не е мъчно да се разбере защо търговският капитал се появява като историческа форма на капитала много време преди капиталът да е подчинил самото производство. Самото негово съществуване и развитие до известна степен е историческо условие за развитието на капиталистическия начин на производство, 1) като предварително условие на концентрацията на паричното имущество и 2) защото капиталистическият начин на производство предполага производство за търговия, пласмент на едро и не на отделни купувачи, а следователно вече предполага търговец, който купува не за задоволяване на своите лични потребности, но в своя акт на покупка концентрира актовете на покупка на много лица. От друга страна, цялото развитие на търговския капитал влияе върху производството по такъв начин, че все повече му придава характер на производство за разменна стойност, все повече превръща продуктите в стоки. Обаче, както скоро ще видим от по-нататъшното изложение, неговото развитие, взето само за себе си, е недостатъчно, за да предизвика и обясни преминаването на един начин на производство в друг.

При капиталистическото производство търговският капитал е сведен от своето по-раншно самостоятелно съществуване до отделен момент от прилагането на капитала изобщо, а уравняването на печалбите свежда неговата норма на печалбата до общото средно равнище. Той функционира вече само като агент на производителния капитал. Специфичните обществени отношения, които се създават с развитието на търговския капитал, сега вече не са определящи; напротив, там, където търговският капитал преобладава, господстват остарели отношения. Това се наблюдава дори в границите на една и съща страна, където напр. чисто търговските градове много повече напомнят за старите отношения, отколкото фабричните градове⁴⁶⁾.

Самостоятелно и преобладаващо развитие на капитала като търговски капитал е равносилно производството да не е подчинено на капитала, т. е. равносилно е на развитие на капитала на основата на една чужда нему и независима от него обществена форма на производство. Следователно самостоятелното развитие на търговския капитал е обратно пропорционално на общото икономическо развитие на обществото.

Самостоятелното търговско имущество като господстваща форма на капитала означава обособеност на процеса на обръщението от неговите крайни членове, а тези крайни членове са самите обменящи производители. Тези крайни членове остават самостоятелни спрямо процеса на обръщението, както и този процес спрямо тях. Продуктът става тук стока чрез търговията. Именно търговията придава тук на продуктите формата на стоки, а не произведените стоки със своето движение образуват търговията. Следователно тук капиталът за пръв път се явява като капитал в процеса на обръщението. В процеса на обръщението парите се развиват в капитал. Най-напред в обръщението продуктът се развива като разменна стойност, като стока и пари. Капиталът може да се образува в процеса на обръщението и трябва да се образува в него, преди да се научи да подчинява неговите крайни членове, различните сфери на производството, обръщението между които той опосредства. Паричното и стоковото обръщение могат да опосредстват сфери на производството с най-разнообразна организация, сфери, които по своята вътрешна структура все още са насочени главно към производство на потребителна стойност. Това обособяване на процеса на обръщението, в който сферите на производството се свързват помежду си чрез един трети член, изразява две неща. Първо, че обръщението още не е овладяло производството, а се отнася към него като към дадена отвън предпоставка. Второ, че процесът на производството още не е включил в себе си обръщението само като свой момент. Напротив, в капиталистическото производство е станало и едното, и другото. Процесът на производството се основава всецяло върху обръщението, а обръщението е само момент, преходна фаза на производството, само реализация на продукта, произведен като стока, и възстановяване елементите на неговото производство, произвеждани като стоки. Формата на капитала, която произхожда непосредствено от обръщението — търговският капитал, — се явява тук само като една от формите на капитала в процеса на неговото възпроизводство.

Законът, според който самостоятелното развитие на търговския капитал е обратно пропорционално на степента на развитие на капиталистическото производство, особено ясно се проявява в историята на посредническата търговия (carriyng trade), като у венецианците, генуезците и холандците, следователно там, където главната печалба се извлича не от износа на продукти от своята страна, а от посредничеството при размяната на продукти на такива общества, които още не са се развили в търговско и изобщо в икономическо отношение, и от експлоатацията на производството и на двете страни⁴⁷⁾. Тук търговският капитал е чист, обособен от крайните членове, от сферите на производството, между които той посредничи. Това е един от главните източници на неговото образуване. Но този монопол на посредническата търговия, а заедно с това и самата тази търговия, запада с икономическото развитие на народите, които той е експлоатирал от две страни и чиято неразвитост е била базата на неговото съществуване. При посредническата търговия това се проявява не само в упадъка на търговията като отделен отрасъл, но и в упадъка на превеса на чисто търговските народи и изобщо на тяхното търговско богатство, което е почивало на базата на тази посредническа търговия. Това е само специфична форма, в която в хода на развитието на капиталистическото производство намира израз подчинението на търговския капитал на промишления. Впрочем ярък пример за това, как стопанисва търговският капитал, където той пряко овладява производството, представлява не само колониалното стопанство изобщо (така наречената колониална система), но по-специално стопанството на старата холандско-източноиндийска компания.^[87]

Тъй като движението на търговския капитал е П—С—П', то печалбата на търговеца се получава, първо, чрез актове, които се извършват само в рамките на процеса на обръщението, следователно получава се при извършването на двата акта: покупката и продажбата, и, второ, тя се реализира при извършването на втория акт, на продажбата. Следователно това е „печалба от отчуждаване“, „profit upon alienation“.^[88] Чистата, независима търговска печалба prima facie^*1 изглежда невъзможна, докато продуктите се продават по техните стойности. Купи евтино, за да продадеш скъпо — ето закона на търговията. Следователно не размяна на еквиваленти. Понятието стойност се предполага тук доколкото всички различни стоки са стойност и затова пари; качествено всички те еднакво са израз на обществения труд. Но те не са равни стойностни величини. Количественото отношение, в което продуктите се разменят един срещу друг, е отначало съвсем случайно. Те вземат стокова форма, защото изобщо могат да се разменят, т.е. защото са израз на едно и също трето. Продължаващата се размяна и по-редовното възпроизводство за размяна все повече отстраняват този елемент на случайност. Но отначало не за производителите и потребителите, а за посредника между тях, за търговеца, който сравнява паричните цени и туря разликата в джоба си. Чрез самото свое движение той установява еквивалентността.

Търговският капитал в началото служи само като посредник в движението между два крайни пункта, които не са подчинени нему, и между предпоставки, които не са създадени от него.

Както от самата форма на стоковото обръщение С—П—С парите се появяват не само като мярка на стойността и средство за обръщение, но и като абсолютна форма на стоката, а заедно с това и на богатството, като съкровище, и тяхното съхранение и нарастване като пари става самоцел, така от самата форма на обръщението на търговския капитал П—С—П' се развиват парите, съкровището, като нещо, което се съхранява и увеличава само чрез отчуждаване.

Търговските народи на древността съществуваха като боговете на Епикур в междусветовните пространства^[89] или по-точно като евреите в порите на полското общество. Търговията на първите самостоятелни, силно развити търговски градове и търговски народи, като чисто посредническа търговия, се основаваше на варварството на произвеждащите народи, за които те играеха ролята на посредници.

На прага на капиталистическото общество търговията господства над промишлеността; в съвременното общество обратно. Разбира се, търговията ще оказва по-голямо или по-малко влияние върху обществата, между които тя се води; тя все повече и повече ще подчинява производството на разменната стойност, защото тя поставя наслаждението и потреблението в по-голяма зависимост от продажбата, отколкото от непосредственото потребление на продукта. С това тя разлага старите отношения. Тя увеличава паричното обръщение. Тя завладява вече не само излишъка на продуктите, но малко по малко нагълтва и самото производство и поставя под своя зависимост цели клонове на производството. Обаче това разлагащо влияние в значителна степен зависи от природата на произвеждащото общество.

Докато търговският капитал играе ролята на посредник при размяната на продукти на неразвити общества, търговската печалба не само изглежда като резултат на хитрост и измама, но в повечето случаи действително произхожда от тях. Освен дето търговският капитал използва разликата между производствените цени в различните страни (и в това отношение той съдейства за изравняване и установяване на стоковите стойности), посочените начини на производство довеждат до това, че търговският капитал си присвоява подавляващата част от принадения продукт — отчасти като посредник между общества, чието производство още е насочено главно към потребителната стойност и за чиято икономическа организация продажбата на част от продуктите, която изобщо влиза в обръщението, следователно изобщо продажбата на продуктите по тяхната стойност, има второстепенно значение; отчасти, защото при посочените предишни начини на производство главните притежатели на принадения продукт, с които търговецът има работа — робовладелецът, феодалният земевладетел, държавата (напр. източният деспот), — са представители на потребяващото богатство, на което търговецът слага клопки, както вярно е доловил А. Смит по отношение на феодалното време в приведения цитат. И така, при преобладаващо господство, търговският капитал навсякъде представлява система на грабеж⁴⁸⁾ и не току-тъй неговото развитие у търговските народи както от древно, така и от ново време е непосредствено свързано с насилствен грабеж, морско разбойничество, отвличане в робство, заграбване на колонии; така е било в Картаген, в Рим, по-късно у венецианците, португалците, холандците и т.н.

Развитието на търговията и търговския капитал навсякъде развива производството в посока към разменната стойност, увеличава размерите му, прави го по-разнообразно и го космополитизира, развива парите в световни пари. Затова търговията навсякъде влияе повече или по-малко разлагащо върху заварените организации на производството, които във всички свои различни форми са насочени главно към производство на потребителна стойност. Но колко далеч отива това разложение на стария начин на производство, зависи преди всичко от неговата здравина и неговия вътрешен строй. И към какво води този процес на разложение, т.е. какъв нов начин на производство заема мястото на стария, зависи не от търговията, а от характера на самия стар начин на производство. В античния свят влиянието на търговията и развитието на търговския капитал постоянно има за резултат робовладелско стопанство; а понякога, в зависимост от изходния пункт, то довежда само до превръщане на патриархалната система на робство, насочена към производство на непосредствени средства за живот, в робовладелска система, насочена към производство на принадена стойност. Напротив, в съвременния свят то довежда до капиталистическия начин на производство. Оттук следва, че самите резултати са обусловени освен от развитието на търговския капитал още от съвсем други обстоятелства.

Такова е естеството на работата, че щом градската промишленост като такава се отдели от земеделската, нейните продукти от самото начало са стоки и следователно тяхната продажба се нуждае от посредничеството на търговията. Връзката на търговията с развитието на града и, от друга страна, обусловеността на последното от търговията се разбират по такъв начин от само себе си. Но доколко промишленото развитие върви ръка за ръка с това, тук изцяло зависи от други обстоятелства. В древния Рим вече в по-късния републикански период търговският капитал достигна по-високо равнище, отколкото когато и да е по-рано в древния свят, без какъвто и да било прогрес в промишленото развитие; а по това време в Коринт и други гръцки градове в Европа и Мала Азия развитието на търговията се съпровождаше с високо развитие на занаятите. От друга страна, в пряка противоположност на градското развитие и на неговите условия търговски дух и развитие на търговски капитал често са свойствени тъкмо на неуседнали, номадски народи.

Не подлежи на съмнение — и тъкмо тоя факт е довел до съвсем погрешни възгледи, — че големите революции, които станаха в търговията в XVI и XVII век във връзка с географските открития^[91] и бързо тласнаха напред развитието на търговския капитал, съставляват един от главните моменти, които съдействаха за преминаването на феодалния начин на производство в капиталистически. Внезапното разширение на световния пазар, умножаването на обръщащите се стоки, съперничеството между европейските нации в стремежа им да завладеят азиатските продукти и американските съкровища, колониалната система — всичко това съществено съдействаше за разрушаване на феодалните рамки на производството. Между това съвременният начин на производство в своя първи период, манифактурния период, се развиваше само там, където условията за това бяха се създали още в средните векове. Да сравним напр. Холандия с Португалия⁴⁹⁾. А ако в XVI, а отчасти и в XVII век внезапното разширение на търговията и създаването на нов световен пазар оказаха подавляващо влияние върху падането на стария и подема на капиталистическия начин на производство, то това, напротив, стана на основата на вече създадения капиталистически начин на производство. Световният пазар сам образува основата на този начин на производство. От друга страна, иманентната за последния необходимост да произвежда в постоянно увеличаващ се мащаб води към постоянно разширяване на световния пазар, така че в този случай не търговията революционизира промишлеността, а промишлеността постоянно революционизира търговията. И търговското господство сега е свързано вече с по-голямото или по-малко преобладаване на условията за съществуване на едрата промишленост. Достатъчно е да сравним напр. Англия и Холандия. Историята на залеза на Холандия като господстваща търговска нация е история на подчиняването на търговския капитал от промишления капитал. Пречките, които вътрешната устойчивост и организацията на докапиталистическите национални начини на производство поставят на разлагащото влияние на търговията, очебийно се проявяват в сношенията на англичаните с Индия и Китай. Единството на дребно земеделие с домашна промишленост образува тук широката база на начина на производство, при което в Индия към това се присъединява още формата на селските общини, почиващи върху общинното земевладение, което впрочем е било първоначалната форма и в Китай. В Индия англичаните незабавно приложиха в действие своята непосредствена политическа и икономическа сила на господари и присвоители на поземлената рента, за да разрушат тези малки икономически общини⁵⁰⁾. Тяхната търговия оказва тук революционизиращо влияние върху начина на производство само доколкото те с ниските цени на своите стоки унищожават предачеството и тъкачеството, една прастара интегрална част от това единство на промишлено-земеделско производство, и така разрушават общината. Но дори тук това дело на разложение им се отдава само твърде бавно. Още по-малко това им се отдава в Китай, където непосредствената политическа власт не идва на помощ. Голямата икономия и спестяване на време, които произлизат от непосредственото съединение на земеделие и манифактура, оказват тук най-упорита съпротива срещу продуктите на едрата промишленост, в цената на които влизат faux frais^*2 на навсякъде пронизващия ги процес на обръщението. В противоположност на английската, руската търговия, напротив, оставя незасегната икономическата основа на азиатското производство⁵¹⁾.

Преминаването от феодалния начин на производство се извършва двояко. Производителят става търговец и капиталист в противоположност на земеделското натурално стопанство и на свързания с цеховете занаят на средновековната градска промишленост. Това е действително революционизиращият път. Или пък търговецът непосредствено подчинява производството. Колкото и голямо да е историческото значение на последния път като преход — за пример може да служи английският clothier^*3 от XVII век, който подчинява под своя контрол тъкачите, които обаче остават самостоятелни, продава им вълна и купува от тях платове, — обаче той сам по себе си не води към преврат в стария начин на производство, който по- скоро се консервира и задържа при това като необходимо за него самия предварително условие. Така напр. още до средата на това столетие фабрикантът от френската копринена промишленост, от английската чорапна и дантелена промишленост в повечето случаи само номинално беше фабрикант, а в действителност беше просто търговец, който оставяше тъкачите да работят по техния стар раздробен начин и господстваше над тях само като търговец, за когото те фактически работеха⁵²⁾. Такива отношения навсякъде стоят на пътя на действителния капиталистически начин на производство и загиват с неговото развитие. Без да извършват преврат в начина на производството, те само влошават положението на непосредствените производители, превръщат ги в прости наемни работници и пролетарии при по-лоши условия от тези на работниците, непосредствено подчинени на капитала, и присвояването на техния принаден труд се извършва тук въз основа на стария начин на производство. Същите отношения, само малко модифицирани, съществуват в една част от лондонското занаятчийско производство на мебели. В Тауер Хамлетс особено то се води на твърде широка нога. Цялото производство е разделено на множество независими един от друг клонове. Едно предприятие изработва само столове, друго — само маси, трето — само шкафове и т. н. Но самите предприятия се водят по повече или по-малко занаятчийски начин от един дребен майстор с няколко калфи. Обаче производството е доста масово, за да работи непосредствено за частни лица. Купувачи тук са собствениците на мебелни магазини. Всяка събота майсторът отива при тях и продава своя продукт, при което те се пазарят за цената, както в заложната къща се пазарят за аванса срещу една или друга вещ. Тези майстори са принудени да продават всяка седмица своите продукти, за да могат преди всичко да купят за следната седмица суров материал и да платят работната заплата. При тези обстоятелства те са всъщност само посредници между търговеца и своите собствени работници. Капиталистът всъщност тук е търговецът, който туря в джоба си по-голямата част от принадената стойност⁵³⁾. Нещо подобно се наблюдава при преминаването към манифактура на онези клонове, които по- рано са се водили по занаятчийски начин или като странични клонове на селската промишленост. В зависимост от техническото развитие на това дребно самостоятелно производство — там, където то само вече прилага машини, допускани от занаятчийското производство — става преминаване към едра промишленост; машината се привежда в движение вече не с ръка, а с пара, както напр. става в последно време в английското чорапно производство.

И така, преминаването се извършва по три начина: първо, търговецът направо става промишленик; това става в занаятите, основани на търговията, особено в луксозните индустрии, които се внасят от търговците заедно със суровия материал и работниците от чужбина, както в петнадесетия век в Италия от Цариград. Второ, търговецът прави дребните майстори свои посредници (middlemen) или купува непосредствено от самостоятелния производител; номинално той го оставя самостоятелен и оставя без изменение неговия начин на производство. Трето, промишленикът става търговец и непосредствено произвежда на едро за търговията.

В Средните векове, както правилно отбелязва Попе, търговецът е само „закупвач“ на стоки, произведени от цеховите занаятчии или селяните.^[93] Търговецът става промишленик, или по-точно заставя да работи за него занаятчийската и особено селската дребна промишленост. От друга страна, производителят става търговец. Например майсторът-тъкач на платове, вместо да получава вълната от търговеца по малко, на малки части, и да я обработва за него с помощта на своите калфи, сам купува вълна или прежда и продава своя плат на търговеца. Елементите на производството влизат в процеса на производството като купени от самия него стоки. И вместо да произвежда за отделния търговец или за определени клиенти, тъкачът на платове произвежда сега за целия търговски свят. Сам производителят е търговец. Търговският капитал извършва вече само процеса на обръщението. Първоначално търговията е била предпоставка за превръщането на цеховия и селско-домашния занаят и на феодалното земеделие в капиталистически производства. Тя развива продукта в стока, отчасти като му създава пазар, отчасти като доставя нови стокови еквиваленти, а за производството — нови сурови и спомагателни материали и с това туря началото на нови производствени клонове, които от самото начало се основават върху търговията: върху производство за пазара и за световния пазар и върху производствени условия, които водят своя произход от световния пазар. Щом манифактурата укрепне до известна степен, тя — а още повече едрата промишленост — сама си създава пазар, завоюва го със своите стоки. Сега търговията става слуга на промишленото производство, за което постоянното разширение на пазара е жизнено условие. Постоянно разширяващото се масово производство препълва наличния пазар и затова постоянно работи над разширението на този пазар, над това, да направи пробив в неговите рамки. Това, което ограничава това масово производство, не е търговията (доколкото последната служи като израз само на съществуващото търсене), а големината на функциониращия капитал и степента на развитие на производителната сила на труда. Промишленият капиталист постоянно има пред себе си световния пазар, той сравнява и трябва постоянно да сравнява своите собствени производствени разходи с пазарните цени не само на своята страна, но и на целия свят. В по-раншните периоди това сравнение се върши почти изключително от търговците и осигурява по този начин на търговския капитал господство над промишления капитал.

Първата теоретическа разработка на съвременния начин на производство — меркантилната система — по необходимост изхождаше от повърхностните явления на процеса на обръщението в онзи вид, в който те са обособени в движението на търговския капитал, и затова тя улавяше само външната страна на явленията. Отчасти поради това, че търговският капитал е първата свободна форма на съществуване на капитала изобщо. Отчасти поради преобладаващото влияние, което той оказваше в първия период на преврата във феодалното производство, в периода на възникването на съвременното производство. Действителната наука на съвременната политическа икономия започва едва когато теоретическото изследване преминава от процеса на обръщението към процеса на производството. Лихвоносният капитал е наистина също прастара форма на капитала. Но защо меркантилизмът не изхожда от него, а, напротив, се отнася към него полемично, това ще видим по-нататък.

БЕЛЕЖКИ ПОД ЛИНИЯ

*1 — на пръв поглед. Ред.

*2 — непроизводителните разходи. Ред.

*3 — търговец на платове. Ред.

45) Мъдрият Рошер е измъдрил^[85], че ако някои характеризират търговията като „посредничество“ между производители и потребители, то със същия успех самото производство „може“ да се характеризира като „посредничество“ на потреблението (между кого?), от което, разбира се, следва, че търговският капитал е част от производителния капитал подобно на земеделския и промишления капитал. Следователно, щом може да се каже, че човек може да опосредства своето потребление само чрез производството (а той трябва да прави това и без лайпцигско образование) или че за усвояване на природата е необходим труд (което може да се нарече „посредничество“), от това, разбира се, следва, че едно обществено „посредничество“, което произтича от една специфична обществена форма на производство — защото е посредничество, — има същия абсолютен характер на необходимост, същия ранг. Думата „посредничество“ решава всичко. Впрочем търговците не са посредници между производители и потребители (потребителите за разлика от производителите, потребителите, които не произвеждат, засега оставяме настрана), а посредници при размяната на продуктите на тези производители помежду им, те са само промеждутъчни лица при размяна, която в хиляди случаи се извършва и без тях.

46) Господин В. Киселбах („Der Gang des Welthandels im Mittelalter“. 1860) действително все още живее с представите на един свят, в който търговският капитал е форма на капитала изобщо. За капитала в съвременния смисъл той няма никаква представа, както и г. Момзен, който в своята римска история говори за „капитал“ и за господство на капитала. В най-новата английска история същинското търговско съсловие и търговските градове са и политически реакционни и влизат в съюз с поземлената и финансовата аристокрация против промишления капитал. Сравнете напр. политическата роля на Ливърпул с ролята на Манчестър или Бирмингам. Пълното господство на промишления капитал е признато от английския търговски капитал и финансовата аристокрация (moneyed interest) едва от времето на отмяната на житните мита^[86] и т.н.

47) „Жителите на търговските градове изнасяли от по-богатите страни фини манифактурни стоки и скъпоценни предмети на разкош и така давали храна на тщеславието на едрите земевладелци, които жадно купували тия стоки и ги заплащали с огромни количества суров продукт от своите земи. Така в това време търговията на значителна част от Европа се състояла в размяната на суровия продукт на една страна срещу манифактурните продукти на друга страна, по-напреднала в промишлено отношение... Когато съответният вкус придобил по-широко разпространение и предизвикал значително търсене, търговците, за да си спестят разноските по превоза, почнали да устройват подобни манифактури в своята собствена страна“ (А. Smith. [„Wealth of Nations“. Vol. I, London, 1776] Book III, ch. III [p. 489, 490]).

48) „Сега търговците много се оплакват от благородниците или разбойниците, че трябва да търгуват с голяма опасност и освен това, че ги залавят, бият, облагат с данъци и ограбват. Но ако търговците са претърпявали това заради справедливостта, те, разбира се, биха били светци... Но тъй като толкова голямо беззаконие и нехристиянско грабителство и разбойничество се вършат от търговците по целия свят и дори помежду им, то чудно ли е, че бог прави така, че толкова голямо имущество, неправедно придобито, отново се загубва или се подхвърля на разграбване, а тях самите при това бият и хващат в плен?... И на князете подобава с надлежната им власт да наказват за толкова неправедната търговия и да вземат мерки търговците да не ограбват така безсъвестно техните поданици. Но тъй като те не правят това, то бог изпраща рицари и разбойници и чрез тях наказва търговците за беззаконието и те трябва да бъдат негови дяволи: така както той мъчи с дяволи или погубва с врагове египетската земя и целия свят. Тъй като той бие един мошеник с друг, без да дава с това да се разбере, че рицарите са по-малки разбойници от търговците, защото търговците ежедневно грабят цял свят, докато рицарят през годината ще ограби един или два пъти, едного или двама.“ Сбъдва се пророчеството на Исай: „князете твои са станали съучастници на крадците. Защото те бесят крадци, които са откраднали един или половин гулден, а действат заедно с тези, които грабят цял свят и крадат с по-голяма безопасност от другите, за да остане вярна поговорката: големите крадци бесят малките крадци; и както говореше римският сенатор Катон: прости крадци лежат в тюрми и окови, а обществени крадци ходят в злато и коприна. Какво ще каже накрай за това бог? Той ще направи така, както говореше с устата на Иезекил: князе и търговци, един крадец с друг, той ще ги стопи заедно като олово и мед, така че не ще останат нито князе, нито търговци, както не ще останат те, когато изгори един град“ (Martin Luther. „Von Kaufshandlung und Wacher“. 1524^[90]).

49) Какво преобладаващо значение за развитието на Холандия освен другите обстоятелства имаше базата, заложена в нейното риболовство, манифактура и земеделие, показаха още писателите на XVIII век. Виж напр. Маси.^[92] В противоположност на по-раншните възгледи, когато размерите и значението на азиатската, античната и средновековната търговия се оценяваха твърде ниско, сега стана модно извънредно да се надценяват. Най-добре може да се освободим от тази представа, ако разгледаме английския внос и износ към началото на XVIII век и ги сравним със сегашните. А те бяха несравнено по-значителни, отколкото у който и да било търговски народ от по-раншно време (виж A. Anderson. — „An Historical and Chronological Deduction of the Origin of Commerce“. [Vol. II, London, 1764, p. 261 and sqq.].

50) Ако историята на някой народ представлява редица несполучливи и действително абсурдни (на практика позорни) икономически експерименти, то това е стопанисването на англичаните в Индия. В Бенгалия те създадоха карикатура на английското едро земевладение; в Югоизточна Индия — карикатура на парцелна собственост; на северозапад те превърнаха, доколкото това зависеше от тях, индийската икономическа община с общинно земевладение в нейна собствена карикатура.

51) Това също почва да се изменя, откакто Русия прави трескави усилия да развие собствено капиталистическо производство, насочено изключително към вътрешния и пограничния азиатски пазар. — Ф. Е.

52) Същото се отнася и до рейнското производство на панделки и ширити и до копринотъкачеството. При Крефелд беше дори построена специална железопътна линия за свързване на тия селски ръчни тъкачи с градските „фабриканти“, но от това време механическото тъкачество я доведе заедно с ръчните тъкачи до бездействие. — Ф. Е.

53) От 1865 г. тази система се разви в още по-голям мащаб. Подробности зa нея виж във „First Report of the Select Committee of the House of Lords on the Sweating System“. London, 1888. — Ф. Е.

БЕЛЕЖКИ

[85] Виж. W. Roscher. „System der Volkswirtschaft“. Band I: „Die Grundlagen der Nationalökonomie“. Dritte, vermehrte und verbesserte Auflage, Stuttgart und Augsburg, 1858, § 60, S. 103.

[86] Виж бележка 43.

[87] Виж бележка 82.

[88] Виж бележка 74.

[89] Според възгледите на древногръцкия философ Епикур, който бил общо взето материалист и атеист, съществуват безброй много светове. Те възникват и съществуват по свои собствени, естествени закони. А боговете, макар и да съществуват, се намират извън световете, в пространството между тях, и не оказват никакво влияние нито върху развитието на вселената, нито върху живота на човека.

[90] Маркс цитира произведението на Лутер по книгата: „Der sechste Teil der Bücher des ehrnwirdigen Herrn Doctoris Martini Lutheri“, Wittembergk, 1589, S. 296, 297.

[91] Маркс има предвид рязкото падане от края на XV в. на ролята на Генуа, Венеция и градове на Северна Италия в транзитната търговия, което се дължало на великите географски открития от онова време: откриването на Куба, Хаити и Бахамските острови, Северна Америка, морския път за Индия около най-южната точка на Африка и най-после на Южна Америка.

[92] [J. Massie.] „An Essay on the Governing Causes of the Natural Rate of Interest; wherein the Sentiments of Sir William Petty and Mr. Locke, on that Head, are considered*. London, 1750, p. 60.

[93] I. H. M. Poppe. „Geschichte der Technologie seit der Wiederherstellung der Wissenschaften bis an Ende des achtzehnten Jahrhunderts“. Band I, Göttingen. 1807, S.