Съдържание на „Капиталът. Трети том.“

КАРЛ МАРКС

Капиталът. Книга III.

Цялостният процес на капиталистическото производство

1894

Издаден под редакцията на Фридрих Енгелс

ОТДЕЛ ЧЕТВЪРТИ
Превръщане на стоковия капитал
и паричния капитал
в стоково-търговски капитал
и парично-търговски капитал

Глава деветнадесета
Парично-търговският капитал

Чисто техническите движения, които парите извършват в процеса на обръщението на промишления капитал и, както сега можем да прибавим, на стоково-търговския капитал (тъй като последният взема върху себе си част от движението на промишления капитал в обръщението и го извършва като свое собствено, присъщо нему движение) — тези движения, станали самостоятелна функция на отделен капитал, който ги извършва и извършва само тях като операции, свойствени изключително нему, превръщат този капитал в парично-търговски капитал. Част от промишления капитал, по-точно, и от стоково-търговския капитал постоянно се намира в парична форма не само като паричен капитал изобщо, но като паричен капитал, който е зает именно с тези технически функции. От целия капитал се отделя и обособява във форма на паричен капитал определена част, чиято капиталистическа функция се състои изключително в това, да изпълнява тези операции за цялата класа на промишлените и търговските капиталисти. Както при стоково-търговския капитал, така и тук от промишления капитал, който се намира в процеса на обръщението като паричен капитал, се отделя известна част и изпълнява за целия останал капитал тези операции на процеса на възпроизводството. Следователно движенията на този паричен капитал пак са само движения на една обособена част от промишления капитал, който се намира в процеса на своето възпроизводство.

Само ако и доколкото капитал се влага за пръв път — какъвто е случаят и при натрупването, — капиталът в парична форма се явява като изходен пункт и краен пункт на движението. Но за всеки капитал, вече обхванат от процеса на своето движение, изходният пункт, както и крайният пункт се явяват само като преходен пункт. Доколкото промишленият капитал от момента на своето излизане от сферата на производството до момента, когато той отново влиза в нея, трябва да претърпи метаморфозата С'—П—С, дотолкова П, както видяхме вече при простото стоково обръщение, в действителност е крайният резултат на едната фаза на метаморфозата само за да послужи за изходен пункт на противоположната фаза, която допълня първата. И макар за търговския капитал С—П на промишления капитал всякога да има вид П—С—П, за него, щом е почнал да функционира, действителният процес постоянно е също С—П—С. Но търговският капитал едновременно извършва актовете С—П и П—С. Т.е. не само един капитал се намира в стадия С—П, докато друг капитал се намира в стадия П—С, но един и същ капитал едновременно постоянно купува и постоянно продава поради непрекъснатостта на процеса на производството; той едновременно и постоянно се намира и в двата стадия. Докато една негова част се превръща в пари, за да се превърне по-късно обратно в стока, друга част едновременно се превръща в стока, за да се превърне след това пак в пари.

При това дали парите функционират като средство за обръщение или като платежно средство, зависи от формата на стокообмена. И в двата случая капиталистът постоянно трябва да плаща пари на много лица и постоянно да получава пари като плащане от много лица. Тази чисто техническа операция на плащане и получаване на пари сама по себе си представлява труд, който, доколкото парите функционират като платежно средство, прави необходим баланса на плащанията, актовете на погасяване на взаимни задължения. Този труд представлява разноски по обръщението, труд, който не създава стойност. Той се съкращава чрез това, че се изпълнява от едно специално поделение от агенти или капиталисти за цялата останала капиталистическа класа.

Определена част от капитала постоянно трябва да бъде налице като съкровище, потенциален паричен капитал: резерв от покупни средства, резерв от платежни средства, незает капитал, който в парична форма очаква своето приложение; а част от капитала в тази форма постоянно се стича обратно. Освен инкасиране, плащане и счетоводство, това прави необходимо запазване на съкровището, което представлява пак специална операция. Следователно в действителност става постоянно отделяне от съкровището на средства за обръщение и на платежни средства и образуването му отново от парите, получавани от продажбата и от платежите, чийто падеж е настъпил; това постоянно движение на онази част от капитала, която съществува като пари, движение, обособено от функцията на самия капитал, тази чисто техническа операция предизвиква специален труд и разноски — разноски по обръщението.

Разделението на труда довежда до това, че тези технически операции, обуславяни от функциите на капитала, се изпълняват, доколкото е възможно, за цялата класа на капиталистите от специално поделение от агенти или капиталисти като техни изключителни функции, или се съсредоточават в техни ръце. Тук, както и при търговския капитал, има разделение на труда в двояк смисъл. Появява се специален клон на предприемаческата дейност и тъй като тя като специален клон обслужва паричния механизъм на цялата класа, тя се концентрира, води се в голям мащаб; и тук, в рамките на тази специална дейност, пак става разделение на труда както поради разпадането й на различни, независими един от друг отрасли, така и поради образуването на предприятия във всеки от тези отрасли (големи кантори, множество счетоводители и касиери, широко разклонено разделение на труда). Плащане на пари, инкасиране, изравняване на балансите, водене на текущи сметки, съхраняване на пари и пр., отделени от актовете, които изискват тези технически операции, правят авансирания за тези функции капитал парично- търговски капитал.

Различните операции, от чието обособяване в отделни отрасли на предприемаческата дейност възниква търговията с пари, произтичат от различните определености на самите пари и от техните функции, които капиталът и във формата на паричен капитал трябва да изпълнява.

Аз вече посочих по-рано, че изобщо парите първоначално се развиват при размяната на продукти между различни общини⁴²⁾.

Затова търговията с пари, търговията с паричната стока, се развива преди всичко от международните сношения. Щом съществуват различни монети, в разните страни търговците, които правят покупки в чужди страни, трябва да обменят монетите на своята страна срещу местни монети и обратно или пък да обменят различни монети срещу кюлчета чисто сребро или злато като световни пари. Оттук възниква сарафското занятие, което трябва да се разглежда като една от естествено възникналите основи на съвременната търговия с пари⁴³⁾. От него се развиха разменните банки, където за разлика от местната монета среброто (или златото) функционира като световни пари, сега — като банкови пари или търговски пари. Менителничната сделка, доколкото тя се свежда до издаване на пътуващия търговец от сарафа на една страна на нареждане за плащане до сарафа на друга страна, се е развила още в Рим и в Гърция от сарафското занятие.

Търговията със злато и сребро като стоки (като суров материал за изготвяне предмети на разкош) образува естествено възникналата база за търговията с кюлчета (Bullion trade) или за търговията, която обслужва функциите на парите като световни пари. Както посочихме по-рано („Капиталът“, кн. 1, гл. III, 3, с.), тези функции са двояки: циркулиране на парите между разните национални сфери на обръщение за изравняване на международните платежи и при странстванията на капитала за олихвяване; наред с това — движение на парите от местата на добиване благородни метали по световния пазар и разпределение на добитото между различните национални сфери на обръщението. В Англия още през по- голямата част на XVII век златарите функционираха като банкери. Как уравняването на международните платежи се развива по-нататък в менителнична търговия и пр., засега оставяме съвсем настрана, както и всичко онова, което се отнася до операциите с ценни книжа, накратко казано, всички специфични форми на кредитното дело, което нас тук засега не ни интересува.

Като световни пари националните пари губят своя местен характер; парите на една страна се изразяват в парите на друга и по такъв начин всички се свеждат до съдържанието на злато или сребро в тях, докато последните, като двете стоки, които се обръщат като световни пари, се свеждат същевременно до взаимното постоянно изменящо се съотношение на техните стойности. Търговецът на пари превръща това опосредстване в свое специално занятие. Така сарафското занятие и търговията с кюлчета са най- първичните форми на търговията с пари и произтичат от двояките функции на парите: като местни монети и като световни пари.

От капиталистическия производствен процес, както от търговията изобщо, дори при докапиталистическия начин на производство произтича:

Първо, събирането на пари като съкровище, т.е. в днешно време като част от капитала, която постоянно трябва да бъде налице в парична форма като резервен фонд на платежни и покупателни средства. Това е първата форма на съкровище, в която то отново се появява при капиталистическия начин на производство и изобщо се образува при развитието на търговския капитал поне за последния. И едното, и другото важи както за вътрешното, така и за международното обръщение. Това съкровище всякога се намира в движение, постоянно се влива в обръщението и постоянно излиза от него. Втората форма на съкровище е лежащ без употреба, временно свободен капитал в парична форма; тук се отнася и новонатрупаният, още невложен паричен капитал. Функциите, които изисква това образуване на съкровище като такова, са преди всичко неговото съхраняване, водене на книги и т.н.

Но, второ, с това е свързано даването на пари при покупките, получаването на пари при продажбите, плащането на пари и приемането при платежите, изравняването на платежите и т.н. Търговецът на пари изпълнява всичко това за търговците и промишлените капиталисти отначало като прост касиер.⁴⁴⁾

Търговията с пари получава пълно развитие, когато към нейните други функции се прибави и сключването на заеми, даването пари в заем и търговията на кредит — а това всякога става още в самото й начало. По това в следния отдел във връзка с лихвоносния капитал.

Самата търговия с кюлчета, превозването на злато или сребро от една страна в друга, е само резултат на стоковата търговия, който се определя от камбиалния курс, изразяващ състоянието на международните платежи и на лихвения процент на различните пазари. Търговецът на кюлчета като такъв само опосредства резултата.

При изследването на парите — как техните движения и определености по форма се развиват от простото стоково обръщение, ние видяхме („Капиталът“, кн. I, гл. III), че движението на паричната маса, която се обръща като покупателно средство и като платежно средство, се определя от стоковата метаморфоза, от нейните размери и скорост, метаморфоза, която, както сега знаем, е сама момент от целия процес на възпроизводството. Що се отнася до получаването на паричния материал — златото и среброто — от местата на добиването му, то се свежда до непосредствена стокова размяна, до размяна на злато и сребро като стоки срещу други стоки, т.е. то самото е също така момент от стоковата размяна, както получаването на желязо или други метали. Що се отнася до движението на благородните метали на световния пазар (тук няма да разглеждаме това движение, доколкото то изразява заемообразно пренасяне на капитала, което се извършва и във формата на стоков капитал), то също така се определя от международната стокова размяна, както движението на парите като покупателно средство и платежно средство вътре в страната се определя от вътрешния стокообмен. Емиграцията и имиграцията на благородните метали от една национална сфера на обръщение в друга, доколкото те се предизвикват само от обезценяване на местната монета или от двойна валута, са чужди на паричното обръщение като такова и са само корекция на произволни нарушения, извършени от държавата. Накрай, що се отнася до образуването на съкровища, доколкото представляват резервни фондове на покупателни или на платежни средства за вътрешната или за външната търговия и доколкото са само форма на капитал, който лежи временно без употреба, то и в единия, и в другия случай е само необходима утайка на процеса на обръщението.

Както цялото парично обръщение по своите размери, по своите форми и по своето движение е само резултат на стоковото обръщение, което от капиталистическа гледна точка представлява само процеса на обръщението на капитала (а в него се включва размяната на капитала срещу доход и на доход срещу доход, доколкото изразходването на доход се реализира в дребната търговия), така се разбира от само себе си, че търговията с пари опосредства не само простия резултат и начина на проява на стоковото обръщение, не само паричното обръщение. Самото това парично обръщение като момент на стоковото обръщение е дадено за търговията с пари. Последната опосредства техническите операции на паричното обръщение, които тя концентрира, съкращава и опростява. Търговията с пари не образува съкровищата, а доставя техническите средства, за да сведе това образуване на съкровища, доколкото то става доброволно (следователно, ако то не е израз на това, че капиталът лежи без употреба или че процесът на възпроизводството е нарушен), до неговия икономически минимум; защото ако управлението на резервния фонд на покупателните средства и платежните средства се води за цялата класа на капиталистите, то този резервен фонд може да бъде не толкова голям, колкото ако той се управлява от всеки капиталист поотделно. Търговията с пари не купува благородните метали; тя само опосредства тяхното разпределение, когато търговията със стоки ги е купила. Търговията с пари улеснява уравняването на балансите, доколкото парите функционират като платежно средство, и с помощта на изкуствения механизъм на това уравняване на балансите намалява масата на парите, необходима за тия разплащания; но тя не определя нито връзката, нито размера на взаимните платежи. Например полиците и чековете, които се обменят един срещу друг в банките и в клиринговите камари, представляват съвсем независими сделки, са резултат на вече извършени операции и работата се свежда само до това, технически да се уравнят най-добре тия резултати. Доколкото парите се обръщат като покупателно средство, размерите и броят на покупките и продажбите съвсем не зависят от търговията с пари. Тя може само да съкрати техническите операции, с които тези сделки се съпровождат, и по този начин да намали масата на наличните пари, необходими за даден оборот.

И така, търговията с пари в чистата форма, в която тук я разглеждаме, т. е. обособено от кредитното дело, засяга само техническата страна на един момент на стоковото обръщение, именно паричното обръщение и произтичащите от него различни функции на парите.

Това съществено различава търговията с пари от търговията със стоки, която опосредства метаморфозата на стоката и стоковата размяна или дори представя този процес на стоковия капитал като процес на един капитал, обособен от промишления капитал. Затова, ако стоково-търговският капитал показва една собствена форма на обръщение, П—С—П, където стоката се премества два пъти и поради това парите се връщат обратно, в противоположност на С—П—С, където парите два пъти преминават от ръце в ръце и с това опосредстват стоковата размяна, то за парично-стоковия капитал не може да бъде посочена такава специфична форма.

Доколкото за това техническо обслужване на паричното обръщение едно специално поделение капиталисти авансира паричен капитал, който представлява в умален вид онзи допълнителен капитал, който инак би трябвало да се авансира за същата цел от самите търговци и промишлени капиталисти, дотолкова и тук е налице общата форма на капитала П—П'. Чрез авансирането на П се получава за авансиращия П+ΔП. Но опосредстването на П—П' се отнася в тоя случай не до същината, а само до техническите моменти на метаморфозата.

Очевидно е, че масата на паричния капитал, с която търговците на пари оперират, е намиращият се в обръщение паричен капитал на търговците и промишлениците и че операциите, извършвани от тях, са само операции на онези, които те обслужват.

Също така е ясно, че тяхната печалба е само един отбив от принадената стойност, тъй като те имат работа само с реализирани вече стойности (дори ако те са реализирани само във форма на вземания).

Както и в търговията със стоки, тук става раздвоение на функцията, защото част от техническите операции, свързани с паричното обръщение, трябва да се изпълнява от самите стокотърговци и стокопроизводители.

БЕЛЕЖКИ ПОД ЛИНИЯ

42) К. Маркс. „Към критиката на политическата икономия“, Берлин, 1859, стр. 27 [вж. настоящото издание, т. 13, стр. 38].

43) „Още поради голямото разнообразие на монетите по отношение както на теглото и пробата им, така и на сеченето им от много князе и градове, имащи право на това, навсякъде се появи необходимостта да се използва местната монета, когато в търговските сделки се налагаше да се сведат сметките до една монета. Търговците, като тръгваха на път за някой чужд пазар, за разплащане в брой се запасяваха с кюлчета чисто сребро, а също така, разбира се, и злато. Също така при заминаването си обратно те разменяха получените от тях местни монети срещу кюлчета сребро или злато. Затова сарафското занятие, търговията с пари, размяната на кюлчета благородни метали срещу местни монети и обратно стана много разпространено и изгодно занятие“ (Hüllmann. „StädteAresen des Mittelalters“. Erster Teil. Bonn, 1826, S. 437, 438). „De Wisselbank [разменна банка] е получила своето име не... от полица [Wissel], не от менителница, а от wisselen van geldspecien [разменям различни видове пари]. Много време преди основаването на Амстердамската разменна банка в 1609 г. в холандските търговски градове имаше сарафи, сарафски будки, дори разменни банки... Занятието на тези сарафи се състоеше в това, да разменят различни чужди монети, внасяни в страната от чужди търговци, срещу местна монета. Малко по малко кръгът на тяхната дейност се разширяваше... те станаха касиерите и банкерите на своето време. Но в съединяването на касиера и сарафина амстердамските власти видяха опасност и за да предотвратят тази опасност, беше решено да се основе крупно учреждение, което да замени както сарафите, така и касиерите и да действа открито, съгласно един устав. Такова учреждение именно беше знаменитата Амстердамска разменна банка от 1609 г. Също така разменните банки във Венеция, Генуа, Стокхолм, Хамбург възникнаха поради постоянната нужда от размяна на парични знаци. От всички тези банки съществува и досега още само хамбургската, тъй като този търговски град, където не се сече собствена монета, и сега са нуждае от такова учреждение“ и т.н. (Visserinç, „Handboek van Praktische Staathuishoudkunde“. Amsterdam, 1860—1861, I, blz. 247—248).

44) „Институцията на касиерите може би никъде не е запазила в такъв чист вид своя първоначален, самостоятелен характер, както в холандските търговски градове (за произхода на институцията на касиерите в Амстердам виж Е. Luzac. „Holland's rijkdom“. Leyden, 1782, dl. III). Техните функции отчасти съвпадат с функциите на старата Амстердамска разменна банка. Касиерът получава от търговците, които се ползват от неговите услуги, известна сума пари и им открива за тази сума „кредит“ в своите книги; след това те му изпращат своите вземания, по които той получава за тях пари и им заверява сметката със съответната сума; срещу това той извършва платежи по техни нареждания (kassiers brief jes), като намалява със съответната сума текущата им сметка. От тези постъпления и плащания той си пресмята една малка комисиона, която образува отговарящо възнаграждение за неговия труд само поради значителността на оборотите, извършвани при неговото посредничество между двете страни. Ако трябва да се уравнят платежи между двама търговци, при което и двамата се обслужват от един и същ касиер, такива платежи се уреждат много просто чрез съответно минаване по сметките, като касиерите всеки ден балансират техните взаимни вземания. И така, занятието на касиерите се състои всъщност в това опосредстване на платежите; следователно то изключва промишлените предприятия, спекулациите и откриването на банков кредит; защото тук правилото трябва да бъде, че касиерът за тогова, на когото той е открил сметка в своите книги, не извършва никакви платежи, които надвишават размерите на неговото имущество“ (Vissering. цит. произв., стр. 244). — За касовите съюзи във Венеция: „Поради нуждата и географското положение на Венеция, където пренасянето на пари било по-затруднено, отколкото на други места, търговците на едро от този град... почнали да основават касови съюзи при необходимата сигурност, контрол и управление; членовете на такъв съюз внасяли в него известни суми, срещу които те давали нареждания на своите кредитори, при което в заведената за това книга заплатената сума се приспадала от сметката на длъжника и се прибавяла към сумата, която кредиторът имал там. Това са първите наченки на така наречените жиро-банки. Стари са тези съюзи. Но когато отнасят техния произход към XII век, смесват ги с основаното в 1171 г. учреждение за държавни заеми“ (Hullmann, цит., произв., стр. 453—454).