Съдържание на „Капиталът. Трети том.“

КАРЛ МАРКС

Капиталът. Книга III.

Цялостният процес на капиталистическото производство

1894

Издаден под редакцията на Фридрих Енгелс

ОТДЕЛ ВТОРИ
Превръщането на печалбата в средна печалба

Глава единадесета
Влиянието на общите колебания
на работната заплата
върху производствените цени

Нека средният състав на обществения капитал да бъде 80_c+20_v, а печалбата 20%. В такъв случай нормата на принадената стойност ще е 100%. Общото увеличение на работната заплата при равни други условия означава намаляване на нормата на принадената стойност. За средния капитал печалба и принадена стойност съвпадат. Нека работната заплата се повиши с 26%. Същата маса труд, привеждането в движение на която струваше 20, сега струва 25. Следователно вместо 80_c+10_v+20_p ние имаме за един оборот стойност 80_c+25_v+15_p. Трудът, приведен в движение от променливия капитал, произвежда сега, както и по-рано, една стойностна сума, равна на 40. Щом v се увеличи от 20 на 25, то излишъкът m, съответно р, сега = само на 15. Печалбата 15 върху 105 съставлява 14 2/7% и това е новата норма на средната печалба. Тъй като производствената цена на стоките, произвеждани от средния капитал, съвпада с тяхната стойност, то производствената цена на тези стоки не би се изменила; следователно повишението на работната заплата би предизвикало намаляване на печалбата, но не би довело до изменение на стойността и цената на стоките.

По-рано, когато средната печалба беше = 20%, производствената цена на стоките, произведени в течение на един оборотен период, се равняваше на техните производствени разходи плюс печалбата от 20% върху тези производствени разходи, следователно = k+kp' = k+20k/100, където k е променлива величина, различна в зависимост от стойността на средствата за производство, влизащи в стоките, и от размерите на изхабяването, което основният капитал, прилаган в производството, предава на продукта. Сега производствената цена съставлява k+(14 2/7k/100).

Да вземем сега капитал, чийто състав е по-нисък от първоначалния състав на средния обществен капитал 80_с+20_v (превърнал се сега в 76 4/21_с + 23 17/21_v), напр. 50_с+50_р. Тук преди повишаването на работната заплата производствената цена на годишния продукт се равняваше на 50_c+50_v+20_p = 120 — приемаме за опростяване, че целият основен капитал е влязъл в годишния продукт чрез износване и че периодът на оборота е същият, както в случай I. Увеличението на работната заплата c 25% дава за същото количество приведен в движение труд увеличение на променливия капитал от 50 на 61 1/2. Ако годишният продукт би бил продаден по предишната производствена цена 120, това би дало 50_c + 62 1/2_v + 7 1/2_p, следователно — норма на печалбата 6 2/3%. Но новата средна норма на печалбата е 14 2/7% и тъй катo приехме, че всички други условия са равни, този капитал от 50_c+62 1/2_v трябва да даде тази печалба. Но капиталът 112 1/2 при норма на печалбата 14 2/7 дава 161/14 печалба. Следователно производствената цена на произведените от него стоки е равна сега на 50_c + 62 1/2_v + 16 1/14_p = 128 8/14. И така, поради увеличението на работната заплата с 25% производствената цена на същото количество от същата тази стока се е повишила тук от 120 на 128 8/14, или с повече от 7%

Да вземем, обратно, една производствена сфера с по-висок състав от средния капитал, напр. 92_c+8_v. Следователно първоначалната средна печалба и тук =20 и ако пак приемем, че целият основен капитал влиза в годишния продукт и че оборотният период остава същият, както в случаите I и II, то производствената цена на стоката и тук = 120.

Поради увеличението на работната заплата с 25% променливият капитал, който се изразходва за същото количество труд, нараства от 8 на 10, производствените разходи на стоките се увеличават следователно от 100 на 102; от друга страна, средната норма на печалбата е спаднала от 20% на 14 2/7%. Но 100:14 2/7 = 102:14 4/7. Следователно печалбата, която се пада сега на 102, е 14 4/7. И затова целият продукт се продава за k+kp' = 102 +14 4/7 = 116 4/7. Следователно производствената цена е спаднала от 120 на 116 4/7 или 3 3/7.

И така, при увеличаването на работната заплата с 25%:

1) за капитала със среден обществен състав производствената цена на стоката остава неизменна;

2) за капитала с по-нисък състав производствената цена на стоката се е повишила, макар и не в същата пропорция, в която е спаднала печалбата;

3) за капитала с по-висок състав производствената цена е спаднала, макар и не в същата пропорция, в която е спаднала печалбата.

Тъй като производствената цена на стоките, произвеждани от капитала със среден състав, остава неизменна, равна на стойността на продукта, то и сумата от производствените цени на продуктите на всички капитали остава неизменна, равна на сумата на стойностите, произведени от съвкупния капитал; повишението от едната страна, понижението от другата страна се изравняват за целия капитал на равнището на обществения среден капитал.

Ако производствената цена на стоките в пример II се повишава, а в пример III спада, то вече само това противоположно действие, което произтича от спадането на нормата на принадената стойност или от общото увеличение на работната заплата, показва, че тук не се касае до възстановяване в цената на стоката на загубата, предизвикана от увеличението на работната заплата, защото в III случай спадането на производствената цена не може, разбира се, да възнагради капиталиста за спадането на печалбата, а и повишението на цената в случай II не предотвратява спадането на печалбата. Напротив, в двата случая — и там, където цената се повишава, и там, където тя спада — печалбата е равна на печалбата на средния капитал, където цената си остава неизменна. Печалбата е една и съща във II и III случай, а именно това е средната печалба, понизила се с 5 5/7, или с повече от 25%. Оттук следва, че ако в случай II цената не растеше, а в III не спадаше, стоките биха се продавали в случай II с по-малка, а в III с по-голяма печалба от новата, спаднала средна печалба. От само себе си се разбира, че в зависимост от това, дали 50, 25 или 10 на 100 от капитала се изразходват за труд, увеличението на работната заплата трябва в твърде различна степен да засяга този, който е изразходвал за работна заплата 1/10 този, който е изразходвал за нея 1/4 или 1/2 от своя капитал. Повишението на производствените цени, от една страна, тяхното спадане — от друга, според това, дали съставът на дадения капитал е по-висок или по-нисък в сравнение с обществения среден състав, се предизвиква само посредством изравняването на печалбата по новата, спаднала средна печалба.

А как би подействало общото спадане на работната заплата и съответното нему общо повишение на нормата на печалбата, а следователно и средната печалба, върху производствените цени на стоките, които са продукт на капитали, отклоняващи се от обществения среден състав в противоположни направления? Достатъчно ще бъде само да обърнем гореприведените разсъждения, за да получим резултата (който Рикардо не изследва).

I. Средният капитал = 80_с+20_v = 100; нормата на принадената стойност = 100%; производствената цена = стоковата стойност = 80_c+20_v+20_p = 120; нормата на печалбата = 20%. Нека работната заплата спадне с една четвърт, така че същият този постоянен капитал да се привежда в движение от 15_v, вместо от предишните 20_v. Следователно получаваме стокова стойност = 80_c+15_v+25_p = 120. Количеството труд, произведено от v, остава неизменно и само създадената от него нова стойност иначе се разпределя между капиталиста и работника. Принадената стойност се е увеличила от 20 на 25 и нормата на принадената стойност от 20/20 на 25/15. следователно от 100% на 166 2/3%. Печалбата върху 95 сега = 25; следователно нормата на печалбата върху 100 = 26 6/19. Новият процентен състав на капитала сега е 84 4/19_с + 15 15/19_v = 100.

II. По-нисък състав. Първоначално 50_c+50_v, както по-горе. Поради спадането на работната заплата с 1/4_v се намалява на 37 1/2, а с това и целият авансиран капитал — на 50_с+37 1/2_v = 87 1/2. Ако приложим тук новата норма на печалбата от 26 6/19%, то 100 : 26 6/19 = 87 1/2 : 23 1/38. Същата тази маса стоки, която по-рано е струвала 120, струва сега 87 1/2 + 23 1/38 = 110 10/19; цената е спаднала почти с 10.

III. По-висок състав. Първоначално 92_с+8_v=100. Спадането на работната заплата с 1/4 понижава 8_v на 6_v, целия капитал — на 98. Следователно 100 : 26 6/19 = 98 : 25 15/19. Производствената цена на стоките, която по-рано беше 100 + 20 = 120, сега, след спадането на работната заплата, е равна на 98 + 25 15/19 = 123 15/19; следователно тя се е покачила почти с 4.

И така, виждаме, че за решението на въпроса достатъчно е само да повторим предишните разсъждения в обратна посока и със съответните поправки; общото понижение на работната заплата има за свой резултат общо спадане на принадената стойност, нормата на принадената стойност, а следователно при равни други условия нормата на печалбата, макар и в друга пропорция; по-нататък, в резултат се оказва спадане на производствените цени за стоковите продукти на капиталите от по-нисък, покачване на производствените цени на стоковите продукти на капиталите от по-висок състав. Резултат — тъкмо противоположен на онзи, който имахме при общото покачване на работната заплата³⁴⁾. И в двата случая — и при покачването, и при спадането на работната заплата — продължителността на работния ден се приемаше за неизменна също както и цената на всички необходими средства за живот. По такъв начин спадането на работната заплата тук е възможно само ако тази заплата или по-рано е стояла над нормалната цена на труда, или сега спада под нея. Как се модифицира въпросът в случая, ако спадането или покачването на работната заплата се предизвиква от изменението на стойността, а следователно и на производствените цени на стоките, които влизат в обикновеното потребление на работника, ще бъде изследвано отчасти по-долу, в отдела за поземлената рента. Тук ще забележим веднъж завинаги следното:

Ако покачването или спадането на работната заплата се предизвиква от изменението на стойността на необходимите средства за живот, то гореприведените съображения могат да се нуждаят от поправки само доколкото стоките, изменението на цените на които повишава или понижава размерите на променливия капитал, влизат в същото време и в постоянния капитал като образуващи негови елементи и следователно въздействат не само върху работната заплата. А доколкото те въздействат само върху работната заплата, гореприведените съображения съдържат всичко, което трябва да се каже относно този случай.

В цялата тази глава образуването на общата норма на печалбата, на средната печалба, а следователно и превръщането на стойностите в производствени цени, се приемаше като даден факт. Въпросът се състоеше само в това, по какъв начин общото покачване или спадане на работната заплата трябва да повлияе върху производствените цени на стоките, приети като дадени величини. В сравнение с другите изследвани в този отдел пунктове това е твърде второстепенен въпрос. Но това е единственият от засегнатите тук въпроси, който Рикардо разглежда, и при това, както ще видим по-долу^[66], разглежда едностранчиво и незадоволително.

БЕЛЕЖКИ ПОД ЛИНИЯ

34) Във висша степен е странно, че Рикардо^[64] (който, разбира се, строи своите разсъждения не така, както това е направено тук, защото процесът на изравняване на стойностите в производствени цени не беше разбран от него) дори не засяга този случай и разглежда само първия случай — покачването на работната заплата и неговото влияние върху производствените цени на стоките. И цялото serum pecus imítatorum^[65] не можа да стигне дори до това, да направи това разбиращо се от само себе си, всъщност тавтологично приложение.

БЕЛЕЖКИ

[64] D. Ricardo. „On the Principles of Political Economy, and Taxation“. Third edition London, 1821, p. 36—41.

[65] Servum pecus imitatorum (раболепното стадо от подражатели) — перефраза на думите „О imitatores, servum pecus!“ („О, подражатели, раболепно стадо!“) от посланията на Хораций, книга I, послание 19.

[66] Тук се има предвид онзи раздел от „Теории за принадената стойност“, в който Маркс прави критически разбор на възгледите на Рикардо за влиянието на колебанията на работната заплата върху производствените цени (виж К. Маркс „Теории за принадената стойност“. Част II, стр. 196—211).