Съдържание на „Капиталът. Трети том.“
КАРЛ МАРКС
Капиталът. Книга III.
Цялостният процес на капиталистическото производство
1894
Издаден под редакцията на Фридрих Енгелс
ОТДЕЛ ВТОРИ
Превръщането на печалбата в средна печалбаГлава десета
Изравняване на общата норма на печалбата
чрез конкуренцията.
Пазарни цени и пазарни стойности.
Добавъчна печалбаЧаст от производствените сфери имат среден състав на капитала, т. е. напълно или приблизително състава на средния обществен капитал.
Производствената цена на стоките, произведени в тези сфери, напълно или приблизително съвпада с тяхната стойност, изразена в пари. И ако няма друг начин да се достигне математическият предел, то би могло да се използва този. Конкуренцията така разпределя обществения капитал между различните сфери на производството, че производствените цени във всяка сфера се образуват по образеца на производствените цени в сферите със среден състав, т. е. = к+кр' (производствените разходи плюс произведението от средната норма на печалбата по производствените разходи). Но тази средна норма на печалбата не е нищо друго освен изчислената в проценти печалба в производствената сфера със среден състав, където следователно печалбата съвпада с принадената стойност. По този начин нормата на печалбата във всички сфери на производството е една и съща, а именно, тя е приравнена към средните сфери на производството, в които господства средният състав на капитала. Ето защо сумата на печалбите във всичките сфери на производството трябва да бъде равна на сумата на принадените стойности и сумата на производствените цени на целия обществен продукт трябва да бъде равна на сумата на неговите стойности. Но очевидно е, че изравняването между производствените сфери с различен състав на капитала винаги трябва да се стреми да приравни тези сфери към онези, които имат среден състав на капитала, независимо от това, дали този последният напълно или само приблизително съвпада с математически средния състав на целия обществен капитал. В производствените отрасли, които повече или по-малко се приближават към средния състав на капитала, също се наблюдава тенденция към изравняване, която се стреми към идеалното, т. е. в действителност несъществуващото средно равнище, с други думи, наблюдава се тенденция да се приспособяват към това идеално равнище като към норма. И така, в това отношение неизбежно господства тенденцията производствените цени да станат само превърната форма на стойността, или печалбите да се превърнат само в части от принадената стойност, които обаче се разпределят не пропорционално на принадената стойност, произведена във всяка отделна сфера на производството, а пропорционално на масата на капитала, прилаган във всяка сфера на производството, така че на еднакви по големина маси от капитала, независимо от техния органически състав, да се паднат еднакви по големина дялове (части) от цялата принадена стойност, произведена от целия обществен капитал.
Следователно, за капиталите със среден или приблизително среден състав производствената цена съвпада напълно или приблизително със стойността, а печалбата — с произведената от тях принадена стойност. Всички други капитали, безразлично какъв е техният състав, се стремят под натиска на конкуренцията да се изравнят с капиталите със среден състав. Но тъй като капиталите със среден състав са равни или приблизително равни на средния обществен капитал, то всички капитали, каквато и да е произведената от самите тях принадена стойност, се стремят вместо тази принадена стойност да реализират чрез цените на своите стоки средна печалба, т. е. стремят се да реализират производствените цени.
От друга страна, може да се каже, че навсякъде, където се образува средна печалба, а следователно и обща норма на печалбата — независимо от това, как се е постигнал този резултат, — тази средна печалба не може да бъде нищо друго освен печалбата на средния обществен капитал, сумата на която е равна на сумата на принадената стойност, и че цените, получавани чрез прибавяне на тази средна печалба към производствените разходи, не могат да бъдат нищо друго освен стойностите, превърнати в производствени цени. Работата никак не би се изменила, ако някои капитали, вложени в определени сфери на производството, по някакви причини не биха подлежали на процеса на изравняване. В такъв случай средната печалба би се изчислявала върху онази част от обществения капитал, която влиза в процеса на изравняването. Очевидно е, че средната печалба не може да бъде нищо друго освен общата маса на принадената стойност, взета изцяло и разпределена върху масите на капиталите, вложени във всяка сфера на производството, пропорционално на техните величини. Това е сумата на реализирания незаплатен труд и цялата тази маса незаплатен труд, както и заплатеният мъртъв и жив труд, намира своя израз в цялата маса от стоки и пари, които капиталистите си присвояват.
Действително трудният въпрос тук е следният: по какъв начин става това изравняване на печалбите в обща норма на печалбата, тъй като то е очевидно резултат и не може да бъде изходна точка?
Преди всичко очевидно е, че оценката на стоковата стойност, например в пари, може да бъде само резултат на нейната размяна и че приемайки такава оценка, ние трябва да я разглеждаме като резултат на действителната размяна на стокова стойност със стокова стойност. Но по какъв начин може да се осъществи тази размяна на стоките по техните действителни стойности?
Да приемем отначало, че всички стоки в различните сфери на производството се продават по техните действителни стойности. Какво би станало тогава? В този случай съгласно гореизложеното в различните сфери на производството биха господствали съвсем различни норми на печалбата. Дали стоките се продават по тяхната стойност (т. е. дали те се разменят една с друга пропорционално на съдържащата се в тях стойност по цени, съответстващи на тяхната стойност) или пък се продават по такива цени, че тяхната продажба донася еднакви по големина печалби за еднакви маси от съответните капитали, авансирани за тяхното производство — това са prima facie*1 съвсем различни неща.
Обстоятелството, че капитали, които привеждат в движение нееднакви количества жив труд, произвеждат нееднакво количество принадена стойност, предполага, поне до известна степен, че степента на експлоатацията на труда, или нормата на принадената стойност, е навсякъде еднаква или че различията, които съществуват в тази област, се изравняват чрез действителни или въображаеми (условни) компенсиращи причини. Това предполага конкуренция между работниците и изравняване в резултат на техните постоянни прехвърляния от един отрасъл на производството в друг. Такава обща норма на принадената стойност — като тенденция, както и всички икономически закони — е приета от нас като теоретическо опростяване; обаче в действителност тя е фактическа предпоставка на капиталистическия начин на производство, макар че се затруднява в по-голяма или по-малка степен от практически препятствия, които създават повече или по-малко значителни местни различия — такива са напр. законите за постоянното местожителство (settlement laws)[57] за английските земеделски работници. Но в теорията се приема, че законите на капиталистическия начин на производство се развиват в чист вид. А в действителността винаги има само известно приближаване; но това приближаване е толкова по-голямо, колкото повече е развит капиталистическият начин на производство, колкото по-малко той се изопачава и усложнява от остатъците на минали икономически формации.
Цялата трудност произлиза оттам, че стоките не се разменят просто като стока, а като продукта на капитали, които претендират за пропорционално на тяхната величина или — при равенство на техните величини — за равно участие в съвкупната маса на принадената стойност. И съвкупната цена на стоките, произведени от даден капитал в даден промеждутък от време, трябва да задоволи това искане. Но съвкупната цена на тези стоки представлява само сумата на цените на отделните стоки, които образуват продукта на капитала.
Punctum saliens*2 ще изпъкне най-ясно, ако поставим въпроса по следния начин: — Да приемем, че самите работници притежават съответните средства за производство и разменят своите стоки помежду си. Тогава тези стоки не биха били продукти на капитала. Стойността на средствата на труда и на материалите на труда, прилагани в различните отрасли на труда, би била различна в зависимост от техническата природа на различните производства. Също така, независимо от различната стойност на прилаганите средства за производство, би била нужна различна маса от тези последните за дадена маса труд, тъй като определена стока може да бъде изготвена в един час, а друга — само в течение на цял ден и т.н. Да приемем по-нататък, че тези работници, средно взето, работят при еднаква продължителност на времето, като при това се вземат под внимание ония изравняващи влияния, които произтичат от различната интензивност на труда и т.н. Тогава двамата работници [от два различни отрасъла на труда] биха възстановили в стоките, представляващи продукта на техния еднодневен труд, преди всичко онова, което са вложили, т. е. разходите за употребените средства за производство. Последните биха били различни в зависимост от техническото естество на техните отрасли на труда. Второ, двамата работници биха създали равни количества нова стойност, а именно стойност, равна на прибавения от тях към средствата за производство работен ден. Тази нова стойност би съдържала в себе си тяхната работна заплата плюс принадената стойност, т. е. принадения труд, който продължава извън границите на необходимите им потребности, при което обаче резултатите от принадения труд биха принадлежали на самите работници. Изразявайки се на капиталистически език, двамата работници получават еднаква работна заплата плюс еднаква печалба на стойността, изразена в продукта напр. на десетчасов работен ден. Обаче, първо, стойностите на техните стоки биха били различни. Да приемем напр., че в стока I се пада за употребените средства за производство по-голяма част от стойността, отколкото в стока II, и освен това, за да вземем веднага под внимание всички възможни различия, да приемем, че стока I поглъща повече жив труд, следователно изисква за своето производство по- продължително работно време, отколкото стока II. Стойността на тези стоки I и II е следователно твърде различна. Също така са различни и сумите на стоковите стойности, които съставляват продуктът на труда, вложен в течение на дадено време от работник I и от работник II. Нормите на печалбите за I и II ще бъдат също твърде различни, ако в дадения случай наречем норма на печалбата отношението на принадената стойност към цялата стойност на вложените средства за производство. Средствата за живот, които всеки ден се консумират от I и II през време на производството и които представляват работната заплата, образуват тук онази част от авансираните средства за производство, която в други случаи наричаме променлив капитал. Но принадените стойности за I и II биха били еднакви за еднакво работно време; или, още по-точно изразено, тъй като и I, и II получават всеки стойността на продукта на един работен ден, то след спадането на стойността на авансираните „постоянни“ елементи и двамата получават по равна стойност, една част от която може да се разглежда като възстановяване на средствата за живот, изразходвани при производството, а другата част — като получаваща се свръх това принадена стойност. Ако I е направил повече разходи, то последните изискват за своето възстановяване размерите на онази част от стойността на неговата стока, която възстановява тази „постоянна“ част, да бъдат по-големи и затова той трябва също да превърне по-голяма част от общата стойност на своя продукт обратно във веществените елементи на тази постоянна част, докато II, макар и да получава за това по-малко, в замяна на това трябва да превръща по-малка част от стойността във веществени елементи на постоянната част. Така че при тази предпоставка разликата в нормите на печалбата би била безразлично обстоятелство, също както в днешно време за наемния работник е безразлично в каква норма на печалбата се изразява изсмуканото от него количество принадена стойност и също както в международната търговия разликата в нормите на печалбата у различните нации е съвсем безразлично обстоятелство за тяхната стокова размяна.
Затова размяната на стоките по техните стойности или приблизително по техните стойности отговаря на едно много по-ниско стъпало, отколкото размяната по производствените цени, за която е необходимо определено високо стъпало на капиталистическо развитие.
Както и да се установяват или регулират първоначално цените на различните стоки една спрямо друга, във всеки случай тяхното движение се управлява от закона за стойността. Там, където спада работното време, необходимо за производството на стоката, спадат и цените; там, където то се повишава, повишават се при равни други условия и цените.
По такъв начин, независимо от подчинението на цените и тяхното движение на закона за стойността, напълно правилно е да се разглежда стойността на стоките не само теоретически, но и исторически, като prius*3 производствените цени. Това се отнася до такива условия, при които на работника принадлежат средствата за производство, а такова е положението — както в стария, така и в сегашния свят — на работещия сам и притежаващ земя. селянин и на занаятчията. Това се съгласува и с изказания по-рано от нас възглед27), че развитието на продуктите в стоки има за своя изходна точка размяната между различни общини, а не между членове на една и съща община[59]. Казаното се отнася както до това първобитно състояние, така и до по-късните обществени отношения, основани на робството и крепостничеството, както и до цеховата организация на занаятчийството докато закрепените във всеки производствен отрасъл средства за производство само с мъка могат да бъдат пренесени от една сфера в друга, и затова различните производствени сфери се отнасят една към друга до известна степен като чужди страни или комунистически общини.
За да могат цените, по които стоките взаимно се разменят, да отговарят приблизително на техните стойности, изисква се само: 1) размяната на различните стоки да престане да бъде само случайно или единично явление; 2) доколкото разглеждаме непосредствената размяна на стоките, тези стоки да се произвеждат от едната и от другата страна в относителни количества, приблизително съответстващи на взаимната потребност от тях, което се установява от взаимния опит, придобиван при пласмента, и по този начин е резултат от дълго съществуващата размяна и 3) доколкото става дума за продажбата, никакъв естествен или изкуствен монопол да не дава възможност на страните, които сключват сделката, да продават над стойността и да не ги принуждава да отстъпват под нея. Под случаен монопол разбираме такъв монопол, който се създава за купувача или продавача поради случайно състояние на търсенето и предлагането.
Предпоставката, че стоките от различните сфери на производството се продават по техните стойности, означава, разбира се, само това, че тяхната стойност е притегателният център, около който се въртят техните цени и по който се изравняват техните постоянни колебания нагоре и надолу. Необходимо е освен това да се различава винаги пазарната стойност — за която ще поговорим по- късно — от индивидуалната стойност на отделните стоки, произведени от различни производители. Индивидуалната стойност на някои от тези стоки ще стои под тяхната пазарна стойност (т. е. за тяхното производство се изисква по-малко работно време, отколкото е изразено в пазарната стойност), а индивидуалната стойност на други стоки ще стои над тяхната пазарна стойност. Пазарната стойност трябва да се разглежда, от една страна, като средна стойност на стоките, произведени в дадена сфера на производството, а, от друга страна, като индивидуална стойност на стоките, които се произвеждат при средните условия на дадена сфера и които съставляват значителната маса от продуктите на последната. Само при изключителни комбинации от стоките, произведени при най-лоши или при най-благоприятни условия, регулират пазарната стойност, която от своя страна образува център на колебанието на пазарните цени, които обаче са винаги еднакви за стоките от един и същ вид. Ако обичайното търсене се задоволява от предлагането на стоки по средната стойност, т. е. по средната стойност на онази маса, която лежи между двете крайности, то стоките, чиято индивидуална стойност е по-ниска от пазарната, реализират добавъчна принадена стойност, или добавъчна печалба, докато стоките, чиято индивидуална стойност е по-висока от пазарната, не могат да реализират част от съдържащата се в тях принадена стойност.
Не помага да се каже, че продажбата на стоките, произведени при най-лоши условия, доказва, че те са необходими за покриване на търсенето. Ако в разглеждания случай цената беше по-висока от средната пазарна стойност, търсенето би било по-малко*4. При известни цени един вид стока може да заеме на пазара известно място; при изменение на цените това място може да остане неизменно само ако покачването на цената съвпада с намаляване количеството на стоката или ако спадането на цената съвпада с увеличаване количеството на стоката. Но ако търсенето е толкова силно, че то не се намалява дори и когато цената се регулира от стойността на стоките, произведени при най-лоши условия, тези последните определят пазарната стойност. Това е възможно само когато търсенето превишава обичайното равнище или предлагането спада под нормалната величина. Най-сетне, ако масата на произведените стоки превишава количеството, което може да се пласира по средните пазарни стойности, пазарната стойност се определя от стоките, произведени при най-благоприятни условия. Последните могат напр. да се продават напълно или приблизително по техните индивидуални стойности, при което може да се случи стоките, произведени при най- лошите условия, да не реализират дори своите производствени разходи, докато стоките от средните условия на производство могат да реализират само част от съдържащата се в тях принадена стойност. Казаното тук относно пазарната стойност важи и за производствената цена, щом последната заеме мястото на пазарната стойност. Производствената цена е регулирана във всяка сфера и е регулирана също така съобразно специфичните обстоятелства. Но самата тя все пак е център, около който се колебаят всекидневните пазарни цени и по който тези цени се изравняват в течение на определени периоди (виж Рикардо относно определението на производствените цени от предприятията, които работят при най-лоши условия[60]).
Както и да се регулират цените, получават се следните изводи:
1) Законът за стойността управлява движението на цените, като намалението или увеличението на количеството труд, необходим за производството, заставя производствените цени да се повишават или понижават. Именно в този смисъл Рикардо (който естествено чувства, че неговите производствени цени се отклоняват от стойностите на стоките) казва, че
„изследването, върху което той нека да обърне вниманието на читателя, се отнася до резултатите от изменението на относителната стойност на стоките, а не на тяхната абсолютна стойност" [D. Ricardo. „On the Principles of Political Economy“. Works ed. by MacCuIloch, London, 1852, p. 15].
2) Средната печалба, която определя производствените цени, неизбежно трябва да бъде приблизително равна на онова количество принадена стойност, което се пада на даден капитал като на съответна част от целия обществен капитал. Да приемем, че общата норма на печалбата, а следователно и средната печалба, се изразява в парична стойност, по-висока от действителната средна принадена стойност, изразена в нейната парична стойност. Доколкото става дума за капиталистите, безразлично е дали те си пресмятат взаимно 10 или 15% печалба. И единият, и другият процент печалба еднакво не съответстват на действителната стойност на стоките, тъй като паричният израз се преувеличава взаимно. Що се отнася до работниците (предполага се, че те получават своята нормална работна заплата, следователно повишаването на средната печалба не означава действителен отбив от работната заплата, т. е. не изразява нещо съвсем различно от нормалната принадена стойност на капиталиста), то на повишението на стоковите цени, което ще се яви в резултат на надутата средна печалба, трябва да съответства повишение на паричния израз на променливия капитал. В действителност такова общо номинално повишение на нормата на печалбата и на средната печалба над равнището, определяно от отношението на действителната принадена стойност към целия авансиран капитал, е невъзможно, без да предизвика повишение на работната заплата, както и повишение на цените на стоките, които образуват постоянния капитал. Понижението трябва да предизвика обратното въздействие. Тъй като съвкупната стойност на стоките регулира съвкупната принадена стойност, а тази последната регулира — като общ закон, който управлява колебанията — размера на средната печалба, а следователно и общата норма на печалбата, то законът за стойността регулира производствените цени.
Онова, което конкуренцията постига, при това първоначално в една сфера на производството, е създаването на еднаква пазарна стойност и пазарна цена от различните индивидуални стойности на стоките. Но едва конкуренцията на капиталите в различните отрасли на производството създава производствената цена, която изравнява нормите на печалбата между различните отрасли. За постигането на този последния резултат е необходимо по-високо развитие на капиталистическия начин на производство, отколкото за първия.
За да могат стоките от една и съща сфера на производството, от един и същ вид и приблизително от едно и също качество да се продават по техните стойности, необходими са две условия:
Първо, различните индивидуални стойности трябва да се изравняват в една обществена стойност, в разгледаната по-горе пазарна стойност, а за това е необходимо да има конкуренция между производителите на един и същ вид стоки, както и съществуването на пазар, на който те съвместно да предлагат своите стоки. За да може пазарната цена на идентични стоки, всяка от които обаче е произвеждана при условия с различен индивидуален колорит, да съответства на пазарната стойност, да не се отклонява от нея нито нагоре, нито надолу, нужно е натискът, оказван от различните продавачи един на друг, да бъде достатъчно голям, за да изкара на пазара такава маса от стоки, която да отговаря на обществената потребност, т.е. такова количество от тях, за което обществото е в състояние да заплати пазарната стойност. Ако масата на продуктите превишава тази потребност, стоките трябва да бъдат продадени под тяхната пазарна стойност; обратно, те трябва да бъдат продадени над тяхната пазарна стойност, ако масата на продуктите е недостатъчно голяма или, което е същото, ако натискът на конкуренцията между продавачите не е достатъчно силен, за да ги принуди да изнесат тази маса стоки на пазара. Ако се измени пазарната стойност, ще се изменят и условията, при които може да бъде продадена цялата маса стоки. При спадане на пазарната стойност обществената потребност (под която тук винаги се разбира платежоспособната потребност), средно взето, се разширява и в известни граници може да погълне по-значителни маси стоки. При покачване на пазарната стойност обществената потребност от стоки се намалява и поглъща по-малки маси от тях. Ето защо, ако търсенето и предлагането определят пазарните цени — или, по-точно, отклоненията на пазарните цени от пазарната стойност, — то, от друга страна, пазарната стойност регулира съотношението между търсенето и предлагането, или онзи център, около който измененията в търсенето и предлагането заставят пазарните цени да се колебаят.
Разглеждайки този въпрос по-отблизо, ние намираме, че условията, които важат за стойността на отделната стока, се възпроизвеждат тук като условия, които определят стойността на общата сума на стоките от даден вид. Защото капиталистическото производство е по начало масово производство, пък и при другите, по-малко развитите начини на производство, стоките — поне главните стоки, — които са произвеждани в сравнително незначителни количества като общ продукт, макар и на множество дребни производители, се съсредоточават на пазара на големи маси в ръцете на сравнително малко търговци, натрупват се и се продават от тях като общ продукт на цял производствен отрасъл или на негово повече или по-малко голямо подразделение.
Нека отбележим тук съвсем мимоходом, че „обществената потребност“, т.е. онова, което регулира принципа на търсенето, съществено се обуславя от отношението между различните класи и от тяхното взаимно икономическо положение, а следователно по- специално, първо, от отношението на цялата принадена стойност към работната заплата и, второ, от съотношението между различните части, на които се разпада принадената стойност (печалба, лихва, поземлена рента, данъци и др.); по такъв начин и тук отново се вижда, че отношението между търсенето и предлагането не е в състояние да обясни абсолютно нищо, преди да се разкрие базата, върху която почива това отношение.
Макар че и двете, стоката и парите, представляват единство на разменна стойност и потребителна стойност, все пак, както вече видяхме („Капиталът“, кн. I, гл. I, 3), в акта на продажбата и покупката тези две определения се разполагат полярно на двете крайни точки, така че стоката (продавачът) представлява потребителната стойност, а парите (купувачът) — разменната стойност. Че стоката трябва да има потребителна стойност, следователно да задоволява обществена потребност, беше едната предпоставка за продажбата. Другата се състоеше в това, че количеството труд, което се съдържа в стоката, трябва да представлява обществено необходим труд, следователно индивидуалната стойност (или — което при дадената предпоставка е същото — продажната цена) на стоката трябва да съвпада с нейната обществена стойност28).
Нека приложим това по отношение на намиращата се на пазара стокова маса, съставляваща продукта на цял отрасъл на производството.
Работата ще бъде представена по най-прост начин, ако разгледаме цялата стокова маса, следователно отначало само от един отрасъл на производството, като една стока, а сумата на цените на множеството еднакви стоки — като една сумарна цена. В такъв случай казаното за отделната стока важи буквално и за намиращата се на пазара стокова маса от определен отрасъл на производството. Изискването индивидуалната стойност на стоката да съответства на нейната обществена стойност се осъществява сега или се определя по-нататък в този смисъл, че цялото количество стоки съдържа обществено необходимия труд за тяхното производство и че стойността на тази стокова маса е = на нейната пазарна стойност.
Да приемем сега, че голямата маса от тези стоки е произведена при приблизително еднакви нормални обществени условия, така че тази стойност е в същото време и индивидуалната стойност на отделните стоки, които образуват тази маса. Ако сега сравнително малка част от стоките е произведена при по-лоши, а друга при по-добри условия, така че индивидуалната стойност на първата част е по-голяма, а на втората по-малка от средната стойност на повечето стоки, и ако при това тези две крайности се уравновесяват и средната стойност на стоките, които принадлежат към тях, е равна на стойността на стоките, които принадлежат към средната маса, то пазарната стойност се определя от стойността на стоките, произведени при средните условия29). Стойността на цялата стокова маса е равна на действителната сума на стойностите на всички отделни стоки, взети заедно, както на ония, които са произведени при средни условия, така и на ония, които са произведени при условия по-добри или по-лоши от средните. В този случай пазарната стойност, или обществената стойност, на стоковата маса, т.е. съдържащото се в стоките необходимо работно време, се определя от стойността на преобладаващата средна маса от стоки.
Да приемем, обратно, че общото количество на стоките, хвърлени на пазара, е останало същото, но стойността на стоките, произведени при по-лоши условия, не се уравновесява със стойността на стоките, произведени при по-добри условия, като при това частта от общото количество, която е произведена при по-лоши условия, съставлява относително значителна величина както в сравнение със средната маса на стоките, така и в сравнение с другата крайност. Тогава пазарната стойност, или обществената стойност, се регулира от стоковата маса, произведена при по-лоши условия.
Да приемем, най-сетне, че стоките, произведени при по-добри условия, отколкото средните, по своето количество значително превишават стоките, произведени при по-лоши условия, и при това съставляват значителна величина дори в сравнение със стоките, произведени при средни условия; тогава тази част от стоките, която е произведена при най-добри условия, ще регулира пазарната стойност. Ние тук се абстрахираме от едно пресищане на пазара, при което пазарните цени винаги се регулират от онази част от стоките, която е произведена при най-добри условия; тук ние се занимаваме не с пазарната цена, доколкото тя се различава от пазарната стойност, а с различните определения на самата пазарна стойност30).
Всъщност, в най-строг смисъл на думата (защото в практиката това се осъществява, разбира се, само приблизително и с безброй модификации), в случай I пазарната стойност на цялата маса на стоките, която се регулира от средните стойности, е равна на сумата на техните индивидуални стойности; обаче за стоките, произведени на двата крайни полюса, тази стойност се представя като натрапена им средна стойност. Лицата, които произвеждат своите стоки при най-лошите условия, трябва да ги продават под индивидуалната стойност; онези, които произвеждат при най-добрите условия, продават стоките си над индивидуалната стойност.
В случай II индивидуалните маси стойност, произведени при двата вида крайни условия, не се уравновесяват и решаващо значение придобиват стоките, които са произведени при по-лоши условия. Строго казано, средната цена, или пазарната стойност, на всяка отделна стока или на всяка съответна част от цялата маса стоки се определя тук от съвкупната стойност на цялата маса стоки, получавана в резултат на събирането на отделните стойности на произведените при най-разнообразни условия стоки и от онази част от тази съвкупна стойност, която се пада на всяка отделна стока. Получената по този начин пазарна стойност би стояла над индивидуалната стойност не само на онези стоки, които са произведени при най-благоприятни условия, но и на онези стоки, които принадлежат към средния слой; при все това тя би била по-ниска от индивидуалната стойност на стоките, произведени при най-малко благоприятни условия. Доколко тя се приближава до тази последната и може ли, най-сетне, съвсем да съвпадне с нея, зависи изцяло от размерите на онази част, която в дадената сфера на производството се пада на стоките, произведени при най-лоши условия. Ако при това търсенето, макар и незначително, преобладава, то пазарната стойност се регулира от индивидуалната стойност на стоките, произведени при най- малко благоприятни условия.
Да приемем, най-сетне, както в случая III, че количеството на стоките, произведени при най-добри условия преобладава не само в сравнение с другата крайност, но и в сравнение със средните условия; тогава пазарната стойност спада под средната стойност. Средната стойност, изчислена чрез събиране стойностите на стоките, произведени както при крайните, така и при средните условия, стои тук под стойността на средната група и се приближава към последната или се отдалечава от нея в зависимост от относителния размер на най-благоприятната крайна група. Ако търсенето е слабо в сравнение с предлагането, то поставената при благоприятни условия част от стоките, колкото и да е голяма, насилствено си извоюва преобладаващо положение, като съкращава своята цена до равнището на своята индивидуална стойност. С тази индивидуална стойност на стоките, произведени при най-добри условия, пазарната стойност никога не може да съвпадне, с изключение на такъв случай, когато предлагането силно преобладава над търсенето.
Това установяване на пазарната стойност, което тук е изобразено абстрактно, се извършва на действителния пазар с помощта на конкуренцията между купувачите при предпоставката, че търсенето е именно такова, че може да погълне дадената маса стоки по нейната така установена стойност. А сега ще пристъпим към другата точка.
Второ. Обстоятелството, че стоката има потребителна стойност, означава само, че тя задоволява някаква обществена потребност. Докато имахме работа само с отделните стоки, ние можехме да се задоволяваме с предпоставката, че съществува необходимост от тази определена стока — количеството на която е вече включено в нейната цена, — и по-нататък не се впускахме да разглеждаме размера на потребностите, подлежащи на задоволяване. Но тази количествена страна на въпроса става съществен момент, щом от едната страна стои продуктът на цял отрасъл на производството, а от другата страна стои обществената потребност за същия. Сега трябва да се разгледа размерът, т. е. количеството на тази обществена потребност.
В дадените по-горе определения на пазарната стойност се приемаше, че масата на произведените стоки е дадена, т. е. остава неизменна, че се изменя само отношението между съставните части на тази маса, произведени при различни условия, и че поради това пазарната стойност на една и съща маса стоки се регулира по различен начин. Да приемем, че тази маса представлява обикновеният размер на предлагането, като оставяме настрана възможността, че част от произведените стоки може временно да бъде изтеглена от пазара. Ако търсенето по отношение на тази маса също така запазва своите обикновени размери, стоката се продава по нейната пазарна стойност независимо от това, кой от трите изследвани по-горе начини регулира тази пазарна стойност. Стоковата маса не само задоволява известна потребност, но я задоволява в обществен размер. Ако количеството на стоките на пазара е по-голямо или по-малко, отколкото е тяхното търсене, настъпват отклонения на пазарната цена от пазарната стойност. И първото отклонение се състои в това, че при недостатъчно количество пазарната стойност винаги се регулира от стоките, произведени при най-лоши условия; при излишно количество — винаги от стоките, произведени при най-добри условия; че по този начин пазарната стойност се определя от едната от двете крайности, въпреки че въз основа на самото отношение между масите, произведени при различните условия, би трябвало да се получи друг резултат. Ако разликата между търсенето и количеството на продуктите, които се предлагат, е по-значителна, то и пазарната цена ще се отклонява по-значително нагоре или надолу от пазарната стойност. Но разликата между количеството на произведените стоки и онова тяхно количество, при което те се продават по своята пазарна стойност, може да има двояка причина. Или самото това количество се изменя, става твърде малко или твърде голямо, така че възпроизводството се извършва в по-друг мащаб от оня, който е регулирал дадената пазарна стойност; в такъв случай се изменя предлагането, макар че търсенето си остава неизменно, и поради това настъпва относително свръхпроизводство или недопроизводство. Или пък възпроизводството, т.е. предлагането, остава неизменно, а търсенето спада или се покачва, което може да се дължи на различни причини; макар че тук абсолютната величина на предлагането е останала същата, неговата относителна величина, неговата величина в сравнение с потребността, се е изменила. Това би оказало същото влияние, както и в първия случай, само че в обратна посока. Най- сетне, ако стават изменения и на едната, и на другата страна, но в различни посоки, или пък в една посока, но в различна степен — с една дума, ако стават двустранни изменения, които обаче изменят старото съотношение между страните, то крайният резултат неизбежно ще се сведе до един от двата разгледани по-горе случая.
Действителната трудност при общото определение на понятията за търсенето и предлагането се състои в това, че тези определения като че ли се свеждат до тавтология. Да разгледаме най-напред предлагането, т.е. продукта, който се намира на пазара или може да бъде доставен на него. За да не влизаме в съвсем излишни тук подробности, ще вземем годишната маса на възпроизводството във всеки отделен отрасъл на промишлеността и съвсем ще оставим настрана обстоятелството, че различни стоки могат в по-голям или по-малък размер да бъдат изтеглени от пазара и поставени в складове с цел да бъдат консумирани например през най-близката година. Това годишно възпроизводство се изразява преди всичко в определено количество — което се измерва или брои — в зависимост от това, дали дадена маса стоки се разпада на отделни екземпляри или се измерва като непрекъсната величина; това са не само потребителни стойности, които задоволяват човешки потребности, но и потребителни стойности, които се намират на пазара в дадено количество. Второ, тази маса стоки има определена пазарна стойност, която може да се изрази като кратно число на пазарната стойност на отделната стока или на стоковата мярка, която служи за единица. Ето защо не съществува необходима зависимост между количеството на намиращите се на пазара стоки и тяхната пазарна стойност; напр. когато някои стоки имат специфично висока, а други специфично ниска стойност, така че дадена стойностна сума може да се изрази в твърде голямо количество от едните и твърде малко количество от другите стоки. Между количеството на стоките, намиращи се на пазара, и пазарната стойност на тези стоки съществува само следната зависимост: при дадено равнище на производителността на труда във всяка дадена производствена сфера се изисква за производството на определено количество стоки и определено количество обществено работно време, макар че в различните сфери на производството това отношение е, разбира се, различно и не стои във вътрешна връзка с полезността на дадена стока или с особената природа на нейната потребителна стойност. Ако количеството а от даден вид стоки струва b работно време, то при равни други условия количеството na струва nb работно време. По-нататък : доколкото обществото иска да задоволява своите потребности и да произвежда за тази цел известен вид стоки, то трябва да ги заплати. Всъщност, тъй като се предполага, че при стоковото производство има разделение на труда, обществото купува тези стоки с това, че употребява за тяхното производство част от работното време, с което разполага, следователно то ги купува с помощта на определено количество работно време, с което то — даденото общество — може да разполага. Тази част от обществото, на която чрез разделението на труда се пада да употреби своя труд за производството на дадена определена стока, трябва да получи неговия еквивалент в обществен труд, въплътен в стоки, които задоволяват нейните потребности. Обаче не съществува необходима връзка, а се наблюдава само случайна връзка между цялото количество обществен труд, изразходвано за даден обществен продукт, т. е. между онази част от съвкупната работна сила, която обществото употребява за производството на този продукт, следователно между размера, който производството на този продукт има по отношение на цялото производство, от една страна, и, от друга страна, между размера, в който обществото се стреми да покрие нуждата, която се задоволява от дадения определен продукт. Макар че всяка отделна стока или всяко определено количество от един вид стоки съдържа само обществения труд, необходим за неговото производство, и от това гледище пазарната стойност на цялата тази маса стоки от даден вид изразява само необходим труд, все пак, щом определена стока е произведена в количество, което превишава наличната обществена потребност, част от общественото работно време е прахосано и цялата маса стоки представлява тогава на пазара много по-малко количество обществен труд от онова, което действително се съдържа в него. (Само там, където производството се намира под действителен предопределящ това производство контрол на обществото, обществото създава връзка между количеството на общественото работно време, изразходвано за производството на определен предмет, и размера на обществената потребност, която подлежи на задоволяване чрез този предмет.) Затова тези стоки трябва да бъдат отстъпени под тяхната пазарна стойност, а част от тях може да стане и съвсем непродаваема. — Тъкмо обратното ще стане, ако количеството на обществения труд, изразходван за производството на определен вид стоки, е твърде малко в сравнение с размера на обществената потребност, която подлежи на задоволяване чрез този продукт. — Но ако количеството на обществения труд, изразходван за производството на определена стока, отговаря на размера на подлежащата на задоволяване обществена потребност, така че произведената маса на продукта съответства на обичайния мащаб на възпроизводството при неизменно търсене, то стоката се продава по нейната пазарна стойност. Размяната или продажбата на стоките по тяхната стойност е рационалният принцип, естественият закон на тяхното равновесие; отклоненията трябва да се обясняват, като се изхожда от този закон, а не обратното — да се извежда самият закон от отклоненията.
Да разгледаме сега другата страна — търсенето.
Стоките се купуват като средства за производство или като средства за живот, за да влязат в производителното или личното потребление, при което работата не се изменя от това, че някои видове стоки могат да служат и за двете тези цели. Следователно те се търсят от страна на производителите (в дадения случай капиталистите, тъй като се предполага, че средствата за производство са превърнати в капитал) и от страна на потребителите. Изглежда, че това преди всичко предполага наличността на страната на търсенето на определен размер обществена потребност, на която на страната на предлагането съответства определен размер обществено производство в различните отрасли на производството. За да може памучната промишленост наново да извърши своето годишно възпроизводство в дадения мащаб, необходимо е обичайното количество памук, а ако се вземе под внимание ежегодното разширение на възпроизводството вследствие натрупването на капитал, то при равни други условия е необходимо още известно добавъчно количество памук. Същото е и по отношение на средствата за живот. За да може да запази своето обикновено средно жизнено равнище, работническата класа трябва пак да получи поне същото количество от необходимите средства за живот, макар и може би малко по-иначе разпределени между различните видове стоки; а ако се вземе предвид ежегодният растеж на населението, то ще бъде необходимо още известно добавъчно количество средства за живот; същото може с по-големи или по- малки поправки да се каже и относно другите класи.
И така, изглежда, че на страната на търсенето съществува определена обществена потребност от дадена величина, която изисква за своето покритие наличността на определено количество стоки на пазара. Но количествената определеност на тази потребност е извънредно еластична и променлива. Тя е само привидно фиксирана. Ако средствата за живот бяха по-евтини или паричната работна заплата беше по-висока, то работниците биха купували повече такива средства и „обществената потребност“ от тези видове стоки би се показала по-голяма, като при това съвсем оставяме настрана пауперите и пр., „търсенето“ на които стои под най-тесните граници на тяхната физическа потребност. Ако, от друга страна, цената напр. на памука се понижи, то търсенето на памук от капиталистите би нараснало, би се вложил повече допълнителен капитал в памучната промишленост и т.н. При това не трябва изобщо да се изпуска изпредвид, че при нашите предпоставки търсенето за производително потребление е търсене от страна на капиталиста, истинската цел на когото е производството на принадена стойност, и че само заради принадената стойност той произвежда известен вид стоки. От друга страна, това съвсем не пречи капиталистът, доколкото той се явява на пазара като купувач напр. на памук, да се явява като представител на потребността от памук; но също така и за продавача на памук е безразлично дали купувачът превръща този памук в плат за ризи, в пироксилин или пък смята да запуши с него своите уши и ушите на целия свят. Но, разбира се, това оказва голямо влияние върху обстоятелството, какъв род купувач е той. Неговата потребност от памук съществено се видоизменя поради обстоятелството, че в действителност тя само прикрива неговата потребност да получава печалба. Границите, в които представената на пазара потребност от стоки — търсенето — се отклонява количествено от действителната обществена потребност, са, разбира се, твърде различни за различните стоки; имам предвид разликата между количеството на стоките, за които фактически е предявено търсене, и онова тяхно количество, за което би било предявено търсене при други парични цени на стоките или при други парични, съответно жизнени, условия на купувачите.
Няма нищо по-лесно от това, да си обясним неравномерността на търсенето и предлагането и произтичащите оттук отклонения на пазарните цени от пазарните стойности. Действителната трудност се състои в определянето на това, какво трябва да разбираме под покриване на предлагането и търсенето.
Предлагането и търсенето се покриват, когато се намират в такова съотношение, че масата на стоките от определен отрасъл на производството може да бъде продадена по нейната пазарна стойност, не по-високо и не по-ниско. Ето първото, което ни се казва.
И второ: ако стоките се продават по тяхната пазарна стойност, предлагането и търсенето се покриват.
Ако предлагането и търсенето се покриват, те престават да действат, и именно затова стоките се продават по тяхната пазарна стойност. Ако две равни по величина сили действат в противоположни посоки, те взаимно се унищожават, съвсем не действат външно, и явленията, които се извършват при това условие, трябва да бъдат обяснени някак иначе, а не чрез действието на тези две сили. Щом търсенето и предлагането взаимно се унищожават, те престават да обясняват каквото и да било, не въздействат повече върху пазарната стойност и ни оставят в пълно неведение относно това, защо пазарната стойност се изразява именно в тази сума пари, а не в някоя друга. Действителните вътрешни закони на капиталистическото производство не могат очевидно да бъдат обяснени с взаимодействието на търсенето и предлагането (дори ако оставим настрана един по-дълбок анализ на тези обществени движещи сили, който тук няма място, тъй като тези закони се оказват осъществими в чист вид само когато търсенето и предлагането престават да действат, т. е. се покриват. В действителност търсенето и предлагането никога не се покриват или ако се покриват, то е само случайно, следователно от научна гледна точка този случай трябва да бъде = 0, трябва да се разглежда като несъществуващ. Обаче в политическата икономия се приема, че те се покриват. Защо? Това се върши, за да се разглеждат явленията в техния закономерен, отговарящ на тяхното понятие вид, т. е. за да се разглеждат независимо от привидността, която се поражда от колебанията на търсенето и предлагането; и от друга страна — за да се открие действителната тенденция на тяхното движение, да бъде тя фиксирана по някакъв начин. Тъй като отклоненията от равенството имат противоположен характер и тъй като те постоянно следват едно след друго, те взаимно се уравновесяват поради противоположността на тяхната посока, поради тяхното взаимно противоречие. И така, ако търсенето и предлагането не се покриват нито в един конкретен случай, то отклоненията от равенството следват едно след друго по такъв начин — защото отклонението в една посока поражда като свой резултат отклонение в противоположната посока, — че ако се разглежда резултатът от движението за повече или по-малко продължителен период, търсенето и предлагането винаги взаимно се покриват; обаче този резултат се получава само като среден резултат на вече протеклото движение и само като постоянно движение на техните противоречия. Така пазарните цени, които се отклоняват от пазарните стойности, се изравняват и дават една средна, която съвпада с пазарната стойност, при което отклоненията от тази последната взаимно се унищожават като плюс и минус. И тази средна има не само теоретическо значение, тя е практически важна за капитала, влагането на който е съобразено с колебанията и изравняванията в течение на повече или по-малко продължителен период от време.
Следователно отношението между търсенето и предлагането обяснява, от една страна, само отклоненията на пазарните цени от пазарните стойности, от друга страна, тенденцията, която се стреми да унищожи тези отклонения, т.е. да унищожи влиянието на отношението между търсенето и предлагането. (Изключенията за стоки, които имат цени, но нямат стойност, не са тук предмет на нашето разглеждане.) Отстраняването на влиянието, което оказват търсенето и предлагането чрез своите отклонения от равенството, може да се осъществява в твърде различни форми. Ако напр. спада търсенето, а следователно и пазарната цена, това може да доведе до изтегляне на капитал от даден отрасъл и по този начин до намаляване на предлагането. Но това може да има и резултатът самата пазарна стойност да се понижи поради изобретения, които съкращават работното време, и по този начин да се изравни с пазарната цена. Обратно, ако търсенето нараства, а следователно и пазарната цена превишава пазарната стойност, това може да доведе до изобилен прилив на капитал в дадения отрасъл на производството и до такова разширяване на производството, при което пазарната цена спада дори под пазарната стойност; или, от друга страна, това може да доведе до такова повишаване на цените, което ще съкрати самото търсене. В отделни отрасли на производството това може да има и такъв резултат, че самата пазарна стойност да нарасне за повече или по-малко значителен период, тъй като в течение на това време част от търсения на пазара продукт трябва да се произвежда при по-лоши условия.
Ако търсенето и предлагането определят пазарната цена, то, от друга страна, пазарната цена, а при по-нататъшния анализ и пазарната стойност, определя търсенето и предлагането. По отношение на търсенето това е очевидно, тъй като то се изменя в противоположна на цените посока: повишава се, когато тези последните спадат, и обратно. Но същото е приложимо и по отношение на предлагането. Всъщност цените на средствата за производство, които влизат в предлаганата на пазара стока, определят търсенето на тези средства за производство, а следователно и предлагането на стоките, чието предлагане включва търсенето на тези средства за производство. Цената на памука има определящо значение за предлагането на памучни платове.
Тази бърканица — определянето на цените от търсенето и предлагането и наред с това определянето на търсенето и предлагането от цените — се усложнява още от това, че търсенето определя предлагането, и обратно, предлагането определя търсенето, производството определя пазара и пазарът — производството31).
Дори посредственият икономист (виж забележката) разбира, че и без предизвикано от външни обстоятелства изменение на предлагането или на потребността отношението между тях може да се измени под влиянието на изменение в пазарната стойност на стоките. Дори и той е принуден да признае, че, каквато и да бъде пазарната стойност, търсенето и предлагането трябва да се уравновесят, за да може тя да се получи. Това значи, че не отношението на търсенето към предлагането обяснява пазарната стойност, а, обратно, тази последната обяснява колебанията на търсенето и предлагането. Авторът на „Observations“ продължава след цитираното в забележката място:
„Обаче това отношение“ (между търсенето и предлагането), „ако под „търсене“ и „естествена цена“ разбираме онова, което току-що разбирахме, позовавайки се на А. Смит, винаги трябва да бъде отношение на равенство; защото само когато предлагането е равно на действителното търсене, т.е. на онова търсене, което не желае да заплаща ни повече, ни по-малко от естествената цена — само в този случай естествената цена може да бъде действително заплатена; следователно една и съща стока може да има в различни времена две твърде различни естествени цени и все пак отношението между търсенето и предлагането може и в двата случая да си остане неизменно, а именно — да си остане отношение на равенство“ (стр. 61).
И така, тук се признава, че при две различни „естествени цени“ на една и съща стока в различно време търсенето и предлагането могат и дори трябва да бъдат всеки път равни, за да може стоката действително да бъде продадена по нейната „естествена цена“. Обаче, тъй като и в двата случая отношението на търсенето към предлагането съвсем не се изменя, но се изменя величината на самата „естествена цена“, то очевидно е, че последната се установява независимо от търсенето и предлагането и поради това най-малко може да се определя от тях.
За да може една стока да се продава по нейната пазарна стойност, т.е. в съответствие със съдържащия се в нея обществено необходим труд, трябва цялото количество на обществения труд, употребен за производството на цялата маса стоки от даден вид, да съответства на размера на обществената потребност от тях, т.е. на платежоспособната обществена потребност. Конкуренцията, колебанията на пазарните цени, които съответстват на колебанията на отношението между търсенето и предлагането, винаги се стремят да сведат до тази мярка общото количество труд, вложено във всеки вид стоки.
В отношението между търсенето и предлагането на стоките се отразява, първо, отношението между потребителната стойност и разменната стойност, между стоките и парите, между купувача и продавача; второ — отношението между производителя и потребителя, макар че последните двама могат да бъдат представени от трети лица, от търговците. За да се развие напълно това отношение, достатъчно е да се противопоставят един на друг купувачът и продавачът поотделно. Три лица са необходими за пълната метаморфоза на стоката, а следователно за цялостния процес на покупко-продажбата. А превръща своята стока в парите на В, на когото той продава стоката, и отново превръща своите пари в стока, която купува от С; целият процес протича между тези три лица. По-нататък: При изследването на парите приехме, че стоките се продават по тяхната стойност, тъй като нямаше основание да се разглеждат цените, отклоняващи се от стойността, щом като ставаше дума само за измененията по форма, които претърпява стоката, приемайки паричната форма и превръщайки се обратно от пари в стока. Щом стоката изобщо се продаде и с получените пари се купи нова стока, пред себе си имаме цялата метаморфоза и за нея като такава е съвсем безразлично дали цената на стоката стои над или под нейната стойност. Стойността на стоката запазва своето значение като основа, защото само върху тази основа могат да бъдат развити парите в понятие, а цената според своето общо понятие е преди всичко стойност в парична форма. Наистина, при разглеждането на парите като средство на обръщението се предполага, че се извършва не само една-единствена метаморфоза на стоката. Напротив, разглежда се общественото преплитане на тези метаморфози. Само по такъв начин подхождаме към обръщението на парите и към развитието на тяхната функция като средство на обръщението. Но колкото тази връзка е важна за преминаването на парите към функцията на средство за обръщението и за произтичащото оттук изменение на техния вид, толкова тя е безразлична за сделките между отделните купувачи и продавачи.
Освен това при търсенето и предлагането, предлагането е равно на сумата на продавачите, или производителите, на определен вид стоки, а търсенето е равно на купувачите, или потребителите (индивидуални или производителни), на същия вид стоки. И при това тези суми действат една на друга като единства, като агрегатни сили. Отделната личност действа тук само като част от обществената сила, като атом от масата — именно в тази форма конкуренцията проявява обществения характер на производството и потреблението.
Онази от конкуриращите страни, която в момента е по-слаба, е същевременно и страната, където всяко отделно лице действа независимо от масата на своите конкуренти, а често и направо против тях, и тъкмо по този начин прави осезателна зависимостта на отделния конкурент от другите; докато по-силната страна винаги се противопоставя на своите противници като повече или по-малко сплотено цяло. Ако търсенето на определен вид стоки е по-голямо, отколкото предлагането, то отделният купувач се стреми — в известни граници — да наддаде над другия и по този начин повдига за всички купувачи цената на стоката над нейната пазарна стойност, докато на другата страна продавачите съвместно се стараят да продадат стоката на висока пазарна цена. Обратно, ако предлагането е по-голямо от търсенето, то един започва да продава по-евтино, а другите са принудени да го следват, докато купувачите съвместно се стремят да понижат колкото може повече пазарната цена в сравнение с пазарната стойност. Всеки се интересува от своите другари по участ само доколкото, вървейки заедно с тях, той печели повече, отколкото, вървейки против тях. Единството на действие изчезва, щом страната като такава стане по-слабата и тогава всяко отделно лице се старае да се справи колкото е възможно по-добре със свои сили. По-нататък, ако един от конкурентите произвежда по-евтино от другите, поради което може да продава повече стока и да си извоюва по-голямо място на пазара, продавайки стоката по-ниско от текущата пазарна цена, или пазарна стойност, той постъпва именно така и по такъв начин започва акцията, която постепенно принуждава и другите да въведат по-евтин производствен метод и свежда обществено необходимия труд до ново, по-малко количество. Ако едната страна има предимство, то печели всеки, който принадлежи към нея; става така, като че ли всички те осъществяват общ монопол. Ако една страна е по-слабата, то всеки може да се опита със собствени усилия да стане по-силният (напр. този, който работи с по-малко производствени разходи) или поне да се отърве колкото е възможно с по-малки загуби, и в такъв случай той не ще и да знае за своите съседи, макар че неговите действия засягат не само него самия, но и всички негови колеги32).
Търсенето и предлагането предполагат превръщането на стойността в пазарна стойност и доколкото те действат на капиталистическа база, доколкото стоките са продукт на капитала, предполагат капиталистически производствен процес, а следователно и съвсем иначе преплитащи се отношения, отколкото простата покупка и продажба на стоките. Тук не се касае за формалното превръщане на стойността на стоките в цена, т.е. за изменение само на формата; касае се за определените количествени отклонения на пазарните цени от пазарните стойности и, по-нататък, от производствените цени При простата покупка и продажба е достатъчно производителите на стоките като такива да противостоят един на друг. Търсенето и предлагането предполагат, при по-нататъшен анализ, съществуването на различни класи и класови подразделения, които разпределят помежду си съвкупния доход на обществото и го консумират като доход, които следователно предявяват търсенето, което се образува от този доход; докато, от друга страна, за разбирането на търсенето и предлагането, които производителите като такива предявяват един спрямо друг, е необходимо вникване в цялостния облик на капиталистическия производствен процес.
При капиталистическото производство въпросът не е само да се получи срещу масата стойност, хвърлена в обръщението под формата на стоки, същата маса стойност в друга форма — парична или стокова, — въпросът е, за авансирания за производството капитал да се извлече същата принадена стойност, или печалба, каквато получава всеки друг капитал от същата величина, или pro rata на своята величина, независимо от това, в кой производствен отрасъл е вложен той; въпросът е следователно да се продадат стоките поне по цените, които дават средната печалба, т.е. по производствените цени. В тази форма капиталът сам започва да се осъзнава като обществена сила, в която всеки капиталист има своя дял, пропорционален на неговото участие в целия обществен капитал.
Първо, капиталистическото производство само по себе си е безразлично към определената потребителна стойност и изобщо към специфичните особености на стоката, която то произвежда. Във всяка сфера на производството неговата цел е да произведе принадена стойност, да си присвои в продукта на труда определено количество незаплатен труд. По същия начин и наемният труд, който е подчинен на капитала, по самата своя природа е безразличен към специфичния характер на своята работа, длъжен е да се видоизменя съобразно потребностите на капитала и да допуска прехвърлянето му от една сфера на производството в друга.
Второ, в действителност всяка сфера на производството е еднакво добра или лоша, както и другите; всяка носи еднаква печалба и всяка би била безцелна, ако произвежданите от нея стоки не биха задоволявали някаква обществена потребност.
Но ако стоките се продават по техните стойности, то в различните сфери на производството възникват, както вече беше посочено по-горе, различни норми на печалбата в зависимост от различието в органическия състав на вложените в тях маси капитал. Но капиталът се изтегля от отраслите с по-ниска норма на печалбата и се насочва в други, които носят по-висока печалба. Чрез тази постоянна емиграция и имиграция, с една дума, чрез своето разпределяне между различните сфери на производството съобразно това, къде спада и къде се повишава нормата на печалбата, капиталът осъществява такова съотношение между търсенето и предлагането, че в различните сфери на производството се създава една и съща средна печалба и поради това стойностите се превръщат в производствени цени. Капиталът успява да осъществи това изравняване толкова по-пълно, колкото по-високо е капиталистическото развитие в дадено национално общество, т.е. колкото повече условията на дадена страна са приспособени към капиталистическия начин на производство. С прогреса на капиталистическото производство се развиват и неговите условия: то подчинява на своя специфичен характер, на своите иманентни закони цялата съвкупност от обществени предпоставки, в които се извършва процесът на производството.
Постоянното изравняване на постоянно възникващите неравенства се извършва толкова по-бързо, 1) колкото е по-подвижен капиталът, т.е. колкото по-лесно той може да бъде пренесен от една сфера и от едно място в други; 2) колкото по-бързо работната сила може да бъде прехвърлена от една сфера в друга, от един местен производствен център в друг. Точка 1-а предполага пълна свобода на търговията в обществото и отстраняване на всички монополи освен естествените, т.е. отстраняване на монополите, които възникват от самия капиталистически начин на производство. По-нататък се предполага развитие на кредитната система, която концентрира разпиляната маса свободен обществен капитал, като я противопоставя на отделния капиталист; най-сетне — подчиняването на различните сфери на производството на капиталистите. Последното вече е включено в приетите от нас предпоставки, тъй като ние приехме, че се касае до превръщането на стойностите в производствени цени във всички капиталистически експлоатирани сфери на производството; обаче самото това изравняване се натъква на големи препятствия, ако между капиталистическите предприятия се вмъкват и се преплитат с тях многобройни и носещи масов характер производствени сфери, които са организирани по некапиталистически начин (напр. земеделието на дребните селяни). Необходима е, най-сетне, значителна гъстота на населението. — Точка 2-а предполага отменяване на всички закони, които възпрепятстват работниците да се местят от една сфера на производството в друга или от един местен център на производството в друг. Безразлично е отношението на работника към съдържанието на неговия труд. По възможност по-голямо свеждане на труда във всички отрасли на производството към прост труд. Освобождаване на работниците от всякакви професионални предразсъдъци. Най-сетне — и особено — подчинение на работника на капиталистическия начин на производство. По-нататъшният анализ на този въпрос се отнася към специалното изследване на конкуренцията.
От казаното следва, че всеки отделен капиталист, както и съвкупността на капиталистите от всяка отделна сфера на производството, участва в експлоатацията на цялата работническа класа от целия капитал и в степента на тази експлоатация и участва не само поради обща класова симпатия, но и непосредствено икономически; защото — ако се приеме, че са дадени всички други условия, в това число и стойността на целия авансиран постоянен капитал — средната норма на печалбата зависи от степента на експлоатацията на съвкупния труд от съвкупния капитал.
Средната печалба съвпада със средната принадена стойност, произвеждана от капитала за всеки сто единици, и по отношение на принадената стойност току-що казаното се разбира от само себе си. Що се отнася до средната печалба, тук като един от елементите, които определят нормата на печалбата, се прибавя още само стойността на авансирания капитал. Всъщност за отделния капиталист или за капитала от определена сфера на производството специалният интерес в експлоатацията на непосредствено заетите от него работници се заключва в това, да може чрез изключително прекомерен труд или чрез понижаване на работната заплата под средното равнище, или пък чрез изключителна производителност на приложения труд да получи извънредна дажба, печалба, която превишава средната. Но ако оставим това обстоятелство настрана, то един капиталист, който дори съвсем не разходва в своя производствен отрасъл променлив капитал, следователно съвсем не прилага труд (което, разбира се, е невъзможно на практика), би бил еднакво силно заинтересован от експлоатацията на работническата класа от капитала и съвсем по същия начин би извличал своята печалба от незаплатения принаден труд, както и един капиталист, който (предпоставка, която също така на практика е невъзможна) би си служил само с променлив капитал, т. е. би изразходвал целия свой капитал за работна заплата. Но степента на експлоатацията на труда зависи при даден работен ден от средната интензивност на труда, а при дадена интензивност — от продължителността на работния ден. От степента на експлоатацията на труда зависи размерът на нормата на принадената стойност, следователно при дадена обща маса на променливия капитал — и величината на принадената стойност, а оттам и величината на печалбата. Специалния интерес, който капиталът от един отрасъл — за разлика от целия капитал — има от експлоатацията на специално заетите от него работници, има и отделният капиталист — за разлика от капитала от целия негов отрасъл — от експлоатацията на наетите лично от него работници.
От друга страна, всяка отделна сфера на капитала и всеки отделен капиталист са еднакво заинтересовани в производителността на обществения труд, прилаган от съвкупния капитал, защото от това зависят две обстоятелства. Първо, масата от потребителни стойности, в която се изразява средната печалба; а това е двойно важно, тъй като печалбата служи и като фонд за натрупване на нов капитал, и като фонд за доходи, предназначени за потребление. Второ, размерът на стойността на целия авансиран капитал (постоянен и променлив), който при дадена величина на принадената стойност, или на печалбата на цялата капиталистическа класа, определя нормата на печалбата, или печалбата за определено количество капитал. Специфичната производителност на труда в отделна сфера или в отделно индивидуално предприятие от тази сфера интересува само непосредствено заангажираните капиталисти, доколкото тя дава възможност на отделната сфера да получава добавъчна печалба в сравнение с целия капитал или на отделния капиталист — в сравнение с цялата негова сфера.
И така, ние имаме тук математически точното обяснение защо капиталистите, които проявяват толкова малко братски чувства при взаимната конкуренция помежду си, образуват в същото време истинско масонско братство в борбата си с работническата класа като цяло.
Производствената цена включва в себе си средната печалба. Ние я наричаме производствена цена — фактически това е същото, което А. Смит нарича „естествена цена“, Рикардо — „производствена цена“, „производствена стойност“, физиократите — „необходима цена“, при това никой от тях не е изследвал разликата между производствената цена и стойността — тъй като производствената цена е постоянно условие за предлагането и възпроизводството на стоките във всяка сфера на производството33). Понятно е също защо същите тези икономисти, които въстават против определянето на стойността на стоките от работното време, от количеството на съдържащия се в тях труд, винаги говорят за производствените цени като центрове, около които се колебаят пазарните цени. Те могат да си позволят това, тъй като производствената цена е станала вече една напълно външна и prima facie*5 лишена от съдържание форма на стоковата стойност, форма, която се появява в процеса на конкуренцията, следователно в съзнанието на вулгарния капиталист, а поради това и в съзнанието на вулгарните икономисти.
От предшестващото изложение се вижда по какъв начин пазарната стойност (а всичко казано за нея важи с необходимите ограничения и за производствената цена) включва в себе си една допълнителна печалба на ония, които във всяка отделна сфера на производството произвеждат при най-благоприятни условия. С изключение на случаите на кризи и свръхпроизводство въобще това важи за всички пазарни цени, колкото и силно те да се отклоняват от пазарните стойности и от пазарните производствени цени. А именно, пазарната цена предполага, че за всички стоки от даден вид се заплаща еднаква цена независимо от това, че тези стоки могат да бъдат произведени при твърде различни индивидуални условия и могат следователно да имат твърде различни производствени разходи. (За добавъчната печалба като резултат на монополи в обикновения смисъл на тази дума — изкуствени или естествени — ние тук не говорим.)
Обаче добавъчната печалба може да възникне освен това и тогава, когато известни сфери на производството се намират в условия, които им позволяват да се отклонят от превръщането на техните стокови стойности в производствени цени, а следователно и от свеждането на техните печалби към средната печалба. В отдела за поземлената рента ще разгледаме по-нататъшното видоизменение на тези две форми на добавъчната печалба.
БЕЛЕЖКИ ПОД ЛИНИЯ
*1 — преди всичко. Ред.
*2 — Решаващият пункт. Ред,
*3 Предшестваща. Ред.
*4 В оригинала е „по-голямо“. Поправено въз основа на Марксовия ръкопис. Ред.
*5 — на пръв поглед. Ред.
27) Тогава, през 1865 г., това беше само "възглед" на Маркс. Сега след обширните изследвания на първобитната община, като се почне от Маурер и се свърши с Морган,[58] това е факт, който едва ли е оспорван от някого. — Ф. Е.
28) Карл Маркс. „Към критиката на политическата икономия“, Берлин, 1859 {виж настоящото издание, том 13].
29) Пак там. [виж настоящото издание, том 13].
30) По този начин спорът по повод на поземлената рента между Щорх и Рикардо (спор само по същество: фактически те не си обръщаха внимание един на друг) относно това, дали пазарната стойност (у тях е по-скоро пазарна цена, съотв. производствена цена) се регулира от стоките, произведени при най-лоши (Рикардо) или, напротив, при най-добри (Щорх) условия[61], се разрешава в този смисъл, че и двамата са прави, и двамата не са прави, че и двамата съвсем са изпуснали изпредвид средния случай. Сравни у Корбет относно случаите, когато цената се регулира от стоките, произведени при най-добри условия.[62] „Не трябва да се мисли, че той“ (Рикардо) „твърди, че две определени партиди от две различни стоки, като напр. една шапка и един чифт обувки, се разменят една с друга, ако всяка от тези две определени партиди е произведена с еднакво количество труд. Под „стока“ ние трябва тук да разбираме определен „вид стоки“, а не дадена индивидуална шапка, даден чифт обувки и т.н. В този смисъл целият труд, който произвежда всички шапки в Англия, трябва да се разглежда като разпределен между всички тия шапки. Струва ми се, че първоначално това не е било посочено и се изпуска изпредвид при обикновените изложения на тази доктрина“ („Observations on Certain Verbal Disputes in Political Economy etc.“ London 1821, p. 53—54).
31) Голямо тъпоумие представлява следното „остроумие“: „Ако количеството на работната заплата, капитала и земята, необходимо за производството на даден продукт, се изменя в сравнение с предишната си величина, то изменя се и това, което Адам Смит нарича негова естествена цена, и цената, която първоначално е била негова естествена, цена, става сега предвид на това изменение негова пазарна цена, макар че може би нито предлагането, нито количеството на търсената стока не се е изменило (и едното, и другото се изменя тъкмо защото поради изменение на стойността се изменя пазарната стойност или — онова, за което става дума у А. Смит — производствената цена), „все пак това предлагане сега не съответства съвсем точно на търсенето от страна на лицата, които са в състояние и желаят да заплатят сумата, която струва производството, а е или по-голямо, или по-малко от тази сума; така че пропорцията между предлагането и онова фактическо търсене, което се установява сега предвид на новите производствени разходи, се различава от своя предишен размер. В резултат се изменя, ако не се срещнат препятствия, размерът на предлагането, което в края на краищата ще доведе стоката до нейната нова естествена цена. Тъй като стоките достигат до своята естествена цена поради изменение в тяхното предлагане, някои хора биха сметнали за уместно да кажат, че естествената цена дотолкова се дължи на една пропорция между търсенето и предлагането, доколкото пазарната цена се дължи на друга пропорция; и следователно, че естествената цена, също както и пазарната цена, зависи от взаимното отношение между търсенето и предлагането.“ („Великият принцип на търсенето и предлагането се поставя в действие, за да се определи както онова, което А. Смит нарича естествена цена, така и това, което той нарича пазарна цена.“ — Малтус[63]) („Observations on Certain Verbal Disputes etc.“. London, 1821, p. 60, 61). Мъдрият автор не разбира, че в разглеждания случай именно изменението в производствените разходи, а следователно и в стойността, беше изменило търсенето, а следователно и отношението между търсенето и предлагането, и че това изменение на търсенето може да предизвика изменение на предлагането; а това би доказало тъкмо противоположното на онова, което се опитва да докаже нашият мислител — би доказало, че производствените разходи ни най-малко не се регулират от отношението между търсенето и предлагането, а, напротив, сами регулират това отношение.
32) „Ако всеки отделен член на една група не може по никакъв начин да получи повече от даден дял или съответна част от общите изгоди или притежания на групата, той охотно ще се съединява с другите, за да увеличи тези изгоди“ (това той и прави, щом отношението между търсенето и предлагането му позволява), „това е монопол. Но ако всеки мисли, че може по някакъв начин да повиши абсолютната величина на своя дял, макар и чрез понижаване на общата сума, той често ще постъпва така; това е конкуренция“ („An Inquiry into those Principles, Respecting the Nature of Demand etc.“. London, 1821, p. 105).
33) Malthus [„Principles of Political Economy“. London, 1836, p.77 and sq.J.
БЕЛЕЖКИ
[57] Закони за постоянното местожителство (settlement laws) — съществуващи от 1662 г. в Англия закони, по силата на които селскостопанските работници фактически били лишени от правото да се местят от едно място на друго. В тези закони, които от своя страна били съставна част от законите за бедните, се предвиждало нуждаещите се селскостопански работници да бъдат връщани по решение на съда в родното им място и постоянното им местожителство. Като ограничавало свободата на работниците да се местят, законодателството създавало условия, които давали възможност на работодателите да намаляват до краен предел работната заплата на работниците.
[58] Имат се пред вид трудовете на Г. Л. Маурер: „Einleitung zur Geschichte der Mark-, Hof-, Dorf- und Stadt-Verfassung und der öffentlichen Gewalt“. München, 1854; „Geschichte der Markenverfassung in Deutschland“. Erlangen, 1856; „Geschichte der Fronhöfe, der Bauernhöfe und der Hofverfassung hi Deutschland“. Bd. I—IV, Erlangen, 1862—1863; „Geschichte der Dorfverfassung in Deutschland“ Bd. I—II, Erlangen, 1865—1866; „Geschichte der Städteverfassung in Deutschland“. Bd. I—IV, Erlangen, 1869—1871.
L. H. Morgan. „Ancient Society or Researches in the Lines of Human Progress from Savagery, through Barbarism to Civilization“. London, 1877.
[59] Виж настоящото издание, том 23, стр. 191.
[60] D. Ricardo. „On the Principles of Political Economy, and Taxation.“ Third edition, London, 1821, p. 60—61.
[61] Споменатите възгледи се изказват в следните трудове: D. Ricardo. „On the Principles of Political Economy, and Taxation“. Third edition, London, 1821, p. 60—61; H. Storsh. „Cours d'économie politique, ou Exposition des principes qui déterminent la prospétité des nations“. Tome II, St. -Pétersbourg, 1815, p. 78—79 (no този въпрос виж също К Маркс. „Теории за принадената стойност“. Част II, стр. 98).
[62] Th. Corbet. „An Inquiry into the Causes and Modes of the Wealth of Individuals; or the Principles of Trade and Speculation Explained“. London, 1841, p. 42—44.
[63] Авторът на анонимното съчинение „Observations on certain Verbal Disputes in Political Economy“ цитира тук първото издание на книгата на Малтус „Principles of Political Economy“. London, 1820, p. 75.