Съдържание на „Капиталът. Първи том.“

КАРЛ МАРКС

Капиталът. Книга I.

Процесът на производството на капитала

1867

ОТДЕЛ ЧЕТВЪРТИ
Производството на относителна
принадена стойност

Глава единадесета
Кооперация

Както видяхме, капиталистическото производство фактически започва там, където един и същ индивидуален капитал използва едновременно по-голям брой работници, следователно, където трудовият процес разширява своя обем и произвежда продукт в по- голямо количество. Едновременната дейност на по-голям брой работници на едно и също място (или, ако искате, в едно и също поле на труда), за производството на един и същ вид стока, под командата на един и същ капиталист и исторически, и логически представлява изходна точка на капиталистическото производство. Така например по отношение на самия начин на производство манифактурата в своите наченки едва ли се различава от цеховото занаятчийско производство по нещо друго освен по по-големия брой работници, заети едновременно от един и същ капитал. Работилницата на цеховия майстор е само разширена.

Така че на първо време разликата е само количествена. Ние видяхме, че масата на принадената стойност, която даден капитал произвежда, е равна на принадената стойност, произведена от отделния работник, умножена с броя на едновременно заетите работници. Този брой сам по себе си не изменя нищо в нормата на принадената стойност, или в степента на експлоатацията на работната сила, и с оглед на производството на стокова стойност изобщо всяка качествена промяна на трудовия процес изглежда безразлична. Това произтича от природата на стойността. Ако един дванадесетчасов работен ден се овеществява в 6 шилинга, то 1200 такива работни дни ще се овеществят в 6 шилинга х 1200. В единия случай в продукта са се въплътили 12x1200 работни часа, другия — 12.

При производството на стойността голямото количество винаги има значение само като сбор от много единици. Така че за производството на стойността няма разлика дали 1200 работници произвеждат поединично или са обединени под командата на един и същ капитал.

Впрочем в известни предели все пак се извършва известна модификация. Трудът, който е овеществен като стойност, е труд от средно обществено качество, т. е. проява на една средна работна сила. Но една средна величина съществува винаги само като средна величина на множество различни индивидуални величини от един и същ вид. Във всеки отрасъл на производството индивидуалният работник, Петър или Павел, се отклонява повече или по-малко от средния работник. Тези индивидуални отклонения, които в математиката се наричат „грешки“, се компенсират и изчезват, щом съберем по-голям брой работници. Прочутият софист и сикофант Едмунд Бърк дори твърди, че от практическия си опит като арендатор знае, че дори и в „такъв малък отряд“ от 5 земеделски работници изчезва всяка индивидуална разлика в работата, така че първите срещнати петима възрастни английски земеделски работници, като работят заедно, ще извършат в едно и също време толкова работа, колкото които и да са други пет английски земеделски работници⁸⁾. Ясно е във всеки случай, че съвкупният работен ден на един по-голям брой едновременно заети работници, разделен на броя на работниците, представлява сам по себе си един ден на среден обществен труд. Нека напр. работният ден на един работник да е дванадесетчасов. В такъв случай работният ден на 12 едновременно заети работници ще образува един съвкупен работен ден от 144 часа, и макар че работата на всеки един от тази дузина работници се отклонява повече или по-малко от средния обществен труд и поради това отделният работник може да употребява за една и съща работа малко повече или по-малко време, работният ден на всеки от тях, като една дванадесета част от общия работен ден от 144 часа, притежава средно обществено качество. Но за капиталиста, който наема дузина работници, работният ден съществува като съвкупен работен ден на дузината. Работният ден на всеки отделен работник съществува като съответна част от съвкупния работен ден, съвсем независимо от това, дали тези дванадесет души работят съвместно или цялата трудова връзка помежду им се състои само в това, че те работят за един и същ капиталист. Ако обаче тези 12 работници работят по двама у дребни майстори, то тогава ще зависи от случая дали всеки отделен майстор ще произведе една и съща стойностна маса, т. е. дали ще реализира общата норма на принадената стойност. Тук може да има индивидуални отклонения. Ако един работник употребява значително повече време за производството на една стока, отколкото това е обществено необходимо, ако индивидуално необходимото за него работно време значително се отклонява от обществено необходимото или средното работно време, то неговият труд не може да се вземе за среден труд, а неговата работна сила — за средна работна сила. Тя или изобщо не ще бъде продадена, или пък ще бъде продадена под средната стойност на работната сила. Така че като предпоставка трябва да бъде налице известен минимум умение при работата и ние по-нататък ще видим, че капиталистическото производство намира средства да измерва този минимум. И все пак този минимум се отклонява от средното равнище, макар че, от друга страна, работната сила трябва да се плаща по нейната средна стойност. Затова от шестимата дребни майстори един ще извлече повече, друг — по-малко от общата норма на принадената стойност. Отклоненията взаимно се компенсират за цялото общество, но не и за отделните майстори. Следователно законът за нарастването на стойността изобщо се реализира напълно за отделния производител едва когато той произвежда като капиталист, като заангажира едновременно много работници, т. е. когато от самото начало привежда в движение среден обществен труд.⁹⁾

Но и при неизменен начин на работа едновременното използване на по-голям брой работници предизвика революция в материалните условия на трудовия процес. Сградите, в които работят много лица, складовете за сурови материали и т. н., съдовете, инструментите, апаратите и т. н., които едновременно или последователно служат на мнозина, накъсо — част от средствата за производство сега се потребява в трудовия процес съвместно. От една страна, разменната стойност на стоките, а следователно и на средствата за производство, съвсем не се увеличава поради засиленото използване на тяхната потребителна стойност. От друга страна, мащабът на съвместно употребяваните средства за производство трябва да нарасне. Една стая, в която работят 20 тъкачи с техните 20 стана, трябва да бъде по-просторна от стаята на един независим тъкач с двама калфи. Но постройката на една работилница за 20 души струва по-малко труд, отколкото постройката на 10 работилници по за двама души, така че изобщо стойността на средствата за масово концентрирано и съвместно производство не расте пропорционално на техния размер и техния полезен ефект. Съвместно използваните средства за производство прехвърлят върху отделния продукт по- малка съставна част от своята стойност — отчасти затова, че общата стойност, които те прехвърлят, се разпределя едновременно върху по-голяма маса продукти, отчасти затова, че те в сравнение със средствата за производство, употребявани единично, влизат в производствения процес наистина с абсолютно по-голяма, но ако се вземе предвид сферата на тяхното действие, с относително по-малка стойност. С това се намалява стойността на съставната част от постоянен капитал, а следователно се понижава пропорционално на нейната величина и общата стойност на стоката. Резултатът е същият, както ако средствата за производство на стоката се произвеждаха по-евтино. Тази икономия при употребата на средствата за производство произтича само от тяхното съвместно потребление в трудовия процес на много лица. И средствата за производство придобиват този характер на условия на обществения труд или на обществени условия на труда за разлика от разпокъсаните и относително скъпи средства за производство на отделните самостоятелни работници или дребни майстори; те придобиват този характер дори и тогава, когато много работници са обединени само по пространство, но не и чрез съвместна работа. Част от средствата за производство придобиват този обществен характер, преди да го придобие самият трудов процес.

Икономията в средствата за производство трябва изобщо да се разглежда от две гледни точки. Първо, доколко тя поевтинява стоките и с това понижава стойността на работната сила. Второ, доколко тя изменя съотношението на принадената стойност към целия авансиран капитал, т. е. към сумата на стойностите на неговата постоянна и променлива съставни части. Последният пункт ще бъде разгледан едва в първия отдел на третата книга на това съчинение, където в интереса на вътрешната връзка ние отнасяме и някои неща, които трябва да бъдат разгледани тук. Ходът на анализа налага това разкъсване на предмета, което същевременно отговаря и на духа на капиталистическото производство. А именно, тъй като в него условията на труда противостоят на работника като нещо самостоятелно, то и икономията в тях се явява като отделна операция, която никак не засяга работника и поради това е отделена от методите, които повишават неговата индивидуална производителност.

Формата на труда, в която много лица планомерно и съвместно, участват в един и същ производствен процес или в различни, но свързани помежду си производствени процеси, се нарича кооперация.¹⁰⁾

Както нападателната сила на един кавалерийски ескадрон или съпротивителната сила на един пехотен полк съществено се различава от сбора на индивидуалните нападателни и съпротивителни сили, развивани от всеки отделен кавалерист или пехотинец, така и механическият сбор на силите на отделните работници се различава от обществената сила, която се развива, когато много ръце си сътрудничат едновременно в една и съща неразделна операция, както напр. когато трябва да се вдигне една тежест, да се върти една ръчка или да се махне от пътя някаква пречка¹¹⁾. В такива случаи ефектът на комбинирания труд или никак не може да бъде постигнат от единичния труд, или пък може да бъде постигнат само в много по-дълъг период от време или само в нищожен мащаб. Тук работата е не само до увеличаването на индивидуалната производителна сила чрез кооперацията, но и до създаването на нова производителна сила, която по самата си същност трябва да бъде масова сила.^11а)

Независимо от новата сила, която се получава от сливането на много сили в една обща сила, при повечето производителни работи самият прост обществен контакт поражда едно съревнование и своеобразно повишаване на жизнената енергия (animal spirits), което повишава индивидуалната работоспособност на отделните работници, така че една дузина работници заедно ще дадат в един едновременен работен ден от 144 часа много по-голям общ продукт, отколкото 12 отделни работника, всеки от които работи по 12 часа, или отколкото един работник, който работи 12 дни подред¹²⁾. Това се дължи на обстоятелството, че човек по природа е, ако не политическо, както мисли Аристотел¹³⁾, то във всеки случай обществено животно.

Макар мнозина едновременно и съвместно да изпълняват една и съща или еднородна операция, все пак индивидуалният труд на всекиго може, като част от съвкупния труд, да представлява различни фази на самия трудов процес, през които предметът на труда благодарение на кооперацията преминава по-бързо. Така напр., когато зидари образуват верига за предаване на тухли от основата на една скеля до нейния връх, всеки от тях върши една и съща работа и все пак отделните операции образуват последователни части на една обща операция, отделни фази, през които трябва да мине всяка тухла в трудовия процес и през които тя с помощта на 24-те ръце на колективния работник преминава по-бързо, отколкото с помощта на двете ръце на отделния работник, който би се качвал и слизал по скелята¹⁴⁾. Предметът на труда преминава същото пространство за по-късо време. От друга страна, има комбиниран труд и тогава, когато напр. един строеж се започва едновременно от различни краища, макар коопериращите се да извършват една и съща или еднородна работа. Комбинираният работен ден от 144 часа, който подхваща предмета на труда от много страни — тъй като комбинираният, или колективният работник има очи и ръце отпред и отзад и до известна степен е вездесъщ, — произвежда общия продукт по-скоро, отколкото 12 дванадесетчасови работни дни на повече или по-малко изолирани работници, които по необходимост по-едностранчиво извършват своята работа. При комбинирания труд едновременно назряват пространствено различни части от продукта.

Ние подчертахме, че мнозината, които се допълват едни други, вършат една и съща или еднородна работа, защото тази най- проста форма на съвместен труд играе голяма роля и в най-развитата форма на кооперацията. Ако трудовият процес е сложен, то самата маса на тези, които работят заедно, позволява да се разпределят различните операции между различните работници, следователно да бъдат извършвани едновременно и с това да се скъси работното време, необходимо за изработването на целия продукт¹⁵⁾.

В много отрасли на производството има критични моменти, т. е. определени от самата природа на трудовия процес периоди, през които непременно трябва да се постигнат определени трудови резултати. Ако напр. трябва да се остриже стадо овце или да се ожъне и прибере плодът на няколко моргена нива, то количеството и качеството на продукта зависи от това, дали операцията ще бъде започната и свършена в определено време. Периодът от време, през който може да се извърши трудовият процес, тук е предписан предварително, както напр. и при ловенето на херинги. Отделният работник може в едно денонощие да даде само един работен ден, да кажем от 12 часа, но кооперирането напр. на 100 души разширява един дванадесетчасов ден в един работен ден от 1200 часа. Краткостта на работния срок се компенсира с величината на масата труд, която в решителния момент се хвърля в полето на производството. Навременният резултат тук зависи от едновременното влагане на много комбинирани работни дни, а размерите на полезния ефект — от броя на работниците, който обаче винаги остава по- малък от броя на онези работници, които поединично за същото време биха изпълнили същата работа¹⁶⁾. Липсата на такова коопериране е причина, че в западната част на Съединените щати всяка година пропада маса жито, а в онези части на Остиндия, където английското господство е разрушило стария обществен строй, пропада маса памук¹⁷⁾.

От една страна, кооперацията позволява да се разшири пространствената сфера на труда и затова при известни трудови процеси тя е необходима по силата на самото разположение на предмета на труда в пространството като напр. при пресушаване на земи, издигане на диги, напояване, строеж на канали, шосета, железници и т. н. От друга страна, тя дава възможност за относително в сравнение с мащаба на производството пространствено стесняване на производственото поле. Това ограничаване на пространствената сфера на труда при едновременно разширяване на сферата на неговото действие, с което се спестяват цяла маса непроизводителни разходи (faux frais), произлиза от съсредоточаването на работниците, от сливането на различни трудови процеси и от концентрацията на средствата за производство¹⁸⁾.

В сравнение с една еднакво голяма сума от отделни индивидуални работни дни комбинираният работен ден произвежда по-големи маси потребителни стойности и поради това намалява работното време, необходимо за получаването на един определен полезен ефект. Дали в дадения определен случай той постига тази повишена производителна сила, защото увеличава механичната сила на труда, или разширява пространствено неговата сфера на действие, или стеснява пространствено полето на производството в сравнение с мащаба на производството, или в критичния момент поставя в движение повече труд в течение на по-малък период от време, или събужда съперничество и напряга жизнената енергия на отделните работници, или придава на еднородните операции на много хора отпечатък на последователност и многостранност, или извършва различни операции в едно и също време, или икономисва средствата за производство благодарение на тяхното съвместно използване, или придава на индивидуалния труд характер на среден обществен труд — във всички тези случаи специфичната производителна сила на комбинирания работен ден е обществена производителна сила на труда, или производителна сила на обществен труд. Тя възниква от самата кооперация. В планомерно сътрудничество с други работници работникът смъква своите индивидуални граници и развива своята родова мощ¹⁹⁾.

Щом изобщо работници не могат да работят съвместно, ако не са заедно, щом тяхното събиране в определен пункт е условие за тяхната кооперация, то наемни работници не могат да се кооперират, ако не бъдат едновременно заангажирани от един и същ капитал, от един и същ капиталист, т. е. ако той не купи едновременно техните работни сили. Поради това съвкупната стойност на тези работни сили, или работната заплата на всичките работници за един ден, за една седмица и т. н., трябва да бъде събрана в джоба на капиталиста, преди още самите работни сили да бъдат събрани в производствения процес. Едновременното заплащане на 300 работника, дори само за един ден, налага влагане на по-голям капитал, отколкото седмичното заплащане на малко работници през цялата година. Така че броят на коопериращите се работници, или мащабът на кооперацията, зависи преди всичко от величината на капитала, който отделният капиталист може да вложи за купуване на работна сила, т. е. от размера, в който всеки отделен капиталист разполага със средства за живот за много работници.

И това се отнася не само до променливия, но и до постоянния капитал. Разходът напр. за суров материал е 30 пъти по-голям за капиталиста, който наема 300 работника, отколкото за всеки от 30-те капиталисти, които наемат по 10 работника. Наистина размерът на стойността и материалната маса на колективно употребяваните средства на труда не растат в същата пропорция, както броят на заетите работници, но и те растат значително. Така че концентрацията на значителни маси от средства за производство в ръцете на отделни капиталисти е материално условие за кооперацията на наемни работници, а размерът на кооперацията, или мащабът на производството, зависи от степента на тази концентрация.

Първоначално беше необходима известна минимална величина от индивидуален капитал, за да може броят на едновременно експлоатираните работници, а следователно и масата на произвежданата принадена стойност, да бъде достатъчна за освобождаването на експлоататора от физически труд, за превръщането на дребния майстор в капиталист, за формалното създаване на едно капиталистическо отношение. А сега този минимум се явява като материално условие за превръщането на множество разпокъсани и независими едни от други индивидуални трудови процеси в един комбиниран обществен трудов процес.

Също тъй и командната роля на капитала над труда беше първоначално само формална последица на това, че работникът, вместо да работи за себе си, работи за капиталиста, а следователно и под властта на капиталиста. Но с развитието на кооперацията на много наемни работници командната роля на капитала се превръща в необходимо условие за извършването на самия трудов процес, в действително условие за производството. Командата на капиталиста в полето на производството сега става също тъй необходима, както и командата на генерала на бойното поле.

Всеки непосредствено обществен, или съвместен, труд от по- голям мащаб изисква повече или по-малко такова ръководство, което установява хармония между индивидуалните дейности и изпълнява общите функции, произтичащи от движението на целокупния производствен организъм, за разлика от движението на неговите самостоятелни органи. Един отделен цигулар се управлява сам, но един оркестър има нужда от диригент. Тази функция на ръководство, надзор и съгласуване става функция на капитала, щом подчиненият му труд стане кооперативен. Като специфична функция на капитала, функцията на ръководството придобива специфични характерни белези.

Преди всичко движещ мотив и определяща цел на капиталистическия производствен процес е колкото може по-голямото самонарастване на капитала²⁰⁾, т. е. колкото може по-голямото производство на принадена стойност, следователно колкото може по-голяма експлоатация на работната сила от страна на капиталиста. Заедно с масата на едновременно заетите работници расте и тяхната съпротива, а с това неизбежно се засилва и натискът на капитала за преодоляване на тази съпротива. Ръководството в ръцете на капиталиста не е само специфична функция, която произтича от природата на обществения трудов процес и принадлежи на капиталиста, но то е същевременно и функция на експлоатацията на този обществен трудов процес и затова е обусловено от неизбежния антагонизъм между експлоататора и суровия материал на неговата експлоатация. Освен това заедно с размера на средствата за производство, които противостоят на наемния работник като чужда собственост, расте и необходимостта от контрол над тяхната целесъобразна употреба²¹⁾. По-нататък кооперацията на наемните работници е само резултат от действието на капитала, който ги наема едновременно. Връзката между техните функции, както и тяхното единство като целокупен производствен организъм лежат вън от тях, в капитала, който ги събира наедно и ги държи заедно. Затова взаимната връзка на техните видове труд им противостои мислено като план, а практически — като авторитет на капиталиста, като власт на една чужда воля, която подчинява тяхната дейност на своята цел.

Така че ако капиталистическото ръководство по своето съдържание е двояко поради двоякостта на самия производствен процес, който трябва да бъде ръководен и който, от една страна, е обществен трудов процес за производство на даден продукт, а от друга — процес на нарастване стойността на капитала, по своята форма то е деспотично. С развитието на кооперацията в по-голям мащаб този деспотизъм развива свои свойствени на него форми. Както капиталистът се освобождава от ръчния труд веднага щом капиталът му достигне онази минимална величина, при която започва същинското капиталистическо производство, така той сега отстъпва функцията на непосредствен и непрекъснат надзор над самите отделни работници и работнически групи на една особена категория наемни работници. Както една армия има нужда от цяла йерархия от военни командири, така и една работническа маса, която работи съвместно под командата на един и същ капиталист, има нужда от промишлени офицери (управители, managers) и подофицери (надзиратели, foremen, overlookers, contre-maîtres), които през време на трудовия процес командват от името на капитала. Работата по надзора се затвърждава като тяхна изключителна функция. Като сравнява начина на производството на независимите земеделци или на самостоятелните занаятчии с почиващото на робски труд стопанство на плантаторите, икономистът причислява тази работа по надзора към faux frais на производството^21а). Напротив, като разглежда капиталистическия начин на производство, той отъждествява функцията на ръководството, доколкото тя произтича от самата природа на обществения трудов процес, със същата функция, доколкото тя произтича от капиталистическия, а следователно и от антагонистичния характер на този процес²²⁾. Капиталистът е капиталист не защото ръководи промишлено предприятие, а става ръководител на промишлено предприятие, защото е капиталист. Главното командване в промишлеността става атрибут на капитала, също както във феодалната епоха главното командване във военното дело и в съда е било атрибут на поземлената собственост^22а).

Работникът е собственик на своята работна сила само дотогава, докато в качеството си на неин продавач се пазари с капиталиста, но той може да продава само онова, което притежава — своята индивидуална, единична работна сила. Това отношение никак не се изменя от обстоятелството, че вместо една капиталистът купува 100 работни сили, и вместо с един работник сключва договори със 100 души независими един от друг работници. Той може да експлоатира тези 100 работници и без да ги кара да работят кооперирано. Затова капиталистът плаща стойността на 100 самостоятелни работни сили, но не плаща комбинираната работна сила на стоте работника. Като независими личности работниците са единични лица, които влизат в отношение към един и същ капитал, но не и помежду си. Тяхната кооперация започва едва в трудовия процес, но в трудовия процес те вече са престанали да принадлежат на себе си. С влизането си в него те влизат в състава на капитала. Като коопериращи, като членове на един работещ организъм, те самите са само особен начин на съществуване на капитала. Затова производителната сила, която работникът развива като обществен работник, е производителна сила на капитала. Обществената производителна сила на труда се развива безвъзмездно, щом работниците са поставени в определени условия, а капиталът ги поставя в тези условия. Тъй като обществената производителна сила на труда нищо не струва на капитала и тъй като, от друга страна, работникът не я развива, преди самият му труд да принадлежи на капитала, тя изглежда като производителна сила, която капиталът притежава по природа, като негова иманентна производителна сила.

Примери за колосалното действие на простата кооперация представляват гигантските строежи на старите азиатци, египтяни, етруски и т. н.

„В древните времена е имало случаи, когато тези азиатски държави, след като са покривали своите граждански и военни разходи, са притежавали един остатък от средства за живот, който са могли да употребяват за величествени или общополезни дела. По силата на това, че в тяхна власт са били работните ръце на почти цялото неземеделско население и че монархът и жреците са имали изключителното право да се разпореждат с този излишък, те са разполагали със средства за издигането на онези могъщи паметници, с конто са покрили цялата страна... За придвижване на колосалните статуи и на грамадните тежести, чийто транспорт буди нашето изумление, е бил разточително използван почти само човешки труд. Големият брой на работниците и концентрацията на техните усилия са били достатъчни. Така ние виждаме могъщи коралови рифове да се надигат от дълбините на океана и да образуват острови и суша, макар че всеки индивидуален участник (depositary) е бил нищожен, слаб и жалък. Неземеделските работници на една азиатска монархия не са могли да вложат в работа нещо друго освен своите индивидуални физически сили, но тяхната сила е била в тяхната численост, а властта на ръководството над тези маси е била причината да се появят тези гигантски строежи. Само благодарение на това, че доходите, от които са живеели работниците, са били концентрирани в една ръка или в малко ръце, този род предприятия са били възможни.“²³⁾

Тази власт на азиатските и египетските царе, на етруските теократи и т. н. е преминала в съвременното общество върху капиталиста, независимо от това, дали той се явява като отделен капиталист или като комбиниран капиталист, както е при акционерните дружества.

Кооперацията в трудовия процес, която намираме в наченките на човешката култура у ловджийските народи^23а) или напр. в земеделието на индийските общинни формации, почива, от една страна, на общата собственост върху условията на производството, а от друга страна — на това, че отделният индивид още не се е откъснал от пъпното черво на племето или общината, както отделната пчела не се откъсва от своя кошер. И по едното, и по другото тази форма на кооперация се различава от капиталистическата кооперация. Спорадичното прилагане на кооперацията в голям мащаб вантичния свят, в средните векове и в съвременните колонии почива на отношения на непосредствено господство и подчинение, най-често — на робството. Напротив, капиталистическата форма на кооперацията има по начало за предпоставка свободния наемен работник, който продава на капитала своята работна сила. Но исторически тя се развива в противоположност на селското стопанство и на независимото занаятчийство, все едно дали последното има или няма цехова форма²⁴⁾. По отношение на тях капиталистическата кооперация се явява не като особена историческа форма на кооперацията, а самата кооперация се явява като историческа форма, свойствена на капиталистическия процес на производство и съставяща негова специфична особеност.

Както повишилата се благодарение на кооперацията обществена производителна сила на труда се явява като производителна сила на капитала, така и самата кооперация се явява като специфична форма на капиталистическия производствен процес, в противоположност на производствения процес на отделните работници или и на дребните майстори. Това е първата промяна, която претърпява самият трудов процес, когато бъде подчинен на капитала. Тази промяна се извършва стихийно. Нейната предпоставка — едновременното заангажиране на по-голям брой наемни работници в един и същ трудов процес — съставя изходната точка на капиталистическото производство. Тя съвпада със самото съществуване на капитала. Затова ако, от една страна, капиталистическият начин на производство се представя като историческа необходимост за превръщането на трудовия процес в обществен процес, то, от друга страна, тази обществена форма на трудовия процес се представя като метод, който капиталът употребява, за да експлоатира по-доходно този процес чрез повишаване на неговата производителна сила.

В досега разглежданата проста форма на кооперацията тя съвпада с производството в широк мащаб, но не образува трайна, характерна форма на една отделна епоха от развитието на капиталистическия начин на производство. Най-многото, което може да се каже за нея, е, че тя играе приблизително тази роля в занаятчийските наченки на манифактурата²⁵⁾ и в онзи вид едро земеделие, който отговаря на манифактурния период и се различава от селското стопанство главно само по масата на едновременно заетите работници и по размера на концентрираните средства за производство. Простата кооперация е винаги още господстваща форма в такива отрасли на производството, в които капиталът оперира в голям мащаб, а разделението на труда или машините не играят голяма роля.

Кооперацията остава основната форма на капиталистическия начин на производство, макар че в своя прост вид тя се явява като особена форма наред с другите, по-развити нейни форми.

БЕЛЕЖКИ НА АВТОРА

8) „Безспорно има значителна разлика между стойността на труда на един човек и стойността на труда на друг по отношение на тяхната сила, сръчност и внимание. Но въз основа на моите грижливи наблюдения аз съм напълно сигурен, че които и да било пет души мъже заедно извършват същото количество работа, каквото извършват всички други пет души на споменатата възраст. Това означава, че между тези пет души един има всички качества на добър работник, един — на лош работник, а другите трима са средни и се приближават към първия и последния. Така че дори такъв малък отряд от само пет души ще даде представа за всичко онова, което могат изобщо да извършат пет души.“ (Е. Burke, „Thoughts and details on Scarcity“, London, 1800, p, 15, 16). Сравни Кетле за средния индивид.^[115]

9) Господин професор Рошер направил откритието, че една шивачка, която работи у госпожа професоршата два дни, извършва повече работа, отколкото две шивачки, които госпожа професоршата наема по за един ден. Господин професорът би трябвало да прави своите наблюдения за капиталистическия производствен процес не в детската стая и не при условия, в които липсва главното действащо лице — капиталистът.^[116]

10) „Concours des forces [съединение на сили]“. (Destutt de Tracy, цит. съч., стр. 80).

11) „Има многобройни операции от толкова прост вид, че не допускат разделянето им на части, но могат да бъдат извършвани само чрез сътрудничество на много чифтове ръце. Така напр. подигането на тежка греда, за да се качи на кола... накъсо, всяка работа, която не може да бъде извършена, без едновременно да си помагат множество чифтове ръце в една и съща неразделна операция“. (Е. G. Wakefield, „А Wiew of the Art of Colonization“, London, 1849, p. 164).

11a) „Когато един човек не може, а десет души трябва да напрегнат всичките си сили, за да подигнат една тежест от цял тон, сто души ще направят това със силата само на единия си пръст.“ (Jоhn Bellers, „Proposals for Raising a College of Industiy“, London, 1696, p. 21).

12) „И в броя на ратаите (когато един и същ брой работници работят у един арендатор с 300 акра земя вместо у 10 арендатори с по 30 акра) има едно предимство, което не се разбира толкова лесно от хора, които не познават въпроса от практика. Разбира се, никой няма да оспори, че 1:4 се отнася както 3:12, но на практика това не се потвърждава, защото през време на жътва и при много други спешни работи работата върви по-бързо и по-добре при сътрудничество на много работни ръце. Напр. при жътва 2 колари, 2 товарачи, 2 подавачи, 2 изгребвачи и останалите ще извършат заедно подкупните или в хамбара двойно повече работа, отколкото същият брой работници, пръснати на различни групи и по различни стопанства.“ ([I. Aibuthnot] „An Inquiry into the Connection between the present Price of Provisions and the Size of Farms. By a Farmer“, London, 1773, p. 7, 8).

13) Дефиницията на Аристотел всъщност гласи, че човек по природа е гражданин на градската република. Тази дефиниция е също тъй характерна за класическата древност, както е характерна за янките дефиницията на Франклин, че човек по природа е производител на сечива.

14) „Освен това трябва да се отбележи, че това частично разделение на труда може да се извърши и там, където всички работници са заети с една и съща операция. Напр. зидари, които са заети с това, да пренасят от ръка на ръка тухли на една по-висока скеля, вършат всички една и съща работа, и все пак помежду им има известно разделение на труда, което се състои в това, че всеки един от тях пренася тухлата на определено разстояние и че всички съвместно много по-бързо доставят тухлата на определеното място, отколкото ако всеки поотделно би носил своята тухла до горната скеля.“ (F. Skarbek, „Théorie des Richesses Sociales“, 2-ème ed., Paris, 1840, Т. I. p. 97, 98).

15) „Когато е въпрос за извършване на една сложна работа, различните операции трябва да се извършват едновременно. Един върши едно, докато друг върши друго, и всички допринасят за постигането на един резултат, който не би могъл да бъде постигнат от сам човек. Единият гребе, докато другият управлява кормилото, а третият хвърля мрежата или харпуна, и риболовът има такъв успех, който би бил невъзможен без това взаимно съдействие.“ (Destutt de Tracy, цит. съч, стр. 78).

16) „Когато той (земеделският труд) бъде извършен в решаващия момент, резултатът е много по-голям.“ ([J. Arbuthnot.] „An Inquiry into the Connection between the present Price etc.“, p. 7). „В земеделието няма по-важен фактор от фактора време.“ (Liebig, „Über Theorie und Praxis der Landwirtschaft“, 1856, p. 23).

17) „Друго едно зло, което човек надали очаква да срещне в една страна, която експортира повече труд, отколкото коя да с друга страна в света, с изключение може би на Китай и Англия, се състои в невъзможността да се намерят достатъчен брой работни ръце за беритбата на памук. Поради това големи количества от реколтата остават неприбрани, а друга част се събира, когато вече опада по земята и разбира се, се обезцвети и отчасти загние, така че поради липса на работници през онова годишно време, когато те са необходими, плантаторът сега е принуден да се помири със загубата на голяма част от памучната реколта, от която Англия така се нуждае.“ („Bengal Hurkaru“, By-Monthly Overland Summary of News, 22nd July 1861).

18) „С прогреса на земеделието целият капитал и целият труд, които по-рано са били влагани за повърхностно обработване на 500 акра, а може би и повече, се концентрират сега за по-основно обработване на 100 акра.“ Макар че „по отношение на количеството на вложения капитал и труд пространството се е стеснило, то все пак представлява една разширена сфера на производството в сравнение с онази сфера на производството, която по-рано е притежавал или обработвал един-единствен независим производител.“ (R. Jones, „Аn Essey on the Distribution of Wealth“, „On Rent“, London, 1831, p. 191).

19) „Силата на отделния човек е нищожна, но съединението на нищожните сили образува една обща сила, която е по-голяма от сбора на всички частични сили, така че още самото съединение на сили може да намали времето и да увеличи сферата на тяхната дейност.“ (G. R. Carli, забележка към Р. Verri, „Meditazioni sulla Economía Política“ (за пръв път издадена през 1773 г.) в изданието на италианските икономисти Custodi, Parte Moderna т. XV, р. 196).

20) „Печалбите... са едничката цел на производството.“ (J. Vanderlint, цит. съч., стр. 11)

21) Един английски филистерски вестник „Spectator“ съобщава в броя си от 3 юни 1866 г., че след въвеждане на нещо като сдружение между капиталистите и работниците в „Манчестърското дружество за производство на тел“ „първият резултат беше този, че изведнъж се намали прахосването на материала, тъй като работниците разбраха, че и те, както и всички други собственици, няма защо да прахосват своето имущество, а прахосването на материала е наред с несъбираемите вземания най-големият източник на загуби в промишлеността“. Същият вестник намира основния недостатък на рочделските кооперативни експерименти в това, че „те доказаха, че работническите асоциации могат с успех да управляват магазини, фабрики и почти всички форми на промишлеността, и извънредно много подобриха положението на самите работници, но (!)... но не оставиха никакво видно място за капиталиста.“ Quelle horreur! [Какъв ужас!]^[117]

21а) След като представя т. н. „superintendence of labour“ [„надзор над труда“] като главна характерна черта на робовладелското производство в южните щати на Северна Америка, професор Кернс продължава: „Тъй като селският собственик“ (от север) „получава целия продукт на своята земя, той няма нужда от никаква особена подбуда за усърдие. Надзорът тук е съвсем излишен.“ (Cairnes, цит. съч., стр. 48, 49).

22) Сър Джеймс Стюарт, който изобщо е надарен със зорко око за характерните обществени различия на разните начини на производство, забелязва: „Защо големите манифактурни предприятия унищожават дребните предприятия, ако не затова, че стоят по-близо до простотата на робския труд?“ („Principles of Political Economy“, London, 1767, V. I, p. 167, 168).

22а) Предвид на това Огюст Конт и неговата школа биха могли да докажат вечната необходимост от феодални господари, както вече доказаха това за капиталистическите господари.

23) R. Jones, „Text-book of Lectures etc.“, Hertford, 1852, p. 77, 78. Древноасирийските, египетските и т. н. колекции в Лондон и други европейски столици ни дават възможност да бъдем очевидци на тези кооперативни трудови процеси.

23а) Ленге може би не греши, като обявява в своята „Théorie des Lois Civiles“ лова за първата форма на кооперацията, а лова на хора (войната) — за една от първите форми на лова.

24) Дребното селско стопанство и независимото занаятчийско производство, които отчасти образуват основата на феодалния начин на производство, а отчасти, след неговото разпадане, се появяват наред с капиталистическото производство, представляват същевременно икономическата основа на класическата общинна формация в епохата на най-големия ѝ разцвет — след разпадането на първичната източна общинна собственост, но преди робството сериозно да е завладяло производството.

25) „Нима съединението на сръчност, трудолюбие и съревнование на мнозина, събрани на една и съща работа, не е пътят на нейния напредък? И би ли могла Англия иначе да доведе до такова високо съвършенство своята вълнена манифактура?“ (Berkeley, „The Querist“, London, 1750, p. 56, § 52.)

БЕЛЕЖКИ НА РЕДАКЦИЯТА

[115] Виж А. Quetelet. „Sur l’homme et le développement de ses facultés, ou Essai d e physique sociale“. Tomes I-II, Paris, 1835 (A. Кетле. „За човека и развитието на неговите способности, или Есе по социална физика“. T. I-II, Париж, 1835).

[116] W. Roscher. „System der Volkswirtschaft“. Band I: „Die Grundlagen der Nationalökonomie“. Dritte, vermehrte und verbesserte Auflage. Stuttgart und Augsburg, 1858, S. 88-89 (В. Рошер. „Система на народното стопанство“. Том I: „Основи на политическата икономия“. Трето, допълнено и поправено издание. Щутгарт и Аугсбург, 1858, стр. 88-89).

[117] Има се предвид породената от идеите на социалистите утописти инициатива на работниците от град Рочдейл (Манчестерски промишлен окръг), които основали през 1844 г. потребителна кооперация под името Дружество на справедливите пионери, станало зародиш на работническото кооперативно движение в Англия и други страни.