Съдържание на „Капиталът. Първи том.“

КАРЛ МАРКС

Капиталът. Книга I.

Процесът на производството на капитала

1867

ОТДЕЛ ПЪРВИ
Стока и пари

Глава първа
Стоката

1. ДВАТА ФАКТОРА НА СТОКАТА: ПОТРЕБИТЕЛНА СТОЙНОСТ И СТОЙНОСТ
(СУБСТАНЦИЯ НА СТОЙНОСТТА, ВЕЛИЧИНА НА СТОЙНОСТТА)

Богатството на обществата, в които господства капиталистически начин на производство, се явява като „грамадно натрупване на стоки“¹⁾, а отделната стока — като негова елементарна форма. Поради това нашето изследване започва с анализа на стоката.

Стоката е преди всичко външен предмет, нещо, което със своите свойства задоволява човешки потребности от някакъв вид. Природата на тези потребности, все едно дали те имат за източник напр. стомаха или фантазията, никак не изменя същността на работата.²⁾ Тук не става дума и за това, как даденото нещо задоволява човешката потребност: дали пряко, като средство за живот, т. е. като предмет за потребление, или по околен път, като средство за производство.

Всяко полезно нещо като желязо, хартия и т. н. трябва да се разглежда от двояка гледна точка — от качествена и количествена гледна точка. Всяко такова нещо е съвкупност от много свойства и затова може да бъде полезно откъм различни страни. Разкриването на тези различни страни, а следователно и на разнообразните начини на употреба на нещата, е дело на историческото развитие.³⁾ Така е с намирането на обществени мерки за количеството на полезните предмети. Различията в стоковите мерки произлизат отчасти от различната природа на измерваните предмети, а отчасти са условни.

Полезността на един предмет го прави потребителна стойност.⁴⁾ Но тази полезност не виси във въздуха. Обусловена от свойствата на стоковото тяло, тя не съществува вън от него. Поради това самото стоково тяло, напр. желязото, пшеницата, диамантът и т. н., е потребителна стойност, или благо. Този характер на стоковото тяло не зависи от това, дали присвояването на неговите потребителни свойства струва на човека много или малко труд. При разглеждане на потребителните стойности винаги се предпоставя тяхната количествена определеност, напр. една дузина часовници, един аршин платно, един тон желязо и т. н. Потребителните стойности на стоките съставят предмет на една специална дисциплина — стокознанието.⁵⁾ Потребителната стойност се реализира само в потреблението, или в консумацията. Потребителните стойности съставят вещественото съдържание на богатството, каквато и да е неговата обществена форма. При тази обществена форма, която имаме да разглеждаме тук, те същевременно са и веществените носители на разменната стойност.

Разменната стойност се явява преди всичко като количествено съотношение, като пропорция, в която потребителни стойности от един вид се разменят с потребителни стойности от друг вид⁶⁾ — съотношение, което постоянно се изменя с мястото и времето. Поради това разменната стойност изглежда като нещо случайно и чисто относително, така че една вътрешна, присъща на стоката разменна стойност (valeur intrinsèque) е contradictio in adjecto [противоречие в определението]⁷⁾. Нека разгледаме това по-отблизо.

Известна стока, напр. един квартер пшеница, се разменя срещу х боя за обуща или у коприна, или z злато и т. н., с една дума — в най-разнообразни пропорции срещу други стоки. Следователно пшеницата има не една, а много разменни стойности. Но тъй като x боя за обуща, както и у коприна, z злато и т. н. са разменната стойност на един квартер пшеница, то х боя за обуща, у коприна, z злато трябва да бъдат заменими една с друга, или еднакви по величина разменни стойности. От това следва, първо, че валидните разменни стойности на една стока изразяват нещо еднакво, и, второ, че разменната стойност изобщо може да бъде само начин на изразяване, „форма на проявление“ на някакво друго, различно от нея съдържание.

Сега нека вземем две стоки, напр. пшеница и желязо. Каквото и да бъде тяхното разменно отношение, то винаги може да се изрази чрез едно уравнение, в което дадено количество пшеница се приравнява към някакво количество желязо, напр. 1 квартер пшеница = а центнера желязо. Какво означава това уравнение? Че нещо общо от една и съща величина съществува в две различни неща, в 1 квартер пшеница и в а центнера желязо. Значи и двете са равни поотделно на нещо трето, което само по себе си не е нито едното, нито другото. И така всяко от тези две неща, доколкото то е разменна стойност, трябва да може да бъде сведено към това трето.

Нека един прост геометрически пример нагледно покаже това. За да определим и сравним лицата на всички праволинейни фигури, ние ги делим на триъгълници. Самият триъгълник се свежда до един израз съвсем различен от неговата видима фигура — половината от произведението на основата по височината. Също така и разменните стойности на стоките трябва да бъдат сведени към нещо общо за тях, от което те представляват по-големи или по-малки величини.

Това общо не може да бъде някое геометрическо, физическо, химическо или някакво друго природно свойство на стоките. Техните телесни свойства могат изобщо да се имат предвид само доколкото правят стоките полезни предмети, т. е. потребителни стойности. Но, от друга страна, тъкмо абстрахирането от техните потребителни стойности очевидно характеризира разменното отношение на стоките. В рамките на това разменно отношение една потребителна стойност означава точно толкова, колкото и всяка друга, стига да е налице в нужната пропорция. Или както казва старият Барбон:

„Един вид стока е също тъй добър както друг вид, щом техните разменни стойности са еднакви. Няма разлика или различие между неща с еднаква разменна стойност.“⁸⁾

Като потребителни стойности стоките са преди всичко различни по качество; като разменни стойности те могат да бъдат различни само по количество, следователно не съдържат нито атом потребителна стойност.

Ако оставим настрана потребителната стойност на стоковите тела, ще им остане само едно свойство, а именно, че са продукти на труда. Но и продуктът на труда е вече променен. Щом се абстрахираме от неговата потребителна стойност, ние се абстрахираме и от телесните съставни части и форми, които го правят потребителна стойност. Той не е вече маса или къща, или прежда, или друг някакъв полезен предмет. Всички негови свойства, които могат да бъдат сетивно възприети, са заличени. Той вече не е и продукт на столарския, зидарския, предачния или друг някой определен производителен труд. Заедно с полезния характер на продуктите на труда изчезва и полезният характер на въплътените в тях видове труд, т. е. изчезват и различните конкретни форми на тези видове труд; те вече не се различават един от друг, а всички се свеждат към еднакъв човешки труд, към абстрактен човешки труд.

Да разгледаме сега този residium [остатък] от продуктите на труда. От тях не остана нищо освен една еднообразна призрачна предметност, една проста, безформена маса от неразличим човешки труд, т. е. от изразходване на човешка работна сила без оглед на формата на нейното изразходване. Тези неща изразяват вече само това, че при тяхното производство е изразходвана човешка работна сила, че в тях е натрупан човешки труд. Като кристали на тази обща за всички тях обществена субстанция те са стойности — стокови стойности.

В самото разменно отношение на стоките тяхната разменна стойност ни се явяваше като нещо съвсем независимо от техните потребителни стойности. И ако ние действително се абстрахираме от потребителната стойност на продуктите на труда, ще получим тяхната стойност, както току-що я определихме. Така че онова общо, което се изразява в разменното отношение или в разменната стойност на стоките, е тяхната стойност. По-нататъшното изследване ще ни върне пак до разменната стойност като необходим начин на изразяване или форма на проява на стойността, която обаче засега трябва да бъде разгледана независимо от тази форма.

И така, дадена потребителна стойност, или благо, има стойност само защото в нея е овеществен, или материализиран, абстрактен човешки труд. Но как да се измери величината на нейната стойност? Чрез количеството на съдържащата се в нея „субстанция, създаваща стойност“, чрез количеството на труда. Количеството на самия труд се измерва с неговата продължителност, с работното време, а работното време се измерва с определени части от времето като час, ден и т. н.

Щом като стойността на стоката се определя чрез количеството на труда, изразходван през време на нейното производство, би могло да се помисли, че колкото човек е по-мързелив или по-несръчен, толкова по-голяма стойност има неговата стока, понеже толкова повече време му трябва, за да я изработи. Обаче трудът, който образува субстанцията на стойностите, е еднакъв човешки труд, е изразходване на една и съща човешка работна сила. Целокупната работна сила на обществото, която се изразява в стойностите на стоковия свят, важи тук като една и съща човешка работна сила, макар че се състои от безброй много индивидуални работни сили. Всяка една от тези индивидуални работни сили е същата човешка работна сила, както и всички други, доколкото тя носи характер на една обществена средна работна сила и действа като обществена средна работна сила, т. е. употребява за произвеждането на някоя стока само средно необходимото, или обществено необходимото работно време. Обществено необходимо работно време е онова работно време, което при съществуващите нормални за дадено общество условия на производството и при обществено средна степен на умение и интензивност на труда е необходимо за изработването на някоя потребителна стойност. Напр. след въвеждането на парния тъкачен стан в Англия е бил достатъчен може би само половината от предишния труд за преработката на дадено количество прежда в тъкан. Всъщност английският ръчен тъкач и след това е имал нужда за тази преработка от същото работно време, както и преди, но продуктът на неговия индивидуален работен час вече е представлявал само половин обществен работен час и затова стойността на този продукт е спаднала наполовина.

Следователно само количеството на обществено необходимия труд, или обществено необходимото работно време, за произвеждането на една потребителна стойност определя величината на нейната стойност.⁹⁾ Отделната стока тук изобщо се взема като среден екземпляр от своя вид.¹⁰⁾ Затова стойността на стоки, в които се съдържат еднакви количества труд или които могат да бъдат произведени за едно и също работно време, е една и съща по величина. Стойността на една стока се отнася към стойността на всяка друга стока, както работното време, необходимо за произвеждането на едната стока, се отнася към работното време, необходимо за произвеждането на другата. „Като стойности всички стоки са само определени количества от кристализирано работно време.“¹¹⁾.

И така величината на стойността на една стока щеше да бъде постоянна, ако необходимото за нейното произвеждане работно време оставаше постоянно. Но то се променя заедно с всяка промяна в производителната сила на труда. Производителната сила на труда се определя от разнообразни условия, между другото — от средното равнище на сръчността на работниците, от степента на развитието на науката и на нейната технологическа приложимост, от обществената комбинация на производствения процес, от размера и ефективността на средствата за производство и от природните условия. Едно и също количество труд се изразява напр. в 8 бушела пшеница при благоприятна година и само в 4 бушела — при неблагоприятна. Едно и също количество труд дава повече метал в богати рудници, отколкото в бедни и т. н. Диаманти се срещат рядко в земната кора и затова намирането им струва средно много работно време. Следователно те в малък обем представляват много труд. Джекоб се съмнява дали златото някога се е изплащало по своята пълна стойност.^[25] Това важи още повече за диамантите. Според Ешвеге в 1823 г. цената на целия продукт от осемдесетгодишната разработка на бразилските диамантени мини още не била достигнала средната цена на 1 1/2-годишния продукт на бразилските захарни или кафейни плантации, макар първият да представлявал много повече труд, а следователно и много повече стойност. При по-богати мини същото количество труд би се изразило в повече диаманти и стойността им би спаднала. Ако се постигне превръщането с малко труд на въглищата в диаманти, стойността на диамантите може да падне по-долу от тази на тухлите. Изобщо: колкото по-голяма е производителната сила на труда, толкова по-малко е работното време, необходимо за произвеждането на даден артикул, толкова по-малка е кристализираната в него маса труд, толкова по-малка е неговата стойност. Напротив, колкото по-малка е производителната сила на труда, толкова по-голямо е работното време, необходимо за произвеждането на даден артикул, толкова по-голяма е неговата стойност. Следователно величината на стойността на дадена стока се изменя право пропорционално на количеството и обратно пропорционално на производителната сила на осъществяващия се в нея труд.

Дадено нещо може да бъде потребителна стойност, без да бъде стойност. Такъв е случаят, когато полезността му за човека не се дължи на труд. Такива са: въздухът, девствената почва, естествените ливади, самораслите гори и т. н. Дадено нещо може да бъде полезно и да бъде продукт на човешки труд, без да бъде стока. Който със своя продукт задоволява своя собствена потребност, той наистина създава потребителна стойност, но не и стока. За да произведе стока, той трябва да произведе не само потребителна стойност, но потребителна стойност за други, обществена потребителна стойност. {И не само изобщо за други. Средновековният селянин произвеждал жито, част от което давал като данък на феодалния господар и като десятък на попа. Но нито житото като данък, нито житото като десятък не е ставало стока от това, че е било произвеждано за други. За да стане стока, продуктът трябва чрез размяна да достигне до онова лице, на което той служи като потребителна стойност.^11а)} Най-сетне, нито един предмет не може да бъде стойност, ако не е предмет за потребление. Ако той е безполезен, то и съдържащият се в него труд е безполезен, не се смята за труд и затова не създава никаква стойност.

2. ДВОЯК ХАРАКТЕР НА ВЪПЛЪТЕНИЯ В СТОКИТЕ ТРУД

Първоначално стоката ни се представи като нещо двояко — като потребителна стойност и разменна стойност. По-после се оказа че и трудът, доколкото той е изразен в стойност, не притежава вече ония признаци, които той има в качеството си на създател на потребителни стойности. Тази двояка природа на съдържащия се в стоката труд е за пръв път критически доказана от мен.¹²⁾ Понеже този въпрос е отправната точка, от която зависи разбирането на политическата икономия, тук той ще трябва да бъде осветлен по-отблизо.

Да вземем две стоки, напр. една дреха и 10 аршина платно. Нека стойността на дрехата да е двойно по-голяма от стойността на платното, така че ако 10 аршина платно = С [стойност], то дрехата = 2С.

Дрехата е потребителна стойност, която задоволява определена потребност. За нейното изработване е нужна определен вид производителна дейност. Последната се определя от своята цел, от характера на операциите, от предмета, средствата и резултата. Труда, чиято полезност се изразява по този начин в потребителната стойност на неговия продукт, или в това, че неговият продукт е потребителна стойност, ние наричаме просто полезен труд. От тази гледна точка трудът винаги се разглежда с оглед на неговия полезен ефект.

Както дрехата и платното са качествено различни потребителни стойности, също тъй са качествено различни и видовете труд, които обуславят тяхното съществуване — шивачеството и тъкачеството. Ако тези две неща не бяха качествено различни потребителни стойности, а следователно и продукти на качествено различни видове полезен труд, тогава те изобщо не биха могли да си противостоят едно на друго като стоки. Дреха не се разменя срещу дреха, дадена потребителна стойност не се разменя срещу същата потребителна стойност.

В съвкупността на разнородните потребителни стойности, или стокови тела, се проявява съвкупността от различните видове полезен труд, също така разнообразен по род, вид, семейство, подвид, разновидност, т. е. общественото разделение на труда. То е условие за съществуването на стоковото производство, макар че, наопаки, стоковото производство не е условие за съществуването на общественото разделение на труда. В староиндийската община трудът е обществено разделен, при все че продуктите му не стават стоки. Или да вземем един по-близък пример: във всяка фабрика трудът е системно разделен, но това разделение не се дължи на това, че работниците си разменят своите индивидуални продукти. Само продуктите на самостоятелни и независими един от друг видове частен труд си противостоят едни на други като стоки.

И така, в потребителната стойност на всяка стока се съдържа определена, целесъобразно производителна дейност, или полезен труд. Потребителни стойности не могат да си противостоят като стоки, ако в тях не се съдържат качествено различни видове полезен труд. В едно общество, чиито продукти общо взето приемат формата на стока, т. е. в едно общество от стокопроизводители, тази качествена разлика между отделните видове полезен труд, практикувани независимо един от друг като частни операции на самостоятелни производители, се развива в многочислена система, в обществено разделение на труда.

Впрочем на самата дреха е безразлично дали ще я носи шивачът или клиентът. И в двата случая тя служи като потребителна стойност. Също така и отношението между дрехата и труда, който я е произвел, не се изменя самó по себе си от това, че шивачеството става отделна професия, самостойно звено в общественото разделение на труда. Там, където е бил принуден да се облича, човек е шил дрехи цели хилядолетия, преди един отделен човек да е станал шивач. Но съществуването на дрехата, на платното или на който и да било друг елемент от вещественото богатство, който не се получава направо готов от природата, винаги се е дължало на някоя специална, целесъобразно производителна дейност, която пригажда отделни природни вещества към отделни човешки потребности. Затова трудът като създател на потребителни стойности, като полезен труд, е независимо от всички обществени форми условие за съществуването на човека, вечна природна необходимост: без него не би бил възможен обменът на веществата между човека и природата, а следователно и човешкият живот.

Потребителните стойности дреха, платно и т. н., накъсо — стоковите тела, са съединения на два елемента — природно вещество и труд. Ако извадим общия сбор на всички различни видове полезен труд, които се съдържат в дрехата, платното и т. н., все пак винаги ще остане някакъв материален субстрат, който е налице в природата без намесата на човека. В своето производство човек може да постъпва само така, както постъпва самата природа, т. е. само да изменя формите на веществата.¹³⁾ Дори нещо повече. В същия този труд на формиране човек непрекъснато е подкрепян от силите на природата. Така че трудът не е единственият източник на произвежданите от него потребителни стойности, на вещественото богатство. Трудът е бащата на това богатство, както казва Уилям Петѝ, а земята е негова майка.^[26]

Нека преминем сега от стоката като предмет за потребление към стоковата стойност.

Според нашата предпоставка дрехата има двойно по-голяма стойност от платното Това обаче е само количествена разлика, която засега още не ни интересува. Затова нека припомним, че ако стойността на една дреха е двойно по-голяма от стойността на 10 аршина платно, то 20 аршина платно имат същата величина на стойността, каквато има една дреха. Като стойности дрехата и платното са неща от еднаква субстанция, обективни изрази на еднороден труд. Но шивачеството и тъкачеството са качествено различни видове труд. Ала има такива обществени условия, при които един и същ човек последователно тъче и шие, така че тези два различни вида труд са само видоизменения на труда на един и същ индивид и още не са отделни, затвърдени функции на различни индивиди — точно тъй, както дрехата, която нашият шивач ушива днес, и панталоните, които той ще шие утре, са само вариации на един и същ индивидуален труд. Освен това наблюдението ни показва, че в нашето капиталистическо общество според променящата се посока в търсенето на труда дадена част от човешкия труд последователно се предлага ту във формата на шивачеството, ту във формата на тъкачеството. Тази промяна на формата на труда може и да не се извършва без търкания, обаче тя трябва да се извършва. Ако се абстрахираме от определеността на производителната дейност, а следователно и от полезния характер на труда, то от него ще остане само това, че той е изразходване на човешка работна сила. Както шивачеството, така и тъкачеството, макар че са качествено различни видове производителна дейност, представляват производително изразходване на човешки мозък, мускули, нерви, ръце и т. н. и в този смисъл са все същият човешки труд. Те са само две различни форми на изразходване на човешка работна сила. Разбира се, самата човешка работна сила трябва да бъде повече или по- малко развита, за да може да бъде изразходвана в тая или оная форма. Но стойността на стоката представлява просто човешки труд, изразходване на човешки труд изобщо. И както в буржоазното общество генералът или банкерът играят важна роля, а човекът изобщо — твърде жалка роля¹⁴⁾, точно така стои въпросът и с човешкия труд. Той е изразходване на проста работна сила, с която средно взето разполага физическият организъм на всеки обикновен човек без никаква особена подготовка. Простият, среден труд наистина променя своя характер в различните страни и в различните културни епохи, но във всяко определено общество той е нещо дадено. По-сложният труд е само подигнат в степен, или по-скоро умножен прост труд, така че по-малко количество сложен труд се равнява на по-голямо количество прост труд. Опитът показва, че такова свеждане постоянно се извършва. Една стока може да бъде продукт на най-сложен труд, но нейната стойност я прави равна на продукта на простия труд и следователно самата стойност представлява само определено количество прост труд.¹⁵⁾ Различните пропорции, в които разните видове труд се свеждат към прост труд като тяхна единица мярка, се установяват от един обществен процес зад гърба на производителите и затова им се струват като установени от обичая. За опростяване в по-нататъшното изследване ще разглеждаме всеки вид работна сила направо като проста работна сила, с което само ще спестим труда за свеждане на сложния труд към прост.

И също както в стойностите дреха и платно изчезват различията между техните потребителни стойности, така и в труда, който е изразен в тези стойности, изчезват различията между неговите полезни форми — шивачеството и тъкачеството. Както потребителните стойности дреха и платно са съединения на целесъобразна производителна дейност с плата и преждата — докато стойностите дреха и платно са само еднородна безформена маса труд, — също така и съдържащите се в тези стойности видове труд се вземат не като производително отношение спрямо плата и преждата, а само като изразходване на човешка работна сила. Шивачеството и тъкачеството са образуващи елементи на потребителните стойности дреха и платно именно благодарение на своите различни качества; а субстанция на стойността на дрехата и на платното те са само доколкото са оставени настрана техните особени качества и доколкото и двете притежават еднакво качество, качеството на човешки труд.

Дрехата и платното обаче не са само стойности изобщо, а стойности от определена величина и както приехме, дрехата има двойно по-голяма стойност, отколкото 10 аршина платно. Откъде идва тази разлика във величината на стойностите им? От обстоятелството, че платното съдържа само половината от труда, който се съдържа в дрехата, така че за нейното произвеждане трябва да се изразходва работна сила в продължение на двойно повече време, отколкото за произвеждането на платното.

Така че ако по отношение на потребителната стойност съдържащият се в стоката труд важи само качествено, то — след като той вече бъде сведен към човешки труд без други качества — по отношение на величината на стойността важи само количествено. В първия случай става въпрос за това, как и какво произвежда трудът, във втория случай — за това, колко труд се изразходва, колко е неговото времетраене. Тъй като величината на стойността на дадена стока изразява само количеството на съдържащия се в нея труд, стоките, взети в известна пропорция, винаги трябва да бъдат еднакво големи стойности.

Ако производителната сила на всички видове полезен труд, необходим за произвеждане напр. на една дреха, остане неизменна, то величината на стойността на дрехите расте пропорционално на тяхното собствено количество. Ако една дреха представлява х работни дни, то две дрехи представляват 2х работни дни, и т. н. Но да приемем, че трудът, необходим за произвеждане на една дреха, се увеличи два пъти или се намали наполовина. В първия случай стойността на една дреха ще бъде толкова, колкото е била по-преди стойността на две дрехи, а във втория стойността на две дрехи ще бъде толкова, колкото е била по-преди стойността само на една дреха, макар че и в двата случая една дреха задоволява същите потребности, както и преди, и че съдържащият се в нея полезен труд си остава еднакъв по качество. Но количеството на труда, изразходван за нейното произвеждане, се е изменило.

Едно по-голямо количество потребителни стойности съставя само по себе си по-голямо веществено богатство: две дрехи са повече от една. С две дрехи могат да се облекат двама души, а с една — само един човек и т. н. И все пак на нарастващата маса на вещественото богатство може да отговаря едновременно спадане на величината на неговата стойност. Това противоположно движение произтича от двоякия характер на труда. Естествено производителната сила винаги е производителна сила на полезен, конкретен труд и фактически определя само степента на ефективността на целесъобразната производителна дейност в течение на даден период от време. Поради това полезният труд става по-изобилен или по-оскъден източник на продукти право пропорционално на нарастването или намаляването на неговата производителна сила. Напротив, една промяна на производителната сила никак не засяга сама по себе си труда, представен в стойността. Тъй като производителната сила принадлежи на конкретната полезна форма на труда, то тя естествено не може вече да засяга труда, когато се абстрахираме от неговата конкретна полезна форма. Поради това един и същ труд в еднакви периоди от време винаги създава стойности от еднаква величина, както и да се изменя производителната сила. Но в същия период от време той доставя различни количества потребителни стойности — повече, когато производителната сила расте, по-малко, когато тя спада. Така че същата промяна на производителната сила, която увеличава плодотворността на труда, а следователно и масата на произвежданите от него потребителни стойности, намалява величината на стойността на цялата тази увеличена маса, тъй като съкращава работното време, което е необходимо за нейното произвеждане. И обратно.

Всеки труд е, от една страна, изразходване на човешка работна сила във физиологичен смисъл и в това си качество на еднакъв човешки или абстрактно човешки труд той образува стоковата стойност. Но, от друга страна, всеки труд е изразходване на човешка работна сила в особена целесъобразна форма и в това си качество на конкретен, полезен труд той създава потребителни стойности.¹⁶⁾

3. ФОРМАТА НА СТОЙНОСТТА, ИЛИ РАЗМЕННАТА СТОЙНОСТ

Стоките се явяват на бял свят във формата на потребителни стойности или стокови тела като желязо, платно, пшеница и т. н. Това е тяхната доморасла, натурална форма. Но те са стоки само защото са нещо двояко — предмети за употреба и в същото време носители на стойност. Поради това те се явяват като стоки или имат формата на стоки само доколкото имат двойна форма — натурална форма и стойностна форма.

Стойностната предметност на стоките се различава от вдовицата Куикли по това, че човек не знае къде да я хване.^[27] В права противоположност на сетивно грубата предметност на стоковите тела, в тяхната стойностна предметност не влиза нито атом природно вещество. Затова ние можем да обръщаме и разглеждаме всяка отделна стока, както си искаме — като нещо стойностно тя си остава неуловима. Но ако си спомним, че стоките имат стойностна предметност само доколкото са израз на едно и също обществено единство, на човешки труд, че поради това тяхната стойностна предметност носи чисто обществен характер, то от само себе си се разбира, че тя може да се прояви само в общественото отношение на една стока към друга. И наистина, за да открием следата на скритата в стоките стойност, ние изхождахме от тяхната разменна стойност, или от тяхното разменно отношение. Сега трябва да се върнем назад към тази форма на проява на стойността.

Всеки знае, дори ако той нищо друго не знае, че стоките имат своя обща стойностна форма, рязко контрастираща с пъстрите натурални форми на техните потребителни стойности — паричната форма. Но на нас ни предстои да извършим нещо, което буржоазната политическа икономия дори не се е опитвала да извърши, а именно — да издирим произхода на тази парична форма, следователно да проследим развитието на стойностния израз, който се съдържа в стойностното отношение на стоките, от неговия най-прост и едва забележим образ до ослепителната парична форма. А с това ще изчезне и загадката около парите.

Най-простото стойностно отношение е очевидно стойностното отношение на една стока към една-единствена стока от друг род, безразлично от какъв. Поради това стойностното отношение на две стоки представлява най-простият стойностен израз на дадена стока.

А. ПРОСТА, ЕДИНИЧНА, ИЛИ СЛУЧАЙНА ФОРМА НА СТОЙНОСТТА

х от стоката А = у от стоката В, или: х от стоката А е равностойна на у от стоката В (20 аршина платно = 1 дреха, или: 20 аршина платно са равностойни на една дреха).

1. Двата полюса на стойностния израз:
относителна форма на стойността и еквивалентна форма

Тайната на всяка форма на стойността се крие в тази проста форма на стойността. Поради това нейният анализ представлява главната трудност.

Две разнородни стоки А и В, в нашия пример платното и дрехата, явно играят тук две различни роли. Платното изразява своята стойност в дрехата, а дрехата служи за материал на този стойностен израз. Първата стока играе активна роля, а втората — пасивна. Стойността на първата стока е изразена като относителна стойност, или се намира в относителна форма на стойността. Втората стока функционира като еквивалент, или се намира в еквивалентна форма.

Относителната форма на стойността и еквивалентната форма са моменти, които са свързани помежду си, обуславят се взаимно и са неразделни, но същевременно са взаимно изключващи се или противоположни крайности, т. е. полюси на един и същ стойностен израз; те винаги се разпределят между различните стоки, които стойностният израз поставя във взаимна връзка. Аз не мога например да изразя стойността на платното в платно. 20 аршина платно = 20 аршина платно не е никакъв стойностен израз. Това равенство, напротив, показва, че 20 аршина платно не са нищо друго освен 20 аршина платно, определено количество от потребителния предмет платно. Следователно стойността на платното може да бъде изразена само относително, т. е. в друга стока. Поради това относителната форма на стойността на платното предполага, че някоя друга стока се намира в еквивалентна форма спрямо него. От друга страна, тази друга стока, която фигурира като еквивалент, не може същевременно да се намира и в относителна стойностна форма. Не тя изразява своята стойност. Тя само доставя материал за изразяване на стойността на друга стока.

Разбира се, изразът 20 аршина платно = 1 дреха, или 20 аршина платно са равностойни на една дреха, съдържа в себе си и обратното отношение: 1 дреха = 20 аршина платно, или 1 дреха е равностойна на 20 аршина платно. Но в такъв случай, за да изразя относително стойността на дрехата, аз трябва да преобърна уравнението — а щом направя това, платното става еквивалент вместо дрехата. Следователно една и съща стока не може в един и същ стойностен израз да се явява едновременно в двете форми. Напротив, те полярно се изключват една друга.

И така, дали една стока се намира в относителна форма на стойността, или в противоположната ѝ еквивалентна форма — това зависи изключително от мястото, което тя заема всеки път в стойностния израз, т. е. зависи от това, дали тя е стока, стойността на която се изразява, или стока, в която се изразява стойността.

2. Относителната форма на стойността

а) Съдържание на относителната форма на стойността

За да изясним по какъв начин простият стойностен израз на една стока се съдържа в стойностното отношение между две стоки, трябва най-напред да разгледаме това отношение съвсем независимо от неговата количествена страна. В повечето случаи постъпват тъкмо наопаки и в стойностното отношение виждат само пропорцията, в която са приравнени определени количества от два различни вида стоки. Изпускат изпредвид, че величините на различни неща стават количествено сравними едва след като бъдат сведени към известно единство. Само като изрази на известно единство те са едноименни, а затова и съизмерими величини.¹⁷⁾

Независимо от това, дали 20 аршина платно = 1 дреха или = 20, или = х дрехи, т. е. дали дадено количество платно е равностойно на много или малко дрехи, всяка такава пропорция винаги предполага, че платното и дрехите като стойностни величини са изрази на едно и също нещо, неща от една и съща природа. Платно = дреха е основата на това уравнение.

Но двете качествено приравнени стоки не играят една и съща роля. Изразена е само стойността на платното. И то как? Чрез неговото отнасяне към дрехата като към негов „еквивалент“, като към нещо „разменимо“ с него. В това отношение дрехата фигурира само като форма на съществуване на стойността, като нещо стойностно, защото само като такова тя е тъждествена с платното. От друга страна, тук се проявява или получава самостоен израз собственото стойностно битие на платното, защото само като стойност то има отношение към дрехата като към нещо равностойно, като към нещо разменимо с него. Така мастната киселина и пропилният формиат на мравчената киселина са различни вещества. Но и двете са съставени от едни и същи химически елементи — от въглерод (С), водород (Н) и кислород (О), и то дори в еднакъв процентен състав, а именно C₄H₈O₂. И ако пропилният формиат бъде приравнен към мастната киселина, тогава в това уравнение, първо, пропилният формиат би фигурирал само като форма на съществуване на C₄H₈O₂ и, второ, с това би се изразило, че и мастната киселина се състои от C₄H₈O₂. Следователно чрез приравняването на пропилния формиат към мастната киселина ще бъде изразена тяхната химическа субстанция за разлика от тяхната физическа форма.

Когато казваме: като стойности стоките са просто безформен човешки труд, нашият анализ ги свежда към абстрактната стойност, но не им придава никаква друга стойностна форма, различна от техните натурални форми. Другояче стои работата със стойностното отношение на една стока към друга. Нейният стойностен характер тук се разкрива в нейното собствено отношение към другата стока.

Например, като се приравни дрехата като нещо стойностно [Wertding] към платното, с това и съдържащият се в нея труд се приравнява към труда, който се съдържа в платното. Наистина шивачеството, което произвежда дрехата, е конкретен труд, различен от тъкачеството, което произвежда платното. Но приравняването на шивачеството към тъкачеството фактически го свежда към онова, което е действително еднакво в двата вида труд, към техния общ характер на човешки труд. И тъй, по тоя околен път е изразено, че и тъкачеството, доколкото то тъче стойност, по никакви признаци не се различава от шивачеството, т. е. представлява абстрактен човешки труд. Само изразяването на еквивалентността на разнородните стоки разкрива специфичния характер на труда като създател на стойността, тъй като фактически свежда различните видове труд, който се съдържа в разнородните стоки, към тяхното общо съдържание — към човешки труд изобщо.^17а)

Но не е достатъчно да се изрази само специфичният характер на оня труд, от който се състои стойността на платното. Човешката работна сила в текущо състояние, т. е. човешкият труд, създава стойност, но сам трудът не е стойност. Той става стойност само когато е в застинало състояние, в предметна форма. За да изразим стойността на платното като безформен човешки труд, трябва да я изразим като „предметност“, вещно различна от самото платно и в същото време обща на него и на друга стока. Тази задача е вече решена.

В стойностното отношение към платното дрехата фигурира като качествено равна на него, като нещо от същия род, тъй като дрехата е стойност. Значи тук фигурира като нещо, в което се проявява стойността или което в своята сетивна, натурална форма представлява стойност. Само че дрехата, тялото на стоката-дреха, е само потребителна стойност. Една дреха също така малко изразява стойност, както и който и да било къс платно. Това доказва само, че в рамките на стойностното отношение към платното дрехата важи повече, отколкото вън от него, също както някои хора важат повече в обшити със злато мундири, отколкото без тях.

В производството на дрехата действително е изразходвана човешка работна сила под формата на шивашки труд. Следователно в нея е натрупан човешки труд. Откъм тази страна дрехата е „носител на стойност“, макар че това ѝ свойство не се вижда дори и през най-протритото ѝ място. И в стойностното отношение на платното дрехата фигурира само откъм тази си страна, т. е. като въплътена стойност, като стойностно тяло. Въпреки че дрехата се явява в закопчан вид, платното е узнало в нея сродната, прекрасна стойностна душа. Но дрехата не може да представлява стойност по отношение на платното, ако същевременно стойността не приеме за платното формата на дреха. Така индивидът А не може да се държи към индивида В като към величество, ако за величеството не приеме същевременно и телесния вид на В, и затова чертите на лицето, косата и много други неща се променят заедно с всяка смяна на владетеля на една страна.

Следователно в стойностното отношение, в което дрехата образува еквивалент на платното, формата на дреха важи като форма на стойността. По този начин стойността на стоката платно се изразява в тялото на стоката дреха, стойността на една стока — в потребителната стойност на друга стока. Като потребителна стойност платното е нещо, което е сетивно различно от дрехата; като стойност то е „нещо еднакво на дрехата“ и затова изглежда като дреха. По този начин платното получава една стойностна форма, различна от неговата натурална форма. Неговото стойностно битие се проявява в неговото равенство с дрехата, също както овчата природа на християнина се проявява в неговото подобие на божия агнец.

Както виждаме, всичко онова, което ни бе казал по-преди анализът на стоковата стойност, ни го казва и самото платно, щом то влезе в сношение с друга стока, с дрехата. Само че то открива своите мисли на единствено достъпния му език, на стоковия език. За да каже, че трудът в своето абстрактно качество на човешки труд образува неговата собствена стойност, платното казва, че дрехата, доколкото тя е равна на него, т. е. доколкото е стойност, се състои от същия труд, както и самото платно. За да каже, че неговата възвишена стойностна предметност е различна от неговото кораво платнено тяло, платното казва, че стойността има вид на дреха и че затова самото то като нещо стойностно прилича на дрехата, както едно яйце прилича на друго. Впрочем и стоковият език — освен еврейския — има още много други повече или по-малко правилни наречия. Така например немското „Wertsein“ не изразява тъй точно както латинският глагол valere, valer, valoir обстоятелството, че приравняването на стоката В към стоката А е израз на стойността на самата стока A. Paris vaut bien une messe!^[28].

И тъй чрез стойностното отношение натуралната форма на стоката В става стойностна форма на стоката А, или тялото на стоката В става огледало за стойността на стоката А.¹⁸⁾ Стоката А, като се отнася към стоката В като към стойностно тяло, като към материализация на човешки труд, превръща потребителната стойност В в материал за изразяване на своята собствена стойност. Стойността на стоката А, изразена по такъв начин в потребителната стойност на стоката В, притежава формата на относителна стойност.

b) Количествена определеност на относителната форма на стойността

Всяка стока, чиято стойност трябва да бъде изразена, е предмет за потребление, даден в известно количество, например 15 шефела пшеница, 100 фунта кафе и т. н. Това дадено количество стока съдържа в себе си определено количество човешки труд. Следователно формата на стойността трябва да изразява не само стойност изобщо, но количествено определена стойност, или величина на стойността. Затова в стойностното отношение на стоката А към стоката В, на платното към дрехата, стоката дреха не само качествено се приравнява към платното, като стойностно тяло изобщо, но и определено количество от стойностното тяло, от еквивалента, напр. една дреха, се приравнява към определено количество платно, напр. към 20 аршина платно.

Уравнението: „20 аршина платно = 1 дреха, или: 20 аршина платно имат стойността на една дреха“, има за предпоставка, че в 1 дреха се съдържа точно толкова стойностна субстанция, колкото и в 20 аршина платно, т. е. че и двете количества стоки струват еднакво количество труд, или еднакво количество работно време. Но работното време, необходимо за произвеждането на 20 аршина платно или на 1 дреха, се изменя заедно с всяко изменение на производителната сила на тъкаческия или шивашкия труд. Сега да разгледаме по-отблизо влиянието на такива изменения върху относителния израз на величината на стойността.

I. Нека стойността на платното¹⁹⁾ се изменя, докато стойността на дрехата остава постоянна. Ако работното време, което е необходимо за произвеждането на платното, се удвои, напр. поради прогресивно намаляване на плодородността на засятата с лен земя, удвоява се и стойността на платното. Вместо 20 аршина платно = 1 дреха ние ще имаме: 20 аршина платно = 2 дрехи, тъй като 1 дреха съдържа сега в себе си само половината от работното време, което се съдържа в 20 аршина платно. Наопаки, ако работното време, което е необходимо за произвеждането на платното, се намали наполовина, например поради усъвършенстване на тъкачните станове, стойността на платното ще спадне наполовина, така че сега: 20 аршина платно = 1/2 дреха. Относителната стойност на стоката А, т. е. нейната стойност, изразена в стоката В, се покачва или спада право пропорционално на стойността на стоката А, щом стойността на стоката В остава неизменна.

II. Нека стойността на платното остане постоянна, докато стойността на дрехата се изменя. Ако при тези обстоятелства работното време, което е необходимо за произвеждането на дрехата, се удвои, напр. поради неблагоприятен добив на вълна, тогава вместо 20 аршина платно = 1 дреха, ще имаме: 20 аршина платно = 1/2 дреха. Наопаки, ако стойността на дрехата спадне наполовина, тогава 20 аршина платно = 2 дрехи. И така, при неизменна стойност на стоката А нейната относителна стойност, изразена в стоката В, се покачва или спада обратно пропорционално на изменението на стойността на В.

Ако сравним случаите I и II, ще видим, че една и съща промяна във величината на относителната стойност може да произлиза от съвсем противоположни причини. Така уравнението: 20 аршина платно = 1 дреха, се превръща: 1) в уравнение 20 аршина платно = 2 дрехи, било защото стойността на платното се е увеличила 2 пъти, било защото стойността на дрехата е спаднала наполовина, и 2) в уравнение 20 аршина платно = 1/2 дреха, било защото стойността на платното е спаднала наполовина, било защото стойността на дрехата се е покачила двойно.

III. Нека количествата труд, които са необходими за произвеждането на платно и дреха, да се изменят едновременно, в една и съща посока и в еднаква пропорция. В този случай ще имаме, както и преди, 20 аршина платно = 1 дреха, колкото и да са се изменили техните стойности. Промяната в тяхната стойност се открива само когато ги сравним с трета стока, стойността на която е останала неизменна. Ако стойностите на всички стоки се покачеха или спаднеха едновременно и в еднаква пропорция, техните относителни стойности щяха да останат без промяна. Действителната промяна на техните стойности бихме могли да забележим само по това, че за все същото работно време сега изобщо ще се изработва по-голямо или по-малко количество стоки, отколкото преди.

IV. Нека количествата труд, които са необходими за произвеждането на платно и дреха, а следователно и техните стойности, да се изменят едновременно в еднаква посока, но не в еднаква степен, или пък да се изменят в противоположни посоки и т. н. Влиянието на всички такива възможни комбинации върху относителната стойност на дадена стока се определя просто чрез прилагане на случаите I, II и III.

Така че действителните промени във величината на стойността не се отразяват достатъчно ясно и изчерпателно в нейния относителен израз, или във величината на относителната стойност. Относителната стойност на една стока може да се изменя, макар нейната стойност да остава постоянна. Нейната относителна стойност може да остава неизменна, макар нейната стойност да се изменя, и, най- сетне, съвсем не е нужно да съвпадат едновременните промени във величината на стойността и в относителния израз на тази величина на стойността.²⁰⁾

3. Еквивалентната форма

Видяхме вече, че когато една стока А (платното) изразява своята стойност в потребителната стойност на една различна от нея стока В (дрехата), тя придава на тази последната една своеобразна стойностна форма — формата на еквивалент. Стоката платно разкрива своето собствено стойностно битие с това, че дрехата, без да приема някаква друга стойностна форма, различна от своята натурална форма, се приравнява към платното. Значи платното в действителност изразява своето собствено стойностно битие с това, че дрехата е непосредствено разменима с него, следователно еквивалентната форма на една стока е формата на нейната непосредствена разменимост с друга стока.

Ако един вид стока, напр. дрехи, служи като еквивалент на друг вид стока, напр. платно, така че дрехите с това придобиват характерното свойство да се намират в непосредствено разменима форма с платното, то с това по никакъв начин не е дадена пропорцията, в която са разменими дрехи срещу платно. Тъй като величината на стойността на платното е дадена, тази пропорция зависи от величината на стойността на дрехите. Дали дрехата е изразена като еквивалент, а платното като относителна стойност, или обратно — платното като еквивалент, а дрехата като относителна стойност, величината на стойността на дрехата винаги се определя от необходимото за нейното произвеждане работно време, значи независимо от нейната стойностна форма. Но щом веднъж стоковият вид дреха заеме в стойностния израз мястото на еквивалент, величината на неговата стойност не получава никакъв израз като стойностна величина. Тя фигурира в стойностното уравнение по-скоро само като определено количество от дадена вещ.

Напр.: 40 аршина платно имат „стойността“ — на какво? На 2 дрехи. Тъй като стоковият вид дреха играе тук ролята на еквивалент, а потребителната стойност дреха фигурира по отношение на платното като стойностно тяло, достатъчно е определено количество дрехи, за да се изрази едно определено количество от стойността на платното. Поради това две дрехи могат да изразят величината на стойността на 40 аршина платно, но те никога не могат да изразят величината на своята собствена стойност, величината на стойността на дрехи. Повърхностното разбиране на този факт — че в стойностното уравнение еквивалентът винаги притежава само формата на просто количество от дадена вещ, от дадена потребителна стойност — е подвело Бейли, както и мнозина преди и след него, да виждат в стойностния израз само количествено отношение. Всъщност еквивалентната форма на една стока не съдържа никакво количествено определение на стойността.

Първата особеност, която изпъква при разглеждането на еквивалентната форма, е следната: потребителната стойност става форма на проявление на своята противоположност, на стойността.

Натуралната форма на стоката става стойностна форма. Но nota bene [забележете добре]: това quid pro quo [появяване на едно вместо друго] се извършва за стоката В (дреха, пшеница, желязо и т. н.) само в рамките на стойностното отношение, в което влиза с нея някоя друга стока А (платно и т. н.) — само в рамките на това отношение. Тъй като нито една стока не може да се отнася към самата себе си като към еквивалент, т. е. не може да превърне своя собствен натурален облик в израз на своята собствена стойност, то тя трябва да се отнася към друга стока като към свой еквивалент, или да направи натуралния облик на друга стока своя собствена стойностна форма.

Това ще ни стане нагледно с примера на мерките, с които се измерват стоковите тела като стокови тела, т. е. като потребителни стойности. Една буца захар има тегло, тъй като е тяло, а поради това има тежест, но тежестта на нито една буца захар не може нито да се види, нито да се пипне. Сега да вземем разни късове желязо, чието тегло е предварително определено. Сама по себе си телесната форма на желязото също не е форма на проявление на тежестта, както и тази на буцата захар. И все пак, за да изразим буцата захар като тежест, ние я привеждаме в тегловно отношение към желязото. В това съотношение желязото фигурира като тяло, което не изразява нищо друго освен тежест. Поради това дадени количества желязо служат като мярка за тежестта на захарта и спрямо тялото на захарта представляват само въплъщение на тежестта, форма на проявление на тежестта. Желязото играе такава роля само в пределите на отношението, в което влиза спрямо него захарта или кое да е друго тяло, теглото на което трябва да се определи. Ако двете неща нямаха тежест, те не биха могли да влязат в това отношение и поради това едното не би могло да служи за израз на тежестта на другото. Ако турим и двете на везните, ще видим, че като тежести те наистина са едно и също, и затова, взети в определена пропорция, имат и еднакво тегло. Както тялото на желязото, като мярка на тежестта, представлява по отношение на захарната буца само тежест, тъй и в нашия стойностен израз тялото на дрехата представлява по отношение на платното само стойност.

Тук обаче аналогията се свършва. В израза на теглото на захарната буца желязото застъпва едно общо и на двете природно свойство, тяхната тежест, докато в стойностния израз на платното дрехата застъпва едно извънприродно свойство на тези две неща: тяхната стойност, нещо чисто обществено.

Като изразява стойностното битие на стоката, напр. на платното, като нещо съвсем различно от нейното тяло и свойства, напр. като нещо равно на дрехата, относителната форма на стойността на дадена стока показва, че този израз крие в себе си едно обществено отношение. Обратното е с еквивалентната форма. Защото тя се състои именно в това, че едно стоково тяло, като напр. дрехата, само по себе си изразява стойност, значи по самата си природа притежава стойностна форма. Наистина това важи само в границите на онова стойностно отношение, в което стоката платно се отнася към стоката дреха като към еквивалент.²¹⁾ Но понеже свойствата на едно нещо не произтичат от неговото отношение към другите неща, а само се проявяват в едно такова отношение, то изглежда, че и дрехата също тъй по самата си природа притежава своята еквивалентна форма, своето свойство на непосредствена разменимост, както притежава и своето свойство да тежи или да държи топло. Оттук и онази загадъчност на еквивалентната форма, която загадъчност поразява буржоазно-тъпия поглед на икономиста едва когато тая форма му противостои в готов вид, като пари. Тогава той се опитва да се справи с мистичния характер на златото и среброто, като подпъхва зад тях по-малко бляскави стоки и с все по-ново и по-ново удоволствие преповтаря като на латерна каталога на цялата оная сбирщина от стоки, които на времето си са играли ролята на стоков еквивалент. Той не подозира, че и в най-простия стойностен израз, като напр. 20 аршина платно = 1 дреха, се крие разрешението на загадката на еквивалентната форма.

Тялото на стоката, която служи за еквивалент, важи винаги като въплъщение на абстрактно-човешки труд и винаги е продукт на определен полезен, конкретен труд. Следователно този конкретен труд става израз на абстрактно-човешки труд. Ако дрехата напр. важи само като нещо, в което е осъществен абстрактно-човешки труд, то шивашкият труд, който фактически се осъществява в нея, служи само като форма на осъществяване на абстрактно-човешки труд. В стойностния израз на платното полезността на шивашкия труд не се състои в това, че той прави дрехи, а следователно и хора^[*1], а в това, че той създава едно тяло, което очевидно е стойност, значи е кристализиран труд, който по нищо не се различава от труда, овеществен в стойността на платното. За да стане такова огледало на стойността, самият шивашки труд не трябва да отразява нищо друго освен своето абстрактно свойство на човешки труд изобщо.

Във формата на шивачеството, както и във формата на тъкачеството се изразходва човешка работна сила. Поради това и двете имат общото свойство на човешки труд и затова в известни случаи, напр. при произвеждането на стойност, трябва да се разглеждат само от тази гледна точка. Всичко това не е мистериозно. Но в стойностния израз на стоката работата се изменя. Напр. за да изразим, че тъкачеството образува стойността на платното не в своята конкретна форма като тъкачество, а в своето общо качество на човешки труд, ние му противопоставяме шивачеството, конкретния труд, който произвежда еквивалента на платното, като осезаема форма на осъществяването на абстрактно-човешки труд.

И тъй, втора особеност на еквивалентната форма е, че конкретен труд става форма на проявление на своята противоположност, на абстрактно-човешки труд.

Но тъй като този конкретен труд, шивачеството, служи тук за прост израз на неразличим човешки труд, то той в тази си форма е тъждествен на друг труд, на труда, който се съдържа в платното и поради това е труд в непосредствено обществена форма, макар да е само частен труд, както и всеки друг труд, който произвежда стоки. Тъкмо затова той се представя в един продукт, който е непосредствено разменим с друга стока. Следователно трета особеност на еквивалентната форма е, че частен труд става форма на своята противоположност, труд в непосредствено-обществена форма.

Ние ще схванем още по-добре последните две изтъкнати тук особености на еквивалентната форма, ако се върнем назад към великия изследовател, който пръв е анализирал стойностната форма, както и много други форми на мисленето, на обществото и на природата. Това е Аристотел.

Преди всичко Аристотел ясно посочва, че паричната форма на стоката е само по-развит образ на простата форма на стойността, т. е. на изразяването на стойността на една стока в някоя друга стока, защото той казва:

„5 легла = 1 къща“ („κλῖναι πέντε ἀντὶ οἰκίας“)

„не се различава“ от:

„5 легла = толкова и толкова пари“ („κλῖναι πέντε ἀντὶ ... ὅσου αἱ πέντε κλῖναι“)

По-нататък той е схванал, че стойностното отношение, в което се съдържа този стойностен израз, обуславя от своя страна качественото отъждествяване на къщата с леглата, и че тези сетивно различни неща без такова тъждество на техните същности не могат да влизат във взаимно съотношение като съизмерими величини. „Размяна — казва той — не може да има без равенство, а равенство не може да има без съизмеримост“ („οὔτ᾿ ἰσότης μὴ οὔσης συμμετρίας“). Но тук той се запъва и се отказва от по-нататъшния анализ на стойностната форма. „Но пък в действителност е невъзможно („τῇ μὲν οὖν ἀληθείᾳ ἀδύνατον“) толкова разновидни неща да бъдат съизмерими“, т. е. качествено еднакви. Това приравняване може да бъде само нещо чуждо на действителната природа на нещата, значи само „помощно средство за задоволяване на практически нужди“.^[29]

Така че Аристотел сам ни казва кое осуетява неговия по-нататъшен анализ — това е липсата на понятието стойност. Какво нещо е онази еднаквост, т. е. общата субстанция, която в израза на стойността на леглото представя къщата за легло? Такова нещо „в действителност не може да съществува“, казва Аристотел. Защо? По отношение на леглото къщата представлява нещо еднакво, доколкото тя представлява онова, което е наистина еднакво в двете, в леглото и в къщата. А то е — човешкият труд.

Но че във формата на стоковите стойности всички видове труд са изразени като еднакъв и следователно като равностоен човешки труд — това нещо Аристотел не е можел да извлече от самата стойностна форма, тъй като гръцкото общество е почивало на робския труд и затова е имало за естествена основа неравенството на хората и на техните работни сили. Тайната на стойностния израз — равенството и равнозначността на всички видове труд, защото и доколкото те са човешки труд изобщо — може да бъде разчетена само когато понятието за човешкото равенство получи вече устойчивостта на народен предразсъдък. Но това е възможно едва в едно общество, в което стоковата форма е всеобща форма на продукта на труда, значи и отношението на хората помежду им като стокопритежатели е господстващо обществено отношение. Геният на Аристотел блести именно с това, че той открива в стойностния израз на стоките едно отношение на равенство. Само историческите граници на обществото, в което той е живял, му пречат да открие в какво „в действителност“ се състои това отношение на равенство.

4. Простата форма на стойността в нейната цялост

Простата форма на стойността на една стока се съдържа в нейното стойностно отношение към друга, различна по вид стока или в разменното отношение с нея. Стойността на стоката А качествено се изразява чрез непосредствената разменимост на стоката В със стоката А. Количествено тя се изразява чрез разменимостта на определено количество от стоката В с дадено количество от стоката А. С други думи: стойността на една стока е самостоятелно изразена с представянето ѝ като „разменна стойност“. Когато в началото на тази глава ние по общоприетия начин казахме: стоката е потребителна стойност и разменна стойност, това беше, строго казано, неправилно. Стоката е потребителна стойност, или предмет за потребление, и „стойност“. Тя разкрива тази своя двойна природа, когато нейната стойност получава една особена форма на проявление, различна от нейната натурална форма — формата на разменна стойност; и тя никога не притежава тази форма — ако бъде разглеждана изолирано, — а винаги я притежава само в стойностното или разменно отношение с една друга, различна от нея стока. Щом запомним това, споменатият начин на изразяване не води към грешки, а само служи за краткост.

Нашият анализ доказа, че стойностната форма, или стойностният израз, на стоката произтича от природата на стоковата стойност, а не обратното — че стойността и нейната величина произтичат от начина на тяхното изразяване като разменна стойност. Това обаче е заблуждението както на меркантилистите и техните съвременни поклонници от рода на Ферие, Ганил и др.²²⁾, така и на техните антиподи, съвременните търговски пътници на свободната търговия, от рода на Бастиа и нему подобните. Меркантилистите пренасят центъра на тежестта върху качествената страна на стойностния израз, следователно върху еквивалентната форма на стоката, която форма намира в парите своя завършен израз и, наопаки, съвременните амбулантни търговци на фрийтрейдърска стока, които на всяка цена трябва да я разпродадат — върху количествената страна на относителната форма на стойността. Следователно за тях и стойността, и величината на стойността на стоката съществуват само когато те бъдат изразени чрез разменното отношение, т. е. само във всекидневния ценоразпис. Шотландецът Маклеод в своята функция на човек, който трябва колкото може по-многоучено да украсява забърканите представи на банкерите от Ломбард стрийт^[30], представлява сполучлив синтез между суеверните меркантилисти и просветените амбулантни търговци на свободната търговия.

Ако разгледаме по-отблизо стойностния израз на стоката А, който се съдържа в стойностното ѝ отношение към стоката В, ще видим, че в рамките на това отношение натуралната форма на стоката А се явява само като образ на потребителна стойност, а натуралната форма на стоката В — само като стойностна форма, или като стойностен образ. Така че скритата в стоката вътрешна противоположност между потребителна стойност и стойност се изразява чрез една външна противоположност, т. е. чрез отношението между две стоки, в което едната стока, чиято стойност трябва да бъде изразена, важи непосредствено само като потребителна стойност, а другата стока, в която се изразява стойност, важи непосредствено само като разменна стойност. Следователно простата форма на стойността на една стока е простата форма на проявление на съдържащата се в нея противоположност между потребителна стойност и стойност.

Продуктът на труда е при всички обществени условия предмет за потребление, но само една исторически определена епоха на развитието — която представя труда, изразходван за произвеждането на даден потребителен предмет като негово „предметно“ свойство, т. е. като негова стойност — превръща продукта на труда в стока. От това следва, че простата стойностна форма на стоката е същевременно и проста стокова форма на продукта на труда, че следователно и развитието на стоковата форма съвпада с развитието на стойностната форма.

Още първият поглед показва недостатъчността на простата форма на стойността, на тази зародишна форма, която, едва като мине през цяла редица от метаморфози, узрява до форма на цена.

Изразяването на стойността на стоката А в каквато и да било стока В отличава стойността на стоката А само от нейната собствена потребителна стойност и затова я поставя в разменно отношение само спрямо някоя отделна, различна от нея стока; но то не изразява качественото ѝ равенство и количествената ѝ пропорционалност с всички други стоки. На простата относителна форма на стойността на една стока отговаря отделната еквивалентна форма на някоя друга стока. Така в относителния стойностен израз на платното дрехата има еквивалентна форма, или форма на непосредствена разменимост, само по отношение на тази отделна стока платно.

Впрочем отделната стойностна форма сама преминава в по- пълна форма. Наистина, чрез нея стойността на една стока А се изразява само в една стока от друг вид. Но от какъв вид е тази стока — дреха ли, желязо ли, пшеница ли и т. н., — това е съвсем безразлично. Следователно, след като една стока влезе в стойностно отношение с този или онзи вид стока, образуват се различни, прости стойностни изрази на една и съща стока.^22a) Броят на нейните възможни стойностни изрази е ограничен само от броя на различните от нея видове стоки. Затова нейният изолиран стойностен израз се превръща в ред от различни прости стойностни изрази, който може да бъде удължен произволно.

В. ПЪЛНА, ИЛИ РАЗГЪНАТА ФОРМА НА СТОЙНОСТТА

z стока А = u стока В, или = v стока С, или = w стока D, или = х стока Е, или = и т. н.

(20 аршина платно = 1 дреха, или = 10 фунта чай, или = 40 фунта кафе, или = 1 квартер пшеница, или = 2 унции злато, или = 1/2 тон желязо, или = и т. н.).

1. Разгънатата относителна форма на стойността

Стойността на една стока, напр. на платното, е изразена сега в безброй други елементи на стоковия свят. Всяко друго стоково тяло става огледало на стойността на платното.²³⁾ По този начин и самата тази стойност сега наистина се проявява като безформен, неразличим човешки труд. Защото трудът, който я образува, сега изрично е представен като труд, равнозначен на всеки друг човешки труд, каквато и натурална форма да има той и независимо от това, дали той е овеществен в дреха, пшеница, желязо, злато и т. н. Поради това платното чрез своята стойностна форма влиза сега в обществено отношение вече не само с един отделен вид стока, но и с целия стоков свят. Като стока то е гражданин на тоя свят. Същевременно безкрайният ред на изразите на стоковата стойност показва, че за нея е безразлично в каква отделна форма на потребителната стойност тя се проявява.

В първата форма: 20 аршина платно = 1 дреха, обстоятелството, че тези две стоки са разменими в едно определено количествено отношение, може да е случайно. Във втората форма, наопаки, веднага проличава една основа, която съществено се различава от случайната проява и я определя. Стойността на платното остава еднакво голяма, независимо от това, дали тя ще бъде изразена в дреха или в кафе, или в желязо и т. н., т. е. в безброй различни стоки, принадлежащи на най-различни притежатели. Случайното отношение между двама индивидуални стокопритежатели отпада. Става очевидно, че не размяната регулира величината на стоковата стойност, а, обратно, величината на стойността на стоката регулира нейните разменни отношения.

2. Отделната еквивалентна форма

Всяка стока, като напр. дреха, чай, пшеница, желязо и т. н., играе в стойностния израз на платното ролята на еквивалент, т. е. на стойностно тяло. Определената натурална форма на всяка от тези стоки сега е отделна еквивалентна форма наред с много други. Също тъй и разнообразните определени, конкретни видове полезен труд, съдържащи се в различните стокови тела, сега важат като множество отделни форми на осъществяване или проявяване на човешки труд изобщо.

3. Недостатъци на пълната, или разгънатата форма на стойността

Първо, относителният стойностен израз на стоката е незавършен, тъй като редицата от изрази на нейната стойност е безкрайна. Веригата, която се образува от стойностните уравнения, може непрекъснато да бъде продължена с всеки новопоявил се вид стока, който дава материал за нов стойностен израз. Второ, тя образува пъстра мозайка от разпадащи се и разнородни стойностни изрази. И ако, най-сетне — както трябва да стане, — относителната стойност на всяка стока бъде изразена в тази разгъната форма, то относителната стойностна форма на всяка стока ще бъде безкраен ред от стойностни изрази, различен от относителната стойностна форма на всяка друга стока. Недостатъците на разгънатата относителна форма на стойността се отразяват върху съответната ѝ еквивалентна форма. Тъй като натуралната форма на всеки отделен вид стока се явява тук като отделна еквивалентна форма наред с безброй други отделни еквивалентни форми, то съществуват изобщо само ограничени еквивалентни форми, всяка от които изключва другите. Също така и определеният, конкретният вид полезен труд, който се съдържа във всеки отделен стоков еквивалент, се явява само като отделна, неизчерпателна форма на проявление на човешкия труд. Последният наистина притежава своята пълна, или изчерпателна форма на проявление в цялата съвкупност на тези отделни форми на проявление. Но тук той няма единна форма на проявление.

Впрочем разгънатата относителна форма на стойността се състои само от сбор от прости относителни стойностни изрази или от уравнения от първата форма като

20 аршина платно = 1 дреха,

20 аршина платно = 10 фунта чай и т. н.

Но всяко от тези уравнения съдържа в себе си и обратното равнозначно уравнение:

1 дреха = 20 аршина платно,

10 фунта чай = 20 аршина платно и т. н.

И наистина: ако един човек разменя своето платно с много други стоки и с това изразява неговата стойност в цяла редица други стоки, то тогава и многото други стокопритежатели трябва по необходимост също да разменят своите стоки с платното и следователно да изразяват стойностите на своите различни стоки в една и съща трета стока, в платно. — И тъй, ако преобърнем реда: 20 аршина платно = 1 дреха, или = 10 фунта чай, или = и т. н., т. е. ако изразим обратното отношение, което по същество вече се съдържа в този ред, ще получим:

С. ВСЕОБЩАТА ФОРМА НА СТОЙНОСТТА

ch01-1

1. Изменен характер на формата на стойността

Сега стоките изразяват своите стойности: 1) просто, защото ги изразяват в една единствена стока, и 2) еднородно, защото ги изразяват в една и съща стока. Тяхната стойностна форма е проста и обща за всички, затова е всеобща.

Формите I и II достигаха само до изразяване на стойността на една стока като нещо различно от нейната собствена потребителна стойност или от нейното стоково тяло.

Първата форма даваше стойностни уравнения като: 1 дреха = 20 аршина платно; 10 фунта чай = 1/2 тон желязо и т. н. Стойността на дрехата се изразява като нещо равно на платно, стойността на чая — като нещо равно на желязо и т. н., но изразите равно на платно и равно на желязо, тези стойностни изрази на дрехата и на чая, са също тъй различни, както платното и желязото. Очевидно тази форма практически се среща само при наченките на размяната, когато продуктите на труда са се превръщали в стоки само при случайни и изолирани актове на размяна.

Втората форма по-пълно от първата отделя стойността на една стока от нейната собствена потребителна стойност, защото стойността напр. на дрехата тук се противопоставя на своята натурална форма във всички възможни видове, като нещо равно на платно, на желязо, на чай и т. н. — на всичко друго освен на дреха. От друга страна, тук е съвсем изключен всеки общ стойностен израз на стоките, понеже в стойностния израз на всяка отделна стока всички други стоки сега се явяват само във формата на еквиваленти. Разгънатата стойностна форма се среща в действителност за пръв път тогава, когато даден продукт на труда, напр. добитък, се разменя с разни други стоки не вече по изключение, а по обичай.

Новополучената форма II изразява стойностите на стоковия свят в една и съща, излъчена от него стока, напр. в платно, и по този начин изразява стойностите на всички стоки чрез тяхното равенство с платното. Като нещо равно на платното, стойността на всяка стока сега вече се различава не само от своята собствена потребителна стойност, но и от всяка потребителна стойност и именно с това тя изразява онова, което ѝ е общо с всички стоки. Така че едва тази форма наистина отнася стоките една към друга като стойности или ги оставя да се проявяват една към друга като разменни стойности.

Двете по-раншни форми изразяват стойността на всяка стока било в една-единствена стока от друг вид, било в редица от множество различни от нея стоки. И в двата случая това е, тъй да се каже, частна работа на отделната стока да си даде стойностна форма и тя постига това без помощта на другите стоки. Те играят спрямо нея само пасивната роля на еквивалент. Напротив, всеобщата форма на стойността възниква само като общо дело на целия стоков свят. Една стока получава всеобщ стойностен израз само защото всички други стоки едновременно изразяват своята стойност в същия еквивалент и всеки новопоявяващ се вид стока трябва да ги последва. По такъв начин проличава, че стойностната предметност на стоките — тъй като тя е само „общественото битие“ на същите — може да бъде изразена само чрез тяхното всестранно обществено отношение и затова тяхната стойностна форма трябва да бъде обществено валидна форма.

Във формата на неща, равни на платното, всички стоки сега вече се явяват не само като качествено равни, като стойности изобщо, но същевременно и като количествено сравними величини на стойността. Тъй като стоките отразяват величините на своята стойност в един и същ материал — в платното, то тези величини на стойността се отразяват взаимно. Напр. 10 фунта чай = 20 аршина платно, и 40 фунта кафе = 20 аршина платно; следователно 10 фунта чай = 40 фунта кафе, или в 1 фунт кафе се съдържа само 1/4 от субстанцията на стойността, от труда, който се съдържа в 1 фунт чай.

Всеобщата относителна стойностна форма на стоковия свят придава на излъчената от тоя свят... еквивалентна стока, на платното, характера на всеобщ еквивалент. Неговата собствена натурална форма е общ стойностен образ за този стоков свят, затова платното е непосредствено разменимо с всички други стоки. Неговата телесна форма е видимото въплъщение, всеобщата обществена обвивка на всеки човешки труд. Тъкачеството, частният труд, който произвежда платно, се намира същевременно и във всеобща обществена форма, във формата на равенство с всички други видове труд. Безбройните уравнения, от които се състои всеобщата форма на стойността, приравняват едно след друго реализирания в платното труд към труда, който се съдържа във всяка друга стока, и с това правят тъкачеството всеобща форма на проявление на човешкия труд изобщо. По този начин овещественият в стоковата стойност труд е не само отрицателно изразен като труд, от който са заличени всички конкретни форми и полезни свойства на разните видове действителен труд, но отчетливо изпъква и неговата собствена положителна природа. Тя представлява свеждането на всички видове действителен труд към техния общ характер на човешки труд, към изразходването на човешка работна сила.

Всеобщата форма на стойността, която представя продуктите на труда само като безформен, неразличим човешки труд, показва със своята собствена структура, че тя е общественият израз на стоковия свят. С това тя разкрива, че вътре в този свят общочовешкият характер на труда съставя неговият специфичен обществен характер.

2. Отношение между развитието на относителната форма на стойността
и развитието на еквивалентната форма

На степента в развитието на относителната форма на стойността отговаря степента в развитието на еквивалентната форма. Но — и това е важно да се отбележи — развитието на еквивалентната форма е само израз и резултат на развитието на относителната форма на стойността.

Простата, или единичната, относителна форма на стойността на една стока превръща друга стока в отделен еквивалент. Разгънатата форма на относителната стойност — това изразяване на стойността на една стока във всички други стоки — им придава формата на разнообразни отделни еквиваленти. Най-сетне, даден отделен вид стока получава форма на всеобщ еквивалент, тъй като всички други стоки обръщат тази стока в материал на своята единна всеобща стойностна форма.

Но в същата степен, в която се развива стойностната форма изобщо, се развива и противоположността между двата нейни полюса — между относителната форма на стойността и еквивалентната форма.

Още първата форма — 20 аршина платно = 1 дреха — съдържа тази противоположност, но не я фиксира. Според това, дали четем уравнението отляво надясно или обратно, всяка от двете стокови крайности, като платно и дреха, се намира ту в относителна форма на стойността, ту в еквивалентна форма. Тук е все още мъчно да се установи полярната противоположност.

Във формата II само един вид стока може винаги напълно да разгъне своята относителна стойност и самата тя притежава разгъната относителна форма на стойността само защото и доколкото всички други стоки ѝ противостоят в еквивалентна форма. Тук вече не можем да разместим двете части на стойностното уравнение, като напр: 20 аршина платно = 1 дреха, или = 10 фунта чай, или = 1 квартер пшеница, или = и т. н. — без да променим целия му характер и без да го превърнем от пълната във всеобщата форма на стойността.

Последната форма, форма III, придава най-сетне на стоковия свят всеобщата и обществена относителна форма на стойността, защото и доколкото всички стоки, които влизат в стоковия свят — с едно единствено изключение, — са изключени от всеобщата еквивалентна форма. Дадена стока, напр. платното, се намира във формата на непосредствена разменимост с всички други стоки, или в непосредствена обществена форма, защото и доколкото всички други стоки не се намират в нея.²⁴⁾

Наопаки, стоката, която фигурира като всеобщ еквивалент, е изключена от единната и затова всеобща относителна форма на стойността на стоковия свят. За да може платното или изобщо някоя стока, която се намира във форма на всеобщ еквивалент, да участва едновременно и във всеобщата относителна форма на стойността, тя би трябвало да служи сама на себе си за еквивалент. Тогава бихме получили: 20 аршина платно = 20 аршина платно, тавтология, в която не е изразена нито стойност, нито величина на стойността. За да изразим относителната стойност на всеобщия еквивалент, ние трябва да обърнем формата III. Всеобщият еквивалент няма никаква обща с всички други стоки относителна стойностна форма, а неговата стойност се изразява относително в безкрайния ред на всички други стокови тела. Така че разгънатата относителна форма на стойността, или формата II, сега се явява като специфична относителна форма на стойността на стоката еквивалент.

3. Преход от всеобщата форма на стойността към паричната форма

Всеобщата еквивалентна форма е форма на стойността изобщо. Така че тя може да бъде представена от всяка стока. От друга страна, една стока се намира във всеобща еквивалентна форма (форма III) само защото и доколкото всички други стоки я отделят от своята среда като еквивалент. И само от момента, когато това отделяне окончателно се е ограничило върху един специфичен вид стока, единната относителна форма на стойността на стоковия свят е придобила обективна трайност и всеобща обществена валидност.

Специфичната стока, с чиято натурална форма обществено се сраства еквивалентната форма, става парична стока, или функционира като пари. Да играе в стоковия свят ролята на всеобщ еквивалент става нейна специфична обществена функция, а следователно и неин обществен монопол. Това привилегировано място сред стоките, които във форма II фигурират като отделни еквиваленти на платното, а във форма III заедно изразяват в платното своята относителна стойност, исторически е завоювала една определена стока — златото. Затова, ако във формата III вместо стоката платно турим стоката злато, ще получим:

D. ПАРИЧНА ФОРМА

ch01-2

При прехода от форма I във форма II и от форма II във форма III стават съществени промени. Напротив, формата IV по нищо не се различава от формата III освен по това, че сега вместо платното златото притежава всеобщата еквивалентна форма. Във формата IV златото играе тази роля, каквато платното във формата III — всеобщ еквивалент. Напредъкът се състои само в това, че формата на непосредствена всеобща разменимост, или всеобщата еквивалентна форма, сега по силата на обществения обичай окончателно се е сраснала със специфичната натурална форма на стоката злато.

Златото противостои на другите стоки като пари само защото по-рано вече им е противостояло като стока. Както всички други стоки, то също е функционирало и като еквивалент — било като отделен еквивалент при единични разменни актове, било като особен еквивалент наред с други стокови еквиваленти. Полека-лека то почнало да функционира в по-тесни или по-широки области като всеобщ еквивалент. И щом придобило монопола върху това място в стойностния израз на стоковия свят, то станало парична стока, и едва от този момент, когато то вече е станало парична стока, формата IV започва да се различава от формата III, или всеобщата форма на стойността се превръща в парична форма.

Простият относителен стойностен израз на една стока, напр. на платното, в онази стока, която вече функционира като парична стока, напр. в златото, е ценовата форма. „Ценовата форма“ на платното следователно е:

20 аршина платно = 2 унции злато,

или ако 2 фунта стерлинги е монетното наименование на 2 унции злато, тогава

20 аршина платно = 2 фунта стерлинги.

Мъчнотията в разбирането на паричната форма се състои в разбирането на всеобщата еквивалентна форма, т. е. на всеобщата форма на стойността изобщо, на формата III. Формата III се разрешава в обратна посока във формата II, в разгънатата форма на стойността, а неин конституиращ елемент е формата I: 20 аршина платно = 1 дреха, или х стока А — у стока В. Затова простата стокова форма е зародишът на паричната форма.

4. СТОКОВИЯТ ФЕТИШИЗЪМ И НЕГОВАТА ТАЙНА

На пръв поглед една стока изглежда съвсем просто и тривиално нещо. Нейният анализ показва, че тя е нещо твърде забъркано, пълно с метафизични тънкости и теологични хитрини. Доколкото тя е потребителна стойност, в нея няма нищо мистериозно — все едно дали я разглеждаме от гледна точка на това, че тя със своите свойства задоволява човешки потребности, или от гледна точка на това, че тя придобива тези свойства само като продукт на човешки труд. Съвсем ясно е, че човек със своята дейност изменя формите на природните материали по един полезен за него начин. Формата на дървото например се изменя, когато от него правим маса. И все пак масата си остава дърво, най-обикновено сетивно нещо. Но щом се яви като стока, тя веднага се превръща в сетивно- свръхсетивно нещо. Тя не само стои с краката си на земята, но по отношение на всички други стоки застава на главата си и в тази нейна дървена глава се пораждат капризи, много по-чудновати, отколкото ако тя от само себе си започнеше да танцува.²⁵⁾

Следователно мистичният характер на стоката не произтича от нейната потребителна стойност. Също така той не произтича и от съдържанието на стойностните определения. Първо, защото колкото и да са различни отделните видове полезен труд или производителна дейност, физиологическа истина е, че те са функции на човешкия организъм и че всяка такава функция, каквото и да бъде нейното съдържание и форма, е по същество изразходване на човешки мозък, нерви, мускули, сетивни органи и т. н. И второ, онова, което лежи в основата на определението на величината на стойността — времетраенето на това изразходване, или количеството на труда, — се различава дори осезателно от качеството на труда. Работното време, което струва произвеждането на средствата за живот, е трябвало да интересува хората при всички обществени формации, макар и нееднакво на различните стъпала на развитието.²⁶⁾ Най-сетне, щом хората по какъвто и да е начин работят един за друг, то и техният труд добива обществена форма.

И тъй, откъде произлиза загадъчният характер на продукта на труда, когато той приеме стокова форма? Очевидно от самата тази форма. Еднородността на различните видове човешки труд придобива вещната форма на качество, еднакво за всички продукти на труда — стойността; мярката за изразходването на човешката работна сила чрез неговото времетраене добива формата на величина на стойността на продуктите на труда; и най-сетне — онези отношения между производителите, в които се осъществяват казаните обществени определения на техния труд, добиват формата на обществено отношение на продуктите на труда.

Така че тайнствеността на стоковата форма се състои просто в това, че тя отразява за хората обществения характер на техния собствен труд като вещен характер на самите продукти на труда, като обществени природни свойства на тези неща, а поради това и общественото отношение на производителите към общата маса на труда се отразява във вид на съществуващо вън от тях обществено отношение между вещи. Чрез това quid pro quo [появяване на едно вместо друго] продуктите на труда стават стоки, сетивно-свръхсетивни, или обществени неща. Така светлинното въздействие на дадено нещо върху зрителния нерв се изразява не като субективно раздразнение на самия зрителен нерв, а като вещна форма на нещо, което се намира вън от окото. Но при гледане действително се хвърля светлина от дадено нещо, от външен предмет, върху друго нещо — окото. Това е физическо отношение между физически неща. Но стоковата форма и стойностното отношение на продуктите на труда, в което тя се проявява, нямат абсолютно нищо общо с тяхната физическа природа и с вещните отношения, които произтичат от нея. Това е само определено обществено отношение между самите хора, което приема за тях фантастичната форма на отношение между нещата. Затова, за да намерим аналогия, би трябвало да се впуснем в мъглявата област на религиозния свят. В него продуктите на човешкия мозък изглеждат като самостоятелни същества, надарени със собствен живот и намиращи се в отношения помежду си и с хората. Същото става в стоковия свят с произведенията на човешката ръка. Това нещо аз наричам фетишизъм, който е присъщ на продуктите на труда, когато те биват произвеждани като стоки, и който затова е неотделим от стоковото производство.

Този фетишен характер на стоковия свят произтича, както вече показа предходният анализ, от своеобразния обществен характер на труда, който произвежда стоки.

Изобщо предметите за потребление стават стоки само защото са продукти на независими един от друг частни видове труд. Съвкупността на тези частни видове труд съставя целокупният труд на обществото. Тъй като производителите влизат в обществен контакт едва чрез размяната на своите продукти на труда, то и специфичният обществен характер на техните частни видове труд се проявява само в пределите на тази размяна. С други думи, частните видове труд в действителност действат като звена на целокупния обществен труд само чрез отношенията, които размяната установява между продуктите на труда, а чрез тях и между производителите. Ето защо за производителите обществените отношения на техните частни видове труд се явяват такива, каквито те са в действителност, т. е. не като непосредствено обществени отношения между самите лица в техния труд, а, обратно, като вещни отношения между лицата и обществени отношения между вещите.

Едва в рамките на своята размяна продуктите на труда придобиват обществено-еднаква стойностна предметност, отделена от техните сетивно-различни потребителни стойности. Това раздвоение на продукта на труда на нещо полезно и нещо, което въплъщава стойност, се осъществява практически само когато размяната вече е добила достатъчно разпространение и такова значение, че могат да се произвеждат полезни предмети специално за размяна и стойностният характер на вещите се взема под внимание още при тяхното производство. От този момент частните видове труд на производителите получават наистина двояк обществен характер. От една страна, те, като определени полезни видове труд, трябва да задоволяват определена обществена потребност и с това да се утвърдят като звена на целокупния труд на естествено развилата се система на общественото разделение на труда. От друга страна, те задоволяват само разнообразните потребности на своите собствени производители, доколкото всеки отделен вид на частния полезен труд е заменим с всеки друг вид частен полезен труд и следователно му е равнозначен. Еднаквостта на toto coelo [напълно] различни видове труд може да се състои само в абстрахирането от тяхната действителна нееднаквост, в свеждането им към оня общ характер, който те притежават като изразходване на човешка работна сила, на абстрактно-човешки труд. Мозъкът на частните производители отразява този двояк обществен характер на техния частен труд само във формите, които се явяват в практическите им отношения, в размяната на продуктите, т. е. той отразява общественополезния характер на техните частни видове труд в такава форма, че продуктът на труда трябва да бъде полезен, но не за самия производител, а за други хора; а обществения характер на еднаквостта на разнородните видове труд той отразява в такава форма, че тези материално различни неща — продуктите на труда, са стойности.

Следователно, хората съпоставят един на друг продуктите на своя труд като стойности не защото смятат тези вещи само като вещни обвивки на еднороден човешки труд. Наопаки. Като приравняват при размяната своите разнородни продукти като стойности, те приравняват своите различни видове труд като човешки труд. Те не съзнават това, но го вършат.²⁷⁾ Така че на челото на стойността не е написано какво нещо е тя. Напротив, стойността превръща всеки продукт на труда в обществен йероглиф. По-сетне хората се стараят да разчетат смисъла на йероглифа, да отгатнат тайната на своя собствен обществен продукт — защото определението на предметите за потребление като стойности е също така техен обществен продукт, както и езикът. По-късното научно откритие, че продуктите на труда, доколкото те са стойности, са само вещни изрази на изразходвания за тяхното произвеждане човешки труд, създава епоха в историческото развитие на човечеството, но никак не разпръсва вещната привидност на обществения характер на труда. Това, което важи само за тази отделна форма на производство, за стоковото производство, а именно, че специфично-общественият характер на независимите един от друг частни видове труд се състои в тяхната еднаквост като човешки труд и приема формата на стойностен характер на продуктите на труда — това и преди, и след казаното откритие се струва на хората, които са сковани в условията на стоковото производство, като също тъй окончателна истина, каквато е и въздухът като форма на физическо тяло, която продължава да съществува и след като науката разложи въздуха на неговите съставни елементи.

Хората, които си разменят продукти, се интересуват практически преди всичко от въпроса колко чужди продукти получават срещу своя собствен продукт, т. е. в какви пропорции се разменят продуктите помежду им. Когато тези пропорции узреят до известна обичайна трайност, те изглеждат като да произтичат от самата природа на продуктите на труда, така че напр. един тон желязо и 2 унции злато са равностойни, също както 1 фунт злато и 1 фунт желязо са еднакво тежки въпреки техните различни физически и химически свойства. В действителност стойностният характер на продуктите на труда се затвърждава едва чрез тяхното реализиране като стойностни величини. Последните непрекъснато се променят, независимо от желанието, предвиждането и дейността на разменящите. Тяхното собствено обществено движение приема за тях формата на движение на вещи, под чийто контрол те се намират, вместо сами да го контролират. Необходимо е пълно развитие на стоковото производство, докато от самия опит израсне научното разбиране, че частните видове труд, извършвани независимо един от друг, но всестранно зависими един от друг като естествено развили се звена на общественото разделение на труда, постоянно биват свеждани в определени пропорции към тяхната обществена мярка, тъй като работното време, обществено необходимо за произвеждане на техните продукти, насилствено си пробива път като регулиращ природен закон сред случайните и постоянно колебаещи се разменни отношения на техните продукти, също както напр. действа законът за тежестта, когато къщата се сгромоляса върху главата на някого.²⁸⁾ Така че определението на величината на стойността чрез работното време е тайна, която е скрита под видимите движения на относителните стокови стойности.

Разкриването ѝ отстранява привидността, че величината на стойността на продуктите на труда се определя чисто случайно, но то съвсем не отстранява нейната вещна форма.

Изследването на формите на човешкия живот, а следователно и техният научен анализ, избира изобщо път, противоположен на действителното развитие. То започва post festum [със закъснение], т. е. изхожда от готовите резултати на процеса на развитието. Формите, които слагат върху продуктите на труда печата на стоки и поради това са предпоставки за стоковото обръщение, притежават устойчивостта на природни форми на обществения живот преди още хората да са се опитали да си дадат сметка не за историческия характер на тези форми, които, напротив, вече им се струват неизменни, а за тяхното съдържание. Така само анализът на стоковите цени доведе до определението на величината на стойността и само общият паричен израз на стоките даде възможност да се фиксира техният стойностен характер. Но именно тази завършена форма на стоковия свят — паричната форма — не разкрива, а, напротив, вещно забулва обществения характер на частните видове труд, а значи и обществените отношения на частните производители. Когато казвам, че дрехата, обущата и т. н. се отнасят към платното като към всеобщо въплъщение на абстрактен човешки труд, нелепостта на този израз бие в очи. Но когато производителите на дрехи, на обуща и т. н. отнасят тези стоки към платното или — което е все същото — към златото или среброто като към всеобщ еквивалент, тогава отношението на техните частни видове труд към целокупния обществен труд им се представя именно в тази нелепа форма.

Именно този род форми образуват категориите на буржоазната икономия. Те са обществено валидни, следователно обективни мисловни форми за производствените отношения на този исторически определен обществен начин на производство, на стоковото производство. Поради това целият мистицизъм на стоковия свят, цялата магия и фантасмагория, която забулва в мъгла продуктите на труда, произвеждани на базата на стоковото производство, изчезва веднага щом се обърнем към други форми на производството.

Тъй като политическата икономия обича робинзонадите²⁹⁾, нека и на нашия остров се появи най-напред Робинзон. Колкото и да е невзискателен, той все пак трябва да задоволи различните си потребности и затова трябва да извършва различни видове полезен труд — да прави сечива, да произвежда мебели, да опитомява лами, да лови риба, да ходи на лов и т. н. За молитвите и други такива тук не говорим, тъй като за нашия Робинзон те са удоволствие и той гледа на такъв род дейност като на почивка. Въпреки разнообразието на своите производителни функции, той знае, че те са само различни форми на дейността на един и същ Робинзон, следователно са само различни видове човешки труд. Самата нужда го кара точно да разпределя своето време между различните функции. Дали едната ще заеме по-голямо, а другата по-малко място в неговата целокупна дейност — това зависи от по-големите или по-малките трудности, които трябва да преодолее за постигане на търсения полезен ефект. Поучен от опита, нашият Робинзон, който е спасил от корабокрушението часовник, сметководен дневник, мастило и перо, като добър англичанин скоро започва да води сметководство сам за себе си. Неговият инвентарен опис съдържа списък на предметите за потребление, които той притежава, на различните действия, необходими за тяхното производство, и, най-сетне, работното време, което той средно изразходва за определени количества от тези различни продукти. Всички отношения между Робинзон и нещата, които съставят създаденото от него негово богатство, са тук толкова прости и прозрачни, че дори г. Макс Вирт би ги разбрал без особено напрягане на ума. И все пак в тях се съдържат всички съществени определения на стойността.

Да се пренесем сега от светлия Робинзонов остров в мрачното европейско средновековие. Вместо независимия човек тук намираме само зависими хора — крепостни и земевладелци, васали и сюзерени, светски лица и попове. Личната зависимост характеризира както обществените отношения на материалното производство, така и възникналите върху тази основа сфери на живота. Но именно защото отношенията на лична зависимост образуват дадената обществена основа, трудът и продуктите няма защо да приемат различен от тяхната реалност фантастичен образ. Те се включват в обществения механизъм като натурална служба и натурални тегоби. Тук непосредствено обществена форма на труда е неговата натурална форма, неговата особеност, а не неговата всеобщност — както е в обществото, основано върху стоковото производство. Крепостният труд също тъй се измерва с времето, както и стокопроизводителният труд, но всеки крепостен селянин знае, че изразходва определено количество от своята лична работна сила в служба на своя господар. Десятъкът, който той трябва да дава на попа, е по-ясен от благословията, която получава от попа. Поради това — както и да съдим за характерните маски, под които тук хората излизат едни срещу други — обществените отношения на лицата в техните видове труд се явяват във всеки случай като техни лични отношения и не са предрешени в обществени отношения на вещите, на продуктите на труда.

За да изследваме общия, т. е. непосредствено обобществения, труд, няма нужда да се връщаме към неговата примитивна форма, която срещаме на прага на историята на всички културни народи.³⁰⁾ По-близък пример представлява патриархалното производство на едно селско семейство, което произвежда за собствените си нужди жито, добитък, прежда, платно, дрехи и т. н. Тези различни неща представляват за семейството различни продукти на неговия семеен труд, но не се явяват едни срещу други като стоки. Различните видове труд, които произвеждат тези продукти, като земеделие, скотовъдство, предене, тъкане, шиене и т. н., са в своята натурална форма обществени функции, защото са функции на семейството, което също така, както и стоковото производство, има свое естествено развило се разделение на труда. Различията по пол и възраст, както и променящите се със смяната на годишните времена природни условия на труда регулират разпределението на труда в семейството и работното време на отделните членове на семейството. Но изразходването на индивидуалните работни сили, измервано с времетраенето на труда, тук по начало придава обществен характер на самите видове труд, тъй като индивидуалните работни сили от самото начало функционират само като органи на съвкупната работна сила на семейството.

Най-сетне, нека за разнообразие си представим един съюз от свободни хора, които работят с общи средства за производство и съзнателно [selbstbewußt] разходват многото си индивидуални работни сили като една обществена работна сила. Тук се повтарят всички определения на Робинзоновия труд, но в обществен, а не в индивидуален мащаб. Всички продукти на Робинзон бяха изключително негови лични произведения и затова непосредствено предмети за негово лично потребление. Целокупният продукт на съюза от свободни хора е обществен продукт. Част от този продукт отново служи като средство за производство. Те си остават обществени. Но друга част членовете на съюза потребяват като средства за живот. Затова тя трябва да бъде разпределена между тях. Начинът на това разпределение ще се променя според характера на самия обществен производителен организъм и степента на историческото развитие на производителите. Само като паралел със стоковото производство нека приемем, че работното време на всеки производител определя неговия дял от средствата за живот. В такъв случай работното време би играло двойна роля. Неговото обществено-планомерно разпределение регулира правилното отношение между различните трудови функции и различните потребности. От друга страна, работното време служи същевременно като мярка на индивидуалното участие на производителя в общия труд, а значи като мярка на онази част от общия продукт, която остава за индивидуално потребление. Обществените отношения на хората към техния труд и към продуктите на техния труд тук остават прозрачно ясни както в производството, тъй и в разпределението.

За едно общество от стокопроизводители, които се намират в такова всеобщо обществено производствено отношение, че се отнасят към своите продукти като към стоки, т. е. като към стойности, и които в тази вещна форма отнасят своите частни видове труд един към друг като еднакъв човешки труд — за такова общество най-подходящата религиозна форма е християнството с неговия култ на абстрактния човек, особено в неговите буржоазни разновидности — протестантството, деизма и т. н. В древноазиатските, античните и т. н. начини на производство превръщането на продукта в стока, а следователно и битието на човека като стокопроизводител, играе подчинена роля, която обаче става толкова по-значителна, колкото повече общинните форми навлизат в стадия на своя залез. Истински търговски народи съществуват само в междините на древния свят^[35], както боговете на Епикур или както евреите в порите на полското общество. Тези древни обществени производствени организми са несравнено по-прости и по-прозрачни от буржоазния, но те почиват или на незрелостта на индивидуалния човек, който още не се е откъснал от пъпното черво на естествената родова връзка с останалите хора, или пък на отношенията на непосредствено господство и подчинение. Те са обусловени от ниското стъпало на развитие на производителните сили на труда и от съответната ограниченост на отношенията между хората в рамките на производствения процес на техния материален живот, т. е. от ограничеността на отношенията им едни към други и към природата. Тази действителна ограниченост мисловно се отразява в древните религии, обожествяващи природата, и в народните поверия. Религиозното отражение на действителния свят може изобщо да изчезне само когато условията на практическия делничен живот на хората всеки ден ще се изразяват в прозрачно-разумни отношения на хората помежду им и към природата. Образът на обществения процес на живота, т. е. на материалния процес на производството, ще снеме своето мистично мъгляво було само когато ще стане продукт на свободно обединили се хора и ще се намира под техния съзнателен, планомерен контрол. Но за това е нужна определена материална основа на обществото или редица от материални условия за съществуване, които от своя страна са самобитен продукт на една дълга и мъчителна история на развитие.

Политическата икономия наистина е анализирала, макар и недостатъчно³¹⁾, стойността и величината на стойността и е разкрила скритото в тези форми съдържание. Но тя никога не е дори поставяла въпроса, защо това съдържание приема такава форма, т. е. защо трудът се изразява в стойността, а времетраенето на труда като негова мярка — във величината на стойността на продукта на труда.³²⁾ Формулите, на чието чело е написано, че принадлежат на една обществена формация, в която процесът на производството господства над хората, а човекът още не е овладял процеса на производството, важат за буржоазното съзнание на тази формация като също тъй разбираща се от само себе си естествена необходимост, както и самият производителен труд. Затова тя третира предбуржоазните форми на обществения производствен организъм така както напр. църковните отци третират предхристиянските религии.³³⁾

Доколко някои от икономистите са заблудени от присъщия на стоковия свят фетишизъм, или от предметната привидност на обществените определения на труда, доказва между другото скучно-блудкавият спор върху ролята на природата в образуването на разменната стойност. Тъй като разменната стойност е определен обществен начин на изразяване на изразходвания за дадено нещо труд, тя не може да съдържа повече природно вещество, отколкото напр. валутният курс.

Тъй като стоковата форма е най-общата и най-неразвитата форма на буржоазното производство, поради което тя е възникнала твърде рано, макар че не е била така господстваща, а следователно и така характерна, както в днешни дни, то нейният фетишен характер като че ли все още лесно е могъл да се прозре. Но в по- конкретните форми изчезва дори и тази привидна простота. Откъде възникват илюзиите на монетарната система? От това, че тя не можа да разбере, че златото и среброто като пари представляват обществено производствено отношение, обаче представено във формата на природни вещи с чудновати обществени свойства. А нима фетишизмът на съвременната политическа икономия, която тъй високомерно се присмива над монетарната система, не става съвсем осезаем, когато тя започва да изследва капитала? Нима отдавна е изчезнала физиократската илюзия, че поземлената рента израства от земята, а не от обществото?

Но за да не забягваме напред, ще се ограничим тук с още един пример относно самата стокова форма. Ако стоките можеха да приказват, те биха казали: „Хората може да се интересуват от нашата потребителна стойност. Но нас, като вещи, тя не ни засяга. Онова, което принадлежи на нашата веществена природа, това е нашата стойност. Нашето собствено обръщение като стоки го доказва. Ние се отнасяме едни към други само като разменни стойности.“ — А сега да чуем какво казва душата на стоката чрез устата на икономиста:

„Стойността“ (разменната стойност) „е свойство на нещата, богатството“ (потребителната стойност) „е свойство на човека. В този смисъл стойността по необходимост предполага размяна, а богатството — не.“³⁴⁾ „Богатството“ (потребителната стойност) „е атрибут на човека, стойността е атрибут на стоките. Човекът или обществото са богати; бисерът или диамантът са ценни... Бисерът или диамантът имат стойност като бисер или диамант“.³⁵⁾

Досега още нито един химик не е открил разменна стойност в бисер или в диамант. Но икономистите-откриватели на тази „химическа“ субстанция, които предявяват особена претенция за критическа задълбоченост, намират, че потребителната стойност на вещите е независима от техните вещни свойства, докато тяхната стойност им принадлежи като на вещи. Това тяхно мнение се затвърждава от странното обстоятелство, че потребителната стойност на нещата се реализира за хората без размяна, т. е. в непосредствено отношение между нещото и човека; а стойността им се реализира само в размяната, т. е. в даден обществен процес. Кей не си спомня тук добродушния Догбъри, който поучава нощния пазач Сийкоул^[36]: „Да бъдеш хубавец — това е дар на щастливия случай; а изкуството да пишеш и да четеш — това е дар на природата.“³⁶⁾

БЕЛЕЖКИ НА АВТОРА

1) К. Маркс, „Към критиката на политическата икономия“, Берлин, 1859, стр. 3 (виж настоящото издание, т. 13, стр. 15)

2) „Желанието включва в себе си потребност; то е апетитът на духа и е тъй естествено, както и гладът за тялото... повечето (неща) имат стойност вследствие на това, че задоволяват потребностите на духа“. Nicolas Barbon, „A Discourse concerning Coining the New Money lighter in answer to Mr. Locke’s Consideration etc,“ London, 1696, p. 2, 3.

3) „Нещата имат вътрешни свойства (vertue — това у Барбон е специфичният термин за потребителната стойност), които навсякъде остават неизменни — напр. това на магнита да привлича желязото.“ (N. Barbon, цит. съч., стр. 6). Свойството на магнита да привлича желязото е станало полезно едва тогава, когато чрез него била открита магнитната полярност.

4) „Естествената стойност [natural worth] на всяко нещо се състои в способността му да задоволява необходимите потребности или да служи за удобство на човешкия живот“. (John Lock, „Some Considerations on the Consequences of the Lowe ring of Interest“, изд. „Works“, London 1777, т. II, p. 28). В XVII век още често срещаме у английски автори „worth“ за потребителна стойност и „value“ за разменна стойност, напълно в духа на един език, който обича да означава непосредните неща с германски думи, а рефлектираните — с романски.

5) В буржоазното общество господства fictio juris [правната фикция], че всеки човек като купувач на стоки има енциклопедически познания за стоките.

6) „Стойността се състои в разменното отношение, което съществува между едно нещо и друго нещо, между количеството на едно произведение в количеството на друго произведение“. (Le Troène, „De l’Intérêt Social“, „Physiocrates“, изд. Daire, Paris, 1846, p. 889).

7) „Нищо не може да има вътрешна разменна стойност.“ (N. Barbon, цит. съч. стр. 6), или както казва Бътлер: „The value of a thing is just as much as it will bring“. [А стойността на всяка вещ е точно колкото дадат за нея.)^[24]

8) „Един вид стока е също тъй добър, както друг вид, щом техните разменни стойности са еднакви. Няма разлика или различие между неща с еднаква разменна стойност. Олово или желязо на стойност сто фунта стерлинги имат същата разменна стойност, каквато има определено количество сребро или злато на стойност сто фунта стерлинги.“ (N. Barbon, цит. съч., р. 53 и 7).

9) Бележка към второто издание. „Стойността на“ (предметите за потребление), „когато те се разменят едни с други, се определя от количеството на необходимия и обикновено употребяван за тяхното произвеждане труд“. („Some Thoughts on the Interest of Money in general, and particularly in the Public Funds ets.“. London, стр. 36). Това забележително анонимно съчинение от миналия век не носи дата. Но от неговото съдържание се вижда, че е излязло през времето на Джордж II, приблизително в 1739 или 1740 г.

10) „Всички произведения от един вид образуват всъщност само една маса, чиято цена се определя изцяло и без оглед на особените обстоятелства.“ (Le Trosne, цит. съч., стр. 893).

11) Карл Маркс, „Към критиката на политическата икономия“, Берлин, 1859, стр. 6 [виж настоящото издание, т. 13 стр. 18].

11а) {Бележка към четвъртото издание. Думите, сложени в скоби, са вмъкнати от мен предвид на това, че без тях често пъти е възниквало недоразумението, че Маркс считал за стока всеки продукт, който се консумира не от самия производител, а от някой друг. — Ф. Е.}

12) Карл Маркс, „Към критиката на политическата икономия“, Берлин, 1859, стр. 12, 13 и сл. [виж настоящото издание, т. 13, стр. 23-24].

13) „Всички явления на вселената, безразлично дали са предизвикани от ръката на човека или от всеобщите физически закони, не са истинско ново творчество, а само преобразуване на материята. Съединяването и разделянето са единствените елементи, които човешкият ум намира винаги, когато анализира представата за възпроизводството, същото нещо става и при възпроизводството на стойността (на потребителната стойност — макар че Вери в своята полемика с физиократите сам не знае добре за какъв вид стойност говори) и на богатството, когато земята, въздухът и водата се превръщат на полето в зърнени храни или пък когато секрециите на насекомото, обработени от човешката ръка, се превръщат в коприна, или пък когато късчета метал се подреждат, за да образуват часовник.“ (Pietro Verri, „Meditazioni sulla Economia Politica“ (за пръв път печатано в 1773 г.) в изданието на италианските икономисти от Custodi, Parte Moderna, т. XV, р. 21, 22).

14) Сравни Hegel, „Philosophie des Rechts“, Berlin 1840, S. 250, § 190.

15) Читателят трябва да има предвид, че тук става дума не за работната заплата или за стойността, която работникът получава напр. за един работен ден, а за стоковата стойност, в която се овеществява неговият работен ден. Категорията на работната заплата изобщо още не съществува в този стадий на нашето изложение.

16) Бележка към второто издание. За да докаже, че „единствено трудът е окончателната и реална мярка, с която може да се преценява и сравнява стойността на всички стоки във всички времена“, А. Смит казва: „Еднакви количества труд трябва да имат за самия работник във всички времена и във всички места една и съща стойност. При нормално състояние на своето здраве, сила и дейност и при средна степен на умение, което той има, той винаги трябва да влага еднаква част от своето спокойствие, своята свобода и своето щастие.“ („Wealth of Nations“, т. I, гл. V). Тук (но не навсякъде) А. Смит смесва определянето на стойността чрез изразходваното за произвеждане на стоката количество труд — с определянето на стоковите стойности чрез стойността на самия труд — и затова се мъчи да докаже, че еднакви количества труд винаги имат еднаква стойност. От друга страна, той чувства, че трудът, доколкото той е изразен в стойността на стоките, се взема само като изразходване на работна сила, но все пак схваща това изразходване само като жертване на спокойствието, свободата и щастието, а не като нормална жизнена дейност. Впрочем той има предвид съвременния наемен работник. — Много по-сполучливо се изразява цитираният в бележка 9 анонимен предшественик на А. Смит: „Даден човек се е трудил цяла седмица, за да произведе този предмет за потребление... и оня, който му дава в замяна някакъв друг предмет, може най-добре да прецени кое нещо е действително равностойно само когато точно пресметне кое нещо му струва също толкова време и труд (labour). Това всъщност означава размяна на труда, който едни човек в продължение на известно време изразходва за даден предмет срещу труда на друг човек, вложен за друг предмет в продължение на също такова време.“ („Some Thoughts on the Interest of Money in general“ etc., стр. 39).

{Към четвъртото издание. Английският език има това предимство, че има две различни думи за тези две различни страни на труда. Трудът, който създава потребителни стойности и е качествено определен, се нарича work в противоположност на labour; а трудът, който създава стойност и се измерва само количествено, се нарича labour в противоположност на work. Виж бележката към английския превод, стр. 14. — Ф. Е. [В настоящия том виж бележка 4 към първата глава. Ред.].).

17) Малцината икономисти, които като С. Бейли са се занимавали с анализа на стойностната форма, не са могли да дойдат до никакъв резултат, първо, защото смесват фермата на стойността със самата стойност, второ, защото под грубото влияние на практичния буржоа те от самото начало имат предвид изключително само количествената определеност на разменното отношение. „Властта над количеството... образува стойността“. („Money and its Vicissitudes“, London 1837, p. 11). Автор C. Бейли.

17а) Бележка към второто издание. Един от първите икономисти, който след Уилям Пети е прозрял природата на стойността, прочутият Франклин, казва: „Тъй като търговията е изобщо само размяна на един труд срещу друг труд, стойността на всички неща може да бъде най-правилно оценена в труд.“ („The Works of В. Franklin etc. edited by Sparks“. Boston 1836, т. II, p. 267). Франклин не съзнава, че като оценява стойността на всички предмети „в труд“, той се абстрахира от различието между разните видове разменян труд и по този начин ги свежда към еднакъв човешки труд. Но при все че не съзнава това, той го казва. Той най-напред говори за „един труд“, сетне за „друг труд“ и най-сетне за „труд“ без по-нататъшно определение, като за субстанция на стойността на всички неща.

18) До известна степен с човека става същото както със стоката. Тъй като той не се ражда нито с огледало в ръка, нито като фихтеански философ: „Аз съм Аз“, то той на първо време се оглежда в някой друг човек. Само чрез своето отношение към човека Павел като към свой подобен, човекът Петър се отнася към самия себе си като към човек. А по този начин Павел, какъвто си е той в своята кожа и косми, в своята павеловска телесност, става за Петър форма на проява на рода „човек“.

19) Тук, както и на някои места по-горе, употребявам израза „стойност“ за означаване на количествено определена стойност, т. е. за величина на стойността.

20) Бележка към второто издание. Със свойственото си остроумие вулгарната политическа икономия се възползва от това несъответствие на величината на стойността с нейния относителен израз. Напр.: „Приемете само, че А пада, защото В, с което то се разменя, се покачва, макар за А и сега да не е изразходван по-малко труд — и вашият общ принцип на стойността пропада... Ако приемем, че стойността на В пада по отношение на А, защото стойността на А се качва по отношение на В — с това се унищожава самата основа, върху която Рикардо издига своя велик закон, че стойността на една стока винаги се определя от количеството на въплътения в нея труд; защото ако една промяна в производствените разходи на А изменя не само неговата собствена стойност по отношение на В, с което то се разменя, но и стойността на В по отношение на тази на А, макар и да не е станала никаква промяна в количеството на труда, необходим за произвеждането на В — тогава пропада не само доктрината, която уверява, че стойността на даден артикул се определя от количеството изразходван за него труд, но и доктрината, според която стойността на даден артикул се регулира от неговите производствени разходи.“ (J. Broadhurst, „Political Economy“, London 1824, p. 11, 14).

Със същото право г. Бродхърст би могъл да каже: да се вгледаме в отношението между числата 10/20, 10/50, 10/100 и т. н. Числото 10 остава неизменно и все пак неговата относителна величина, неговата величина по отношение на знаменателите 20, 50, 100 постоянно се намалява. Следователно пропада великият принцип, че величината на едно цяло число, като например 10, се „регулира“ от количеството на единиците, които се съдържат в него.

21) Такива съотносителни определения изобщо са нещо своеобразно. Този човек напр. е крал само защото другите хора се отнасят към него като поданици. А те, наопаки, си мислят, че са поданици, защото той е крал.

22) Бележка към второто издание. F. L. A. Ferrier (митнически помощник- инспектор), „Du Gouvernement considéré dans ses Rapports avec le Commerce“, Paris 1805 и Charles Ganilh, „Des Systèmes de l’Ekonomie Politique etc.“ 2-emc ed., Paris 1821.

22a) Бележка към второто издание. Напр. у Омир стойността на едно нещо се изразява в цяла редица различни неща.

23) Затова говорят за стойност на платното като дреха, ако стойността му се изразява в дрехи; за негова житна стойност, ако тя се изразява в жито, и т. н. Всеки такъв израз означава, че именно стойността на платното се проявява в потребителните стойности дреха, жито и т. н. „Тъй като стойността на всяка стока изразява нейното разменно отношение, ние можем да говорим за стойността... като за житна стойност, сукнена стойност — според стоката, с която я сравняваме; и затова има хиляди различни видове стойност — толкова, колкото стоки има, и всички те са еднакво реални и еднакво номинални“. („А Critical Dissertation on the Nature, Measures and Causes of Value: chiefly in reference to the writings of Mr. Ricardo and his followers By the Author of Essays on the Formation etc. of Opinions“, London 1825, p. 39). C. Бейли, авторът на това анонимно съчинение, което на времето си направило много шум в Англия, си въобразява, че като посочва пъстрото множество от относителни изрази на една и съща стокова стойност, той е унищожил всяка възможност да се определи понятието стойност. Раздразнителността, с която го нападна школата на Рикардо, напр. във „Westminster Review“, доказва, че той въпреки собствената си ограниченост, все пак е напипал слаби места в теорията на Рикардо.

24) От самата форма на всеобщата непосредствена разменимост всъщност ни най-малко не личи, че тя е противоречива стокова форма, също тъй неразделно свързана с формата на непосредствената разменимост, както положителният полюс на магнита е свързан с отрицателния. Затова човек може да си въобрази, че на всички стоки би могло едновременно да се тури печатът на непосредствена разменимост, както може и да си въобрази, че всички католици могат да бъдат направени папи. За дребния буржоа, който вижда в стоковото производство nec plus ultra [връх] на човешката свобода и на личната независимост, би било, разбира се, много желателно да отстрани свързаните с тази форма недостатъци, особено недостатъка на стоките да не могат непосредствено да се разменят. Разкрасяването на тази филистерска утопия съставя Прудоновият социализъм, който, както показах на друго място^[31], няма дори заслугата да бъде оригинален, а много години преди Прудон и много по-добре е бил развит от Грей, Брей и др. Това обаче не пречи на такава мъдрост да избуява в днешни дни в известни среди под името „наука“. Никога една школа не е употребявала толкова много думата „наука“, както школата на Прудон, защото

„Понятия където не достигат,
там думата навреме се явява“.^[32]

25) Да си припомним, че Китай и масите започнаха да танцуват, когато целият останал свят изглеждаше в пълен покой — pour encourager les autres [за окуражаване на другите].^[33]

26) Бележка към второто издание. У древните германци големината на един морген земя е била измервана с труда на един ден и затова моргенът е бил наричан Tagwerk (или Tagwanne) (jurnale или jumalis, terra jurnalis, jornalis или diurnalis), Mannwerk, Mannskraft, Mannsmaad, Mannshauet и т. н. Виж Georg Ludwig von Maurer, „Einleitung zur Geschichte der Mark, Hof — usw. Verfassung etc.“. München 1854, S. 129 sq.

27) Бележка към второто издание. Така че когато Галиани казва: стойността е отношение между две лица — „La Ricchezza é una ragione tra due persone“, той би трябвало да прибави: отношение, скрито под вещна обвивка (Galiani, „Della Moneta“, стр. 221, т. III от сборника на Custodi, „Scrittori Classici Italiani di Economia Politica“, Parte Moderna, Milano 1803).

28) „Какво да кажем за един закон, който може да си пробива път само чрез периодични революции? Именно това е природен закон, който почива върху липсата на съзнателност на засегнатите от него хора“. Фридрих Енгелс, „Очерци към критиката на политическата икономия“ в „Deutsch-Französische Jahrbücher“, издавани от Арнолд Руте и Карл Маркс, Париж, 1844 (виж настоящото издание, т. 1, стр. 540).

29) Бележка към второто издание. И Рикардо не минава без своя робинзониада. Той кара първобитния риболовец и първобитния ловец веднага да почнат да си разменят рибата и дивеча като стокопритежатели, пропорционално на работното време, овеществено в тези разменни стойности. При този случай той изпада в анахронизма, че първобитният риболовец и ловец при изчисляване на своите оръдия на труда се ползват от анюитетните таблици, които са били в сила на лондонската борса през 1817 г. „Паралелограмите на г. Оуен“^[34] изглежда да са били единствената обществена форма, която той е познавал извън буржоазната“. (Карл Маркс, „Към критиката на политическата икономия“, Берлин, 1859, стр. 38, 39 [виж настоящото издание, т. 13, стр. 48]).

30) Бележка към второто издание. „Смешен е разпространеният в най-ново време предразсъдък, че формата на първобитната общинска собственост била специфично славянска, а дори и изключително руска форма. Тя е онази първична форма, която можем да посочим у римляните, германите, келтите, а у индусите още се среща, макар отчасти вече в разруха, цяла колекция от разнообразни форми. По-точното изследване на азиатските и по-специално на индийските форми на общинска собственост би показало как от различните форми на самораслата общинска собственост произлизат различни форми на нейното разпадане. Така напр. различните оригинални типове на частната собственост у римляните и у германите могат да се извлекат от различни форми на индийската общинска собственост“. (Карл Маркс, „Към критиката на политическата икономия“, Берлин, 1859 г., стр. 10 [виж настоящото издание, т. 13, стр. 21]).

31) Недостатъчността на Рикардовия анализ на величината на стойността — а той е най-добрият — ще бъде изтъкната в третата и в четвъртата книга на това съчинение. Но колкото се отнася до стойността изобщо, класическата политическа икономия никъде не различава изрично и с ясно съзнание труда, както той се изразява в стойността, от същия труд, доколкото той се изразява в потребителната стойност на неговия продукт. Естествено тя прави фактически това различие, като разглежда труда ту количествено, ту качествено. Но тя не се досеща, че чисто количественото различие на видовете труд има за предпоставка тяхното качествено единство или равенство, т. е. тяхното свеждане към абстрактно-човешки труд. Рикардо напр. изказва своето съгласие със следните думи на Дестю дьо Траси: „Тъй като е сигурно, че само нашите телесни и духовни способности са нашето първоначално богатство, употребата на тези способности, под вида на какъвто и да е труд, е нашето първоначално съкровище; и винаги именно тази употреба създава всички онези неща, които ние наричаме богатства... При това е сигурно, че всички тези неща представляват само трудът, който ги е произвел, и че ако те имат стойност или дори две различни стойности, те могат да я имат само от стойността на труда, от който произтичат.“ (Ricardo, „The Principles of Political Economy“, 3 ed., London, 1821, p. 334). Нека само споменем, че Рикардо приписва на Дестю своето собствено по-дълбоко разбиране на въпроса. Наистина Дестю, от една страна, казва, че всички неща, които съставят богатството, „представляват само трудът, който ги е произвел“, но, от друга страна, той казва, че те получавали своите „две различни стойности“ (потребителна и разменна стойност) от „стойността на труда“. С това той изпада в пошлостта на вулгарната икономия, която най-напред взема за предпоставка стойността на една стока (в дадения случай на труда), за да определи след това чрез нея стойността на другите стоки. А Рикардо го чете така, че както в потребителната, така и в разменната стойност се изразява труд (не стойност на труда). Но сам той тъй малко различава двоякия характер на труда, който е изразен двояко, че в цялата глава „Стойност и богатство, техните отличителни свойства“ е принуден да се блъска с тривиалностите на един Ж. Б. Сей. И затова накрая е съвсем учуден, че Дестю, наистина, от една страна, е съгласен с него за труда като източник на стойността, но въпреки това, от друга страна, е съгласен със Сей по въпроса за понятието стойност.

32) Един от основните недостатъци на класическата политическа икономия се състои в това, че тя никога не е сполучвала да извлече от анализа на стоката — и по-специално на стоковата стойност — формата на стойността, която именно я прави разменна стойност. Тъкмо в лицето на най-добрите си представители, като А. Смит и Рикардо, тя разглежда стойностната форма като нещо съвсем безразлично или външно по отношение на природата на самата стока. Причината не е само в това, че вниманието им е изцяло погълнато от анализа на величината на стойността. Причината се намира по-дълбоко. Стойностната форма на продукта на труда е най-абстрактната, но и най-общата форма на буржоазния начин на производство, който чрез нея се характеризира като особен вид обществено производство, а едновременно с това се характеризира и исторически. Така че когато погрешно се разглежда буржоазният начин на производство като вечна природна форма на общественото производство, неизбежно се изпуска изпредвид и специфичната особеност на стойностната форма, значи и на стоковата форма, която по-нататък е развита като парична форма, капиталова форма и т. н. Затова и у икономисти, които са напълно съгласни по въпроса за измерването на величината на стойността с работното време, намираме най-пъстри и най-противоречиви представи за парите, т. е. за завършената форма на всеобщия еквивалент. Това особено ярко изпъква напр. при разглеждане на банковото дело, където вече никак не са достатъчни площадни дефиниции на парите. В противоположност на това възникна една реставрирана меркантилна система (Ганил и др.), която вижда в стойността само обществената форма или по-скоро само нейния лишен от субстанция отблясък. — Ще забележа тук веднъж завинаги, че под класическа политическа икономия аз разбирам цялата политическа икономия от Уилям Пети насам, която изследва вътрешната зависимост на буржоазните производствени отношения, в противоположност на вулгарната икономия, която се върти само в сферата на външните привидни зависимости и — за да стигне до едно приемливо обяснение на тъй наречените най-груби явления на икономическия живот и да ги приспособи за домашна употреба от страна на буржоазията — постоянно предъвка материала, който отдавна вече е разработен от научната политическа икономия, но във всичко друго се ограничава с това, да систематизира и педантизира баналните и самодоволни представи на агентите на буржоазното производство за техния собствен най-съвършен свят и да ги провъзгласява за вечни истини.

33) „Икономистите имат своеобразен начин на разсъждаване. За тях съществуват само два вида институции — изкуствени и естествени. Феодалните институции били изкуствени, буржоазните — естествени. В това отношение икономистите приличат на теолозите, които също така установяват два вида религии. Всяка религия, която не е тяхната, е човешка измислица, но тяхната собствена религия е божествено откровение. — И така, имало е история, но сега вече няма“. (Карл Маркс, „Нищете на философията. Отговор на „Философската нищета“ на г-н Прудон“, 1847, стр. 113 (виж настоящото издание, т. 4, стр. 142]). Наистина забавен е господин Бастиа, който си въобразява, че старите гърци и римляни са живеели само от грабеж. Но ако през цели векове се живее от грабеж, все пак винаги трябва да има какво да се граби, или с други думи — предметът на грабежа непрекъснато да се произвежда. Затова трябва да се допусне, че и гърците, и римляните са имали някакъв производствен процес, някаква икономика, която е образувала материалната основа на техния свят, точно тъй, както буржоазната икономика образува тази на днешния свят. Или Бастиа може би си мисли, че начинът на производство, основан на робския труд, почива върху системата на грабеж? Тогава той застава на опасна почва. Но ако един гигант на мисълта като Аристотел е грешил в своята оценка на робския труд — защо едно джудже-икономист като Бастиа да не сгреши в своята оценка за наемния труд? — Ползвам се от този повод, за да отхвърля накъсо едно възражение, което ми бе направено от един немско-американски вестник при излизането моето съчинение „Към критиката на политическата икономия“, 1859. По мнението на вестника моят възглед, че даденият начин на производство и съответните му за всяко дадено време производствени отношения, накъсо — че „икономическата структура на обществото е реалната основа, върху която се издига една юридическа и политическа надстройка и на която отговарят определени обществени форми на съзнанието“, че „начинът на производството на материалния живот обуславя социалния, политическия и духовния процес на живота изобщо“ [виж настоящото издание, т. 13, стр. 8-9] — всичко това наистина било вярно за днешния свят, в който господстват материалните интереси, но не и за средните векове, когато господствал католицизмът, нито за Атина и Рим, където господствала политиката. Първо, чудно е, че има хора, които могат да предположат, че на някого са останали непознати тези световноизвестни фрази за средните векове и за античния свят. Ясно е поне това, че средните векове не са могли да живеят от католицизъм, а античният свят — от политика. Напротив, начинът, по който те са осигурявали своя живот, обяснява защо в единия случай главна роля е играла политиката, а в другия — католицизмът. Впрочем нужно е човек от малко да познава напр. историята на римската република, за да знае, че скритата нейна пружина се съдържа в историята на поземлената собственост. От друга страна, още Дон Кихот е изкупил заблуждението си, че скитническото рицарство е еднакво съвместимо с всички икономически форми на обществото.

34) „Observation on certain verbal disputes in Political Economy, particularly relating to Value, and to Demand and Supply“, London, 1821, p. 16

35) S. Bailey, „А Critical Dissertation on the Nature etc. of Value“, p. 165.

36) Авторът на „Observations“ и C. Бейли обвиняват Рикардо, че превърнал разменната стойност от нещо само относително в нещо абсолютно. Напротив. Той е свел привидната относителност, която тези предмети, напр. диаманти и бисери, притежават като разменни стойности, към скритото зад привидността истинско отношение към тяхната относителност като прости изрази на човешки труд. Ако рикардианците отговарят на Бейли грубо, но не убедително, то е само затова, че те не са намерили у самия Рикардо никакво указание за вътрешната връзка между стойността и формата на стойността, или разменната стойност.

БЕЛЕЖКИ НА РЕДАКЦИЯТА

[*1] Намек за немската поговорка Kleider machen Leute (дрехата прави човека). Бълг. ред.

[24] Перифразирани думи от поемата на С. Бътлер „Худибрас“ („Hudibras“), част II, песен 1.

[25] Виж книгата: W. Jacob. „An Historical Inquiry into the Production and Consumption of the Precious Metals“. In two volumes. London, 1831 (У. Джейкъб. „Историческо изследване за производството и потреблението на скъпоценни метали“. В два тома. Лондон, 1831).

[26] [W. Petty.] „А. Treatise of Taxes and Contributions“. London, 1667, p. 47. [У. Пети]. „Трактат за данъците и налозите“. Лондон, 1667, стр. 47).

[27] Маркс използва тук един диалог от историческата хроника на Шекспир „Крал Хенрих IV“, част I. В сцена трета на III действие Фалстаф казва на вдовицата Куикли, че „човек не знае къде да я хване“. На това тя отговаря: „Лъжеш: и ти, и другите много добре знаете къде да ме хванете“.

[28] „Paris vaut bien une messe“ („Париж струва една литургия“) — думи на Хенрих IV, които той казал в 1593 г. във връзка с обещанието на парижани да го признаят за крал, ако премине от протестантската в католическата вяра.

[29] Маркс цитира тук съчинението на Аристотел „Никомахова етика“ по книгата: Aristotelis opera ex recensione Immanuelis Bekkeri. Tomus IX. Oxonii, 1837, p. 99, 100 (Аристотел. Съчинения. Издание на Имануел Бекер. Том IX, Оксфорд, 1837, стр. 99, 100).

[30] Ломбард стрийт — улица в Сити (финансовия център на Лондон), на която се намират редица големи банки; синоним на лондонския паричен пазар.

[31] К. Маркс. „Нищета на философията. Отговор на „Философия на нищетата“ на г. Прудон“, глава 1 (виж настоящото издание, том 4, стр. 73-127).

[32] Гьоте. „Фауст“, част I, сцена четвърта („Кабинетът на Фауст“).

[33] След поражението на революцията от 1848-1849 г. в Европа настъпил период на черна политическа реакция. По това време в аристократичните кръгове на европейските страни започнали да се увличат по спиритизъм. А в Китай по същото време се разгърнало антифеодално освободително движение, което взело характер на мощна селска война (тайпинската революция).

[34] 3а паралелограмите на Оуен Рикардо споменава в произведението си „On Protection to Agriculture“. Fourth edition. London, 1822, p. 21). „За покровителството на земеделието“. Издание четвърто. Лондон, 1822, стр. 21). Като развива своя утопичен проект за социални преобразования, Оуен доказва, че икономически, а също и от гледище на устройството на домашния бит най-целесъобразно е селището да се изгражда във формата на паралелограм или квадрат.

[35] Съгласно възгледите на древногръцкия философ Епикур, който бил общо взето материалист и атеист, съществуват безброй много светове. Тези светове възникват и съществуват по свои собствени, естествени закони. А боговете, макар и да съществуват, се намират извън световете, в пространствата между тях, и не оказват никакво влияние нито върху развитието на вселената, нито върху живота на човека.

[36] Шекспир. „Много шум за нищо“, действие III, сцена трета.