Съдържание на „Капиталът. Първи том.“
КАРЛ МАРКС
Капиталът. Книга I.
Процесът на производството на капитала
1867
Предговори и послеслови
1. ОТ ИНСТИТУТА ПО МАРКСИЗЪМ-ЛЕНИНИЗЪМ ПРИ ЦК НА КПСС
Двадесет и третият том от Съчиненията на К. Маркс и Ф. Енгелс съдържа първия том от „Капиталът“ на Маркс, както и всички предговори и послеслови, написани за различните му издания от Маркс и Енгелс.
Настоящото издание на първия том на „Капиталът“ представлява превод от четвъртото немско издание, излязло през 1890 г. под редакцията на Енгелс. Както и в предишното руско издание (1937 г.), за основа бе взет преводът под редакцията на И. И. Скворцов-Степанов.
При подготовката на настоящото издание в посочения превод (изданието от 1937 г.) са внесени значителен брой уточнения и поправки. Открити са и са отстранени също редица печатни грешки и пропуски, промъкнали се в четвъртото немско издание. Отново бяха сверени с първоизточниците всички цитати и позовавания, цифрови и други фактически данни.
Предлаганото на читателя ново издание на първия том на „Капиталът“ съдържа редакционни бележки и показалци: на цитираната и споменаваната литература, на съществуващите руски преводи на цитираните и споменаваните книги, именен и предметен показалец.
Поместените в края на тома редакционни бележки са означени с цифри без скоби [тук с цифри с квадратни скоби. Бел. Д. П.], за разлика от авторските бележки под линия, които са означени с цифри с кръгла скобка. Малък брой редакционни бележки са поместени под линия; те се означават със звездичка с бележка „Ред“. Бележките под линия, принадлежащи на Енгелс, са подписани с неговите инициали и са заградени във фигурни скоби.
Редакционният превод на чуждите изрази обикновено се привежда редом с тях в квадратни скоби. Изключение правят само онези изрази, които редакцията е сметнала за необходимо да снабди със свои бележки. В този случай преводът на чуждия израз се дава в съответна бележка.
Сравнително малък брой труднопреводими немски думи се дават наред с техния превод и на езика на оригинала (в квадратни скоби).
2. ПРЕДГОВОР КЪМ ПЪРВОТО ИЗДАНИЕ[1]
Произведението, чийто първи том предавам на публиката, съставя продължение на издаденото в 1859 г. мое съчинение „Към критиката на политическата икономия“. Дългата пауза между началото и продължението се дължи на дългогодишно боледуване, което постоянно прекъсваше моята работа.
Съдържанието на по-раншното съчинение е резюмирано в първата глава на този том.[2] Това стана не само заради връзка и пълнота. Самото изложение е подобрено. Доколкото позволяваше материята, тук са доразвити много от точките, които по-рано бяха само набелязани, и обратно — неща, които там са развити подробно, тук са само набелязани. Отделите за историята на теорията на стойността и парите сега, разбира се, съвсем отпадат. Но читателят на по-раншното ми съчинение ще намери в забележките към първата глава нови източници за историята на тази теория.
Всяко начало е мъчно — това важи за всяка наука. Затова разбирането на първата глава, особено на отдела, който съдържа анализа на стоката, ще създаде най-големите мъчнотии. А колкото се отнася по-специално до анализа на субстанцията на стойността и на величината на стойността — аз съм го популяризирал, доколкото е възможно.1) Формата на стойността, чийто завършен вид е паричната форма, е твърде бедна по съдържание и твърде проста. Въпреки това човешкият ум в течение на повече от 2000 години напразно се е старал да я опознае из основи, докато, от друга страна, анализът на много по-богати по съдържание и много по-сложни форми е бил постигнат поне приблизително. Защо? Защото е по-лесно да се изучи развитото тяло, отколкото телесната клетка. Освен това при анализа на икономическите форми не могат да послужат нито микроскопът, нито химическите реактиви. Силата на абстракцията трябва да замени и двете. А икономическа клетъчна форма на буржоазното общество е стоковата форма на трудовия продукт, или стойностната форма на стоката. На непосветения ще се стори, че нейният анализ се върти около умувания и дреболии. И наистина тук работата е в дреболиите, но само дотолкова, доколкото напр. микрологичната анатомия се занимава с тях.
Така че с изключение на отдела за формата на стойността тази книга не може да бъде упрекната в това, че е трудна за разбиране. Аз имам предвид, разбира се, читатели, които искат да научат нещо ново и следователно искат и сами да мислят.
Физикът или наблюдава процесите на природата там, където те се проявяват в най-ясно изразена форма и са най-малко помътени от смущаващи ги влияния, или, където е възможно, прави опити при такива условия, които осигуряват хода на процеса в чист вид. Това, което имам да изследвам в това съчинение, е капиталистическият начин на производство и съответните му производствени и разменни отношения. Класическа страна на капитализма досега е Англия. Поради тази причина тя служи като главна илюстрация на моето теоретическо изложение. Но ако немският читател фарисейски свие paмене при разглеждането на положението на английските промишлени и земеделски работници или пък оптимистично се самоуспокои, че в Германия работите съвсем не са така зле, то аз съм длъжен да му извикам: De te fabula narratur! [За тебе се разказва тази история!][4]
Всъщност тук не става въпрос за по-високата или по-ниската степен на развитието на обществените антагонизми, които възникват от естествените закони на капиталистическото производство. Става въпрос за самите тези закони, за тенденциите, които действат и се налагат с желязна необходимост. По-развитата в промишлено отношение страна показва на по-малко развитата само картината на собственото ѝ бъдеще.
Но не само това. Там, където у нас капиталистическото производство е вече напълно затвърдено, напр. в истинските фабрики, положението е много по-лошо, отколкото в Англия, защото липсва противовесът на фабричните закони. Във всички други сфери ние, както и цялата останала континентална Западна Европа, страдаме не само от развитието на капиталистическото производство, но и от недостатъчното му развитие. Освен съвременните бедствия нас ни потискат цяла редица наследени бедствия, които произхождат от продължаващото се вегетиране на старовремски, отживели начини на производство, със съответните остарели обществени и политически отношения. Ние страдаме не само от живите, но и от мъртвите. Le mort saisit le vif! [Умрелият сграбчва живия!]
Социалната статистика на Германия и на останалата континентална Западна Европа се намира в жалко състояние в сравнение с английската. И все пак тя достатъчно приповдига булото, за да можем да предугадим зад него главата на Медуза. Ние бихме се ужасили от състоянието на нещата у нас, ако нашите правителства и парламенти назначаваха периодически, както става в Англия, комисии за проучване на икономическите условия, ако тези комисии бяха облечени със същите пълномощия за изследване на истината както в Англия, ако за тази цел можеха да се намерят също тъй вещи, безпристрастни и решителни мъже, каквито са фабричните инспектори на Англия, нейните лекари — докладчици върху „Public Health“ („Обществено здраве“), нейните комисари за разследване на експлоатирането на жените и децата, на жилищните условия, на прехраната и т. н. За да преследва чудовищата, Персей си слагал шапка-невидимка. Ние нахлупваме шапката-невидимка чак върху очите и ушите, за да можем да отречем самото съществуване на чудовищата.
Нека не си създаваме илюзии. Както американската война за независимост през XVIII век прозвуча като боен камбанен зов за средната класа на Европа, така американската гражданска война през XIX век беше също такъв боен зов за европейската работническа класа. В Англия процесът на този преврат стана вече осезателен. На известна степен на развитието той неизбежно ще се прехвърли на континента. Там той ще се движи в по-брутални или по-хуманни форми в зависимост от степента на развитието на самата работническа класа. Така че независимо от всякакви по-възвишени мотиви собственият интерес на сега господстващите класи им налага да премахнат всички контролирани по законодателен път пречки, които спъват развитието на работническата класа. Затова аз между другото отделих в този том толкова много място за историята, съдържанието и резултатите на английското фабрично законодателство.
Една нация може и трябва да се учи от друга. Дори когато едно общество намери пътя на естествения закон на своето развитие — а крайната цел на това съчинение е да разкрие икономическия закон на движението на съвременното общество, — то не може нито да прескочи естествените фази на развитието, нито да ги отстрани чрез декрети. Но то може да съкрати и смекчи родилните мъки.
Няколко думи, за да се избягнат възможни недоразумения. Аз ни най-малко не рисувам в розова светлина фигурите на капиталиста и на земевладелеца. Но тук става въпрос за личностите само доколкото те са олицетворение на икономически категории, носители на определени класови отношения и интереси. Моето становище, което разглежда развитието на икономическата обществена формация като природноисторически процес, по-малко от всяко друго може да държи отделната личност отговорна за условия, чиято социална рожба тя си остава, колкото и да се издига над тях субективно.
В областта на политическата икономия свободното научно изследване среща не само същия враг, когото среща и във всички други области. Особената природа на материята, която то разглежда, извиква на арената против него най-яростните, най-дребнавите, най-отвратителните страсти на човешкото сърце, фуриите на частния интерес. Така например англиканската епископална църква ще прости по-скоро нападките срещу 38 от 39-те точки на нейното верую, отколкото срещу 1/39 част от нейните парични приходи. В днешно време дори атеизмът е culpa levis [лек грях] в сравнение с критиката на традиционните отношения на собственост. Но и тук е очевиден известен напредък. Ще посоча например обнародваната преди няколко седмици Синя книга[5]: „Correspondence with Her Majesty's Missions Abroad, regarding Industrial Questions and Trades Unions“. Представителите на английската корона в странство заявяват тук най-недвусмислено, че в Германия, във Франция, накъсо — във всички културни държави на европейския континент, изменението на съществуващите отношения между капитала и труда се чувства също както в Англия и е също тъй неизбежно. В същото време отвъд Атлантическия океан г. Уейд, подпредседател на Северноамериканските съединени щати, заяви на публични събрания, че след премахването на робството идва на дневен ред коренното изменение на отношенията на капитала и на поземлената собственост. Това са знамения на времето, които не могат да се прикрият нито с пурпурни мантии, нито с черни раса. Те не означават, че утре ще станат чудеса. Те показват, че дори господстващите класи започват смътно да се догаждат, че сегашното общество не е твърд кристал, а организъм, който се поддава на преобразование и постоянно се намира в процес на преобразование.
Във втория том на това съчинение ще бъде разгледан процесът на обръщението на капитала (книга II) и цялостният капиталистически процес (книга III), в заключителния трети том (книга IV) — историята на икономическите теории.
Ще посрещна с радост всяка преценка на научната критика. — Колкото се отнася до предразсъдъците на тъй нареченото обществено мнение, на което аз никога не съм правил отстъпки — за мен както винаги важи девизът на великия флорентинец:
Segui il tuo corso, е lascia dir le genti![6]
Карл Маркс
Лондон, 25 юли 1867 г.
3. ПОСЛЕСЛОВ КЪМ ВТОРОТО ИЗДАНИЕ
Аз дължа преди всичко да посоча на читателите на първото издание направените във второто издание промени. Веднага се вижда по-прегледното подразделяне на книгата. Допълнителните бележки навсякъде са означени като бележки към второто издание. Колкото се отнася до самия текст, най-важното е следното:
Глава I, 1 — с по-голяма научна строгост е проведено извеждането на стойността чрез анализ на уравненията, в които се изразява всяка разменна стойност, а също тъй изрично е изтъкната връзката между субстанцията на стойността и определението на величината на стойността чрез обществено необходимото работно време, която връзка в първото издание беше само набелязана. Глава I, 3 („Формата на стойността“) е изцяло преработена. Това се налагаше поради обстоятелството, че в първото издание изложението беше дадено два пъти. Мимоходом отбелязвам, че към това двойно изложение ме бе подтикнал моят приятел д-р Л. Кугелман от Хановер. Аз бях на гости у него през пролетта на 1867 г., когато пристигнаха първите коректури от Хамбург, и той ме убеди, че за повечето читатели е необходимо едно допълнително, по-дидактично разяснение на формата на стойността. — Последният отдел на първата глава: „Стоковият фетишизъм и т. н.“, е изменен в по-голямата му част. Глава III, 1 („Мярка на стойностите“) е грижливо преработена, защото в първото издание този отдел беше разработен небрежно и читателите се отпращаха към изложението, дадено вече в „Към критиката на политическата икономия", Берлин, 1859. Значително е преработена и глава VII, особено част 2.
Безполезно е да се спирам поотделно на всички частични изменения в текста, често пъти само стилни. Те се срещат в цялата книга. Все пак сега, когато преглеждам коректурите на излизащия в Париж френски превод, аз намирам, че някои части от немския оригинал изискват на места по-дълбока преработка, на места по-големи стилни поправки или по-грижливо отстраняване на случайни опущения. Но за това ми липсваше време, тъй като едва през есента на 1871 г., когато бях зает с други неотложни работи, получих съобщение, че книгата е изчерпана и че печатането на второто издание трябва да почне още през януари 1872 г.
Най-добрата награда за моя труд е приемът, който „Капиталът“ бързо намери сред широки кръгове на работническата класа в Германия. Господин Майер, виенски фабрикант, човек, който по икономическите въпроси стои на буржоазна гледна точка, в една брошура[7], излязла през Френско-пруската война, сполучливо посочи, че забележителната способност за теоретическо мислене, която минаваше за наследствена черта на немците, е напълно изчезнала в тъй наречените образовани класи в Германия, но затова пък отново се пробужда в нейната работническа класа[8].
В Германия политическата икономия си остана и досега чуждестранна наука. В „Geschichtliche Darstellung des Handels, der Gewerbe usw.“, особено в първите два тома на това свое произведение, издадени в 1830 г., Густав фон Гюлих вече разглежда голяма част от ония исторически условия, които спъваха у нас развитието на капиталистическия начин на производство, а следователно и формирането на съвременното буржоазно общество. У нас липсваше жизнената почва за политическата икономия. Тя се внасяше като готова стока от Англия и Франция; немските професори по политическа икономия оставаха ученици. Теоретическият израз на една чужда действителност се превръщаше в техните ръце в сбор от догми, които те тълкуваха в духа на окръжаващия ги дребнобуржоазен свят, т. е. тълкуваха ги превратно. Чувството на научно безсилие, което те не можеха съвсем да заглушат, и неприятното съзнание, че са принудени да играят ролята на учители в една област, която всъщност им е чужда — те се опитваха да прикрият с натруфеността на историко-литературна многоученост или с примесването на чужда материя, заета от тъй наречените камерални науки — тази смесица от разнообразни знания, през чистилището на които трябва да премине всеки благонадежден кандидат за немски бюрократ.
От 1848 г. насам капиталистическото производство в Германия бързо се разви и сега вече преживява треската на своя спекулативен разцвет. Но съдбата си остана все тъй неблагосклонна към нашите специалисти. Додето те можеха безпристрастно да се занимават с политическа икономия, в германската действителност липсваха съвременните икономически отношения. А когато тези отношения се появиха в живота, това стана при обстоятелства, които вече не допускат тяхното безпристрастно изследване в рамките на буржоазния кръгозор. Доколкото политическата икономия е буржоазна, т. е. доколкото тя схваща капиталистическия строй не като исторически преходно стъпало на развитието, а, наопаки, като абсолютна и окончателна форма на общественото производство, тя може да остане научна само докогато класовата борба остава скрита или се проявява само в единични явления.
Да вземем Англия. Нейната класическа политическа икономия спада към периода на неразвитата класова борба. Последният ѝ голям представител, Рикардо, в края на краищата съзнателно взема като изходна точка на своето изследване противоположността между класовите интереси, между работна заплата и печалба, между печалба и поземлена рента, като наивно схваща тази противоположност като естествен закон на обществения живот. Но с това буржоазната икономическа наука стига до непреодолима за нея преграда. Още докато Рикардо е жив и в противовес на него се явява критиката в лицето на Сисмонди.2)
Следващият период, от 1820-1830 г., се характеризира в Англия с научно оживление в областта на политическата икономия. Това е периодът на вулгаризацията и разпространението на теорията на Рикардо, както и на нейната борба със старата школа. Устройват се бляскави турнири. Онова, което е извършено тогава, е малко известно на европейския континент, тъй като полемиката в голямата си част е разпръсната в статии по списанията, в злободневни брошури и в памфлети. Безпристрастният характер на тая полемика — макар че теорията на Рикардо в изключителни случаи вече служи и като нападателно оръжие срещу буржоазното стопанство — се обяснява с условията по онова време. От една страна, самата едра промишленост току-що е била излязла от своята детска възраст, което се вижда от обстоятелството, че тя едва с кризата през 1825 г. открива периодическите кръгообороти на своя съвременен живот. От друга страна, класовата борба между капитала и труда е била изтикана на заден план: политически — от враждата между групираните около Свещения съюз правителства и феодали и водената от буржоазията народна маса; икономически — от разпрата между промишления капитал и аристократическата поземлена собственост, разпра, която във Франция се е скривала зад противоположността между интересите на парцелната собственост и едрото земевладение, а в Англия избухнала открито след издаването на житните закони. Английската икономическа литература от тази епоха напомня икономическия период на буря и натиск във Франция след смъртта на д-р Кене, само че го напомня така, както „сиромашкото лято“ напомня пролетта. В 1830 г. настъпва кризата, която наведнъж разрешава всичко.
Буржоазията във Франция и Англия беше завладяла политическата власт. Оттогава класовата борба приема, на практика и на теория, все по-ярко изразени и по-застрашаващи форми. С нея настъпи смъртният час на научната буржоазна икономия. Въпросът вече не беше в това, дали тази или онази теорема е правилна, а дали тя е полезна или вредна за капитала, дали е удобна или неудобна, дали е забранена от полицията или не. На мястото на безкористните изследвания идват препирните на платени драскачи, на мястото на безпристрастното научно изследване — недобросъвестната, угодническа апологетика. Все пак дори натрапчивите трактатчета, които издаваше Лигата против житните закони[9] начело с фабрикантите Кобден и Брайт, представляваха със своята полемика против земевладелската аристокрация известен, ако не научен, то поне исторически интерес. Но фрийтрейдърското законодателство от времето на сър Роберт Пил изтръгна и това последно жило на вулгарната политическа икономия.
Континенталната революция от 1848-1849 г. се отрази и на Англия. Хора, които все още претендираха, че имат научно значение, и не искаха да бъдат само софисти и сикофанти на господстващите класи, се стараеха да съгласуват политическата икономия на капиталистите с исканията на пролетариата, които повече на можеха да бъдат игнорирани. Оттук онзи плитък синкретизъм, който най-добре е представен от Джон Стюарт Мил. Това означава обявяване на банкрута на "буржоазната“ икономия, който вече майсторски бе разяснен от великия руски учен и критик Н. Чернишевски в неговото произведение „Очерки политической зкономии (по Миллю)“.
Така че в Германия капиталистическият начин на производство достигна своята зрелост едва след като във Франция и Англия неговият антагонистичен характер се бе вече проявил в шумни исторически борби и германският пролетариат имаше вече много по-ясно изразено теоретическо класово съзнание, отколкото германската буржоазия. Така че тъкмо когато тук се създадоха условия за една буржоазна политико-икономическа наука — тя вече пак беше станала невъзможна.
При тези обстоятелства нейните представители се разделиха на две групи. Едните — умни, жадни за облаги, практични хора, се сбраха около знамето на Бастиа, най-плоския и затова най-сполучливия представител на вулгарно-икономическата апологетика; другите, горди с професорското достойнство на своята наука, последваха Джон Стюарт Мил в неговия опит да примири непримиримото. Както в класическия период на буржоазната политическа икономия, така и в периода на нейния упадък немците си останаха само ученици, подражатели и повтарячи на чужди думи, дребни амбулантни продавачи на продуктите на големите чуждестранни фирми.
И тъй своеобразното историческо развитие на германското общество изключваше всякаква оригинална разработка на „буржоазната“ политическа икономия, но не и възможността за нейната критика. Доколкото такава критика изобщо представлява дадена класа, тя може да представлява само оная класа, чиято историческа мисия е преобразуването на капиталистическия начин на производство и окончателното премахване на класите — т. е. да представлява пролетариата.
Учените и неучените водачи на германската буржоазия отначало се опитаха да премълчат „Капиталът“, както бяха успели да премълчат моите предишни съчинения. Но тъй като тази тактика вече не отговаряше на условията на времето, те, под предлог че критикуват книгата ми, написаха редица наставления „за успокояване на буржоазната съвест“, но намериха в работническия печат по-силни противници — виж напр. статиите на Йозеф Дицген във „Volkstaat“,[10] — на които те и досега дължат отговор.3)
Един прекрасен руски превод на „Капиталът“ излезе през пролетта на 1872 г. в Петербург. Тиражът от 3000 екземпляра е вече почти изчерпан. Още в 1871 г. г-н Н. Зибер, професор по политическа икономия в Киевския университет, изтъкна в своето съчинение „Теория ценности и капитала Д. Рикардо“, че моята теория за стойността, парите и капитала представлява в своите основни черти необходимо по-нататъшно развитие на Смит-Рикардовото учение. Това, което изненадва западноевропейския читател в ценното съчинение на Зибер, е последователното му придържане към своето чисто теоретическо становище.
Приложеният в „Капиталът“ метод не беше добре разбран. Това доказват и противоречивите изказвания за този метод.
Така парижкото „Revue Positiviste“[11] ме упреква, от една страна, в това, че съм бил разглеждал метафизически политическата икономия, а от друга — отгатнете! — че съм се бил ограничавал само с критическо разчленяване на даденото, вместо да предписвам рецепти (контовски?) за готварницата на бъдещето. Срещу упрека в метафизика професор Зибер отбелязва:
„Доколкото става дума за теория в собствения смисъл на думата, методът на Маркс е дедуктивният метод на цялата английска школа и неговите недостатъци и предимства са общи за най-добрите икономисти-теоретици.“[12]
Г-н М. Блок в Les Théoriciens du Socialisme en Allemagne. Extrait du „Journal des Economistes“, juillet et août 1872“ открива, че моят метод е аналитичен, и казва между другото:
„С това съчинение г. Маркс зае място сред най-видните аналитични умове.“
Германските рецензенти крещят, разбира се, за хегеловска софистика. Петербургският „Вестник Европы“ в една статия, която разглежда изключително метода на „Капиталът“ (майската книжка от 1872 г., стр. 427-436)[13], намира, че моят изследователски метод бил строго реалистичен, а методът на изложението, за нещастие — немскодиалектически. Авторът казва:
„На пръв поглед, ако съдим по външната форма на изложението, Маркс е най-големият идеалист-философ, и то в немския, т. е. в лошия смисъл на думата. А всъщност той е безкрайно по-реалист, отколкото всички негови предшественици в областта на икономическата критика... Той в никой случай не може да бъде наречен идеалист.“
На автора аз най-добре ще отговоря с няколко извадки от неговата собствена критика, които при това може да представляват интерес за някои от моите читатели, които не са запознати с руския език.
След един цитат от моя предговор на „Към критиката на политическата икономия“, Берлин, 1859, стр. IV-VII[14], където аз излагам материалистическата основа на моя метод, авторът продължава:
„За Маркс е важно само едно: да намери закона на онези явления, с изследването на които той се занимава. При това за него е важен не само законът, който ги управлява, когато те имат определена форма и се намират в онова взаимно отношение, което се наблюдава в даден период от време. За него е важен преди всичко и законът на тяхното изменение, на тяхното развитие, т. е. на преминаването от една форма в друга; от един ред на взаимоотношения в друг. След като веднъж вече е открил този закон той в подробности разглежда последиците, в които законът се проявява в обществения живот... Съобразно с това Маркс цели само едно: чрез точно научно изследване да докаже необходимостта от определен строй на обществените отношения и колкото се може по-безупречно да констатира фактите, които му служат за изходни и опорни точки. За него е напълно достатъчно, ако той едновременно с необходимостта на съвременния строй докаже и необходимостта на един друг строй, в който първият неизбежно трябва да премине, безразлично дали хората вярват или не вярват това, дали го съзнават или не го съзнават. Маркс разглежда общественото движение като природноисторически процес, управляван от закони, които не само са независими от волята, съзнанието и намеренията на хората, но дори, напротив, определят тяхната воля, съзнание и намерения... Ако съзнателният елемент играе такава подчинена роля в историята на културата, тогава се разбира от само себе си, че критиката, която има за свой предмет самата култура, най-малко може да има за своя основа някаква форма или някакъв резултат на съзнанието. Това значи, че за изходна точка може да ѝ служи не идеята, а само външното явление. Критиката ще се ограничава в сравняването и съпоставянето на даден факт не с идеята, а с друг факт. За нея е важно само това — двата факта да бъдат колкото се може по-точно изследвани и действително да представляват различни моменти на развитието, а най-важно е да бъдат не по-малко точно изследвани поредицата, последователността и връзката, в които се проявяват стъпалата на развитието. Но може да се възрази, че общите закони на икономическия живот са едни и същи, напълно безразлично дали се прилагат към настоящето или към миналото. Тъкмо това Маркс отрича. Според него такива абстрактни закони не съществуват... Напротив, по негово мнение всеки исторически период има свои собствени закони... Щом животът надживее даден период от развитието, щом навлезе от един стадий в друг — започват да го управляват други закони. С една дума, икономическият живот представлява явление, аналогично на развитието в другите области на биологията... Старите икономисти погрешно са схващали природата на икономическите закони, сравнявайки ги със законите на физиката и химията... Внимателният анализ на вътрешния строй и свойства на активното състояние на явленията на този (икономическия) живот нееднократно е убеждавал мнозина изследователи още след четиридесетте години в неправилността на този възглед на старите икономисти относно природата на икономическия закон според който възглед последният е еднореден със законите на физиката и химията... Един по-дълбок анализ на явленията доказа, че и социалните организми се различават помежду си също тъй дълбоко, както растителните и животинските организми... Дори едно и също явление бива подчинено на съвършено различни закони поради различието в общия строеж на тези организми, отклоненията на отделни техни органи, разликата в условията, сред които те функционират, и т. н. Маркс отрича например, че законът за увеличаване на населението е един и същ за всички времена и за всички места. Той твърди, напротив, че всяко стъпало на развитие има свой собствен закон за населението... Това, което се извършва в икономическия живот, зависи от степента на производителността на икономическите сили... При различия в производителността ще бъдат различни и нейните последици, а с тях и законите, които ги управляват. Като си поставя за цел да изследва и обясни от тази гледна точка капиталистическия стопански строй, Маркс само строго научно формулира целта, която трябва да си постави всяко точно изследване на икономическия живот... Научната стойност на такова изследване се заключва в изясняването на ония частни закони, на които са подчинени възникването, съществуването, развитието и смъртта на даден социален организъм и заместването му с друг, по-висш. И книгата на Маркс наистина има тази стойност.“
Като описва така сполучливо онова, което той нарича мой действителен метод, и като описва така благосклонно моя личен начин на прилагане на тоя метод, авторът не описва нищо друго освен диалектическия метод.
Разбира се, начинът на излагането формално трябва да се отличава от начина на изследването. Изследването трябва да усвои материала в подробности, да анализира различните форми на неговото развитие и да проследи тяхната вътрешна връзка. Едва след като тази работа бъде завършена, може по съответен начин да бъде изобразено действителното движение. И когато това бъде постигнато и животът на материала получи своето мисловно отражение — тогава може и да изглежда, че имаме пред себе си една априорна конструкция.
В основата си моят диалектически метод не само се различава от Хегеловия, но е негова права противоположност. За Хегел мисловният процес, който той под името идея превръща дори в самостоятелен субект, е демиург[*1] на действителното, което представлява само негова външна проява. За мен, напротив, мисловното не е нищо друго освен материалното, пренесено в човешката глава и преобразувано в нея.
Преди близо 30 години аз подхвърлих на критика мистифициращата страна на Хегеловата диалектика. Тогава тя още беше модата на деня. Но тъкмо когато работих над първия том на „Капиталът“, намусените, претенциозни и посредствени епигони[15], които дават тон в съвременна образована Германия, се запретнаха да третират Хегел също тъй, както по времето на Лесинг добрият Мозес Менделсон третираше Спиноза, т. е. като „мъртво псе“. Затова аз открито се обявих за ученик на този велик мислител и дори тук- там в главата за теорията на стойността кокетирах с присъщия му начин на изразяване. Мистификацията, която претърпява диалектиката в ръцете на Хегел, ни най-малко не премахва факта, че той пръв изчерпателно и съзнателно изобрази нейните общи форми на движение. У него тя стои с главата надолу. Тя трябва да бъде изправена на краката си, за да се разкрие под мистичната обвивка рационалното зърно.
В своята мистифицирана форма диалектиката стана на мода в Германия, тъй като тя привидно възхваляваше съществуващото положение. В своя рационален облик тя вдъхва на буржоазията и на нейните доктринери-идеолози злоба и ужас, защото в положителното разбиране на съществуващото тя същевременно включва и разбирането на неговото отрицание, на неговата необходима гибел, разглежда всяка осъществена форма в процес на движение, следователно и откъм нейната преходна страна, не се прекланя пред нищо и по самата си същност е критична и революционна.
Практичният буржоа най-рязко чувства пълното с противоречия развитие на капиталистическото общество в колебанията на периодическия цикъл, през който преминава съвременната промишленост, които достигат своя апогей във всеобщата криза. Сега тази криза пак се приближава, макар и да се намира още в своите подготвителни стадии, и със своята повсеместност, както и със силата на своето действие, ще научи на диалектика дори галениците на новата свещена пруско-германска империя.
Карл Маркс
Лондон, 24 януари 1873 г.
4. ПРЕДГОВОР КЪМ ФРЕНСКОТО ИЗДАНИЕ
До гражданина Морис Лашатр
Драги гражданино!
Напълно одобрявам Вашата идея да издадете превода на „Капиталът“ в периодично излизащи свитъци. В тази форма произведението ще бъде по-достъпно за работническата класа, а това съображение за мен е по-важно от всички други.
Това е лицевата страна на медала, но има и обратна страна: методът на изследване, с който си служа и който още не е прилаган към икономическите въпроси, прави четенето на първите глави доста трудно и има опасност да не би у френската публика, която винаги с нетърпение се стреми към окончателни изводи и жадува да узнае връзката между общите принципи и непосредствено вълнуващите я въпроси, да изчезне интересът към книгата, щом не получи всичко още в самото начало.
Срещу това затруднение не мога да направя нищо, освен още отсега да обърна внимание върху него и да предупредя читателите, които търсят истината. В науката няма царски път и до нейните светли върхове могат да стигнат само онези, които, без да се плашат от умората, се катерят по стръмните ѝ пътеки.
Приемете, драги гражданино, уверения в моите предани чувства.
Карл Маркс
Лондон, 18 март 1872 г.
5. ПОСЛЕСЛОВ КЪМ ФРЕНСКОТО ИЗДАНИЕ
КЪМ ЧИТАТЕЛЯ
Господин Ж. Роа обеща да даде по възможност точен и дори буквален превод. Той изпълни задачата си с изключителна точност. Но тъкмо неговата изключителна точност ме принуди да изменя редакцията, за да я направя по-достъпна за читателя. Тези изменения, които понякога трябваше да правя набързо — тъй като книгата излизаше на периодични свитъци, — не винаги се правеха с еднаква грижливост и това доведе до грапавини в стила.
След като се заех веднъж с тази проверка, аз се почувствах принуден да я разширя и върху оригиналния текст, който служеше за основа (второто немско издание), да опростя някои места, да допълня други, да внеса допълнителен исторически или статистически материал, да прибавя критични бележки и т. н. Каквито и да са литературните недостатъци на това френско издание, то притежава особена научна стойност независимо от оригинала и би трябвало да се използва дори от читатели, които владеят немски език.
По-долу давам извадки от послеслова към второто немско издание, в които се разглежда развитието на политическата икономия в Германия и приложеният в този труд метод.
Карл Маркс
Лондон, 28 април 1875 г.
6. ПРЕДГОВОР КЪМ ТРЕТОТО ИЗДАНИЕ
На Маркс не беше съдено сам да подготви за печат това трето издание. Могъщият мислител, пред чието величие сега се прекланят дори и неговите противници, умря на 14 март 1883 г.
На мен, който изгубих в лицето на Маркс човека, с когото ме свързваше четиридесетгодишна най-тясна дружба, приятеля, на когото дължа много повече, отколкото може да се изкаже с думи — на мен сега се падна задължението да се погрижа за издаването както на това трето издание, така и на оставения в ръкопис втори том. Тук съм длъжен да дам сметка пред читателя за това, как изпълних първата част от това задължение.
Маркс възнамеряваше отначало да преработи голяма част от текста на първия том, по-ясно да формулира някои теоретически положения, да прибави нови, да допълни историческия и статистическия материал с нови данни чак до днешно време. Болестта му и необходимостта да се заеме с окончателната редакция на втория том го накараха да се откаже от това. Остана да бъде променено само най-необходимото, да бъдат внесени само добавките, които вече бяха влезли в излязлото през това време френско издание („Le Capital“ par Karl Marx, Paris, Lachätre 1872-1875).
В архива на Маркс се оказа един немски екземпляр, който той на места беше поправил и снабдил с препратки към френското издание; намери се и един френски екземпляр, в който той точно бе посочил местата, които е трябвало да бъдат използвани. Тези изменения и добавки се ограничават с малки изключения върху последната част на книгата, върху отдела „Процесът на натрупването на капитала". Досега текстът на този отдел бе претърпял най-малко изменения в сравнение с първоначалния проект, докато предшестващите го отдели бяха по-основно преработени. Затова стилът беше тук по-жив, по-цялостен, но пък и по-небрежен, осеян с англицизми, на места неясен; ходът на изложението имаше тук-там празноти, тъй като отделни важни моменти бяха само набелязани.
Колкото се отнася до стила, то Маркс сам основно беше преработил редица подотдели и с това, а също и с чести устни упътвания ми беше очертал рамките, до които можех да се простирам при премахването на английски технически изрази и други англицизми. Ако беше жив, Маркс сам щеше да преработи още веднъж добавките и допълненията и щеше да замени гладкия френски език със своя сбит немски; аз трябваше да се задоволя само с тяхното пренасяне в съответните места на книгата при колкото се може по-тясно придържане към първоначалния текст.
Така че в това трето издание не е изменена нито една дума, за която не съм абсолютно уверен, че и сам авторът би я изменил. И на ум не ми е идвало да въвеждам в „Капиталът“ оня общоприет жаргон, на който се изразяват немските икономисти, оня безсмислен език, според който напр. оня, който срещу налични пари получава чужд труд, се нарича работодател [Arbeitgeber], a оня, чийто труд се взема срещу заплата, се нарича работополучател [kxhoitnehmer]. И на френски думата „travail“ [„труд“] се употребява в обикновения живот в смисъл на „занимание“. Но французите с право биха взели за луд оня икономист, който би нарекъл капиталиста donneur de travail [работодател], а работника — receveur de travail [работополучател].
Също тъй не си позволих да сведа употребяваните навсякъде в текста английски пари, мерки и теглилки към техните новогермански еквиваленти. Когато излезе първото издание, в Германия имаше толкова разнородни мерки и теглилки, колкото дни има в годината, а освен това и два вида марки (райхсмарката съществуваше тогава само в главата на Зьотбер, който я бе измислил в края на 30-те години), два вида гулдени и най-малко три вида талери, единият от които съставляваше „новите две трети“[16]. В естествознанието господстваше метрическата, а на световния пазар — английската система за мерките и теглилките. При тези обстоятелства английските единици за мерките бяха напълно подходящи за една книга, която трябваше да взема своите фактически данни почти изключително от английските промишлени отношения. Тези съображения имат решаващо значение и до днес, толкова повече че съответните отношения на световния пазар почти не са cе изменили и че тъкмо в най-важните отрасли на промишлеността — железния и памучния — и до днес почти изключително господстват английските мерки и теглилки.
В заключение още една дума за Марксовия начин на цитиране, който не е добре разбран. При чисто фактически данни и описания цитатите, напр. от английските Сини книги, служат, разбира се, като проста документация. Но другояче стои работата там, където се цитират теоретични възгледи на други икономисти. Тук цитатът трябва само да установи къде, кога и от кого е била за пръв път ясно изказана една или друга мисъл, която съставлява определено стъпало в развитието на икономическите учения. При това целта на автора е само да посочи, че въпросният икономически възглед е от значение за историята на науката, че той представлява повече или по-малко адекватен теоретичен израз на икономическите условия на своето време. Но дали този възглед все още има абсолютно или относително значение от гледна точка на самия автор, или представлява за него само исторически интерес — това е въпрос без никакво значение. Така че тези цитати образуват само непрекъснат коментар към текста, зает от историята на икономическата наука, и установяват датите и авторите на най-важните отделни етапи от развитието на икономическата теория. И това беше много необходимо в една наука, чиито историци досега се отличават само с тенденциозно невежество на кариеристи. С това също се обяснява защо Маркс — както той сам посочва в послеслова към второто издание — само по крайно изключение смята за възможно да цитира немски икономисти.
Надявам се, че вторият том ще може да излезе през 1884 г.
Фридрих Енгелс
Лондон, 7 ноември 1883 г.
7. ПРЕДГОВОР КЪМ АНГЛИЙСКОТО ИЗДАНИЕ
Издаването на „Капиталът“ на английски език няма нужда от оправдание. Напротив, би следвало да се очаква обяснение защо това английско издание е било забавяно досега въпреки факта, че застъпените в тази книга теории вече от няколко години насам постоянно се обсъждат, нападат и защитават, обясняват и изопачават в периодичния печат и в текущата литература както на Англия, така и на Америка.
Когато наскоро след смъртта на автора през 1883 г. стана очевидна необходимостта от едно английско издание на това съчинение, г. Самуел Мур, дългогодишен приятел на Маркс и на пишещия тия редове и може би по-добре запознат със самата книга, отколкото който и да било друг, изяви съгласието си да се заеме с превода, който изпълнителите на литературното наследство на Маркс бързаха да публикуват. Беше уговорено аз да сравня ръкописа на превода с оригинала и да внеса изменения, каквито намеря за необходими. Когато постепенно се оказа, че професионалната дейност на г. Мур му пречи да завърши превода така бързо, както всички желаехме, ние с радост приехме предложението на д-р Евелинг да поеме част от работата; същевременно г-жа Евелинг, най-малката дъщеря на Маркс, предложи да свери цитатите и да възстанови оригиналния текст на многобройните места, взети от английски автори и Сините книги и преведени на немски от Маркс. Това е направена навсякъде, с няколко неизбежни изключения.
Следните части на книгата са преведени от д-р Евелинг: 1) Главите X (Работният ден) и XI (Норма и маса на принадената стойност); 2) Отдел VI (Работната заплата, глави XIX-XXII); 3) от глава XXIV точка 4 (Обстоятелства, които определят размерите на натрупването и т. н.) до края на книгата, включително последната част на глава XXIV, глава XXV и целият отдел VIII (глави XXVI до XXXIII); 4) двата предговора на автора[17]. Цялата останала част на книгата е пpeведeнa от г. Мур. Така че докато всеки от преводачите отговаря само за своя дял в работата, аз нося обща отговорност за цялата работа.
Третото немско издание, което изцяло послужи за основа на нашата работа, беше подготвено от мен през 1883 г. с помощта на оставените от автора бележки, посочващи онези места на второто издание, които трябваше да бъдат заменени с извадки от издадения през 1873 г. френски текст.4) Внесените по този начин изменения в текста на второто издание съвпадат общо взето с измененията, които Маркс беше набелязал в редица собственоръчни указания относно един английски превод, който беше замислен преди десет години в Америка, но беше изоставен главно поради липсата на добър и подходящ преводач. Ръкописът, който съдържаше тези указания, ни бе предоставен на разположение от нашия стар приятел Ф. А. Зорге от Хобокен, щата Ню Джърси. В ръкописа са набелязани и още няколко други добавки от френското издание; но тъй като той е с няколко години по-стар от последните указания за третото издание, аз сметнах, че имам право да се ползвам от него само по изключение, и то особено в такива случаи, когато той ни помагаше да преодоляваме известни затруднения. Също така и френският текст бе използван при повечето мъчни места като указание за онова, което сам авторът е бил готов да пожертва, когато при превода е трябвало да бъде пожертвано нещо от пълното значение на оригиналния текст.
И все пак има едно затруднение, което не можахме да спестим на читателя: употребата на известни термини в смисъл, който се различава не само от всекидневния говорим език, но и от езика на обикновената политическа икономия. Но това беше неизбежно. Всяко ново разбиране на дадена наука влече след себе си революция в терминологията на тази наука. Това доказва най-добре химията, в която цялата терминология основно се изменя приблизително всеки двадесет години и в която едва ли може да се намери органично съединение, което да не е претърпяло цяла редица различни наименования. Политическата икономия обикновено се е задоволявала да взема термините на търговския и промишления живот в оня вид, в който ги е намирала, и да оперира с тях, без ни най-малко да забележи, че по този начин се е ограничавала върху тесния кръг на понятията, изразени с тези термини. Така дори класическата политическа икономия никога не е прекрачвала общоприетите понятия за печалба и рента, макар и напълно да е съзнавала, че както печалбата, така и рентата са само подразделения, само части от онази незаплатена част от продукта, която работникът е принуден да дава на своя предприемач (на първия присвоител, макар и неокончателен, неизключителен притежател на тази част), никога не е изследвала тази незаплатена част от продукта (която Маркс нарича принаден продукт) в нейната съвкупност, като цяло, и затова никога не е достигала до ясно разбиране нито на нейния произход и нейната природа, нито на законите, които регулират по-нататъшното разпределение на нейната стойност. По същия начин цялото производство с изключение на селското стопанство и занаятите се обхваща безразборно от термина манифактура и с това се заличава разликата между два големи и съществено различни периода на икономическата история: периода на същинската манифактура, основана върху разделението на ръчния труд, и периода на съвременната промишленост, основана върху прилагането на машините. Ясно е впрочем от само себе си, че една теория, която разглежда съвременното капиталистическо производство само като преходен стадий в икономическата история на човечеството, трябва да употребява термини, различни от обикновената терминология на авторите, които разглеждат тази форма на производство като вечна и окончателна.
Няма да бъде излишно да се кажат няколко думи върху прилагания от автора начин на цитиране. В повечето случаи цитатите му служат, както е и прието, като документални доказателства за изказани в текста твърдения. Но в много случаи се привеждат места от съчинения на икономисти, за да се покаже кога, къде и от кого за пръв път е било ясно изказано определено положение. Това става в такива случаи, когато цитираното мнение е важно както повече или по-малко адекватен израз на господстващите в дадено време условия на общественото производство и на размяната, и то съвсем независимо от това, дали Маркс го признава или дали то има общо значение. Така че тези цитати допълват текста с един постоянен коментар, взет от историята на науката.
Нашият превод обхваща само първата книга на съчинението. Но тази първа книга е в значителна степен завършено цяло и в течение на двадесет години е представлявала самостоятелно произведение. Втората книга, която аз издадох на немски в 1885 г., е безусловно непълна без третата, която не ще може да бъде издадена преди края на 1887 г. Когато излезе немският оригинал на книга III, ще може вече да се помисли за подготовката на едно английско издание на двете книги.
На континента често наричат „Капиталът“ „библия на работническата класа“. Никой, който е запознат с движението на работническата класа, няма да отрече, че направените в тази книга изводи с всеки нов ден все повече и повече стават основни принципи на това велико движение не само в Германия и Швейцария, но и във Франция, Холандия, Белгия, Америка и дори в Италия и Испания; че навсякъде работническата класа все повече и повече признава тези изводи като най-точен израз на своето положение и своите стремежи. Също и в Англия теориите на Маркс упражняват тъкмо в сегашния момент огромно влияние върху социалистическото движение, което се разпространява както сред „образованите“ хора, така и в редовете на работническата класа.
Но това не е всичко. Бързо наближава времето, когато едно основно изследване на икономическото положение на Англия ще се наложи като неизбежна национална необходимост. Движението на промишлената система на Англия, което е невъзможно без непрекъснато и бързо разширяване на производството, а оттук и на пазарите, се приближава към мъртва точка. Свободната търговия е изчерпала своите спомагателни източници; дори Манчестър се съмнява в своето някогашно икономическо евангелие.5) Бързо развиващата се чуждестранна промишленост навсякъде се изпречва на пътя на английското производство, и то не само на защитените от мита пазари, но и на неутралните пазари, а дори и отсам Ламанш. Докато производителните сили растат в геометрична прогресия, пазарите се разширяват в най-добрия случай в аритметична. Постоянно повтарялите се от 1825 до 1867 г. десетгодишни цикли на застой, процъфтяване, свръхпроизводство и криза на пръв поглед действително са се прекратили, но само за да ни хвърлят в тресавището на крайна безнадеждност — перманентна и хроническа депресия. Тъй страстно очакваният период на процъфтяване не иска да дойде; щом ние започваме да забелязваме симптоми, които сякаш свидетелстват за неговото приближаване, тези симптоми веднага отново изчезват. Всяка настъпваща зима отново поставя пред нас в цялата му величина въпроса: „Какво да се прави с безработните?“ И въпреки че броят на безработните ежегодно расте, никой не може да отговори на този въпрос и ние почти можем да изчислим момента, когато безработните ще изгубят търпение и ще вземат своята съдба в собствените си ръце. В такъв момент несъмнено трябва да бъде чут гласът на един човек, чиято теория представлява резултат от продължилото през целия му живот изучаване на икономическата история и положението на Англия, гласът на човек, когото това изучаване доведе до извода, че поне в Европа Англия е единствената страна, в която неизбежната социална революция би могла да бъде проведена изцяло с мирни и легални средства. Разбира се, при това той никога не забравяше да прибави, че едва ли би могло да се очаква господстващите класи в Англия да се подчинят на тази мирна и легална революция без „бунт в защита на робството“.[18]
Фридрих Енгелс
3 ноември 1886 г.
8. ПРЕДГОВОР КЪМ ЧЕТВЪРТОТО ИЗДАНИЕ
Четвъртото издание изискваше от мен една по възможност окончателна редакция както на текста, така и на бележките. Ще посоча накратко как изпълних тази задача:
След като сравних още веднъж френското издание и ръкописните бележки на Маркс, аз внесох в немския текст още няколко нови добавки. Те се намират на стр. 80 (в третото издание на стр. 88) [стр. 127-128 от настоящия том], на стр. 458-460 (в третото издание на стр. 509-510) [стр. 501-503 от настоящия том], стр. 547-551 (в третото издание на стр. 600) [стр. 591-596 от настоящия том], стр. 591-593 (в третото издание на стр. 644) [стр. 634-637 от настоящия том] и на стр. 596 (в третото издание на стр. 648) [стр. 640-641 от настоящия том] в бележка 79. Освен това аз внесох в текста — по примера на френското и на английското издание — дългата бележка за миньорите (стр. 461-467) [стр. 506-513 от настоящия том]. Останалите малки поправки са от чисто технически характер.
Освен това внесох още някои пояснителни бележки, а именно там, където ми се струваше, че изменилите се исторически условия изискват това. Всички тези допълнителни бележки са поставени в квадратни скоби и са подписани с моите инициали.[*2]
Пълната проверка на многобройните цитати се наложи във връзка с излязлото през това време английско издание. За него най-малката дъщеря на Маркс, Елеонора, бе поела грижата да сравни всички цитати с оригиналите, така че цитатите от английски източници, които преобладават в текста, да се явят не в обратен превод, от немски на английски, а в самия английски оригинален текст. Така че аз трябваше да използвам за четвъртото издание този възстановен текст. При това се оказаха тук-таме някои малки неточности: неправилно посочени страници — отчасти допуснати при преписване от тетрадките, отчасти печатни грешки, натрупани в трите последователни издания; неправилно поставени кавички или многоточия, което е неизбежно при масово цитиране по извадки; някои не особено сполучливо преведени думи. Отделни места бяха цитирани по старите парижки тетрадки от 1843-1845 г., когато Маркс още не знаеше английски и четеше английски икономисти във френски превод и поради това двойният превод бе довел до леко изменение на оттенъка, напр. у Стюарт Юр и др. При такива случаи трябваше сега да използвам английския текст. Имаше и други подобни малки неточности и небрежности. Ако човек сега сравни четвъртото издание с предишните, ще се убеди, че целият този изморителен процес на поправки не е променил в книгата нищо, за което заслужава да се говори. Само един цитат не можа да бъде намерен, а именно този от Ричард Джонс (оm 562 на четвъртото издание [стр. 606 от настоящия том], бел. 47); Маркс навярно е направил грешка, когато, е преписвал заглавието на книгата.[19] Всички други цитати запазват напълно своята доказателствена сила и дори са я увеличили в сегашната си точна форма.
Но тук съм принуден да се върна към една стара история.
На мен ми е известен само един случай, когато точността на един Марксов цитат беше поставена под съмнение. Но понеже въпросът за този цитат бе повдигнат и след смъртта на Маркс, аз не мога да го отмина с мълчание[20].
В берлинския вестник „Concordia“, орган на Съюза на германските фабриканти, излезе на 7 март 1872 г. една анонимна статия под заглавие „Как цитира Карл Маркс“. В тази статия, която беше прекомерно изпълнена с нравствено негодувание и непарламентарни изрази, се твърдеше, че цитатът от бюджетната реч на Гладстон от 16 април 1863 г. бил фалшифициран (цитатът е поместен в Учредителния манифест на Международната работническа асоциация от 1864 г. и е повторен в „Капиталът“, т. I, стр. 617 на четвъртото изд., стр. 671 на третото изд. [стр. 660 от настоящия том]). От фразата: „това замайващо увеличение на богатството и на властта... се ограничава изключително върху имотните класи“, нямало според автора на статията нито намек в полуофициалния стенографски отчет на „Hansard“. „Тази фраза не се намира никъде в Гладстоновата реч. В нея е казано тъкмо обратното. (С черни букви следва.) Маркс и по форма, и по същество е съчинил тази фpазa!“
Маркс, на когото този брой на „Concordia“ беше изпратен през май, отговори на анонимния автор във „Volksstaat“ от 1 юни. Понеже той вече не помнеше по коя вестникарска дописка беше цитирал, той се ограничи да посочи аналогични цитати в две английски издания, а след това цитира отчета на „Times“, според който Гладстон е казал:
„Такова е положението, що се отнася до богатството на страната. От своя страна трябва да кажа, че вече бих гледал почти със загриженост и с болка това замайващо увеличение на богатството и на властта, ако вярвах, че то се ограничава само в кръга на имотните класи. А дадените факти не ни дават никакви сведения относно положението на трудещото се население. Увеличението, което описах и което по мое мнение се основава върху точни доклади, се ограничава само върху имотните класи.“
И тъй, Гладстон казва, че би съжалявал, ако наистина е така, но в действителност е именно така: това опияняващо увеличение на власт и богатство се ограничава само върху имотните класи. Колкото се отнася до полуофициалния „Hansard“, Маркс по-нататък казва: „В допълнително изкалъпеното тук издание г. Гладстон е бил толкова благоразумен да изхвърли този пасаж, във всеки случай неудобен в устата на един английски канцлер на съкровището. Това е впрочем стар английски парламентарен обичай и съвсем не е някакво откритие на Ласкерчо[21], насочено против Бебел.“
Но анонимът става все по-сърдит, като отхвърля в своя отговор („Concordia“ от 4 юли) всички източници от втора ръка, той целомъдрено настоява, че било „обичайно“ да се цитират парламентарни речи само по стенографските отчети; но той твърди по-нататък, че отчетът на „Times“ (в който се намира „съчинената“ фраза) и отчетът в „Hansard“ (в който тя липсва) „по смисъл напълно се покриват“, а също така, че дописката на „Times“ съдържала „тъкмо обратното на оня прословут пасаж от Учредителния манифест“. При това този господин грижливо премълчава факта, че този отчет наред с това измислено „тъкмо обратно“ съдържа именно „оня прословут пасаж“. Въпреки всичко това анонимът чувства, че е притиснат до стената и че само някое ново извъртане може да го спаси. Своята статия, която, както вече доказахме, е пълна с „нагли лъжи“, той изпъстря с назидателни ругатни от рода на: „mala fides“ [„недобросъвестност“] „безчестие“, „лъжливо твърдение“, „фалшифициран цитат“, „нагла лъжа“, „изцяло фалшифициран цитат“, „тази фалшификация“, „просто безчестно“ и т. н., но в същото време се старае да пренесе неусетно спора в друга област и затова обещава да обясни в друга статия „какво значение ние (т. е. „нелъжливият“ аноним) придаваме на съдържанието на Гладстоновите думи“. Като че ли това негово немеродавно мнение има някакво отношение към въпроса! Тази втора статия е поместена в „Concordia" от 11 юли.
Маркс отговори още веднъж, във „Volksstaat“ от 7 август, като този път приведе въпросния пасаж и от „Morning Star" и „Morning Advertiser“ от 17 април 1863 г. Според тези два източника Гладстон казал, че той със загриженост и т. н. би гледал на това замайващо увеличение на богатството и властта, ако би вярвал, че то се ограничава само в кръга на имотните класи (classes in easy circumstances). Ho това увеличение било ограничено върху класите, които притежават собственост (entirely confined to classes possessed of property). Така че и в тези отчети буквално се повтаря тази уж „съчинена“ фраза. Освен това Маркс още един път установи чрез сравняване текста на „Times“ и „Hansard“, че тази фраза, истинността на която се установява от излезлите още на другата сутрин три независими един от друг и еднообразни по текст вестникарски отчети, липсва в преработения от оратора съгласно известния „обичай“ отчет на „Hansard“, че Гладстон, по думите на Маркс, „допълнително я е откраднал“, и най-сетне Маркс заявява, че няма повече време да се занимава с анонима. И на последния изглежда всичко това му е било вече омръзнало — поне Маркс не получи нови броеве от „Concordia“.
Изглеждаше, че инцидентът бе приключен и забравен. Наистина оттогава насам един или два пъти от хора, които имаха връзки с Кеймбриджкия университет, достигаха до нас тайнствени слухове за някакво страшно литературно престъпление, което Маркс бил извършил в „Капиталът“; обаче въпреки всички издирвания не можахме да узнаем нищо по-определено. Но на 29 ноември 1883 г., осем месеца след смъртта на Маркс, излезе в „Times“ едно писмо, изпратено от колежа Тринити в Кеймбридж, и подписано от Седли Тейлър, в което това човече, занимаващо се с най-скромна кооперативна дейност, съвсем неочаквано ни даде най-сетне разяснение не само върху кеймбриджките подмятания, но и върху анонима от „Concordia“.
„Особено поразително е — казва човечето от Тринити коледж. — че на професор Брентано (тогава заемащ катедра в Бреслау, а сега в Страсбург) се удаде... да разкрие оная mala fides, която очевидно е продиктувала цитата от Гладстоновата реч в (Учредителния) манифест. Господин Карл Маркс, който... се опитваше да защищава цитата, бързо бе смазан от майсторските удари на Брентано, но дори и в предсмъртните си гърчения (deadly shifts) имаше дързостта да твърди, че г. Гладстон бил нагласил отчета за своята реч в „Times* от 17 април 1863 г., преди той да излезе в „Hansard“, за да премахне от него един пасаж, който наистина бил компрометиращ за един английски канцлер на съкровището. Когато Брентано с подробно сравняване на текстовете доказа, че отчетите в „Times“ и „Hansard“ съвпадат и по абсолютен начин изключват смисъла, придаден на Гладстоновите думи чрез ловко и изолирано цитиране, Маркс се оттегли, под предлог че нямал време!“
„Такава била значи работата!“[22] Тъй славно се е отразила в производително-кооперативната фантазия от Кеймбридж анонимната кампания на г. Брентано в „Concordia“! Ето кой бил този Георги Победоносец от Съюза на германските фабриканти, който тъй умело върти шпагата[23] и нанася „майсторски удари“, докато пъкленият змей Маркс се вие в „предсмъртни гърчения“!
И все пак цялото това ариостовско описание на борбата служи само за да замаскира извъртанията на нашия Георги Победоносец. Тук вече не става дума за „съчиняване“ и „фалшификация“, а за „ловко и изолирано цитиране“ (craftily isolated quotation). Целият въпрос беше изместен и Георги Победоносец и неговият кеймбриджки оръженосец отлично знаеха защо.
Тъй като „Times“ отказа да помести отговора ѝ, Елеонора Маркс отговори на Тейлър в месечното списание „То-Day“ от февруари 1884 г., като преди всичко възстанови точното съдържание на полемиката: „Съчинил“ ли е Маркс инкриминираната фраза, или не? — ето за какво се водеше спорът. На това г. Седли Тейлър възрази, че според него в спора между Маркс и Брентано
„въпросът за това, дали известна фраза се е намирала в речта на Гладстон или не“, имал „твърде второстепенно значение“ в сравнение с въпроса, „дали този цитат е бил направен с желание да се предаде или да се изврати смисълът на Гладстоновите думи“.
След това той признава, че в отчета на „Times“ „наистина се съдържа едно противоречие в думите“, но... но че останалият текст, изтълкуван правилно, т. е. в либерално-гладстоновски смисъл, показвал какво бил искал да каже Гладстон („То-Day“ от март 1884 г.). Най-комичното тук е това, че нашето човече от Кеймбридж упорито цитира речта не по „Hansard“, както било „обичайно“ според анонимния Брентано, а по отчета на „Times“, който според същия Брентано бил „по необходимост небрежен“. Разбира се — нали фаталната фраза липсва у „Hansard“!
На Елеонора Маркс бе лесно да разбие на пух и прах тази аргументация в същия брой на „То-Day“. Едно от двете. Или господин Тейлър е чел полемиката от 1872 г. и в такъв случай той сега „лъже“, не само „съчинява“, но и „направо лъже“. Или пък не я е чел и в такъв случай е бил длъжен да си свива устата. Във всеки случай той вече не се осмеляваше да поддържа обвинението на своя приятел Брентано, че Маркс бил „съчинил“. Напротив, сега според него Маркс не бил „съчинил“, а бил изхвърлил една важна фраза. Но същата тази фраза е цитирана на пета страница на Учредителния манифест, само няколко реда по-горе от уж „съчинената“ фраза. Колкото до „противоречието“ в Гладстоновата реч, не е ли тъкмо Маркс, който говори (стр. 618 на „Капиталът“, заб. 105, стр. 672 на третото издание) [стр. 661 от настоящия том]) за „многобройните крещящи противоречия в бюджетните речи на Гладстон от 1863 и 1864 г.“? Само че той не се опитва като Седли Тейлър да ги разводнява в либерална благонамереност. Заключителното резюме в отговора на Елеонора Маркс гласи: „Напротив, Маркс нито е изхвърлил нещо, заслужаващо споменаване, нито пък е „съчинил“ макар и най-дребното нещо. Но той възстанови и спаси от забрава една фраза от една Гладстонова реч, която без съмнение е била казана, но тъй или иначе е изхвръкнала от „Hansard“.“
Най-сетне това омръзна и на г. Седли Тейлър. Резултатът от този професорски поход, който продължи цели две десетилетия и обхвана две големи страни, беше този, че никой повече не се осмели да засегне литературната добросъвестност на Маркс и че занапред и г. Седли Тейлър сигурно ще се отнася със същото недоверие към литературните победни комюникета на г. Брентано, както и г. Брентано — към папската непогрешимост на „Hansard“.
Ф. Енгелс
Лондон, 25 юни 1890 г.
БЕЛЕЖКИ НА АВТОРА
1) Това ми се видя толкова по-необходимо, тъй като дори онзи отдел от брошурата на Ф. Ласал против Шулце-Делич, в който Ласал, както заявява, давал "духовната квинтесенция“ на моето изследване по този въпрос,[3] съдържа значителни недоразумения. Впрочем, ако Ф. Ласал почти буквално, дори до създадената от мене терминология, зае от моите съчинения всички общи теоретически положения в своите икономически трудове, напр. за историческия характер на капитала, за връзката между производствените отношения и начина на производството и т. н. и т. н., и то без да посочи източника — това очевидно се дължи на пропагандни съображения. Разбира се, аз не говоря за подробностите в неговото изложение и за неговите практически изводи, с които нямам нищо общо.
2) Виж моето съчинение "Към критиката на политическата икономия". Берлин, 1859, стр. 39 [виж настоящото издание, том 13, стр. 48-49].
3) Кресливите дърдорковци от немската вулгарна икономия нападат стила и начина на изложението в моята книга. Никой не може по-строго от самия мен да съди за литературните недостатъци на „Капиталът“. Все пак за удоволствие и поука на тези господа и на тяхната публика аз привеждам тук една английска и една руска преценка, „Saturday Review“, което е напълно враждебно на моите възгледи, казва в своята бележка по повод на първото немско издание: Изложението „придава дори на най-сухите икономически въпроси своеобразна прелест (charm)“. „Санкт-Петербургские Ведомости" отбелязва между другото в броя си от 20 април 1872 г.: „Изложението — като изключим някои твърде специални части — се отличава с общодостъпност, яснота и въпреки научната висота на предмета с необикновена живост. В това отношение авторът... съвсем не прилича на мнозинството от немските учени, които... пишат своите книги на такъв тъмен и сух език, че на простосмъртните хора главата се тресе." Но на читателите на днешната германско-национално-либерална професорска литература се тресе не главата, а нещо съвсем друго.
4) "Le Capital" par Karl Marx. Traduction de M. J. Roy; entièrement révisée par l’auteur, Paris, Lachâtre. Този превод особено в последната част на книгата съдържа в сравнение с второто немско издание значителни изменения и допълнения.
5) На тримесечното събрание на Манчестърската търговска камара, което се състоя днес следобед, се разви оживена дискусия по въпроса за свободната търговия. Предложена бе следната резолюция: "40 години напразно чакахме другите нации да последват английския пример на свободна търговия и камарата счита, че е дошло времето да ревизира своето становище." Резолюцията бе отхвърлена с мнозинство само от един глас при съотношение на гласовете 21 за 22 против. "Evening Standard" от 1 ноември 1886 г.
БЕЛЕЖКИ НА РЕДАКЦИЯТА
[*1] - творец, създател. Ред.
[*2] В настоящото издание квадратните скоби са заменени с кръгли. Ред.
[1] „Капиталът“ — гениално произведение на марксизма. Върху създаването на главния си труд Маркс е работил в продължение на четири десетилетия, от началото на 40-те години до края на живота си. „Като прие, че икономическият строй е основата, върху която се издига политическата надстройка, Маркс отдели най-голямо внимание на изследването на този икономически строй.“ (В. И. Ленин, Съч., т. 19, стр. 5).
Към системни занимания с политическа икономия Маркс пристъпва в края на 1843 г. в Париж. Проучвайки икономическата литература, той си поставя за цел да напише голям труд, който да съдържа критика на съществуващия строй и на буржоазната политическа икономия. Първите му изследвания в тази област са намерили отражение в такива трудове като „Икономическо-философски ръкописи от 1844 г.“, „Немска идеология“, „Нищета на философията“, „Наемен труд и капитал“, „Манифест на Комунистическата партия“ и др. Още в тези трудове се разкриват основите на капиталистическата експлоатация, непримиримата противоположност между интересите на капиталистите и наемните работници, антагонистичният и преходен характер на всички икономически отношения на капитализма.
След известно прекъсване, обусловено от бурните събития на революцията от 1848-1849 г., Маркс успява да продължи икономическите си изследвания едва в Лондон, където е принуден да емигрира през август 1849 г. Тук той задълбочено и всестранно изучава историята на народното стопанство и съвременната му икономика на различни страни, особено на Англия, която била тогава класическата страна на капитализма. През този период го интересуват историята на поземлената собственост и теорията на поземлената рента, историята и теорията на паричното обръщение и цените, икономическите кризи, историята на техниката и технологията, въпросите на агрономията и агрохимията.
Маркс работи при невероятно трудни условия. Той постоянно е принуден да се бори с нуждата и често пъти да се откъсва от научната си работа, за да изкарва препитанието си. Продължителното свръхнапрежение на силите в условията на материални лишения не остава без последици — Маркс сериозно заболява. Въпреки това към 1857 г. той успява да извърши огромна подготвителна работа, която му дава възможност да пристъпи към заключителния етап на изследването — систематизирането и обобщаването на събраните материали.
От август 1857 до юни 1858 г. Маркс създава ръкопис от около 50 коли, представляващи нещо като чернова на бъдещия „Капитал“. Той бива публикуван за пръв път едва през 1939-1941 г. от Института по марксизъм-ленинизъм при ЦК на КПСС на езика на оригинала под заглавие „Grundrisse der Kritik der politischen Oekonomie“ („Основни черти на критиката на политическата икономия“). През ноември 1857 г. Маркс съставя освен това план на своето произведение, който по-късно бива подробно разработен и съществено уточнен. Това негово изследване, посветено на критиката на икономическите категории, се подразделя на шест книги:
1) За капитала (с няколко уводни глави); 2) За поземлената собственост; 3) За наемния труд; 4) За държавата; 5) За външната търговия; 6) За световния пазар. В първата книга („За капитала“) били набелязани четири дяла; а) Капитал изобщо, б) Конкуренция на капиталите, в) Кредит, г) Акционерен капитал, при което делът „Капитал изобщо“ се делял на още три раздела: 1) Процесът на производството на капитала, 2) Процесът на обръщението на капитала и 3) Единство на единия и другия, или капитал и печалба, лихва. Важно е да се отбележи, че това, последното, частно деление по-нататък станало основа на деленето на целия труд на трите съответни тома на „Капиталът“. Предмет на специално изследване се предвиждало да стане историята на политическата икономия и социализма.
Същевременно Маркс решава, че създаваният от него труд ще излиза на отделни свитъци и първият свитък „непременно трябва да представлява до известна степен цялостно произведение“, обхващащо само първия отдел на първата книга — отдел, който се състои от три глави: 1) Стока; 2) Пари, или просто обръщение и 3) Капитал. Но по политически съображения в окончателния вариант на първия свитък — книгата „Към критиката на политическата икономия“ — третата глава не влязла. Маркс изтъква, че именно от тази глава „започва истинската битка“ и според него би било неблагоразумно в обстановката на официалната цензура, полицейските преследвания и яростната хайка срещу авторите, неугодни на господстващите класи, да публикува такава глава в самото начало, т. е. преди още широката общественост да научи за новото произведение: За „първия свитък“ Маркс специално написва главата за стоката и преработва основно главата за парите от ръкописа от 1857-1858 г.
Книгата „Към критиката на политическата икономия“ излиза в 1859 г. Маркс възнамерявал скоро след това да издаде и „втория свитък“, т. е. да публикува споменатата глава за капитала, съставляваща основното съдържание на ръкописа от 1857-1858 г. Маркс възобновява системните си занимания с политическа икономия в Британския музей. Наистина сравнително скоро той бива принуден да отложи тази работа с една година и половина поради необходимостта да разобличи в печата клеветническите нападки на бонапартисткия агент К. Фогт и поради други спешни работи. Едва през август 1861 г. той започва обширния ръкопис и го завършва към средата на 1863 г. Ръкописът, възлизащ общо на около 200 коли, които образуват 23 тетрадки, е озаглавен също както и книгата от 1859 г. — „Към критиката на политическата икономия“. Преобладаваща част от този ръкопис (тетрадки VI-XV и XVIII) разглежда историята на икономическите учения. Тя бе подготвена за печат и издадена на руски език от Института по марксизъм-ленинизъм при ЦК на КПСС под заглавие „Теории за принадената стойност“ (IV том на „Капиталът“). В първите пет тетрадки и отчасти в тетрадки XIX-XXIII са изложени темите на първия том на „Капиталът“. Тук Маркс анализира превръщането на парите в капитал, развива учението за принадената стойност, абсолютна и относителна, и засяга редица други въпроси. По-специално в тетрадки XIX и XX е положена солидна основа на глава тринадесета от първия том „Машини и едра промишленост“; в тях се привежда много богат материал по историята на техниката и се прави твърде подробен икономически анализ на прилагането на машините в капиталистическата промишленост. В тетрадки XXI-XXIII се осветляват отделни въпроси, отнасящи се към различните томове на „Капиталът“, включително към втория том. На проблемите на третия том са посветени изцяло тетрадки XVI-XVII. Така че ръкописът от 1861-1863 г. засяга, в по-голяма или по-малка степен, проблемите на четирите тома на „Капиталът“.
В процеса на по-нататъшната работа Маркс решава да построи цялото си произведение в набелязвания по-рано за отдела „Капитал и изобщо“ план с неговото трайно делене. Що се отнася до историко-критическата част на ръкописа, тя трябвало да образува четвъртото завършващо звено. „Целият труд — пише Маркс в писмо до Кугелман от 13 октомври 1866 г. — се разпада на следните части: Книга I) Процесът на производството на капитала. Книга II) Процесът на обръщението на капитала. Книга III) Форми на цялостния процес. Книга IV) „Към историята на теорията“. Маркс се отказва също от предишния план за издаване на произведението на отделни свитъци и си поставя за задача да подготви отначало поне в общи черти целия труд и едва тогава да го издава.
Във връзка с това Маркс продължава усилено да работи върху своя труд и особено върху онези негови части, които в ръкописа от 1861-1863 г. още не били достатъчно развити. Той изучава допълнително голямо количество икономическа и техническа литература, включително и по селското стопанство, по въпросите на кредитите и паричното обръщение, проучва статистически материали, различни парламентарни документи, официални отчети за детския труд в промишлеността, за жилищните условия на английския пролетариат и т. н. След това Маркс създава в продължение на две и половина години (от август 1863 г. до края на 1865 г.) нов огромен ръкопис, който именно представлява първият подробно разработен вариант на трите теоретически томове на „Капиталът“. И едва след като бил написан целият труд (януари 1866 г.), Маркс пристъпва към окончателната му обработка за печат, при което, по съвета на Енгелс, решава да подготви за печат не целия труд изведнъж, а най-напред първия том на „Капиталът“. Тази окончателна обработка се извършва от Маркс много грижливо и по същество е още една преработка на целия първи том на „Капиталът“. В интерес на целостта, пълнотата и яснотата на изложението Маркс сметнал за необходимо в сравнително кратка форма да възпроизведе основните въпроси на съдържанието на издадения през 1859 г. труд „Към критиката на политическата икономия“ в началото на първия том на „Капиталът“ — те заемат сега целия първи отдел („Стока и пари“), а в първото издание се осветлявали в първа глава („Стока и пари“).
След излизането на първия том на „Капиталът“ (септември 1867 г.) Маркс продължава да работи върху него във връзка с подготовката на нови издания на немски език и с преводите на чужди езици. Той внася множество изменения във второто издание (1872 г.), дава съществени указания във връзка с руското издание, което излиза в Петербург през 1872 г. и е първият чуждестранен превод на „Капиталът“, в значителна степен преработва и редактира френския превод, който се публикува на отделни свитъци през 1872-1875 г.
От друга страна, след появяването на първия том на „Капиталът“ Маркс продължава да работи върху следващите томове с намерение скоро да завърши пялото произведение, но не успява. Много време му отнема разностранната му дейност в Генералния съвет на I Интернационал. Все по-често му се налага да прекъсва работа поради лошото си здравословно състояние. Същевременно извънредно голямата научна добросъвестност и прецизност на Маркс, строгата самокритика, с която той по думите на Енгелс „се стараеше да разработи до пълно съвършенство великите си икономически открития, преди да ги публикува“, го заставят при разглеждането на един или друг проблем отново и отново да се връща към допълнително изследване. В самия процес на тази творческа работа възникнали също много нови въпроси.
Следващите два тома на „Капиталът“ били подготвени за печат и публикувани от Енгелс едва след смъртта на Маркс — вторият в 1885 г. и третият — в 1894 г. С това Енгелс прави неоценим принос в съкровищницата на научния комунизъм.
След смъртта на Маркс Енгелс редактира превода на първия том на „Капиталът“ на английски език (излязъл в 1887 г.), подготвя за печат трето (1883) и четвърто (1890) издание на първия том на „Капиталът“ на немски език. Освен това след смъртта на Маркс, но още докато Енгелс бил жив, излезли следните издания на първия том на „Капиталът“: три издания на английски език в Лондон (1888, 1889 и 1891), три издания на английски език в Ню Йорк (1887, 1889 и 1890); издание на френски език в Париж (1885), на датски в Копенхаген (1885), на испански в Мадрид (1886), на италиански в Торино (1886), на полски в Лайпциг (1884-1889), на холандски в Амстердам (1894), както и редица други непълни издания.
В четвъртото немско издание на „Капиталът“ (1890) Енгелс, основавайки се на личните указания на Маркс, установява окончателната редакция на текста и на бележките на първия том на „Капиталът“. Сега в целия свят този труд се преиздава и превежда по четвъртото немско издание. По него е подготвено и настоящото издание на първия том на „Капиталът“.
[2] Има се предвид първата глава на първия том на „Капиталът“ в първото немско издание от 1867 г. под название „Стока и пари“. При подготовката на второто издание Маркс преработил своята книга и по-специално направил големи промени в нейната структура. Въз основа на разделите на предишната първа глава и на приложението били създадени три съответни самостоятелни глави, които образуват първия отдел на книгата.
[3] Има се предвид глава трета от труда на Ф. Ласал „Herr Bastiat-Schulze vpn Delitzsch, der ökonomische Julian, oder: Capital und Arbeit“. Berlin, 1864 („Г-н Бастиа Шулце-Делич, икономическият Юлиан, или Капитал и труд“. Берлин, 1864).
[4] Mutato nomine de te fabula narratur (Измени ли ce името, за тебе се разказва тази история) — думи из сатирите на Хораций, книга първа, сатира 1.
[5] Сини книги (Blue Books) — общо название на публикациите на материалите на английския парламент и на дипломатическите документи на Министерството на външните работи. Сини книги, получили названието си поради синята корица, се издават в Англия от XVII в. и служат като основен официален източник за изучаване на икономическата и дипломатическата история на тази страна.
[6] Segui il tuo corso, е lascia dir le genti! (Върви по своя път и остави хората да си говорят!) — перифразирани думи от произведението на Данте „Божествена комедия“, „Чистилище“, песен V.
[7] S. Mayer. „Die sociale Frage in Wien. Studie eines „Arbeitgebers“. Wien, 1871 (3. Майер. „Социалният въпрос във Виена. Етюд на един „работодател“. Виена, 1871).
[8] В четвъртото немско издание на първия том на „Капиталът“ (1890) първите четири абзаца на настоящия послеслов са изпуснати. В настоящото издание той се дава изцяло.
[9] Лигата против житните закони била основана в 1838 г. от фабрикантите Кобден и Брайт. Отстоявайки интересите на промишлената буржоазия, Лигата водела борба за отменяване на така наречените житни закони, които предвиждали в угода на поземлената аристокрация да се ограничи и забрани вносът на зърнени храни от чужбина. Приетият в 1815 г. житен закон забранявал да се внася жито дотогава, докато цената на житото в самата Англия оставала под 80 шилинга квартера. В 1822 г. този закон бил малко видоизменен, а в 1828 г. била въведена пълзяща скала, според която вносните мита върху житото се повишавали с понижаването на неговата цена на вътрешния пазар и, обратно — понижавали се с повишаването на тази цена. Водейки борба да се отменят житните закони и да се установи свободна търговия с житото, Лигата си поставяла за цел да се намалят вътрешните цени на житото, следователно и да се намали работната заплата на наемните работници. Лозунгът за свобода на търговията се използвал широко от Лигата в демагогската ѝ проповед за единство на интересите на работниците и индустриалците. Житните закони били отменени в 1846 г.
[10] Има се предвид статията на Й. Дицген: „Карл Маркс. „Капиталът. Критика на политическата икономия“. Хамбург, 1867“, публикувана във вестник „Demokratisches Wochenblatt“ („Демократически седмичник“), бр. 31, 34, 35 и 36 от 1868 г. През 1869-1876 г. този вестник излизал под ново название — „Der Volksstaat“ („Народна държава“).
[11] Тук става дума за списание „La Philosophie positive. Revue“ („Позитивистката философия. Преглед“), което излизало в Париж през 1867-1883 г. В третата му книжка от ноември-декември 1868 г. била публикувана кратка рецензия за първия том на „Капиталът“, написана от Е. В. Де-Роберти, последовател на позитивистката философия на О. Конт.
[12] Н. Зибер. „Теория ценности и капитала Д. Рикардо в связи с позднейшими дополнениями и разъяснениями“. Киев, 1871, стр. 170.
[13] Тази статия („Гледището на политико-икономическата критика у Карл Маркс“) била написана от И. И. Кауфман.
[14] Виж настоящото издание, том 13, стр. 8-10.
[15] Имат се предвид немските буржоазни философи Бюхнер, Ланге, Дюринг, Фехнер и други.
[16] „Новите две трети“ — така се наричала сребърната монета с номинална стойност 2/3 талера, която се намирала в обръщение в редица германски държави.
[17] Номерацията на главите на английското издание на първия том на „Капиталът“ не съвпада с номерацията на главите на неговите немски издания.
[18] Под „бунт в защита на робството“ се подразбира метежът на робовладелците от южните щати, довел до гражданската война от 1863-1865 г.
[19] В действителност у Маркс тук няма неточност.
[20] На разобличаването на нееднократните клеветнически нападки на представителите на буржоазията, които обвинявали Маркс, че преднамерено е фалшифицирал един цитат от речта на Гладстон от 16 април 1863 г., Енгелс посветил специална работа „Брентано contra Маркс по повод мнимата фалшификация на един цитат. История на въпроса и документи“, публикувана в Хамбург в 1891 г. (виж настоящото издание, том 22).
[21] Като говори за „откритие на Ласкер“, Маркс има предвид следния случай. На заседание на райхстага на 8 ноември 1871 г. буржоазният депутат национал-либерал Ласкер в полемика против Бебел заявил, че ако германските социалдемократически работници решат да последват примера на парижките комунари, „порядъчните и притежаващи собственост бюргери ще ги изтрепят с тояги“. Ораторът обаче не се решил да се публикуват тези думи в подобна редакция и още в стенографския отчет вместо думите „изтрепят с тояги“ било казано „ще ги задържат в подчинение“. Тази фалшификация била разобличена от Бебел. Ласкер станал предмет на насмешки сред работническите кръгове. Поради дребния си ръст той получил ироничното прозвище „Ласкерчо“.
[22] Гьоте. „Фауст“, част I, сцена трета („Кабинетът на Фауст“).
[23] Енгелс перифразира тук думите на самохвалкото и страхливец Фалстаф, който разказва как сам се бил с шпага срещу петдесет души (Шекспир. „Крал Хенрих IV“. Част I, действие II, сцена четвърта).