Към съдържанието на „Анти-Дюринг“
АНТИ-ДЮРИНГ
Превратът в науката,
извършен от господин Ойген ДюрингТРЕТИ ОТДЕЛ: СОЦИАЛИЗЪМ
I. Исторически бележки
Видяхме в „Увода“*55 как френските философи от XVIII век, подготвили революцията, са апелирали към разума като към единствен съдия над всичко съществуващо. Те искали създаване на разумна държава, на разумно общество и безмилостно премахване на всичко, което противоречи на вечния разум. Видяхме също така, че този вечен разум всъщност не е нищо друго освен идеализирания разсъдък на тъкмо тогава развиващия се в буржоа среден гражданин. Но когато френската революция осъществила това разумно общество и тази разумна държава, новите институции, колкото и разумни да са били те в сравнение с предишния строй, съвсем не се оказали абсолютно разумни. Държавата на разума претърпяла пълен крах. Общественият договор на Русо намерил своето осъществяване по времето на терора, от който изгубилата вяра в своите политически способности буржоазия потърсила спасение отначало в корупцията на Директорията, а след това - под закрилата на Наполеоновия деспотизъм[191]. Обещаваният вечен мир се превърнал в безкрайни завоевателни войни. Не повече провървяло и на разумния обществен строй. Противоположността между богати и бедни, вместо да намери разрешение в едно всеобщо благоденствие, се изострила поради премахването на цеховите и други привилегии, които са служили като мост над тая противоположност, а също и вследствие премахването на смекчаващата я донякъде църковна благотворителност. Буйното развитие на промишлеността върху капиталистическа основа направило бедността и мизерията на трудещите се маси жизнено условие за съществуването на обществото. Броят на престъпленията нараствал от година на година. Докато феодалните пороци, по-преди безсрамно излагани на показ, макар и неунищожени, били все пак временно изтласкани на заден план, сега на тяхно място толкова по-буйно се разцъфтели дотогава само тайно съществуващите буржоазни пороци. Търговията все повече и повече се превръщала в мошеничество. Революционният девиз за „братство“[192] се осъществил в интригите и завистта, пораждани от конкурентната борба. Мястото на насилническото потисничество заела корупцията, а мястото на меча като най-главен лост на обществената власт - парите. Правото на първата нощ преминало от феодалите у буржоата-фабриканти. Проституцията се разраснала в невиждани дотогава размери. Самият брак си останал, както и по-рано, признато от закона официално прикритие на проституцията, като при това бил допълван от многобройни нарушения на съпружеската вярност. Накъсо, в сравнение с бляскавите обещания на просветителите установените с „победата на разума“ обществени и политически институции се оказали горчиво разочароващи карикатури. Липсвали още само хората, които да констатират това разочарование - и тези хора се появили в началото на новото столетие. В 1802 г. излезли „Женевските писма“ на Сен-Симон; в 1808 г. се появило първото съчинение на Фурие, макар че основата на неговата теория датира още от 1799 г.; на 1 януари 1800 г. Роберт Оуен поел управлението на Ню Ленарк.[193]
Но по това време капиталистическият начин на производство, а заедно с него и противоположността между буржоазия и пролетариат били още твърде неразвити. Едрата промишленост, току-що възникнала в Англия, била във Франция още непозната. А едва едрата промишленост развива, от една страна, ония конфликти, които правят наложителна необходимост извършването на преврат в начина на производството - конфликти не само между породените от тази едра промишленост класи, но и между създадените от нея производителни сили и форми на размяната; а, от друга страна, с гигантското развитие на тези именно производителни сили тя създава и средствата за разрешаването на тези конфликти. Така че ако към 1800 г. произтичащите от новия обществен строй конфликти са били едва в своето зараждане, още по-малко са били развити в тоя период средствата за разрешаването им. Макар че през периода на терора безимотните парижки маси за момент завладели властта - с това те само доказали, че при тогавашните условия било невъзможно господството на тези маси. Пролетариатът, който току-що се бил отделил от тези безимотни маси като зародиш на една нова класа, още съвсем неспособна за самостоятелно политическо действие, се оказал потиснато, страдащо съсловие, на което, при неспособността му да си помогне само, е могло в най-добрия случай да се окаже помощ само отвън, отгоре.
Това историческо положение определило и възгледите на основателите на социализма. На незрялото състояние на капиталистическото производство, на незрелите класови отношения отговаряли и незрели теории. Разрешаването на обществените задачи, което още било скрито в неразвитите икономически отношения, трябвало да бъде измисляно от мозъка. Общественият строй показвал само недъзи; тяхното премахване било задача на мислещия разум. Касаело се да се изнамери нова, по-съвършена система на обществения строй и тя да бъде наложена на обществото отвън, чрез пропаганда, а по възможност и чрез примера на образцови опити. Тези нови социални системи предварително са били осъдени да си останат утопии; и колкото повече били разработвани те в подробности, толкова повече се превръщали в чиста фантазия.
Веднъж установили този факт, ние вече нито за миг няма да се спираме на тази страна на въпроса, която сега изцяло принадлежи на миналото. Можем да предоставим на литературните бакали a lá*56 Дюринг тържествено да се ровят в тези днес вече само забавни фантазии и да се любуват на превъзходството на собствения си трезвен начин на мислене над подобно „безумие“. Ние по-скоро се радваме на зародишите на гениалните идеи и на гениалните мисли, които навсякъде си пробиват път през фантастичната обвивка и които тези филистери не виждат.
Още в своите „Женевски писма“ Сен-Симон изтъква, че
„всички хора трябва да работят!“.
В същото съчинение той вече знае, че господството на терора е било господство на безимотните маси.
„Вижте“ - извиква им той - „какво стана във Франция, когато там господстваха вашите другари: те докараха глад.“[194]
Но да се схване френската революция като класова борба между аристокрацията, буржоазията и безимотните - това в 1802 г. е било във висша степен гениално откритие. В 1816 г. Сен-Симон обявява, че политиката е наука за производството, и предсказва пълното поглъщане на политиката от икономиката.[195] При все че схващането, че икономическото положение е основата на политическите институции, тук е изразено едва в зародиш, все пак: още тук вече ясно е изказана мисълта, че политическото управление над хората трябва да се превърне в разпореждане с нещата и в ръководене на производствените процеси, т. е. мисълта за премахване на държавата, за което напоследък се вдигаше такъв голям шум. Със същото превъзходство над своите съвременници Сен-Симон заявява в 1814 г., непосредствено след влизането на съюзниците в Париж, а след това и в 1815 г., по време на войната през Стоте дни, че съюзът на Франция с Англия и на второ място - на тези две страни с Германия, е единствената гаранция: за мирното развитие и процъфтяване на Европа.[196] Да се проповядва на французите от 1815 г. съюз с победителите при Ватерлоо - за това наистина е било нужно малко повече смелост, отколкото е нужно, за да се обяви на немските професори една война на клюки.[197]
Докато у Сен-Симон откриваме гениална широта на погледа, благодарение на която в неговите трудове се съдържат в зародиш почти всички не строго икономически идеи на по-сетнешните социалисти, у Фурие намираме чисто френска остроумна, но не по-малко дълбоко проникваща критика на съществуващия обществен строй. Фурие се хваща за собствените думи на буржоазията - на нейните вдъхновени пророци от преди революцията и нейните подкупени ласкатели след революцията. Той безпощадно разкрива материалната и морална нищета на буржоазния свят и я съпоставя с бляскавите обещания на просветителите за създаване на общество, в което щял да господства само разумът, и за цивилизация, носеща щастие за всички, с техните изказвания за способността на човека за безгранично усъвършенстване; той разобличава фалша на красивите фрази на съвременните му буржоазни идеолози; той показва каква жалка действителност отговаря навсякъде на техните гръмки фрази и осмива с хапливия си сарказъм пълния провал на тая фразеология. Фурие е не само критик, неговата винаги жизнерадостна натура го прави сатирик; и то един от най-великите сатирици на всички времена. Той описва колкото майсторски, толкова и забавно както буйно разцъфтялото се със залеза на революцията спекулативно мошеничество, така и общия дребнотъргашески дух на тогавашната френска търговия. Още по-майсторски той критикува буржоазната форма на отношенията между половете и положението на жената в буржоазното общество. Той пръв изказва мисълта, че във всяко общество степента на еманципацията на жената е естествено мерило за общата еманципация.[198] Но най-ярко се проявява величието на Фурие в неговото схващане за историята на обществото. Toй разделя целия ѝ досегашен ход на четири степени на развитие: дивачество, патриархат, варварство и цивилизация, като последната съвпада с така нареченото сега буржоазно общество и показва, че
„цивилизованият строй издига всеки порок, който варварството е практикувало по един прост начин, в сложна, двусмислена, двулична, лицемерна форма на съществуване“,
че цивилизацията се движи в „омагьосан кръг“, в противоречия, които тя постоянно създава, без да може да ги преодолее, така че тя всякога постига тъкмо обратното на онова, което иска да постигне или което си дава вид, че иска да постигне.[199] Така например
„в цивилизацията бедността се поражда от самото изобилие“[200].
Както виждаме, Фурие също така майсторски си служи с диалектиката, както и неговият съвременник Хегел. Той също така диалектически изтъква, в противовес на фразите за неограничената способност на човека за усъвършенстване, че всяка историческа фаза има свой период на подем, но и период на упадък,[201] и прилага този възглед и върху бъдещето на цялото човечество. Както Кант внася в природознанието идеята за бъдещата гибел на Земята, така Фурие внася в своето разбиране на историята идеята за бъдещата гибел на човечеството.
Докато във Франция ураганът на революцията измитал цялата страна, в Англия се извършвал друг, не така шумен, но затова пък не по-малко грандиозен преврат. Парата и новото производство на машини превърнали манифактурата в модерна едра промишленост и с това революционизирали цялата основа на буржоазното общество. Бавният ход на развитието през периода на манифактурата се превърнал в истински период на бурните устреми в производството. Все по-бързо и по-бързо се извършва разделянето на обществото на едри капиталисти и безимотни пролетарии, а между тях - вместо предишното стабилно средно съсловие - една непостоянна маса от занаятчии и дребни търговци влачи доста несигурно съществуване - най-текущата част на населението. Новият начин на производство бил още в началото на своя възхождащ стадий; той бил още нормалният, единствено възможният при дадените условия. Но още тогава той вече породил крещящи социални бедствия: струпване на бездомно население в най-лошите квартали на големите градове; разрушаване на всички наследени от миналото традиционни връзки, разрушаване на патриархалния бит, на семейството, ужасяващо удължаване на работния ден, особено за жените и децата; масова деморализация сред трудещата се класа, която изведнъж била хвърлена в съвсем нови условия. Тогава се явил като реформатор един двадесет и девет годишен фабрикант, човек с благороден, почти детски чист характер и същевременно роден водач на хората като малцина други. Роберт Оуен усвоил учението на просветителите-материалисти, че характерът на човека е продукт, от една страна, на природната му организация, а от друга - на условията, които заобикалят човека през целия му живот и особено през периода на неговото развитие. Повечето от Оуеновите събратя по обществено положение виждали в промишлената революция само безпорядък и хаос, добър за ловене на риба в мътна вода и за бързо забогатяване. Оуен виждал в нея благоприятен случай за осъществяване на своята любима идея и по този начин - за внасяне на ред в хаоса. Той вече направил сполучлив опит в Манчестър като ръководител на фабрика с повече от 500 работници; от 1800 до 1829 г. той в качеството си на директор-съдружник на голямата памукопредачна фабрика в Ню Ленарк, Шотландия, ръководел предприятието в същия дух, само че с по-голяма свобода на действие и с успех, който му създал европейска известност. Той превърнал населението на Ню Ленарк, което постепенно нараснало на 2500 души и отначало се състояло от най-разнородни и в по-голямата си част силно деморализирани елементи, в напълно образцова колония, в която пиянството, полицията, углавните съдилища, процесите, грижите за бедните и нуждата от благотворителност станали неизвестни неща. Той постигнал всичко това просто благодарение на обстоятелството, че поставил хората в условия, по-достойни за човека, и особено се грижил за възпитанието на подрастващото поколение. Той е създателят на детските градини и за пръв път ги въвел в Ню Ленарк. Децата от двегодишната си възраст отивали в детските градини и там така добре прекарвали времето си, че едва ги откъсвали, за да ги заведат вкъщи. Докато неговите конкуренти работели по 13 до 14 часа дневно, в Ню Ленарк се работело само 10 ½ часа. Когато една памучна криза наложила да се прекрати работата за четири месеца, на останалите без работа работници продължавали да изплащат пълната заплата. И при всичко това стойността на предприятието се увеличила повече от двойно и то до края носело на собствениците изобилни печалби.
Но всичко това не задоволявало Оуен. Условията за съществуване, които той създал на своите работници, в неговите очи още далеч не отговаряли на човешкото достойнство:
„Тези хора бяха мои роби“.
казвал той; сравнително благоприятните условия, в които той поставил своите работници, били още далеч недостатъчни, за да позволят всестранно и правилно развитие на техния характер и ум, а още по-малко - едно свободно съществуване.
„А при все това трудещата се част от тези 2500 души създаваше за обществото такова количество реално богатство, за произвеждането на което само преди половин век би било нужно население от 600 000 души. Аз се питах: къде отива разликата между богатството, консумирано от 2500 работници, и богатството, което би било нужно за 600 000-те?“
Отговорът бил ясен. Тази разлика отивала, за да могат собствениците на предприятието да получават 5% лихва от вложения в предприятието капитал и освен това да реализират над 300 000 фунта стерлинги (6 000 000 марки) печалба. А това, което важало за Ню Ленарк, в още по-голяма степен важало за всички останали фабрики в Англия.
„Без това ново, създадено с помощта на машините богатство не би било възможно воденето на войната за събарянето на Наполеон и за запазването на аристократическите принципи на общественото устройство. И все пак тази нова сила беше създание на трудещата се класа.“[202]
Затова на нея трябвало да принадлежат и плодовете. Новите могъщи производителни сили, които досега служели само за обогатяване на единици и за поробване на масите, представлявали за Оуен основата за обществено преустройство и трябвало да работят само за благосъстоянието на всички като тяхна обща собственост.
На такива чисто делови начала, като плод, така да се каже, на търговско пресмятане, възникнал комунизмът на Оуен. Той напълно запазил докрай този си практически характер. Така в 1823 г. Оуен съставил проект за премахване мизерията в Ирландия чрез комунистически колонии и приложил към него пълни изчисления за необходимите капиталовложения, годишните разноски и предполагаемите доходи.[203] Също така и в неговия окончателен план за бъдещия строй техническата разработка на подробностите е извършена с такава компетентност, че ако бъде възприет методът на Оуен за реформиране на обществото, твърде малко може да се възрази против подробностите дори и от гледище на специалиста.
Преминаването към комунизма било повратна точка в живота на Оуен. Докато се проявявал само като филантроп, той жънел само богатства, похвали, чест и слава. Той бил най-популярният човек в Европа. Благосклонно го изслушвали не само хора от неговото обществено положение, но и държавници и короновани особи. Но щом той излязъл със своите комунистически теории, положението се изменило. Главно три големи пречки според него преграждали пътя към реформиране на обществото: частната собственост, религията и съществуващата форма на брака. Започвайки борба против тия пречки, той знаел какво го очаква: всеобщо презрение от страна на официалното общество, пълно изгубване на своето обществено положение. Но това не го възпряло, не намалило енергията на неговото безстрашно нападение - и станало точно това, което той предвиждал. Изгонен от официалното общество, напълно премълчаван от печата, обеднял поради несполучливи комунистически опити в Америка, за които пожертвал цялото си състояние - той се обръща направо към работническата класа и работи сред нея още тридесет години. Всички обществени движения, всички действителни успехи, постигнати в Англия в интерес на работниците, са свързани с името на Оуен. Така в 1819 г., след петгодишни усилия, той прокарал първия закон за ограничаване на женския и детския труд във фабриките.[204] Той председателствал първия конгрес, на който трейдюнионите от цяла Англия се обединили в една голяма единна професионална организация.[205] Пак той организирал - като мероприятия за преминаване към напълно комунистическо устройство на обществото, - от една страна, кооперативните дружества (потребителни и производителни кооперации), които оттогава насам най-малкото доказаха на практика, че както търговците, тъй и фабрикантите са твърде излишни персони; а, от друга страна, трудовите базари, в които продуктите се разменяли с помощта на трудови книжни пари, за единица на които служел един работен час,[206] тези базари по необходимост трябвало да пропаднат, но те напълно са изпреварили много по-сетнешната Прудонова разменна банка,[207] от която са се отличавали само по това, че не били предлагани като универсално лечебно средство против всички обществени злини, а само като първа стъпка към едно много по-радикално преустройство на обществото.
Това са хората, към които суверенният г. Дюринг от висотата на своята „окончателна истина от последна инстанция“ гледа с такова презрение, за което ние в увода дадохме няколко примера. И това презрение в известно отношение е доста основателно: то всъщност се основава на наистина ужасяващото невежество относно съчиненията на тримата утописти. Така за Сен-Симон г. Дюринг казва, че
„основната му идея е била по същество правилна и ако се оставят настрана някои едностранчивости, тя и сега може да даде ръководен подтик към действително творчество“.
Но въпреки че г. Дюринг изглежда наистина е държал в ръката си някои съчинения на Сен-Симон, ние напразно бихме търсили във всичките посветени на него 27 печатни страници „основната идея“ на Сен-Симон, както по-рано напразно търсехме какво собствено „трябва да означава у самия Кене“ неговата икономическа таблица - така че в края на краищата трябва да се задоволим с фразата, че
„въображението и филантропическият афект... със съответното му свръхнапрежение на фантазията са господствали над целия идеен кръгозор на Сен-Симон“!
От съчиненията на Фурие г. Дюринг познава и обръща внимание само на обрисуваните в романтични подробности фантазии за бъдещето, което впрочем „е много по-важно“ за констатиране на безкрайното превъзходство на г. Дюринг над Фурие, отколкото да се изследва как Фурие „понякога се опитва да критикува действителните отношения“. Понякога! А почти от всяка страница на неговите съчинения бликат искрите на сатирата и на критиката против нищетата на прехвалената цивилизация. Това е все едно някой да каже, че г. Дюринг само „понякога“ провъзгласява г. Дюринг за най-велик мислител на всички времена. А що се отнася до 12-те страници, посветени на Роберт Оуен, за тях г. Дюринг няма абсолютно никакви други източници освен жалката биография от филистера Саргант, който също тъй не е познавал най-важните съчинения на Оуен - за брака и за комунистическия строй.[208] Затова г. Дюринг се осмелява да твърди, че у Оуен „не може да се предполага решителен комунизъм“. Само че ако в ръцете на г. Дюринг би попаднало поне съчинението на Оуен „Книга за новия нравствен свят“, той би намерил в него не само непосредствена формулировка на най-решителния комунизъм с еднакво за всички задължение да се трудят и еднакво право върху продукта - равенство съобразно с възрастта, както всякога допълва Оуен, - но би намерил там и напълно разработен проект за зданието на комунистическата община на бъдещето - с основен план, фасада и изглед отгоре. Но когато човек ограничава „непосредственото изучаване на съчиненията на представителите на социалистическия кръг от идеи“ до запознаване със заглавията или в най-добрия случай и с мотото само на няколко от тези съчинения - както прави тук г. Дюринг, - тогава, разбира се, не остава нищо друго, освен да се дрънкат такива глупави и направо измислени твърдения. Оуен не само е проповядвал „решителен комунизъм“, но и го е прилагал на практика в продължение на пет години (в края на 30-те и началото на 40-те години) в колонията „Harmony Hall[209], в Хемпшир - комунизъм, за решителността на който е нямало какво повече да се желае. Аз лично познавах някои бивши участници в този образцов комунистически експеримент. Но за всичко това, както и изобщо за дейността на Оуен между 1836 и 1850 г., Саргант абсолютно нищо не знае и затова и „по-дълбоката историография“ на г. Дюринг също се намира в най-непрогледно невежество. Г-н Дюринг казва, че Оуен бил „във всяко отношение същинско чудовище на филантропическо натрапничество“. Но когато същият г. Дюринг ни разказва за съдържанието на книги, на които той едва знае заглавието и мотото - ние по никой начин не бива да казваме, че той е „във всяко отношение същинско чудовище на невежествено натрапничество“, тъй като в нашите уста това би било „ругатня“.
Утопистите, както видяхме, са били утописти, защото не са могли да бъдат други в една епоха, когато капиталистическото производство е било още така слабо развито. Те са били принудени да конструират в главата си елементите на едно ново общество, тъй като в самото старо общество тези елементи още не изпъквали ясно за всички; нахвърляйки основните линии на своето ново здание, те били принудени да се ограничават с апелиране към разума именно защото не са могли още да апелират към съвременната им история. Но когато днес, почти осемдесет години след тяхното появяване, г. Дюринг излиза на сцената с претенцията да развие „ръководната“ система на един нов обществен строй не като необходим продукт на исторически развилия се наличен материал, а да я конструира, изхождайки от своята суверенна глава, от своя бликащ от „окончателни истини“ разум, тъкмо той самият, който навсякъде надушва епигони, е само епигон на утопистите, най-новият утопист. Той нарича великите утописти „социални алхимици“. Нека е така. Алхимията на времето си е била необходима. Но оттогава насам едрата промишленост разви дремещите в капиталистическия начин на производство противоречия в такива крещящи антагонизми, че приближаващият се крах на този начин на производство може, така да се каже, да бъде напипан с ръце, а новите производителни сили могат да бъдат запазени и развивани по-нататък само чрез въвеждането на нов начин на производство, който да отговаря на техния сегашен стадий на развитие. Тези противоречия са се развили до такава степен, че борбата между двете класи, породени от съществуващия начин на производство и постоянно възпроизвеждани от него при все по-голямо изостряне на антагонизма помежду им, е обхванала всички цивилизовани страни и всеки ден се разгаря все повече. Затова днес вече съществува яснота по тези исторически взаимовръзки, разбрани са условията за социалното преустройство, станало необходимо по силата на тези взаимовръзки, разбрани са също и обусловените от тях основни черти на това преустройство. И ако сега г. Дюринг фабрикува нов утопичен обществен строй, като вместо от съществуващия икономически материал изхожда от своя височайши череп, тук той не се занимава само с проста „социална алхимия“. Не, той по-скоро постъпва като човек, който след откриването и установяването на законите на съвременната химия би поискал наново да възкреси старата алхимия и да се възползва от атомните тегла, молекулярните формули, валентността на атомите, кристалографията и спектралния анализ единствено за да открие... философския камък.
БЕЛЕЖКИ
*56 - от рода на. Ред.
[190] Енгелс има предвид началото на I глава на «Увода» (виж стр. 18-19). Първоначално във вестник «Vorwärts» първите 14 глави на «Анти-Дюринг» били публикувани под общото заглавие «Превратът във философията, извършен от господин Ойген Дюринг». Още от първото отделно издание на книгата първите 2 глави били отделени в общия «Увод» към цялото произведение, а следващите 12 глави образували първия отдел: «Философия». При това номерацията на главите не била променена: тя останала една за увода и първия отдел. Бележката под линия за глава I на отдел «Философия» била дадена от Енгелс още при публикуването на текста на «Анти-Дюринг» във вестника и се запазила без промени във всички отделни издания на книгата, излезли, докато Енгелс е бил жив.
[191] Време на терор - период на революционно-демократичната диктатура на якобинците (юни 1793-юли 1794), когато в отговор на контрареволюционния терор на жирондистите и роялистите якобинците приложили революционен терор.
Директория (състояла се от петима директори, един от които всяка година бил преизбиран) - ръководен орган на изпълнителната власт във Франция, учреден съгласно конституцията от 1795 г., приета след падането в 1794 г. на революционната диктатура на якобинците; съществувала до държавния бонапартистки преврат в 1799 г.; поддържала режим на терор против демократичните сили и защитавала интересите на едрата буржоазия.
[192] Има се предвид лозунгът на френската буржоазна революция от края на XVIII век: «Свобода, Равенство, Братство».
[193] «Lettres d’un habitant de Genève à ses contemporains» («Писма на един женевски гражданин до съвременниците му») - първото произведение на Сен-Симон; то било написано в Женева в 1802 г., публикувано анонимно и без посочване на мястото и времето на издаването в Париж в 1803 г. При работата си над «Анти-Дюринг» Енгелс използва изданието: «G. Hubbard. «Saint- Simon. Sa vie et ses travaux. Suivi de fragments des plus célèbres écrits de Saint-Simon». Paris, 1857 (Г. Юбар. «Сен-Симон. Неговият живот и трудове. С приложение на откъси от най-забележителните съчинения на Сен-Симон» Париж, 1857). В това издание има неточности в датите на отделните произведения на Сен-Симон.
Първото голямо произведение на Фурие била неговата книга «Théorie des quatre mouvements et des destinées générales» («Теория иа четирите движения и на общите съдби»), написана през първите години на XIX в. и издадена анонимно в Лион в 1808 г. (на титулната страница като мястото на издаването вероятно по цензурни съображения бил посочен Лайпциг).
Ню Ланарк (New Lanark) - памукопредачна фабрика близо до шотландския град Ланарк, основана в 1784 г., с малко селище до нея.
[194] Енгелс цитира второто писмо от произведението на Сен-Симон «Писма на един женевски гражданин до съвременниците му». В изданието на Юбар тези места се намират на стр. 143 и 135.
[195] Енгелс има предвид откъса от «Писмата на Сен-Симон до един американец» (писмо осмо). Тези писма били публикувани в сборника: Н. Saint-Simon «L’Industrie, ou Discussion politique, morales et philosophiques, dans l’intérêt de tous les hommes livrés à des travaux utiles et indépendans». T. II. Pams, 1817 (A. Сен-Симон. «Промишлеността, или Политически, морални и философски разсъждения в интерес на всички хора, посветили се на полезен и самостоятелен труд». T. II, Париж, 1817). В изданието на Юбар този откъс се намира на стр. 155-157.
[196] Енгелс има предвид двете написани от Сен-Симон заедно с неговия ученик О. Тиери съчинения: «De la réorganisation de la société européené ou De la nécessité et des moyens de rassembler les peuples de l’Europe en un seul corps politique, en conservant à chacun son indépendance nationale» («За реорганизацията на европейското общество, или За необходимостта и средствата за обединяване на европейските народи в единно политическо тяло, като всеки от тях запази своята национална независимост») и «Opinion sur les mesures à prendre contre la coalition de 1815» («Мнение за мерките, които трябва да се предприемат против коалицията от 1815 г. »); и двете брошури били издадени в Париж, първата - през октомври 1814, втората - в 1815 г. В изданието на Юбар откъсите от първото съчинение се намират на стр. 149-154, а съдържанието на двете брошури се излага на стр. 68-76.
Съюзните армии на страните участнички в шестата антифренска коалиция (Русия, Австрия, Англия, Прусия и други държави) влезли в Париж на 31 март 1814 г. Империята на Наполеон паднала, а самият Наполеон след абдикацията бил принуден да отиде в изгнание на остров Елба. Във Франция се извършила първата реставрация на монархията на Бурбоните.
Стоте дни - периодът на кратковременното възстановяване на Наполеоновата империя, продължил от момента на неговото връщане от заточение от остров Елба в Париж на 20 март 1815 г. до повторното му абдикиране на 22 юни с.г. след поражението при Ватерлоо.
[197] При Ватерлоо(Белгия) на 18юли 1815 г. армията на Наполеон била разбита от англо-холандските войски под командването на Уелингтън и от пруската армия под командуването на Блюхер. Сражението изиграло решаваща роля в кампанията от 1815 г., като предопределило окончателната победа на седмата антифренска коалиция (Англия, Русия, Австрия, Прусия, Швеция, Испания и други държави) и падането на Наполеоновата империя.
За Дюринговата «война на клюки» срещу немските професори виж бележка 10.
[198] Тази мисъл била развита още в първата книга иа Фурие «Теорията за четирите движения», където по-специално се съдържа следното общо положение: «Социалният прогрес и промените на периода стават в съответствие с прогреса на жените към свобода, а упадъкът на социалния ред става в съответствие с намаляването на свободата на жените.» Фурие резюмира това положение във формулата: «Разширяването на правата на жените е основен принцип на всеки социален прогрес» (Ch. Fourier. Oeuvres complètes, t. 1, Paris, 1841, p. 195-196).
[199] Cp. Ch. Fourier. «Théorie de l’unité universelle», vol. I et IV; Oeuvres complètes, t. 11, Paris, 1843, p. 78-79, et t. V. Paris, 1841, p. 213-214 (Ш. Фурие. «Теория за световното единство», т. I и IV; Пълно събрание на съчиненията, т. II, Париж, 1843, стр. 78-79 и т. V, Париж, 1841, стр. 213-214).
За «омагьосания кръг», в който се движи строят на цивилизацията, виж Ch. Fourier. «Le Nouveau Monde industriel et sociétaire, ou Invention du procédé d’industrie attrayante et naturelle distribuée en séries passionées»; Oeuvres complètes, t. VI, Paris, 1845, p. 27-46, 390 (Ш. Фурие. «Новият стопански и социетарен свят, или Откриването на начина за привлекателен и природосъобразен труд, разпределен в серии по страст»; Пълно събрание на съчиненията, т. VI, Париж, 1845, стр. 27-46, 390). Първото издание на този труд излязло в Париж в 1829 г. Сравни също Ch. Fourier. Oeuvres complètes, t. I, Paris, 1841, p. 202.
[200] Ch. Fourier, Oeuvres complètes, t. VI, Paris, 1845, p. 35.
[201] Ch. Fourier. Oeuvres complètes, t. 1, Paris, 1841, p. 50. et suiv.
[202] Към това място в «Развитието на социализма от утопия в наука» Енгелс дава бележка, в която се посочва източникът на приведените на тази страница цитати: R. Owen. «The Revolution in the Mind and Practice of the Human Race; or, the Coming Change from Irrationality to Rationality». London, 1849 (P. Оуен. «Революцията в мисълта и практиката на човешкия род, или Бъдещият преход от неразумие към разумност». Лондон, 1849). Приведените на предишната страница факти от биографията на Оуен са взети от същия източник.
[203] R. Owen. «Report of the proceedings at the several public meetings held in Dublin... on the 18th March, 12th April and 3rd May». Dublin, 1823 (P. Оуен. «Отчет за няколкото публични събрания, състояли се в Дъблин... на 18 март, 12 и 19 април и на 3 май». Дъблин, 1823).
[204] През януари 1815 г. на голямо публично събрание в Глазгоу Оуен предложил редица мерки за облекчаване положението на децата и възрастните работници във фабриките. Билът, внесен по инициатива на Оуен през юни 1815 г., бил приет от парламента като закон едва през юли 1919 г., и то в много окастрен вид. Законът, който регулирал труда в памучните фабрики, забранявал да работят деца под 9 години, ограничавал на 12 часа работния ден на лица под 18 години и установявал за всички работещи две почивки - за закуска и за обед - с обща продължителност от час и половина.
[205] През октомври 1833 г. в Лондон под председателството на Оуен се състоял конгрес на кооперативните дружества и професионалните съюзи, на който бил официално основан Великият национален обединен съюз на производствата на Великобритания и Ирландия; уставът на съюза бил приет през февруари 1834 г. Според идеята на Оуен този съюз трябвало да вземе в свои ръце управлението на производството и да осъществи по мирен път пълното преустройство на обществото. Много скоро този утопичен план претърпял крах. Тъй като съюзът срещнал от страна на буржоазното общество и държавата силна съпротива, през август 1834 г. той се разпаднал.
[206] Equitable Labour Exchange Bazaars (Пазари за справедлива размяна на продуктите на труда) били основани от кооперативните дружества на работниците в различните градове на Англия; първият такъв пазар бил основан от Роберт Оуен в Лондон през септември 1832 г. и съществувал до средата на 1834 г.
[207] През време на революцията от 1848-1849 г. Прудон предприел опит да организира разменна банка. Неговата Banque du peuple (Народна банка) била основана в Париж на 31 януари 1849 г. Банката съществувала около два месеца, и то само на книга: тя претърпяла крах, преди да започне да функционира редовно, и в началото на април била закрита.
[208] W. L. Sargant. «Robert Owen, and his Social Philosophy». London, 1860 (У. Л. Саргант. «Роберт Оуен и неговата социална философия». Лондон, 1860).
Основните съчинения на Оуен за брака и за комунистическия строй са: «Брачната система на новия нравствен свят» (1838), «Книга за новия нравствен свят» (1836-1844) и «Революцията в умовете и в практиката на човешкия род» (1849).
[209] Harmony Hall (Дом на хармонията) - наименование на комунистическата колония, основана от английските социалисти утописти начело с Роберт Оуен в края на 1839 г. в имението Кинууд (графство Хемпшир, Англия). Колонията съществувала до 1845 г.