Към съдържанието на „Анти-Дюринг“
АНТИ-ДЮРИНГ
Превратът в науката,
извършен от господин Ойген ДюрингПЪРВИ ОТДЕЛ: ФИЛОСОФИЯ
XIV. Заключение
Ние свършваме с философията; що се отнася изобщо до фантазиите за бъдещето, които още се срещат в „Курса“, ние ще се занимаем с тях при разглеждането на преврата, който г. Дюринг е извършил в областта на социализма. Какво ни беше обещал г. Дюринг? Всичко. Какво изпълни от своите обещания? Абсолютно нищо. „Елементите на една действителна и, съобразно с това, ориентирана към действителността на природата и живота философия“, „строго научният мироглед“, „системосъздаващите идеи“ и всички други научни подвизи на г. Дюринг се оказаха, от която и страна да се докоснахме до тях, най-чисто шарлатанство. Световната схематика, която, „без да жертва ни най-малко дълбочината на мисълта, е твърдо установила основните форми на битието“, се оказа крайно повърхностно копие на Хегеловата логика и споделя заедно с нея суеверния предразсъдък, че тези „основни форми“ или логически категории водели някъде си тайнствено съществуване преди света и вън от света, върху който те трябва „да се прилагат“. Натурфилософията ни даде една космогония, чиято изходна точка е „равното на себе си състояние на материята“ - състояние, което можем да си представим само с помощта на най-безнадеждната обърканост относно взаимната връзка между материята и движението и освен това само при допускането на една извънсветовна божествена личност, която единствено може да накара това състояние да премине в движение. При разглеждане на органическата природа философията на действителността, отхвърляйки Дарвиновата борба за съществуване и естествения подбор като „известна доза бруталност, насочена против хуманността“, бе принудена след това да пусне и едното, и другото през задната врата и да ги приеме като действащи в природата фактори, макар и от второстепенно значение. При това на философията на действителността се удаде случай да документира такова невежество в областта на биологията, каквото сега, откак човек не може вече да се отърве от научно-популярни сказки, трябва да се търси с фенер даже между дъщерите на „образованите съсловия“. В областта на морала и правото - с опошляването на учението на Русо за равенството - тя не постигна нещо повече, отколкото по-преди с плоското фалшифициране на Хегел. Също и в областта на юриспруденцията тази философия на действителността, въпреки всички уверения на автора в противното, прояви такова невежество, каквото много рядко може да се срещне дори между най-обикновените старопруски юристи. Философията, която „не признава никакъв просто видим хоризонт“, „се задоволява в първата област с един действителен хоризонт“, който съвпада с областта, където е в сила пруското право. Що се отнася до „земите и небесата на външната и вътрешната природа“, които тази философия обеща да разгърне пред нас „в своето могъщо, събарящо всичко по своя път движение“, ние тях все още напразно ги чакаме, също както напразно чакаме и „окончателните истини от последната инстанция“ и „абсолютно-фундаменталното“. Философът, чийто метод на мислене „изключва всяко отклонение към една субективистично ограничена представа за света“, се оказва субективно ограничен не само със своите, както доказахме, крайно недостатъчни познания, със своя тесногръд метафизически начин на мислене и със своето карикатурно самовъзвеличаване, но дори и с детинските си лични чудатости. Той не може да скърпи своята философия на действителността, без да натрапи като общовалиден закон за цялото човечество, включително и за евреите, своето отвращение към тютюна, котките и евреите. Неговата „истински критическа гледна точка“ по отношение на другите хора се състои в това - упорито да им приписва неща, които те никога не са казвали и които са собствена фабрикация на г. Дюринг. Неговите постни като просяшка чорба разсъждения[92] на разни еснафски теми, като например за ценността на живота и за най-добрия начин за наслаждение от него, са просмукани от едно филистерство, което напълно обяснява неговия гняв против Гьотевия Фауст. Разбира се, непростително е било от страна на Гьоте, че той взема за свой герой безнравствения Фауст, а не сериозния философ на действителността - Вагнер. - Накъсо казано, философията на действителността, взета изцяло, се оказва, ако си послужим с израза на Хегел, „най-рядката утайка на немското просветителство“ - утайка, чиято рядка и прозрачна баналност получава по-гъст и мътен вид само благодарение на надробените в нея оракулски фрази. И когато дочетем книгата докрай, ние сме точно толкова просветени, колкото и по-рано, и сме принудени да признаем, че „новият метод на мислене“, „в самата си основа своеобразните изводи и възгледи“ и „системосъздаващите идеи“ наистина са ни поднесли различни нови безсмислици, но не са ни дали нито ред, от който да можем да научим нещо. И този човек, който с тъпани и тръби рекламира своите фокуси и своите стоки не по-зле от най-обикновен панаирджийски алармаджия, при което зад гръмките му думи не се крие нищо, наистина съвсем нищо - този човек се осмелява да нарича шарлатани такива хора като Фихте, Шелинг и Хегел, дори най-малкият от които все пак е гигант в сравнение с него. Да, шарлатанин - само че кой?
БЕЛЕЖКИ
[92] В оригинала: «breite Bettelsuppen» («постна супа, просяшка чорба») - израз от трагедията на Гьоте «Фауст», част I, сцена шеста («Кухня на вещицата»).