Към съдържанието на „Гражданската война във Франция“

ГРАЖДАНСКАТА ВОЙНА ВЪВ ФРАНЦИЯ

ПЪРВО ВЪЗВАНИЕ[1],
23 ЮЛИ 1870

[Началото на Френско-пруската война]


ДО ЧЛЕНОВЕТЕ НА МЕЖДУНАРОДНАТА РАБОТНИЧЕСКА АСОЦИАЦИЯ
В ЕВРОПА И СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ

В „Учредителен манифест на Международната работническа асоциация“ от ноември 1864 г. ние казахме: „Ако освобождението на работническата класа изисква братско обединение и сътрудничество на работниците, как могат те да изпълнят тази велика задача при една външна политика, която има престъпни цели, спекулира с националните предразсъдъци и в грабителски войни пролива кръвта и прахосва богатството на народа?“ И ние характеризирахме външната политика, която преследва Интернационалът, със следите думи: „Простите закони на нравствеността и справедливостта, които трябва да регулират отношенията между частните лица, да станат висши закони и в отношенията между народите“.[2]

Не е чудно, че Луи Бонапарт, който заграби властта, като използва класовата борба във Франция, и продължи това свое господство чрез редица външни войни, от самото начало гледаше на Интернационала като на опасен враг. В навечерието на плебисцита той предприема поход срещу членовете на ръководните комитети на Международното работническо дружество в Париж, Лион, Руан, Марсилия, Брест - с една дума, в цяла Франция - под предлог, че Интернационалът бил тайно общество и кроял заговор за неговото убийство; абсурдността на тази измислица беше скоро разкрита от собствените му съдии.[3] В какво се състоеше действителното престъпление на френските секции на Интернационала? В това, че те високо заявиха на френския народ: да участвува в плебисцита - би значело да гласува за деспотизма вътре в страната и за външна война. И наистина тяхно дело беше, че във всички големи градове, във всички индустриални центрове на Франция работническата класа се вдигна като един човек, за да отхвърли плебисцита. За нещастие нейните гласове бяха надделени от дълбокото невежество на селските окръзи. Борсите, правителствата, господстващите класи и печатът на почти цяла Европа приветстваха плебисцита като блестяща победа на френския император над френската работническа класа; в действителност това беше сигнал за убийството не на една отделна личност, а на цели народи.

Военният заговор от юли 1870 г. е само подобрено издание на държавния преврат от декември 1851 г.[4] На пръв поглед работата изглеждаше толкова безсмислена, че Франция не искаше да повярва в сериозността на слуховете за война. Тя по-скоро вярваше на депутата*1, който виждаше във войнствените речи на министрите проста борсова маневра. Когато на 15 юли на Законодателния корпус беше най-после официално съобщено за войната, цялата опозиция отказа да гласува предварителните кредити; дори Тиер заклейми войната като „отвратителна“; всички независими парижки вестници я осъдиха, а провинциалният печат, за учудване, се съгласи с тях почти без възражение.

През това време парижките членове на Интернационала отново се заловиха за работа. В „Réveil“[5] от 12 юли те публикуваха своя манифест „До работниците от всички нации“, в който се казва:

„Политическото честолюбие отново заплашва световния мир под предлог за европейско равновесие и за защита на националната чест. Френски, германски и испански работници! Да съединим нашите гласове в един общ вик на възмущение от войната!... Война заради един въпрос за надмощие или заради една династия не може да бъде в очите на работниците нищо друго освен престъпно безумие. Ние, които искаме мир, работа и свобода, високо протестираме срещу войнствените призиви на онези, които се откупват от „кървавия данък“ и виждат в общественото нещастие само източник на нови спекулации!... Братя в Германия! Нашето разединение би имало за последица само пълното възтържествуване на деспотизма от двете страни на Рейн... Работници от всички страни! Какъвто и да бъде в момента резултатът от нашите общи усилия, ние, членовете на Международната работническа асоциация, за които не съществуват държавни граници, ви изпращаме като залог на неразривна солидарност добрите пожелания и поздравите на френските работници.“

Този манифест на нашите парижки секции беше последван от многобройни френски възвания, от които тук можем да цитираме само едно: декларацията на секцията в Ньои-сюр-Сен, публикувана в „Marseillaise“[6] от 22 юли:

„Справедлива ли е тази война? Не! Национална ли е тази война? Не! Тя е изключително династическа. В името на справедливостта, демокрацията и истинските интереси на Франция ние напълно и енергично се присъединяваме към протестите на Интернационала против войната.“

Тези протести изразяваха истинските чувства на френските работници, както едно характерно събитие наскоро ясно доказа това. Когато бандата от 10 декември - организирана първоначално през време на президентството на Луи Бонапарт - беше пусната из улиците, преоблечена в работнически дрехи, за да разпалва с индианските войнствени танци военната треска[7] - тогава истинските работници от предградията отговориха с такива внушителни демонстрации за мир, че полицейският префект Пиетри счете за разумно да сложи веднага край на всякакви по-нататъшни улични демонстрации под предлог, че преданите парижани достатъчно проявили своя дълго сдържан патриотизъм и преливащ военен ентусиазъм.

Както и да протече войната на Луи Бонапарт с Прусия, в Париж вече удари погребалната камбана на Втората империя. Тя ще свърши така, както започна: с пародия. Но да не забравяме, че именно правителствата и господстващите класи на Европа дадоха възможност на Луи Бонапарт в продължение на осемнадесет години да играе жестокия фарс на реставрация на империята.

За Германия тази война е отбранителна. Но кой изправи Германия пред необходимостта да се отбранява? Кой даде възможност на Луи Бонапарт да води войната срещу Германия? Прусия! Не друг, а Бисмарк конспирираше със същия този Луи Бонапарт, за да смаже демократичната опозиция в страната и да присъедини Германия към династията на Хохенцолерните. Ако битката при Садова[8] беше изгубена, а не спечелена - френски батальони щяха да наводнят Германия като съюзници на Прусия. Помисли ли Прусия след победата поне за миг да противопостави на поробена Франция една свободна Германия? Тъкмо обратното! Тя ревниво поддържаше вродените прелести на своята стара система и отгоре на това прибави към тях всички трикове на Втората империя - нейния действителен деспотизъм и привидна демокрация, нейните политически фокуси и финансови мошеничества, нейните високопарни фрази и долнопробно измамничество. Бонапартисткият режим, който до този момент беше процъфтял само от едната страна на Рейн, намери по този начин свое копие от другата му страна. А при такова положение на нещата какво друго можеше да последва от това, ако не война?

Ако германската работническа класа допусне сегашната война да загуби своя строго отбранителен характер и да се изроди във война срещу френския народ, тогава и победата, и поражението ще бъдат еднакво гибелни. Всички нещастия, които сполетяха Германия след така наречените освободителни войни, отново ще се струпат върху нея с още по-голяма ожесточеност.

Но принципите на Интернационала са много широко разпространени и са пуснали много здрави корени сред германската работническа класа, за да трябва да се опасяваме от толкова печален изход. Гласът на френските работници намери отзвук в Германия. На 16 юли едно масово работническо събрание в Брауншвайг се обяви за напълно солидарно с парижкия манифест, отхвърли всяка мисъл за национална вражда към Франция, и прие резолюция, в която се казва:

„Ние сме противници на всякакви войни, но преди всичко на династичните войни... С дълбока мъка и болка се виждаме въвлечени в една отбранителна война като в неизбежно зло; но същевременно ние призоваваме цялата мислеща работническа класа в Германия да направи невъзможно повтарянето на такова чудовищно социално нещастие, като настои самите народи да имат властта да решават въпроса за войната и мира и ги направи по такъв начин господари на собствената им съдба.“

В Кемниц едно събрание на делегати, представляващи 50 000 саксонски работници, прие единодушно следната резолюция:

„От името на германската демокрация и по-специално от името на работниците от Социалдемократическата партия ние обявяваме сегашната война за изключително династична... Ние с радост поемаме братската ръка, която ни протягат френските работници... Помнейки лозунга на Международната работническа асоциация: „Пролетарии от всички страни, съединявайте се!“, ние никога няма да забравим, че работниците от всички страни са наши приятели, а деспотите от всички страни - наши врагове“[9]

Берлинската секция на Интернационала също отговори на парижкия манифест:

„От все сърце се присъединяваме към вашия протест... Ние тържествено обещаваме, че нито звукът на тръбите, нито грохотът на оръдията, нито победата, нито поражението ще ни отвърнат от общото ни дело на обединението на работниците от всички страни.“

Така да бъде!

На фона на тази самоубийствена борба дебне зловещата фигура на Русия. Лошо предзнаменование е, че сигналът за сегашната война беше даден тъкмо в момента, когато руското правителство бе завършило строежа на важните си в стратегическо отношение железопътни линии и вече концентрираше войски по посока на Прут. На каквито и симпатии да могат с право да разчитат германците в една отбранителна война срещу бонапартистко нападение, те веднага биха ги изгубили, ако позволят на пруското правителство да призове или само да приеме помощта на казаците. Нека те си спомнят, че след своята освободителна война срещу Наполеон I Германия десетилетия наред безпомощно лежеше в краката на царя.

Английската работническа класа протяга братска ръка на френските и германските работници. Тя е дълбоко убедена, че както и да завърши предстоящата отвратителна война, съюзът на работниците от всички страни в края на краищата ще изкорени всякакви войни. Докато официална Франция и официална Германия се хвърлят в братоубийствена борба, работниците от двете страни си разменят послания на мир и дружба. Само този велик факт, нямащ равен на себе си в историята, открива изгледи за по-светло бъдеще. Той доказва, че в противоположност на старото общество с неговата икономическа мизерия и политическо безумие възниква ново общество, чийто интернационален принцип ще бъде мирът, защото у всеки народ ще господства един и същ принцип -трудът!

Пионерът на това ново общество е Международната работническа асоциация.


БЕЛЕЖКИ

*1 Жул Фавър. Ред.

[1] «Първото възвание на Генералния съвет на Международната работническа асоциация за Френско-пруската война» («The General Council of the International Working-Men's Association on the War») е написано от K. Маркс между 19 и 23 юли 1870 г. На 19 юли 1870 г. - деня, в който започва Френско-пруската война - Генералният съвет възлага на Маркс да напише възвание за тази война; възванието било прието от Постоянния комитет на Генералния съвет на 23 юли и след това одобрено единодушно на заседанието на съвета от 26 юли 1870 г. За пръв път било напечатано на английски език в лондонския «The Pall Mall Gazette», бр. 1702 от 28 юли 1870 г. и след няколко дни излязло в отделен отпечатък в 1000 екземпляра. Възванието било напълно или частично препечатано и от редица провинциални английски вестници. Вестник «The Times», до редакцията на който възванието било изпратено, отказал да го помести.

Тъй като първото издание на възванието се изчерпало бързо и издаденият тираж далеч не задоволил търсенето, на 2 август 1870 г. Генералният съвет взел решение да се издадат допълнително 1000 екземпляра от възванието. През септември 1870г. първото възвание отново било преиздадено на английски език заедно с второто възвание на Генералния съвет за Френско-пруската война; в това издание в текста на първото възвание Маркс поправил печатните грешки, допуснати в първото издание.

На 9 август Генералният съвет назначил комисия за превеждане първото възвание на немски и френски език и за неговото разпространяване. В комисията влезли Маркс, Юнг, Серане и Екариус. На немски език възванието било отпечатано за пръв път в Лайпциг във вестник «Der Volksstaat», бр. 63 от 7 август 1870 г. Преводът бил направен от В. Либкнехт. След като получил този немски текст на възванието, Маркс основно преработил превода и превел отново около половината от целия текст. В този нов превод на немски език възванието било публикувано в Женева в списание «Der Vorbote», кн. 8 от август 1870 г., а и издадено и в отделен отпечатък. В 1891 г., по случай двадесетгодишнината на Парижката комуна, Ф. Енгелс поместил първото и второто възвание на Генералния съвет в немското издание «Гражданската война във Франция», издадено в Берлин от издателството на вестник «Vorwärts». Преводът на първото и второто възвание за това издание е направен от Луиза Кауцка под контрола на Енгелс.

На френски език възванието било публикувано през август 1870 г. във вестник «L'Egalité» и във вестниците «L'Internationale», бр. 82 от 7 август 1870 г., и «Le Mirabeau», бр. 55 от 7 август 1870 г. Възванието било издадено и в отделен отпечатък на френски език в превод, извършен от комисията на Генералния съвет.

На руски език първото възвание било публикувано за пръв път през август-септември 1870 г. във вестник «Народное дело», бр. 6-7 от август -септември 1870 г. в Женева; в 1905 г. първото и второто възвание били включени в книгата «Гражданската война във Франция», издадена под редакцията на В. И. Ленин, превод от немското издание от 1871 г. (виж бележка 191). По-късно първото и второто възвание за Френско-пруската война се издават многократно на руски език заедно с основния текст на «Гражданската война във Франция».

«Der Volksstaat» («Народна държава») - централен орган на немската Социалдемократическа работническа партия (айзенахци), излизал в Лайпциг от 2 октомври 1869 г. до 29 септември 1876 г. (два пъти седмично), от юли 1873 г. - три пъти. Вестникът изразявал възгледите на революционното  течение в работническото движение в Германия. За смелия си революционен тон вестникът бил постоянно преследван от правителството и полицията. Съставът на редакцията му постоянно се менял поради арестуването на отделни редактори, но общото ръководство на вестника си оставало в ръцете на В. Либкнехт. Значителна роля във вестника изиграл А. Бебел, който ръководел издателството «Volksstaat». Маркс и Енгелс сътрудничели на вестника от основаването му, постоянно оказвали помощ на редакцията му и системно поправяли линията на вестника. Въпреки отделни пропуски и грешки «Volksstaat» бил един от най-добрите работнически вестници от 70- те години на XIX в.

«Der Vorbote» («Предвестник») - месечно списание, официален орган на немските секции на Интернационала в Швейцария; излизал на немски език в Женева от 1866 до 1871 г.; отговорен редактор бил И. Ф. Бекер. Общо взето списанието провеждало линията на Маркс и на Генералния съвет, като публикувало редовно документите на Интернационала и давало информация за дейността на секциите на Асоциацията в различните страни.

«L'Egalité» («Равенство») - швейцарски седмичник, орган на Романската федерация на Интернационала; излизал в Женева на френски език от декември 1868 до декември 1872 г. През ноември 1869 - януари 1870 г. промъкналите се в редакцията на вестника бакунисти Перон, Робен и др. се опитали да го използват за нападки срещу Генералния съвет на Интернационала. Но през януари 1870 г. Романският федерален съвет успял да измени състава на редакцията и да отстрани от нея бакунистите, след което вестникът започнал да поддържа линията на Генералния съвет.

«L'Internationale» («Интернационал») - белгийски седмичник, орган на белгийските секции на Интернационала; излизал в Брюксел с най-близкото участие на Дьо Пап от 1869 до 1873 г. Във вестника се публикували документи на Интернационала.

«Le Mirabeau» («Мирабо») - белгийски седмичник, излизал във Вервие от 1868 до 1874 г.; орган на белгийските секции на Интернационала.

«Народное дело» - вестник (до април 1870 г. - списание), издаван през 1868-1870 г. в Женева от група руски революционери емигранти; първият брой бил подготвен от Бакунин, след това, от октомври 1868 г., редакцията, в която влизали Н. Утин н др., скъсала с Бакунин и се обявила против неговите възгледи; от април 1870 г. - орган на Руската секция на Международната работническа асоциация, която провеждала линията на Маркс и на Генералния съвет; публикувал документи на Интернационала.

[2] Виж настоящото издание, т. 16, стр. 13.

[3] През май 1870 г. правителството на Наполеон III провело плебисцит, с който се опитвало да закрепи разклатения режим на Втората империя, предизвикал недоволството на широките слоеве от населението. Въпросите, поставени на гласуване, били така формулирани, че не можело да се изрази неодобрение на политиката на Втората империя, без гласувалият да се изкаже против всякакви демократически реформи. Въпреки тази демагогска маневра плебисцитът показал нарастването на опозиционно настроените към правителството сили: 1,5 милиона гласове били подадени против правителството, 1,9 милиона души се въздържали да гласуват. При подготовката на плебисцита правителството организирало широка кампания от репресии против работническото движение, служило си в голям мащаб с клевети срещу работническите организации, като изопачавало техните цели и сплашвало средните слоеве с «червената опасност».

Парижката федерация на Интернационала и Федералната камара на професионалните работнически дружества в Париж издали на 24 април 1870 г. манифест, в който разобличавали бонапартистката маневра с плебисцита и призовавали работниците да се въздържат от гласуване. В навечерието на плебисцита членовете на Парижката федерация били арестувани въз основа на изфабрикуваното от полицията обвинение в заговор за убийство на Наполеон III; правителството използвало обвинението, за да организира широка кампания от преследвания и клевети срещу членовете на Интернационала в различните градове на Франция. На съдебния процес срещу членовете на Парижката федерация, който се гледал от 22 юни до 5 юли 1870 г., била разкрита напълно фалшивостта на обвинението в заговора; обаче бонапартисткият съд осъдил на тъмничен затвор редица членове на Интернационала във Франция само заради членуването им в Международната работническа асоциация.

Преследването на Интернационала във Франция предизвикало масовите протести на работническата класа.

[4] Става дума за държавния преврат, извършен от Луи Бонапарт на 2 декември 1851 г. и сложил началото на бонапартисткия режим на Втората империя.

[5] «Le Reveil» («Пробуждане») - френски седмичник, а от май 1869 г. всекидневник, орган на левите републиканци, излизал под редакцията на Ш. Делеклюз в Париж от юли 1868 до януари 1871 г. От октомври 1870 г. пишел против правителството на националната отбрана.

[6] «La Marseillaise» («Марсилеза») - френски всекидневник, орган на левите републиканци, излизал в Париж от декември 1869 до септември 1870 г. Вестникът помествал материали за дейността на Интернационала и за работническото движение.

[7] Има се предвид Дружеството на 10 декември (наречено така в чест на избирането на покровителя на дружеството Луи Бонапарт за президент на Френската република от 10 декември 1848 г.) - тайна бонапартистка организация, създадена в 1849 г. и състояща се главно от декласирани елементи, политически авантюристи, представители на военните и пр. Макар че формално дружеството било разтурено през ноември 1850 г., в действителност елементите, които влизали в него, продължавали да водят бонапартистка пропаганда и били активни участници в държавния преврат от 2 декември 1851 г. Подробна характеристика на Дружеството на 10 декември е направена от Маркс в произведението му «Осемнадесети брюмер на Луи Бонапарт» (виж настоящото издание, т. 8, стр. 167-170).

Шовинистическата манифестация в подкрепа на завоевателните планове на Луи Наполеон била организирана от бонапартистите на 15 юли 1870 г. със съдействието на полицията.

[8] Битката при Садова се водила на 3 юли 1866 г. в Чехия между австрийските и саксонските, от една страна, и пруските войски - от друга, и била решаващото сражение в Австро-пруската война от 1866 г., която завършила с победата на Прусия над Австрия. В историята това сражение е известно и като сражението при Кьониггрец (сега Градец-Кралов).

[9] Работническите събрания в Брауншвайг на 16 юли и в Хемниц на 17 юли 1870 г. били свикани от ръководството на немската Социалдемократическа работническа партия (айзенахци), за да се протестира срещу завоевателната политика на управляващите класи.

Резолюцията на събранието в Брауншвайг от 16 юли 1870 г. Маркс цитира по вестник «Voksstaat», бр. 58 от 20 юли 1870 г.