Съдържание на
„Положението на работническата класа в Англия“Положението на работническата класа в Англия
ФРИДРИХ ЕНГЕЛС
Увод
Историята на работническата класа в Англия започва от последната половина на миналия век с изнамирането на парната машина и машините за обработване на памука. Както е известно, тези изобретения дадоха тласък за индустриална революция - революция, която едновременно направи преврат в цялото буржоазно общество и световноисторическото значение на която започва да се признава едва сега. Англия е класическата страна на този преврат толкова по-мощен, колкото по-безшумно той се извършвал, и затова Англия е и класическата страна за развитието на неговия главен резултат - на пролетариата. Само в Англия пролетариатът може да бъде изучаван във всичките му отношения и от всички страни.
Засега тук няма да се занимаваме нито с историята на тази революция, нито с нейното огромно значение за настоящето и бъдещето. Такова изложение трябва да бъде запазено за един бъдещ, по-обширен труд. За момента трябва да се ограничим върху малкото, което е необходимо за разбиране на следващите факти, за разбиране на сегашното положение на английските пролетарии.
Преди въвеждането на машините изпридането и изтъкаването на суровите материали е ставало в дома на работника. Жената и дъщерите са изпридали преждата, която изтъкавал мъжът, или пък те са я продавали, когато бащата на семейството не я обработвал сам. Тези семейства-тъкачи живеели повече на село, близо до градовете, и със своята заплата могли да преживяват достатъчно добре, защото местният пазар все още е бил решаващ за търсенето на платове и дори - почти единствен пазар, а господството на конкуренцията, настъпило по-късно във връзка със завладяването на чужди пазари и разширяването на търговията, не е подбивало още тъй чувствително работната заплата. Към това се прибавило и постоянното увеличаване на търсенето на местния пазар, което вървяло в крак с бавното увеличаване на населението и по такъв начин давало работа на всички работници. Освен това се прибавила още и невъзможността за силна конкуренция между работниците. Това се дължало на разхвърляността на техните жилища по селата. Така тъкачът в повечето случаи бил в състояние да сложи нещо настрана и да вземе под аренда малко парче земя, което обработвал през свободните си часове - а такива часове той е имал колкото си е искал, защото е могъл да тъче, когато и колкото е имал желание. Несъмнено той е бил лош земеделец, небрежно е водил своето земеделско стопанство и то не му давало голям реален добив; но при все това той поне не бил пролетарий, той е забил - както казват англичаните - кол в родната земя, бил уседнал човек и в обществото стоял на едно стъпало по-горе, отколкото сегашният английски работник.
По този начин работниците вегетирали в съвсем приятно съществуване и живеели честно и спокойно в благочестие и почит; тяхното материално положение било много по-добро от положението на потомците им; те не са били принудени да се преуморяват, работели колкото желаели и все пак припечелвали колкото им е било нужно; те имали свободно време за здравословен труд в своята градина или нива - труд, който сам вече за тях е бил отдих - и освен това те имали възможност да участвуват още и в забавленията и игрите на съседите си; а всички тези игри, кегли, игра на топка и т. н. са допринасяли за запазване на тяхното здраве и укрепване на тялото им. Те били обикновено силни, добре сложени хора и по своето телосложение малко се различавали или пък никак не се различавали от своите съседи - селяни. Децата им растели на чист полски въздух и ако помагали на своите родители в работата, то това е ставало само от време на време, а за осем- или дванадесетчасов работен ден - и дума не е ставало.
Какъв е бил моралният и интелектуалният облик на тази класа - може да се отгатне. Изолирани от градовете, в които никога не влизали, защото преждата и тъканта те продавали на пътуващи агенти срещу изплащане на работната заплата - дотолкова изолирани, че стари хора, които живеели съвсем близо до градове, никога не отивали там, докато най-после машините не ги лишили от техния поминък и ги принудили да търсят работа в градовете - те в морално и интелектуално отношение стояли на равнището на ония селяни, с които и без това в повечето случаи още били непосредствено обвързани чрез своята незначителна аренда. Те смятали своя скуайр (Squire) - най-значителния земевладелец в местността - за свой „естествен началник“, обръщали се към него за съвети, поднасяли му за разрешение своите дребни спорове и му отдавали всичката почит, която е свързана с такива патриархални отношения. Те били „почтени“ хора и добри бащи на семейството, живеели морално, защото не са имали никакъв повод да бъдат неморални, тъй като близо до тях не е имало кръчми и публични домове и защото, кръчмарят, при когото от време на време уталожвали жаждата си, бил също така почтен човек и обикновено крупен арендатор, който търгувал с хубава бира, обичал добър ред и рано затварял заведението си. Децата им били през целия ден около тях в къщи; те ги възпитавали в послушание и страх от бога. Патриархалните семейни отношения оставали ненарушени, докато децата им не се оженвали; до своята женитба младите израствали сред идилична простота и в близост с другарите си по игри и макар половото общуване преди брака да било почти обикновено явление, все пак то ставало само когато и двете страни признавали моралното задължение за брак, а последвалата женитба наново изглаждала всичко. Накратко, тогавашните английски индустриални работници живеели и мислели по същия начин, който все още се среща тук-там в Германия - в затвореност и уединеност, без духовна дейност и без силни колебания в условията на своя живот. Те рядко можели да четат и още по-рядко - да пишат, ходели редовно на черква, не се занимавали с политика, не конспирирали, не разсъждавали, увличали се във физически упражнения, с внедрена набожност слушали четенето на библията и с непретенциозната си кротост превъзходно живеели с по-видните класи на обществото. Затова пък те били мъртви в духовно отношение, живеели само за дребнавите си частни интереси, за своя тъкачен стан и за своята градинка и не знаели нищо за онова мощно движение, което зад пределите на тяхното село обхващало човечеството. Те се чувствали уютно в своя тих растителен живот и без индустриалната революция те никога не биха изоставили тоя начин на живот, наистина много романтичен и приятен, но все пак недостоен за човека. Те не били хора, а само работещи машини в услуга на малцината аристократи, които дотогава направлявали историята. Индустриалната революция само провела последицата от това, като напълно превърнала работниците в обикновени машини и им отнела последния остатък от самостоятелна дейност, но тя тъкмо с това ги подтикнала да мислят и да искат достойно за човека положение. Както във Франция политиката, така в Англия индустрията и движението на буржоазното общество въобще въвлекли във водовъртежа на историята последните все още равнодушни към общочовешките интереси класи.
Първото изобретение, което предизвикало коренно изменение в положението на английските работници, била предачната машина джени на тъкача Джеймс Харгривс от Стандхил при Блекбърн в Северен Ланкашър (1764 г.). Тази машина била грубото начало на по-късната мюл-машина и се привеждала в движение с ръка, но вместо едно вретено, както обикновеният ръчен чекрък, тя имала шестнадесет до осемнадесет вретена, които се движели от един-единствен работник. С това станало възможно да се произвежда значително повече прежда, отколкото по-рано; докато по-рано, когато един тъкач е ангажирал винаги три предачки, никога не е имало достатъчно прежда и тъкачът често е трябвало да чака за прежда, сега имало повече прежда, отколкото е могла да бъде изтъкана от наличните работници. Търсенето на тъкани, което и без това нараствало, се увеличило още повече поради по-ниската им цена, която била последица от предизвиканото от новата машина намаление на производствените разходи на преждата. Нужни били повече тъкачи, и работната заплата на тъкачите се повишила. Тъй като тъкачът сега можел да печели от своя стай повече, той изоставял постепенно своето занимание със земеделие и изцяло се заел с тъкане. По това време семейство от четирима възрастни и две деца, които използували за намотаване на шпули, при десетчасова работа на ден можело да печели седмично четири лири стерлинги (двадесет и осем пруски талера), а често - когато търговията вървяла добре и работата напирала - още повече; доста често се случвало един тъкач сам да печели от своя стан две лири седмично. По този начин полека-лека съвсем изчезнала класата на тъкачите-земеделци и се превърнала в нова класа на ония тъкачи, които живеели само от работната си заплата, нямали никакъв имот, дори и привиден имот във вид на парче арендувана земя, и станали по тоя начин пролетарии (working men). При това се изменило още и старото отношение на предача към тъкача. Досега преждата се изпридала и изтъкавала - доколкото това било възможно - под един и същ покрив. Сега, когато за предачната машина джени, както и за тъкачния стан, се изисквали силни ръце, започнали да предат и мъжете и цели семейства заживели само от машината, докато пък други трябвало да изоставят остарелия и ненужен вече чекрък и ако им липсвали средства за купуване на една машина джени, да живеят само от стана на бащата на семейството. Така от тъкането и преденето започнало толкова безкрайно развилото се в по-късната индустрия разделение на труда.
По тоя начин с първата все още твърде несъвършена машина се развил не само индустриалният пролетариат, но тя дала тласък за възникването и на земеделския пролетариат. Дотогава имало маса дребни земевладелци, наречени йомени, които вегетирали сред същата тишина и без всякакви умствени интереси, както техните съседи - тъкачите-земеделци. Те обработвали своя малък къс земя напълно по стария, несъвършен начин на своите бащи и се противопоставяли срещу всяко нововъведение с упоритостта, свойствена на такива хора на навика, които оставали непроменени през редица поколения. Между тях имало и много дребни арендатори, но не арендатори в съвременния смисъл на думата, а хора, които или чрез договорна наследствена аренда, или по стар обичай наследявали от бащите и дедите си своите малки парцели земя и са заседнали на нея така здраво, като че ли тя е тяхна собственост. Сега, след като индустриалните работници се оттеглили от земеделието, освободили се множество земи и върху тях свила гнездо новата класа на едрите арендатори, които вземали под аренда петдесет, сто, двеста и повече акра земя, т. н. tenants-at-will (т. е. арендатори, на които арендата можело да бъде отказана всяка година), и които умеели да увеличават дохода от земята чрез по-добро обработване и по-едро стопанство. Те можели да продават своите продукти по-евтино, отколкото дребният йомен, а и на последния, тъй като неговият парцел земя не го изхранвал вече, не оставало нищо друго, освен да го продаде и да си купи или джени, или тъкачен стан, или да се наеме при едрия арендатор като надничар - земеделски пролетарий. Неговата вродена неподвижност и немарливият начин, по който той обработвал своето парче земя - който той унаследил от своите прадеди и над който не можел да се издигне, - не му оставяли никаква друга възможност, тъй като е бил принуден да конкурира с хора, които експлоатирали своята взета под аренда земя съгласно по-разумни принципи и с всички преимущества, които едрото стопанство и влагането на капитали дават за подобряване на почвата.
Между това развитието на индустрията не спряло дотук. Някои капиталисти започнали да монтират машините джени в големи сгради и да ги пущат в движение с водна сила; чрез това им била създадена възможността да намаляват броя на работниците и да продават своята прежда по-евтино, отколкото отделните предачи, които движели машината само с ръка. Машината джени непрекъснато се усъвършенствала, така че тя всеки миг стареела и трябвало да бъде изменяна или съвсем изоставяна; ако капиталистът още е можел да съществува чрез прилагане на водната сила дори и с по-стари машини, за отделния предач това било вече невъзможно. И ако в това е лежало вече началото на фабричната система, то чрез предачната машина (ватермашина), която през 1767 г. е изнамерил Ричард Аркрайт - бръснар от Престън в Северен Ланкашър, тя е получила ново разпространение. Тази машина, обикновено наричана на немски Kettenstuhl*3, наред с парната машина е най-важното изобретение на XVIII век в областта на механиката. Тя по начало е предназначена да се движи с механическа двигателна сила и е основана на съвършено нови принципи. Чрез комбиниране на особеностите на джени и на ватермашината Самуел Кромптън от Фърууд (Ланкашър) изобретил през 1785 г. мюл-машината, а когато по същото време Аркрайт изнамерил кардирната и грубопредачната машина, фабричната система станала единствено господстващата при предене на памука. С някои незначителни изменения тези машини постепенно започнали да се употребяват за предене на вълна, а по-късно (в първото десетилетие на XIX век) също и за предене на лен; с това и тук започнало изместването на ръчния труд. Но работата не спряла дотук: през последните години на XVIII век д-р Картрайт, селски свещеник, изнамерил механическия тъкачен стан и към 1804 г. го усъвършенствал дотам, че той успешно можел да конкурира на ръчните тъкачи. Значението на всички тези машини е станало двойно по-голямо чрез Парната машина на Джеймс Уат, която била изнамерена към 1764 г. и от 1785 г. приспособена да движи предачни машини.
С тези изобретения, които още оттогава били подобрявани всяка година, била решена и победата на машинния труд над ръчния в главните клонове на английската индустрия и цялата история на тази последната оттук нататък разказва само за това, как машините са изтласквали ръчния труд от една позиция след друга. Последиците от това били, от една страна - бързо спадане на цените на всички манифактурни стоки, процъфтяване на търговията и индустрията, завладяване на почти всички незащитени с мита чужди пазари, бързо увеличаване на капиталите и на националното богатство, а от друга страна - още по-бързо увеличаване броя на пролетариата, изчезване на всякакво имущество у работническата класа и на всяка сигурност за препитанието и, деморализация, политически вълнения и всички онези тъй противни на имотните англичани факти, които ще разглеждаме в следващите страници. След като по-горе вече видяхме какъв преврат в обществените отношения на низшите класи предизвикала една дори толкова несъвършена машина като джени, не трябва повече да се учудваме на онова, което причинила една система от взаимно допълващи се сложни машини, която получава от нас суровия материал и ни връща готово изтъкан плат.
Но между това нека да проследим малко по-подробно развитието на английската индустрия*4 и да започнем с главния ѝ клон - памучната индустрия. През 1771-1775 г. в Англия били внасяни годишно средно по-малко от 5 милиона фунта суров памук; през 1841 г. били внесени 528 милиона, а вносът от 1844 г. сигурно ще възлезе най-малко на 600 милиона фунта. През 1834 г. Англия изнесла 556 милиона ярда тъкани памучни платове, 76 1/2 милиона фунта памучна прежда и за 1 200 000 лири стерлинги плетени памучни изделия. През същата година в памучната индустрия работили над 8 милиона вретена за мюл-машина, 110 000 механични и 250 000 ръчни тъкачни стана, без да се включват ватер-машините, а според изчислението на Мак Кълък тогава са живели направо или косвено от този индустриален клон в трите кралства (Англия, Шотландия и Ирландия - Великобритания) приблизително един и половина милиона души, от които само във фабриките работили 220 000; парната сила, употребявана от тези фабрики, била 33 000 конски сили и водната - 11 000 конски сили. Сега всички тези цифри далеч не са достатъчни и ние спокойно можем да приемем, че в 1845 г. мощта и броят на машините, както и броят на работниците, са сигурно един и половина пъти повече, отколкото в 1834 г. Главен център на тази индустрия е Ланкашър, откъдето тя е и произлязла; тя революционизирала напълно това графство, превърнала го от глух, зле обработен блатист край в оживена, кипяща от дейност местност, удесеторила населението му в течение на осемдесет години и като с магическа пръчка предизвикала да израснат из земята гигантски градове като Ливърпул и Манчестър с общо 700 000 жители и предградията им Болтън (60 000 ж.), Рочдейл (75 000 ж.), Олдем (50 000 ж.), Престън (60 000 ж.), Аштън и Стейлибридж (40 000 ж.) и маса други фабрични градове. Историята на Южен Ланкашър може да разкаже за най-големите чудеса на новото време, и при все това никой не говори за нея, и всички тези чудеса са създадени от памучната индустрия. Освен това Глазгоу съставлява втори център на памучната област на Шотландия, обхващаща Ланаркшайр и Ренфрушайр, и тук след въвеждането на тази индустрия населението на централния град се увеличило от 30 000 на 300 000. Чорапното производство от Нотингам и Дерби получило също така нов тласък благодарение на понижените цени на преждата и втори тласък - чрез подобрение на чорапоплетачната машина, посредством което с една машина едновременно могли да бъдат изплитани два чорапа. Фабрикацията на дантели станала също така значителен индустриален клон от 1777 г., през която била изнамерена машината за тюл; скоро след това Линдли изнамерил машината за дантела, а през 1809 г. Хиткот изнамерил бобинетната машина, чрез които изработването на дантели безкрайно много се е опростило и поради ниските дени потреблението толкова се е увеличило, че сега най-малко 200 000 души се прехранват от това производство. Неговите главни центрове са Нотингам, Лестър и Западна Англия (Уилтшайр, Девоншайр и др.). Същото разпространение получили зависимите от памучната индустрия отрасли на труда - избелването, боядисването и щамповането. Избелването - чрез прилагането в химическото избелване на хлор вместо кислород, боядисването и щамповането - чрез бързото развитие на химията, и щамповането - чрез редица най-блестящи изобретения в областта на механиката получили такъв тласък, който, покрай причиненото от увеличението на памучното производство разширяване на тези промишлени браншове, ги издигнал до непознат дотогава разцвет.
В преработването на вълната се развила същата усилена дейност. То досега е било главният клон на английската индустрия, но количеството на производството през миналите години е нищо спрямо това, което се фабрикува днес. През 1782 г. целият добив на вълна от предшестващите три години стоял непреработен поради липса на работници и щял да остане така, ако не дошли на помощ новоизобретените машини, които го изпрели. Приспособяването на тези машини и към преденето на вълна било проведено с най-голям успех. Сега в районите на вълнената индустрия настъпило същото бързо развитие, което видяхме в районите на памучната индустрия. През 1738 г. в западния окръг на Йоркшайр били изработени 75 000 къса вълнени тъкани, през 1817 г. - 490 000, и развитието на вълнената индустрия било толкова бързо, че вече през 1834 г. били изнесени 450 000 броя тъкани повече, отколкото през 1825 г. През 1801 г. били преработени 101 милиона фунта вълна (от които 7 милиона вносна), през 1835 г. - 180 милиона фунта (от които 42 милиона вносна). Главният район на тази индустрия е западният окръг на Йоркшайр, където особено в Брадфорд дългата английска вълна се преработва в прежди за плетене и др., а в останалите градове: Лийдс, Халифакс, Хъдерсфилд и др., късата вълна се преработва в здраво пресукани прежди и в сукнени изделия; след това съседната, част на Ланкашър, околността на Рочдейл, където наред с преработването на памука се произвежда много фланела, и, най-после, Западна Англия, където се фабрикуват най-фините сукна. Нарастването на населението тук е също забележително:
град жители 1801 г. жители 1831 г. Брадфорд 29 000 77 000 Халифакс 63 000 110 000 Хъдерсфилд 15 000 34 000 Лийдс 53 000 123 000 целият западен окръг на Йоркшайр 564 000 980 000 След 1831 г. това население трябва да се е увеличило още с най-малко 20-25%. С предене на вълна били заети в съединеното кралство 1313 фабрики със 71 300 работника, последните са впрочем само малка част от огромната маса хора, които пряко или косвено живеят от преработката на вълна, и от това число се изключват почти всички тъкачи.
Прогресът в ленената индустрия е настъпил по-късно, защото тук естествените свойства на суровия материал много са затруднили прилагането на предачната машина. Наистина подобни опити били правени в Шотландия още през последните години на XVIII век, но едва през 1810 г. на французина Жирар се удало практически да осъществи машинното предене на лена, дори и неговите машини добили подобаващото им се значение на британска почва едва чрез подобренията, които те претърпели в Англия, и чрез общото им приложение и Лийдс, Дънди и Белфаст. Но от този момент английската ленена индустрия бързо се разширила. През 1814 г. били внесени в Дънди 3000 тона*5 лен, през 1833 г. - около 19 000 тона лен и 3400 тона коноп. Износът на ирландски ленени платна за Великобритания нараснал от 32 милиона ярда (1800 г.) на 53 милиона (1825 г.), голяма част от които отново била изнесена; износът на английски и шотландски ленени тъкани е нараснал от 24 милиона ярда (1820 г.) на 51 милиона (1833 г.). Броят на ленените предачници възлязъл през 1835 г. на 347 с 33 000 работници; от тях половината били в Южна Шотландия, над 60 в западния окръг на Йоркшайр (Лийдс и околността), 25 в Белфаст (в Ирландия) и останалите в Дорсетшайр и Ланкашър. Ленът се тъче в Южна Шотландия и тук-таме в Англия, но особено много в Ирландия.
Със същия успех англичаните се заели с обработването на коприната. Тук те получавали готово изпредения материал от Южна Европа и Азия и главната работа била пресукването на няколко фини нишки заедно (трамиране). До 1824 г. високото мито върху суровата коприна (4 шилинга на фунт) много спъвало английската копринена индустрия и на нейно разположение бил само пазарът на Англия и на нейните колонии поради покровителствените мита. Сега вносното мито било намалено на едно пени и броят на фабриките веднага се увеличил значително; броят на вретената за пресукване нараснал за една година от 780 000 на 1 180 000 и макар търговската криза от 1825 г. да парализирала за известно време този клон на индустрията, все пак вече през 1827 г. производството се усилило повече от когато и да било, защото сръчността на англичаните в областта на механиката и тяхната опитност осигурявали предимство на трамирните им машини (машини за пресукване) пред примитивните съоръжения на техните конкуренти. През 1835 г. Великобритания притежавала 263 фабрики за пресукване с 30 000 работници. В по-голямата си част те били инсталирани в Чешайр (Маклесфилд, Конглитън и околността), Манчестър и Съмърсетшийр. Освен това има още много фабрики за обработване на копринените отпадъци от пашкулите, от които се приготовлява специален артикул (spunsilk), с който англичаните снабдяват дори парижките и лионските тъкачни фабрики. Така пресуканата и изпредена коприна се тъче предимно в Шотландия (Пейсли и др.) и Лондон (Спиталфилдс), но също и в Манчестър и другаде.
Но този гигантски подем на английската индустрия след 1760 г. не се ограничава само с фабрикацията на платове за облекло. Тласъкът, който бил даден вече веднъж, се разпространил над всичките клонове на индустриалната дейност и маса изобретения, които не били в никаква връзка с досега споменатите, добили двойно по-голямо значение поради тяхната едновременност с общото движение. Но заедно с това, след като практически било вече доказано огромното значение на механическата сила в индустрията, били взети всички мерки, за да бъде тази сила използувана във всички направления и да се извлече полза за отделния изобретател и фабрикант; освен това търсенето на машини, гориво и материал за преработване вече дало двойна работа на маса работници и отрасли на промишлеността. Едва с парната машина обширните каменовъглени залежи на Англия придобили значение; едва сега възникнало производството на машини, а с това възникнал нов интерес към железните мини, които доставяли суровия материал за машините. Увеличеното потребление на вълна повдигнало английското овцевъдство, а нарастващият внос на вълна, лен и коприна предизвиквал увеличаване на английската търговска флота. Преди всичко се повишило производството на желязо. Богатите с желязо рудници на Англия били досега слабо експлоатирани; желязната руда винаги разтопявали с дървени въглища, които с по-доброто обработване на почвата и с изкореняването на горите ставали все по-скъпи и по-редки; едва през миналото (XVIII) столетие за тази цел започнала употребата на смесени със сяра каменни въглища (кокс), а след 1780 г. бил открит нов метод за превръщане на разтопеното с кокс желязо - употребявано досега само като чугун - в годно ковко желязо. Този метод, състоящ се в извличането на въглерода, който при разтопяването се смесва с желязото, англичаните наричат пудлинг (puddling). В него било открито съвсем ново поле за английското производство на желязо. Високите пещи били строени петдесет пъти по-големи, отколкото по-рано; разтопяването на рудата било опростено чрез вдухване на горещ въздух и с това желязото можело да бъде произвеждано толкова евтино, че много неща, които по-рано били правени от дърво или камък, сега се правели от желязо. През 1788 г. известният демократ Томас Пейн построил в Йоркшайр първия железен мост, който бил последван от множество други, така че сега почти всички мостове, особено по железопътните линии, се правят от чугун, дори в Лондон един мост над Темза (мостът „Саутуърк“) бил построен от този материал; железни стълбове, подставки на машини и др. станали обикновени явления, а след въвеждането на газовото осветление и на железниците за английското железодобиване били открити нови области за снабдяване. Производството на гвоздеи и винтове постепенно започнало да се извършва с машини; Хънтсман от Шефилд открил през 1760 г. метод за добиване на стомана, чрез който значителна част от труда станала излишна и била създадена възможност за производството на съвсем нови, евтини стоки; едва сега фабрикацията на метални стоки в Англия достигнала значителни размери чрез по-високото качество на материала, стоящ на нейно разположение, и чрез по-усъвършенствани инструменти, нови машини и по-детайлно разделение на труда. Населението на Бирмингам нараснало от 73 000 (1801 г.) на 200 000 (1844 г.), населението на Шефилд от 46 000 (1801 г.) на 110 000 (1844 г.), а консумацията на въглища само в последния град достигнала през 1836 г. до 515 000 тона. През 1805 г. били изнесени 4300 тона железни стоки и 4600 тона необработено желязо, през 1834 г. - 16 200 тона железни стоки, 107 000 тона необработено желязо, а целият добив на желязо, който в 1740 г. възлизал само на 17 000 тона, нараснал в 1834 г. приблизително на 700 000 тона. Само разтопяването на желязната руда консумира всяка година над 3 милиона тона въглища, а какво значение изобщо добили каменовъглените мини в течение на последните шестдесет години - това човек не може и да си представи. Сега се експлоатират всички английски и шотландски каменовъглени залежи и само мините на Нортумберленд и Дърхем доставят всяка година над 5 милиона тона за износ с кораби и дават работа на 40-50 хиляди работници. Според „Durham Chronicle“[95] в двете поменати графства били в експлоатация:
година каменовъглени мини 1753 14 1800 40 1836 76 1843 130 При това всички мини сега се експлоатират много по-усилено, отколкото по-рано. Калаените, медните и оловните мини се експлоатират също така по-дейно и успоредно с разширяването на производството на стъкло възникнал нов индустриален клон - производство на грънчарски стоки, което добило значение към 1763 г. благодарение на Джозайя Уеджууд. Той устроил цялото производство на фаянс върху научни принципи, внесъл по-добър вкус и основал грънчарниците (potteries) на Северен Стафордшайр - област от осем английски квадратни мили, която по-рано била безплодна пустиня, но сега е осеяна с фабрики и жилища и изхранва над 60 000 души.
В този всеобщ водовъртеж било въвлечено всичко. Земеделието също претърпяло преврат. И както видяхме по-горе, не само че собствеността върху земята преминала в ръцете на други владелци и на други хора, които я обработвали, но земеделието било засегнато още и по друг начин. Едрите арендатори употребявали капитал за подобряване на почвата, събаряли ненужни прегради, пресушавали блата, наторявали почвата, употребявали по-добри оръдия и въвеждали систематическо сменяване на културите (cropping by rotation). Прогресът на науката помагал и на тях: сър X. Дейви с успех приложил химията в земеделието, а и развитието на механиката дало множество предимства. Освен това вследствие на увеличилото се население търсенето на земеделски продукти се засилило толкова много, че от 1760 г. до 1834 г. била превърната в обработваема 6 840 540 акра запустяла земя и въпреки това Англия от страна, която изнася зърнени храни, се превърнала в страна, която внася зърнени храни.
Такава дейност била развита и при създаването на съобщенията. От 1818 г. до 1829 г. в Англия и Уелс били прокарани 1009 английски мили шосета със законната ширина от 60 фута и почти всички стари шосета били подновени според принципа на Мак Адам. В Шотландия управлението на обществените строежи прокарало от 1803 г. насам деветстотин мили шосета и над хиляда моста, с което народът от планините изведнъж бил приобщен към цивилизацията. Дотогава планинците били повече бракониери и контрабандисти; сега те станали трудолюбиви земеделци и занаятчии и макар да били открити галски училища за запазване на езика, галско-келтските нрави и език бързо изчезват пред настъплението на английската цивилизация. Същото става и в Ирландия. Между графствата Корк, Лимерик и Кери досега имало пуста местност без всякакви пътища, проходими за коли; поради своята недостъпност тя била прибежище на всички престъпници и главна защита на келтско-ирландската националност в Южна Ирландия; тя била пресечена с пътища и с това бил открит достъп за цивилизацията и в тази дива местност. Цяла Великобритания, а особено Англия, която преди шестдесет години имала също такива лоши пътища, както тогава Германия и Франция, сега е покрита с мрежа от най-хубави шосета и те всички, както почти всичко в Англия, са дело на частната индустрия, тъй като държавата не е направила за това нищо или почти нищо.
Преди 1755 г. Англия нямала почти никакви канали. През 1755 г. бил прокаран в Ланкашър каналът от Санки Брук към Сент Еленс, а през 1759 г. Джеймс Бриндли построил първия значителен канал - каналът на херцог Бриджуотър, - който от Манчестър и от каменовъглените мини в околността му отива към устието на Мърси, а при Бартън е прокаран с акведукт през реката Ъруел. От това време датира строежът на канали в Англия, на което едва Бриндли придал значение. Сега се прокарвали канали във всички посоки и много реки били направени плавателни. Само в Англия има 2200 мили канали и 1800 мили плавателни реки; в Шотландия бил прокаран Каледонският канал, който пресича страната напреки; също и в Ирландия били прокарани различни канали. И почти всички тези строежи, както железниците и шосетата, са дело на частни лица и компании.
Железопътните линии са прокарани едва в най-ново време. Първата по-голяма железопътна линия била прокарана от Ливърпул за Манчестър (открита през 1830 г.); след това всички големи градове били свързани помежду си с релсови пътища. Лондон със Саутхемптън, Брайтън, Довър, Колчестер, Кеймбридж, Екзетер (през Бристол) и Бирмингам; Бирмингам с Глостър, Ливърпул, Ланкастър (през Нютон и Уиган и през Манчестър и Болтън), по-нататък с Лийдс (през Манчестър и Халифакс и през Лестър, Дерби и Шефилд), а Лийдс с Хъл и Нюкасъл (през Йорк). При това множество по-малки линии, които се намират в строеж или са в проект, скоро ще направят възможно пътуването от Единбург до Лондон за един ден.
Както парата революционизирала сухопътното съобщение, също така тя придала ново значение на водното съобщение. Първият параход бил пуснат в движение през 1807 г. по Худзон в Северна Америка, а първият във Великобритания - през 1811 г. по Клайд. Оттогава в Англия били построени над 600 парахода, а през 1836 г. в британските пристанища работели повече от 500 парахода.
Това е накратко историята на английската индустрия през последните шестдесет години - история, която няма равна на себе си в летописите на човечеството. Преди шестдесет-осемдесет години Англия е била страна като всички други, с малки градове, незначителна и проста индустрия и рядко, предимно земеделско население; а сега тя е страна, която няма равна на себе си, със столица от два и половина милиона жители, с колосални фабрични градове, с индустрия, която снабдява целия свят и която с най-сложните машини произвежда почти всичко; с трудолюбиво, интелигентно, гъсто население, две трети от което е заето в индустрията*6 и в сравнение с тогава се състои от съвсем други класи, дори образува съвсем друга нация с други нрави и други потребности. Индустриалната революция има за Англия същото значение, каквото има политическата революция за Франция и философската за Германия, и разликата между Англия от 1760 г. и Англия от 1844 г. е поне толкова голяма, колкото разликата между Франция при ancien regime*7 и Франция след юлската революция. Но най-важният плод на тази индустриална революция е английският пролетариат.
Ние видяхме по-горе как въвеждането на машините създало пролетариата. Бързото разширяване на индустрията изисквало работни ръце; работната заплата се повишавала и вследствие на това тълпи от работници се преселвали от земеделските области в градовете. Населението се увеличавало много бързо и почти целият прираст се падал на пролетарската класа. Освен това в Ирландия настъпил мир и ред едва от началото на XVIII век; и тук населението, което намаляло с повече от една десета част поради английското варварство по време на по-раншните безредици, се увеличило бързо, особено след като подемът на индустрията започнал да привлича много ирландци в Англия. По такъв начин възникнали големите фабрични и търговски градове на Великобритания, в които най-малко три четвърти от населението принадлежат на работническата класа, а дребната буржоазия се състои само от бакали и твърде, твърде малко занаятчии. Защото както съвременната индустрия придобила значение едва с това, че превърнала инструментите в машини, работилниците във фабрики, а заедно с това и трудещите се елементи на средната класа в трудещи се пролетарии, досегашните търговци на едро във фабриканти, значи, както дребната буржоазия била тук вече изместена и населението разделено на два противоположни лагера - на работници и капиталисти, също така станало и извън областта на индустрията в тесен смисъл на думата - и в занаятите и дори в търговията. На мястото на някогашните майстори и калфи дошли едри капиталисти и работници, които никога нямали изгледи да се издигнат над своята класа; занаятите се превърнали във фабрично производство, разделението на труда се провеждало строго и дребните майстори, които не могли да конкурират на големите работилници, били изтласквани в класата на пролетариата. Но в същото време с премахването на дотогавашното занаятчийско производство, с изчезването на дребната буржоазия била отнета на работника всяка възможност сам той да стане буржоа. Досега той винаги имал изгледи да се установи някъде като уседнал майстор и да може по-късно да си вземе дори калфи; но сега, когато фабрикантите изтиквали самите майстори, когато за самостоятелното упражняване на една работа били нужни големи капитали, пролетариатът станал напълно определена, устойчива класа от населението, докато по-рано той често бил само един преход към буржоазията. Онзи, който се раждал сега като работник, нямал други изгледи освен да остане пролетарий за цял живот. Значи едва сега пролетариатът бил в състояние да си създаде свое самостоятелно движение.
По този начин възникнала тази грамадна маса работници, която сега изпълва цяла Великобритания и чието социално положение с всеки нов ден все повече и повече привлича вниманието на цивилизования свят.
Въпросът за положението на работническата класа, т. е. положението на грамадното болшинство от английския народ - въпросът, какво ще стане от тези безимотни милиони, които днес изконсумират онова, що са спечелили вчера, които със своите изобретения и своя труд създадоха величието на Англия, които всеки ден все повече и повече съзнават своята сила и всеки ден все по-настоятелно искат своя дял в облагите от обществените институции - този въпрос след законопроекта за реформата[96] е станал национален. Към него могат да се сведат всички що-годе важни парламентарни дебати; и макар английската буржоазия да не иска да си признае това досега, макар тя да се опитва да избегне този голям въпрос и да представи своите собствени интереси като истински национални интереси, това все пак съвсем не и помага. С всяка парламентарна сесия работническата класа печели почва, интересите на буржоазията губят от значението си и макар буржоазията да е главната, дори единствената сила на парламента, все пак последната сесия през 1844 г. беше непрекъснато разискване по работническия въпрос (законопроект за бедните, законопроект за фабриките, законопроект за отношението на господари и слуги)[97]. Томас Дънкъмб, застъпникът на работническата класа в долната камара, беше най-значителната фигура на сесията, докато либералната буржоазия със своето предложение за премахване на житните закони и радикалната буржоазия с предложението си за отказ да се плащат данъци играха жалка роля. Дори дебатите във връзка с Ирландия бяха в основата си само дебати за положението на ирландския пролетариат и за средствата да му се помогне. Но крайно време е вече английската буржоазия да направи концесии на работниците, които не молят, а заплашват и искат - защото може би скоро ще бъде вече много късно.
Но въпреки това английската буржоазия - и особено фабрикантите, - която се обогатява направо от неволята на работниците, не иска и да знае за тази неволя. Тя, която се смята за най-могъщата, представляваща нацията класа, се срамува да покаже пред очите на света язвата на Англия; тя не желае да си признае, че работниците са в мизерия, защото тя, имотната, индустриалната класа, би трябвало да носи моралната отговорност за тази мизерия. На това се дължи подигравателният вид, който образованите англичани - а на континента са известни само те, т. е. буржоазията - имат обичай да си придават, когато човек започне да говори за положението на работниците; на това се дължи пълното невежество сред цялата буржоазия за всичко онова, което се отнася до работниците; на това се дължат смешните грешки, които тази класа прави в парламента и вън от него, когато става дума за положението на пролетариата; на това се дължи веселата безгрижност, сред която тя живее върху почва, която е подкопана под краката ѝ и която може да рухне всеки ден, и това нейно скорошно рухване е тъй сигурно, както кой да е математически или механически закон; на това се дължи и поразителното обстоятелство, че англичаните още нямат нито една-единствена изчерпателна книга за положението на своите работници, макар че те кой знае от колко години вече насам го „изследват“ и „подобряват“. Но на това се дължи и дълбоката ненавист на цялата работническа класа от Глазгоу до Лондон към богатите, които систематично я експлоатират и след това жестоко я предоставят на собствената ѝ съдба - ненавист, която след не съвсем дълго време - това може почти да се изчисли - трябва да избухне в революция, в сравнение с която първата френска революция и годината 1794 ще бъдат детска играчка.
БЕЛЕЖКИ
*3 - верижен стан. Бълг. ред.
*4 Според книгата: Porter, „Progress of the Nation“. London 1836 - I vol, 1838 - II vol., 1843 - III vol. [Портер, „Прогресът на нациите“. Лондон, 1836 г. - т. I, 1838 г. - т. II, 1843 г. - т. III] (от официални данни) и от други, повечето също така официални източници.
(1892 г.). Горната историческа скица на индустриалния преврат не е точна в подробностите, но през 1843-1844 г. нямаше по-добри източници.[94](Добавка на Енгелс към немското издание от 1892 г.)
*5 Английският тон е равен на 2240 английски фунта, почти 1000 кг.
*6 В английските издания от 1887 и 1892 г. след думата „индустрията“ стоят думите „и търговията“. Ред.
*7 - стария режим. Ред.
[94] Днес някои факти, приведени от Енгелс, могат да бъдат уточнени. Така например знае се, че Аркрайт не е бил изобретател на предачната машина, а е присвоил редица чужди изобретения, направени в Англия. Енгелс не е знаел и за редица открития и изобретения, направени в други страни, по-специално в Русия. Така например Енгелс не е знаел за създаването от руския изобретател И. И. Ползунов (1728–1766) на първия парен двигател през 1763 г. Този двигател не намери приложение в условията на крепостна Русия, докато парната машина, изобретена от Дж. Уат, много скоро получи широко разпространение в английската промишленост.
[95] „Durham Chronicle“ („Дърхемска хроника“) - ежедневник, издава се в Дърхем (Англия) от 1820 г.; през 40-те години на XIX в. имаше буржоазно-либерално направление.
[96] Става дума за реформата на избирателното право, проведена от английския парламент през юни 1832 г. Реформата беше насочена против политическия монопол на поземлената и финансовата аристокрация и откри за представителите на промишлената буржоазия достъп до парламента. Пролетариатът и дребната буржоазия, които бяха главната сила в борбата за реформа, бяха излъгани от либералната буржоазия и не получиха избирателни права.
[97] За парламентарната сесия през 1844 г. виж и настоящия том, стр. 387-388, 483 и 491.