Съдържание на
„Положението на работническата класа в Англия“Положението на работническата класа в Англия
ФРИДРИХ ЕНГЕЛС
Ирландската имиграция
Ние вече няколко пъти споменахме по разни поводи за ирландците, които се преселили в Англия, и сега ще трябва да обясним по-подробно причините за това преселване и резултатите от него.
Английската индустрия не би могла да се разрасне така бързо, ако Англия не бе намерила в лицето на многобройното и бедно население на Ирландия един резерв, с който да може да разполага. Ирландецът нямал какво да губи у дома си, а в Англия той можел да спечели много; и от онова време, когато в Ирландия станало известно, че на източната страна на канала Сент Джордж за силни мишци се намира сигурна работа и добра заплата, всяка година насам идвали тълпи от ирландци. Изчислява се, че по този начин досега са се преселили над един милион души и че ежегодно се преселват още по около 50 хиляди и почти всички се втурват в индустриалните райони, особено в големите градове, и там образуват най-низшия слой от населението. Така в Лондон има 120 000, в Манчестър 40 000, в Ливърпул 34 000, Бристол 24 000, Глазгоу 40 000, Единбург 29 000 бедни ирландци.*35 Тези хора, израсли почти извън всякаква цивилизация, привикнали от ранна възраст на всякакъв вид лишения, груби, склонни към пиянство, безгрижни относно бъдещето си, идват такива в Англия и внасят всичките си груби нрави в тоя слой от английското население, която и без това има малко влече ние към образование и нравственост. Нека оставим да говори Томас Карлайл:*36
„Тези диви милезийски лица,*37 които издават хитрост, лошота, неразумност, нищета и подигравателност, ви срещат по всичките ни главни и второстепенни улици. Английският колар бие с камшика си милезиеца, минавайки с колата си покрай него; последният го проклина с езика си, но протяга шапката си и проси. Той е най-голямото зло, с което трябва да се бори тази страна. В своите дрипи и с подивелия си смях той се намира винаги под ръка, за да върши всяка работа, която изисква само силни мишци и здрав гръб, срещу заплата, с която може да си купи само картофи. Той се нуждае само от сол за подправка; спи напълно доволен в първата случайна кочина или в първата случайна кучешка колиба, настанява се в разни плевници и носи дрехи от дрипи, обличането и събличането на които са една от най-трудните операции, която се изпълнява само в празници и в особено добри времена. Човекът от саксонски произход, който не може да работи при такива условия, става безработен. Нецивилизованият ирландец изтласква саксонския местен жител и заема мястото му не със своите силни страни, а с тяхната противоположност. Той живее в своята мръсотия и безгрижие, сред пиянско насилие и лукавство - истинско въплъщение на падение и безпорядък. Онзи, който се старае още да плава, да се държи още на повърхността, той тук може да види пример за това, как може да съществува човек не на повърхността, а на дъното... Кой не вижда, че положението на долните слоеве от английските работници все повече се приближава към положението на ирландските работници, които им конкурират по всички пазари, че всяка работа, която може да се свърши само с физическа сила, без много умение, се извършва не срещу английска заплата, а срещу заплата, която се приближава към ирландската, т. е. срещу малко повече от заплатата, достатъчна за „полусито съществуване с картофи от най-лош сорт през тридесет седмици в годината“? - С пристигането на всеки нов параход от Ирландия тя се приближава към тази крайна цел.“
Ако оставим настрана преувеличената и едностранчива отрицателна оценка на ирландския национален характер — Карлайл има пълно право. Тези ирландски работници, които пътуват за Англия за четири пенса (3⅓ сребърни гроша) по палубите на параходите, където стоят натъпкани като добитък, се настаняват навсякъде. Най-лошите жилища са все още достатъчно добри за тях; за дрехите много не му мислят, стига те да се крепят още, макар и само на една нишка; обувки те не познават; храната им е картофи и само картофи, а онова, което печелят в повече - те го изпиват; каква нужда имат такива хора от голяма заплата? Най-лошите квартали на всички големи градове са населени с ирландци; навсякъде, където някой район се отличава с особена мръсотия и особена рухналост, човек може да е уверен, че ще срещне предимно тези келтски лица, които още при пръв поглед може да различи от англосаксонските физиономии на местните жители, и ще чуе напевното и произнасящото се с придихание ирландско наречие, от което истинският ирландец не отвиква никога. Дори понякога съм чувал да се говори ирландско-келтски в най-гъсто населените части на Манчестър. Мнозинството от семействата, които живеят в сутерени, са почти навсякъде от ирландски произход. Накратко, ирландците са открили, както казва д-р Кей, какъв е минимумът на жизнените потребности, и сега те учат английските работници на това. Те са пренесли със себе си също мръсотията и пиянството. На село, където населението живее разпръснато, тази нечистота, станала втора природа на ирландеца, не е толкова вредна, но тук, в големите градове, където населението е много сгъстено, тя става застрашителна и опасна. Както е свикнал у дома си, така и тук милезиецът изсипва всичката смет и всичките отпадъци пред къщната си врата и с това локвите се размесват с купища от нечистотии, които обезобразяват работническите квартали и заразяват техния въздух. Както у дома си той строи своята кочина до къщата си, а когато не може да направи това, той оставя свинята си да спи при него в стаята му. Този нов необикновен вид скотовъдство в големите градове е изключително от ирландски произход; ирландецът се привързва към своята свиня, както арабинът към своя кон, само че той я продава, когато тя е достатъчно угоена, за клане; но дотогава той яде с нея и спи с нея, децата му играят с нея, яздят я и се търкалят с нея в калта, както това можем хиляди пъти да видим във всички големи градове на Англия. А каква мръсотия, каква неприветливост цари в самите къщи - това човек трудно може да си представи. Ирландецът не е навикнал на мебели; куп слама, няколко дрипи, които са съвършено негодни за дрехи - това е достатъчно за неговата постеля. Някакво дърво, един строшен стол, стар сандък вместо маса - от повече той не се нуждае; чайник, няколко гърнета и щърбели - ето всичко, което е нужно, за да се обзаведе кухнята му, която същевременно е спалня и стая за живеене. А ако му липсва гориво, тогава всичко около него, което може да гори - столове, рамки на врати, корнизи, подови дъски, разбира се, ако ги има налице, отива в камината. Пък и защо му е голямо помещение? В Ирландия, в неговата глинена колиба, е имало само едно вътрешно помещение за всичките му домашни нужди; повече от една стая не е нужна на едно семейство и в Англия. По такъв начин това струпване на много хора в една-единствена стая, което сега е станало толкова общо явление, било въведено главно от ирландското преселение. Но тъй като беднякът все пак трябва да има известно удоволствие, а всички други обществото е направило недостъпни за него, той отива в кръчмата и пие ракия. Ракията е единственото нещо, което прави живота поносим за ирландеца - ракията и във всеки случай неговият безгрижен и весел темперамент.
И ето защо той се напива с нея до пълно безчувствие. Южният Лекомислен характер на ирландеца, неговата грубост, която го поставя малко по-горе от дивака, презрението му към всички по-човешки удоволствия, за които той е неспособен тъкмо заради тази грубост, неговата мръсотия и бедността му - всичко това благоприятства за неговото пиянство; изкушението е твърде голямо; той не може да му противостои и щом получи пари, трябва да ги пропие. А и какво ли друго би могъл да стори? Как може обществото, което го поставя в положение, при което той почти неизбежно трябва да стане пияница, обществото, което във всичко го пренебрегва и го оставя да подивее - как може това общество да го осъжда после, когато той действително стане пияница?
Ето с какъв конкурент трябва да се бори английският работник - с конкурент, който стои на най-ниското стъпало, което е въобще възможно в една цивилизована страна, и който поради това се нуждае от по-малка заплата от който и да било друг. Ето защо не е възможно друго, освен, както казва Карлайл - все повече и повече да се понижава заплатата на английския работник във всички браншове, в които ирландецът може да му конкурира. А такива клонове на производството има много. Всички от тях, които изискват малко или почти никакво умение, са открити за ирландеца. Несъмнено, че за ония видове труд, които изискват дълго време за учене или редовна продължителна дейност, разпуснатият, непостоянен и пиян ирландец стои много ниско. За да стане механик (mechanic на английски се нарича всеки работник, зает в производството на машини), фабричен работник, той би трябвало най-напред да възприеме английската култура и английските нрави, накратко - да стане най-напред по същество англичанин. Но там, където се касае за някоя проста, по-малко точна работа, където се касае повече за физическа сила, отколкото за умение - там ирландецът е толкова годен, колкото и англичанинът. Ето защо тези трудови клонове са препълнени предимно от ирландци: ръчните тъкачи, зидарите, носачите, случайните общи работници и други подобни наброяват в своята среда множество ирландци и нахълтването на тази нация е допринесло твърде много за понижаване на работната заплата и влошаване на положението на самата работническа класа. И макар че проникналите в други клонове на производството ирландци е трябвало да станат по-цивилизовани, все пак е останало още доста нещо от стария начин на живот, за да въздейства и тук - наред с влиянието, което въобще оказва околната ирландска среда - деградиращо върху английските им другари-работници. Защото, ако почти във всеки голям град една пета или една четвърт от работниците са ирландци или пък деца на ирландци, израснали в ирландска мръсотия, не трябва да се учудваме, че животът на цялата работническа класа, нейните нрави, нейното интелектуално и морално равнище, целият ѝ характер са приели значителна част от тази ирландска природа, и ще можем да разберем как и без това възмутителното вече положение на английския работник - предизвикано от съвременната индустрия и от най-близките ѝ последици - е могло да бъде влошено още повече.
БЕЛЕЖКИ
*35 Archibald Alison, High Sheriff of Lanarkshire, „The Principles of Population, and their connection with Human Happiness“. 2 vols., 1840. [Арчибалд Алисън, старши шериф на Ланаркшайр. „Основите на народонаселението и тяхната връзка с благоденствието на човечеството“. 2 тома, 1840]. Авторът е историк на френската революция и като своя брат, д-р У. П. Алисън, е също тъй религиозен тори.
*36 „Чартизмът“, стр. 28, 31 и следв.
*37 Милезий е името на старите келтски крале на Ирландия.