Карл Маркс. „Към критиката на политическата икономия“
КНИГА ПЪРВА. ЗА КАПИТАЛА
РАЗДЕЛ ПЪРВИ: КАПИТАЛЪТ ИЗОБЩОГлава втора
Парите, или простото обръщение
3. Пари
За разлика от монетите парите, резултат от процеса на обръщението във формата С-П-С, образуват отправната точка на циркулационния процес във формата: П-С-П, т.е. размяната на пари срещу стока с цел да се размени стока срещу пари. Във формата С–П–С изходната и крайна точка на движението образува стоката, а във формата П–С–П - парите. В първата форма парите посредничат при стоковата размяна, в последната форма стоката посредничи за превръщането на парите в пари. Парите, които в първата форма са само средство, се явяват в последната форма като крайна цел на обръщението, докато стоката, която в първата форма е крайна цел, се явява във втората форма само като средство. Тъй като парите са вече резултат от обръщението С-П-С, във формата П-С-П резултатът от обръщението се явява същевременно и като нейна изходна точка. Докато при С-П-С обменът на веществата е действителното съдържание, то самото битие на
формата на стоката, произлязло от този пръв процес, образува действителното съдържание на втория процес П-С-П.
Във формата С-П-С двата крайни члена са стоки с еднаква величина на стойността, но същевременно с качествено различни потребителни стойности. Тяхната размяна С-С е действителен обмен на веществата. Напротив, във формата П-С-П и двата крайни члена са злато, и при това злато с една и съща величина на стойността. Да се разменя злато срещу стока с цел да се размени стока срещу злато или ако разгледаме резултата П-П, да се размени злато срещу злато изглежда безсмислено. Но ако преведем формулата П–С–П във формулата: купувам, за да продавам, което означава само да се разменя на едно посредническо движение злато срещу злато, тогава веднага ще познаем господстващата форма на буржоазното производство. Обаче на практика никой не купува само за да продаде, а купува евтино за да продаде по-скъпо. Разменят пари срещу стока, за да разменят същата стока срещу по-голямо количество пари, така че крайните членове П-П са различни, ако не качествено, то количествено. Такава количествена разлика предпоставя размяна на еквиваленти, докато стоката и парите като такива са само противоположни форми на самата стока, следователно различни начини на съществуване на една и съща стойностна величина. Така че кръгообръщението П–С–П крие под формите пари и стока по-развити производствени отношения и в рамките на просото обръщение е само рефлекс на едно по-висше движение. Ето защо трябва да изведем парите, за разлика от средството за обръщение, от непосредствената форма на стоковото обръщение С–П–С.
Златото, т.е. специфичната стока, която служи за мярка на стойностите и за средство за обръщение, се превръща в пари без по-нататъшно съдействие на обществото. В Англия, където среброто не е нито мярка на стойностите, нито господстващо средство за обръщение, то не се превръща в пари, така както в Холандия златото престанало да бъде пари, щом било детронирано като мярка на стойностите. Така че една стока става преди всичко като единство от мярка на стойностите и средство за обръщение, или единството от мярка на стойностите и средство за обръщение е пари. Но като такова единство златото притежава ново самостоятелно съществуване, различно от неговото битие в тези две функции. Като мярка на стойностите то е само идеални пари и идеално злато; само като средство за обръщение то е символични пари и символично злато; но в своята метална телесност златото е пари или парите са действително злато.
Нека за момент разгледаме намиращата се в покой стока злато, която е пари в нейното отношение към другите стоки. Всички стоки представляват в своите цени определена сума злато, следователно са само представлявано злато или представлявани пари, представители на златото, тъй както, обратно, в стойностния знак парите се явяваха като прост представител на стоковите цени.*102 Тъй като всички стоки са само представлявани пари, парите са единствената действителна стока. В противоположност на стоките, които само представляват самостоятелно битие на разменната стойност, на всеобщия обществен труд, на абстрактното богатство, златото е материално битие на абстрактното богатство. Откъм потребителната стойност всяка стока изразява чрез отнасянето ѝ към някоя отделна потребност само един момент на общественото богатство, само една отделна страна на богатството. Обаче парите задоволяват всяка потребност, доколкото могат да бъдат заменени непосредствено с предмета на всяка потребност. Тяхната собствена потребителна стойност е реализирана в безкрайна редица от потребителни стойности, които образуват техния еквивалент. В своята плътна металност парите съдържат неразтворено цялото веществено богатство, което е разгърнато в стоковия свят. Следователно, ако стоките в своите цени представляват всеобщия еквивалент или абстрактното богатство, златото, то златото в своята потребителна стойност представлява потребителните стойности на всички стоки. Ето защо златото е материалният представител на вещественото богатство. То е „précis de toutes les choses“*103 (Боагилбер), компендиум на общественото богатство. Заедно с това по своята форма то е непосредствено въплъщение на всеобщия труд, а по съдържание - олицетворение на всички видове реален труд. То е всеобщото богатство като индивид*104. В своя образ на посредник в обръщението то е претърпяло всякакъв вид несгоди, било е обрязвано и дори сведено до само символичен лист хартия. Като пари то получава отново своето златно великолепие. От слуга то става господар.*105 От прост помагач - става бог на стоките.*106
a) Образуване на съкровища
Първоначално златото се отделило като пари от средството за обръщение с това, че стоката прекъснала процеса на своята метаморфоза и се застояла във фазата си на златен пашкул. Това става всеки път, когато продажбата не премине в покупка. Следователно обособяването на златото като пари е преди всичко нагледен израз на разпадането на циркулационния процес, или на стоковата метаморфоза, на два отделни акта, безразлично съществуващи един до друг. Самата монета става пари, щом нейното движение бъде прекъснато. В ръката на продавача, който я е получил срещу своята стока, тя е пари, а не монета; щом излезе от неговата ръка, те стават пак монета. Всеки е продавач на едностранната стока, която произвежда, но купувач на всички останали стоки, от които той се нуждае за своето обществено съществуване. Докато изявата му като продавач зависи от работното време, което е необходимо за производството на стоката му, изявата му като купувач се обуславя от постоянното подновяване на жизнените потребности. За да може да купува, без да продава, той трябва да е продал, без да е купил. Всъщност обръщението С-П-С е само процесиращо единство на продажбата и покупката, доколкото тя същевременно е постоянен процес на тяхното разделяне. За да могат парите да текат постоянно като монети, монетите трябва постоянно да кристализират в пари. Постоянното обръщение на монетите е обусловено от тяхното постоянно застояване в по-големи или по-малки количества във вид на монетни резервни фондове - които възникват всестранно в обръщението и също тъй го обуславят, - чието образуване, разпределение, разпадане и възобновяване се изменя непрекъснато, чиято наличност постоянно изчезва, чието изчезване е постоянно налице. Адам Смит е изразил това непрекъсващо превръщане на монетите в пари и на парите в монети така, че всеки стокопритежател покрай отделната стока, която продава, трябва да има винаги в запас известна сума от всеобщата стока, с която той купува. Видяхме, че в обръщението С-П-С вторият член П-С се разпада на поредица покупки, които не се извършват изведнъж, а последователно във времето, така че една част от П се намира в обръщение като монети, докато другата част лежи като пари. Парите тук са всъщност само суспендирани монети и отделни съставни части на намиращата се в обръщение монетна маса се явяват последователно ту в едната, ту в другата форма. Ето защо това първо превръщане на средството за обръщение в пари представлява само един технически момент от самото парично обръщение.*106
Първата стихийно възникнала форма на богатството е формата на изобилие или излишък, оная част от продуктите, която не е непосредствено необходима като потребителна стойност, или притежаването на такива продукти, чиято потребителна стойност е извън кръга на най-необходимите потребности. При разглеждането на прехода от стока към пари видяхме, че това изобилие или този излишък на продуктите при неразвита степен на производството образуват същинската сфера на стокообмена. Излишните продукти стават разменяеми продукти, или стоки. Адекватната форма на съществуване на този излишък са златото и среброто - първата форма, в която хората задържат богатството като абстрактно обществено богатство. Стоките не само че могат да бъдат съхранявани във формата на злато и сребро, т.е. в материала на парите, но златото и среброто са богатство в консервирана форма. Всяка потребителна стойност като такава служи с това, че я консумират, т.е. унищожават. Обаче потребителната стойност на златото като пари е да бъде носител на разменната стойност, като безформен суров материал да бъде материализация на всеобщото работно време. Като безформен метал разменната стойност притежава трайна форма. Злато или сребро, приведени в неподвижност като пари, са съкровище. При народи с чисто метално обръщение, както е това при древните народи, образуването на съкровища се явява като всестранен процес, като се почне от отделния индивид и се стигне до държавата, която охранява своето държавно съкровище. В по-старите времена в Азия и Египет тези съкровища под разпореждането на царете и жреците се явяват по-скоро като свидетели на тяхната мощ. В Гърция и Рим образуването на съкровища като винаги осигурена и винаги готова за действие форма на излишъка се превръща в политика. Бързото пренасяне на такива съкровища от една страна в друга, извършвано от завоевателите, и тяхното отчасти внезапно вливане в обръщението са една своеобразност на античната икономика.
Като опредметено работно време златото гарантира величината на своята собствена стойност и понеже то е материализация на всеобщото работно време, процесът на обръщението му гарантира неговото постоянно действие като разменна стойност. Поради простия факт, че стокопритежателят може да задържи стоката в образа ѝ на разменна стойност, или да задържи самата разменна стойност като стока, размяната на стоките става - с цел да бъдат получени обратно в преобразената форма на златото - истинския мотив на обръщението. Метаморфозата на стоката С-П се извършва заради самата нейна метаморфоза, за да бъде тя превърната от отделно натурално богатство във всеобщо обществено богатство. Вместо обмен на веществата, самоцел става смяната на форми. От проста форма разменната стойност се превръща в съдържание на движението. Стоката се запазва като богатство, като стока, само доколкото тя се запазва в сферата на обръщението, а тя се запазва в такова текущо състояние само доколкото се вкостенява в сребро и злато. Тя остава в ход като кристал на циркулационния процес. Впрочем самото злато и сребро се фиксират като пари само доколкото не са средство за обръщение. Като не средства за обръщение те стават пари. Така че изтеглянето на стоката от обръщението във формата на злато е единствения начин да се държи стоката постоянно в сферата на обръщението.
Стокопритежателят може да получи обратно от обръщението във вид на пари само това, което му дава във вид на стока. Ето защо постоянното продаване, непрестанното хвърляне на стоки в обръщението е първо условие за образуване на съкровища от гледището на стоковото обръщение. От друга страна, парите постоянно изчезват като средство за обръщение в самия циркулационен процес, като се осъществяват постоянно в потребителни стойности и преминават в преходни потребления. Следователно парите трябва да бъде изтръгнати от унищожаващият ги поток на обръщението, или стоката трябва да бъде задържана в нейната първа метаморфоза, като им се попречи да изпълняват своята функция на покупателно средство. Стокопритежателят, който сега е станал натрупван на съкровище, трябва да продава възможно най-много и да купува възможно най-малко, както още старият Катон поучавал: patrem familias vendacem, non emacem esse.[28] Както трудолюбието е положително условие за образуване на съкровища, така пестеливостта е отрицателното. Колкото по-малко еквивалентът на стоката се изтегля от обръщението във вид на отделни стоки или потребителни стойности, толкова повече той се изтегля от нея във формата на пари или на разменна стойност.*108 Така че присвояването на богатството в неговата всеобща форма обуславя отказването от богатството в неговата веществена реалност. Ето защо живият двигател за образуване на съкровища е скъперничеството, за което потребност е не стоката като потребителна стойност, а разменната стойност като стока. За да се обладава излишъкът в неговата всеобща форма, отделните потребности трябва да бъдат третирани като лукс и излишък. Така през 1593 г. кортесите изпратили до Филип II едно изложение, в което между другото се казва:
„Кортесите на Валядолид помолиха през 1586 г. Ваше Величество занапред да не разрешава внасянето в кралството на свещи, стъклени стоки, бижутерии, ножове и други подобни неща, които идват от чужбина, за да бъдат обменени срещу злато тези толкова безполезни за човешкия живот неща, като че ли испанците са индианци.“
Натрупвачът на съкровище презира светските, временните и преходните наслади, за да гони вечното съкровище, което не ядат нито молци, нито ръжда, което е съвсем небесно и съвсем земно.
„Всеобщата далечна причина за нашия недостиг на злато“, казва Мисълдън в цитираното съчинение, „е, че кралството прекалява в консумирането на чуждестранни стоки“, които се оказват за нас вместо commodities*109 discommodities*110, като ни откъсват от също толкова съкровища, които иначе биха били внесени вместо тези играчки (toys). Ние консумираме у нас прекалено голямо изобилие вина от Испания, Франция, Ренания и Левант; испанското сухо грозде, левантските стафиди, Lawns (вид фино платно) и Cambrics (батисти) от Ено, копринените изделия от Италия, захарта и тютюна от Западна Индия, подправките от Източна Индия - всичко това за нас не е абсолютна потребност и все пак тези неща се купуват с чисто злато.“*111
Като злато и сребро богатството е непреходно както защото разменната стойност съществува в устойчив метал, така и особено защото златото и среброто са възпрепятствани да се превърнат като средство за обръщение в самоизчезваща парична форма на стоката. По този начин преходното съдържание бива пожертвано заради непреходната форма.
„Ако чрез данъци парите се отнемат от този, който ги изяжда и изпива, и се дадат на друг, който ги употребява за мелиорация на земята, риболовство, минно дело, манифактура или дори за облекло, това има предимство за обществото, защото дори и дрехите не са толкова преходни, както яденетата и питиетата. Ако те бъдат употребени за мебели, предимството е по-голямо, за строеж на къщи - още по-голямо и т.н., а най-голямо е, ако в страна бъде внесено злато и сребро, защото само тези неща не са преходни и се ценят като богатство във всички времена и на всички места; всичко друго е само богатство pro hic nunc [за тук и сега]."*112
Изтръгването на парите от потока на обръщението и спасяването им от обществения обмен на веществата се проявява и външно при заравянето, така че общественото богатство като подземно непреходно съкровище е поставено в съвсем тайно частно отношение към стокопритежателя. Д-р Берние, който е прекарал известно време в двореца на Аурангзеб в Делхи, разказва как търговците заравят тайно и дълбоко парите си, особено пък езичниците немохамедани които държат в ръцете си почти цялата търговия и всичките пари,
„заслепени от вярата, че златото и среброто, което скриват приживе, ще им служи след смъртта на оня свят“*113
Впрочем натрупвачът на съкровище, доколкото неговия аскетизъм е свързан с енергично трудолюбие, в религията си е по същество протестант и още повече пуритан.
„Не може да се отрече, че купуването и продаването е нещо необходимо, от което не можем да се лишим и можем да се ползваме християнски, особено за такива неща, които задоволяват нуждата и благоприличието, защото и патриарсите са купували и продавали добитък, вълна, жито, масло, мляко и други блага. Това са божи дарове, които бог дава чрез земята и разделя между хората. Обаче търговията с чуждите страни, която докарва стоки от Калкута и Индия и други подобни, като такива скъпоценни коприни, златни изделия и подправки, които служат само за разкош, без да принасят полза, и изсмукват парите от страната и населението, не би трябвало да се допуска, ако имахме управление на князе. Но за това сега не искам да пиша, защото считам, че накрая, когато не ще имаме вече пари, сами ще трябва да се откажем от тази търговия, както и от украшенията и лакомствата: иначе никакви писания и поуки не ще помогнат, докато не ни принудят нуждата и мизерията.“*114
През периоди на сътресения в обществения обмен на веществата заравянето на пари като съкровище се извършва дори и в напредналото буржоазно общество. Обществената връзка в нейната компактна форма - за стокопритежатели- те тази връзка се състои в стоката, а адекватно битие на стоката са парите - се спасява от общественото движение. Общественият nervus rerum*115 се погребва до тялото, чийто нерв е той.
Съкровището би било само безполезен метал, паричната му душа щеше да отлети от него и то щеше да остане само като изгорена пепел на обръщението, като нейна caput mortuum*116, ако не се намираше в постоянно напрежение спрямо обръщението. Парите, или обособената разменна стойност, са по качеството си битие на абстрактното богатство, но, от друга страна, всяка дадена парична сума е количествено ограничена величина на стойността. Количествената граница на разменната стойност противоречи на нейната качествена всеобщност и натрупвачът на съкровище чувства тази граница като ограничение, което наистина се превръща същевременно и в качествено ограничение, или прави съкровището ограничен представител на вещественото богатство. Парите като всеобщ еквивалент се представят, както видяхме, непосредствено в едно уравнение, в което те самите образуват едната страна, а безкрайната редица стоки - другата. От величината на разменната стойност зависи доколко парите се реализират приблизително като такава безкрайна редица, т.е. доколко те съответстват на своето понятие като разменна стойност. Движението на разменната стойност като разменна стойност, като автомат изобщо може да се състои само в това, да излезе извън своята количествена граница. Но с прекрачването на количествената граница на съкровището се създава нова бариера, която също трябва да бъде премахната. Като бариера се явява не определена граница на съкровището, а всяка негова граница. Следователно образуването на съкровище няма иманентна граница, няма мярка в себе си, а е безкраен процес, който във всеки свой постигнат резултат намира подтик за своето започване. Ако увеличаването на съкровището става само с консервирането му, неговото консервиране става само с увеличаването му.
Парите не са само един обект на стремежа към забогатяване, а са единственият негов обект. Този стремеж по същество е auri sacra fames*117. За разлика от стремежа към отделно природно богатство или потребителни стойности, като дрехи, украшения, стада и т.н., стремежът към забогатяване е възможен само когато всеобщото богатство, като такова, е индивидуализирано в отделно нещо и затова може да бъде задържано като единична стока. Ето защо парите се явяват едновременно и обект, и източник на стремежа към забогатяване.*118 Това, което наистина лежи в основата, е, че разменната стойност като такава, а с това и нейното увеличаване става цел. Скъперничеството държи здраво съкровището, като не позволява на парите да станат средство за обръщение, но жаждата за злато съхранява паричната му душа, неговото постоянно напрежение спрямо обръщението.
Дейността, чрез която се образува съкровището, е, от една страна, изтегляне на парите от обръщението по пътя на постоянно повтарящите се продажби, а, от друга страна - просто събиране, натрупване. И наистина, само в сферата на простото обръщение, и то във формата на образуване на съкровище, става натрупването на богатството като такова, докато, както ще видим по-нататък, другите тъй наречени форми на натрупването се смятат погрешно като натрупване само вследствие на спомена, останал от простото първично натрупване. В едни случаи всички други стоки се натрупват като потребителни стойности и тогава начинът на тяхното натрупване е определен от особеността на тяхната потребителна стойност. Така например натрупването на жито изисква специални приспособления. Натрупването на овце ме прави овчар, натрупването на роби и земя изисква господарски и робски отношения и т.н. Образуването на запас от специално богатство изисква специални процеси, различни от самия прост акт на натрупване, и развива специални страни на индивидуалността. В други случаи богатството във формата на стоки се натрупва като разменна стойност и тогава натрупването се явява като търговска или специфично икономическа операция. Нейният субект става търговец на жито, търговец на добитък и т.н. Златото и среброто са пари не поради някаква дейност на индивида, който ги натрупва, а като кристали на циркулационния процес, който протича от само себе си без негово съдействие. Неговата работа се състои само в това, да ги отделя настрана и да натрупва тежест върху тежест - съвсем безсъдържателна дейност, която приложена към всички други стоки, би ги обезценила.*119
Нашият натрупван на съкровище изглежда мъченик на разменната стойност, благочестив аскет на върха на металния стълб. Той търси богатството само в неговата обществена форма и затова го заравя и скрива от обществото. Той жадува за стоката в нейната винаги годна за обръщение форма и затова я изтегля от обръщение. Той мечтае за разменната стойност и затова не върши размяна. Текущата форма на богатството и неговата вкаменелост, еликсир на живота и камък на мъдростта, се мяркат в алхимически вихър. В своята въображаема безгранична жажда за наслади той се отказва от всяка наслада. Желаейки да задоволи всички обществени потребности, той едва задоволява естествените си нужди. Като задържа богатството в неговата метална телесност, той го дестилира в чиста химера. Всъщност натрупването на парите заради самите пари е варварска форма на производството заради самото производство, т.е. развитието на производителните сили на обществения труд извън границите на обичайните потребности.Колкото по-неразвито е стоковото производство, толкова по-важно е първото обособяване на разменната стойност като пари, образуването на съкровище, което поради това играе голяма роля при древните народи - в Азия и до днес - и при съвременните земеделски народи, където разменната стойност още не е обхванала всички производствени отношения. Ние ще пристъпим към разглеждането на специфично икономическата функция на образуването на съкровища в самото метално обръщение, но преди това ще споменем за друга една форма за образуване на съкровища.
Съвсем независимо от естетическите си качества сребърните и златните стоки - доколкото материалът, от който са направени, е паричен материал - могат да бъдат превърнати в пари, както и златните пари или златните кюлчета могат да бъдат превърнати в такива стоки. Тъй като златото и среброто са материалът на абстрактното богатство, най-голямото излагане на показ на богатството се състои в тяхното използване като конкретни потребителни стойности и ако на известни степени на производството стокопритежателят скрива своето съкровище, навсякъде, където няма опасност, нещо го тика да се яви пред другите стокопритежатели като rico hombre*120. Той позлатява себе си и къщата си*121. В Азия, особено в Индия, където образуването на съкровища не се явява, както в буржоазната икономика, като подчинена функция на механизма на общото производство, а богатството в тази си форма се задържа като крайна цел, златните и сребърните стоки са всъщност само естетическа форма на съкровищата. В средновековна Англия златните и сребърните стоки били считани по закон само като форма на съкровището, тъй като стойността им не се увеличавала много от прибавения към тях груб труд. Тяхното предназначение било да бъдат отново хвърлени в обръщението и затова тяхната проба била също тъй предписана, както и пробата на самите монети. Растящата употреба на златото и среброто като луксозни предмети заедно с нарастването на богатството е толкова просто нещо, че било напълно ясно на древните учени,*122 докато съвременни икономисти са установили и погрешното положение, че употребата на сребърни и златни стоки не нараства пропорционално на увеличаването на богатството, а само пропорционално на спадането на стойността на благородните метали. Затова техните иначе точни данни за употребата на калифорнийско и австралийско злато показват винаги празнота, защото увеличената консумация на златото като суров материал в тяхната представа не е оправдана чрез съответното спадане на неговата стойност. От 1810 до 1830 г. средно годишно производството на благородните метали е спаднало на по-малко от половината вследствие на войната на американските колонии срещу Испания[29] и на предизвиканото от революциите прекъсване на работата в мините. Намаляването на монетите, циркулиращи в Европа, е било през 1829 г. около 1/6 в сравнение с 1809 г. Следователно, макар че количеството на производството на благородни метали беше спаднало, а производствените разходи - доколкото те изобщо бяха изменени - се бяха повишили, консумацията им като луксозни предмети се беше увеличила извънредно много в Англия още през време на войната, а континента след Парижкия мир. Тя се увеличи заедно с нарастването на всеобщото богатство.*123 Като всеобщ закон може да се установи, че превръщането на златните и сребърните пари в луксозни предмети преобладава в мирно време, а тяхното обратно превръщане в кюлчета или монети - в бурни времена.*124 Колко значително е съотношението на златното и сребърното съкровище, съществуващо във формата на луксозни стоки, спрямо благородния метал, служещ като пари, може да се види от това, че през 1829 г. съотношението в Англия е било според Джейкъб 2:1, а в цяла Европа и Америка е имало ¼ повече благородни метали в луксозни предмети, отколкото в пари.
Видяхме, че паричното обръщение е само проява на метаморфозата на стоките, или на смяната на формите, в които се извършва обществения обмен на веществата. Поради това с изменението на сбора от цените на циркулиращите стоки или на обема на техните едновременни метаморфози, от една страна, и в зависимост от дадената във всеки случай скорост на смяната на техните форми, от друга, цялото количество на циркулиращите пари трябва постоянно да се разширява или свива, което е възможно само при условие, че цялото количество на намиращите се в една страна пари непрекъснато стои в променливо съотношение спрямо количеството на парите, намиращи се в обръщението. Образуването на съкровища изпълнява това условие. Ако цените спадат или ако скоростта на обръщението се увеличава, съкровищните резервоари поглъщат отстранената от обръщението част от парите; ако цените се повишават или скоростта на обръщението се намалява, съкровищата се размразяват и се вливат отчасти обратно в обръщението. Замръзването на циркулиращите пари в съкровища и вливането на съкровищата обратно в обръщението е движение, което постепенно се връща в обратна посока, при което преобладаването на едното или другото направление се определя изключително от колебанието на стоковото обръщение. Тъй че съкровищата се явяват като приливни и отливни канали на циркулиращите пари, така че като монети циркулира винаги само онова количество пари, което е обусловено от непосредствените нужди на самото обръщение. Ако обемът на цялото обръщение внезапно се разшири и текущото единство на покупките и продажбите вземе превес, но така, че цялата сума на цените, които трябва да бъдат реализирани, да нараства по-бързо от скоростта на паричното обръщение, съкровищата видимо се изпразват; щом в цялото движение настъпи необикновен застой или пък отделянето на продажбите от покупките се затвърди, средството за обръщение замръзва в забележителни размери във вид на пари, а съкровищните резервоари се изпълват далеч над тяхното средно ниво. В страните с чисто метално обръщение или на неразвита степен на производството съкровищата са безкрайно много разпокъсани и разпръснати по цялата територия на страната, докато в буржоазно развитите страни те са концентрирани в банковите резервоари. Съкровището не бива да бъде смесвано с монетния резерв, който само образува съставна част от цялото количество на намиращите се постоянно в обръщение пари, докато активното съотношение между съкровищата и средствата за обръщение предпоставя намаляването или увеличаването на въпросното цяло количество. Както видяхме, златните и сребърните стоки също образуват както отводен канал за благородните метали, така и латентен източник за техния приток. В обикновено време за икономиката на металното обръщение е важна само тяхната първа функция.*125
b) Платежно средство
Двете форми, в които парите досега се различаваха от средството за обръщение, бяха формата суспендираната монета и формата на съкровището. Първата форма отразяваше в преходното превръщане на монетата в пари обстоятелството, че вторият член от С - П - С, покупката П - С, трябва в рамките на определена сфера на обръщението да се разпокъса в редица последователни покупки. Обаче образуването на съкровища почиваше просто върху изолирането на акта С - П, който не продължаваше да се развива в П - С, или беше само самостоятелно развитие на първата метаморфоза на стоката, парите, развити като отчуждено битие на всички стоки, в противоположност на средството за обръщение като битие на стоката в нейната постоянно отчуждаваща се форма. Монетният резерв и съкровището бяха само пари като не средства за обръщение, но не средства за обръщение само защото не циркулираха. В определението, в което ние сега разглеждаме парите, те циркулират или влизат в обръщението, но не във функцията на средства за обръщение. Като средство за обръщение парите бяха винаги покупателно средство, сега те действат като непокупателно средство.
Щом парите чрез образуването на съкровища са развити като битие на абстрактното обществено богатство и като материален представител на общественото богатство, те получават в тази си определеност като пари своеобразни функции в процеса на обръщението. Ако парите циркулират като просто средство за обръщение и затова като покупателно средство, предпоставено е, че стока и пари си противостоят едновременно, че една и съща величина на стойността е два пъти налице - на единия полюс като стока в ръцете на продавача, на другия полюс като пари в ръцете на купувача. Това едновременно съществуване на двата еквивалента на противоположни полюси и едновременната смяна на техните места, или тяхното взаимно отчуждаване, има за предпоставка от своя страна, че продавачът и купувачът се отнасят един към друг само като притежатели на налични еквиваленти. Но процесът на метаморфозата на стоките, който създава различните определености на парите по форма, метаморфозира и стокопритежателите, или променя обществените роли, в които те се явяват един спрямо друг. В процеса на стоковата метаморфоза пазителят на стоката променя кожата си толкова пъти, колкото промени извършва стоката или колкото пъти парите се появят в нови форми. Така първоначално стокопритежателите стояха един срещу друг само като стокопритежатели, след това единият стана продавач, а другият купувач, след това всеки подред - купувач и продавач, след това - натрупвачи на съкровища и станаха най-сетне богати хора. По този начин стокопритежателите не излизат от процеса на обръщението такива, какви- то са влезли в него. Всъщност различните определености по форма, които парите получават в процеса на обръщението, са само кристализирана смяна на формите на самите стоки, която от своя страна е само предметен израз на изменящите се обществени отношения, в които стокопритежателите извършват своя обмен на веществата. В процеса на обръщението възникват нови разменни отношения и стокопритежателите като носители на тези променени отношения получават нови икономически роли. Също както в рамките на вътрешното обръщение парите се идеализират и простата хартия като представител на златото изпълнява функцията на парите, така и същия този процес придава на купувача или продавача, който влиза в него само като представител на парите или на стоката, т.е. представлява бъдещи пари или бъдеща стока, значението на действителен продавач или купувач.
Всички определености по форма, в които златото се развива като пари, са само разгръщане на включените в метаморфозата на стоките определения, които обаче в простото парично обръщение, в появата на парите като монети, или в движението С-П-С, като процесиращо единство не са били отделени в самостоятелен образ или пък са се явили като възможности, както например прекъсването на стоковата метаморфоза. Видяхме, че в процеса С-П стоката като действаща потребителна стойност и идеална разменна стойност се отнасяше към парите като към действителна разменна стойност и само идеална потребителна стойност. Отчуждавайки стоката като потребителна стойност, продавачът реализираше нейната собствена разменна стойност и потребителната стойност на парите. Обратно, отчуждавайки парите като разменна стойност, купувачът реализираше тяхната потребителна стойност и цената на стоката. Съответно на това стана смяна на местата на стоката и парите. Живият процес на тази двустранна полярна противоположност сега пак се разкъсва при своето осъществяване. Продавачът действително отчуждава стоката, но реализира цената ѝ отначало пак само идеално. Той е продал стоката по нейната цена, която обаче се реализира едва в по-далечен определен срок. Купувачът купува като представител на бъдещи пари, докато продавачът продава като притежател на настоящата стока. От страна на продавача стоката като потребителна стойност се отчуждава действително, без да бъде действително реализирана като цена; от страна на купувача парите се реализират действително в потребителната стойност на стоката, без да бъдат действително отчуждени като разменна стойност. Вместо стойностния знак, както беше преди, сега самият купувач символично представлява парите. Но както по-рано всеобщата символика на стойностния знак пораждаше гаранцията и принудителния курс на държавата, така сега личната символика на купувача поражда между стокопритежателите частни договори, чието изпълнение може да бъде наложено с помощта на закона.
Обратно, в процеса П-С парите могат да бъдат отчуждени като действително покупателно средство и по този начин цената на стоката може да бъде реализирана, преди да бъде реализирана потребителната стойност на парите или преди да бъде отчуждена стоката. Това става например във всекидневната форма на предплащането или във формата, в която английското правителство купува опиума от районите в Индия, или в която живущите в Русия чуждестранни търговци закупуват голяма част от руските земеделски произведения. Обаче парите действат така само в познатата вече форма на покупателно средство и затова не получават никаква нова определеност по форма.*126 Ето защо ние не се спираме на последния случай, но отбелязваме с оглед на видоизменения образ, в който тук се явяват двата процеса П-С и С-П, че само мислената разлика между покупка и продажба, тъй както тя се явява непосредствено в обръщението, сега става действителна разлика, тъй като в едната форма е налице само стоката, в другата - само парите, а в двете - само крайният член, от който изхожда инициативата. При това двете форми имат това общо, че в двете единият еквивалент съществува само по общата воля на купувача и продавача, воля, която обвързва двамата и получава определени законни форми.
Продавачът и купувачът стават кредитор и длъжник. Ако стокопритежателят като пазител на съкровището по-скоро беше комична фигура, сега той става страшен, тъй като смята не самия себе си, а своя ближен за битие на дадена парична сума и прави не от себе си, а от него мъченик на разменната стойност. От вярващ той става човек, който дава на вяра, от религията той попада в юриспруденцията.
„I stay here on my bond!“*127
Следователно в променената форма С-П, в която стоката е налице, а парите са само представени, парите функционират най-напред като мярка на стойностите. Ние оценяваме разменната стойност на стоката в пари като нейна мярка, обаче цената като договорно измерена разменна стойност съществува не само в главата на продавача, а същевременно и като мярка на задължението на купувача. На второ място тук парите функционират като покупателно средство, макар че само хвърлят пред себе си сянката на своето бъдещо битие. А те именно изтеглят стоката от нейното място, от ръцете на продавача в ръцете на купувача. Щом настъпи срокът за изпълнението на договора, парите влизат в обръщението, защото сменят мястото си и преминават от ръцете на бившия купувач в ръцете на бившия продавач. Но те не влизат в обръщението като средство за обръщение, или като покупателно средство. Като такова те вече функционираха, преди да са налице, а се появяват, след като са престанали да функционират като такова. Напротив, те влизат в обръщението като единствен адекватен еквивалент на стоката, като абсолютно битие на разменната стойност, като последна дума на разменния процес, накратко - като пари, и то като пари в определената функция на всеобщо платежно средство. В тази функция на платежно средство парите се явяват като абсолютна стока, но вътре в самото обръщение, а не като съкровище вън от тях. Разликата между покупателно средство и платежно средство се проявява твърде неприятно в епохите на търговски кризи.*128
Първоначално превръщането на продукта в пари се явява в обръщението само като индивидуална необходимост за стокопритежателя, доколкото неговият продукт не е за него потребителна стойност, а трябва да стане такава едва чрез отчуждаването му. Но за да плати на договорния срок, той трябва преди това да е продал стока. Ето защо, съвсем независимо от неговите индивидуални потребности, за него продажбата се е превърнала в обществена необходимост вследствие на движението на процеса на обръщението. Като бивш купувач на дадена стока той по принуда става продавач на друга стока, за да получи парите не като покупателно средство, а като платежно средство, като абсолютна форма на разменната стойност. Превръщането на стоката в пари като заключителен акт, или първата метаморфоза на стоката като самоцел, което при образуването на съкровища изглеждаше като каприз на стокопритежателя, сега е станало икономическа функция. Мотивът и съдържанието на онази продажба, която човек прави, за да плаща, е съдържание на процеса на обръщение, възникващо от самата негова форма.
В тази форма на продажбата стоката сменя мястото си, циркулира, отсрочвайки първата си метаморфоза, превръщането си в пари. А на страната на купувача протича втората метаморфоза, т.е. става превръщането на парите обратно в стока, преди да е станала първата метаморфоза, т.е. преди стоката да е била превърната в пари. Така че тук първата метаморфоза се явява по време след втората. И с това парите - образът на стоката в нейната първа метаморфоза - получават нова определеност по форма. Парите, или самостоятелното развитие на разменната стойност, не са вече посредничеща форма на стоковото обръщение, а неин приключващ резултат.
Не е необходимо да се доказва подробно, че подобни продажби със срок, в които двата полюса на продажбата съществуват разделени във времето, възникват стихийно от простото стоково обръщение. Най-напред развитието на обръщението довежда до това, че се повтаря редуващото се явяване на едни и същи стокопроизводители едни спрямо други като продавачи и купувачи. Това повтарящо се явление не остава само случайно, а се поръчва стока за дадена бъдеща дата, на която стоката трябва да бъде доставена и платена. В този случай продажбата е извършена идеално, т.е. юридически, без телесната поява на стоката и парите. Двете форми на парите, като средство за обръщение и като платежно средство, тук още съвпадат, тъй като, от една страна, стоката и парите едновременно сменят местата си, а, от друга, парите не купуват стоката, а реализират цената на по-рано продадена стока. Освен това природата на редица потребителни стойности е такава, че тяхното действително отчуждаване става не чрез фактическото предаване на стоката, а само чрез нейното предоставяне на определено време. Например, ако използването на една къща бъде продадено за един месец, потребителната стойност къщата е напълно доставена едва след изтичането на месеца, макар че тя още в началото на месеца преминава в други ръце. Тъй като тук фактическото предаване на потребителната стойност не съвпада по време с нейното действително отчуждаване, реализирането на нейната цена става също по-късно в сравнение със смяната на нейното място. Но, най-после, разликата в продължителността или времето на производството на различните стоки става причина единият да се прояви като продавач, докато другият още не може да се прояви като купувач, и по този начин при честото повторение на покупки и продажби между едни и същи стокопритежатели двата момента на продажбата се раздалечават съобразно с производствените условия на техните стоки. Така между стокопритежателите се създава отношение на кредитори и длъжници, което наистина образува стихийно възникналата основа на кредитната система, но може да бъде напълно развито, преди да съществува последната. Впрочем ясно е, че заедно с развитието на кредитното дело, т.е. на буржоазното производство изобщо, функцията на парите като платежно средство ще се разширява за сметка на тяхната функция като покупателно средство, а още повече като елемент за образуване на съкровища. В Англия например парите като монета са прогонени почти изключително в сферата на търговията на дребно и дребната търговия между производители и консуматори, докато в качеството си на платежно средство те господстват в сферата на едрите търговски сделки.*129
Като всеобщо платежно средство парите стават всеобща стока на контрактите - отначало само в сферата на стоковото обръщение.*130 Обаче заедно с тяхното развитие в тази функция всички други форми на платежи се свеждат постепенно до парични платежи. Степента на развитието на парите като изключително платежно средство показва степента, в която разменната стойност е завладяла производството в неговата дълбочина и широчина.*131
Масата на циркулиращите като платежно средство пари е определена преди всичко от цялата сума на платежите, т.е. от сбора на цените на отчуждените стоки, а не от подлежащите на отчуждаване, както е при простото парично обръщение. Обаче определената по този начин сума е подложена на двояко изменение: първо, от бързината, с която една и съща монета повтаря една и съща функция или с която масата на платежите се представя като верижен процес на платежи. А плаща на Б, след което Б плаща на В и т.н. Бързината, с която една и съща монета повтаря функцията си като платежно средство, зависи, от една страна, от преплитането на отношенията на кредитори и длъжници между стокопроизводителите, така че един и същ стокопритежател, който е кредитор по отношение на единия, длъжник по отношение на другия и т.н., от друга страна, от времето, което разделя сроковете на различните платежи. Тази верига от платежи, или по-късни първи метаморфози на стоките, е качествено различна от веригата на метаморфозите, която се представя в обръщението на парите като средство за обръщение. Последната верига от метаморфози не само се проявява в хронологична последователност, но и тепърва възниква в нея. Стоката става пари, после пак стока и по този начин дава възможност на друга стока да стане пари и т.н. или продавачът става купувач, благодарение на което някой друг стокопритежател става продавач. Тази взаимна връзка възниква случайно в самия процес на стоковата размяна. Обаче в това, че парите, с които А е заплатил на Б, се плащат от Б на В, от В на Г и т.н., и то в бързо следващи един след друг периоди - в тази външна взаимна връзка се разкрива само една вече съществуваща обществена взаимна връзка. Едни и същи пари преминават през различни ръце не защото се явяват като платежно средство, а са в обръщение като платежно средство, защото различни стокопритежатели вече са си стиснали ръцете. Така че скоростта на обръщението на парите като платежно средство показва много по-дълбоко въвличане на индивидите в процеса на обръщението, отколкото скоростта на обръщението на парите като монети, или като покупателно средство.
Сумата от цените на едновременните и затова извършващи се пространствено една до друга покупки и продажби образува границата за заместването на монетна маса със скоростта на нейното обръщение. Тази граница отпада за парите, функциониращи като платежно средство. Ако платежите, които трябва да се извършат едновременно, се съсредоточат на едно място, което най-напред става естествено само в големите възлови пунктове на стоковото обръщение, то платежите като отрицателни и положителни величини се изравняват взаимно, тъй като А, който има да плаща на Б, има в същото време да получава платеж от В и т.н. Затова паричната сума, необходима като платежно средство, ще бъде определена не от сбора на цените на платежите, подлежащи едновременно на реализиране, а от по- голямата или по-малката концентрация на същите и от големината на разликата, която остава след взаимното изравняване на платежите като отрицателни и положителни величини. Специални институции за тези изравнявания възникват без каквото и да било развитие на кредитното дело, като например в древния Рим. Обаче тук не е мястото нито за тяхното разглеждане, нито за разглеждането на общите платежни срокове, които навсякъде се установяват в определени обществени среди. Тук нека да отбележим само, че специфичното влияние, което тези срокове упражняват върху периодичните колебания в количеството на циркулиращите пари, е научно изследвано едва в най-ново време.
Доколкото платежите се изравняват взаимно като положителни и отрицателни величини, няма никаква намеса на действителни пари. Тук те се равняват само в своята форма като мярка на стойностите, от една страна, в цената на стоката, от друга - във величината на взаимните задължения. Следователно разменната стойност освен мисленото си битие не получава тук никакво самостоятелно битие, нито дори битието на стойностен знак, или, с други думи, парите стават само идеални пари за смятане. Така че функцията на парите като платежно средство включва противоречието, че, от една страна, доколкото платежите взаимно се изравняват, парите действат само идеално като мярка, а, от друга страна, доколкото трябва действително да се извърши платежът, влизат в обръщението не като изчезващо средство да обръщение, а като устойчиво битие на всеобщия еквивалент, като абсолютна стока, с една дума - като пари. Ето защо там, където се е развила веригата на платежите и една изкуствена система за тяхното изравняване, парите в случай на сътресения, които насилствено прекъсват течението на платежите и нарушават механизма на тяхното изравняване, се превръщат внезапно в своя газообразен, изтъкан от мозъка образ като мярка на стойностите в сухи пари, или платежно средство. И така, при условията на развитото буржоазно производство - при което стокопритежателят отдавна е станал капиталист, познава своя Адам Смит и високомерно се надсмива над суеверието, че само златото и среброто били пари или че изобщо парите, за разлика от другите стоки, били самата абсолютна стока - парите неочаквано пак се появяват не като посредник на обръщението, а като единствена адекватна форма на разменната стойност, като единственото богатство, точно тъй, както ги схваща натрупвачът на съкровище. Парите се разкриват като такова изключително битие на богатството в това, че цялото обществено богатство загубва отчасти и изцяло стойността си не само в представите ни - като например при монетарната система, - а действително. Това е особеният момент на кризи на световния пазар, който се нарича парична криза. Summum bonum*132, което в такива моменти всички искат като единственото богатство, са парите, сухите пари, а сравнени с тях, всички други стоки, именно защото са потребителни стойности, изглеждат безполезни, дреболии, играчки или, както казва нашият д-р Мартин Лутер, само украшения и лакомства. Това внезапно превръщане на кредитната система в монетарна система прибавя към практическата паника теоретичен ужас и агентите на обръщението изтръпват пред непрогледната тайна на своите собствени отношения.*133
Платежите от своя страна се нуждаят от резервен фонд, от натрупване на пари като платежно средство. Образуването на такива резервни фондове не се явява вече, както беше при образуването на съкровищата, дейност, външна за самото обръщение, нито пък, както при монетния резерв, просто технически застой на монетите, а парите трябва постепенно да бъдат събирани, за да бъдат налице на определени бъдещи дати за плащания. Така че, докато образуването на съкровища в онази абстрактна форма, в която това се смята за обогатяване, се намалява заедно с развитието на буржоазното производство, онова образуване на съкровища, което е непосредствено необходимо за разменния процес, нараства, или по-точно част от съкровищата, които изобщо се образуват в сферата на стоковото обръщение, се абсорбира като резервен фонд от платежни средства. Колкото по-развито е буржоазното производство, толкова повече тези резервни фондове се ограничават до необходимия минимум. В своето съчинение за намалението на лихвения процент*134 Лок дава интересни данни относно големината на тези резервни фондове по негово време. От тях се вижда каква значителна част от парите, намиращи се изобщо в обръщение, са поглъщали резервоарите за платежни средства в Англия тъкмо в епохата, когато започнало да се развива банковото дело.
Законът за количеството на циркулиращите пари, така както той следваше от разглеждането на простото парично обръщение, съществено се видоизменя чрез обръщението на платежното средство. При дадена скорост на обръщението на парите - било като средство за обръщение, било като платежно средство - цялата сума на циркулиращите в даден период от време пари ще определена от цялата сума на подлежащите на реализиране стокови цени [плюс] цялата сума на насрочените през този период платежи минус платежите, унищожени чрез взаимно погасяване. Общият закон, според който масата на парите в обръщение зависи от цените на стоките, не се засяга от това ни най-малко, защото самата сума на платежите е определена от договорно установените цени. Обаче убедително проличава, че дори ако приемем скоростта на обръщението и икономиката на платежите да неизменни, сумата на цените на стоковите маси, циркулиращи в даден период, например в един ден, по никой начин не се покрива с масата на парите, циркулиращи през същия ден, защото циркулират маса стоки, чиито цени ще бъдат реализирани по-късно в пари, които съответстват на стоки, излезли отдавна от обръщението. Самата тази последна маса ще зависи от това, колко е голяма сумата от стойността на платежите, чийто падеж е в същия ден, макар да са контрактувани през съвсем различни периоди.
Ние видяхме, че изменението на стойността на златото и среброто не засяга техните функции като мярка на стойностите или като пари за смятане. Това изменение обаче става решаващо важно за парите като съкровище, защото заедно с повишаването или спадането на стойността на златото и среброто се повишава или спада величината на стойността на златното или сребърното съкровище. То е още по-важно за парите като платежно средство. Плащането става по-късно от продажбата на стоката или парите действат в два различни момента в две различни функции, първо, като мярка на стойностите, а след това като платежно средство, съответстващо на това измерване. Ако междувременно се измени стойността на благородните метали, или необходимото за тяхното производство работно време, същото количество злато или сребро ще има, когато се яви като платежно средство, по-голяма или по-малка стойност, отколкото по времето, когато е служело за мярка на стойностите или когато е бил сключен договорът. Функцията на една отделна стока, например златото или среброто, като пари или като обособена разменна стойност, се сблъсква тук с нейната природа на отделна стока, чиято величина на стойността зависи от изменението на производствените ѝ разходи. Голямата социална революция, предизвикана от спадането на стойността на благородните метали в Европа, е толкова известен факт, колкото и обратната революция, предизвикана в една ранна епоха на древната римска република от покачването на стойността на медта, в която били контрактувани дълговете на плебеите. Без да разглеждаме по-нататък как колебанията в стойността на благородните метали влияят върху системата на буржоазната икономика, от това вече следва, че спадането на стойността на благородните метали облагодетелства длъжниците за сметка на кредиторите, а, обратно, покачването на тяхната стойност облагодетелства кредиторите за сметка на длъжниците.
c) Световни пари
За разлика от монетите златото става пари, най-напред, като се оттегли от обръщението като съкровище, после, като влезе в него като нециркулационно средство, най-после, като пристъпи границите на вътрешното обръщение, за да функционира като всеобщ еквивалент в света на стоките. По този начин златото става световни пари.
Както общите мерки за тегло на благородните метали служеха първоначално за мярка на стойностите, така в рамките на световния пазар наименованията за смятане на парите пак се превръщат в съответни наименования за тегло. Така както безформеният суров метал (aes rude) беше първоначалната форма на средството за обръщение, а самата монетна форма беше първоначално само официалният знак на теглото, съдържащо се в металните късове, така благородният метал като световна монета, захвърля отново формата и гравировката си и се връща обратно към своята безлична форма на кюлче или когато в чужбина циркулират национални монети, като руски империали, мексикански талери или английски соверени, наименованието им става безразлично и важи само тяхното съдържание. Най- сетне благородните метали като международни пари отново изпълняват своята първоначална функция на средство за размяна, която, както и самата размяна на стоките, не се е появила в недрата на стихийно възникналата община, а в допирните точки между различните общини. Така че парите като световни пари получават своята първа стихийно възникнала форма. Напущайки вътрешното обръщение, те изоставят отново онези отделни форми, които бяха възникнали от развитието на разменния процес в рамките на онези отделна сфера - своите локални форми, като мащаб на цените, монети, спомагателни монети и стойностни знаци.
Видяхме, че във вътрешното обръщение на дадена страна за мярка на стойностите или като пари за смятане служи само една стока. Но тъй като в една страна тази функция изпълнява златото, а в друга - среброто, на световния пазар важат две мерки на стойността, а парите удвояват съществуването си и във всички други свои функции. Превръщането на стоковите стойности от златни цени в сребърни и обратно се определя всеки път от относителната стойност на двата метала, която се мени постоянно и поради което нейното установяване се явява като постоянен процес. Стокопритежателите от всяка вътрешна сфера на обръщението са принудени да си служат за външно обръщение ту със злато, ту със сребро и да разменят метала, който важи в страната като пари, срещу метала, който тъкмо им трябва в чужбина като пари. Така че всяка нация употребява като световни пари и двата метала, златото и среброто.
В международното стоково обръщение златото и среброто се явяват не като средство за обръщение, а като всеобщо средство за размяна. Но всеобщото средство за размяна функционира само в двете развити форми на покупателно средство и на платежно средство, чието отношение обаче на световния пазар става обратно. В сферата на вътрешното обръщение парите, доколкото бяха монети, представляваха средното звено в процесиращото единство С-П-С, или само изчезваща форма на разменната стойност в непрекъснатата смяна на местата на стоките, действаха изключително като покупателно средство. На световния пазар става обратното. Златото и среброто се явяват там като покупателно средство, дока- то обменът на веществата е само едностранен и затова покупката не съвпада с продажбата. Например пограничната търговия в Кяхта е фактически и по договор[30] разменна търговия, в която среброто служи само за мярка на стойността. Войната от 1857-1858 г.[31] принуди китайците да продават, без да купуват. Тогава среброто внезапно се появи като покупателно средство. С оглед на текста на договора русите преработваха френски петфранкови монети в груби сребърни стоки, които служеха за разменно средство. Среброто функционира непрекъснато като покупателно средство между Европа и Америка, от една страна, и Азия, от друга, където то се наслоява като съкровища. Освен това благородните метали функционират като международно покупателно средство, когато обичайното равновесие в обмена на веществата между две нации бъде внезапно прекъснато, например когато лоша реколта принуди едната от тях да купува в по-голям размер от обикновения. Накрая, благородните метали са международно покупателно средство в ръцете на страните, произвеждащи злато и сребро, където те са непосредствен продукт и стока, а не превърната форма на стоката. Колкото повече се развива стокообменът между различните национални сфери на обръщението, толкова повече се развива функцията на световните пари като платежно средство за изравняване на международните баланси.
Както вътрешното, така и международното обръщение се нуждаят от постоянно изменящо се количество злато и сребро. Поради това част от натрупаните съкровища служат на всеки народ за резервен фонд на световните пари, който съответно на колебанията в стокообмена ту се изпразва, ту се попълва отново.*135 Освен отделните движения, при които световните пари се движат насам-натам между националните сфери на обръщение, те имат и едно общо движение, чиито изходни точки лежат в онези производствени източници, откъдето в различни посоки протичат пред световния пазар реки от злато и сребро. Тук златото и среброто влизат в световното обръщение като стоки и се разменят като еквиваленти - пропорционално на съдържащото се в тях работно време - срещу стокови еквиваленти, преди да попаднат във вътрешните сфери на обръщението. Поради това те се явяват в тях с дадена величина на стойността. Ето защо всяко спадане или повишаване при промяната на техните производствени разходи засяга в същия размер тяхната относителна стойност на световния пазар, която напротив, е съвсем независима от степента, в която различните национални сфери на обръщението поглъщат злато и сребро. Онази част на потока от метал, която се улавя от всяка отделна сфера на стоковия свят, отива отчасти непосредствено във вътрешното парично обръщение, за да замести изтърканите метални монети, отчасти се задържа в различните съкровищни резервоари от монети, платежни средства и световни пари, отчасти се превръща в луксозни предмети, а остатъкът остава чисто и просто съкровище. При по-развита степен на буржоазното производство образуването на съкровища се ограничава до онзи минимум, който налагат различните процеси на обръщението за свободно функционира не нейния механизъм. Съкровище като такова тук става само неизползваното богатство, освен ако то не е мимолетна форма на излишък в баланса на платежите, резултат от прекъснат обмен на веществата и следователно замръзване на стоката в нейната първа метаморфоза.
Както златото и среброто като пари са според самото понятие за тях всеобща стока, така в световните пари те получават съответната форма на съществуване на универсална стока. В степента, в която всички продукти се отчуждават срещу тях, те стават превърнат образ на всички стоки и поради това всестранно отчуждаема стока. Като материализация на всеобщото работно време те са осъществени в онзи размер, в който обменът на веществата на реалните видове труд обхваща земната повърхност. Те стават всеобщ еквивалент в онази степен, в която се развиват редица отделни еквиваленти, които образуват тяхната сфера на размяна. Тъй като в световното обръщение стоките разгръщат универсално своята собствена разменна стойност, техният превърнат в злато и сребро образ се явява като световни пари. Така че докато нациите от стокопритежатели превръщат - чрез своето всестранно производство и чрез всеобщата размяна - златото в адекватни пари, производството и размяната им се явяват само като средство за изтегляне на парите от световния пазар във формата на злато и сребро. Поради това златото и среброто като световни пари са както продукт на всеобщото стоково обръщение, така и средство за разширяване на неговите сфери. Както зад гърба на алхимиците в опитите им да направят злато е израснала химията, така зад гърба на стокопритежателите в надпреварата им за стока в нейния омагьосан образ избликват изворите на световната индустрия и търговия. Златото и среброто спомагат за създаването на световния пазар с това, че в понятието си като пари предпоставят неговото съществуване. Че това тяхно магично въздействие съвсем не е ограничено върху детската възраст на буржоазното общество, а по необходимост израства от превратния вид [Verkehrung], в който на носителите на стоковия свят се явява техния собствен обществен труд, доказва необикновено влияние, което упражнява откриването на нови златоносни земи - в средата на XIX в. - върху световната размяна.
Както парите се развиват в световни пари, така и стокопритежателят се развива в космополит. Космополитното отношение на хората един към друг е първоначално само тяхното отношение като стокопритежатели. Стоката сама по себе си стои над всяка религиозна, политическа, национална или езикова ограниченост. Нейният всеобщ език е цената, а нейната обща същност [Gemeinwesen] са парите. Но заедно с развитието на световните пари като противоположност на националните монети се развива и космополитизмът на стокопритежателя като вяра на практическия разум, в противоположност на традиционните религиозни, национални и други предразсъдъци, които спъват обмена на веществата сред човечеството. Когато едно и също злато, което пристига в Англия във формата на американски eagles*136, става на соверен, след три дни се намира в обръщение в Париж като наполеон, след няколко дни се срещне във Венеция като дукат, но винаги запазва същата стойност, тогава на стокопритежателя става ясно, че националността „is but the guines's stamp“.*137 Възвишената идея, в която за него се разкрива целия свят е идеята за пазар, за световния пазар.*138
БЕЛЕЖКИ ПОД ЛИНИЯ
*102 „Не само благородните метали са знаци на нещата... но и, обратно, нещата... са знаци на златото и среброто“. A. Genovesi. „Lezioni di Economia civile“ (1765), p. 281 [А. Дженовези. „Лекции по гражданска икономика“ (1765), стр. 281] в изданието на Кустоди „Съвременни икономисти“, т. VIII.
*103 - „обобщение на всички неща“ Ред.
*104 Пети: „Златото и среброто са „universal wealth“ [универсално богатство]. „Политическа аритметика“, с. 242.
*105 Е. Misseiden. „Free Trade or the Means to make Trade florish etc.“. London, 1622. [Е. Мисълдън. „Свободната търговия или средство за процъфтяване на търговията и т.н.“, Лондон, 1622 г.]. Естественият предмет на търговията е merchandize: which, merchants from the end of the trade have stiled commodities [стока, която след завършване на производството търговците наричат полезност]. Изкуственият предмет на търговията са парите, които са получили титлата sinewes of warre and of state [нерви на войната и държавата]. Парите, макар по естество и по време да идват след стоката, yet for as much as it is now in use has become the chiefe [са станали, доколкото са сега в употреба, главното] (с. 7). Той сравнява стоката и парите с „двамата сина на стария Яков, който сложил дясната си ръка върху по-младия, а лявата върху по-стария“. (Пак там). Boisguillebert. „Dissertation sur la nature des richesses etc.“, I. c., p. 395, 399. [Боагилбер. „Трактат върху природата на богатствата и т.н.“, цит. съч. (стр. 395, 399)]... „и ето робът на търговията стана неин господар... Мизерията на народите идва само от това, че бившият роб е направен господар, или по-право тиранин“.
*106 Боагилбер: „От тези метали (злато и сребро) са направили идоли и пренебрегвайки целта и намерението, за които са били въведени в търговията, а именно да служат като залог при размяната и при взаимното предаване, тях почти са ги отделили от тази служба, за да ги превърнат в божества, на които са пожертвали и продължават да жертват повече блага, скъпоценности и дори хора, отколкото сляпата древност някога е жертвала на своите лъжливи божества.“ (Пак там, стр. 395.)
*107 Боагилбер веднага надушва в първото преминаване в неподвижно състояние на това perpetuum mobile, т.е. в отрицанието на тяхното функционално битие като средство за обръщение, тяхното обособяване по отношение на стоките. Парите, казва той, трябва да бъдат в „постоянно движение, което е възможно само докато са подвижни: станат ли неподвижни - всичко е загубено“. („Търговията на дребно на Франция“, стр. 213.) Той не вижда, че тази неподвижност е условие за тяхното движение. Всъщност той иска стойностната форма на стоките да се явява само като изчезваща форма на техния обмен на веществата, но никога да не се затвърди като самоцел.
*108 „Колкото повече расте запасът от стоки, толкова повече са намалява запасът, съществуващ като съкровище (in treasure). Мисълдън, цит. съч., стр. 22.
*109 - полезни. Ред.
*110 - вредни. Ред.
*111 Пак там, стр. 11-13 и сл.
*112 Пети. „Политическа аритметика“, стр. 196.
*113 François Bernier. „Voyages contenant la description des états du Grand Mogol“, tome I, conf. p. 312 -314. [Франсоа Берние. Пътешествия, съдържащи описание на държавите на Великия Могол“, т. I, срв. стр. 312-314], парижко издание, 1830 г.
*114 Dr. Martin Luther. „Bücher vom Kaufhandel und Wucher“, 1524 [Д-р Мартин Лутер, „Книги за търговията и лихварството“, 1524]. На същото място Лутер казва: „Бог е докарал нас, немците, дотам, че трябва да изнасяме своето злато и сребро в чуждите страни, да обогатяваме цял свят, а самите да останем просяци. Англия сигурно щеше да има по-малко злато, ако Германия ѝ оставеше нейното сукно, а португалският крал също така щеше да има по-малко злато, ако му оставехме подправките за ястия. Пресметни колко злато се изнася без нужда и без причина от немската земя на един франкфуртски панаир: ще се зачудиш как е могъл да остане хелер в Германия. Франкфурт е златната и сребърна дупка, през която изтича от немската земя всичко, което извира и расте, което у нас се сече и кове на монети: ако тази дупка бъде запушена, нямаше сега да чуваме жалбите, че навсякъде има само задължения и че няма никакви пари, че села и градове са разорени от лихварите. Но нека си върви тъй, както все пак трябва да върви: немци сме, немци трябва да останем! Няма да отстъпим, защото трябва.“
В цитираното по-горе съчинение Мисълдън иска да задържи златото и среброто поне в кръга на християнските народи: „Парите намаляват поради търговията отвъд християнските страни - с Турция, Персия и Източна Индия. Тези клонове в търговията се водят главно с налични пари, обаче съвсем различно в сравнение с клоновете на търговията между самите християнски народи. Защото, макар търговията в християнския свят да се извършва с налични пари, все пак парите остават затворени в неговите граници. Тук има наистина течения и обратни течения, приливи и отливи на парите при търговията, която се води в християнския свят, защото понякога те са повече в едната му част, а по-малко в другата, според това, че едната страна страда от недостиг, а друга - от излишък; парите идват, отиват си и се въртят в кръга на християнските народи, но винаги остават в техните граници. Но парите, които при търгуване излизат извън християнския свят в посочените по-горе страни, са изразходвани окончателно и никога не се връщат.“ Ред.
*115 - нерв на нещата. Ред.
*116 - буквално: мъртва глава (название на железен окис), тук в смисъл: мъртви останки. Ред.
*117 - проклета жажда за злато. Ред.
*118 „От парите води своето начало скъперничеството... Тук постепенно се разгаря нещо като лудост, вече не скъперничество, а жажда за злато. (Plinius. „Historia naturalis“. LXXXIII. C. Ill, [Sect. 14] [Плиний. „Естествена история“, кн. XXXIII, гл. III, параграф 14].)
*119 Хораций следователно нищо не разбира от философията на образуването на съкровища, когато казва („Satiren“, L. II, Satir 3). [Втора книга сатири. Сатира 3]): „Ако някой купи цитри и ги натрупа заедно, без да се отдаде нито на изучаването на цитра, нито на някоя муза; ако необущар купи калъпи и шила; ако нямащ намерение да търгува купи корабни платна, заслужено навсякъде ще бъде наречен луд и безумен. Различава ли се от тях този, който трупа пари и злато, незнаейки да се възползва от събраните и страхувайки се да докосне като че ли свещеното?“
Господин Сениър разбира работата по-добре: „Парите изглежда са единственото нещо, към което желанието е общо, и това е така, защото парите са абстрактно богатство и защото хората, притежавайки го, могат да задоволят всичките си нужди, каквито и да са те.“ („Principes fondamentaux de l'économie politique“, traduit par le Comte Jean Arrivabène, Paris, 1836, p. 221.) [„Основни принципи на политическата икономия“, превод на граф Жан Аривабене, Париж, 1836 г., с. 221]). Или Щорх: „Тъй като парите представляват всички други богатства, достатъчно е те да бъдат натрупани, за да си достави човек всички видове богатства, които съществуват на света.“ (Цит. съч., том III стр. 135.)
*120 - богат човек. Ред.
*121 До каква степен вътрешният човек на стоковия индивид остава непроменен дори и там, където се е цивилизовал и развил като капиталист, показва например лондонският представител на една международна банкерска къща, който закачил една сложена под стъкло в рамка банкнота от 100 000 ф. ст. като подобаващ герб на своята фамилия. Духовитостта тук се състои в това, че банкнотата гледа от високо и подигравателно на обръщението.
*122 Вж. цитираното по-долу място от Ксенофонт.
*123 Джейкъб. Цит. съч., том II, гл. 25 и 26.
*124 Във времена на големи вълнения и опасности, особено във времена на вътрешни въстания или на нашествия хората бързо превръщат златните или сребърните предмети в пари; в периоди на спокойствие и просперитет хората превръщат парите в прибори и украшения.“ [Цит. съч., т. II, стр. 357.]
*125 Ксенофонт разглежда парите в специфичната им определеност по форма като пари и съкровище в следния пасаж: „В този единствен занаят от всички, които познавам, никой от заетите в него не предизвиква завист у другите... защото колкото по-богата е сребърната мина и колкото повече сребро се добива в нея, толкова повече хора тя привлича към себе си. Щом се придобият толкова прибори и съдове, колкото са необходими за домакинството, няма да се купуват много повече; но никой няма толкова сребро, че да не желае да има повече, а ако у някого то е в изобилие, той заравя в земята излишното и се радва на него не по-малко, отколкото ако го използваше. Когато градовете процъфтяват, гражданите се нуждаят особено много от сребро: мъжете искат да си купят красиво оръжие, добри коне, великолепен дом и мебелировка; жените желаят накити и златни украшения; ако градовете страдат от слаба реколта или война, тогава поради неплодородността на земята парите са необходими за придобиване на продоволствие или за наемане на спомагателни войски.“. {Xenophon. „De Vectig“, с. IV. [Ксенофонт. „За налозите“, гл. IV]
Аристотел в гл. 9 от кн. I на „Republik“ разглежда двете движения на обръщението С-П-С и П-С-П в тяхната взаимна противоположност под наименованията „икономика“ и „хрематистика“. Гръцките трагици, особено Еврипид, противопоставят двете форми като δίχη [право] и χέρδοζ [корист].
*126 Разбира се, има авансиран капитал и във форма на пари и авансираните пари могат да бъдат авансиран капитал, обаче тази гледна точка не спада към хоризонта на простото обръщение.
*127 „Аз настоявам на моята полица!“ (Шекспир. „Венецианският търговец“). Ред.
*128 Разликата между покупателно средство и платежно средство е подчертана у Лутер. [Бележка в личния екземпляр I.]
*129 Въпреки своята доктринерска мания към дефиниции господин Маклеод дотолкова не разбира най-елементарните икономически отношения, че извежда изобщо произхода на парите от тяхната най-развита форма, от формата им на платежно средство. Той казва между другото: Тъй като хората невинаги се нуждаят едновременно от своите взаимни услуги и не в еднакъв размер на стойността, „остава неизравнена известна разлика, или известно количество услуги, които се дължат от първия на втория - дълг“. Ищецът на този дълг се нуждае от услугата на трето лице, което не се нуждае непосредствено от неговите услуги, и „прехвърля на това трето лице дълга, който има към него първият. Документът за този дълг преминава по този начин от ръце в ръце - обръщение. Ако някое лице получи запис за дълг, изразен в метални пари, то може да се разпорежда с услугите не само на първоначалния длъжник, но и на цялото индустриално общество“. Macleod. „Theory and Practice of Banking etc.“, London, 1855, v. I, ch. I [Маклеод „Теория и практика на банковото дело и т.н.“. Лондон, 1855 г., т. I, гл. I].
*130 В цитираното произведение, с. 3, Бейли казва: „Парите са всеобщата стока на контрактите, или тази, в която се сключват повечето имуществени сделки, подлежащи на изпълнение в бъдеще.“
*131 В цитираното произведение, с. 221, Сениър казва: „Тъй като стойността на всички неща се изменя за определено време, за платежно средство се взема такава вещ, чиято стойност най-малко се изменя, която най-дълго запазва дадена средна покупателна способност. По този начин парите стават изразители или представители на стойностите.“ Обратно. Тъй като златото, среброто и пр. са станали пари, т.е. форма на обособената разменна стойност, те стават всеобщо платежно средство. Колебанията във величината на стойността на парите се разкриват тогава, когато се появи споменатия от г-н Сениър интерес към трайността на величаната на паричната стойност, т.е. в периоди, когато парите, по силата на обстоятелствата, се налагат като всеобщо платежно средство. Такъв период в Англия е бил епохата на Елизабет и по нейно време лорд Бърлей и сър Томас Смит с оглед на видимото обезценяване на благородните метали, прокарали едно постановление на парламента, което задължавал Оксфордския и Кембриджския университет да условят една трета от техните поземлени ренти да се заплащат в пшеница и малц.
*132 - Висшето благо. Ред.
*133 Боагилбер, който би желал да възпрепятства буржоазните производствени отношения да се опълчат против самите буржоа, предпочита да разглежда ония форми на парите, в които те се явяват само мислено или само изчезващо. Така беше по-рано със средството за обръщение. Така е сега с платежното средство. Онова, което той пак не вижда, е непосредственото превръщане на мислената форма на парите в тяхната външна действителност, че сухите пари се съдържат вече латентно в само мислената мярка на стойностите. Обстоятелството, казва той, че парите са само форма на самите стоки, се вижда в търговията на едро, където размяната става без интервенцията на парите, след като „les marchandises sont apréciées“ [„стоките са оценени“]. „Le détail de la France“, 1. c., p. 210. [„Търговията на дребно на Франция“, цит. съч., стр. 210.]
*134 Лок, цит. съч., стр. 17 и 18.
*135 Натрупаните пари се прибавят към сумата, която, за да бъде действително в обръщение за евентуалните потребности на търговията, се отделя и излиза от сферата на самото обръщение.“ (Д. Р. Карли, забележка към Verri. „Meditazioni sulla Economía Politika“, t. XV, p. 162 [Вери. „Размишления върху политическата икономия“, т. XV, стр. 162] в изд. на Кустоди, цит. съч.
*136 - орли, десетдоларови монети. Ред.
*137 - „е само знакът на гинеята“. Ред.
*138 [Монтанари. „За парите“ (1683), цит. съч., стр. 40]. „Връзката между всички народи е нещо толкова разпространено по цялото земно кълбо, че почти може да се каже, че светът е станал един-единствен град, в който има непрекъснат панаир на всички стоки и където всеки, седейки у дома си, може посредством парите да си набави и да се наслади на всичко, което произвеждат земята, животните и човешкото трудолюбие. Чудесно изобретение!“
БЕЛЕЖКИ
[28] Patrem familias vendacem, non emacem esse (Бащата на семейството трябва да продава, а не да купува) - израз на Като Стари от неговото произведение „De re rustica“ („За земеделието“).
[29] Има се пред вид войната за независимост на испанските колонии в Америка през 1810-1826 г. В резултат на тази война повечето страни от Латинска Америка се освободили от испанското господство.
[30] Има се пред вид Кяхтинският договор за търговия и за границите, сключен между Русия и Китай на 21 октомври 1727 г. Благодарение на Кяхтинския договор руско-китайската търговия, главно разменната, значително се разширила.
[31] Става дума за грабителската, така наречена втора „опиумна война“ против Китай, която водели Англия и Франция, за да получат нови привилегии в Китай и да го превърнат в зависима полуколониална държава. Войната завършила с поражението на Китай и сключването на грабителския Тянцзински договор.