Съдържание на „Капиталът. Трети том.“
КАРЛ МАРКС
Капиталът. Книга III.
Цялостният процес на капиталистическото производство
1894
Издаден под редакцията на Фридрих Енгелс
ОТДЕЛ ТРЕТИ
Закон за тенденцията на нормата на печалбата
към спаданеГлава тринадесета
Законът като такъвПри дадена работна заплата и при дадена продължителност на работния ден променливият капитал, напр. 100, представлява определен брой привеждани в движение работници, той е показател на този брой. Нека напр. 100 ф. ст. съставляват работната заплата на 100 работника, да речем, за една седмица. Ако тези 100 работника дават толкова необходим труд, колкото и принаден труд, ако следователно те ежедневно работят толкова време за себе си, т.е. за възпроизводство на своята работна заплата, колкото за капиталистите, т.е. за производство на принадена стойност, то цялата произведена от тях стойност = 200 ф. ст., а произведената от тях принадена стойност съставлява 100 ф. ст. Нормата на принадената стойност би била = 100%. Обаче тая норма на принадената стойност, както видяхме, би се изразявала в твърде различни норми на печалбата съответно на различната величина на постоянния капитал с и заедно с това на целия капитал K, тъй като нормата на печалбата = m/K. При норма на принадената стойност 100%:
Ако с = 50, v = 100, то p' = 100/150 = 66 2/3%; Ако с = 100, v = 100, то p' = 100/200 = 50%; Ако с = 200, v = 100, то p' = 100/300 = 33 1/3%; Ако с = 300, v = 100, то p' = 100/400 = 25%; Ако с = 400, v = 100, то p' = 100/500 = 20; Така при неизменяща се степен на експлоатация на труда една и съща норма на принадената стойност би се изразявала в намаляваща се норма на печалбата, защото заедно с материалните размери на постоянния капитал расте, макар и не в същата пропорция, и величината на неговата стойност, а следователно и тази на целия капитал.
Ако приемем по-нататък, че това постепенно изменение на състава на капитала се извършва не само в отделни сфери на производството, но повече или по-малко във всички или поне в решаващите сфери на производството, така че то е равносилно на изменението на средния органически състав на целия капитал, който принадлежи на определено общество, то такова постепенно нарастване на постоянния капитал в сравнение с променливия необходимо трябва да има за резултат постепенно спадане на общата норма на печалбата при неизменяща се норма на принадената стойност, или при неизменяща се степен на експлоатация на труда от капитала. Но като закон на капиталистическия начин на производство се оказа, че с развитието на последния се извършва относително намаление на променливия капитал в сравнение с постоянния капитал и следователно с целия привеждан в движение капитал. Това означава само, че еднакъв брой работници, еднакво количество работна сила, с което може да се разполага при помощта на променлив капитал от дадена стойностна величина, поради своеобразните методи на производството, които се развиват в капиталистическото производство, за еднакво време привежда в движение, преработва и производително консумира постоянно нарастваща маса средства на труда, машини и всякакъв вид основен капитал, суровини и спомагателни материали, а затова — и постоянен капитал, който постоянно расте, по своята стойностна величина. Това прогресиращо относително намаление на променливия капитал в сравнение с постоянния и следователно с целия капитал е тъждествено с прогресиращото повишение на средния органически състав на обществения капитал. Това е също така само друг израз на прогресиращото развитие на обществената производителна сила на труда, което се проявява именно в това, че чрез нарастващото прилагане на машини и изобщо на основен капитал при същия брой работници и за същото време, т.е. с по-малко труд, се превръщат в продукти по-голямо количество суровини и спомагателни материали. На това нарастване на стойностната величина на постоянния капитал — макар то само отдалечено да представлява нарастване на действителната маса на потребителните стойности, от които веществено се състои постоянният капитал — съответства растящо поевтиняване на продукта. Всеки индивидуален продукт, разглеждан сам по себе си, съдържа по-малка сума труд, отколкото на по-ниски стъпала на производството, където отношението на капитала, изразходван за труд, към капитала, изразходван за средства за производство, представлява несравнено по- голяма величина. Следователно хипотетичната поредица, приведена от нас в началото на главата, изразява действителната тенденция на капиталистическото производство. Последното заедно с прогресиращото относително намаление на променливия капитал в сравнение с постоянния създава все по-висок органически състав на целия капитал, непосредственият резултат от което е, че при неизменяща се и дори повишаваща се степен на експлоатация на труда нормата на принадената стойност се изразява в постоянно спадаща обща норма на печалбата. (По-нататък ще бъде показано*1 защо спадането се проявява не в тази абсолютна форма, а по-скоро като тенденция към прогресивно спадане.) Следователно прогресиращата тенденция на общата норма на печалбата към спадане е само свойствен на капиталистическия начин на производство израз на прогресиращото развитие на обществената производителна сила на труда. Това не значи, че нормата на печалбата не може временно да спада и по други причини, но по такъв начин, изхождайки от същността на капиталистическия начин на производство, е доказано като от само себе си разбираща се необходимост, че с неговото развитие общата средна норма на принадената стойност необходимо трябва да се изрази в спадаща обща норма на печалбата. Тъй като масата на прилагания жив труд постоянно се намалява по отношение към масата на привеждания от него в движение овеществен труд, към масата на производително консумираните средства за производство, то отношението на онази част от този жив труд, която не е заплатена и е овеществена в принадена стойност, към стойностната величина на целия прилаган капитал трябва постоянно да се намалява. Но това отношение на масата на принадената стойност към стойността на целия прилаган капитал образува нормата на печалбата, която поради това трябва постоянно да спада.
Колкото и прост да изглежда този закон след всичко изложено от нас, цялата предишна политическа икономия не можа да го открие, както ще видим това в един от следните отдели.[68] Тя виждаше явлението и се мъчеше в противоречиви опити да му даде обяснение. Но при огромната важност, която има този закон за капиталистическото производство, може да се каже, че той съставлява тайната, над разрешението на която си блъска главата цялата политическа икономия от времето на Адам Смит, и че различието между разните школи след А. Смит се състои в различните опити за нейното разрешение. От друга страна, ако се вземе под внимание, че макар цялата предишна политическа икономия да налучкваше разликата между постоянен и променлив капитал, тя никога не съумя определено да я формулира; че тя никога не представяше принадената стойност отделно от печалбата, а печалбата никога не представяше в чист вид, за разлика от различните нейни обособили се една от друга съставни части — промишлена печалба, търговска печалба, лихва, поземлена рента; че тя никога основно не анализираше различието в органическия състав на капитала, а следователно и образуването на общата норма на печалбата — то престава да бъде загадъчно обстоятелството, че тя никога не успяваше да разреши тази загадка.
Ние преднамерено даваме изложение на този закон, преди да сме показали разпадането на печалбата на различни обособили се една от друга категории. Възможността да се изведе този закон независимо от разпадането на печалбата на различни части, които се падат на различни категории лица, направо доказва независимостта на закона в неговата всеобщност от такова разпадане и от взаимните отношения между различните категории печалба, които възникват в резултат от това разпадане. Печалбата, за която говорим тук, е само друго название на самата принадена стойност, само че тя е представена в отношение към целия капитал, а не към променливия капитал, от който тя възниква. Следователно спадането на нормата на печалбата изразява намаляващото отношение на самата принадена стойност към целия авансиран капитал и затова то е независимо от каквото и да било разпределение на тази принадена стойност между различни категории.
Ние видяхме, че на едно стъпало на капиталистическото развитие, когато съставът на капитала c:v = 50:100, норма на принадената стойност от 100% се изразява в норма на печалбата = 66 2/3%, а на по-високо стъпало, когато c:v= 400:100, същата норма на принадената стойност се изразява в норма на печалбата само от 20%. Това, което се отнася до различни последователни стъпала в една и съща страна, се отнася и до различни стъпала на развитие, които съществуват едновременно една наред с друга в различни страни. В неразвита страна, където първият състав на капитала е среден, общата норма на печалбата би била = 66 2/3%, докато в страната с втория състав на капитала, която стои на много по-високо стъпало на развитие, тя би била = 20%.
Разликата между двете национални норми на печалбата би могла да изчезне и дори да приеме обратен вид поради това, че в по-малко развитата страна трудът би бил по-малко производителен, затова по-голямо количество труд би се изразявало в по-малко количество от една и съща стока, по-голяма разменна стойност би се изразявала в по-малка потребителна стойност, следователно работникът би употребявал по-голяма част от своето време за възпроизводство на средствата за своето собствено съществуване или на тяхната стойност и по-малка част за създаване на принадена стойност, би доставял по-малко принаден труд, така че нормата на принадената стойност би била по-ниска. Ако напр. в по-малко развитата страна работникът работи за самия себе си 2/3 от работния ден, а 1/3 за капиталиста, то при предпоставката на гореприведения пример същата работна сила би се заплащала със 133 1/3 и би доставила излишък само 66 2/3. На променлив капитал 133 1/3 би съответствал постоянен капитал 50. Следователно нормата на принадената стойност би съставлявала в този случай 66 2/3 : 133 1/3 = 50%, а нормата на печалбата 66 2/3 : 183 1/3, или приблизително З6 1/2%.
Тъй като досега още не сме изследвали разните съставни части, на които се разпада печалбата, следователно за нас те още не съществуват, то само за избягване на възможни недоразумения ще забележим предварително следното. При сравнението на страни с различни стъпала на развитие, именно страни с развито капиталистическо производство и такива, където трудът още формално не е подчинен на капитала, макар в действителност работникът да се експлоатира от капиталиста (напр. в Индия, където райотът води стопанство като самостоятелен селянин, следователно неговото производство като такова още не е подчинено на капитала, макар че лихварят във форма на лихва може да изтръгне от него не само целия негов принаден труд, но дори, изразявайки се капиталистически, и част от неговата работна заплата) — при такова сравнение би било твърде погрешно да се измерва височината на националната норма на печалбата с националното равнище на лихвения процент. В тази лихва е включена цялата печалба и дори нещо повече от печалбата, докато в страните с развито капиталистическо производство лихвата съставлява само известна част от произведената принадена стойност, респективно печалба. От друга страна, лихвеният процент в този случай се определя главно от такива отношения (заемите, които лихварите отпускат на аристократите, собствениците на поземлената рента), които нямат решително нищо общо с печалбата, а, напротив, показват само в каква степен лихварят присвоява поземлената рента.
В страни, в които капиталистическото производство се намира на различни стъпала на развитие и в които поради това органическият състав на капитала е различен, нормата на принадената стойност (един от факторите, които определят нормата на печалбата) в страната, където нормалният работен ден е по-къс, може да стои по-високо, отколкото в страната, където той е по-дълъг. Първо, ако английският 10-часов работен ден поради своята по-висока интензивност е равен на австрийския 14-часов работен ден, то при еднакво разпределение на работния ден 5 часа принаден труд на англичанина могат да представляват на световния пазар стойност по- голяма, отколкото 7 часа на австриеца. А, второ, в Англия принаденият труд може да съставлява по-голяма част от работния ден, отколкото в Австрия.
Законът за спадането на нормата на печалбата — при което в спадащата норма на печалбата получава израз същата или дори нарастваща норма на принадената стойност — означава с други думи следното: ако вземем някое определено количество среден обществен капитал, напр. капитал 100, то все по-голяма част от него се състои от средства на труда, все повече нараства, а все по-малка част от него се състои от жив труд. Следователно, тъй като съвкупната маса жив труд, присъединявана към средствата за производство, се намалява в сравнение със стойността на тези средства за производство, то в сравнение със стойността на целия авансиран капитал се намалява и незаплатеният труд, и онази част от стойността, в която той се изразява. Или: от целия изразходван капитал в жив труд се превръща все по-малка част и затова целият този капитал всмуква в сравнение със своята величина все по-малко принаден труд, макар че едновременно с това отношението на незаплатената част от приложения труд към неговата заплатена част може да нараства. Относителното намаление на променливия капитал и увеличението на постоянния при абсолютното нарастване на двете тия части е, както казахме, само друг израз на нарастващата производителност на труда.
Да приемем, че един капитал от 100 се състои от 80c+20v, последните са = 20 работника. Нормата на принадената стойност нека бъде 100%, т.е. работниците да работят половин ден за себе си и половин ден за капиталиста. В друга, по-малко развита страна капиталът нека бъде = 20c+80v, при което последните са = 80 работника. Но тези работници трябва да работят 2/3 от работния ден за себе си и само 1/3 от работния ден те работят за капиталиста. При равни други условия работниците в първия случай произвеждат стойност 40, във втория 120. Първият капитал произвежда 80c+20v+20m = 120; нормата на печалбата = 20%. Вторият капитал 20c+80v+40m = 140; нормата на печалбата = 40%. Следователно във втория случай тя е двойно по-голяма, отколкото в първия, макар в първия случай нормата на принадената стойност = 100%, двойно по-голяма, отколкото във втория, където тя е само 50%. Но затова равният по величина капитал в първия случай присвоява принадената стойност само на 20, а във втория на 80 работника.
Законът на прогресиращото спадане на нормата на печалбата или на относителното намаляване на присвоявания принаден труд в сравнение с масата на овеществения труд, привеждан в движение от живия труд, съвсем не изключва нарастването на абсолютната маса труд, привеждан в движение и експлоатиран от обществения капитал, а поради това и нарастването на абсолютната маса на присвоявания от него принаден труд; също тъй той не изключва и това, че капиталите, които се намират под командата на отделни капиталисти, командват една нарастваща маса труд, а следователно и принаден труд — последното дори когато броят на намиращите се под тяхна команда работници не расте.
Ако вземем дадено работническо население, напр. два милиона, и приемем освен това продължителността и интензивността на средния работен ден, както и работната заплата — а заедно с това и отношението между необходимия и принадения труд — за дадени величини, то съвкупният труд на тези два милиона, както и техният принаден труд, който се изразява в принадената стойност, постоянно ще произвежда стойност от еднаква величина. Но с нарастването на масата на постоянния — основен и оборотен — капитал, привеждан в движение от този труд, спада отношението на тази стойностна величина към стойността на този капитал, която нараства заедно с неговата маса, макар и не в еднаква пропорция. Това отношение, а затова и нормата на печалбата, спада, макар капиталът да командва също такава маса жив труд, както и по-рано, и да всмуква също такава маса принаден труд. Отношението се изменя не защото се намалява масата на живия труд, а защото се увеличава масата на вече овеществения труд, привеждан от него в движение. Това намаление е относително, а не абсолютно, и в действителност няма нищо общо с абсолютната величина на привеждания в движение труд и принаден труд. Спадането на нормата на печалбата възниква не от абсолютното, а само от относителното намаление на променливата съставна част на съвкупния капитал, от нейното намаление в сравнение с постоянната съставна част.
Същото, което важи за дадена маса труд и маса принаден труд, важи и за нарастващия брой работници, а затова при предишните предпоставки важи и за нарастващата маса командван труд изобщо, и по-специално за неговата незаплатена част, за принадения труд. Ако работническото население се увеличи от два на три милиона, ако променливият капитал, заплащан му във вид на работна заплата, е бил по-рано два милиона, а сега е три милиона, а постоянният капитал, напротив, се е увеличил от 4 на 15 милиона, то при
предишните предпоставки (неизменящ се работен ден и неизменяща се норма на принадената стойност) масата на принадения труд, принадената стойност, нараства с половината, с 50%, от 2 милиона на 3. При все това, въпреки такова нарастване на абсолютната маса на принадения труд и оттук и на принадената стойност с 50%, отношението на променливия капитал към постоянния би се намалило от 2:4 на 3:15 и отношението на принадената стойност към целия капитал би се представило в следния вид (в милиони):
I. 4с+2v+2m;K=6; р'=33 1/3%.
II. 15c+Зv+Зm; K=18; p' = 16 2/3%.
Докато масата на принадената стойност се е увеличила с 1/2, нормата на печалбата е спаднала наполовина сравнително с предишната. Но печалбата е само взетата по отношение на обществения капитал принадена стойност, а затова масата на печалбата, нейната абсолютна величина, взета в обществен мащаб, е равна на абсолютната величина на принадената стойност. Следователно абсолютната величина на печалбата, нейната обща маса, би пораснала с 50%, въпреки извънредното намаление на тая маса на печалбата по отношение към целия авансиран капитал или въпреки извънредното намаление на общата норма на печалбата. По такъв начин броят на работниците, заети от капитала, т.е. абсолютната маса на труда, привеждан от него в движение, следователно абсолютната маса на изсмуквания от него принаден труд, а следователно и масата на произведената от него принадена стойност, а значи и абсолютната маса на произведената от него печалба, може да нараства и да нараства прогресивно, въпреки прогресивното спадане на нормата на печалбата. Това не само може да бъде. На основата на капиталистическото производство това трябва да бъде така, ако оставим настрана преходните колебания.
Процесът на капиталистическото производство по същество е едновременно и процес на натрупване. Ние показахме как с развитието на капиталистическото производство стойностната маса, която трябва просто да бъде възпроизведена, запазена, се увеличава и нараства заедно с повишаването на производителността на труда дори ако прилаганата работна сила остава неизменна. Но с развитието на обществената производителна сила на труда още по-бързо нараства масата на произвежданите потребителни стойности, част от които съставляват средствата за производство. А добавъчният труд, чрез присвояването на който това добавъчно богатство може да бъде отново превърнато в капитал, зависи не от стойността, а от масата на тези средства за производство (включително и средствата за живот), тъй като в процеса на труда работникът има работа не със стойността, а с потребителната стойност на средствата за производство. Обаче самото натрупване и съпровождащата го концентрация на капитала сами са материално средство за повишаване на производителната сила. Но това нарастване на средствата за производство предполага нарастване на работническото население, създаване на население от работници, което съответства на добавъчния капитал и дори изобщо постоянно превишава неговите потребности, следователно предполага свръхнаселение. Временният излишък на добавъчен капитал в сравнение с работническото население, което се намира под негова команда, може да оказва двояко влияние. От една страна, той може постепенно да увеличава работническото население чрез повишаване на работната заплата, т.е. чрез смекчаване на пагубните влияния, които съкращават прираста на работниците, и чрез улесняване на браковете. Но, от друга страна, чрез прилагане на методи, които създават относителна принадена стойност (въвеждане и усъвършенстване на машини), той може още по-бързо да създава изкуствено относително свръхнаселение, което на свой ред е оранжерия за действително бързо увеличение на населението, тъй като в капиталистическото производство мизерията ражда население. Затова от природата на капиталистическия процес на натрупване, който е само момент в капиталистическия производствен процес, от само себе си следва, че порасналата маса на средства за производство, предназначени за превръщане в капитал, всякога намира под ръка съответно увеличило се и дори излишно работническо население, годно за експлоатация. Следователно с развитието на процеса на производство и натрупване необходимо трябва да нараства масата на принадения труд, който може да се присвоява и който действително се присвоява, а затова трябва да нараства и абсолютната маса на печалбата, присвоявана от обществения капитал. Но същите закони на производството и натрупването заедно с масата на постоянния капитал увеличават в нарастваща прогресия и неговата стойност, увеличават я по-бързо, отколкото стойността на променливата част на капитала, обменяна срещу жив труд. Така по силата на едни и същи закони абсолютната маса на печалбата за обществения капитал расте, а нормата на печалбата спада.
Тук съвсем не вземаме под внимание, че с прогреса на капиталистическото производство и съответстващото му развитие на производителната сила на обществения труд и при увеличаването на производствените отрасли, а следователно и на продуктите, предишната стойностна величина представлява прогресивно нарастваща маса от потребителни стойности и наслади.
Ходът на развитието на капиталистическото производство и натрупване обуславя процеса на труда във все по-нарастващ мащаб и заедно с това във все по-растящи размери и съответно на това обуславя увеличението на авансирания капитал на всяко отделно предприятие. Затова нарастващата концентрация на капиталите (съпровождана в същото време, макар и в по-малка степен, с увеличаване броя на капиталистите) е както едно от материалните условия на капиталистическото производство и натрупване, така и един от създаваните от самото него резултати. Ръка за ръка, във взаимодействие с това се извършва прогресиращата експроприация на повече или по-малко непосредствените производители. Така по отношение на отделните капиталисти е ясно, че те командват все по-големи работнически армии (колкото и да се намалява техният променлив капитал в сравнение с постоянния), че масата на присвояваната от тях принадена стойност, а следователно и на печалбата, нараства едновременно със спадането на нормата на печалбата и въпреки това спадане. Именно същите причини, които концентрират маси работнически армии под командата на отделни капиталисти, увеличават също така както масата на прилагания основен капитал, така и масата на суровините и спомагателните материали — и то относително по-бързо, отколкото масата на прилагания жив труд.
Освен това, достатъчно е само да споменем, че при дадено работническо население, ако нормата на принадената стойност нараства — било поради удължаване или интензификация на работния ден или пък поради понижаване на работната заплата в стойностен израз като следствие от развитието на производителната сила на труда — масата на принадената стойност, а оттук и абсолютната маса на печалбата, трябва да нарасне, въпреки относителното намаляване на променливия капитал в сравнение с постоянния.
Същото развитие на производителната сила на обществения труд, същите закони, които намират израз в относителното намаление на променливия капитал в сравнение с целия капитал и в ускоряващото се заедно с това натрупване — докато, от друга страна, натрупването, въздействайки в обратна посока, става изходен пункт за по-нататъшно развитие на производителната сила и за по-нататъшно относително намаляване на променливия капитал, — същото това развитие, ако оставим настрана временните колебания, се изразява в постоянно нарастващо увеличение на цялата прилагана работна сила, в постоянно усилващо се нарастване на абсолютната маса на принадената стойност, а следователно и на печалбата.
В каква форма трябва да се изрази този двояк закон на възникващото от едни и същи причини намаление на нормата на печалбата и едновременно увеличение на абсолютната маса на печалбата — закон, основан на това, че при дадените условия присвояваната маса на принадения труд, а следователно на принадената стойност, нараства и че ако разглеждаме капитала изцяло или разглеждаме всеки отделен капитал само като част от целия капитал, печалбата и принадената стойност са тъждествени величини?
Да вземем известна част от капитала, напр. 100, и да пресметнем по отношение на нея нормата на печалбата. Да приемем, че тези 100 представляват средният състав на целия капитал, да кажем 80c+20v. Във втория отдел на тази книга видяхме, че средната норма на печалбата в различните отрасли на производството се определя не от специфичния състав на капитала във всеки отрасъл, а от неговия среден обществен състав. Заедно с относителното намаление на променливата част в сравнение с постоянната, и следователно в сравнение с целия капитал 100, при неизменяща се и дори при повишаваща се степен на експлоатация на труда намалява се нормата на печалбата, намалява се относителната величина на принадената стойност, т.е. нейното отношение към стойността на целия авансиран капитал 100. Но намалява се не само тази относителна величина. Величината на принадената стойност, или на печалбата, която целият капитал 100 всмуква, спада абсолютно. При норма на принадената стойност 100% капитал от 60c+40v произвежда маса принадена стойност, а следователно и печалба = 40; капитал от 70c+30v произвежда маса печалба от 30; при капитал от 80c+20v печалбата спада на 20. Това спадане се отнася до масата на принадената стойност, а следователно и до печалбата, и произтича от това, че тъй като целият капитал 100 привежда в движение по-малко жив труд изобщо, а при неизменяща се степен на експлоатация по- малко и принаден труд, то той произвежда и по-малко принадена стойност. Ако каква и да е част от обществения капитал, следователно от капитал със среден обществен състав, приемем за единица мярка за измерване на принадената стойност — а това се прави при всяко пресмятане на печалбата, — то изобщо относителното намаляване на принадената стойност и нейното абсолютно намаляване се оказват тъждествени. В гореприведените примери нормата на печалбата спада от 40% на 30% и на 20%, тъй като в действителност масата на принадената стойност, а следователно и на печалбата, произвеждана от един и същ капитал, в своята абсолютна величина се понижава от 40 на 30 и на 20. Тъй като величината на стойността на капитала, с който се съизмерва принадената стойност, е дадена, именно = 100, то намаляването на отношението на принадената стойност към тази неизменяща се величина може да бъде само особен израз за намаляването на абсолютната величина на принадената стойност и на печалбата. Всъщност това е тавтология. Но обстоятелството, че такова намаление настъпва, произтича, както бе показано, от природата на развитието на капиталистическия производствен процес.
Но, от друга страна, същите причини, които предизвикват абсолютно намаляване на принадената стойност, а следователно и на печалбата върху даден капитал, а затова и на нормата на печалбата, изчислявана в проценти, същите тези причини довеждат до нарастване на абсолютната маса на принадената стойност, а следователно и на печалбата, присвоявана от обществения капитал (т.е. от съвкупността на капиталистите). Как трябва да се изрази това? Как единствено може да се представи това? Или — какви условия предполага това привидно противоречие?
Ако всяка част на обществения капитал, равна на 100, а следователно всяка стотица капитал със среден обществен състав, е дадена величина и затова за нея спадането на нормата на печалбата съвпада с намаляването на абсолютната величина на печалбата, защото тъкмо в този случай капиталът, с който тя се измерва, е постоянна величина, то, напротив, величината на целия обществен капитал, както и на капитала, който се намира в ръцете на отделни капиталисти, е изменяща се величина, която, за да отговаря на приетите условия, трябва да се изменя обратно пропорционално на намаляването на своята променлива част.
В предишния пример при процентния състав на капитала 60c+40v, принадената стойност, или печалбата върху него, беше 40 и затова нормата на печалбата беше 40%. Да приемем, че при такъв състав целият капитал е равен на един милион. В такъв случай цялата принадена стойност, а следователно цялата печалба, би била 400 000. Ако след това съставът на капитала бъде = 80c+20v, то при неизменяща се степен на експлоатация на труда принадената стойност, или печалбата, върху всяка стотица = 20. Но тъй като принадената стойност, или печалбата, както показахме, в своята абсолютна маса нараства, въпреки тази намаляваща се норма на печалбата или намаляващо се производство на принадена стойност на всяка стотица капитал — нараства, да кажем, от 400 000 на 440 000, — то това е възможно само защото целият капитал, който се е образувал едновременно с този нов състав, е нараснал на 2 200 000. Масата на целия приведен в движение капитал се е увеличила със 120%, докато нормата на печалбата е спаднала с 50%. Ако капиталът се беше само удвоил, то за да бъде нормата на печалбата 20%, той би трябвало да произведе само същата маса принадена стойност и печалба, както предишният капитал от 1 000 000 при норма на печалбата 40%. Ако той би нараснал по-малко от двойно, то той би произвел принадена стойност и печалба по-малко, отколкото по-рано произвеждаше капиталът от 1 000 000, който, за да повиши своята принадена стойност от 400 000 на 440 000, би трябвало при своя стар състав да се увеличи от 1 000 000 само на 1 100 000.
Тук се проявява вече по-рано развитият закон[69], според който с относителното намаляване на променливия капитал, следователно с развитието на обществената производителна сила на труда, се изисква постоянно нарастваща маса на целия капитал, за да привежда в движение същото количество работна сила и да поглъща същата маса принаден труд. Затова в същата степен, в която се развива капиталистическото производство, се развива и възможността за относително излишно работническо население не защото производителната сила на обществения труд се намалява, а защото тя се увеличава, т. е. не поради абсолютно несъответствие между труда и средствата за съществуване или средствата за производството на тия средства за съществуване, а поради несъответствието, което произтича от капиталистическата експлоатация на труда, несъответствие между прогресивното нарастване на капитала и неговата относително намаляваща се нужда от увеличаване на населението.
Спадайки с 50%, нормата на печалбата се спада наполовина. Затова, за да остане масата на печалбата предишната, капиталът трябва да се удвои. При намаляваща се норма на печалбата, за да остане неизменна масата на печалбата, множителят, който показва нарастването на целия капитал, трябва да бъде равен на делителя, който показва спадането на нормата на печалбата. Ако нормата на печалбата спадне от 40 на 20, то за да остане резултатът предишният, целият капитал трябва, обратно, да се увеличи в отношение 20:40. Ако нормата на печалбата е спаднала от 40 на 8, то капиталът би трябвало да се увеличи в отношение 8:40, т. е. пет пъти. Капитал от 1 000 000 при 40% произвежда 400 000 и капитал от 5 000 000 при 8% произвежда също 400 000. Такова нарастване е необходимо, за да може резултатът да остане предишният. Обратно, за да се получи по-голям резултат, капиталът трябва да расте в по-голяма пропорция, отколкото спада нормата на печалбата. С други думи: за да може променливата съставна част на целия капитал не само да си остане абсолютно предишната, но и абсолютно да расте, макар нейното процентно отношение към целия капитал да се намалява, целият капитал трябва да расте в по-голяма пропорция, отколкото се намалява процентното отношение на променливия капитал. Той трябва да расте така, че при неговия нов състав да е нужна за покупка на работна сила не само предишната променлива част на капитала, но още някаква добавка. Ако променливата част на капитал = 100 се намали от 40 на 20, то целият капитал трябва да нарасне на повече от 200, за да може да се употреби променлив капитал по-голям от 40.
Дори ако експлоатираната маса на работническото население останеше неизменна и се увеличеше само продължителността и интензивността на работния ден, масата на употребявания капитал би трябвало да нарасне, тъй като тя трябва да се увеличи даже само за да може с изменението на състава на капитала да се прилага предишната маса труд при предишните отношения на експлоатация.
И така, едно и също развитие на обществената производителна сила на труда се изразява с прогреса на капиталистическия начин на производство, от една страна, в тенденция към прогресиращо спадане на нормата на печалбата и, от друга страна, в постоянно нарастване на абсолютната маса на присвояваната принадена стойност, или печалба; така че, общо взето, на относителното намаляване на променливия капитал и печалбата съответства абсолютно увеличение и на двете. Както показахме, това двустранно влияние може да намери израз само в нарастване на целия капитал в по-бърза прогресия, отколкото онази, в която спада нормата на печалбата. За да може при по-висок състав на капитала или при относително по-силно увеличение на постоянния капитал да се употреби абсолютно нараснал променлив капитал, трябва целият капитал да нарасне не само пропорционално с по-високия състав, но още по-бързо. От това следва, че с развитието на капиталистическия начин на производство е нужно все по-голямо количество капитал, за да се прилага същата работна сила, и още повече, за да се прилага нараснала работна сила. И така, повишаващата се на капиталистическа основа производителна сила на труда необходимо създава постоянно привидно работническо свръхнаселение. Ако променливият капитал съставлява само 1/6 от целия капитал вместо по-раншната 1/2, то за да даде работа на предишната работна сила, целият капитал трябва да се утрои; а за да даде работа на два пъти по-голяма работна сила, той трябва да се ушестори.
Предшестващата политическа икономия, която не съумя да обясни закона за спадането на нормата на печалбата, посочваше увеличаващата се маса на печалбата, нарастването на абсолютната величина на печалбата на отделните капиталисти и на целия обществен капитал като своего рода утешение, но и то почива само на общи думи и възможности.
Че масата на печалбата се определя от два фактора: първо, от нормата на печалбата и, второ, от масата на капитала, който се прилага за получаване на тая норма на печалбата, е само тавтология. Че масата на печалбата може поради това да расте, макар че нормата на печалбата едновременно с това спада, е само израз на тази тавтология и не помага да се придвижим нито крачка напред, защото е възможно и капиталът да нараства, без да се увеличава масата на печалбата, и че той може да нараства дори когато тя спада: 100 при 25% дава 25, а 400 при 5% дава само 2035). Но ако същите причини, които предизвикват спадането на нормата на печалбата, съдействат на натрупването, т.е. на образуването на допълнителен капитал, и ако всеки допълнителен капитал привежда в движение допълнителен труд и произвежда допълнителна принадена стойност; ако, от друга страна, простото спадане на нормата на печалбата вече само по себе си предполага факта, че постоянният капитал, а следователно и целият предишен капитал, е нараснал, то целият този процес престава да бъде тайнствен. По-нататък ще видим към какви умишлени изопачавания в пресмятанията се прибягва, за да се отрече възможността да се увеличава масата на печалбата при едновременно намаляване нормата на печалбата[71].
Ние показахме как същите причини, които предизвикват тенденцията на общата норма на печалбата към спадане, обуславят ускорено натрупване на капитала, а поради това и нарастване на абсолютната величина или общата маса на присвоявания от него принаден труд (принадена стойност, печалба). Както всичко в конкуренцията, а следователно и в съзнанието на нейните агенти, се представя изопачено, така и този закон — имам предвид тази вътрешна и необходима връзка между двете явления, които привидно си противоречат. Ясно е, че в рамките на приведените по-горе пропорции капиталист, който разполага с голям капитал, получава по-голяма маса печалба, отколкото дребният капиталист, който получава привидно висока печалба. По-нататък, най-повърхностното наблюдение на конкуренцията показва, че при известни обстоятелства, ако по-едрият капиталист желае да си разчисти място на пазара, да изтика по-дребните капиталисти, като през време на криза той използва това практически, т.е. преднамерено понижава своята норма на печалбата, за да изтика по-дребните капиталисти. По-специално търговският капитал, за който по-подробно ще говорим по-нататък, също разкрива явления, които представят спадането на печалбата като следствие от разширението на работата, а заедно с това и на капитала. Истински научният израз вместо погрешното разбиране ще дадем по-нататък. Подобни повърхностни възгледи възникват от сравняване на нормите на печалбата, получавани в отделните отрасли на стопанска дейност в зависимост от това, дали са подчинени те на режима на свободната конкуренция или на монопола. Цялата плоска представа, каквато се образува в главите на агентите на конкуренцията, намираме у нашия Рошер, именно, че такова намаляване на нормата на печалбата било „по-благоразумно и по-хуманно“.[72] Намаляването на нормата на печалбата изглежда тук като следствие от увеличението на капитала и от свързаната с него сметка на капиталистите, че при по-малка норма на печалбата масата на печалбата, която те слагат в джоба си, ще бъде по-голяма. Всичко това (с изключение на онова, което е дадено у А. Смит, за което ще говорим по-нататък[73]) е основано на пълното неразбиране що е въобще обща норма на печалбата и на грубата представа, че цените в действителност се определят чрез надбавка на една повече или по- малко произволна част печалба към действителната стойност на стоките. Колкото и груби да са тези представи, те обаче необходимо възникват от изопачения вид, какъвто приемат в сферата на конкуренцията иманентните закони на капиталистическото производство.
***
Законът, според който спадането на нормата на печалбата, предизвикано от развитието на производителната сила, се съпровожда от увеличаване на масата на печалбата, се изразява и в това, че спадането на цените на стоките, произвеждани от капитала, се съпровожда с относително увеличаване на масата на печалбата, която се съдържа в тях и се реализира чрез тяхната продажба.
Тъй като развитието на производителната сила и съответстващия му по-висок състав на капитала привежда в действие постоянно увеличаващо се количество средства за производство чрез постоянно намаляващо се количество труд, то всяка дробна част от съвкупния продукт, всяка единица стока, или всяко определено отделно количество стока, което служи като единица мярка за цялата маса произведени стоки, поглъща по-малко жив труд и освен това съдържа по-малко овеществен труд както във възстановяването на изхабената част от вложения основен капитал, така и на употребените суровини и спомагателни материали. Следователно всяка единица стока съдържа по-малка сума труд както овеществен в средства за производство, така и новоприсъединен през време на производството. Затова цената на единица стока спада. Въпреки това масата на печалбата, която се съдържа във всяка единица стока, може да се увеличи, ако нормата на абсолютната или относителната принадена стойност расте. Стоката съдържа по-малко новоприсъединен труд, но незаплатената част от последния нараства в сравнение със заплатената част. Обаче това става само в известни граници. Заедно с извънредно бързо извършващото се при развитието на производството абсолютно намаление на сумата на живия труд, новоприсъединен към всяка единица стока, абсолютно ще се намалява и масата на съдържащия се в нея незаплатен труд, колкото и да нараства тя относително, именно в сравнение със заплатената част. Въпреки нарастването на нормата на принадената стойност, масата на печалбата, която се пада на всяка единица стока, значително ще се намалява с развитието на производителната сила на труда; а това намаление точно както спадането на нормата на печалбата, само ще се забавя от поевтиняването на елементите на постоянния капитал и от другите обстоятелства, които са посочени в първия отдел на тая книга и които при неизменна и дори при спадаща норма на принадената стойност повишават нормата на печалбата.
Обстоятелството, че спада цената на отделните стоки, от чийто сбор се състои съвкупният продукт на капитала, не означава нищо друго, освен че дадено количество труд се реализира в по-голяма маса стоки, че следователно всяка отделна стока съдържа по-малко труд, отколкото по-рано. Това става дори когато се повишава цената на някоя част от постоянния капитал, на суровините и пр. С изключение на отделни случаи (напр. ако производителната сила на труда равномерно поевтинява, всички елементи както на постоянния, така и на променливия капитал) нормата на печалбата ще спада, въпреки повишената норма на принадената стойност, 1) защото дори увеличилата се незаплатена част от намалилата се обща сума на новоприсъединения труд е по-малка, отколкото е била по-малката незаплатена част в сравнение с по-голямата обща сума, и 2) защото по-високият състав на капитала се изразява в отделната стока в това, че част от нейната стойност, която представлява изобщо новоприсъединен труд, се намалява в сравнение с оная част от стойността, която е представена във вид на суровини и спомагателни материали и изхабяване на основния капитал. Такова изменение в съотношението на различните съставни части на цената на отделната стока — намалението на онази част от цената, в която е представен новоприсъединеният жив труд, и увеличението на онази част от цената, в която е представен по-рано овещественият труд — е формата, в която намира израз в цената на отделната стока намаляването на променливия капитал в сравнение с постоянния. Доколкото това намаление е абсолютно за капитал от дадена величина, напр. 100, то е абсолютно и за всяка отделна стока като съответна част от възпроизведения капитал. Обаче нормата на печалбата, ако тя се пресметне само по отношение към елементите на цената на отделната стока, би се представила по-друга, отколкото тя е в действителност. И причината за това е следната:
{Нормата на печалбата се изчислява върху целия вложен капитал, но за определено време, фактически за една година. Отношението на произведената и реализирана за една година принадена стойност, или печалба, към целия капитал, пресметнато в проценти, дава нормата на печалбата. Следователно тя не е непременно равна с онази норма на печалбата, при която в основата на изчислението се взема не годината, а периодът на оборота на капитала, за който става дума; само в случай, когато този капитал се обръща именно един път в годината, двете норми на печалбата съвпадат.
От друга страна, печалбата, получена в течение на една година, е само сумата на печалбата от стоките, които са произведени и продадени в течение на тази година. Така че ако пресметнем печалбата върху производствените разходи на стоките, ще получим една норма на печалбата =p/k, където р е реализираната в продължение на годината печалба, а k е сумата на производствените разходи на стоките, произведени и продадени в течение на същото време. Очевидно е, че тази норма на печалбата p/k само тогава може да съвпадне с действителната норма на печалбата p/K, с масата на печалбата, делена на целия капитал, ако k=K, т. е. ако капиталът се обръща тъкмо един път в годината.
Да вземем три различни състояния на какъвто и да е промишлен капитал.
I. Капиталът 8000 ф. ст. произвежда и продава годишно 5000 единици отока по 30 шил. единицата, следователно неговият годишен оборот = 7500 ф. ст. На всяка единица стока той донася печалба 10 шил. = 2 500 ф. ст. в годината. Следователно във всяка единица стока се съдържа 20 шил. авансиран капитал и 10 шил. печалба, по такъв начин нормата на печалбата на всяка единица стока е 10/20=50%. На обърналата се сума 7500 ф. ст. се пада 5 000 ф. ст. авансиран капитал и 2500 ф. ст. печалба; нормата на печалбата върху всеки оборот, p/k, е също =50%. Напротив, нормата на печалбата, пресметната върху целия капитал, p/K = 2500/8000 = 31 1/4%
II. Да приемем, че капиталът се е увеличил на 10 000 ф. ст. Да приемем, че поради увеличението на производителната сила на труда той може ежегодно да произвежда 10 000 единици стока при производствени разходи 20 шил. на единица. Той ги продава с печалба от 4 шил., следователно по 24 шил. единицата. В такъв случай цената на годишния продукт = 12 000 ф. ст., от които 10 000 ф. ст. е авансиран капитал и 2000 ф. ст. печалба. p/k на единица = 4/20, за годишния оборот = 2000/10000 следователно и в двата случая =20%, а тъй като целият капитал е равен на сумата от производствените разходи, именно 10 000 ф. ст., то и p/K, действителната норма на печалбата, този път =20%.
III. Да приемем, че капиталът при постоянно нарастваща производителна сила на труда се е увеличил на 15 000 ф. ст. и произвежда сега годишно 30 000 единици стока при производствени разходи от 13 шил. за единица, при което всяка единица стока се продава с 2 шил. печалба, следователно по 15 шил. По такъв начин годишният оборот = 15 шил. X 30 000 = 22 500 ф. ст., от които 19 500 се падат на авансирания капитал и 3000 ф. ст. са печалба. Следователно p/k = 2/13 = 3000/19500 = 15 5/13%. Напротив, p/k = 3000/15000 = 20%.
И така, виждаме, че само в случай II, когато обърналата се капиталова стойност е равна на целия капитал, нормата на печалбата върху единица стока или върху сумата на оборота е същата, както и изчислената върху целия капитал. В случай I, когато сумата на оборота е по-малка от целия капитал, нормата на печалбата, пресметната върху производствените разходи на стоката, е по-висока; в случай III, когато целият капитал е по-малък от сумата на оборота, тя е по-ниска от действителната норма на печалбата, пресметната върху целия капитал. Това има всеобщо значение.
В търговската практика оборотът се изчислява обикновено неточно. Приема се, че капиталът се е обърнал един път, ако сумата на реализираните стокови цени достига сумата на целия вложен капитал. Но капиталът, само тогава може да завърши един пълен оборот, когато сумата на производствените разходи на реализираните стоки е равна на сумата на целия капитал. — Ф. E.}
Тук отново проличава колко важно е при капиталистическото производство да се разглежда отделната стока, или стоковият продукт, произведен в течение на определено време, не обособено, не сам по себе си, не като проста стока, а като продукт на авансирания капитал и в отношение към целия капитал, който произвежда тези стоки.
Макар че нормата на печалбата трябва да се изчислява чрез отнасяне масата на произведената и реализирана принадена стойност не само към потребената част на капитала, която отново се появява в стоките, но към тази част плюс непотребената, но вложена и продължаваща да служи в производството част на капитала, обаче масата на печалбата може да бъде равна само на онази маса печалба, или принадена стойност, която се съдържа в самите стоки и трябва да бъде реализирана чрез тяхната продажба.
Ако производителността на промишлеността се увеличава, то цената на отделната стока спада. В нея се съдържа по-малко труд както заплатен, така и незаплатен. Да приемем, че същият труд произвежда напр. три пъти повече продукт; в такъв случай на всеки отделен продукт се пада труд с 2/3 по-малко. А тъй като печалбата може да съставлява само част от тази маса труд, която се съдържа във всяка отделна стока, то масата на печалбата, която се пада на единица стока, трябва да се намалява и в известни граници дори ако нормата на принадената стойност се увеличава. Във всеки случай масата на печалбата върху целия продукт не ще падне по- ниско от първоначалната маса на печалбата, стига само капиталът да използва също толкова работници, колкото по-рано, при еднаква степен на експлоатация на труда. (Това може да се наблюдава и когато се използват по-малко работници при повишена степен на експлоатация.) Защото в същата пропорция, в която се намалява масата на печалбата, която се пада на единица продукт, се увеличава броят на тези продукти. Масата на печалбата остава предишната, тя само иначе се разпределя върху сумата на стоките; но това никак не изменя разпределението между работници и капиталисти на количеството стойност, което е създадено от новоприсъединения труд. Масата на печалбата може да нараства само ако при прилагането на същата маса труд нараства незаплатеният принаден труд или ако при неизменяща се степен на експлоатация на труда се увеличава броят на работниците, или ако става едното и другото. Във всички тези случаи — които обаче според приетите предпоставки предполагат нарастване на постоянния капитал в сравнение с променливия и нарастване на величината на целия вложен капитал — единицата стока съдържа по-малка маса печалба и нормата на печалбата спада дори ако тя се изчислява върху единица стока; дадено количество новоприсъединен труд се изразява в по-голямо количество стоки; цената на отделната стока спада. Ако разглеждаме работата абстрактно, то при спадането на цената на отделната стока поради увеличаване производителната сила на труда, следователно при едновременно увеличаване броя на тези по-евтини стоки, нормата на печалбата може да остане предишната, ако напр. увеличението на производителната сила влияе равномерно и едновременно върху всички съставни части на стоките, така че цялата цена на стоката спада в същата пропорция, в каквато е пораснала производителността на труда, и, от друга страна, взаимното отношение на различните съставни части на цената на стоката е останало предишното. Нормата на печалбата би могла дори да се повиши, ако с повишаването на нормата на принадената стойност би било свързано значително намаляване на стойността на елементите на постоянния и особено на основния капитал. Но в действителност, както видяхме, нормата на печалбата с течение на времето ще спадне. Обаче от спадането на цената на отделната стока в никой случай не бива да се правят изводи за нормата на печалбата. Всичко се свежда до това, колко е голяма общата сума на капитала, който участва в производството на стоката. Нека напр. цената на един аршин тъкан спадне от 3 шил. на 1 2/3 шил.; ако е известно, че преди такова спадане на цената в нея се е съдържало 1 2/3 шил. постоянен капитал, прежда и пр., 2/3 шил. работна заплата и 2/3 шил. печалба, а след спадане на цената — 1 шил. постоянен капитал, 1/3 шил. работна заплата и 1/3 шил. печалба, то още не е известно останала ли е нормата на печалбата предишната или не. Това зависи от обстоятелството — нараснал ли е и с колко е нараснал целият авансиран капитал и колко аршина повече произвежда той за дадено време.
Това произтичащо от природата на капиталистическия начин на производство явление, че при нарастваща производителност на труда цената на отделната стока, или на дадено количество стока, спада, броят на стоките се увеличава, масата на печалбата върху отделната стока и нормата на печалбата върху сума от стоки спада, а масата на печалбата върху цялата сума на стоките се увеличава — това явление изразява на повърхността само намаляване на масата на печалбата, която се пада на отделната стока, спадане на нейната цена, увеличаване на масата на печалбата върху увеличилия се общ брой на стоките, произведени от целия капитал на обществото или от отделния капиталист. Тогава това се възприема така, като че капиталистът по добра воля взема по-малка печалба върху отделната стока, но се компенсира с това, че произвежда по-голямо количество стоки. Това разбиране се основава на представата за печалбата като печалба от отчуждаване“ („profit upon alienation“[74]), която на свой ред е взета от възгледите на търговския капитал.
По-рано, в четвъртия и седмия отдели на първата книга, видяхме, че масата на стоките, която нараства заедно с производителната сила на труда, и поевтиняването на отделната стока (доколкото тези стоки не влияят определящо върху цената на работната сила) сами по себе си, въпреки спадането на цената, не изменят отношението на заплатения и незаплатения труд в отделната стока.
Тъй като в конкуренцията всичко се представя в лъжовен, в превратен вид, то отделният капиталист може да си въобразява: 1) че като понижава цената, той понижава своята печалба от отделната стока, но заедно с това изкарва по-голяма печалба поради увеличението на масата на стоките, които той продава; 2) че той установява цената на отделната стока и чрез умножение определя цената на целия продукт, докато първоначалният процес е делението (виж „Капиталът“, кн. I, гл. X, стр. 281[75]); а умножението е правилно само като втори етап, който предполага такова деление. Вулгарният икономист в действителност тъкмо това и прави, че превежда своеобразните представи на капиталистите, обхванати от конкуренцията, на уж по-теоретически, обобщаващ език и си блъска главата да обоснове правилността на тези представи.
В действителност спадането на цените на стоките и увеличаването на масата на печалбата върху увеличаващата се маса на поевтинените стоки е само друг израз на закона за спадането на нормата на печалбата при едновременно увеличаване на нейната маса.
Изследването на това, доколко спадането на нормата на печалбата може да съвпада с повишаване на цените, толкова малко се отнася тук, колкото и пунктът, който се обсъждаше по-рано („Капиталът“, кн. I, стр. 280—281[76]) във връзка с въпроса за относителната принадена стойност. Капиталистът, който прилага усъвършенствани, но още не влезли във всеобща употреба начини за производство, продава по цена, по-ниска от пазарната, но по-висока от неговата индивидуална производствена цена; по такъв начин нормата на печалбата за него се повишава, докато конкуренцията не я изравни; докато продължава този период на изравнение, възниква нуждата да се увеличи вложеният капитал; според степента на нарастването на капитала капиталистът ще бъде в състояние при новите условия да заангажира част от по-рано заетите работници, може би всички или дори по-голям брой работници, отколкото по-рано, следователно ще бъде в състояние да произвежда същата или по-голяма маса печалба.
БЕЛЕЖКИ ПОД ЛИНИЯ
*1 Виж настоящия том, гл. XIV. Ред.
35) „Ние бихме могли също така да очакваме, че колкото и да се намалява нормата на печалбата върху капитала поради натрупването на капитал в земеделието и повишаването на работната заплата, общата сума на печалбата ще се увеличи. Така, ако приемем, че с натрупването на всеки нови 100 000 ф. ст. нормата на печалбата ще спада от 20 на 19, 18, 17 процента, постоянно намалявайки се, би следвало да се очаква, че величината на печалбата, получена от всички следващи притежатели на капитал, всякога ще прогресира; че тя ще бъде повече, когато капиталът е 200 000 ф. ст., отколкото когато той е 100 000, още повече, когато той е 300 000 ф. ст. и т. н., увеличавайки се, макар и в понижаваща се пропорция, с всяко увеличение на капитала. Обаче тази прогресия е вярна само за известен период: така 19% от 200 000 е повече, отколкото 20% от 100 000, 18% от 300 000 е повече, отколкото 19% от 200 000, но когато капиталът се натрупа до известна голяма сума и печалбата пак спадне, по-нататъшното натрупване ще намалява сумата на печалбата. Да приемем, че натрупването е достигнало 1 000 000, а печалбата е равна на 7%, тогава цялата сума на печалбата ще бъде 70 000; ако сега към единия милион се прибави още 100 000, а печалбата се понижи на 6%, то собствениците на капитала ще получат 66 000, или с 4000 по-малко, макар общата величина на капитала да се е увеличила от 1 000 000 на 1 100 000.“ Ricardo „Principles of Political Economy“. (Works ed. by MacCulloch, 1851, Ch VI, p. 68—69). В действителност тук се приема, че капиталът нараства от 1 000 000 на 1 100 000, т. е. с 10%, докато нормата на печалбата спада от 7 на 6, т. е. с 14 2/7%. Hinc illae lacrimae[70].
БЕЛЕЖКИ
[68] Маркс има пред вид „Теории за принадената стойност“ (виж К. Маркс. „Теории за принадената стойност“. Част II, стр. 472—509, 587—591).
[69] Има се пред вид абсолютният общ закон за капиталистическото натрупване, формулиран от Маркс в I том на „Капиталът“ (виж настоящото издание, том 23, глава XXIII, стр. 653 — 654).
[70]„Hiñe illae lacrimae!“ „Ето защо са тези сълзи!“ — думи от комедията на римския драматург Публий Терениий „Девойката от Андрос“, действие I, сцена първа.
[71] Виж бележка 68.
[72] Виж W. Roscher. „System der Volkswirthschaft“. Band I: „Die Grundlagen der Nationalökonomie“. Dritte, vermehrte und verbesserte Auflage, Stuttgart und Augsburg, 1858, § 108, S. 192.
[73] Маркс прави критически анализ на теорията за печалбата на А. Смит във II част на „Теории за принадената стойност“ (виж К. Маркс „Теории за принадената стойност“. Част II, стр. 231—246).
[74] „Profit upon alienation“(„печалба от продажбата“) — формула на Джеймс Стюърт („An Inquiry into the Principles of Political Oeconomy“. Vol. I, London, 1805, p. 244), съгласно която печалбата на капиталиста идва от продаването на стоката над стойността ѝ. Маркс анализира тази формула в „Теории за принадената стойност“ (виж К. Маркс. „Теории за принадената стойност“. Част I, стр. 8—9).
[75] Виж настоящото издание, том 23, стр. 328—329.
[76] Виж настоящото издание, том 23, стр. 328—329.