Съдържание на „Капиталът. Втори том.“

КАРЛ МАРКС

Капиталът. Книга II.

Процесът на обръщението на капитала

1885

Издаден под редакцията на Фридрих Енгелс


ОТДЕЛ ВТОРИ
Оборот на капитала

Глава шестнадесета
Оборот на променливия капитал

I. ГОДИШНА НОРМА НА ПРИНАДЕНАТА СТОЙНОСТ

 

Да приемем оборотен капитал от 2 500 ф. ст., и то такъв, при който 4/5=2000 ф. ст. са постоянен капитал (материали за производство), а 1/5 = 500 ф. ст. — променлив капитал, разходван за работна заплата.

Периодът на оборота нека бъде равен на 5 седмици; работният период = 4 седмици, периодът на обръщението = 1 седмица. Тогава капитал I = 2 000 ф. ст. ще се състои от 1600 ф. ст. постоянен капитал и 400 ф. ст. променлив капитал; капитал II = 500 ф. ст.; от тях 400 ф. ст. постоянен и 100 ф. ст. променлив. В течение на всяка работна седмица се изразходва капитал от 500 ф. ст. За една година, състояща се от 50 седмици, се произвежда годишен продукт от 500x50=25 000 ф. ст. Следователно капитал I от 2000 ф. ст., постоянно зает в работен период, прави 12½ оборота годишно. 2000х12½ = 25 000 ф. ст. От тези 25 000 ф. ст. 4/5 =20 000 ф. ст. представляват постоянен капитал, изразходван за средства за производство, и 1/5=5000 ф. ст. — променлив капитал, изразходван за работна заплата. Целият капитал от 2500 ф. ст., напротив, извършва оборот 25 000 / 2500 = 10 пъти.

Изразходваният през време на производството променлив оборотен капитал може отново да служи в процеса на обръщението само доколкото бъде продаден продуктът, в който е възпроизведена неговата стойност, доколкото той се превръща от стоков капитал в паричен капитал, който отново да бъде изразходван за заплащане на работна сила. Но също така стои работата и с изразходвания за производството постоянен оборотен капитал (материалите за производство), стойността на който отново се появява в продукта като част от стойността на последния. Общото свойство на двете тези части — променливата и постоянната част на оборотния капитал —  и тяхното различие от основния капитал се състои не в това, че тяхната стойност, пренесена върху продукта, извършва обръщение чрез стоковия капитал, т. е. посредством обръщението на продукта като стока. Известна част от стойността на продукта, и поради това на продукта, извършващ обръщения като стока, известна част от стоковия капитал винаги се състои от изхабяването на основния капитал, т. е. от частта от стойността на основния капитал, пренесена върху продукта през време на производството. Но различието се състои в следното: основният капитал продължава да функционира в производствения процес в старата си потребителна форма в продължение на по-къс или по-дълъг цикъл от оборотни периоди на оборотния капитал (= оборотния постоянен + оборотния променлив капитал); между това всеки отделен оборот има за условие възстановяването на целия оборотен капитал, който е влязъл — във вид на стоков капитал — от сферата на производството в сферата на обръщението. Първата фаза на обръщението, С'— П', е обща за оборотния постоянен и оборотния променлив капитал. Във втората фаза те се разделят. Парите, в които се е превърнала стоката, отчасти се превръщат в производствен запас (оборотен постоянен капитал). Съответно на различните срокове, в които се закупуват съставните части на този запас, една част от тези пари може да се превърне в производствени материали по-рано, друга по-късно, но в края на краищата всички тези пари отиват за производствени материали. Друга част от парите, получени от продажбата на стоката, остават да лежат като паричен запас и малко по малко се изразходват за заплащане на работната сила, включена в производствения процес. Тя образува оборотния променлив капитал. Въпреки това при оборота на капитала, при неговото превръщане в продукт, от продукт в стока, от стока в пари, всеки път става пълно възстановяване на едната или другата част. Именно на това основание ние разглеждахме в предидущата глава оборота на оборотния капитал — постоянен и променлив — поотделно и заедно, без да вземаме под. внимание основния капитал.

По въпроса, който имаме сега да разглеждаме, ние трябва да направим още една крачка напред и да разглеждаме променливата част на оборотния капитал така, като че ли само тя съставляваше целия оборотен капитал, т. е. не ще вземаме под внимание постоянния оборотен капитал, който извършва обороти заедно с нея.

Авансирани са 2500 ф. ст. и стойността на годишния продукт = 25 000 ф. ст. Но променливата част на оборотния капитал  съставлява 500 ф. ст., поради това променливият капитал, който се съдържа в 25 000 ф. ст., е равен на 25 000 / 5 = 5000 ф. ст. Ако 5000 ф. ст. се разделят на 500, ще получим брой на оборотите 10, точно както за целия капитал от 2500 ф. ст.

Това средно изчисление, при което стойността на годишния продукт се дели на стойността на авансирания капитал, а не на стойността на частта от този капитал, постоянно заета в един работен период (следователно в нашия случай не на 400, а на 500, не на капитал I, а на капитал I + капитал II), е абсолютно точно тук, където става дума само за производството на принадена стойност. По-късно ще видим, че от друга гледна точка то се оказва не съвсем точно, както изобщо това средно изчисление не е напълно точно. Т. е. то е достатъчно за практическите цели на капиталиста, но то не изразява точно или съответно всички реални обстоятелства, при които се извършва оборотът.

Досега ние никак не вземахме под внимание една част от стойността на стоковия капитал, именно съдържащата се в него принадена стойност, която е произведена и въплътена в продукта през време на производствения процес. Върху нея трябва да насочим сега своето внимание.

Ако приемем, че седмично изразходваният променлив капитал от 100 ф. ст. произвежда принадена стойност от 100%= 100 ф. ст., то променливият капитал от 500 ф. ст., изразходван за петседмичния оборотен период, ще произведе принадена стойност от 500 ф. ст., т. е. половината от работния ден се състои от принаден труд.

Но ако 500 ф. ст. променлив капитал произвеждат 500 ф. ст. принадена стойност, 5000 ф. ст. произвеждат 10x500 = 5000 ф. ст. Обаче авансираният променлив капитал = 500 ф. ст. Отношението на цялата маса принадена стойност, произведена през годината, към сумата от стойността на авансирания променлив капитал ние наричаме годишна норма на принадената стойност. Следователно в настоящия случай тя съставлява 5000/500= 1000%. Ако анализираме тази норма по-отблизо, ще се окаже, че тя е равна на нормата на принадената стойност, която авансираният променлив капитал произвежда в един оборотен период, умножена на броя на оборотите на променливия капитал (съвпадащи с броя на оборотите на целия оборотен капитал).

Авансираният в течение на един оборотен период променлив капитал в дадения случай = 500 ф. ст.; произведената от него принадена стойност също е = 500 ф. ст. Поради това нормата на принадената стойност в течение на един оборотен период е 500m/500v = 100%. Тези 100%, умножени на 10, на броя на оборотите в годината, дават 5000m/500v = 1000%.

Това важи за годишната норма на принадената стойност. Що се отнася до масата на принадената стойност, получавана в течение на определен оборотен период, тази маса е равна на стойността на авансирания в продължение на този период променлив капитал, тук = 500 ф. ст., умножен на нормата на принадената стойност, тук следователно 500 x 100/100 = 500x1 = 500 ф. ст. Ако авансираният капитал би бил =1500 ф. ст., при същата норма на принадената стойност масата на принадената стойност би била = 1500 x 100/100 = 1500 ф. ст.

Променливия капитал от 500 ф. ст., който извършва 10 оборота годишно и произвежда през годината принадена стойност от 5000 ф. ст., за който следователно годишната норма на принадената стойност = 1000%, ние ще наричаме капитал А.

Да приемем сега, че друг променлив капитал В от 5000 ф. ст. се авансира за цяла година (т. е. в дадения случай за 50 седмици) и поради това прави само един оборот годишно. Да приемем по-нататък, че в края на годината продуктът се заплаща в същия ден, в който бъде готов, и че следователно паричният капитал, в който той се превръща, се връща същия ден. Следователно периодът на обръщението тук = 0, периодът на оборота = работния период, именно на една година. Както в предишния случай в трудовия процес всяка седмица се намира променлив капитал от 100 ф. ст., а в 50 седмици — 5000 ф. ст. По-нататък нека нормата на принадената стойност бъде същата = 100%, т. е. при еднаква продължителност на работния ден половината от него се състои от принаден труд. Ако разглеждаме 5 седмици, вложеният променлив капитал ще бъде равен на 500 ф. ст., нормата на принадената стойност = 100%, следователно масата на принадената стойност, произведена в течение на 5 седмици, = 500 ф. ст. Количеството на работната сила, която се експлоатира, и степента на нейната експлоатация се приемат тук точно такива, както при капитал А.

Приложеният променлив капитал от 100 ф. ст. седмично произвежда принадена стойност от 100 ф. ст., поради това за 50 седмици приложеният капитал от 100x50=5000 ф. ст., ще произведе принадена стойност от 5000 ф. ст. Масата на годишно произвежданата принадена стойност се оказва същата, както в предишния случай, = 5000 ф. ст., но годишната норма на принадената стойност е съвсем друга. Тя е равна на произведената през годината принадена стойност, разделена на авансирания променлив капитал: 5000m/5000v = 100%, докато преди за капитал А тя беше равна на 1000%.

При капитал А, както и при капитал В, ние седмично изразходвахме 100 ф. ст. променлив капитал; степента на нарастването на стойността или нормата на принадената стойност е съвсем същата = 100%; величината на променливия капитал е също еднаква = 100 ф. ст. Експлоатира се съвсем еднакво количество работна сила, величината и степента на експлоатацията и в двата случая са еднакви, работните дни са еднакви и еднакво се разпадат на необходим труд и принаден труд. Сумата на приложения през годината променлив капитал е еднакво голяма = 5000 ф. ст., тя привежда в движение същата маса труд и извлича от работната сила, привеждана в движение от двата равни капитала, еднаква маса принадена стойност, 5000 ф. ст. И все пак разликата в годишната норма на принадената стойност на капиталите А и В е 900%.

Това явление прави, разбира се, такова впечатление, като че ли нормата на принадената стойност зависи не само от масата и степента на експлоатацията на работната сила, привеждана в движение от променливия капитал, но освен това от някакви необясними влияния, произтичащи от процеса на обръщението; и наистина, това явление се е тълкувало именно така, и макар не в тази чиста, но в своята по-сложна и скрита форма (във формата на годишна норма на печалбата) то е предизвикало от началото на 20-те години пълно разстройство в школата на Рикардо.

Загадъчното в това явление веднага изчезва, ако ние не само наглед, но действително поставим капитал А и капитал В в съвсем еднакви условия. Условията ще бъдат еднакви само ако променливият капитал В в целия си обем се изразходва за заплащане на работната сила в същия интервал от време, както капитал А.

5-те хиляди ф. ст. на капитал В ще се изразходват тогава за 5 седмици, разход по 1000 ф. ст. седмично прави годишно 50 000 ф. ст. Принадената стойност тогава, при нашите предпоставки, също е 50 000 ф. ст. Извършилият оборот капитал = 50 000 ф. ст., разделен на авансирания капитал = 5 000 ф. ст., дава броя на оборотите = 10. Нормата на принадената стойност = 5000m/5000v = 100%, умножена на броя на оборотите = 10, дава годишната норма на принадената стойност = 50 000 m / 5000 v = 1000%. И така, сега годишните норми на принадената стойност са еднакви за A и B, именно 1000%, но масите на принадената стойност са: за В — 50 000 ф. ст., за А -5000 ф. ст.; масите на произведената принадена стойност се отнасят сега както стойността на авансираните капитали В и А, именно както 5000:500 = 10:1. Но затова капитал В в еднакво продължително време е привел в движение десет пъти повече работна сила от капитал А.

Само капиталът, действително приложен в процеса на труда, създава принадена стойност и само за него важат всички развити досега закони, отнасящи се до принадената стойност, следователно и законът, че масата на принадената стойност при дадена норма се определя от относителната величина на променливия капитал[65].

Самият трудов процес се измерва чрез времето. При дадена продължителност на работния ден (както тук, където приемаме предпоставката, че всички условия за капиталите А и В са еднакви, за да представим в ясна светлина разликата в годишната норма на принадената стойност) работната седмица се състои от определен брой работни дни. Или ние можем да разглеждаме някакъв работен период, например в дадения случай петседмичен, като един непрекъснат работен ден, който се състои напр. от 300 часа, ако работният ден = 10 часа, а седмицата = 6 работни дни. Но след това ние трябва да умножим този брой на броя на работниците, които всекидневно едновременно са заети съвместно в един и същ трудов процес. Ако броят на работниците е например 10, работната седмица ще бъде = 60х10 = 600 часа, а петседмичният работен период = 600x5 = 3000 часа. Следователно при еднаква норма на принадената стойност и при еднаква продължителност на работния ден се прилагат еднакво големи променливи капитали, ако за същия срок се привеждат в движение еднакви маси работна сила (изчислявани чрез умножаване на една работна сила с известна цена на броя на тези сили).

Да се върнем сега към нашите първоначални примери. И в двата случая А и В в течение на всяка седмица от годината се прилагат еднакво големи променливи капитали, по 100 ф. ст. седмично. Поради това приложените, действително функциониращи в трудовия процес променливи капитали са равни, но авансираните променливи капитали никак не са равни. В примера А за всеки 5 седмици се авансират по 500 ф. ст., от които седмично се прилагат 100 ф. ст. В пример В за първия петседмичен период трябва да се авансират 5000 ф. ст., но от тях се прилагат само по 100 ф. ст. седмично, следователно за 5 седмици само 500 ф. ст. = 1/10 от авансирания капитал. Във втория петседмичен период трябва да се авансират 4500 ф. ст., но се прилагат само 500 ф. ст. и т. н. Променливият капитал, авансиран за определен период от време, се превръща в прилаган, т. е. в действително функциониращ и действащ променлив капитал само в степента, в която той действително встъпва в запълнените от трудовия процес отрези на този период от време, доколкото той действително функционира в трудовия процес. В междинното време, през което една негова част се авансира само за да намери приложение по-късно, тази част като че ли съвсем не съществува за трудовия процес и поради това няма никакво влияние върху създаването както на стойност, така и на принадена стойност. Такова е например положението с капитал А от 500 ф. ст. Той е изцяло авансиран за 5 седмици, но в трудовия процес от него влизат последователно всяка седмица само 100 ф. ст. В първата седмица се прилага 1/5 от него; 4/5 са авансирани, макар още да не намират приложение; но те трябва да се намират в запас за трудовия процес на 4-те следващи седмици и поради това трябва да се авансират.

Обстоятелствата, които създават различие в отношението между авансирания и приложения променлив капитал, влияят върху производството на принадена стойност — при дадена норма на принадената стойност — само дотолкова и само по такъв начин, че те правят различно количеството променлив капитал, което действително може да бъде приложено в определен период от време, например в 1 седмица, в 5 седмици и пр. Авансираният променлив капитал функционира като променлив капитал само дотолкова и само през това време, доколкото и когато той действително се прилага; но не и през времето, когато той остава авансиран във вид на запас, без да намира действително приложение. Но всички условия, които изменят отношенията между авансиран и прилаган променлив капитал, се свеждат до разликата в периодите на оборота (определяна от разликата или в работния период, или в периода на обръщението, или в единия и в другия). Законът на производството на принадена стойност е такъв, че при еднаква норма на принадената стойност равни маси функциониращ променлив капитал произвеждат равни маси принадена стойност. Следователно, ако от капиталите А и В в еднакви откъси от време при еднаква норма на принадената стойност се прилагат равни маси променлив капитал, те трябва да произведат в еднакви откъси от време равни маси принадена стойност, колкото и различно да е отношението на този променлив капитал, приложен в определен откъс от време, към променливия капитал, авансиран за същия откъс от време и следователно колкото и различно да е отношението на произведената маса принадена стойност не към приложения, а изобщо към авансирания променлив капитал. Различието на това отношение не само не противоречи на развитите от нас закони на производството на принадена стойност, а, напротив, потвърждава ги и е тяхно неизбежно следствие.

Да разгледаме първия петседмичен производствен период на капитал В. В края на 5-та седмица са намерили приложение и са потребени 500 ф. ст. Новосъздадената стойност е = 1000 ф. ст., следователно 500m/500v = 100%. Напълно както при капитал А. Обстоятелството, че при капитал А принадената стойност се реализира заедно с авансирания капитал, а при В не, засега не ни интересува, защото тук още става дума само за производството на принадената стойност и за нейното отношение към променливия капитал, авансиран през времето на нейното производство. Ако, напротив, изчислим отношението на принадената стойност в В не към онази част от авансирания капитал от 5000 ф. ст., която е приложена, а поради това и потребена през време на производството на тази принадена стойност, а към целия авансиран капитал, ще получим 500m/5000v = 1/10 = 10%. И така, за капитал В 10%, а за капитал А — 100%, т. е. десет пъти повече. Ако тук биха казали: тази разлика в нормата на принадената стойност за еднакво големи капитали, които привеждат в движение еднакво количество труд, и при това труд, който се разделя на еднакви части заплатен и незаплатен труд, противоречи на законите на производството на принадената стойност — отговорът би бил прост и би се получавал само от един поглед върху фактическите отношения: при А се изразява действителната норма на принадената стойност, т. е. отношението на принадената стойност, произведена в продължение на 5 седмици от променлив капитал от 500 ф. ст., към този променлив капитал от 500 ф. ст. При В, напротив, изчислението се прави по начин, който няма нищо обща нито с производството на принадената стойност, нито със съответстващото му определяне на нормата на принадената стойност. 500 ф. ст. принадена стойност, произведени от променлив капитал от 500 ф. ст., се изчисляват всъщност не в отношението им към 500 ф. ст. променлив капитал, авансиран през време на производството на тази принадена стойност, а в тяхното отношение към капитал от 5000 ф. ст., 9/10 от който, 4500 ф. ст., нямат нищо обща с производството на тази принадена стойност от 500 ф. ст. и трябва, напротив, само постепенно да влизат в действие в течение на следващите 45 седмици, следователно никак не съществуват за производството в първите 5 седмици, само за които се говори тук. Итака, в този случай разликата в нормата на принадената стойност на капиталите А и В не е никакъв проблем.

Да сравним сега годишните норми на принадената стойност за капиталите В и А. За капитал В ние имаме 5000m/5000v = 100%; за капитал А 5000m/500v = 1000%. Но отношението на нормите на принадената стойност е същото както преди. Тогава имахме:

Норма на принадената стойност на капитал В 10%

Норма на принадената стойност на капитал А 100%,

а сега имаме -

Годишна норма на принадената стойност на капитал В 100%

Годишна норма на принадената стойност на капитал А 1000%,

но 10%/100% = 100%/1000%, следователно същото отношение както и по-рано.

Обаче сега проблемът се е изменил. Годишната норма на капитал В: 5000m/5000v = 100% не представлява, разбира се, никакво отклонение нито даже привидност на отклонение от известните ни закони, отнасящи се до производството и съответстващата му норма на принадената стойност. 5000 v, авансирани и производително потребени в течение на годината, са произвели 5000 m. Следователно нормата на принадената стойност се изразява от гореприведената дроб 5000v / 5000m= 100%. Годишната норма съвпада с действителната норма на принадената стойност. Следователно този път не капитал В, като преди, а капитал А представлява аномалия, която изисква обяснение. Ние имаме тук норма на принадената стойност 5000m/500v = 1000%. Но ако в първия случай 500 m, продуктът на 5 седмици, се изчисляваха в отношение към авансиран капитал от 5000 ф. ст., 9/10 от който не са били приложени при производството на тази принадена стойност, сега 5000 m се изчисляват в отношение към 500 v, т. е. само към 1/10 от променливия капитал, действително приложен при производството на 5000 m; защото 5 000 m представляват продукт на променлив капитал от 5000 ф. ст., производително потребен в течение на 50 седмици, а не продукт на променлив капитал от 500 ф. ст., потребен в продължение само на един петседмичен период. В първия случай принадената стойност, произведена през 5 седмици, се изчислява в отношение към капитал, авансиран за 50 седмици, следователно десет пъти по-голям от онзи, който е потребен в течение на 5 седмици. Сега принадената стойност, произведена в 50 седмици, се изчислява в отношение към капитал, авансиран за 5 седмици, следователно към капитал десет пъти по-малък от онзи, който е потребен в течение на 50 седмици.

Капитал А, 500 ф. ст., никога не се авансира за повече от 5 седмици. След изтичането им той се възвръща и извършвайки годишно десет оборота, може да повтори същия процес десет пъти. От това следват два извода.

Първо. Авансираният капитал А е само 5 пъти по-голям от капиталовата част, постоянно прилагана в производствения процес в течение на една седмица. Напротив, капитал В, който за 50 седмици прави само един оборот и следователно трябва да бъде авансиран за 50 седмици, е 50 пъти по-голям от онази негова част, която постоянно може да бъде приложена в течение на една седмица. Поради това оборотът видоизменя отношението между капитала, авансиран за производствения процес в течение на годината, и капитала, който постоянно може да бъде приложен за определен производствен период, например за една седмица. Тук ние имаме пред себе си първия случай, когато петседмична принадена стойност се изчислява не в отношението ѝ към капитала, приложен в течение на тези 5 седмици, а в нейното отношение към капитал, десет пъти по-голям, прилаган в течение на 50 седмици.

Второ. Петседмичният период на оборота на капитал А съставлява само 1/10 от годината, поради това годината включва в себе си 10 такива оборотни периода, в които капитал А от 500 ф. ст. постоянно се прилага отново. Приложеният капитал е равен тук на капитала, авансиран за пет седмици, умножен на броя на оборотните периоди в годината. Капиталът, приложен в течение на годината, = 500х10 = 5000 ф. ст. Капиталът, авансиран в течение на годината, = 5000/10 = 500 ф. ст. Действително, макар 500 ф. ст. постоянно да се прилагат отново, винаги за всеки 5 седмици се авансират отново не повече от тези 500 ф. ст. От друга страна, при капитал В в течение на 5 седмици се прилагат и авансират за тези 5 седмици само 500 ф. ст.; но тъй като периодът на оборота тук е = 50 седмици, капиталът, приложен в течение на годината, е равен на капитала, авансиран не за 5 седмици, а за 50 седмици. Но годишно произвежданата маса принадена стойност при дадена норма на последната е съразмерна на капитала, приложен в течение на годината, а не на капитала, авансиран в течение на годината. Следователно за този капитал от 5 000 ф. ст., който прави един оборот, тази маса на принадената стойност не е по-голяма, отколкото за капитала от 500 ф. ст., който прави десет оборота, и тя е толкова голяма само защото капиталът с един оборот годишно сам е десет пъти по-голям от капитала, който прави десет оборота. Извършилият оборот през годината променлив капитал — следователно частта от годишния продукт или равната на нея част от годишните разходи — е променливият капитал, действително приложен, производително потребен в течение на годината. От това следва, че ако извършилият оборот в течение на годината променлив капитал А и извършилият оборот в течение на годината променлив капитал В са еднакво големи, и ако те се прилагат при равни условия на нарастване на стойността, ако следователно нормата на принадената стойност е еднаква за двата, то и годишно произвежданата маса принадена стойност също трябва да бъде еднаква за двата; следователно, тъй като масите на приложените капитали са еднакви — трябва да бъде еднаква и нормата на принадената стойност, изчислена за годината, доколкото тя се изразява чрез формулата:

ch16-1

Или изразено в обща форма: каквато и да е относителната величина на извършилите оборот променливи капитали, нормата на тяхната принадена стойност, произведена в течение на годината, се определя от нормата на принадената стойност, която съответни капитали са давали в средни работни периоди (например средно за седмица или за ден).

Такова е единственото следствие, което произтича от законите на производството на принадената стойност и на определянето на нейната норма.

Да видим по-нататък какво изразява отношението:

ch16-2

(при което ние, както вече казахме, имаме предвид само променливия капитал). Частното от делението дава броя на оборотите на капитала, авансиран в течение на годината.

За капитал А имаме:

ch16-3

за капитал В

ch16-4

И в двете отношения числителят изразява авансирания капитал, умножен на броя на оборотите: за А — 500х10, за В — 5000х1, или пък умножен на обърнатата дроб на времето на оборота в отношението му към годината. Времето на оборота за А е 1/10 от годината; обърнатата дроб на времето на оборота е 10/1 от годината, следователно 500 х 10/1 = 5000; за В — 5000 х 1/1 = 5000. Знаменателят изразява извършилия оборот капитал, умножен на обърнатата дроб на броя на оборотите: за А — 5000 х 1/10, за В — 5000 х 1/1.

Съответните маси труд (сумата на заплатения и незаплатения труд), привеждани в движение от двата променливи капитала, извършили оборот в течение на годината, тук са равни, защото самите извършили оборот капитали са равни, и техните норми на нарастване на стойността също са равни.

Отношението на капитала, извършил оборот през годината, към авансирания променлив капитал показва: 1) отношението, в което се намира авансираният капитал към променливия капитал, приложен за определен работен период. Ако броят на оборотите = 10, както за капитал А, и годината се приема за 50 седмици, времето на оборота = 5 седмици. Променливият капитал трябва да бъде авансиран за тези 5 седмици, и този авансиран за 5 седмици капитал трябва да бъде 5 пъти по-голям от променливия капитал, прилаган в течение на една седмица. Т. е. в течение на една седмица само 1/5от авансирания капитал (тук 500 ф. ст.) може да бъде приложена. Напротив, при капитал В, където броят на оборотите = 1/1. времето на оборота = 1 година = 50 седмици. Отношението на авансирания капитал към седмично прилагания е следователно 50:1. Ако за В това отношение беше същото както за А, то В би трябвало седмично да влага 1000 ф. ст. вместо 100. — 2) От това следва, че В трябва да приложи десет пъти по-голям капитал (5000 ф. ст.), отколкото А, за да приведе в движение също такава маса променлив капитал, следователно, при дадена норма на принадената стойност, също такава маса труд (заплатен и незаплатен), и за да произведе по този начин в течение на годината също такава маса принадена стойност. Действителната норма на принадената стойност не изразява нищо друго освен отношението на произведената в определен интервал от време принадена стойност към приложения в същия интервал от време променлив капитал; с други думи, тя изразява онази маса незаплатен труд, която е приведена в движение от променливия капитал, намерил приложение в този интервал от време. Тя няма абсолютно никакво отношение към онази част от променливия капитал, която е авансирана за време, през което не е намерила приложение; поради това тя също така никак не е свързана с отношението между частта от капитала, авансирана в течение на определен интервал от време, и онази част от капитала, която е намерила приложение през този интервал от време — отношение, видоизменящо се и различно за различни капитали вследствие на влиянието на периода на оборота.

От гореизложеното, напротив, следва, че годишната норма на принадената стойност само в един единствен случай съвпада с действителната норма на принадената стойност, изразяваща степента на експлоатацията на труда: именно, когато авансираният капитал прави само един оборот в годината и поради това авансираният капитал е равен на капитала, който е извършил оборот през годината, т. е. отношението на масата на принадената стойност, произведена през годината, към капитала, приложен за нейното производство в течение на годината, съвпада и е тъждествено с отношението на масата на принадената стойност, произведена през годината, към капитала, авансиран в течение на годината.

A)   Годишната норма на принадената стойност е равна на:

ch16-5

Но масата на принадената стойност, произведена в течение на годината, е равна на действителната норма на принадената стойност, умножена на променливия капитал, който е приложен за нейното производство. Капиталът, приложен за производството на годишната маса принадена стойност, е равен на авансирания капитал, умножен на броя на оборотите, което ще означаваме с n. Поради това формулата А се превръща в следната:

B)   Годишната норма на принадената стойност е равна:

ch16-6

Например за капитал ch16-7 или 100%. Само ако n=1, т. е. ако авансираният променлив капитал прави само един оборот в годината, следователно е равен на приложения в течение на годината или на извършилия оборот капитал — само в този случай годишната норма на принадената стойност е равна на действителната нейна норма.

Ако означим годишната норма на принадената стойност с М', действителната норма на принадената стойност е m', авансирания променлив капитал с v, броя на оборотите с n, то ch16-8; следователно М'=m'n  и само тогава е = m', когато n=1; следователно М'=m' Х 1 =m'.

По-нататък следва: годишната норма на принадената стойност винаги е = m'n, т. е. тя е равна на действителната норма на принадената стойност, произведена в един оборотен период от променливия капитал, потребен за този период, умножена на броя на оборотите на този променлив капитал в течение на годината или умножена (което е същото) на обърнатата дроб на неговото време на оборота в отношение към годината като единица. (Ако променливият капитал прави 10 оборота в годината, времето на неговия оборот = 1/10 от годината; следователно обърнатата дроб на времето на оборота = 10/1 = 10.)

По-нататък следва: M'=m', ако n = 1. М' е по-голямо от m', ако n е по-голямо от 1, т. е. ако авансираният капитал прави оборот повече от един път в годината или ако извършилият оборот капитал е по-голям от авансирания.

Най-после, М' е по-малко от m', ако n е по-малко от 1, т. е. ако капиталът, извършил оборот в течение на годината, съставлява само част от авансирания капитал, следователно ако периодът на оборота продължава повече от една година.

Да се спрем малко на последния случай.

Да запазим всички предпоставки на нашия предишен пример, нека само периодът на оборота да се удължи на 55 седмици. Трудовият процес изисква всяка седмица 100 ф. ст. променлив капитал, следователно 5500 ф. ст. за периода на оборота, и произвежда седмично 100 m; следователно m', както преди, е 100%. Броят на оборотите n тук е равно 50/55=10/11, защото времето на оборота 1+1/10 години (като приемаме, че годината има 50 седмици) = 11/10 от годината.

ch16-9 следователно е по-малко от 100%. Действително, ако годишната норма на принадената стойност би била 100%, 5500 v в течение на годината би трябвалo да произведат 5500 m, докато за това са нужни 11/10 от годината.

Тези 5500 v произвеждат в течение на годината само 5000 m, следователно годишната норма на принадената стойност = 5000 m / 5000 v = 10/11 = 90 10/11%.

Поради това годишната норма на принадената стойност, или съпоставянето на принадената стойност, произведена в течение на годината, с изобщо авансирания променлив капитал (за разлика от променливия капитал, който е извършил оборот през годината), не е само субективно, а самото действително движение на капитала предизвиква това противопоставяне. В края на годината у притежателя на капитала А се е върнал авансираният от него променлив капитал, равен на 500 ф. ст., и освен това 5000 ф. ст. принадена стойност.

Величината на авансирания от него капитал се изразява не от капиталовата маса, която той е прилагал в течение на годината, а от онази, която периодично се връща у него. За разглеждания въпрос няма никакво значение дали капиталът в края на годината съществува отчасти във вид на производствен запас, отчасти във вид на стоков или паричен капитал и в каква пропорция се дели той на тези различни дялове. У притежателя на капитал В са се върнали 5000 ф. ст., авансираният от него капитал, и освен това още 5000 ф. ст. принадена стойност. За притежателя на капитал С (последния разгледан от нас капитал от 5500 ф. ст.) е произведена в течение на годината 5000 ф. ст. принадена стойност (при разход 5000 ф. ст. и норма на принадената стойност 100%), на авансираният от него капитал, както и произведената принадена стойност, още не са се върнали у него.

M'=m'n изразява, че нормата на принадената стойност, коятo важи за приложения в течение на един оборотен период променлив капитал:

ch-

трябва да бъде умножена на броя на оборотните периоди, или на броя на периодите на възпроизводството на авансирания променлив капитал, на броя на периодите, в които той възобновява своя кръгооборот.

В книга I на „Капиталът“, глава IV („Превръщане на пари в капитал“) и след това в глава XXI („Просто възпроизводство“) ние вече видяхме, че капиталовата стойност изобщо се авансира, а не се изразходва, тъй като тази стойност, след като премине различните фази на своя кръгооборот, отново се връща в своя изходен пункт, и при това обогатена с принадена стойност. Това я характеризира като авансирана стойност. Времето, което минава от изходния пункт на нейното движение до момента на нейното възвръщане, е времето, за което тя е авансирана. Целият кръгооборот, който извършва капиталовата стойност, измерван чрез времето от нейното авансиране до нейното възвръщане, образува нейния оборот, а продължителността на този оборот съставлява оборотния период. Когато този период е изтекъл и кръгооборотът е завършен, същата капиталова стойност отново може да започне същия кръгооборот, следователно отново да самонараства, да произвежда принадена стойност. Ако променливият капитал, както е при А, прави десет оборота в годината, в течение на годината с един и същ авансиран капитал десет пъти ще бъде произведена такава маса принадена стойност, която отговаря на един оборотен период.

Трябва да се изясни природата на авансирането от гледна точка на капиталистическото общество.

Капитал А, който прави десет оборота през годината, се авансира в течение на годината десет пъти. За всеки нов оборотен период той се авансира отново. Но в същото време в течение на годината А никога не авансира повече от една и съща капиталова стойност от 500 ф. ст. и в действителност никога не разполага за разглеждания от нас производствен процес с повече от тези 500 ф. ст. Щом тези 500 ф. ст. завършат един кръгооборот, капиталистът А ги кара отново да започнат също такъв кръгооборот; капиталът по своята природа запазва характера си на капитал именно само чрез това, че постоянно функционира като капитал в повтарящи се производствени процеси. Той в дадения случай никога не се авансира за повече от 5 седмици. Ако оборотът продължи по-дълго, капиталът ще се окаже недостатъчен. Ако времето на оборота се съкращава, част от капитала става излишна. Тук се авансират не десет капитала по 500 ф. ст., а един капитал от 500 ф. ст. се авансира десет пъти в последователни откъси от време. Годишната норма на принадената стойност се изчислява поради това не върху капитал от 500 ф. ст., авансиран десет пъти, или върху 5000 ф. ст., а върху капитал от 500 ф. ст., авансиран един път; точно така, както 1 талер, който прави десет пъти обръщение, винаги представлява само един единствен намиращ се в обръщение талер, макар той да изпълнява функцията на 10 талера. Но в тези ръце, в които той се намира при всяка сделка, той си остава както преди същата идентична стойност от 1 талер.

Също така и капитал А при всяко свое възвръщане и при своето възвръщане в края на годината показва, че неговият притежател винаги оперира само с една и съща капиталова стойност от 500 ф. ст. Ето защо в неговите ръце всеки път се връщат само 500 ф. ст. Авансираният от него капитал поради това никога не превишава 500 ф. ст. Авансираният капитал от 500 ф. ст. образува поради това знаменателя на дробта, която изразява годишната норма на принадената стойност. Формулата за годишната норма на принадената стойност беше у нас такава: M'=m'vn/v=m'n. Тъй като действителната норма на принадената стойност m'=m/v е равна на масата на принадената стойност, разделена на променливия капитал, чрез който тя е произведена, то в m'n ние можем на мястото на m' да поставим това, което m' означава, т. е. m/v, и тогава ще получим друга формула: M'=mn/v.

Но чрез своя десетократен оборот, а поради това чрез десетократното възобновяване на неговото авансиране, капиталът от 500 ф. ст. изпълнява функцията на десет пъти по-голям капитал, на капитал от 5000 ф. ст., точно така, както 500 монети от по един талер, които извършват обръщение десет пъти в годината, изпълняват функцията на 5000 също такива монети, които извършват обръщение само един път.

 

II. ОБОРОТ НА ОТДЕЛНИЯ ПРОМЕНЛИВ КАПИТАЛ

 

„Каквато и да е обществената форма на производствения процес, той трябва да бъде непрекъснат, т. е. да протича периодично все през едни и същи стадии... Затова всеки обществен производствен процес — разглеждан в неговата непрекъсната връзка и в постоянния поток на неговото възобновяване — е същевременно и възпроизводствен процес... Като периодично нарастване на капиталовата стойност, или като периодичен плод на намиращия се в процес капитал, принадената стойност придобива формата на доход, който произлиза от капитала“ („Капиталът“, книга I, глава XXI, стр. 558, 559[66]).

Ние имаме 10 петседмични периода на оборота на капитал А; в първия оборотен период се авансират 500 ф. ст. променлив капитал, т. е. всяка седмица се обменят срещу работна сила 100 ф. ст., така че в края на първия оборотен период за работна сила ще бъдат изразходвани 500 ф. ст. Тези 500 ф. ст., които първоначално са били част от авансирания капитал, са престанали да бъдат капитал. Те са изразходвани за работна заплата. Работниците от своя страна ги изразходват, за да си купят средства за живот, следователно те потребяват средства за живот на стойност 500 ф. ст. По този начин се унищожава известна стокова маса на такава именно стойностна сума (това, което работникът спестява например във вид на пари, също не е капитал). Тази стокова маса се потребява непроизводително за работника, освен доколкото тя поддържа работоспособността на неговата работна сила, необходимо оръдие за капиталиста. — Но, второ, за капиталиста тези 500 ф. ст. са обменени срещу работна сила за същата стойност (съответно цена). Работната сила се потребява производително от капиталиста в трудовия процес. В края на петата седмица е налице новосъздадена стойност от 1000 ф. ст. Половината от нея, 500 ф. ст., е възпроизведената стойност на променливия капитал, изразходван за заплащане на работната сила. Другата половина, 500 ф. ст., е новопроизведена принадена стойност. Но петседмичната работна сила, в която чрез обмяната една част от капитала се е превръщала в променлив капитал, също така е изразходвана, потребена, макар и продуктивно. Трудът, който вчера е действал, не е същият труд, който действа днес. Неговата стойност, плюс създадената от него принадена стойност, съществува сега като стойност на нещо различно от самата работна сила, като стойност на продукта. Но вследствие на това, че продуктът е превърнат в пари, частта от неговата стойност, която е равна на стойността на авансирания променлив капитал, отново може да бъде превърната в работна сила и поради това отново може да функционира като променлив капитал. Обстоятелството, че срещу капиталовата стойност, не само възпроизведена, но и превърната вече обратно в парична форма, ще бъдат заети същите работници, т. е. същите носители на работната сила, няма никакво значение. Възможно е във втория оборотен период капиталистът да използва нови работници вместо старите.

Следователно в 10 петседмични оборотни периоди за работна заплата ще бъде последователно изразходван в действителност капитал от 5000, а не от 500 ф. ст., и тази работна заплата отново ще бъде изразходвана от работниците за средства за живот. Авансираният по такъв начин капитал от 5000 ф. ст. е потребен. Той вече не съществува. От друга страна, в производствения процес последователно се включва работна сила на стойност не 500, а 5000 ф. ст. и не само възпроизвежда собствената си стойност, равна на 5000 ф. ст., но произвежда свръх това и принадена стойност от 5000 ф. ст. Променливият капитал от 500 ф. ст., авансиран за втория оборотен период, не е тъждествен с капитала от 500 ф. ст., който е бил авансиран в първия оборотен период. Последният е потребен, изразходван за работна заплата. Но той е възстановен от нов променлив капитал от 500 ф. ст., който в първия оборотен период е бил произведен в стокова форма и отново превърнат в парична форма. Следователно този нов паричен капитал от 500 ф. ст. е парична форма на онази стокова маса, която е била новопроизведена в първия оборотен период. Обстоятелството, че в ръцете на капиталиста отново се намира точно такава парична сума от 500 ф. ст., т. е. ако оставим настрана принадената стойност, точно такова количество паричен капитал, каквото той първоначално е авансирал, замъглява факта, че капиталистът оперира с новопроизведен капитал. (Що се отнася до другите съставни части на стойността на стоковия капитал, които възстановяват елементите на постоянния капитал, тяхната стойност не се произвежда наново; изменя се само формата, в която съществува тази стойност.) — Да вземем третия оборотен период. Тук е очевидно, че капиталът от 500 ф. ст., авансиран за трети път, не е стар, а новопроизведен капитал, защото той представлява паричната форма на стоковата маса, произведена във втория, а не в първия оборотен период, т. е. паричната форма на онази част от тази стокова маса, чиято стойност е равна на стойността на авансирания променлив капитал. Стоковата маса, произведена е първия оборотен период, е продадена. Частта от нейната стойност, равна на променливата част от стойността на авансирания капитал, е била обменена срещу новата работна сила на втория оборотен период и е произвела нова стокова маса, която пак е била продадена и част от нейната стойност образува капитала от 500 ф. ст., който се авансира за третия оборотен период.

И така върви в течение на десетте оборотни периода. През време на тях новопроизведените стокови маси (стойността на които, доколкото тя възстановява променливия капитал, също се произвежда като нова стойност, а не се появява просто отново, както става със стойността на постоянната оборотна част на капитала) всеки пет седмици се хвърлят на пазара и вследствие на това в производствения процес постоянно се включва нова работна сила.

Следователно чрез десетократния оборот на авансирания променлив капитал от 500 ф. ст. се постига не това, че този капитал от 500 ф. ст. може да бъде производително потребен десет пъти, или че променлив капитал, достатъчен за пет седмици, може да се прилага в течение на 50 седмици. Напротив, за 50 седмици ще бъде приложен 10 х 500 ф. ст. променлив капитал, и капиталът от 500 ф. ст. винаги ще стига само за пет седмици, а след изтичането на петте седмици той ще трябва да се възстановява от новопроизведен капитал от 500 ф. ст. Това се отнася както за капитал А, така и за капитал В. Но оттук започва разликата.

В края на първия петседмичен период капиталистът В, както и капиталистът А, е авансирал и изразходвал променлив капитал от 500 ф. ст. Както В, така и А са превърнали неговата стойност в работна сила и са я възстановили чрез частта от стойността на новопроизведения от тази работна сила продукт, която е равна на стойността на авансирания променлив капитал от 500 ф. ст. Както за В, така и за А работната сила не само възстановява стойността на изразходвания променлив капитал от 500 ф. ст. с нова стойност на същата сума, но и присъединява към нея принадена стойност — както приехме, принадена стойност със същата величина.

Но новосъздадената стойност, която възстановява авансирания променлив капитал и увеличава неговата стойност с принадена стойност, се намира у В не във формата, в която отново може да функционира като производителен капитал, съответно — като променлив капитал. В такава форма той се намира у А И до края на годината променливият капитал, изразходван от В в първите пет седмици и след това последователно всеки пет седмици, макар да се възстановява от новопроизведена стойност плюс принадена стойност, се намира не в такава форма, в която той може отново да функционира като производителен капитал, съответно — променлив капитал. Макар неговата стойност да е възстановена чрез нова стойност, следователно да е възобновена, формата на неговата стойност (тук абсолютната форма на стойността, нейната парична форма) не е възобновена.

Следователно за втория петседмичен период (и така последователно за всеки пет седмици през годината) трябва също тъй да се намират в запас следващи 500 ф. ст., както за първия период. Следователно, ако се абстрахираме от кредитните отношения, в началото на годината трябва да се намират в запас 5000 ф. ст., като латентен авансиран паричен капитал, макар че в действителност те ще се изразходват, ще се превръщат в работна сила само малко по малко в течение на годината.

Тъй като у А, напротив, кръгооборотът, оборотът на авансирания капитал завършва още след изтичането на 5 седмици, стойността, която служи за възстановяване, след изтичането на първите 5 седмици вече се намира в такава форма, в която тя може да приведе в движение нова работна сила за пет седмици: намира се в своята първоначална, парична форма.

Във втория петседмичен период у А, както и у В, се потребява нова работна сила и за заплащане на тази работна сила се изразходва нов капитал от 500 ф. ст. Средствата за живот на работниците, купени с първите 500 ф. ст., са потребени, във всеки случай тяхната стойност е изчезнала от ръцете на капиталиста. С вторите 500 ф. ст. се купува нова работна сила, нови средства за живот се изтеглят от пазара. Накратко, изразходва се нов капитал от 500 ф. ст., а не старият. Но у А този нов капитал от 500 ф. ст. представлява парична форма на новопроизведената стойност, която възстановява изразходваните по-рано 500 ф. ст. У В тази възстановяваща стойност се намира в такава форма, в която тя не може да функционира като променлив капитал. Тя е налице, но не във формата на променлив капитал. Поради това за продължаване на производствения процес за най-близките 5 седмици трябва да е налице и трябва да се авансира добавъчен капитал от 500 ф. ст. в неизбежната тук парична форма. Така че в течение на 50 седмици както А, така и В изразходват еднакъв по размери променлив капитал, заплащат и използват еднакво количество работна сила. Но В трябва да я плати с авансирането на капитал, равен на цялата нейна стойност = 5000 ф. ст., докато А я плаща последователно чрез стойността, която постоянно се възобновява в парична форма, произвежда се в продължение на всеки 5 седмици и възстановява капитала от 500 ф. ст., авансиран за всеки 5 седмици. Следователно тук никога не се авансира паричен капитал за повече от 5 седмици, т. е. никога не се авансира капитал по-голям от 500 ф. ст., авансирани за първите 5 седмици. Тези 500 ф. ст. са достатъчни за цялата година. Ясно е поради това, че при еднаква степен на експлоатация на труда, при еднаква действителна норма на принадената стойност годишните норми на принадената стойност у А и В трябва да са обратно пропорционални на величините на променливите парични капитали, които трябва да се авансират, за да се постави в движение в течение на годината еднаква маса работна сила.

А: 5000m/500v =1000% и В: 5000m/5000v = 100%. Но 500 v:5000 v = 1:10 = 100%:1000%.

Различието произтича от разликата между оборотните периоди, т. е. между периодите, след изтичането на които стойността, възстановяваща променливия капитал, приложен в определен интервал от време, отново може да функционера като капитал, следователно като нов капитал. У В, както и у А, става същото възстановяване на стойността на променливия капитал, който е бил приложен в също такива периоди. Става също така еднакво нарастване на принадена стойност в течение на еднакво дълги периоди. Но макар у В да става всеки 5 седмици възстановяване на стойност от 500 ф. ст. плюс 500 ф. ст. принадена стойност, все пак възстановяващата стойност още не образува нов капитал, защото тя не се намира в парична форма. У А старата капиталова стойност не само се възстановява чрез нова, но тя се възстановява в своята парична форма, следователно тя се възстановява като нов способен за функциониране капитал.

По-ранното или по-късно превръщане на възстановяващата стойност в пари, т. е. в такава форма, в която се авансира променливият капитал, е обстоятелство, което очевидно е съвсем безразлично за самото производство на принадена стойност. Последното зависи от големината на приложения променлив капитал и от степента на експлоатация на труда. Но посоченото обстоятелство изменя величината на паричния капитал, който трябва да се авансира, за да постави през годината в движение определено количество работна сила, и следователно определя годишната норма на принадената стойност.

 

III. ОБОРОТЪТ НА ПРОМЕНЛИВИЯ КАПИТАЛ ОТ ОБЩЕСТВЕНА ГЛЕДНА ТОЧКА

 

Да разгледаме за момент нещата от обществена гледна точка. Да приемем, че един работник костува седмично 1 ф. ст., работният ден = 10 часа. У А, както и у В са заети в течение на годината 100 работници (100 ф. ст. седмично за 100 работника прави за 5 седмици 500 ф. ст., а за 50 седмици — 5 000 ф. ст.); те работят 6 дни в седмицата, по 60 работни часа всеки. Следователно 100 работника ще изработят в седмицата 6000 работни часа, а за 50 седмици 300 000 работни часа. Както А, така и 5 са ангажирали тази работна сила и следователно тя не може да бъде изразходвана за нищо друго от обществото. В това отношение от обществена гледна точка нещата стоят еднакво както у А, така и у В. По-нататък у А, както и у В всеки 100 работника получават годишно 5000 ф. ст. работна заплата (следователно 200 работника общо получават 10 000 ф. ст.) и вземат от обществото средства за живот за тази сума. И в това отношение от обществена гледна точка нещата стоят еднакво както у А, така и у В. Тъй като и в двата случая на работниците се плаща седмично, те вземат от обществото средства за живот седмично и срещу тях и в двата случая също така седмично хвърлят в обръщението паричен еквивалент. Но оттук започва разликата.

Първо. Парите, които работникът при А хвърля в обръщение, не представляват, както е за работника при В, само парична форма на стойността на неговата работна сила (в действителност платежно средство за вече извършена работа); още от втория оборотен период, смятан от започването на предприятието, те представляват парична форма на новосъздадената от самия него стойност (= цената на работната сила плюс принадена стойност), произведена през първия оборотен период, с която стойност се заплаща неговият труд през втория оборотен период. При В е иначе. Макар по отношение на работника парите и тук да са средство за плащане на вече извършена от него работа, този извършен труд се заплаща не с новосъздадената от него стойност, превърната в пари (не чрез паричната форма на произведената от самия този труд стойност). Това може да настъпи едва от втората година, когато на работника при В ще се плаща с произведената през изтеклата година стойност, превърната в пари.

Колкото е по-къс оборотният период на капитала — колкото по-кратки са поради това сроковете, в които се извършва в течение на годината неговото възпроизводство, — толкова по-бързо променливата част на капитала, първоначално авансирана от капиталиста в парична форма, се превръща в паричната форма на новопроизведената от работника като възстановяване на този променлив капитал стойност (тя освен това съдържа и принадена стойност); толкова по-кратко е следователно времето, за което капиталистът трябва да авансира пари от своя собствен фонд, толкова по-малък е, в сравнение с дадените размери на производството, капиталът, който той изобщо авансира, и толкова по-голяма относително е масата на принадената стойност, която той при дадена нейна норма изстисква в течение на годината, защото толкова по-често капиталистът ще може да купува работника с паричната форма на създадената от самия работник стойност, толкова по-често ще може отново да поставя в движение неговия труд.

При даден мащаб на производството абсолютната величина на авансирвания променлив паричен капитал (както и изобщо на оборотния капитал) намалява, а годишната норма на принадената стойност расте пропорционално на скъсяването на оборотния период. При дадена величина на авансирания капитал мащабът на производството, а поради това при дадена норма на принадената стойност и абсолютната маса на произведената през един оборотен период принадена стойност, растат едновременно с повишаването на годишната норма на принадената стойност, предизвиквано от скъсяването на периодите на възпроизводството. Изобщо от досегашното изследване излиза, че съответно на различната продължителност на оборотния период трябва да се авансира твърде различен по големина паричен капитал, за да може при една и съща степен на експлоатация на труда да се поставя в движение еднаква маса производителен оборотен капитал и еднаква маса труд.

Второ — и това е свързано с първото различие, — работникът при В, както и при А, плаща за купуваните от него средства за живот с променливия капитал, който се е превърнал в неговите ръце в средство за обръщение. Той например не само взема от пазара пшеница, но и я замества с паричен еквивалент. Но тъй като парите, с които работникът при В плаща своите средства за живот, получавайки ги от пазара, не представляват парична форма на новосъздадена стойност, хвърляна от него на пазара в течение на годината, както е у работника на капиталиста А, то макар той да доставя пари на продавача на средствата за живот, не доставя никакви стоки — било средства за производство или средства за живот, — които последният би могъл да купи с получените пари, както това става, напротив, в случая с работника на А. Поради това от пазара ще бъдат взети работна сила, средства за живот за тази работна сила, основен капитал във формата на средствата на труда, прилагани от капиталиста В, производствени материали, и в замяна на тях на пазара ще бъде хвърлен еквивалент във вид на пари; но в течение на годината на пазара не се хвърля никакъв продукт, който да замести изтеглените от пазара веществени елементи на производителния капитал. Ако си представим не капиталистическо, а комунистическо общество, то преди всичко съвсем отпада паричният капитал, следователно отпадат всички онези маскировки на сделките, които произлизат от него. Работата се свежда просто до това, че обществото предварително трябва да пресмята колко труд, средства за производство и средства за живот може без всякаква вреда да изразходва за такива отрасли на производството, които, като например строежа на железници, дълго време, година или повече, не доставят нито средства за производство, нито средства за живот и изобщо не дават някакъв полезен ефект, но, разбира се, отнемат от цялото годишно производство и труд, и средства за производство, и средства за живот. Напротив, в капиталистическото общество, където общественият разум винаги се проявява едва post festum*1, могат да стават и постоянно неизбежно стават големи нарушения. От една страна — натиск върху паричния пазар, докато, обратното, облекчеността на паричния пазар на свой ред извиква на живот маса такива предприятия, следователно създава именно условията, които по-късно предизвикват натиск върху паричния пазар. Паричният пазар изпитва натиск, защото при това положение постоянно се изисква авансиране на паричен капитал в по-голям мащаб за дълго време. Оставяме съвсем настрана обстоятелството, че индустриалци и търговци хвърлят в железопътни и други спекулации паричен капитал, необходим за воденето на собствените им предприятия, и го заместват чрез заеми на паричния пазар. — От друга страна: натиск върху производителния капитал, който се намира на разположение на обществото. Тъй като елементите на производителния капитал постоянно се изтеглят от пазара и в замяна на тях на пазара се хвърля само паричен еквивалент, нараства платежоспособното търсене, без обаче то да съдържа в себе си някакви елементи на предлагане. Оттук покачване, на цените кантона средствата за живот, така и на производствените материали. При това в такова време обикновено се развива спекула и става значително разместване на капитал. Една банда от спекуланти, доставчици, инженери, адвокати и пр. се обогатява. Те създават на пазара усилено търсене на средства за потребление, заедно с това се покачва работната заплата. Що се отнася до търсенето на хранителни продукти, чрез това, разбира се, се дава силен тласък и на селското стопанство. Но тъй като количеството на хранителните продукти не може да се увеличи изведнъж, за една година, расте техният внос, както и изобщо вносът на чуждестранни хранителни продукти (кафе, захар, вино и пр.) и предмети за разкош. В резултат се получава прекомерен внос и спекула в тази част на вносната търговия. От друга страна, в онези отрасли на промишлеността, в които производството може бързо да се разшири (същинската обработваща промишленост, минното дело и пр.), покачването на цените предизвиква внезапно разширяване, след което скоро идва крах. Същото въздействие се оказва върху пазара на труда, което привлича към новите производствени отрасли големи маси скрито относително свръхнаселение и дори вече заети работници. Изобщо такива големи предприятия, като железниците, отнемат от пазара на труда определено количество сили, които могат да бъдат доставени само от някои отрасли, като например селското стопанство, където се използват изключително силни момци. Това става и след като новите предприятия са се превърнали вече в постоянен производствен отрасъл и поради това вече се е образувал необходимият за тези предприятия слой от незаседнали на едно място работници. Например когато железопътното строителство започне да се води в по-голям мащаб от средния. Тогава се поглъща част от резервната работническа армия, натискът на която е понижавал работната заплата. Става общо повишаване на работната заплата, дори в добре заангажираните части на пазара на труда. Това продължава дотогава, докогато неизбежният крах освободи отново резервната работническа армия; тогава работната заплата отново спада до своя минимум и по-ниско.32)

Доколкото по-голямата или по-малка продължителност на оборотния период зависи от работния период в същински смисъл, т. е. от периода, който е необходим, за да се изготви продуктът за пазара, тя се основава върху дадените всеки път материални производствени условия за различните капиталовложения. Тези условия в земеделието имат повече характер на природни условия на производство, а в обработващата промишленост и в по-голямата част на добивната промишленост се изменят паралелно с общественото развитие на самия производствен процес.

Доколкото продължителността на работния период се определя от размера на доставяните стокови маси (от количествените размери, в които продуктът обикновено се изнася на пазара като стока), тя има условен характер. Но за материална база на самата тази условност служи мащабът на производството и поради това тя е случайна само когато се разглежда единично.

Най-после, доколкото продължителността на оборотния период зависи от продължителността на периода на обръщението, тя се обуславя отчасти от постоянното изменение на пазарните конюнктури, от по-голямата или по-малка леснина на продажбата и произтичащата от това необходимост частично да се изнася продуктът на по-близък или по-далечен пазар. Ако се абстрахираме от размерите на търсенето изобщо, движението на цените играе тук главна роля, тъй като при спадане на цените продажбата съзнателно се ограничава, докато производството продължава както преди; при повишаване на цените, напротив, производството и продажбата не изостават едни от други, или стоката може да бъде продадена предварително. Обаче като истинска материална база трябва да се смята действителната отдалеченост на мястото на производството от мястото на пласмента.

Например английската памучна тъкан или прежда се продава за Индия. Да приемем, че износителят плаща на английския фабрикант на памучни произведения (той прави охотно това само при добро състояние на паричния пазар. Но ако фабрикантът сам възстановява своя паричен капитал чрез кредитни операции, работата не върви така гладко). Износителят продава по-късно своята памучна стока на индийския пазар, откъдето се връща у него неговият авансиран капитал. До момента на това възвръщане нещата стоят точно така, както в случай, когато продължителността на работния период прави необходимо авансирането на нов паричен капитал, за да се поддържа производственият процес в предишния мащаб. Паричният капитал, с който фабрикантът плаща на своите работници, а също така възобновява останалите елементи на своя оборотен капитал, не е паричната форма на произведената от него прежда. Това може да стане само когато стойността на тази прежда се върне в Англия във вид на пари или продукт. Този паричен капитал, както и преди, е допълнителен паричен капитал. Разликата се състои само в това, че вместо от фабриканта той се авансира от търговеца, който може би на свой ред го е получил чрез кредитни операции. Също така, преди тези пари да бъдат хвърлени на пазара или едновременно с това, на английския пазар не се хвърля допълнителен продукт, който може да бъде купен с тези пари и да влезе в сферата на производителното или личното потребление. Ако това положение настъпи за дълго време и в сравнително голям мащаб, то ще предизвика същите последици, каквито по-рано предизвикваше удължаването на работния период.

Възможно е в самата Индия преждата да се продава пак на кредит. С този кредит в Индия се купува продукт и като плащане се изпраща в Англия или се превежда менителница за същата сума. Ако това състояние продължи, то ще доведе до натиск върху индийския паричен пазар, и това ще се отрази в Англия така, че може да предизвика тук криза. На свой ред кризата, дори ако е придружена от износ на благородни метали за Индия, предизвиква в тази страна нова криза вследствие на банкрутирането на английски търговски фирми и техните индийски клонове, на които индийските банки са давали кредит. Така възниква едновременна криза както на онзи пазар, против който се оказва търговският баланс, така и на пазара, в полза на който той се оказва. Това явление може да бъде още по-сложно. Например Англия е изпратила в Индия сребро на кюлчета, но английските кредитори на Индия предявяват там своите искания и Индия ще трябва скоро да изпрати обратно в Англия своите сребърни кюлчета.

Възможно е износната търговия за Индия и вносната търговия от Индия да се уравновесяват приблизително, макар последната (с изключение на особени обстоятелства, като поскъпване на памука и пр.) по своя размер да се определя и стимулира от първата. Търговският баланс между Англия и Индия може да изглежда уравновесен или да показва само слаби колебания в едната или другата страна. Но щом в Англия избухне кризата, оказва се, че в индийските складове лежат непродадени памучни стоки (следователно, непревърнали се от стоков капитал в паричен капитал — свръхпроизводство откъм тази страна) и че, от друга страна, в Англия не само лежат непродадени запаси от индийски продукти, но че голяма част от продадените и потребени запаси още съвсем не са платени. Ето защо това, което изглежда криза на паричния пазар, в действителност изразява аномалии в самия процес на производство и възпроизводство.

Трето. Що се отнася до самия приложен оборотен капитал, (променлив и постоянен), продължителността на оборотния период, доколкото тя произтича от продължителността на работния период, довежда до следното различие: при няколко оборота през годината един елемент на променливия или на постоянния оборотен капитал може да бъде доставен от неговия собствен продукт, както е в каменовъгленото производство, в работилниците за готови дрехи и т. н. В друг случай това е невъзможно, поне в течение на годината.

 


БЕЛЕЖКИ ПОД ЛИНИЯ

*1 - със задна дата. Ред.

32) В ръкописа тук е вмъкната следната бележка с оглед да се развие по-късно: „Противоречие в капиталистическия начин на производство: работниците като купувачи на стока, са важни за пазара. Но като продавачи на своята стока — работната сила — капиталистическото производство има тенденцията да ги ограничи до минимума на цената. — По-нататъшно противоречие: периодите, в които капиталистическото производство напряга всичките си сили, се оказват по правило периоди на свръхпроизводство, тъй като производствените възможности никога не могат да бъдат използвани дотолкова, че вследствие на това да може не само да се произведе, но и да се реализира повече стойност; но продажбата на стоките, реализацията на стоковия капитал, а следователно и на принадената стойност, е ограничена не от потребителните нужди на обществото изобщо, а от потребителните нужди на такова общество, огромното мнозинство от което винаги е бедно и е принудено да остава постоянно бедно. Обаче това се отнася вече към следващия отдел.“

 


БЕЛЕЖКИ

[65] Виж настоящия том 23, стр. 313-322.

[66] Виж настоящото издание, том 23, стр. 574-575.