Съдържание на „Капиталът. Втори том.“

КАРЛ МАРКС

Капиталът. Книга II.

Процесът на обръщението на капитала

1885

Издаден под редакцията на Фридрих Енгелс

ОТДЕЛ ВТОРИ
Оборот на капитала

Глава четиринадесета
Време на обръщението

Всички досега разгледани от нас обстоятелства, които водят до различие в периодите на оборота на различните капитали, вложени в различни производствени отрасли, а поради това и до различие във времето, за което трябва да бъде авансиран капиталът, възникват в самия производствен процес като различие между основен и оборотен капитал, различие в работните периоди и т. н. Обаче времето на оборота на капитала е равно на сумата от неговото производствено време и времето на обръщението, или на циркулацията. Поради това от само себе си се разбира, че различната продължителност на времето на обръщението прави различно времето на оборота, а следователно и продължителността на периода на оборота. Това става ясно до нагледност, било ако сравним две различни капиталовложения, в които е различно само времето на обръщението, а всички други условия, които модифицират оборота, са еднакви, или ако вземем даден капитал с дадено съотношение между основен и оборотен капитал, при даден работен период и т. н., и хипотетично изменяме само времето на неговото обръщение.

Една част от времето на обръщението — относително най-важната — се състои от времето на продажбата, от периода, когато капиталът се намира в състояние на стоков капитал. Съответно на относителната продължителност на този срок удължава се или се съкращава времето на обръщението, а оттам и периодът на оборота изобщо. Вследствие на разходите за съхранение и т. н. може да се окаже нужно и допълнително влагане на капитал. Ясно е от само себе си, че времето, необходимо за продажбата на готовите стоки, може да бъде твърде различно за отделните капиталисти в един и същ отрасъл, следователно не само за масите капитал, вложени в различни производствени отрасли, но и за различните самостоятелни капитали, които в действителност представляват само обособили се части от целия капитал, вложен в една и съща сфера на производството. При равни други условия периодът на продажбата за един и същ индивидуален капитал ще се изменя съответно на общите колебания на пазарните отношения или на колебанията на тези отношения за отделните производствени отрасли. Сега няма да се спираме повече на това. Ние констатираме само простия факт: всички обстоятелства, които изобщо предизвикват различие в периодите на оборота на капиталите, вложени в различни производствени отрасли, имат за последица, ако действат индивидуално (ако например един капиталист има възможност да продава по-бързо от своя конкурент; ако единият прилага повече от другия методи, които съкращават работния период и т. н.), пак различие в оборота на различните индивидуални капитали, намиращи се в един и същ отрасъл.

Една от причините, които постоянно предизвикват разлика във времето на продажбата, а оттам и във времето на оборота изобщо, е отдалечеността на пазара, където стоката се продава, от мястото на нейното произвеждане. През цялото време на своето пътешествие до пазара капиталът остава обвързан в състояние на стоков капитал; ако се произвежда по поръчка — до момента на предаването ѝ; ако не е по поръчка, към времето на пътуването до пазара се присъединява и времето, през което стоката се намира на пазара в очакване да бъде продадена. Подобряването на съобщителните и транспортните средства съкращава абсолютно периода на странстването на стоките, но не премахва произтичащото от това странстване относително различие във времето на обръщението на различните стокови капитали или дори на различните части на един и същ стоков капитал, странстващи към различни пазари. Например усъвършенстваните платноходни и парни кораби, които съкращават времето на превоза, го съкращават както до близките, така и до отдалечените пристанища. Относителната разлика остава, макар често да се намалява. Но вследствие на развитието на транспортните и съобщителните средства относителните различия могат да се изменят по такъв начин, който не съответства на географските разстояния. Например железница, която води от мястото на производството до някакъв главен вътрешен център на населението, може да направи един географски близък вътрешен пункт, до който няма железница, абсолютно или относително по-отдалечен в сравнение с географски по-далечния; също така може по същата причина да се изменя дори относителното разстояние на местата на производството от по-големите пазари за пласмент, с което се обяснява западането на стари и възникването на нови производствени центрове с изменени транспортни и съобщителни средства. (Към това се прибавя и относително по-голямата евтиния на транспорта на далечни разстояния в сравнение с късите.) Едновременно с развитието на транспортните средства нараства не само бързината на придвижването и вследствие на това се намалява пространствената отдалеченост във време. Развива се не само масата на съобщителните средства, така че например едновременно много кораби заминават за едно и също пристанище, няколко влака едновременно се движат между два пункта по различни линии, но например товарни кораби в различни дни на седмицата се отправят от Ливърпул за Ню Йорк или товарни влакове в различни, часове на денонощието се движат от Манчестър за Лондон. Вследствие на това последно обстоятелство при дадена превозоспособност на транспортните средства абсолютната бързина — следователно и съответната част от времето на обръщението — наистина остава непроменена. Но последователни количества стоки могат да се отправят през по-кратки последователни интервали и по този начин да постъпват на пазара последователно, без да се натрупват във вид на потенциален стоков капитал, който чака изпращане на големи маси. Поради това и обратният приток се разпределя на по-кратки последователни периоди от време, така че постоянно една част се превръща в паричен капитал, докато другата извършва обръщение във вид на стоков капитал. Чрез това разпределение на обратния приток на няколко последователни периоди се съкращава и времето на обръщението, а оттам и оборотът. Преди всичко в по-голяма или по-малка степен се развива интензивността на функционирането на транспортните средства; например броят на влаковете по една железопътна линия се увеличава, от една страна, в степента, в която едно производствено място произвежда все повече, превръща се в по-крупен производствен център, и при това се увеличава по посока на вече съществуващия пазар за пласмент, следователно по посока на големите центрове на производство и население, на пристанищата, през които минава износът и т. н. Но, от друга страна, тази особена леснина на съобщенията и ускореният чрез това оборот на капитала (доколкото той се обуславя от времето на обръщението) предизвиква, обратното, ускорена концентрация, от една страна, на производствения център, от друга — на неговия пазар. С ускорената по този начин концентрация на човешки и капиталови маси в дадени пунктове расте концентрирането на тези капиталови маси в по-малко ръце. В същото време става ново предвижване и преместване на местата на производството и на пазарите вследствие на измененията на тяхното относително положение — в резултат на измененията в съобщителните средства. Едно производствено място, което е имало особени предимства поради положението си на някакво шосе или канал, се оказва сега край едно-единствено железопътно разклонение, което функционира само на сравнително големи интервали, докато друго място, което е лежало съвсем настрана от главните пътища, сега се е оказало във възлов пункт на няколко линии. Второто място се развива, първото запада. По този начин изменението на транспортните средства води до местни различия във времето на обръщението на стоките, в условията на покупките и продажбите и т. н., или иначе разпределя съществуващите вече местни различия. Важността на това обстоятелство за оборота на капитала се проявява в споровете между представителите на търговците и на промишлениците от различните места с управленията на железниците. (Виж например цитираната по-горе Синя книга „Railway Committee“.)

Всички производствени отрасли, които по характера на своите продукти са предназначени главно за местен пласмент, като например пивоварните, се развиват по тази причина до най-големи размери в главните населени центрове. По-бързият оборот на капитала отчасти уравновесява тук по-голямата скъпотия на някои условия на производството, мястото за строеж и пр.

Ако, от една страна, с прогреса на капиталистическото производство развитието на транспортните и съобщителните средства съкращава времето на обръщението за дадено количество стоки, същият този прогрес и създаващите се с развитието на транспортните и съобщителните средства възможности довеждат до необходимостта да се работи за все по-далечни пазари, с една дума, за световния пазар. Масата на намиращите се на път стоки и пътуващи за далечни пунктове необикновено нараства, поради това абсолютно и относително нараства и онази част от обществения капитал, която постоянно остава за по-дълго време в стадия на стоковия капитал, в пределите на времето на обръщението. С това расте и онази част от общественото богатство, която, вместо да служи непосредствено като средство за производство, се изразходва за транспортни и съобщителни средства и за необходимия за тяхното функциониране основен и оборотен капитал.

Относителната продължителност на пътуването на стоката от мястото на производството до мястото на пласмента предизвиква различие не само в първата част на времето на обръщението, във времето на продажбата, но и във втората част, в обратното превръщане на парите в елементи на производителния капитал, във времето на покупката. Например стоката пътува за Индия. Това продължава например четири месеца. Да приемем, че времето на продажбата = 0, т. е. че стоката се изпраща по поръчка и се плаща при доставянето на стоката на агента на производителя. Изпращането на парите обратно (тук е безразлично в каква форма се изпращат те), трае също четири месеца. Така че общо минават осем месеца, преди същият капитал да може отново да функционира като производителен капитал и следователно преди да може да се възобнови същата операция. Предизвикваните по този начин различия в оборота образуват едно от материалните основания за различните срокове на кредита, тъй както морската търговия например във Венеция и Генуа съставлява изобщо един от източниците на самата кредитна система.

„Кризата в 1847 г. даде на банките и търговските фирми от онова време възможност да съкратят сроковете за плащане на менителници от Индия и Китай (времето за пътуване на менителници между тези страни и Европа) от 10 месеца след издаването на 6 месеца след предявяването и сега, след изминаването на 20 години, с ускоряването на съобщенията и въвеждането на телеграфа стана необходимо по-нататъшно съкращаване от 6 месеца след предявяване на 4 месеца след издаването като първа крачка към 4 месеца след предявяването. Плаването на платноходен кораб от Калкута до Лондон около нос Добра Надежда продължава средно по-малко от 90 дни. Срокът четири месеца след предявяване би бил равнозначен приблизително на 150 дни път. Сегашният срок от 6 месеца след предявяване се равнява приблизително на 210 дни път“ („Economist“, London, 16 юни 1866 г.). —

Напротив:

„Бразилският срок за плащане все още се определя на два или три месеца след предявяване, менителници от Антверпен (срещу Лондон) се теглят за три месеца след издаването, и дори Манчестър и Бредфорд теглят менителници срещу Лондон за три месеца и за по-дълги срокове. По мълчаливо съгласие на търговеца се предоставя по този начин достатъчна възможност да реализира своята стока, ако не по-рано, то все пак около времето, когато изтича срокът на теглените срещу него менителници. Поради това срокът на индийските менителници не е прекомерно голям. Индийските произведения, които се продават в Лондон в повечето случаи със срок на плащането три месеца, не могат да бъдат реализирани, ако се прибави и известно време за продажбата, в много по-кратък срок от пет месеца, при това още пет месеца средно минава между закупуването в Индия и предаването в английските складове. Тук имаме период от десет месеца, докато срокът на издадените срещу стоките менителници не надхвърля седем месеца“ („Economist“, London, 30 юни 1866 г.).

„На 2 юли 1866 г. пет големи лондонски банки, които имат сношения главно с Индия и Китай, както и парижката Comptoir d’Escompte заявиха, че от 1 януари 1867 г. техните банкови клонове и агенции в Изтока ще купуват и продават само такива менителници, които се издават за не повече от четири месеца след предявяване“ („Economist“, London, 7 юли 1866 г.).

Това понижение обаче не успя и трябваше да бъде отменено. {Оттогава насам Суецкият канал революционизира всичко това.}

Разбира се, при по-продължително време на обръщението на стоките се увеличава рискът за изменение на цените на стоките, тъй като се удължава периодът, в който може да настъпи изменение на цените.

Разлика във времето на обръщението — отчасти индивидуална разлика между различни отделни капитали от един и същ производствен отрасъл, отчасти разлика между различни отрасли в зависимост от различните платежни срокове, когато не се плаща веднага в брой — произтича от различните платежни срокове при покупката и продажбата. Ние няма да се спираме тук по-подробно на този важен за кредитното дело пункт.

Различия във времето на оборота произтичат и от големината на сделките за доставки, нарастващи паралелно с размерите и мащаба на капиталистическото производство. Договорът за доставка, като сделка между купувач и продавач, представлява операция, която се отнася до пазара, до сферата на обръщението. Произтичащите оттук различия във времето на оборота произтичат следователно от сферата на обръщението, но те се отразяват непосредствено върху сферата на производството, и при това независимо от платежните срокове и другите условия на кредита, следователно и при плащане в брой. Например каменните въглища, памукът, преждата и т. н. са делими продукти. Всеки ден дава своето количество готов продукт. Но ако фабрикантът-предач или притежателят на рудници поеме доставки на такава маса продукти, която изисква да кажем четириседмичен или шестседмичен период на следващи един след друг работни дни, то по отношение на продължителността на времето, за което трябва да се авансира капитал, положението е същото, както ако в този трудов процес би бил въведен непрекъснат работен период от четири или шест седмици. Тук, разбира се, се приема, че цялата поръчана маса от продукт трябва да бъде доставена наведнъж или пък че тя ще бъде платена едва след като бъде доставена. По този начин всеки ден, взет отделно, е доставил своето определено количество готов продукт. Но тази готова маса винаги е само част от масата, която трябва да се достави по договора. В този случай, ако готовата част на поръчаната стока вече не се намира в производствения процес, тя все пак лежи в склада само като потенциален капитал.

Да преминем сега към втория период от времето на обръщението: към времето на покупката, или към периода, през който капиталът от парична форма отново се превръща в елементи на производителния капитал. През този период той трябва по-дълго или по-късо време да остава в своето състояние на паричен капитал, следователно известна част от целия авансиран капитал трябва непрекъснато да се намира в състояние на паричен капитал, макар тази част да се състои от постоянно сменяващи се елементи. В едно определено предприятие от целия авансиран капитал трябва да се намират във формата на паричен капитал например n x 100 ф. ст., така че, докато всички съставни части на тези n x 100 ф. ст. непрекъснато се превръщат в производителен капитал, тази сума все пак постоянно отново се попълва от притока от обръщението, от реализирания стоков капитал. По този начин определена част от стойността на авансирания капитал постоянно се намира в състояние на паричен капитал, следователно във форма, отнасяща се не към сферата на неговото производство, а към сферата на неговото обръщение.

Ние вече видяхме, че получаващото се вследствие на отдалечеността на пазара удължаване на времето, в което капиталът остава обвързан във формата на стоков капитал, направо предизвиква закъсняване на обратния приток на пари, следователно забавя и превръщането на капитала от паричен капитал в производителен капитал.

Освен това, що се отнася до закупуването на стоките, ние видяхме (гл. VI) как времето за покупка, по-голямата или по-малка отдалеченост от главните източници за набавяне на суров материал заставя да се купува суров материал за по-дълги периоди и да се пази той годен за употреба във вид на производителен запас, във вид на скрит, или потенциален производителен капитал, как следователно тези обстоятелства, при един и същ мащаб на производството, увеличават масата на капитала, който трябва да се авансира наведнъж, и времето, за което той трябва да се авансира.

По подобен начин влияят в различните отрасли на производството периодите — по-къси или по-дълги, — през които на пазара се хвърлят по-големи маси суров материал. Така например в Лондон всеки три месеца се произвеждат големи търгове с публично наддаване за вълна, които оказват решаващо влияние върху целия пазар на вълната; обратното, пазарът на памука се възобновява от реколта на реколта, общо взето, непрекъснато, макар и не винаги равномерно. Такива периоди определят главните срокове на закупките на този суров материал и по-специално влияят върху спекулативните покупки, обуславящи повече или по-малко продължителни авансирания на тези елементи на производството — влияят точно така, както природата на произведените стоки въздейства върху спекулативното, умишлено, повече или по-малко продължително задържане на продукта във формата на потенциален стоков капитал.

„И така, селският стопанин също трябва да бъде до известна степен спекулант и поради това да се въздържа от продажбата на своите продукти съобразно с обстоятелствата на времето.“

Следват някои общи правила:

„Между това при пласирането на продукта най-главното зависи все пак от лицето, от самия продукт и от мястото. Когато човек освен пресметливост и щастие (!) има и достатъчен капитал, не бива да го виним, ако той при необикновено ниски цени остави събраните от него зърнени храни да полежат дори и цяла година; напротив, комуто не достига капитал или изобщо (!) спекулативен дух, той ще се стреми да получи текущите средни цени и следователно ще трябва да продава, щом му се отдаде случай. Ако се остави вълната да лежи повече от година, това почти винаги носи само вреда, докато зърнените храни и маслодайните семена могат да бъдат съхранявани няколко години без вреда за техните свойства или доброкачественост. Такива продукти, които обикновено са подложени на силни колебания в цената за кратки периоди от време като например маслодайните семена, хмелът, кардировъчните шишарки и пр., с пълно право се оставят да лежат през годините, когато техните цени стоят по-ниско от производствените им цени. Най-малко може да се бави продажбата на такива предмети, които изискват всекидневен разход за тяхното държане, като угоения добитък, или които могат да се развалят като плодовете, картофите и т. н. В някои райони продуктът през известно време на годината се продава средно по най-ниска, в друго време, напротив, по най-висока цена. Така например средната цена на зърнените храни около Мартиновден в някои места е по-ниска, отколкото между рождество и пасхата. Освен това в други места някои продукти могат да се продадат добре само в известно време, като например вълната на панаирите за вълна в такива места, в които освен на панаирите търговията с вълна обикновено е нищожна и т. н.“ (Kirchhof, стр. 302).

При разглеждане на втората половина от времето на обръщението, през което парите отново се превръщат в елементи на производителния капитал, трябва да се има предвид не само това превръщане само по себе си, не само времето, през което парите успяват да се върнат обратно в зависимост от отдалечеността на пазара, където се продава продуктът; трябва преди всичко да се вземат под внимание и размерите на онази част от авансирания капитал, която постоянно трябва да се намира в парична форма, в състояние на паричен капитал.

Като оставим настрана всякаква спекулация, размерът на закупките на онези стоки, които постоянно трябва да са налице като производствен запас, зависи от сроковете на възобновяването на този запас, следователно от обстоятелства, които на свой ред зависят от пазарните условия и поради това са различни за различните сурови материали и т. н.; следователно тук трябва от време на време да се авансират пари наведнъж в по-големи количества. Съответно на оборота на капитала парите текат обратно по-бързо или по-бавно, но винаги на части. Част от тях също така постоянно отново се изразходва през кратки интервали от време — именно онази част, която отново се превръща в работна заплата. Но друга част, подлежаща на обратно превръщане в суров материал и пр., трябва по-дълго време да се натрупва като резервен фонд, който служи за покупки или за плащане. Следователно тази част съществува във форма на паричен капитал, макар размерът, в който тя съществува като такава, постоянно да се изменя.

В следващата глава ще видим как други обстоятелства — произтичащи било от производствения процес или от процеса на обръщението — правят необходимо определен дял от авансирания капитал да се намира в парична форма. Но изобщо трябва да се отбележи, че икономистите са твърде склонни да забравят, че част от необходимия в предприятието капитал не само последователно преминава през трите форми: паричен капитал, производителен капитал и стоков капитал, но че различните негови части постоянно съществуват една до друга в тези три форми, макар относителната величина на тези части постоянно да се изменя. Икономистите забравят именно онази част, която постоянно съществува като паричен капитал, макар тъкмо това обстоятелство да е много нужно за разбиране на буржоазното стопанство, а поради това налага да се съобразяват с него и в практиката.