Съдържание на „Капиталът. Втори том.“

КАРЛ МАРКС

Капиталът. Книга II.

Процесът на обръщението на капитала

1885

Издаден под редакцията на Фридрих Енгелс

ОТДЕЛ ПЪРВИ
Метаморфозите на капитала
и техният кръгооборот

Глава четвърта
Трите фигури на процеса на кръгооборота

Ако обозначим с Обр целия процес на обръщението, трите фигури могат да бъдат изобразени така:

I. П—С...Пр...С'—П'

II. Пр...Обр...Пр

III. Обр...Пр (С')

Ако вземем и трите форми заедно, всички предпоставки на процеса изглеждат като негов резултат, като произведена от самия него предпоставка. Всеки момент се явява като изходен пункт, преходен пункт и пункт на възвръщане. Цялостният процес се представя като единство на процеса на производството и процеса на обръщението: процесът на производството става посредстващо звено в процеса на обръщението и обратно.

За всичките три кръгооборота общо е следното: нарастването на стойността като определяща цел, като движещ мотив. В I това е изразено в самата форма. Форма II започва с Пр, със самия процес на нарастването на стойността. В III кръгооборотът започва с нараснала стойност и завършва с отново нараснала стойност, дори ако движението се повтаря в предишния мащаб.

Доколкото С—П е за купувача П—С, а П—С за продавача — С—П, обръщението на капитала представлява само обикновена метаморфоза на стоката и важат развитите за нея закони (книга I, глава III, 2) относно масата на намиращите се в обръщение пари. Но ако не се придържаме към тази формална страна, а разглеждаме реалната връзка между метаморфозите на различните индивидуални капитали, следователно по същество връзката между кръгооборотите на индивидуалните капитали, като връзка между частичните движения в процеса на възпроизводството на целия обществен капитал, тази връзка не може да се обясни с простата смяна на форми на пари и стока.

В постоянно въртящ се кръг всеки пункт е едновременно и изходен пункт, и пункт на възвръщане. Ако прекъснем въртенето, не всеки изходен пункт е пункт на възвръщане. Така ние видяхме, че не само всеки отделен кръгооборот предполага (implicite) другия, но че и повторението на кръгооборота в една форма предполага описването на кръгооборота в другите форми. По такъв начин цялото различие се представя като чисто формално или даже чисто субективно различие, съществуващо само за наблюдателя.

Доколкото всеки от тези кръгообороти се разглежда като отделна форма на движението, в която се намират различни индивидуални промишлени капитали, дотолкова и това различие съществува винаги като индивидуално различие. А в действителност всеки индивидуален промишлен капитал се намира и в трите кръгооборота едновременно. Трите кръгооборота, формите на възпроизводството и на трите вида капитал, непрекъснато протичат редом един до друг. Така например част от капиталовата стойност, функционираща сега като стоков капитал, се превръща в паричен капитал, а друга част в същото време излиза от процеса на производството и влиза в обръщението като нов стоков капитал. По този начин постоянно се описва кръговата форма С...С' ; също и двете други форми. Възпроизводството на капитала във всяка от неговите форми и във всеки от неговите стадии се извършва също така непрекъснато, както и метаморфозата на тези форми и последователното преминаване през трите стадия. Следователно тук целият кръгооборот е действително единство на трите негови форми.

В нашето изследване се подразбираше, че цялата капиталова стойност в пълния си размер действа изцяло ту като паричен капитал, ту като производителен капитал, ту като стоков капитал. Така напр. 422 ф. ст. първо се намираха у нас изцяло във вид на паричен капитал, после пак в пълния си размер се превърнаха в производителен капитал и, най-после, станаха стоков капитал: прежда на стойност 500 ф. ст. (в това число 78 ф. ст. принадена стойност). Различните стадии образуват тук същия брой прекъсвания. Например, докато 422 ф. ст. продължават да се намират в парична форма, т. е. докато не са извършени покупките П—С (Р+ Сп), целият капитал съществува и функционира само като паричен капитал. Щом той се превърне в производителен капитал, той вече не функционира нито като паричен капитал, нито като стоков капитал. Целият процес на неговото обръщение се прекъсва, тъй както, от друга страна, се прекъсва целият процес на неговото производство, когато той във вид на П или във вид на С' — функционира в един от двата стадия на обръщението, следователно в този случай кръгооборотът Пр...Пр би представлявал не само периодично възобновяване на производителния капитал, но и прекъсване на неговите функции — процеса на производството, — докато не бъде изминат процесът на обръщението; вместо да се извършва непрекъснато, производството би вървяло по такъв начин със скокове и би се възобновявало едва след неопределени по продължителност промеждутъци от време в зависимост от това, колко бързо или бавно протичат двата стадия на процеса на обръщението. Така е напр. у китайския занаятчия, който работи само по поръчка на клиенти и прекъсва производствения процес, докато не получи нови поръчки.

В действителност казаното важи за всяка намираща се в движение отделна част на капитала и всички части на капитала последователно извършват това движение. Например 10 000 фунта прежда представляват седмичният продукт на някой предач. Тези 10 000 фунта прежда изцяло излизат от сферата на производството и влизат в сферата на обръщението; цялата съдържаща се в тях капиталова стойност трябва да се превърне в паричен капитал и докато тя се намира във формата на паричен капитал, не може отново да влезе в процеса на производството; предварително тя трябва да влезе в обръщението и отново да се превърне в елементите на производителния капитал Р+Сп. Процесът на кръгооборота на капитала е постоянно прекъсване, напускане на един стадий, встъпване в следващия, сваляне от себе си една форма, съществуване в друга форма; всеки от тези стадии не само обуславя другия, но в същото време го и изключва.

Но непрекъснатостта е характерен признак на капиталистическото производство и е обусловена от техническата основа на последното, макар не винаги да е безусловно постижима. Да видим как става работата в действителност. Например, докато 10 000 фунта прежда излизат като стоков капитал на пазара и извършват своето превръщане в пари (били тези пари платежно средство, покупателно средство или даже сметни пари), тяхното място в процеса на производството се заема от нов памук, въглища и т. н.; следователно, тук вече се е извършило обратното превръщане от парична и стокова форма във формата на производителен капитал, който започва, своята функция като такъв; докато в същото време първите 10 000 фунта прежда се превръщат в пари, по-рано произведените 10 000 фунта прежда преминават вече втория стадий на своето обръщение и отново се превръщат от пари в елементи на производителния капитал. Всички части на капитала последователно извършват процесите на кръгооборота, намират се едновременно в различни стадии на този последния. По този начин промишленият капитал, извършвайки непрекъснато своя кръгооборот, се намира едновременно във всички стадии на последния и в съответстващи на тих различни функционални форми. За онази част, която за пръв път се превръща от стоков капитал в пари, се открива кръгооборотът С'...С', докато за промишления капитал, като за намиращо се в движение цяло, кръгооборотът С'...С' е вече преминат. С едната ръка парите се авансират, с другата се получават; откриването на кръгооборота П...П' в единия пункт е в същото време възвръщане на пари в друг пункт. Същото е и с производителния капитал.

Поради това действителният кръгооборот на промишления капитал в своята непрекъснатост представлява не само единство на процеса на обръщението и процеса на производството, но и единство и на трите му кръгооборота. Но такова единство той може да бъде само доколкото всяка от различните части на капитала може последователно да изминава следващите една след друга фази на кръгооборота и да преминава от една фаза, от една функционална форма в друга; доколкото следователно промишленият капитал, като съвкупност на тези части, се намира едновременно в различните фази и функции и по този начин едновременно описва и трите кръгооборота. Следването на една част след друга е обусловено тук от съществуването на частите редом една до друга, т. е. от делението на капитала. Така напр. в разчленената фабрична система продуктът постоянно се намира в различни степени на процеса на своето образуване и постоянно преминава от една фаза на производството в друга. Тъй като индивидуалният промишлен капитал представлява определена величина, която зависи от средствата на капиталиста и се определя от известен минимум за всеки отрасъл на промишлеността, то при неговото деление трябва да се съблюдават определени числени пропорции. Величината на наличния капитал обуславя размерите на процеса на производството, неговите размери определят размера на стоковия и паричния капитал, доколкото те функционират наред с процеса на производството. Съвместното съществуване на разните части на капитала, което обуславя непрекъснатостта на производството, е възможно обаче само поради движението на частите на капитала, при което те една след друга преминават различните стадии на кръгооборота. Самото съществуване на едни части на капитала наред с други е само резултат на тяхното следване една след друга. Така например, ако движението С'—П' спре за една част, ако стоката стане непродаваема, кръгооборотът на тази част се прекъсва и тя не се замества със средствата за нейното производство; функционалното изменение на следващите части, излизащи като С' от производствения процес, се спъва от техните предшественици. Ако това продължава известно време, производството се ограничава и целият процес спира. Всяко спиране на последователното движение на частите нарушава реда на тяхното съществуване една до друга; всяко спиране в един стадий влече след себе си по-голямо или по-малко спиране в целия кръгооборот не само на онази част на капитала, движението на която е спряло, но и в кръгооборота на целия индивидуален капитал.

Следващата форма, в която се представя процесът, е последователността на фазите: преминаването на капитала в нова фаза се обуславя от това, че капиталът напуска друга фаза. Затова именно всеки отделен кръгооборот има както за изходен пункт, така и за пункт на възвръщане една от функционалните форми на капитала. От друга страна, процесът като цяло действително представлява единство от трите кръгооборота, представляващи различните форми, в които непрекъснатостта на процеса намира израз. Цялостният кръгооборот по отношение на всяка функционална форма на капитала се представя като неин специфичен кръгооборот, и при това всеки от тези кръгообороти обуславя непрекъснатостта на целия процес: кръговото движение на една функционална форма обуславя кръговото движение на другите. За целия процес на производството, особено за обществения капитал, е необходимо условие процесът на производството да бъде в същото време процес на възпроизводство, а следователно и процес на кръгооборота на всеки от неговите моменти. Различните части на капитала последователно пробягват различните стадии и функционални форми. Благодарение на това всяка функционална форма, макар в нея да намират израз все нови и нови части на капитала, извършва едновременно с другите свой собствен кръгооборот. Една част от капитала, която обаче винаги се изменя, постоянно се възпроизвежда, съществува във вид на стоков капитал, който се превръща в пари; друга част е във вид на паричен капитал, който се превръща в производителен капитал, трета част — във вид на производителен капитал, който се превръща в стоков капитал. Постоянната наличност на всичките три форми се постига чрез това, че целият капитал в своя кръгооборот пробягва именно тези три фази.

Следователно капиталът като цяло едновременно се намира в своите различни фази, пространствено разположени една до друга. Но всяка част постоянно преминава по ред от една фаза, от една функционална форма в друга и по този път последователно функционира във всички форми. По този начин тези форми са текущи форми, чиято едновременност се опосредства от тяхната последователност. Всяка форма следва след другата и я предшества, така че възвръщането на една част на капитала към една форма е обусловено от възвръщането на друга част към друга форма. Всяка част непрестанно извършва свой собствен оборот, но в тази форма се намира всеки път друга част на капитала и тези отделни обороти образуват само едновременни и последователни моменти на цялостния процес.

Само в единството на трите кръгооборота се осъществява непрекъснатостта на целия процес вместо изобразената по-горе прекъснатост. Целият обществен капитал винаги притежава тази непрекъснатост и неговият процес винаги представлява единство на трите кръгооборота.

За индивидуалните капитали непрекъснатостта на възпроизводството понякога повече или по-малко се нарушава. Първо, често в различни периоди масите от стойност биват разпределени по различните стадии и функционални форми в неравни части. Второ, тези части, в зависимост от характера на произвежданата стока, следователно в зависимост от специфичната сфера на производството, в която е вложен капиталът, могат да се разпределят различно. Трето, непрекъснатостта може в по-голяма или по-малка степен да се нарушава в такива отрасли на производството, които зависят от годишното време — било вследствие на природните условия (земеделие, лов на херинги и пр.), или пък вследствие на условни обстоятелства, като например при така наричаните сезонни работи. Най-редовно и еднообразно протича процесът във фабриката и в минното дело. Но това различие на отраслите на производството не предизвиква различие в общите форми на процеса на кръгооборота.

Капиталът като самонарастваща стойност обхваща не само класови отношения, не само определен характер на обществото, който почива на това, че трудът съществува като наемен труд. Капиталът е движение, процес на кръгооборот, който преминава различни стадии и сам на свой ред включва в себе си три различни форми: на процеса на кръгооборота. Поради това капиталът може да бъде разбран само като движение, а не като нещо в покой. Онези, които разглеждат самостоятелното съществуване на стойността само като абстракция, забравят, че движението на промишления капитал е тази абстракция in actu^*1. Стойността преминава тук през различни форми, извършва различни движения, в които тя се запазва, и в същото време нараства, увеличава се. Тъй като имаме тук работа преди всичко само с формата на движението, няма да разглеждаме онези революции, които капиталовата стойност може да претърпява в процеса на своя кръгооборот; обаче ясно е, че въпреки всички революции в стойността, капиталистическото производство съществува и може да продължава своето съществуване само докато капиталовата стойност нараства, т. е. докато тя, като стойност, станала самостоятелна, извършва процеса на своя кръгооборот; следователно докато стойностните революции по един или друг начин се преодоляват и неутрализират. Движенията на капитала се явяват като действия на отделния промишлен капиталист по такъв начин, че той функционира като купувач на стоки и труд, като продавач на стоки, като производителен капиталист и следователно със своята дейност обслужва кръгооборота. Ако се извършва революция в стойността на обществения капитал, може да се случи индивидуалният капитал на даден капиталист да не се справи с преврата и да загине, тъй като той не е в състояние да спази условията на това движение на стойността. Колкото по-резки и чести стават революциите в стойността, толкова повече автоматичното, действащо със силата на стихиен природен процес движение на станалата самостоятелна капиталова стойност тържествува над предвидливостта и пресмятанията на отделния капиталист, толкова повече течението на нормалното производство се подчинява на ненормалната спекулация, на толкова по-голяма опасност се подлага съществуването на отделните капитали. По този начин тези периодични революции в стойността потвърждават това, което привидно следва да опровергаят: стойността, като капитал, придобива самостоятелно съществуване, което тя запазва и укрепва посредством своето движение.

Това редуване на метаморфозите на намиращия се в движение капитал включва в себе си постоянното изравняване на извършилите се в кръгооборота изменения на величината на стойността на капитала с първоначалната стойност. Ако придобиването на самостоятелност от стойността по отношение на силата, създаваща стойността, по отношение на работната сила, започва в акта П—Р (купуването на работна сила) и се осъществява в процеса на производството като експлоатация на работната сила, то това придобиване на самостоятелност от стойността не се появява отново в онзи кръгооборот, в който пари, стока, елементи на производството са само редуващи се форми на капиталовата стойност, извършваща процес на движение, в което предишната величина на стойността се изравнява със сегашната изменена величина на стойността на капитала.

„Стойността — казва Бейли в опровержение на това, че стойността придобива самостоятелно съществуване, което характеризира капиталистическия начин на производство и което той, Бейли, разглежда като илюзия на някои икономисти, — стойността е съотношение между едновременно съществуващи стоки, тъй като само такива стоки могат да се разменят една срещу друга“^[31].

Той казва това като довод против сравнението на стокови стойности в различни периоди, сравнение, което — щом паричната стойност за всеки период е фиксирана — е равносилно само на съпоставяне на разходите за труд, необходим в различните периоди за произвеждане на стоки от един и същ вид. Това мнение произтича от неговата обща погрешна представа, съгласно която разменната стойност е равна на стойността и формата на стойността е самата стойност; че следователно стокови стойности не могат да се сравняват, ако те активно не функционират като разменни стойности, т. е. ако те не могат реално да се разменят една срещу друга. Следователно той никак не подозира, че стойността функционира като капиталова стойност или като капитал само доколкото тя в различните фази на своя кръгооборот, които никак не съвпадат по време, а следват една след друга, остава тъждествена сама на себе си и сама със себе си се сравнява.

За да се запази чиста формулата на кръгооборота, не е достатъчно да се приеме, че стоките се продават по тяхната стойност, но и че това става при равни други условия. Да вземем например формата Пр...Пр независимо от всякакви революции в техниката на производствения процес, които могат да обезценят производителния капитал на определен капиталист; независимо също и от всяко обратно въздействие, което изменението на елементите на стойността на производителния капитал може да окаже върху стойността на наличния стоков капитал, при което тази стойност може да се увеличи или намали, ако има запас от такъв капитал. Нека С', 10 000 фунта прежда, бъдат продадени по тяхната стойност за 500 ф. ст.; 8440 фунта прежда = 422 ф. ст., заменят съдържащата се в С' капиталова стойност. Но ако стойността на памука, каменните въглища и т. н. е пораснала (ние тук не вземаме под внимание обикновените колебания на цените), то може би тези 422 ф. ст. да се окажат недостатъчни, за да възстановят напълно елементите на производителния капитал; необходим е добавъчен паричен капитал — обвързва се паричен капитал. Обратното, ако тези цени падат, освобождава се паричен капитал. Процесът протича напълно нормално само когато стойностните отношения остават постоянни; фактически той се извършва нормално, докато в повторението на кръгооборота нарушенията се изглаждат; колкото по-големи са нарушенията, толкова по-голям паричен капитал трябва да притежава промишленият капиталист, за да има възможност да изчака тяхното уравновесяване; и тъй като с развитието на капиталистическото производство се разширяват и мащабите на всеки индивидуален производствен процес, а заедно с това расте минималната величина на авансирания капитал, това обстоятелство се присъединява към редицата други, по силата на които функцията на промишления капиталист става все повече монопол на отделни или асоциирани крупни парични капиталисти.

Тук следва да отбележим, че ако става изменение на стойността на елементите на производството, проявява се разлика между форма П...П', от една страна, и форма Пр...Пр и С'...С', от друга страна.

В П...П', като формула на нововлагания капитал, който отначало се явява като паричен капитал, при спадане на стойността на средствата за производство, като например суровини, спомагателни материали и т. н., за откриване на предприятия с известни размери ще бъде нужен по-малък разход на паричен капитал от онзи, който е бил необходим преди спадането, тъй като размерите на производствения процес (при неизменящо се равнище на развитието на производителните сили) зависят от масата и размера на средствата за производство, с които може да се справи дадено количество работна сила; но тези размери не зависят нито от стойността на средствата за производство, нито от стойността на работната сила (последната оказва влияние само върху величината на нарастването на стойността). Обратното, ако стойността на онези елементи на производството на стоките, които са елементи на производителния капитал, се повишава, за основаването на предприятие с дадени размери ще бъде нужен повече паричен капитал. И в двата случая се засяга само величината на паричния капитал, който трябва наново да се вложи; в първия случай паричен капитал се оказва в излишък, във втория паричен капитал се обвързва, ако в даден производствен отрасъл прирастът на нови индивидуални промишлени капитали става по обичайния начин.

Кръгооборотите Пр...Пр и С'...С' се представят във вид на П...П' само доколкото движението на Пр и С' е в същото време натрупване, значи доколкото добавъчно п, пари, се превръща в паричен капитал. Но ако се остави това настрана, изменението на стойността на елементите на производителния капитал се отразява на тях не както на П...П'; ние и тук не вземаме предвид обратното въздействие, оказано от такова изменение на стойността върху съставните части на капитала, намиращи се в процес на производство. На непосредствено въздействие се подлага в този случай не първоначалният разход, а промишленият капитал, който се намира в процеса на своето възпроизводство, а не в своя пръв кръгооборот; влияние се оказва следователно на С'...С<^Р_Сп на обратното превръщане на стоковия капитал в елементите в неговото производство, доколкото тези елементи се състоят от стоки. При спадане на стойността (съответно при спадане на цените) са възможни три случая: процесът на производството се продължава в същите размери; в такъв случай се освобождава част от досегашния паричен капитал и става натрупване на паричен капитал, макар да не е налице нито действително натрупване (производство в разширен мащаб), нито подготвящото го и придружаващо го превръщане на п (принадената стойност) във фонд на натрупване; или, ако това допускат техническите пропорции, мащабът на производствения процес се разширява повече, отколкото това би станало при предишните условия; или пък се образуват по-значителни запаси от сурови материали и т. н.

При повишаване на стойността на елементите, които заместват стоковия капитал, става обратното. Възпроизводството се извършва тогава вече не в неговия нормален размер (напр. работи се по-малко време), или за да се продължава то в предишния размер, трябва да се вложи добавъчен паричен капитал (обвързване на паричен капитал); или паричният фонд на натрупването, ако има такъв, служи изцяло или отчасти не за разширяване на производствения процес, а за воденето му в предишния мащаб. И тук се обвързва паричен капитал, само с тази разлика, че в дадения случай добавъчният паричен капитал се взема не отвън, не от паричния пазар, а от средствата на самия промишлен капиталист.

Но при Пр...Пр, С'...С' могат да се срещнат обстоятелства, които внасят едно или друго изменение. Така напр., ако нашият памукопредач-фабрикант има голям запас памук (т. е. значителна част от неговия производителен капитал се намира във формата на запас от памук), част от неговия производителен капитал се обезценява вследствие на спадането на цената на памука; обратното, ако цените са се повишили, повишава се стойността на тази част от неговия производителен капитал. От друга страна, ако той е обвързал големи маси стойности във форма на стоков капитал, напр. в памучна прежда, при спадане на цените на памука се обезценява част от неговия стоков капитал, следователно изобщо част от неговия капитал, намиращ се в кръгооборот; при повишаване цените на памука става обратното. Най-после в процеса С—П—С<^Р_Сп става следното: ако актът С—П, реализацията на стоковия капитал, е станал преди изменението на стойността на елементите на С, то върху капитала се оказва влияние само, както е посочено в първия случай, а именно, във втория акт на обръщението П—С<^Р_Сп; ако пък това става преди завършването на процеса С—П, то при равни други условия спадането на цената на памука предизвиква съответно спадане на цената на преждата и, обратното, повишаването на цената на памука предизвиква повишаване на цената на преждата. Въздействието върху различните отделни капитали, вложени в един и същ производствен отрасъл, може да бъде твърде различно, в зависимост от разните обстоятелства, в които те се намират. Освобождаването и обвързването на паричен капитал могат да произлизат и от различия в продължителността на процеса на обръщението, следователно, от различия в бързината на обръщението. Обаче това се отнася вече до изучаването на оборота. Тук ни интересува само действителната разлика между П...П' и двете други форми на процеса на кръгооборота, което се проявява във връзка с изменението на стойността на елементите на производителния капитал.

В епохата на вече развит, следователно господстващ капиталистически начин на производство, в отдела на обръщението П-С<^Р_Сп по-голямата част от стоките, от които се състои Сп — средствата за производство, сама става чужд функциониращ стоков капитал. От гледна точка на продавача тук се извършва следователно С'—П', превръщане на стоков капитал в паричен капитал. Но това не важи абсолютно. Напротив. В процеса на своето обръщение, в което промишленият капитал функционира или като пари, или като стока, кръгооборотът на промишления капитал — било като паричен капитал, било като стоков капитал — се кръстосва с обръщението на стоки, произведени при най-разнообразни начини на обществено производство, доколкото последните са в същото време стоково производство. Все едно е дали стоките представляват продукт на производство, основано на робство, или продукт на производство на селяни (китайци, индийски райоти), на общинно производство (холандска Източна Индия), на държавно производство (като основаното на крепостна зависимост производство, което се е срещало в предишни епохи на руската история), или на производството на полудиви ловджийски народи и т. н.: на парите и стоките, във вид на които се проявява промишленият капитал, те противостоят като стоки и пари и влизат в кръгооборота на този последния, и в кръгооборота на включващата се в стоковия капитал принадена стойност, доколкото тя се изразходва като доход — следователно влизат в двете разклонения на обръщението на стоковия капитал. Характерът на производствения процес, чийто резултат са те, няма значение; като стоки те функционират на пазара и пак като стоки влизат в кръгооборота на промишления капитал, както и в обръщението на включващата се в него принадена стойност. Поради това всестранният характер на техния произход, съществуването на пазара като световен пазар, е отличителна черта на процеса на обръщението на промишления капитал. Каквото важи за чуждите стоки, важи и за чуждите пари, както стоковият капитал противостои на парите само като стока, така и тези пари по отношение на него функционират само като пари; парите функционират тук като световни пари.

Но тук е необходимо да отбележим две неща.

Първо. Стоките (Сп), щом е изпълнен актът П—Сп, престават да бъдат стоки и стават един от начините на съществуване на промишления капитал в неговата функционална форма като Пр, като производителен капитал. Но с това следите на техния произход се заличават; те продължават да съществуват само като форми на съществуване на промишления капитал, те са включени в състава на промишления капитал. Обаче остава в сила, че за тяхното възстановяване е необходимо тяхното възпроизводство и дотолкова капиталистическият начин на производство е обусловен от начини на производството, които лежат вън от неговия стадий на развитие. Но тенденция на капиталистическия начин на производство е по възможност да превръща всяко производство в стоково производство; главно средство за това е тъкмо въвличането на тези начини на производство в неговия процес на обръщение; а самото развито стоково производство вече е капиталистическо стоково производство. Проникването на промишления капитал навсякъде ускорява това превръщане, а заедно с него и превръщането на всички непосредствени производители в наемни работници.

Второ. Стоките, които влизат в процеса на обръщението на промишления капитал (тук спадат и необходимите средства за живот, в които се превръща за възпроизводството на работната сила променливият капитал, след като той е изплатен на работниците), какъвто и да е техният произход, каквато и да е обществената форма на създалия ги производствен процес, противостоят на самия промишлен капитал вече във формата на стоков капитал, на стоково- търговски или търговски капитал; а този последният по самата си природа обхваща стоки, произведени при всякакви начини на производство.

Както капиталистическият начин на производство предполага голям мащаб на производството, така той необходимо предполага и голям мащаб на пласмента, следователно предполага продажба на търговец, а не на отделни потребители. Доколкото самият този потребител е производителен потребител, т. е. промишлен капиталист, доколкото следователно промишленият капитал от един производствен отрасъл доставя средства за производство за друг производствен отрасъл, дотолкова (във форма на поръчка и т. н.) се извършва и непосредствена продажба на стоки от един капиталист на много други. Всеки промишлен капиталист е в това отношение непосредствен продавач, свой собствен търговец, какъвто впрочем той е и когато продава стоката на търговеца.

Стоковата търговия като функция на търговския капитал се предполага при капиталистическото производство и все повече се развива с развитието на последното. Следователно, илюстрирайки отделните страни на капиталистическия процес на обръщение, ние предполагаме наличността на стокова търговия; обаче при общия анализ на капиталистическия процес на обръщение предполагаме пряка продажба без посредничеството на търговеца, защото това последното замъглява различни моменти на движението.

Да се обърнем към Сисмонди, който представя нещата донякъде наивно:

„В търговията е зает също значителен капитал, който на пръв поглед не изглежда част от онзи капитал, за развитието на който писахме по-горе. Стойността на сукното, което изпълва магазините на търговеца на сукно, изглежда нещо различно от онази част на годишното производство, което богатият дава на бедния във вид на работна заплата, за да работи. Между това търговският капитал само е заместил онзи, за който досега говорихме. С цел колкото може по-добре да се изясни развитието на богатството, ние проследихме това развитие от момента на неговото [на богатството] възникване до момента на потреблението. Капиталът, зает например в производството на сукно, ни изглеждаше винаги еднакъв; обменен срещу дохода на потребителя, той се делеше само на две части: едната от тях във форма на печалба съставлява дохода на фабриканта, другата като работна заплата за времето, през което работниците са изработвали сукното, съставлява дохода на работника.

Обаче скоро видели, че за всички било по-изгодно; ако различните части на този капитал се заместват взаимно, така че ако за целия стокооборот между фабриканта и потребителя са достатъчни сто хиляди екю, тези сто хиляди се разпределят равномерно между фабриканта, търговеца на едро и търговеца на дребно. Първият може сега с помощта на една трета от капитала да произведе същото количество стока, което по-рано е произвеждал с помощта на целия капитал, защото сега, в момента, когато продуктът е изработен, намира много по-бързо търговеца като купувач, отколкото би намерил потребителя. Капиталът на търговеца на едро от своя страна се възстановявал много по-бързо чрез капитала на търговеца на дребно... Разликата между сумата на авансираната работна заплата и покупната цена, заплащана от последния потребител, съставлявала печалбата на капитала. Тя се разпределяла между фабриканта, търговеца на едро и търговеца на дребно, откак те разпределили своите функции помежду си. Резултатите се оказват същите, макар сега в работата да участват три лица и три вида капитал вместо един.“ („Nouveaux Principes“ I, стр. 159, 160).

„Всички те [търговците] косвено участвали в производството; защото производството, имайки за цел потреблението, не може да се смята за завършено, преди да доведе продукта до потребителя“ (пак там, стр. 157).

При разглеждане на общите форми на кръгооборота и изобщо в цялата тази втора книга ние под пари подразбираме метални пари, като оставяме настрана както символичните пари, простите стойностни знаци, представляващи само специалитет на известни държави, така и кредитните пари, които още не сме разгледали. Такава е първо, историческата последователност; кредитните пари не играят никаква или само незначителна роля в първоначалния период на капиталистическото производство. Второ, необходимостта от такава последователност теоретично се обосновава от това, че всички критически изследвания относно обръщението на кредитните пари, каквито са били предприемани досега от Тук и други, са ги заставяли отново и отново да се връщат към разглеждане на това, как биха изглеждали нещата на основата на чисто металното обръщение. Не трябва обаче да се забравя, че металните пари могат да функционират и като покупно средство, и като платежно средство. За опростяване в тази II книга ние, общо взето, ги вземаме само в първата функционална форма.

Процесът на обръщението на промишления капитал, който съставлява само част от процеса на неговия индивидуален кръгооборот, се определя от развитите по-рано (книга I, глава III) общи закони, доколкото той представлява само редица актове в пределите на общото стоково обръщение. Едно и също количество пари, например 500 ф. ст., въвлича последователно в обръщение толкова повече промишлени капитали (или индивидуални капитали, намиращи се във формата на стокови капитали), колкото по-бързо се обръщат парите, колкото по-бързо следователно всеки отделен капитал пробягва редицата свои стокови или парични метаморфози. Благодарение на това една и съща маса капиталова стойност изисква за своето обръщение толкова по-малко пари, колкото повече парите функционират като платежно средство — следователно в колкото по-голяма степен при заместването например на стоковия капитал със средствата за неговото производство трябва да се заплаща само разликата и колкото по-кратки са платежните срокове при изплащане например на работната заплата. От друга страна, ако приемем, че бързината на обръщението и всички други обстоятелства са неизменни, масата на парите, които трябва да се обръщат като паричен капитал, се определя от сумата на стоковите цени (цената, умножена на масата на стоките) или, ако са дадени масата и стойностите на стоките, от стойността на самите пари.

Но законите на общото стоково обръщение важат само доколкото процесът на обръщението на капитала образува редица актове на просто обръщение, но не доколкото тези актове съставляват функционално определени етапи на кръгооборота на индивидуални промишлени капитали.

За да си изясним това, най-добре ще бъде да разгледаме процеса на обръщението в неговата непрекъсната връзка, какъвто той се явява в двете форми:

Описание: image11

Процесът на обръщението (бил той във вид на С—П—С или във вид на П—С—П), като редица актове на обръщение изобщо, представлява само двете противоположни редици стокови метаморфози, от които всяка отделна метаморфоза на свой ред предполага противоположната метаморфоза на чуждата стока или на чуждите пари, противостоящи на дадената стока.

С—П от страната на стокопритежателя е П—С от страната па купувача; първата метаморфоза на едната стока в С—П е втора метаморфоза на другата стока, която се явява във вид на П; обратното става при П—С. Следователно онова, което беше показано по отношение на преплитането на стоковата метаморфоза на единия неин стадий с метаморфозата на друга стока на друг стадий, важи и за обръщението на капитала, доколкото капиталистът функционира като купувач и продавач, а неговият капитал поради това функционира като пари, противостоящи на чужда стока, или като стока, противостояща на чужди пари. Но това преплитане не е в същото време израз на преплитането на метаморфозите на капиталите.

Първо, както видяхме, П—С (Сп) може да представлява преплитане на метаморфозите на различни индивидуални капитали. Например преждата, стоковият капитал на фабриканта-памукопредач, отчасти се замества с въглища. Част от неговия капитал се намира в парична форма и от нея се превръща в стокова форма, докато капиталът на капиталистическия каменовъглищен промишленик се намира в стокова форма и поради това се превръща в парична форма; един и същ акт на обръщението тук представлява противоположни метаморфози на два (принадлежащи към различни производствени отрасли) промишлени капитали, следователно представлява преплитане на редицата от метаморфози на тези капитали. Обаче, както видяхме, Сп, в което се превръща П, не трябва непременно да бъде стоков капитал в категоричния смисъл, т. е. функционална форма на промишлен капитал, стоков капитал, който е произведен от капиталист. Тук всякога има на едната страна П—С, на другата страна С—П, но невинаги има преплитане на метаморфози на капитали. По-нататък, П—Р, купуването на работна сила, никога не е преплитане на метаморфози на капитали, тъй като макар и работната сила да е стока на работника, тя става капитал само след като е продадена на капиталиста. От друга страна, П' в процеса С'—П' не трябва да бъде непременно превърната форма на стоков капитал; то може да бъде осребряване на стоката работна сила (работна заплата) или на продукт, произведен от самостоятелен производител, от роб, крепостен селянин, община.

Но, второ, за изпълнение на функционално определената роля, която играе всяка метаморфоза, извършваща се в процеса на обръщението на индивидуалния капитал, съвсем не е необходимо тази метаморфоза да представлява съответстваща противоположна метаморфоза в кръгооборота на друг капитал — като, разбира се, приемаме, че цялото производство на световния пазар се води капиталистически. Например П' в кръгооборота Пр...Пр, което осребрява С', може да бъде на страната на купувача само осребряване на негова принадена стойност (ако стоката е предмет на потребление); или в П'—С'<^Р_Сп (където следователно капиталът влиза вече натрупан) П' за продавача на Сп може да встъпи в обръщението на неговия капитал само като възстановяване на авансирания от него капитал или дори и съвсем да не встъпи в обръщението на неговия капитал, ако П' се отклонява от последния като изразходване на доход.

Следователно въпросът, по какъв начин се заместват взаимно в процеса на обръщението различните съставни части на целия обществен капитал, по отношение на който отделните капитали са само самостоятелно функциониращи съставни части, този въпрос — било че става дума за капитала или за принадената стойност — не се разрешава с изследването на простите преплитания на метаморфозите на стоковото обръщение, които са общи както за обръщението на капитала, така и за всяко друго стоково обръщение, а изисква друг начин на изследване. При това досега са се задоволявали с фрази, които, ако се анализират по-отблизо, не съдържат нищо освен неопределени представи, заимствани само от изследването на такива преплитания на метаморфози, които са свойствени на всяко стоково обръщение.

***

Една от най-осезателните особености на процеса на кръгооборота на промишления капитал, а следователно и на капиталистическото производство, е обстоятелството, че, от една страна, елементите, образуващи производителния капитал, идват от стоковия пазар и трябва постоянно да се възобновяват от стоковия пазар, постоянно да се купуват като стоки, а, от друга страна, продуктът на трудовия процес излиза от този процес като стока и всеки път трябва отново да се продава като стока. Да сравним например съвременния фермер от Долна Шотландия с континенталния дребен селянин от стария тип. Първият продава целия свой продукт и поради това трябва да възстанови на пазара всички негови елементи, дори семената; вторият непосредствено консумира много голяма част от своя продукт, колкото е възможно по-малко купува и продава и, доколкото е възможно, сам си изработва оръдията, облеклото и т. н.

На това основание натуралното стопанство, паричното стопанство и кредитното стопанство са били противопоставяни едно на друго като три характерни икономически форми на движението на общественото производство.

Първо, тези три форми съвсем не представляват равностойни фази на развитието. Самото така наричано кредитно стопанство е само форма на паричното стопанство, доколкото двете означения изразяват функции на обмяната или начини на обмяна между самите производители. В развитото капиталистическо производство паричното стопанство се явява само още като основа на кредитното стопанство. Така че паричното стопанство и кредитното стопанство съответстват само на различни стъпала на развитието на капиталистическото производство, но съвсем не са различни, самостоятелни форми на обмяната в противоположност на натуралното стопанство. Със също такова право би могло на тези две форми да се противопоставят като равностойни твърде различните форми на натуралното стопанство.

Второ, тъй както в категориите парично стопанство, кредитно стопанство се подчертава и се взема като отличителен признак не стопанството, т. е. не самият производствен процес, а съответстващият на стопанството начин на обмяна между различните агенти на производството, или между производителите, същото би следвало да се направи и при разглеждането на първата категория. Следователно вместо натурално стопанство би се получило разменно стопанство. Напълно затвореното натурално стопанство, например перуанската държава на инките^[32], не би попаднало под нито една от тези категории.

Трето, паричното стопанство е свойствено на всяко стоково производство и продуктът се явява като стока в най-различни обществени производствени организми. Следователно отличителна черта на капиталистическото производство биха били в този случай само размерите, в които продуктът се произвежда като стока, като предмет на търговия, следователно размерите, в които образуващите този продукт елементи трябва отново като предмети на търговията, като стоки, да влязат в онова стопанство, от което излиза продуктът.

В действителност капиталистическото производство е стоково производство, станало всеобща форма на производството; но то е такова и със своето развитие става все повече такова само защото тук самият труд се явява като стока, защото работникът продава труда, т. е. функцията на своята работна сила, и при това, както приемаме, продава я по нейната стойност, определяна от разходите за нейното възпроизводство. В степента, в която трудът става наемен труд, производителят става промишлен капиталист; поради това капиталистическото производство (следователно и стоковото производство) се проявява в пълния си обем едва когато и непосредственият селски производител е наемен работник. В отношението между капиталиста и наемния работник паричното отношение, отношението на купувач и продавач, става отношение, присъщо на самото производство. Но това отношение в основата си почива на обществения характер на производството, а не на начина на обмяната; обратното, последният произтича от първото. Впрочем, на буржоазния кръгозор, при който цялото внимание се поглъща от правенето на сделчици, съответства тъкмо възгледът, че не характерът на начина на производство служи като основа на съответстващия му начин на обмяна, а обратното⁷⁾.

***

Капиталистът хвърля в обръщението по-малко стойности в парична форма, отколкото изтегля от него, защото той хвърля в него повече стойности в стокова форма, отколкото е изтеглил оттам в стокова форма. Доколкото той функционира само като персонификация на капитала, т. е. доколкото изпълнява функциите на промишлен капиталист, неговото предлагане на стокови стойности е всякога по-голямо от неговото търсене на стокови стойности. В това отношение, ако неговото търсене и предлагане биха се покривали взаимно, това би означавало, че неговият капитал не расте по стойност; капиталът не би функционирал като производителен капитал, производителният капитал би се превръщал в стоков капитал, неувеличен с принадена стойност; през време на производствения процес той не би извличал от работната сила принадена стойност в стокова форма, следователно въобще не би функционирал като капитал. Капиталистът действително трябва „да продава по-скъпо, отколкото е купил“; но той успява да направи това само защото чрез капиталистическия производствен процес превръща купената от него по-евтина стока — тъй като е с по-малка стойност — в стока с по-голяма стойност, следователно в по-скъпа стока. Той продава по-скъпо не защото продава своята стока над нейната стойност, а защото продава стока с такава стойност, която е по-висока от сумата на стойността на елементите на нейното производство.

Нормата, в която капиталистът получава от своя капитал прираст на стойността, е толкова по-голяма, колкото по-голяма е разликата между неговото предлагане и неговото търсене, т. е. колкото онази стокова стойност, която той предлага, е в повече от стоковата стойност, за която той предявява търсене. Неговата цел не е търсенето и предлагането да се покриват взаимно, а да не се покриват, неговото предлагане да покрива с излишък неговото търсене.

Онова, което важи за отделния капиталист, важи и за капиталистическата класа.

Доколкото капиталистът само олицетворява промишления капитал, неговото търсене се състои само от търсене на средства за производство и работна сила. Неговото търсене на Сп, разглеждана откъм стойността, е по-малко от авансирания от него капитал; той купува средства за производство на по-малка стойност от стойността на неговия капитал, а поради това на още по-малка стойност, отколкото е стойността на стоковия капитал, който той доставя на пазара.

Колкото се отнася до неговото търсене на работна сила, та откъм неговата стойност се определя от отношението на неговия променлив капитал към целия му капитал, следователно= v:К, и поради това търсенето на работна сила в капиталистическото производство нараства в относително по-малка степен от търсенето на средства за производство. Капиталистът във все по-голяма степен става повече купувач на Сп, отколкото на Р.

Тъй като работникът превръща своята работна заплата предимно в средства за живот, и то главно в необходими средства за живот, търсенето на работна сила от страна на капиталиста косвено е в същото време търсене на предмети за потребление, които влизат в потреблението на работническата класа. Но това търсене е равно на v, нито един атом повече от v (ако работникът прави спестявания от своята работна заплата — всякакви кредитни отношения ние по необходимост оставяме тук настрана, — това значи, че той превръща част от своята работна заплата в съкровище и pro tanto^*2 вече не се явява като търсещ, като купувач). Максималната граница на търсенето от страна на капиталиста =К=c+v, а предлагането от страна на същия =c+v+m, следователно, ако съставът на неговия стоков капитал е 80_c+20_v+20_m, то неговото търсене = 80_c+20_v, т. е. търсенето, разглеждано откъм неговата стойност, е с 1/5 по-малко от предлагането. Колкото по-голямо е процентното отношение на произведената от него маса на m (нормата на печалбата), толкова търсенето от страна на капиталиста става по-малко от неговото предлагане. Макар че търсенето на работна сила от страна на капиталиста, а косвено, следователно, търсенето на необходими средства за живот, с прогресирането на производството прогресивно намалява в сравнение с неговото търсене на средства за производство, все пак не следва, от друга страна, да се забравя, че неговото търсене на Сп е всякога по-малко от неговия капитал. По този начин неговото търсене на средства за производство неизбежно е винаги по-малко по стойност от стоковия продукт на капиталиста, който му доставя тези средства за производство и който работи с равен капитал и при равни други условия. Обстоятелството, че в действителност е налице не един капиталист, а много капиталисти, никак не изменя нещата. Да приемем, че неговият капитал = 1000 ф. ст., постоянната част на капитала = 800 ф. ст.; в такъв случай неговото търсене, предявявано към всички капиталисти = 800 ф. ст.; а те всички заедно със своите 1000 ф. ст. (колкото и да се пада от тази сума на всеки от тях поотделно и каквато и част от целия негов капитал да съставлява сумата, която се пада на всекиго) доставят, при равна норма на печалбата, средства за производство на стойност 1200 ф. ст.; следователно неговото търсене покрива само 2/3 от тяхното предлагане, а цялото негово собствено търсене се равнява по стойност само на 4/5 от неговото собствено предлагане.

Сега ние трябва още, избързвайки напред, да разгледаме мимоходом оборота на капитала. Да приемем, че целият капитал на даден капиталист = 5000 ф. ст., от които 4000 ф. ст. съставляват основен капитал и 1000 ф. ст. — оборотен; тези 1000 съгласно предишната предпоставка = 800_c+200_v. За да се обърне целият негов капитал един път в годината, неговият оборотен капитал трябва да се обърне пет пъти в годината; в такъв случай неговият стоков продукт = 6000 ф. ст., следователно с 1000 ф. ст. повече от авансирания от него капитал, което пак дава също такова отношение на принадената стойност, както и по-рано: 5000 K: 1000_m = 100_(c+v):20_m. Така че този оборот нищо не изменя в отношението на цялото търсене от страна на капиталиста към цялото негово предлагане: първото си остава с 1/5 по-малко от последното.

Нека да е необходимо неговият основен капитал да се възобновява всеки 10 години. Следователно ежегодно капиталистът амортизира 1/10 = 400 ф. ст. Поради това той има сега стойност само от 3600 ф. ст. в основен капитал + 400 ф. ст. в пари. Ако има нужда от ремонт и този ремонт не превишава средните размери, разходът за него не е нищо друго освен влагане на капитал, което капиталистът прави едва впоследствие. Ние можем да гледаме на работата така, като че капиталистът, определяйки стойността на влагания от него капитал, доколкото тя влиза в годишния стоков продукт, от самото начало би включвал в нея разходите за ремонт, така че и те да се съдържат в амортизацията, равна на 1/10 от капиталовата стойност. (Ако в действителност нуждата му от ремонт е под средната, това е за него изгода, а ако е по-голяма, загуба. Но за цялата класа на капиталистите, заети в един и същ отрасъл на промишлеността, такива изгоди и загуби се уравняват.) Във всеки случай, макар неговото годишно търсене при един оборот в годината на целия негов капитал да си остава равно на 5000 ф. ст., т. е. да се равнява на неговата първоначално авансирана капиталова стойност, това търсене по отношение на оборотната част на капитала се увеличава, а по отношение на основната част на капитала постоянно намалява.

Да преминем сега към възпроизводството. Да приемем, че капиталистът лично потребява цялата принадена стойност п и превръща отново в производителен капитал само такава величина като първоначалния капитал К. В такъв случай търсенето от страна на капиталиста по стойност е равно на неговото предлагане. Но не по отношение на движението на неговия капитал; като капиталист той предявява търсене само в размер на 4/5 от своето предлагане (по величина на стойността); 1/5 той потребява като некапиталист, не във функцията си на капиталист, а за своите лични потребности или удоволствия.

Неговата сметка в процентни числа е такава:

Търсенето му като капиталист = 100, предлагането = 120

Търсенето му като гуляйджия = 20, предлагането = —

Сумата на търсенето = 120, на предлагането = 120

Тази предпоставка е равнозначна на предпоставката, че капиталистическото производство не съществува, а поради това не съществува и самият промишлен капиталист; предпоставката, че движещ мотив е личното потребление, а не самото обогатяване, отстранява самата основа на капитализма.

Но тя е и технически невъзможна. Капиталистът не само трябва да образува резервен капитал, за да се осигури срещу колебанията на цените и да има възможност да изчаква най-благоприятните конюнктури за купуване и продаване; той трябва да натрупва капитал, за да разширява по такъв начин производството и да внедрява технически усъвършенствания в своя производствен организъм.

За да натрупва капитал, той трябва преди всичко да изтегля от обръщението известна част от принадената стойност в парична форма, която се стича при него от обръщението, и да я увеличава като съкровище, докато тя не достигне размерите, необходими, за да се разшири старото предприятие или да се открие ново предприятие наред със старото. Докато продължава образуването на съкровище, то не увеличава търсенето от страна на капиталиста; парите са имобилизирани; те не изтеглят от стоковия пазар никакъв еквивалент във вид на стока срещу паричния еквивалент, който е изтеглен от пазара срещу внесената на пазара стока.

Кредитът тук се оставя настрана; а към областта на кредита се отнасят например случаите, когато капиталистът внася парите, вразмера на тяхното натрупване, на текуща сметка в банката срещу лихва.

БЕЛЕЖКИ ПОД ЛИНИЯ

*1 - в действие. Ред.

*2 - в такава степен. Ред.

7) Дотук по ръкопис V; следващото място до края на главата е бележка, която се намира в тетрадката от 1877 г. или от 1878 г. сред извадки от книги.

БЕЛЕЖКИ

[31] Виж [Bailey, Samuel] „А Critical Dissertation on the Nature, Measures, and Causes of Value ; chiefly in Reference to the Writings of Nr. Ricardo and his Followers: By the author of Essays on the Formation and Publication of Opinions“. London, 1825, p. 72.

[32] Държава на инките - съществувала в началото на XV - средата на XVI век на територията на съвременно Перу, робовладелска държава, в която се били запазили значителни остатъци от първобитнообщинния строй.