Съдържание на „Капиталът. Първи том.“
КАРЛ МАРКС
Капиталът. Книга I.
Процесът на производството на капитала
1867
ОТДЕЛ ШЕСТИ
Работна заплатаГлава двадесета
Национални различия в работната заплатаВ петнадесетата глава ни занимаваха разнообразните комбинации, които може да предизвика изменението на абсолютната или относителната (т. е. сравнена с принадената стойност) величина на стойността на работната сила, докато, от друга страна, количеството на средства за живот, в които се реализира цената на работната сила, може да извършва движения, независими64) или различни от колебанията на тази цена. Както вече отбелязахме, чрез просто превръщане на стойността, респективно на цената на работната сила, в екзотеричната форма на работната заплата всички посочени там закони се превръщат в закони за движението на работната заплата. Това, което в сферата на това движение се явява като променлива комбинация, може за различни страни да се яви като едновременно различие между националните работни заплати. Така че при сравняване на националните работни заплати трябва да се преценяват всички моменти, които определят изменението на величината на стойността на работната сила: цената и размерът на природните и исторически развилите се първични жизнени потребности, разноските по възпитанието на работника, ролята на женския и детския труд, производителността на труда, неговата екстензивна и интензивна величина. Дори най-повърхностното сравнение изисква преди всичко средната надница в едно и също производство в различните страни да се сведе към еднакво големи работни дни. След едно такова изравняване на надниците заплатата по време трябва пък да бъде превърната в заплата на парче, тъй като само последната е мярка както за производителността, тъй и за интензивността на труда.
Във всяка страна е в сила известна средна интензивност на труда, по-долу от която трудът изразходва за произвеждането на една стока повече от обществено необходимото време и затова не се брои като труд от нормално качество. Само оная степен на интензивност, която се издига над средното национално равнище, изменя в дадена страна мярката на стойността с простата продължителност на работното време. Другояче стои въпросът на световния пазар, чиито съставни части са отделните страни. Средната интензивност на труда е различна за всяка страна: в една тя е по-голяма, в друга — по-малка. Така че тези средни национални величини образуват една градация, чиято единица мярка е средната единица на световния труд. Така че в сравнение с по-малко интензивния национален труд по-интензивният произвежда за едно и също време по-голяма стойност, която се изразява в повече пари.
Но международното приложение на закона на стойността още по-силно го модифицира с това, че на световния пазар по-производителният национален труд се смята и като по-интензивен, доколкото конкуренцията не принуждава по-производителната нация да намали продажната цена на своята стока до нейната стойност.
Средната интензивност и производителност на националния труд в дадена страна се издигат над международното равнище в степента, в която се развива капиталистическото производство в тази страна64а). Следователно различните количества стоки от един и същ вид, произвеждани в различни страни за еднакво работно време, имат нееднакви международни стойности, които се изразяват в различни цени, т. е. в различни парични суми, съобразно с дадената международна стойност. Така че относителната стойност на парите ще бъде по-малка у нация с по-развит, отколкото у нация с по-неразвит капиталистически начин на производство. Оттук следва, че номиналната работна заплата, изразеният в пари еквивалент на работната сила, също тъй ще бъде по-висок у първата нация, отколкото у втората; което съвсем не означава, че това важи и за действителната заплата, т. е. за средствата за живот, предоставяни на разположение на работника.
Но и независимо от това относително различие между стойността на парите в различните страни ние често намираме, че надницата, седмичната и т. н. заплата у първата нация е по-висока, отколкото у втората, докато относителната цена на труда, т. е. цената на труда в сравнение с принадената стойност и със стойността на продукта, у втората нация е по-висока, отколкото у първата65).
Дж. У. Коуел, член на фабричната комисия от 1833 г., след грижливо изследване на предачното производство дошъл до извода, че
„в Англия заплатите по същество са за фабриканта по-ниски, отколкото на континента, макар че за работника може да са и по-високи.“ (Ure. „Philosophy of Manufactures“, p. 314).
Английският фабричен инспектор Александър Редгрейф във фабричния отчет от 31 октомври 1866 г. въз основа на статистическо сравняване с континенталните държави изтъква, че — колкото се отнася до продукта — континенталният труд, въпреки по-ниската заплата и много по-продължителното работно време, е по-скъп от английския. Директорът (manager) на една английска памукопредачна фабрика в Олденбург заявява, че там работното време продължава от 5½ часа сутрин до 8 вечер, включително и в събота, и че тамошните работници, когато са под надзора на английски надзиратели, не произвеждат през това време и толкова продукти, колкото англичани произвеждат за 10 часа, и че под надзора на немци-надзиратели произвеждат още по-малко. Работната заплата тук била много по-ниска, отколкото в Англия, в много случаи с 50%, но броят на работните ръце, които се падат на даден брой машини, бил много по-голям; в някои отделения той е в съотношение с английския както 5:3. Г-н Редгрейв дава твърде точни подробности за руските памучни фабрики. Тези данни му били дадени от един английски manager [директор], който доскоро бил работил там. Върху тази руска почва, така плодородна с всякакви безобразия, се намират в пълен разцвет всички стари ужаси от младенческия период на английската фабрична система. Управителите, разбира се, са англичани, тъй като местният руски капиталист не е годен да ръководи фабрика. Въпреки прекомерния труд, непрекъснатата денонощна работа и най-мизерното заплащане на работниците, руските фабриканти кретат само благодарение на препятствията, създавани за чуждестранната конкуренция. — В заключение привеждам и една сравнителна таблица, която г. Редгрейв дава за средния брой вретена на фабрика и на предач в различни страни на Европа. Г-н Редгрейв сам отбелязва, че е събирал тези цифри преди няколко години и че оттогава размерът на английските фабрики и броят на вретената, падащи се на всеки работник, са се увеличили. Но той взема като предпоставка и сравнително еднакъв напредък в изброените континентални страни, така че цифровите данни запазват своето относително значение.
В Англия 12 600 В Швейцария 8 000 В Австрия 7 000 В Саксония 4 500 В Белгия 4 000 Във Франция 1 500 В Прусия 1 500 Във Франция 14 В Русия 28 В Прусия 37 В Бавария 46 В Австрия 49 В Белгия 50 В Саксония 50 В по-малките германски държави 55 В Швейцария 55 Във Великобритания 74 „Освен по други съображения — казва г. Редгрейв — това сравнение е неблагоприятно за Великобритания още и затова, че там има твърде голям брой фабрики, в които машинното тъкачество е съединено с предачестно, докато при изчислението не се приспадат работниците при тъкачните станове. Напротив, чуждестранните фабрики са повече само предачници. Ако бихме могли да сравняваме еднакви предприятия, аз бих могъл да изброя в своя окръг много памукопредачни фабрики, в които един единствен мъж (minder) и две подавачки надзирават мюлжинета с по 2200 вретена и произвеждат дневно по 220 фунта прежда, дълга 400 (английски) мили.“ („Reports of insp. of Fact. for 31st October 1866“, p. 31-37, possim).
Знае се, че в Източна Европа, както и в Азия, английски компании са поели строежа на железници, и при това наред с местните работници наемат и известен брой английски работници. Практическата необходимост ги е принудила да държат сметка за националните различия в интензивността на труда, но това не им е причинило никаква загуба. Техният опит учи, че дори и когато височината на работната заплата повече или по-малко отговаря на средната интензивност на труда, относителната цена на труда (по отношение на продукта) се движи обикновено в противоположна посока.
В своя „Опит върху размера на работната заплата“66), едно от най-ранните му икономически съчинения, X. Кери се старае да докаже, че различните национални работнически заплати са право пропорционални на степента на производителността на националния работен ден, за да може от това международно отношение да извлече извода, че работната заплата изобщо се повишава или спада пропорционално с производителността на труда. Целият наш анализ на производството на принадената стойност доказва безсмислеността на това заключение, дори ако самият Кери би доказал своята предпоставка, вместо, според своя обичай, да трупа едно през друго статистически материал, събиран повърхностно и безкритично. най-доброто е това, че по негово собствено признание в действителност работата не стои тъй, както би трябвало да стои според теорията. Защото държавната намеса фалшифицирала това природосъобразно икономическо отношение. Затова националната работна заплата трябвало да се пресмята тъй, като че онази част от нея, която се пада на държавата във форма на данъци, се пада на самия работник. Не би ли трябвало г. Кери да помисли върху това — дали тези „държавни разходи“ не са също такива „природосъобразни плодове“ на капиталистическото развитие? Това разсъждение е напълно достойно за човека, който отначало обяви капиталистическите производствени отношения за вечни закони на природата и разума, чието свободно и хармонично действие било нарушавано само от намесата на държавата, а след това откри, че демоничното влияние на Англия на световния пазар, влияние, което очевидно не произлиза от природните закони на капиталистическото производство, прави необходима държавната намеса, а именно държавната закрила на тези „закони на природата и разума“, alias [с други думи] — протекционистичната система. Той откри по-нататък, че не теоремите на Рикардо и т. н., в които са формулирани съществуващи обществени противоположности и противоречия, са идеалният продукт на действителното икономическо движение, а, напротив, че действителните противоречия на капиталистическото производство в Англия и на друго място били резултат на теорията на Рикардо и др.! най-сетне, той откри, че при последна сметка именно търговията разрушавала вродените прелести и хармонии на капиталистическия начин на производство. Още една крачка — и той може би ще открие, че единственото зло в капиталистическото производство е самият капитал. Само човек с такава чудовищна безкритичност и с такава фалшива ученост е заслужил, въпреки своята протекционистична ерес, да стане таен източник на хармоничната мъдрост на един Бастиа и на всички други оптимистични съвременни привърженици на свободната търговия.
БЕЛЕЖКИ НА АВТОРА
64) „Няма да бъде точно, ако кажем, че работните заплати“ (тук думата е за тяхната цена) „са се покачили, защото с тях може да се купи по-голямо количество от един по-евтин артикул.“ (Дейвид Бюкънан в неговото издание на „Wealth of Nations“ от А. Смит, 1814 г., т. I, стр. 417, бележката).
64а) На друго място ще изследваме какви обстоятелства, с оглед на производителността на труда, могат да видоизменят действието на този закон за отделни отрасли на производството.
65) В полемиката си против А. Смит Джеймс Андерсън забелязва: „Също така заслужава да се отбележи, че привидната цена на труда наистина обикновено е по-ниска в бедните страни, където земеделските произведения и особено житото са евтини; но фактически тя там всъщност обикновено е по-висока, отколкото в другите страни. Не заплатата, която работникът получава за даден ден е истинската цена на труда, макар че тя е неговата привидна цена. Действителната цена е това, което фактически струва на предприемача определено количество готов продукт; а от тая гледна точка трудът в почти всички случаи е по-евтин в богатите страни, отколкото в по-бедните, макар че цената на житото и на други средства за живот в последните обикновено е много по-ниска, отколкото в първите... Трудът, плащан на ден, се оценява по-ниско в Шотландия, отколкото в Англия... трудът със заплата на парче е обикновено по-евтин в Англия.“ (James Andepson, „Observations on the means of exciting a spirit of National Industry etc.“, Edinburgh, 1777, p. 350, 351). — И обратно, ниското равнище на работната заплата от своя страна предизвиква поскъпване на труда. „Трудът е по-скъп в Ирландия, отколкото в Англия, независимо от това или тъкмо затова, защото заплатите са значително по-ниски.“ (№ 2074 в „Royal Commission on Railways, Minutes“, 1867).
66) „Essay on the Rate of Wages: with an Examination of the Causes of the Differences in the Conditions of the Labouring Population throughout the World“. Philadelphia, 1835.