Съдържание на „Капиталът. Първи том.“

КАРЛ МАРКС

Капиталът. Книга I.

Процесът на производството на капитала

1867

---

ОТДЕЛ ЧЕТВЪРТИ
Производството на относителна
принадена стойност

Глава тринадесета
Машини и едра промишленост

 

1. РАЗВИТИЕ НА МАШИНИТЕ

В своите „Принципи на политическата икономия“ Джон Стюарт Мил казва:

„Съмнително е дали всички направени досега механически изобретения са облекчили всекидневния труд поне на едно човешко същество.“⁸⁶⁾

Но това съвсем не е целта на капиталистическото използване на машините. Подобно на всички други методи на развитие на производителната сила на труда, те трябва да поевтиняват стоките и да скъсяват оная част от работния ден, която работникът употребява за себе си, за да удължават другата част, която работникът дава безплатно на капиталиста. Машините са средство за производство на принадена стойност.

Превратът в начина на производство има при манифактурата за изходна точка работната сила, а при едрата промишленост —  средството на труда. Така че най-напред трябва да се изследва как средството на труда се превръща от инструмент в машина или по какво се различава машината от занаятчийския инструмент. Тук е думата само за едрите, общите характерни черти, тъй като епохите в историята на обществото, както и епохите на земната история не се отделят една от друга с абстрактно строги разграничителни линии.

Математици и механици — а същото повтарят и някои английски икономисти — казват, че инструментът е проста машина, а машината — сложен инструмент. Те не виждат тук никаква съществена разлика и наричат машини дори и простите механични средства, като лост, наклонена плоскост, винт, клин и т. н.⁸⁷⁾ Наистина всяка машина се състои от такива прости средства, каквито и да са техните изменения и комбинации. Но от икономическа гледна точка това определение е съвсем непригодно, тъй като му липсва историческият елемент. От друга страна, искат да открият разликата между инструмента и машината в това, че движеща сила при инструмента е човекът, а при машината — някоя природна сила, различна от човешката, като напр. животно, вода, вятър и т. н.⁸⁸⁾ Но тогава тегленото от волове рало, което се среща в най-различните епохи на производството, би било машина, а Клаусеновият circular loom [рундщулмашина], който, движен от ръката на един-единствен работник, прави 96 000 бримки на минута, би бил просто инструмент. Нещо повече, този loom би бил инструмент, ако се движи с ръка, а машина — ако се движи с пара. Тъй като прилагането на животинска сила е едно от най-старите изобретения на човечеството, ще излезе, че машинното производство всъщност е предшествало занаятчийското. Когато в 1735 г. Джон Уаейт възвестил за изнамирането на своята предачна машина, а заедно с нея и за промишлената революция на XVIII век, той нито с една дума не е споменал, че машината се привежда в движение не от човек, а от магаре, и все пак тази роля се паднала на магарето. Неговата програма гласяла: машина „за предене без пръсти“⁸⁹⁾.

Всяка развита система от машини се състои от три съществено различни части: двигателна машина, предавателен механизъм и най-сетне — инструментална машина, или работна машина. Двигателната машина действа като движеща сила на целия механизъм. Тя или сама произвежда двигателна сила като парната машина, калоричната машина,^[129] електромагнитната машина и т. н., или получава тласък отвън, от някоя вече съществуваща вън от нея природна сила, като напр. водното колело от падащата вода, крилата на вятърната мелница от вятъра и т. н. Предавателният механизъм, съставен от махови колела, двигателни оси, зъбчати колела, ексцентрици, моторни оси, трансмисионни ремъци, каиши, междинни лагери и предавателни механизми от най-различен вид, регулира движението, изменя, където трябва, неговата форма, напр. от перпендикулярно в кръгово, разпределя го и го пренася върху работните машини. Първите две части на механизма съществуват само за да предават на работната машина движението, чрез което тя обхваща предмета на труда и го изменя целесъобразно. Тъкмо от тази част от системата от машини, от работната машина, изхожда промишлената революция в XVIII век. И сега винаги, когато някое занаятчийско или манифактурно производство се превръща в машинно производство, за изходна точка служи работната машина.

Ако се вгледаме по-отблизо в инструменталната машина, или същинската работна машина, ще намерим, че в нея, общо взето, отново се появяват — макар и често пъти в твърде модифицирана форма — същите апарати и инструменти, с които работят занаятчията и манифактурният работник — само че не вече като инструменти на човека, а като инструменти на един механизъм, или механически оръдия. Или цялата машина е само ново, повече или по-малко изменено, механическо издание на стария занаятчийски инструмент, както е напр. с механическия тъкачен стан⁹⁰⁾, или пък придадените към корпуса на работната машина действащи органи са стари познайници, като напр. вретената в предачната машина, иглите в чорапните машини, трионните листове в дъскорезните машини, ножовете в машинните резачки и т. н. Тези инструменти се различават от самото тяло на работната машина още от самото си раждане. А именно те и сега се произвеждат най-вече по занаятчийски или манифактурен начин и след това биват прикрепяни към корпуса на работната машина, който е произведен по машинен начин⁹¹⁾. Така че инструменталната машина е механизъм, който, като получи нужното движение, извършва със своите инструменти същите операции, които по-рано с подобни инструменти е извършвал работникът. Дали двигателната сила изхожда от човека или и тя изхожда от някаква машина — това никак не изменя същността на работата. След като същинският инструмент е преминал от човека към един механизъм, мястото на простия инструмент се заема вече от машината. Разликата веднага бие на очи, дори когато човекът все още си остава първичният двигател. Броят на работните инструменти, с които човек може да действа едновременно, е ограничен от броя на неговите естествени оръдия за производство, т. е. от броя на неговите собствени телесни органи. В Германия са правили опит да заставят един работник да движи два чекръка, т. е. заставяли го да работи едновременно с двете ръце и двата крака. Това било премного изморително. По-късно бил изнамерен крачен чекрък с две вретена, но предачи виртуози, които да могат едновременно да предат две нишки, се намирали почти толкова рядко, колкото двуглави хора. А „джени“^[130] още от самото си появяване работи с 12-18 вретена, чорапната плетачна машина плете с хиляди игли едновременно и т. н. Броят на инструментите, с които едновременно работи една работна машина, е по начало независим от органическите рамки, в които е ограничен ръчният инструмент на работника.

В много ръчни инструменти разликата между човека като проста двигателна сила и като работник, който извършва същинската работа, придобива сетивно възприемаема форма. Напр. при чекръка кракът действа само като движеща сила, докато ръката, която работи при вретеното, дърпа и сучи, т. е. извършва самата предачна операция. Промишлената революция най-напред обхваща тъкмо тази последна част от занаятчийския инструмент, като на първо време предоставя на човека наред с новата работа — да надзирава машината и да поправя с ръцете си нейните грешки — още и чисто механическата роля на двигател. Напротив, инструменти, при които човек от самото начало действа само като проста двигателна сила — като напр. при въртене ръчката на една мелница⁹²⁾, при помпане, при свиване и разтягане на краищата на едно духало, при чукане в хаван и т. н., — първи предизвикват употребата на животни, вода и вятър⁹³⁾ като двигателни сили и се развиват до степен на машини отчасти през, а в единични случаи и дълго преди манифактурния период, но те не революционизират начина на производството. Фактът, че те дори в своята занаятчийска форма са вече машини, става явен в периода на едрата промишленост. Така напр. помпите, с които холандците в 1836-1837 г. изпомпали Харлемското езеро, били устроени по принципа на обикновените помпи, само че буталата им са били движени не с човешки ръце, а с циклопични парни машини. В Англия обикновеното и твърде несъвършено ковашко духало дори и сега бива понякога превръщано в механическа въздушна помпа чрез едно просто съединяване на неговия лост с парна машина. Самата парна машина, както е била изнамерена в края на XVII век, т. е. през манифактурния период, и е продължавала да съществува до началото на 80-те години на XVIII век⁹⁴⁾, не е предизвикала промишлена революция. Напротив, по-скоро създаването на работните машини е направило необходимо революционизирането на парната машина. Откак човек, вместо да действа със своя инструмент върху предмета на труда, действа просто като двигателна сила върху инструменталната машина, използването на човешките мускули като двигателна сила става вече случайно и те могат да бъдат заместени с водата, вятъра, парата и т. н. Естествено това не изключва факта, че такова заместване често пъти изисква големи технически промени в механизма, който първоначално е бил конструиран изключително за човешка двигателна сила. В днешно време всички машини, които тепърва трябва да си пробиват път, като шевните машини, хлебарските машини и т. н., се конструират едновременно и за човешка, и за чисто механическа двигателна сила, стига самото им назначение поначало да не изключва малкия мащаб.

Машината, от която изхожда промишлената революция, замества работника, който работи с един отделен инструмент, с механизъм, който едновременно оперира с маса еднакви или еднородни инструменти и се движи от една-единствена двигателна сила в каквато и да било форма⁹⁵⁾. Това вече е машина, но все още само като прост елемент на машинното производство.

Увеличаването на размера на работната машина и на броя на нейните едновременно опериращи инструменти изисква по-голям двигателен механизъм, а тоя механизъм — за да надделее своята собствена съпротива — има нужда от двигателна сила, по-мощна от човешката, независимо от това, че човекът е крайно несъвършено средство за произвеждане на еднообразно и непрекъснато движение. При предпоставката, че човек действа вече само като проста двигателна сила, т. е. че на мястото на неговия инструмент е дошла инструменталната машина, природните сили вече могат да заместят човека и като двигателна сила. Измежду всички големи двигателни сили, завещани от манифактурния период, конската сила е била най-лошата, отчасти защото конят има своя собствена глава, отчасти защото е скъп и защото е ограничена възможността за неговото използване във фабриките⁹⁶⁾. Въпреки това конят често е бил използван през детския период на едрата промишленост, за което свидетелстват не само оплакванията на тогавашните агрономи, но и запазилият се досега начин на изразяване на механическата сила: в конски сили. Вятърът е твърде непостоянен и не се поддава на контрол, а освен това прилагането на водната сила в Англия, отечеството на едрата промишленост, е преобладавало още през манифактурния период. Още в XVII век бил направен опит да се турят в движение два чифта воденични камъни с едно водно колело. Но увеличеният размер на предавателния механизъм влязъл в конфликт с вече недостатъчната водна сила и това било едно от обстоятелствата, които подтикнали към по-точно изследване на законите на триенето. Също така и неравномерното действие на двигателната сила в мелници, които се привеждали в движение чрез бутани и теглени лостове, довело до теорията и практическото приложение на маховото колело⁹⁷⁾, което по-късно играе такава важна роля в едрата промишленост. По такъв начин манифактурният период е създал първите научни и технически елементи на едрата промишленост. Ватерната предачна система на Аркрайт от самото начало е била движена с вода. Но и използването на водата като главна двигателна сила е било свързано с различни трудности. Тя не е могла да бъде увеличавана произволно, не е могло да се избегне нейният недостиг, понякога е изчезвала съвсем, и преди всичко тя е имала чисто локален характер⁹⁸⁾. Едва с изнамирането на втората парна машина на Уат, на така наречената парна машина с двойно действие, е бил създаден първият двигател, който при употреба на въглища и вода сам създавал своята двигателна сила; неговата мощност се намирала напълно под контрола на човека; този двигател бил подвижен и сам представлявал средство за движение, бил градски двигател, а не селски като водното колело, позволявал да се концентрира производството в градовете, вместо като водното колело да го разпръсва по цялата страна⁹⁹⁾, бил универсален в своето технологическо приложение и сравнително малко зависел от местните условия. Великият гений на Уат се проявява в спецификацията на патента, който той е извадил през април 1784 г. и в който неговата парна машина се описва не като някакво изобретение за особени цели, а като универсален двигател на едрата промишленост. Той загатва за приложения, някои от които, като напр. парния чук, са били въведени едва след повече от половин век. Но той се съмнявал в приложението на парната машина в областта на корабоплаването. Неговите наследници Бултън и Уат бяха изложили в 1851 г. на лондонската промишлена изложба най-колосалната машина за океански параходи.

Едва след като инструментите се превърнали от оръдия на човешкия организъм в инструменти на механически апарат, т. е. на инструменталната машина, двигателната машина придобила самостоятелна форма, напълно свободна от ограниченията, свързани с човешката сила. А с това отделната инструментална машина, която ние досега разглеждахме, се смъква до степента на прост елемент на машинното производство. Една двигателна машина сега вече можела едновременно да кара много работни машини. Заедно с броя на едновременно движените работни машини расте и двигателната машина, а предавателният механизъм се разраства в широко разклонен апарат.

Тук трябва да се прави разлика между две неща: кооперацията на множество еднородни машини и машинната система.

В единия случай целият продукт се изработва от една и съща работна машина. Тя извършва всичките различни операции, които е извършвал един занаятчия със своя инструмент, напр. тъкачът с тъкачния стан или няколко занаятчии последователно с помощта на различни инструменти — било самостоятелно, било като членове на една и съща манифактура¹⁰⁰⁾. Така напр. в сегашната манифактура за производство на пликове за писма един работник сгъва с дървен нож хартията, друг намазва лепило, трети сгъва капака, на който се пресова монограмът, четвърти отпечатва монограма и т. н. и за всяка от тези частични операции всеки отделен плик трябва да минава от ръце на ръце. Една-единствена машина за пликове изпълнява всички тези операции наведнъж и изработва по 3000 и повече пликове на час. Една американска машина за правене на книжни кесии, изложена на лондонската изложба в 1862 г., реже хартията, намазва я с лепило и я сгъва, и при това произвежда по 300 кесии в минута. Целият процес, който в манифактурата е бил разделен и се е извършвал последователно, тук се извършва от една работна машина, която действа чрез комбинацията на различни инструменти. Независимо от това, дали една такава работна машина е само механическо възпроизвеждане на едно сложно ръчно оръдие или комбинация от разнородни прости инструменти, специализирани от манифактурата, във фабриката, т. е. в основаната на машинно производство работилница, всеки път отново се появява простата кооперация, и то преди всичко (ние тук оставяме настрана работника) като пространствена конгломерация на еднородни и едновременно заедно действащи работни машини. Така една тъкачна фабрика се образува от събирането на много механични тъкачни станове в едно здание, а фабриката за облекло — от събирането на много шевни машини. Но тук има техническо единство, тъй като многото еднородни работни машини получават импулс едновременно и равномерно от пулсирането на един общ първоизточник на движение, което се пренася върху тях чрез предавателния механизъм, отчасти също общ за всички тях, като за отделна инструментална машина се отделят само отделни разклонения. Както многобройните инструменти съставят само органи на една работна машина, така и многобройните работни машини сега вече образуват еднородни органи на един и същ двигателен механизъм.

Но същинската машинна система замества отделната самостоятелна машина едва там, където предметът на труда преминава през цяла редица от свързани помежду си последователни процеси, изпълнявани от верига от разнородни, но взаимно допълващи се работни машини. Свойствената на манифактурата кооперация, основана на разделението на труда, се явява тук отново, но сега като комбинация на частични работни машини. Специфичните инструменти на различните частични работници, напр. в текстилната манифактура — инструментите на дръндаря, на влачаря, на стригаря, на предача и др., — се превръщат сега в инструменти на специфицирани работни машини, всяка от които съставя особен орган за дадена особена функция в системата на комбинирания работен механизъм. В отраслите, в които машинната система се въвежда за пръв път, самата манифактура ѝ доставя самораслата основа на разделението, а оттам и организацията на производствения процес¹⁰¹⁾. Но тук веднага изпъква и една съществена разлика. В манифактурата работниците са длъжни, поотделно или на групи, да изпълняват всеки отделен частичен процес със своите занаятчийски инструменти. При все че и работникът се нагажда към процеса, но и процесът предварително е приспособен към работника. Този субективен принцип на разделението на труда отпада при машинния начин на производство. Тук общият процес, обективно разгледан сам за себе си, се разлага на своите съставни фази и проблема за извършването на всеки частичен процес и за свързването на различните частични процеси се разрешава чрез техническо прилагане на механиката, химията и т. н.¹⁰²⁾, при което, естествено, теоретичната концепция, както и преди, трябва да бъде усъвършенствана въз основа на натрупания обширен практически опит. Всяка частична машина доставя на следващата нейния суров материал, а тъй като те всичките действат едновременно, то и продуктът непрекъснато се намира в различни фази на процеса на своето създаване, както и в преход от една фаза на производството в друга. Както в манифактурата непосредствената кооперация на частичните работници създава определени количествени съотношения между отделните работнически групи, така и в разчленената машинна система непрекъснатото работене на частичните машини една за друга създава определено отношение между техния брой, техния размер и тяхната скорост. Комбинираната работна машина, която сега вече е разчленена система от отделни разнородни работни машини и от групи от такива машини, е толкова по-съвършена, колкото по-непрекъснат е целият процес, който тя извършва, т. е. с колкото по-малки прекъсвания суровият материал преминава от първата си фаза до последната си фаза, следователно — колкото повече самият механизъм, а не човешки ръце, го пренася от една производствена фаза в друга. Докато в манифактурата това изолиране на отделните процеси е принцип, даден от самото разделение на труда, в развитата фабрика, напротив, господства принципът на непрекъснатата връзка на отделните процеси.

Една система от машини, все едно дали почива на простата кооперация на еднородни работни машини както в тъкачеството или на комбинация от разнородни работни машини както в предачеството, съставя сама по себе си един голям автомат, стига да я движи един самодвижещ се първичен двигател. Впрочем цялата система може да бъде движена напр. от парна машина, макар че отделни инструментални машини за известни движения още имат нужда от работника, както напр. беше при работата на мюлжине преди въвеждането на селфактора и както все още е при финото предачество, или пък някои определени части на машината, за да извършат своите операции, трябва подобно на инструмент да бъдат управлявани от работника, както беше в машиностроенето преди превръщането на slide rest [въртящия се супорт] в автомат. Щом работната машина извършва без човешка помощ всички движения, необходими за обработването на суровия материал, и се нуждае само от контрол от страна на работника, ние имаме автоматична система от машини, която при това се поддава на непрекъснато усъвършенстване в нейните детайли. Така напр. апаратът, който автоматически спира предачната машина, щом се скъса макар една единствена нишка, както и selfacting stop [автоматичната спирачка], която спира усъвършенствания парен тъкачен стан, щом вътъчната нишка се свърши в масура на сновалката, представляват съвсем модерни изобретения. Като пример както за непрекъснатостта в производството, така и за прокарването на автоматичния принцип може да служи съвременната хартиена фабрика. Изобщо въз основа на производството на хартия може удобно и в подробности да се изучава както разликата между различните начини на производство, основана на разликата в средствата за производство, така и връзката на обществените производствени отношения с различните начини на производство: старото германско производство на хартия ни дава образец на занаятчийско производство; Холандия от XVII в. и Франция от XVIII в. — на същински манифактури, а съвременна Англия — пример на автоматична фабрикация в този отрасъл; освен това в Китай и Индия още съществуват две различни древноазиатски форми на същата промишленост.

Машинното предприятие достига най-развития си вид в разчленената система от работни машини, които получават своето движение само чрез предавателни механизми от един централен автомат. Тук на мястото на отделната машина застава едно механическо чудовище, чието тяло запълва цели фабрични здания и чиято демонична сила, отначало скрита от почти тържествено-отмереното движение на неговите исполински членове, избухва в трескаво бесния танц на неговите безбройни същински работни органи.

Мюлжинета, парни машини и т. н. е имало още преди да е имало работници, чиято изключителна работа е да правят мюлжинета, парни машини и т. н., също както човек е носил дрехи, още преди да е имало шивачи. Но изобретенията на Вокансон, Аркрайт, Уат и т. н. са могли да бъдат реализирани само защото тези изобретатели са заварили голямо количество подготвени от манифактурния период сръчни механически работници. Една част от тези работници се състояла от самостоятелни занаятчии от различни професии, друга част са били съсредоточени в манифактури, а в тях, както вече споменахме, разделението на труда е господствало с особена строгост. С увеличаването на броя на изобретенията и с разрастващото се търсене на новоизнамерените машини се е развило все повече и повече, от една страна — разпадането на машиностроенето на многобройни самостоятелни отрасли, а от друга —  разделението на труда вътре в машиностроителните манифактури. Така че тук, в манифактурата, ние виждаме непосредствената техническа основа на едрата промишленост. Манифактурата е произвела машините, чрез които едрата промишленост е отстранявала занаятчийското и манифактурното производство в ония производствени сфери, които тя най-напред е завладявала. Така че машинното производство е възникнало първоначално върху една несъответстваща на него материална основа. На известно стъпало от развитието то е трябвало да преобразява самата тази основа, която то в началото е заварило готова и после я е разширило в нейната стара форма, и да си създаде нова основа, отговаряща на неговия собствен начин на производство. Както отделната машина остава миниатюрна, докато се движи само с човешка сила, както машинната система не е могла да се развива свободно, докато на мястото на заварените двигателни сили — животни, вятър и дори вода — не се е явила парната машина, също тъй и цялото развитие на едрата промишленост е било парализирано, докато нейното характерно средство за производство, самата машина, е дължала своето съществуване на личната сила и личната сръчност, а следователно е и зависела от развитостта на мускулите, от остротата на погледа и от виртуозността на ръцете, с които частичният работник в манифактурата и занаятчията вън от нея са боравели със своите миниатюрни инструменти. Въпреки оскъпяването на машините, дължащо се на тоя начин на произхода им — обстоятелство, което властва над капитала като съзнателен мотив, — разширяването на вече машинизираната промишленост и нахлуването на машините в нови производствени отрасли зависели изключително от нарастването на количеството на една категория работници, която поради полуартистичния характер на своя труд е могла да се увеличава само постепенно, а не скокообразно. Но на известно стъпало от развитието си едрата промишленост е изпаднала и в технически конфликт (Widerstreit) със своята занаятчийска и манифактурна основа. Увеличаването на размерите на двигателните машини, на предавателния механизъм и на работните машини, по-голямото усложняване, разнообразяване и по-строгото уеднаквяване на съставните им части паралелно с откъсването на работната машина от занаятчийския модел, който първоначално е определял нейната конструкция, и с възприемането на една свободна форма, която се определя изключително от нейната механическа задача, развитието на автоматичната система и все по-неизбежното и растящо въвеждане на мъчно- обработваеми материали, напр. на желязо вместо дърво¹⁰³⁾ — ето какви са били новите естествено възникнали задачи, разрешаването на които навсякъде се е натъквало на прегради, които се дължали на зависимостта на операциите от личността на работника и които дори комбинираният работнически персонал на манифактурата е могъл да преодолее само донякъде, но не и да унищожи по същество. Машини, напр. като модерната печатарска преса, модерния парен тъкачен стан и модерния дарак, не са могли да бъдат създадени от манифактурата.

Превратът в начина на производството в една сфера на промишлеността обуславя също такъв преврат и в други сфери. Това важи преди всичко за такива отрасли на промишлеността, които, макар и да са изолирани един от друг поради общественото разделение на труда, така че всеки от тях произвежда своя самостойна стока, все пак се преплитат като фази на един целокупен процес. Така машинното предене е довело до необходимостта и от машинно тъкане, а двете заедно — до механическо-химическата революция в избелването, импримирането и боядисването. Така, от друга страна, революцията в памукопредачеството е предизвикала изнамирането на джина — машина за отделяне на памучното влакно от семето, благодарение на което е станало възможно памучното производство в необходимия днес голям мащаб¹⁰⁴⁾. А революцията в начина на производство в промишлеността и земеделието е довела до необходимостта и от революция в общите условия на обществения производствен процес, т. е. в средствата за съобщение и транспорт. Както средствата за съобщение и транспорт на едно общество, чийто pivot [стожер] — за да си послужа с израза на Фурие — са били дребното земеделие с неговата добавъчна домашна промишленост и градският занаят, съвсем не са могли вече да задоволяват производствените потребности на манифактурния период с неговото разширено разделение на обществения труд, с неговата концентрация на средствата на труда и на работниците и с неговите колониални пазари и всъщност затова са претърпели преврат, също така и средствата за съобщение и транспорт, наследени от манифактурния период, скоро се превърнали в непоносима спирачка за едрата промишленост с нейните трескави темпове на производство, с нейния масов мащаб, с нейното постоянно и масово прехвърляне на капитал и работници от една сфера на производството в друга и с нейните новосъздадени отношения на световния пазар. Независимо от пълния преврат в строителството на платноходни кораби съобщителното и транспортно дело чрез цялата система от речни параходи, железници, океански параходи и телеграфни връзки постепенно се приспособява към начина на производство на едрата промишленост. А огромните маси желязо, които сега трябвало да се коват, спояват, режат, продупчват и оформяват, изисквали от своя страна циклопски машини, за чието създаване манифактурното машиностроене се оказало безсилно.

Така че едрата промишленост е трябвало да овладее характерното за нея средство за производство, самата машина, и с машини да произвежда машини. Едва по този начин тя си създала своя адекватна техническа основа и стъпила на собствените са крака. С разрастването на машинното производство в първите десетилетия на XIX век машината наистина постепенно завладяла фабрикацията на инструменталните машини. Но едва през последните десетилетия грамадното железопътно строителство и океанското парно корабоплаване породиха ония циклопски машини, които служат за строеж на първични двигатели.

Най-съществено производствено условие за машинното фабрикуване на машини е било създаването на двигателна машина, способна да развива всяка желана мощност и все пак напълно поддаваща се на контрол. Такава вече е съществувала в лицето на парната машина. Но същевременно е трябвало да се постигне машинно произвеждане на нужните за отделните части на машината строго геометрични форми, като линия, плоскост, кръг, цилиндър, конус и сфера. Този проблем разрешил в първото десетилетие на XIX век Хенри Модслей с изнамирането на slide rest [супорт на струг], който скоро бил автоматизиран и във видоизменена форма бил пренесен от струга, за който той първоначално е бил предназначен, към други машиностроителни машини. Това механическо приспособление не замества някакъв отделен инструмент, а самата човешка ръка, която създава определени форми чрез приближаване, нагаждане и насочване на острието на режещи инструменти и т. н. към работния материал, напр. желязо. По такъв начин успели да произвеждат геометричните форми на отделните машинни части с такава степен на лекота, точност и бързина, каквато никаква натрупана опитност не би могла да даде на ръката и на най-похватния работник¹⁰⁵⁾.

Ако разгледаме онази част на използваните за машиностроенето машини, която образува същинската инструментална машина, ще видим, че пак се появява занаятчийският инструмент, само че в циклопски размери. Напр. действащата част на бормашината е грамаден свредел, който се движи от парна машина и без който не би могло да се произвеждат цилиндрите на големите парни машини и на хидравличните преси. Механичният струг е циклопично възпроизвеждане на обикновения крачен струг, рендосвачната машина е железен дърводелец, който обработва желязото със същия инструмент, с който дърводелецът обработва дървото; инструментът, който в лондонските корабостроителници реже фурнир, е гигантски бръснач; инструментът на машинната ножица, която реже желязото, както шивашката ножица реже плата, представлява една гигантска ножица, а парният чук действа с обикновена глава на чук, само че толкова тежка, че и самият Тор не би могъл да я размахне¹⁰⁶⁾. Така напр. един от тези парни чукове, които са изнамерени от Насмит, тежи повече от 6 тона и пада перпендикулярно от височина 7 фута върху една наковалня, която тежи 36 тона. Той като на шега превръща на прах цял гранитен блок, но също така е способен да закове гвоздей в меко дърво с последователни леки удари¹⁰⁷⁾.

Средството на труда придобива като машина такава материална форма на съществуване, която обуславя заместването на човешката сила с природни сили, а на емпирическата рутина — със съзнателно прилагане на природознанието. В манифактурата разчленяването на обществения трудов процес е чисто субективно, там то е комбиниране на частичните работници; в машинната система едрата промишленост притежава напълно обективен производствен организъм, който работникът заварва като готово материално условие на производството. В простата кооперация и дори в кооперацията, специфицирана чрез разделение на труда, изтласкването на единичния работник от обобществения все още е повече или по-малко случайно. Машините, с някои изключения, за които ще спомена по-долу, функционират само в ръцете на непосредствено обобществения или съвместен труд. Така че кооперативният характер на трудовия процес сега става техническа необходимост, диктувана от природата на самото средство на труда.

 

2. ПРЕНАСЯНЕТО НА СТОЙНОСТ ОТ МАШИНИТЕ ВЪРХУ ПРОДУКТА

Видяхме, че производителните сили, които възникват от кооперацията и от разделението на труда, не струват нищо на капитала. Те са природни сили на обществения труд. Природните сили като пара, вода и др., които се употребяват в производствени процеси, също така нищо не струват. Но както човекът се нуждае от бели дробове, за да диша, също така му е нужно „едно творение на човешка ръка“, за да може производително да потребява природните сили. За да се експлоатира двигателната сила на водата, необходимо е водно колело; за да се експлоатира еластичността на парата, необходима е парна машина. С науката е същото, както и с природните сили. Веднъж открити, законът за отклоненията на магнитната стрелка в полето на електрическия ток или законът за магнетизиране на желязото, около което се движи електрически ток, вече не струват нито стотинка¹⁰⁸⁾. Но за експлоатацията на тия закони в телеграфното дело и т. н. е потребен много скъп и сложен апарат. Както видяхме, машината не изтласква оръдието на труда. От миниатюрно оръдие на човешкия организъм то се уголемява по обем и по количество до степента на инструмент на създаден от човека механизъм. Капиталът сега заставя работника да работи вместо с ръчен инструмент с машина, която сама оперира със своите инструменти. Затова, ако още от пръв поглед е ясно, че едрата промишленост, включвайки в производствения процес грамадни природни сили и природознанието, трябва да повиши извънредно много производителността на труда, то съвсем не е така ясно, че това повишение на производителната сила не се изкупва, от друга страна, с увеличено изразходване на труд. Както всяка друга съставна част на постоянния капитал, машините сами не създават никаква стойност, но пренасят своята собствена стойност върху продукта, за чието производство те служат. Доколкото имат стойност и доколкото поради това пренасят стойност върху продукта, те образуват съставна част от стойността на същия. Вместо да го поевтиняват, те го правят по-скъп — съответно на своята собствена стойност. Очевидно е, че машината и развитата система от машини (systematisch entwikelte Maschinerie) — това характерно средство на труда в едрата промишленост — представляват несравнено по-голяма стойност, отколкото средствата на труда в занаятчийското и манифактурното производство.

Тук трябва преди всичко да се отбележи, че машините винаги влизат изцяло в трудовия процес и винаги само отчасти в процеса на образуване на стойността. Те никога не прибавят повече стойност, отколкото сами средно губят чрез своето износване. Така че има голяма разлика между стойността на машината и онази част от стойността ѝ, която тя периодично пренася върху продукта. Има голяма разлика между машината като елемент за образуване на стойност и машината като елемент за образуване на продукт. Колкото е по-голям периодът, в продължение на който една и съща машина служи в един и същ трудов процес, толкова по-голяма е тази разлика. Наистина ние видяхме, че всяко същинско средство на труда или оръдие за производство винаги влиза изцяло в производствения процес и винаги само на части в процеса на образуване на стойността, пропорционално на средното му дневно износване. Но при машината тази разлика между използване и износване е много по-голяма, отколкото при инструмента, тъй като машината, направена от по-траен материал, живее по-дълго и тъй като нейната употреба, регулирана от строго научни закони, дава възможност за по-голяма икономия в изразходването на нейните съставни части и на потребяваните от нея средства и — най-сетне — тъй като нейното производствено поле е несравнено по-широко от това на инструмента. Ако извадим както от машината, така и от оръдието техните средни дневни разходи, или онази съставна част от стойността, която те пренасят върху продукта чрез своето ежедневно средно износване и чрез потреблението на спомагателни материали като масло, въглища и т. н., то ще се окаже, че те действат даром, като природни сили, които съществуват без съдействието на човешкия труд. Колкото по-голям е размерът на производителния ефект на машината от този на оръдието, толкова по-голям е и размерът на нейната безплатна служба в сравнение с тази на оръдието. Едва в едрата промишленост човек се научава да заставя продукта на своя предишен, вече овеществен труд да действа в голям мащаб дори като някаква природна сила¹⁰⁹⁾.

При разглеждането на кооперацията и манифактурата видяхме, че известни общи производствени условия като здания и т. н. се изразходват благодарение на съвместното им потребление по-бавно, отколкото разпокъсаните производствени условия на единичните работници, и следователно по-малко поскъпяват продукта. При машинното производство не само многобройните оръдия на една работна машина съвместно износват нейния корпус, но и много работни машини съвместно износват една и съща двигателна машина заедно с част от предавателния механизъм.

При дадена разлика между стойността на машините и онази част от тяхната стойност, която те ежедневно пренасят върху своя продукт, степента, в която тази част от стойността поскъпява продукта, зависи преди всичко от размера на продукта, тъй да се каже, от неговата повърхност. В една лекция, отпечатана в 1857 г., г. Бейнс от Блекбърн пресмята, че

„всяка реална механическа конска сила^109а) привежда в движение 450 автоматични мюлжине-вретена със съответните подготвителни съоръжения, или 200 тростилни вретена, или 15 тъкачни стана за 40 дюймова тъкан, заедно с механизмите за опъване на основата, за оглаждане и т. н.“^[132].

В първия случай дневните разходи за една парна конска сила и за износването на машините, които тя привежда в движение, се разпределят върху дневния продукт от 450 вретена на мюлжине, във втория случай — върху продукт от 200 тростилни вретена, в третия — върху продукт от 15 механични тъкачни стана, тъй че върху една унция прежда или върху един аршин тъкан се пренася твърде незначителна част от стойността. Същото е и при приведения по-горе пример с парния чук. Тъй като неговото еднодневно износване, консумация на въглища и т. н. се разпределят върху грамадни маси желязо, които той всекидневно изковава, то на всеки центнер желязо се пада само незначителна част от стойността, която би била твърде голяма, ако тоя циклопски инструмент би набивал малки гвоздейчета.

При дадени граници на дейност на работната машина, т. е. при даден брой на нейните инструменти, или — ако е въпрос за сила —  при даден размер на инструментите, масата на продукта ще зависи от скоростта, с която действа машината, напр. от скоростта, с която се върти вретеното, или от броя на ударите, които чукът нанася в една минута. Някои от тия колосални чукове правят 70 удара на минута, а патентованата ковачна машина на Райдер, която употребява парни чукове от по-малки размери за изковаване на вретена, прави 700 удара на минута.

Щом е дадена пропорцията, в която машините пренасят стойност върху продукта, величината на тази част от стойността зависи от величината на тяхната собствена стойност¹¹⁰⁾. Колкото по-малко труд съдържат самите машини, толкова по-малко стойност придават те на продукта. А колкото по-малко стойност придават на продукта, толкова са по-производителни и толкова повече тяхната служба се приближава към тази на природните сили. А машинното производство на машини намалява тяхната стойност в сравнение с техните размери и тяхното действие.

Сравнителният анализ на цените на стоки, произведени по занаятчийски или манифактурен начин, с цените на същите стоки, произведени от машини, има, общо взето, за резултат, че при машинния продукт онази част на стойността, която преминава от средството на труда, относително нараства, но абсолютно се намалява. Това значи, че нейната абсолютна величина спада, но нейната величина по отношение на общата стойност на продукта, напр. на един фунт прежда, се увеличава¹¹¹⁾.

Ясно е, че ако произвеждането на една машина струва толкова труд, колкото спестява нейното прилагане, то ние имаме просто преместване на труд, т. е. общата сума на труда, необходим за произвеждането на една стока, не се намалява, или производителната сила на труда не се увеличава. Но разликата между труда, който тя струва, и труда, който тя спестява, или степента на нейната производителност, очевидно не зависи от разликата между нейната собствена стойност и стойността на заместения от нея инструмент. Тази разлика продължава да съществува дотогава, докогато изразходваният за машините труд, а следователно и онази част от стойността, която те пренасят върху продукта, остава по-малка от стойността, която работникът със своя инструмент би прибавил към предмета на труда. Затова производителността на машините се измерва със степента, в която те заместват човешката работна сила. Според г. Бейнс на 450 мюлжинетни вретена със съответните подготвителни съоръжения, които се движат от една парна конска сила, се падат 2½ работника¹¹²⁾, а 2½ работника с всяко selfacting mule spindle [автоматично мюлжинетно вретено] при 10-часов работен ден изпридат 13 унции прежда (среден номер), което прави седмично 365 5/8 фунта. Следователно при своето превръщане в прежда 366 фунта памук (за по-голямо опростяване на примера ние не обръщаме внимание на отпадъците) поглъщат само 150 работни часа, или 15 десетчасови работни дни, докато с чекрък, при който ръчният предач произвежда в 60 часа 13 унции прежда, същото количество памук би погълнало 2700 десетчасови работни дни, или 27 000 работни часа¹¹³⁾. Там, където старият начин на blockprinting, т. е. на ръчното щампосване на басми, е заместен от машинно щампосване, една-единствена машина с помощта на един мъж или момче щампосва за един час толкова четирицветна басма, колкото преди са щампосвали 200 възрастни работници¹¹⁴⁾. Докато Илой Уитни още не бил изобретил в 1793 г. машината cottongin [памучен джин], отделянето на един фунт памук от семената изисквало средно един работен ден. С неговото изобретение една негърка вече могла да изчиства по 100 фунта памук на ден, а оттогава насам производителността на cottongin [памучен джин] е значително увеличена. Един фунт памучни влакна, чието производство по-рано е струвало 50 цента, по-късно се продавал за 10 цента, и то с по-голяма печалба, т. е. с по-голямо количество незаплатен труд. В Индия за очистване на влакната от семената се употребява един полумашинен инструмент, т. н. чурка, с която един мъж и една жена очистват 28 фунта на ден. С помощта на чурката, която д-р Форбс изнамери преди няколко години, един мъж и едно момче очистват 250 фунта на ден; а там, където като двигателна сила се използуват волове, пара или вода, са нужни само няколко момчета и момичета като feeders [подавачи на материал за машината]. Шестнадесет такива машини, движени от волове, извършват средната дневна работа на 750 души¹¹⁵⁾.

Както вече споменахме, парната машина при парния плуг извършва в един час за 3 пенса, или 1/4 шилинг, толкова работа, колкото 66 души извършват за 15 шил. на час. Връщам се към този пример, за да отстраня една погрешна представа. А именно: тези 15 шилинга в никой случай не са изразът на труда, прибавен от 66-тимата души за един час. Ако съотношението между принадения труд и необходимия труд е било 100%, то тези 66 работници са произвели на час една стойност от 30 шилинга, макар че само 33 часа се изразяват в един еквивалент за самите тях, т. е. в работната им заплата от 15 шилинга. И тъй, ако приемем, че една машина струва колкото годишната заплата на 150 изместени от нея работници, напр. 3000 фунта стерлинги, то тези 3000 ф. ст. съвсем не са паричният израз на труда, вложен от 150 работници и прибавен към предмета на труда, а са израз само на оная част от техния годишен труд, която за самите тях се изразява в работната заплата. Напротив, паричната стойност на машината от 3000 ф. ст. изразява целия труд, изразходван за нейното производство, безразлично в какво съотношение този труд представлява работна заплата за работника и принадена стойност за капиталиста. Следователно дори и машината да струва толкова, колкото заместената от нея работна сила, овещественият в самата нея труд винаги е по-малък от живия труд, който тя замества¹¹⁶⁾.

Ако разглеждаме машините изключително като средство за поевтиняване на продукта, то границата на тяхната употреба се определя от това, че тяхното собствено производство трябва да струва по-малко труд, отколкото замества тяхното приложение. За капитала обаче тази граница е изразена по-тясно. Тъй като той плаща не вложения труд, а стойността на вложената работна сила, за него границата на употребата на машини се определя от разликата между стойността на машината и стойността на заместваната от нея работна сила. Тъй като разделението на работния ден на необходим труд и принаден труд е различно в различните страни, както е различно и в една и съща страна, но в различни периоди, или в един и същ период, но в различни промишлени отрасли; тъй като освен това действителната заплата на работника ту спада под стойността на неговата работна сила, ту се покачва над нея, то разликата между цената на машината и цената на работната сила, която трябва да бъде заместена от нея, може твърде много да се променя, макар и разликата между количеството труд, необходимо за произвеждане на машината, и общото количество на заместения от нея труд да остава една и съща^116а). Но за самия капиталист само първата разлика определя производствените разходи на стоката и му влияе чрез принудителните закони на конкуренцията. Затова днес в Англия се изнамират машини, които се прилагат само в Северна Америка, както в XVI и XVII век Германия е изнамирала машини, които са се прилагали само в Холандия, или както много френски изобретения от XVIII век са били използвани само в Англия. В по-рано развитите страни самата машина с нейното приложение в някои промишлени отрасли произвежда такъв излишък от труд (redundancy of labour, казва Рикардо) в други отрасли, че тук спадането на работната заплата под стойността на работната сила възпрепятства употребата на машини и я прави излишна и често пъти невъзможна от гледна точка на капитала, чиято печалба и без това произтича от намалението не на вложения изобщо, а на заплатения труд. В някои отрасли на английската вълнена манифактура детският труд през последните години е много намалял, а тук-там е почти съвсем изместен. Защо? Фабричният закон наложи да бъдат въведени за децата две смени, от които едната работи 6, а другата 4 часа, или всяка само по 5 часа Но родителите не искали да продават тези half-timers (работещи половин ден) по-евтино, отколкото по-рано са продавали full-timers (работещи пълен ден). Оттук и заместването на half-timers с машини¹¹⁷⁾. Преди да бъде забранен в мините женският и детският труд (за деца под 10 години), капиталът е смятал, че неговият метод да заставя голи жени и момичета, често пъти заедно с мъже, да работят в каменовъглените и други мини е дотолкова в съгласие с неговия морален кодекс, а особено и с неговата главна касова книга, че едва след забраната прибягнал до машините. Янките са изнамерили машини за трошене на камъни. Англичаните не ги прилагат, тъй като на „клетника“ (в английската политическа икономия тази дума „wretch“ е специално название за земеделския работник), който извършва тази работа, се заплаща такава малка част от неговия труд, че за капиталиста машините само биха поскъпили производството¹¹⁸⁾. В Англия за теглене и т. н. на лодки по каналите понякога все още се употребяват жени вместо коне¹¹⁹⁾, тъй като трудът, необходим за произвеждането на коне и машини, е математически определена величина, докато трудът, необходим за издръжката на жените от свръхнаселението, не заслужава дори изчисление. Поради това никъде няма по-безсрамно прахосване на човешка сила за дреболии, както именно в Англия, страната на машините.

 

3. ПЪРВИТЕ ВЪЗДЕЙСТВИЯ НА МАШИННОТО ПРОИЗВОДСТВО ВЪРХУ РАБОТНИКА

Изходен пункт на едрата промишленост образува, както показахме, революцията в средството на труда, а преобразуваното средство на труда получава своята най-развита форма в разчленената система от машини във фабриката. Преди да видим как към тоя обективен организъм се присъединява човешкият материал, нека разгледаме някои общи въздействия на тая революция върху самия работник.

 

a) ПРИСВОЯВАНЕ НА ДОБАВЪЧНИ РАБОТНИ СИЛИ
ОТ СТРАНА НА КАПИТАЛА.
ЖЕНСКИ И ДЕТСКИ ТРУД

Доколкото машините правят мускулната сила ненужна, те стават средство за използване на работници без мускулна сила или с недостатъчно физическо развитие, но с по-голяма гъвкавост на членовете. Затова женският и детският труд е бил първата дума на капиталистическото прилагане на машините! С това тези грандиозни средства за заместване на труд и на работници веднага се превърнали в средство... за увеличаване на броя на наемните работници чрез подчиняване на всички членове на работническото семейство, без разлика на пол и възраст, под непосредственото господство на капитала. Принудителният труд в полза на капиталиста узурпирал не само времето за детската игра, но и времето за обичайния свободен труд в домашния кръг за нуждите на самото семейство¹²⁰⁾.

Стойността на работната сила се определя не само от работното време, необходимо за издръжката на възрастния работник, но и от работното време, необходимо за издръжката на цялото работническо семейство. Като хвърлят всички членове на работническото семейство на трудовия пазар, машините разпределят стойността на работната сила на мъжа върху цялото негово семейство. Следователно те намаляват стойността на неговата работна сила. Купуването на семейство, раздробено напр. на 4 работни сили, струва може би по-скъпо, отколкото преди е струвало купуването на работната сила на главата на семейството, но пък на мястото на един работен ден идат четири работни дни и тяхната цена спада в оная пропорция, в която четиримата дават повече принаден труд, отколкото единият работник. За да може едно семейство да живее, сега трябва четирима души да дават на капитала не само труд, но и принаден труд. Така машините заедно с човешкия материал за експлоатация — същинското поле на капиталистическата експлоатация¹²¹⁾ —  увеличават същевременно и степента на експлоатацията.

Те също тъй революционизират из основи и формалния израз на капиталистическото отношение, договора между работника и капиталиста. На базата на стоковата размяна първата предпоставка беше, че капиталистът и работникът си противостоят като свободни личности, като независими стокопритежатели, единият — като притежател на пари и средства за производство, другият — като притежател на работна сила. Но сега капиталът купува непълнолетни или малолетни. По-рано работникът е продавал своята собствена работна сила, с която той формално е разполагал като свободна личност. Сега той продава своята жена и своите деца. Той става търговец на роби¹²²⁾. Търсенето на детски труд често пъти и по форма прилича на търсенето на роби-негри, което е обикновено явление в обявленията на американските вестници.

„Моето внимание — казва напр. един английски фабричен инспектор — бе привлечено от едно обявление в местния вестник на един от най-големите манифактурни градове на моя окръг, което привеждам тук: „Търсят се 12 до 20 момчета на такава възраст, че да могат да минат за 13-годишни. Заплата 4 шилинга на седмица. За справка и т. н.“¹²³⁾.

Фразата „да могат да минат за 13-годишни“ има този смисъл, че според фабричния закон деца под 13 години могат да работят само 6 часа. Един официално признат лекар (certifying surgeon) трябва да удостоверява възрастта. Фабрикантът търси значи момчета, които да изглеждат така, като че ли са вече тринадесетгодишни. Понякога скокообразното намаление на броя на наетите от фабрикантите деца под 13 години, което изненадва в английската статистика за последните 20 години, е било, според показанията на самите фабрични инспектори, в голяма степен дело на тези certifying surgeons, които подправяли възрастта на децата съобразно с експлоататорските желания на капиталистите и нуждата на родителите да продават труда на децата си. В прословутия лондонски квартал Бетнал Грийн всеки понеделник и вторник сутринта има открит пазар, където деца от двата пола, от 9 години нагоре, сами се отдават под наем на лондонските копринарски манифактури. „Обикновените условия са 1 шилинг и 8 пенса на седмица (които се дават на родителите) и 2 пенса за мене самия, освен това и чай.“ Договорите важат само за една седмица. Сцените и езикът на тоя пазар са просто възмутителни¹²⁴⁾. В Англия все още се случва жени „да вземат момчета от трудовия дом и да ги продават на първия срещнат купувач за 2 шилинга и 6 пенса седмично“¹²⁵⁾. Въпреки закона все още най-малко 2000 момчета във Великобритания биват продавани от своите родители като живи коминочистачни машини (макар че за заместването им има машини)¹²⁶⁾. Причинената от машината революция в правното отношение между купувач и продавач на работна сила, която лишила цялата тази сделка дори от привидността на договор между свободни личности, е дала по-сетне на английския парламент юридическо оправдание за държавна намеса във фабричното дело. Винаги, когато фабричният закон ограничава детския труд на 6 часа в дотогава още незасегнати отрасли на промишлеността, все отново се чува хленчът на фабрикантите, че част от родителите изтегляли децата от сега засегнатата промишленост само затова, за да ги предадат в такава промишленост, където още цари „свобода на труда“, т. е. където децата под 13 години са заставени да работят като възрастни, а поради това и могат да бъдат продадени по-скъпо. Но тъй като капиталът по своята природа е левелер, т. е. изисква като свое получено по рождение човешко право равенство в условията на експлоатиране на труда във всички производствени сфери, то законодателното ограничаване на детския труд в един промишлен отрасъл става причина за неговото ограничаване и в другите.

Ние още по-рано посочихме физическата деградация на децата и младежите, както и на жените на работниците, които машината подлага на експлоатацията на капитала, отначало пряко, във фабриките, изникващи на нейна основа, а после и косвено, във всички останали промишлени отрасли. Затова тук ще се спрем само на една точка — на грамадната смъртност на работническите деца през първите години на техния живот. В Англия има 16 регистрационни окръга, в които на 100 000 живи деца под една година се падат средно годишно само по 9085 смъртни случая (в един окръг само 7047); в 24 окръга се падат над 10 000, но под 11 000; в 39 окръга —  над 11 000, но под 12 000; в 48 — над 12 000, но под 13 000; в 22 —  над 20 000; в 25 — над 21 000; в 17— над 22 000; в 11 — над 23 000; в окръзите Хуу, Уолвърхемптън, Ештън-ъндър-Лайн и Престън — над 24 000; в окръзите Нотингам, Стокпорт и Бредфорд —  над 25 000; в Уизбич — 26 001 и в Манчестер — 26 125¹²⁷⁾. Както показва едно официално санитарно обследване в 1861 г., високият процент на смъртността се дължи — като се оставят настрана местните условия — предимно на работенето на майките вън от къщи и на произлизащото оттук занемаряване и лошо третиране на децата, между другото и на неподходяща храна, недостатъчна храна, тъпчене с упойки и т. н., а към това трябва да се прибави и неестественото отчуждаване на майките от техните деца и като последица от него умишленото изгладняване до смърт и отравяне на децата¹²⁸⁾.

В такива земеделски окръзи, „където най-малко се прилага женският труд, процентът на смъртността е най-малък“¹²⁹⁾. Но анкетната комисия от 1861 г. дойде и до неочаквания извод, че в някои чисто земеделски окръзи, разположени по брега на Северно море, процентът на смъртността на децата под една година почти достига този на най-компрометираните фабрични окръзи. Поради това д-р Джулиан Хънтър е бил натоварен да изследва това явление на самото място. Неговият отчет е включен в „Sixth Report on Public Health“¹³⁰⁾. Дотогава се предполагало, че малария и други болести, свойствени на ниски и блатисти места, покосяват децата. Изследването показало тъкмо обратното, а именно,

„че същата причина, която е прогонила маларията, т. е. превръщането на почвата (която зиме била тресавище, а лете — оскъдно пасбище) в плодородни ниви, е създала изключителната смъртност на бозайничетата.“¹³¹⁾

70-те практикуващи лекари, които д-р Хънтър разпитал в тези окръзи, били „забележително единодушни“ по тази точка. Работата е там, че с революционизирането на земеделието там била въведена промишлената система.

„Омъжени жени работят иа групи заедно с моми и момци; един човек, наречен „gangmeister“ [„отговорник на групата“], наема тия групи изцяло и ги предава срещу известна сума на разположение на фермера. Тия групи често пъти ходят на работа много мили далеч от своите села; човек може да ги срещне сутрин и вечер по пътищата, жените в къси ризи и също такива поли и ботуши, а понякога панталони; много силни и здрави на вид, но покварени от моралната разпуснатост и безскрупулни към печалните последици, които предпочитането на такъв деен и независим живот стоварва върху техните рожби, които гинат в къщи.“¹³²⁾

В тези окръзи се повтарят всички явления на фабричните окръзи, а в още по-широки размери — замаскираното детеубийство и храненето на децата с упойки.¹³³⁾

„Това, което зная за злините, които причинява всяко масово промишлено заангажиране на възрастни жени, казва д-р Саймън, служебен лекар на английския Таен съвет^[133] и главен редактор на отчетите за общественото здраве — трябва да оправдае дълбокото отвращение, с което го наблюдавам“¹³⁴⁾. „Ще бъде истинско щастие за манифактурните окръзи на Англия — възклицава в един официален отчет фабричният инспектор Р. Бейкър, — ако на всяка омъжена жена, която има семейство, бъде забранено да работи в която и да е фабрика“¹³⁵⁾.

Моралното осакатяване, което произтича от капиталистическата експлоатация на женския и детския труд, толкова изчерпателно е описано от Фр. Енгелс в неговата книга „Положението на работническата класа в Англия“ и от други писатели, че аз тук само го припомням. Но интелектуалното опустошаване, което се създава изкуствено чрез превръщане на незрели хора в прости машини за фабрикуване на принадена стойност и което трябва да различаваме от онова първобитно невежество, което оставя ума неразработен, но не поврежда неговата способност за развитие и неговата естествена плодовитост, застави най-сетне дори английския парламент да провъзгласи основното образование като задължително условие за „производствената“ употреба на деца под 14 години във всички отрасли на промишлеността, подчинени на фабричния закон. Духът на капиталистическото производство ясно пролича в небрежната редакция на така наречените клаузи за образованието във фабричните закони, в липсата на административен апарат, поради което това задължително обучение в повечето случаи пак става илюзорно, в опозицията на фабрикантите дори и против този закон за образованието и в техните извъртания и хитрувания, с които го заобикалят на практика.

„За осъждане е само законодателната власт, защото е издала един фиктивен закон (delusive law), който под претекст, че се грижи за възпитанието на децата, не съдържа нито едно-единствено постановление, с което да може да се осигури тази цел. Законът определя само това, че децата всеки ден трябва да бъдат затваряни за определено време (3 часа) между четирите стени на едно помещение, наречено училище, и че този, който е наел детето, трябва да получава всяка седмица удостоверение за това от едно лице, което с името си се подписва като учител или учителка“¹³⁶⁾.

Преди да бъде издаден поправеният фабричен закон от 1844 г., не са били рядко явление свидетелства за посещаване на училище, които учителят и учителката, като неграмотни, са подписвали с кръст.

„Когато посетих едно от училищата, което издаваше такива свидетелства, аз бях дотолкова поразен от невежеството на учителя, че го попитах: „Кажете ми, моля ви, знаете ли да четете?“ — „Общо взето, да (summat)“ — отговори той. За свое оправдание той прибави: „Във всеки случай аз знам повече от моите ученици.“

През време на подготвянето на закона от 1844 г. фабричните инспектори разобличили мизерното състояние на заведенията, наречени училища, чиито свидетелства те по закон били длъжни да признават като напълно валидни. Но всичко, което те успели да постигнат, било това, че от 1844 г. нататък

„цифрите в училищните свидетелства трябва да бъдат попълнени с почерка на учителя, а името и презимето на учителя — да бъдат подписани от самия него“¹³⁷⁾.

Сър Джон Кинкейд, фабричен инспектор за Шотландия, разказва за подобни случаи от неговата служба.

„Първото училище, което посетихме, държеше някоя си мисис Ан Килин. Когато ѝ предложих да каже името си буква по буква, тя веднага направи грешка, като почна с буквата С, но веднага се поправи, като каза, че нейното име започва с К. Но като прегледах нейните подписи в книгата за училищните свидетелства, аз забелязах, че тя се подписва различно, а нейният почерк не остави никакво съмнение, че тя е негодна за учителка. Пък и тя самата призна, че не може да води дневника... В друго училище открих, че училищната стая има 15 фута дължина и 10 фута ширина, и преброих в това помещение 75 деца, които крещяха нещо неразбрано“¹³⁸⁾. „Но не са само тия мизерни дупки, в които децата получават училищни свидетелства, без да добиват училищно образование; съществуват много училища, в които учителят е подготвен, но неговите усилия почти изцяло се разбиват о умопомрачителния куп деца от всякаква възраст от 3 години нагоре. Неговият доход, който в най-добрия случай е твърде жалък, зависи напълно от онова количество пенси, които той може да получи, като натъпче колкото може повече деца в една стая. Към това се прибавя оскъдната училищна мебелировка, липсата на книги и други учебни помагала и потискащото действие на разваления и отвратителен въздух върху самите бедни деца. Аз бях в много такива училища, където видях маса деца, които абсолютно нищо не правеха; и това се удостоверява като посещаване на училище, а такива деца фигурират в официалната статистика като получили образование (educated)“¹³⁹⁾.

В Шотландия фабрикантите избягват да държат деца, които са задължени да ходят на училище.

„Това достатъчно доказва силното неразположение на фабрикантите спрямо клаузите за образованието“¹⁴⁰⁾.

Това състояние приема уродливо-ужасяващи форми в заведенията за импримиране на басми и др., които се регулират от специален фабричен закон. Според постановленията на този закон

„всяко дете, преди да бъде наето в такова заведение, трябва да е посещавало училище поне 30 дни и не по-малко от 150 часа в течение на 6-те месеца, които непосредствено предшестват първия ден на неговото постъпване. През време на неговата работа в това заведение за импримиране то също така е длъжно да ходи на училище в течение на 30 дни, или 150 часа, през всяко полугодие... Посещението на училището трябва да става между 8 чacá сутринта и 6 чacá след обед. Посещение, което продължава по-малко от 2½ часа или повече от 5 часа на ден, не може да се зачита като част от 150-те часа. При обикновени условия децата ходят на училище преди обед и след обед, по 5 часа на ден в течение на 30 дни, а след изтичането на 30-те дни, когато бъде достигната изискваната от закона обща сума от 150 часа, когато децата — да се изразим на техния собствен език — свършат своята книга, те се връщат в заведението, където остават отново шест месеца, до настъпването на новия срок за ходене на училище, и пак остават там, докато пак свършат книгата... Много деца, които посещават училището в течение на предписаните 150 часа, след завръщането си от 6-месечната работа във фабриката знаят точно толкова, колкото са знаели от началото... Те, разбира се, са забравили всичко, което са учили при предишното посещение на училището. В други фабрики за импримиране на басми посещението на училището се намира в пълна зависимост от деловите съображения на фабриката. Изискваният брой часове се изпълва през всяко полугодие на части от по 3 до 5 часа наведнъж, които се разпределят за един период може би по-дълъг от 6 месеца. Напр. децата посещават училището един ден от 8 до 11 часа сутринта, друг ден — от 1 до 4 часа след обед и след като детето няколко дена съвсем не се явява в училището, то изведнъж пак идва от 3 до 6 часа след обед; 3-4 дни или една седмица то се явява в училището редовно, след което пак изчезва за три седмици или за цял месец и се връща по за няколко часа в някои дни, когато няма работа, когато фабрикантът случайно няма нужда от него; и така детето го блъскат (buffet) от училището във фабриката, от фабриката в училището, докато се наберат 150-те часа“¹⁴¹⁾.

Като прибавя към комбинирания работен персонал преобладаващ брой жени и деца, машината най-сетне сломява съпротивата, която мъжът-работник през време на манифактурата още е противопоставял на деспотизма на капитала¹⁴²⁾.

 

b) УДЪЛЖАВАНЕ НА РАБОТНИЯ ДЕН

Ако машината е най-могъщото средство за повишаване на производителността на труда, т. е. за съкращаване на работното време, необходимо за произвеждане на една стока, то като носителка на капитала тя става — най-напред в непосредно обхванатите от нея отрасли на промишлеността — най-могъщо средство за удължаване на работния ден извън всякакви естествени предели. Тя създава, от една страна, нови условия, които позволяват на капитала свободно да отпусне юздите на тази своя постоянна тенденция, а от друга страна — нови подбуди за изостряне на неговата ненаситна жажда за чужд труд.

Преди всичко благодарение на машината движението и производствената дейност на средството на труда придобива самостоятелност по отношение на работника. То става само по себе си едно промишлено perpetuum mobile [вечно работещ механизъм], което би произвеждало непрекъснато, ако не срещаше известни естествени граници в лицето на своите човешки помощници: в тяхната телесна слабост и в тяхното своеволие. Затова като капитал — а като такъв автоматът има съзнание и воля в лицето на капиталиста — то е въодушевено от стремежа да доведе до минимум съпротивата на упорстващата, но еластична граница на човешката природа¹⁴³⁾. Тази съпротива и без това е отслабена от привидната лекота на труда при машината и от по-голямата податливост и покорност на женския и детския елемент¹⁴⁴⁾.

Производителността на машината, както видяхме, е обратно пропорционална на величината на онази съставна част от стойността, която тя пренася върху продукта. Колкото е по-дълъг периодът на нейното функциониране, толкова по-голяма е масата от продукти, върху която се разпределя прибавяната от нея стойност, и толкова по-малка е частта от стойността, която тя прибавя към отделната стокова единица. Но периодът на активния живот на машината се определя очевидно от дължината на работния ден или от продължителността на дневния трудов процес, умножена с броя на дните, в които той се повтаря.

Износването на машините съвсем не отговаря с математическа точност на времето на тяхното използване. Но дори и да приемем, че отговаря, то една машина, която работи 7½ години по 16 часа дневно, обхваща също такъв производствен период и прибавя към общия продукт толкова стойност, колкото същата машина, ако тя работи 15 години по 8 часа дневно. Само че в първия случай стойността на машината би била възпроизведена двойно по-бързо, отколкото във втория, а капиталистът би погълнал за 7½ години толкова принаден труд, колкото във втория случай за 15 години.

Материалното износване на машината е двояко. То или произтича от нейната употреба, както монетите се изтъркват от обръщение, или произтича от нейната неупотреба, както бездейният меч ръждясва в ножницата. Това е износването, което се дължи на природните сили. Износването от първия вид е повече или по-малко право пропорционално, а от последния вид — до известна степен обратно пропорционално на нейната употреба¹⁴⁵⁾.

Но покрай материалното износване машината подлежи, така да се каже, и на морално износване. Тя губи разменна стойност, доколкото машини от същата конструкция могат да се възпроизвеждат по-евтино или по-добри машини започнат да я конкурират¹⁴⁶⁾. И в двата случая, колкото и млада и жизнеспособна да е машината, нейната стойност вече не се определя от фактически овещественото в нея работно време, а от онова работно време, което е необходимо за нейното собствено възпроизвеждане или за възпроизвеждането на по-добрата машина. Затова тя повече или по-малко губи от стойността си. Колкото е по-къс периодът, през който се възпроизвежда цялата ѝ стойност, толкова по-малка е опасността от морално износване, а колкото е по-дълъг работният ден — толкова по-къс е този период. След първото въвеждане на машината в някой производствен отрасъл един след друг следват все по-нови методи за по-евтиното ѝ възпроизвеждане¹⁴⁷⁾ и подобрения, които засягат не само отделни части или апарати, но и цялата ѝ конструкция. Затова през първия период от живота на машината този специален мотив за удължаване на работния ден действа с най-голяма сила¹⁴⁸⁾.

При равни други условия и при даден работен ден експлоатацията на удвоен брой работници изисква както удвояване на онази част от постоянния капитал, която е вложена в машини и постройки, така и на оная част, която е вложена в суров материал, в спомагателни материали и т. н. С удължаването на работния ден се разширява мащабът на производството, докато вложената в машини и в постройки част от капитала остава неизменна¹⁴⁹⁾. От това не само че расте принадената стойност, но и се намаляват разходите, необходими за нейното извличане. Наистина това става повече или по-малко при всяко удължаване на работния ден, но тук то има особено голямо значение, тъй като частта от капитала, която е превърната в средства на труда, тук изобщо играе по-важна роля¹⁵⁰⁾. Работата е там, че развитието на машинното производство обвързва една все по-нарастваща част от капитала в такава форма, в която той, от една страна, постоянно може да нараства по стойност, а, от друга, губи потребителна и разменна стойност, щом бъде прекъснат неговият контакт с живия труд.

„През времето, когато един земеделец — поучава г. Ешуърт, английски памучен магнат, професора Насау У. Сениор — е захвърлил своята лопата, той прави безполезен един капитал от 18 пенса. Когато един от нашите хора (т. е. от фабричните работници) напусне фабриката, в такъв случай той прави безполезен един капитал, който е струвал 100 000 ф. ст.“¹⁵¹⁾

Помислете си само! Да се направи „безполезен“, макар и само за миг, един капитал, който струвал 100 000 ф. ст.! Наистина ужасно безобразие е някой от нашите хора изобщо да напусне някога фабриката! Както е проумял Сениор след това поучаване от страна на Ешуърт, нарастващите размери на машините правят „желателно“ едно постоянно удължаване на работния ден.¹⁵²⁾

Машината произвежда относителна принадена стойност не само като пряко понижава стойността на работната сила и косвено я поевтинява чрез поевтиняването на стоките, необходими за нейното възпроизводство, но и като превръща труда, използван от притежателя на машините при първото им спорадично въвеждане, в потенциран труд, като повдига обществената стойност на машинния продукт над неговата индивидуална стойност и по такъв начин дава на капиталиста възможност да замества еднодневната стойност на работната сила със сравнително по-малка част от стойността на еднодневния продукт. Затова през този преходен период, когато машинното производство си остава един вид монопол, печалбите са извънредно големи и капиталистът се старае най-основно да използва тия „първи дни на младата любов“^[134] чрез колкото може по-голямо удължаване на работния ден. Голямата печалба изостря ненаситната жажда за още по-голяма печалба.

С всеобщото разпространение на машината в един и същ производствен отрасъл обществената стойност на машинния продукт спада до неговата индивидуална стойност. Тогава влиза в сила законът, според който принадената стойност произлиза не от работните сили, които капиталистът е заместил с машината, а обратното —  от работните сили, които той прилага към нея. Принадената стойност произлиза само от променливата част на капитала, а ние видяхме, че масата на принадената стойност се определя от два фактора — от нормата на принадената стойност и от броя на едновременно заетите работници. При дадена дължина на работния ден нормата на принадената стойност се определя от отношението, в което работният ден се разпада на необходим и принаден труд. А броят на едновременно заетите работници, от своя страна, зависи от отношението между променливата и постоянната част на капитала. Ясно е сега, че машинното производство, колкото и да разширява — чрез увеличаване на производителната сила на труда —  принадения труд за сметка на необходимия труд, достига тоя резултат само като намалява броя на заангажираните от даден капиталист работници. То превръща в машини, т. е. в постоянен капитал, който не произвежда принадена стойност, една част от капитала, който по-рано е бил променлив, т. е. превръщал се е в жива работна сила. Напр. от двама работника е невъзможно да се изстиска толкова принадена стойност, колкото от 24. Ако всеки от 24-те работници дава за 12 часа само един час принаден труд, те заедно ще дадат 24 часа принаден труд, докато съвкупният труд на двамата работника обема само 24 часа. Така че в прилагането на машините с цел да се произвежда принадена стойност се съдържа иманентното противоречие, че от двата фактора на принадената стойност, която дава капиталът от дадена величина, машините увеличават единия фактор, нормата на принадената стойност, само с това, че намаляват другия фактор броя на работниците. Това иманентно противоречие изпъква, когато с внедряването на машините в някой промишлен отрасъл стойността на машинно произведената стока става регулираща обществена стойност на всички стоки от този род; и именно това противоречие наново подбужда капиталиста — без той да осъзнава това¹⁵³⁾ — да се стреми към максимално удължаване на работния ден, за да компенсира намаляването на относителния брой на експлоатираните работници с увеличаване не само на относителния, но и на абсолютния принаден труд.

Така че ако капиталистическото прилагане на машините създава, от една страна, нови могъщи подбуди към безпределно удължаване на работния ден и революционизира самия начин на работа, както и характера на обществения трудов организъм по начин, който сломява съпротивата против тая тенденция, от друга страна, то произвежда — отчасти чрез подчиняване на капитала на недостъпни по-преди за него слоеве от работническата класа, отчасти чрез уволняване на изтиканите от машината работници — едно излишно работническо население¹⁵⁴⁾, което е принудено да се подчинява на законите, които му диктува капиталът. Оттук забележителното явление в историята на съвременната промишленост, че машината разрушава всички нравствени и естествени граници на работния ден. Оттук и икономическият парадокс, че най-мощното средство за скъсяване на работното време се превръща в най-сигурно средство за превръщане на целия живот на работника и на неговото семейство в разполагаемо работно време за увеличаване стойността на капитала.

„Ако — мечтаел Аристотел, най-великият мислител на древността, — ако всяко сечиво би могло по заповед или по предчувствие да извършва полагащата му се работа, както майсторските творби на Дедал са се движели сами или както триножниците на Хефест пристъпвали сами към свещения труд, ако и тъкачните сновалки по същия начин тъчеха сами, тогава нито майсторът би имал нужда от помощници, нито господарят от роби.“¹⁵⁵⁾

А Антипатър, гръцки поет от времето на Цицерон, приветствал изнамирането на воденицата за мелене на жито — тази елементарна форма на всяка производителна машина — като освободител на робините и възстановител на златния век!¹⁵⁶⁾ „Езичниците, о тия езичници!“ Те, както е открил умният Бастиа, а преди него —  още по-умният Мак-Кълък, нищо не разбирали от политическа икономия и от християнство. Те, между другото, не разбирали, че машината е най-изпитаното средство за удължаване на работния ден. Те напр. оправдавали робството на едни хора като средство за пълното човешко развитие на други. Но да проповядват масово робство, за да превърнат неколцина груби, полуобразовани парвенюта във „видни предачни фабриканти“, „едри фабриканти на салам“ и „влиятелни търговци на боя за обуща“ — затова им са липсвали специфичните християнски добродетели.

 

c) ИНТЕНЗИФИЦИРАНЕ НА ТРУДА

Безпределното удължаване на работния ден, създавано от машините, намиращи се в ръцете на капитала, довежда по-късно, както видяхме, до реакция от страна на застрашеното в жизнените си корени общество и с това — до един законодателно ограничен нормален работен ден. Върху основата на последния добива решаващо значение едно явление, което ние вече срещнахме по-рано, а именно интензифицирането на труда. При анализа на абсолютната принадена стойност ставаше въпрос предимно за екстензивната величина на труда, докато степента на неговата интензивност се приемаше като дадена. Сега ни предстои да разгледаме превръщането на екстензивната величина в интензивна или степенна величина.

От само себе си се разбира, че заедно с напредъка на машинното дело и на натрупания опит на една особена класа от машинни работници по естествен път се увеличава скоростта, а следователно и интензивността на труда. Така в Англия в течение на половин век удължаването на работния ден върви ръка за ръка с нарастващата интензивност на фабричния труд. Впрочем понятно е, че при работа, при която въпросът не е за преходни пароксизми, а за редовно, повтарящо се ден след ден еднообразие, неизбежно настъпва такъв момент, когато удължаването на работния ден и интензифицирането на труда взаимно се изключват, така че удължаването на работния ден остава съвместимо само с понижаването на интензивността на труда, и обратно — покачването на интензивността на труда —  само със скъсяване на работния ден. Откак постепенно нарастващото възмущение на работническата класа е принудило държавата насилствено да скъси работното време и да наложи — най-напред в същинските фабрики — нормален работен ден, т. е. от оня момент, когато веднъж завинаги е била отнета възможността за увеличаване на производството на принадена стойност чрез удължаване на работния ден, капиталът с всичката си енергия и с пълно съзнание се насочва към производството на относителна принадена стойност чрез ускорено развитие на машинната система. Едновременно с това настъпва промяна в характера на относителната принадена стойност. Методът на производство на относителна принадена стойност се състои обикновено в това, че чрез увеличение на производителната сила на труда работникът получава възможност да произвежда повече, макар че изразходва същия труд през същото време. Едно и също работно време прибавя към съвкупния продукт същата стойност, както и по-преди, макар че тая непроменена разменна стойност сега се изразява в повече потребителни стойности и затова стойността на отделната стока спада. Но друго нещо е, когато насилственото скъсяване на работния ден, заедно с огромния тласък, който то дава на развитието на производителната сила и на икономизирането на производствените условия, същевременно заставя работника да увеличава изразходването на труд за едно и също време, да повишава напрягането на работната сила, по-плътно да изпълва порите на работното време, т. е. да кондензира труда до такава степен, която е постижима само в рамките на скъсения работен ден. Тази пресована по-голяма маса труд в даден период от време сега вече се смята като по-голямо количество труд, отколкото той е в действителност. Наред с мярката за работното време като „разтегната величина“ сега застава мярката за степента на неговото уплътняване¹⁵⁷⁾. По-интензивният час от 10-часовия работен ден сега съдържа също толкова или повече труд, т. е. изразходвана работна сила, отколкото по-порестият час от 12-часовия работен ден. Затова неговият продукт има същата или по-голяма стойност, отколкото този на по-порестия 1 1/5 част. Независимо от покачването на относителната принадена стойност поради повишената производителна сила на труда, сега напр. 3 1/3 часа принаден труд при 6 2/3 часа необходим труд дават на капиталиста същата стойностна маса, каквато преди са давали 4 часа принаден при 8 часа необходим труд.

Пита се сега, как се интензифицира трудът?

Първата последица от скъсяването на работния ден се основава на очевидния закон, че дееспособността на работната сила е обратно пропорционална на времето на нейната дейност. Затова онова, което се губи поради продължителното действие на работната сила, се печели в известни граници от нейната интензивност. А за да влага работникът наистина повече работна сила — за това се грижи капиталът чрез метода на заплащането¹⁵⁸⁾. В манифактурите, напр. в грънчарството, където машината не играе никаква или почти никаква роля, въвеждането на фабричния закон решително доказа, че простото скъсяване на работния ден поразително увеличава правилността, еднообразието, реда, непрекъснатостта и енергията на труда¹⁵⁹⁾. Но този резултат изглеждал съмнителен в същинската фабрика, тъй като там зависимостта на работника от непрекъснатия и еднообразен ход на машината отдавна е създала най-строга дисциплина. Затова, когато в 1844 г. се обсъждал въпросът за намаляването на работния ден под 12 часа, фабрикантите почти единодушно заявили, че

„техните надзиратели в различните работни помещения следели, щото работните ръце да не губят никакво време“, че „степента на будността и вниманието на работниците („the extent of vigilance and attention on the part of the workmen“) едва ли се поддавала на по-нататъшно покачване“, и като приемем, че всички други условия, като скорост на машините и т. н., остават неизменни — „било безсмислено да се очаква в добре уредените фабрики някакъв значителен резултат от увеличеното внимание и т. н. на работника“¹⁶⁰⁾.

Това твърдение бе оборено с помощта на експерименти. Г-н Р. Гарднер наредил в неговите две големи фабрики в Престон от 20 април 1844 г. нататък да работят вместо по 12 — само по 11 часа на ден. След приблизително една година се оказало, че

„е получено същото количество продукти при същите разходи и че всички работници за 11 часа са изкарали също такава заплата, както преди за 12 часа“¹⁶¹⁾.

Аз отминавам тук опитите в помещенията за предене и кардиране, защото те са били свързани с увеличаване на скоростта на машините (с 2%). Но пак в тъкачното отделение, където при това се тъчели твърде разнообразни сортове от леки, изпъстрени с фигури модни материи, не станали изобщо никакви промени в обективните производствени условия. Резултатът бил:

„От 6 януари до 20 април 1844 г., при 12-часов работен ден, средната седмична заплата на всеки работник беше 10 шилинга и 1½ пенса; от 20 април до 29 юни 1844 г., при 11-часов работен ден, средната седмична заплата е 10 шилинга и З½ пенса“¹⁶²⁾.

Тук за 11 часа е произведено повече, отколкото преди за 12 часа — изключително поради по-голямата и по-равномерна издръжливост на работниците и от спестяването на тяхното време. Докато те получавали същата заплата и печелели по 1 час свободно време, капиталистът получавал същото количество продукти и спестявал изразходването на въглища, газ и т. н. за един час. Подобни експерименти и със също такъв успех били направени във фабриките на господата Хорокс и Джексън.¹⁶³⁾

Щом скъсяването на работния ден — което отначало създава субективното условие за кондензиране на труда, т. е. дава възможност на работника да изразходва повече сили през дадено време — стане принудително по пътя на законодателството, машината в ръцете на капитала става обективно и систематично прилагано средство за изстискване на повече труд в едно и също време. Това се постига по два начина: чрез повишена скорост на машините и чрез увеличаване количеството на машините, които трябва да наглежда един и същ работник, т. е. чрез разширяване на неговото работно поле. Подобрения в конструкцията на машините са необходими отчасти за упражняване на по-голям натиск върху работника, а отчасти те от само себе си вървят паралелно с интензифицирането на труда, тъй като границата на работния ден принуждава капиталиста към най-строга икономия в производствените разходи. Усъвършенстването на парната машина увеличава броя на ударите на нейното бутало в една минута и същевременно позволява — благодарение на по-голямото спестяване на сила — да се движи със същия двигател по-голям механизъм при същия или дори при по-малък разход на въглища. Усъвършенстването на предавателния механизъм намалява триенето и свежда диаметъра и тежестта на големите и малките оси до един все по-намаляващ се минимум —  обстоятелство, което така очебийно различава съвременните машини от по-старите. Най-сетне, усъвършенстванията на работната машина намаляват при повишена скорост и разширена ефективност нейния размер, както е при модерния парен тъкачен стан, или увеличават, заедно с корпуса, и размера, и броя на нейните работни оръдия, както е при предачната машина, или пък увеличават подвижността на тези оръдия чрез незабележими изменения на детайлите, както напр. в средата на 50-те години с изобретяването на селфактора скоростта на вретената е била увеличена с 1/5.

Скъсяването на работния ден на 12 часа датира в Англия от 1832 г. Още в 1836 г. един английски фабрикант заявил:

„В сравнение с по-рано трудът, който трябва да се извършва във фабриките, е силно нараснал поради по-голямото внимание и по-голямата дейност, които изисква от работника значително увеличената скорост на машините“¹⁶⁴⁾.

В 1844 г. лорд Ашли, сега граф Шефтсбъри, направил в Камарата на общините следното документирано изложение:

„Трудът на работниците, заети във фабричните процеси, сега е три пъти по-голям, отколкото при въвеждането на тези операции. Машините без съмнение извършиха работа, която замества жилите и мускулите на милиони хора, но те също така изумително (prodigiously) увеличиха труда на хората, които са под властта на тяхното страшно движение... Трудът на работника, който се движи напред-назад между две мюлжинета в течение на 12 часа, за произвеждане на прежда № 40 е включвал през 1815 г. изминаването на едно разстояние от 8 мили. В 1832 г. разстоянието, което е трябвало да се изминава при ходенето около чифт мюлжинета в течение на 12 часа, за получаването на прежда от същия номер се е равнявало средно на 20 мили, а често пъти и на повече. През 1825 г. предачът в течение на 12 часа е трябвало да направи по 820 изтегляния от всяко мюлжине, а за двете това прави общо 1640 изтегляния за 12 часа. През 1832 г. се е падало на предача да направи през неговия 12-часов работен ден по 2200 изтегляния на всяко мюлжине, или общо 4400. А през 1844 г. — по 2400 на всяко мюлжине, или общо 4800; а в някои случаи изискваната маса труд (amount of labour) е още по-голяма... Аз имам тук в ръцете си един друг документ от 1842 г., който доказва, че трудът се увеличава прогресивно не само защото трябва да се изминава по-голямо разстояние, но и защото количеството на произвежданите стоки се увеличава, докато броят на работните ръце пропорционално спада; и още защото сега често пъти се преде по-лош памук, който изисква повече труд... В помещението за кардиране трудът също тъй е значително нараснал. Един човек извършва сега същата работа, която по-рано е била поделена между двама... В тъкачното отделение, където работят много хора, повечето от женски пол, трудът през последните години е нараснал с цели 10% поради увеличената скорост на машините. В 1833 г. са били изпридани седмично 18 000 hanks [чилета], а в 1843 г. вече 21 000. В 1819 г. броят на picks [ударите на совалката] при парния тъкачен стан е бил 60 в минута, а в 1842 г. той достигнал 140, което свидетелства за голямо нарастване на труда“¹⁶⁵⁾.

Предвид на тая изумителна интензивност, която трудът достигнал още в 1844 г. при господството на закона за 12-часовия работен ден, тогава е изглеждало оправдано твърдението на английските фабриканти, че по-нататъшен напредък в тази посока е невъзможен и че всяко по-нататъшно скъсяване на работното време щяло да бъде равносилно с намаляване на производството. Фактът, че тяхното разсъждение е правилно само привидно, най-добре проличава от приведеното тук тогавашно изказване на техния неуморим цензор, на фабричния инспектор Леонард Хорнър:

„Тъй като произведеното количество се регулира предимно от скоростта на машините, в интереса на фабрикантите е да се докара тази скорост до крайната степен, доколкото тя може да се съгласува със следните условия: запазване на машините от твърде бързо разваляне, поддържане на качеството на произвежданите стоки, запазване на способността на работника да следва движението на машините, без да се напряга повече, отколкото може да понася. Често се случва, че фабрикантът в бързането си ускорява твърде много хода на машините. Тогава счупванията и долнокачественото производство дори надхвърлят изгодите от тази скорост и той е принуден да даде по-умерен ход на машините. Тъй като дейният и предвидлив фабрикант винаги намира достижимия максимум, аз заключих, че е невъзможно за 11 часа да се произведе толкова, колкото за 12 часа. Освен това аз констатирах, че работникът, който работи на парче, напряга своите сили до крайната степен, отвъд която той не може постоянно да издържа на все същата степен на интензивност“¹⁶⁶⁾.

Въз основа на това Хорнър заключил въпреки експериментите на Гарднер и други, че всяко по-нататъшно скъсяване на 12-часовия работен ден непременно ще намали количеството на продукта¹⁶⁷⁾. Десет години по-късно той сам цитира тези свои съмнения от 1845 г. като доказателство за това, колко малко е разбирал той тогава еластичността на машините и на човешката работна сила, които и двете равномерно се напрягат до крайна степен поради принудителното скъсяване на работния ден.

Да преминем сега към периода след 1847 г., след въвеждането на закона за 10-часовия работен ден в английските фабрики за преработка на памук, вълна, коприна и лен.

„Скоростта на вретената е нараснала при тростилните машини с 500, а при мюлжинетата с 1000 оборота в минута, т. е. скоростта на тростилните вретена, които в 1839 г. са правели 4500 оборота в минута, сега (в 1862 г). възлиза на 5000, а скоростта на мюлжинетните вретена, които са правели 5000 оборота, сега възлиза на 6000 оборота в минута; това означава увеличение на скоростта в първия случай с 1/10, а във втория — с 1/6“¹⁶⁸⁾.

Джеймс Насмит, прочутият граждански инженер от Петрикрофт при Манчестер, в едно писмо до Леонард Хорнър от 1852 г. разглежда подобренията, направени в парната машина между 1848 и 1852 г. След като отбелязва, че парната конска сила, която в официалната фабрична статистика все още се определя според нейния ефект от 1828 г.¹⁶⁹⁾, всъщност е само номинална и може да служи само като индекс за действителната сила, той между другото казва:

„Не подлежи на никакво съмнение, че парни машини с предишната тежест, често пъти едни и същи машини, в които само са направени модерни подобрения, извършват средно 50% повече работа, отколкото преди, и че в много случаи едни и съши парни машини, които по време на максималната скорост от 220 фута в минута са развивали 50 конски сили, днес при по-малък разход на въглища развиват над 100 к. с... Съвременната парна машина при същия брой на номиналните конски сили има по-голяма мощност, отколкото преди, благодарение на подобренията в нейната конструкция, на намаления обем и измененото устройство на парните котли и т. н. Затова макар че по отношение на номиналната конска сила сега работят същият брой работни ръце както и преди, по отношение на работните машини работят по-малко работни ръце“¹⁷⁰⁾.

В 1850 г. фабриките на Съединеното кралство са използвали 134 217 номинални конски сили за движение на 25 638 716 вретена и 301 445 тъкачни стана. В 1856 г. броят на вретената и на тъкачните станове е бил респективно 33 503 580 и 369 205. Ако необходимата конска сила би оставала същата както в 1850 г., то в 1856 г. биха били нужни 175 000 конски сили. А всъщност според официалните данни те са възлизали само на 161 435, т. е. с над 10 000 конски сили по-малко, отколкото биха били нужни, ако се пресмята при база от 1850 г.¹⁷¹⁾.

„Установените от последния отчет (официална статистика) от 1856 г. факти показват, че фабричната система се разпространява със стремителна бързина, че броят на работните ръце е намалял в сравнение с машините, че парната машина, поради спестяване на сила и други методи, движи машини с по-голяма тежест и че е постигнато увеличение на количеството на продукта поради усъвършенстване на работните машини, промяна на методите на фабрикацията, повишаване на скоростта на машините и по много други причини.“¹⁷²⁾ „Големите усъвършенствания, въведени във всички видове машини, са повишили твърде много тяхната производителна сила. Без всяко съмнение скъсяването на работния ден е дало... подтика за тия усъвършенствания. Тези последните и по-интензивното напрягане на работника са довели до това, че през скъсения (с 2 часа, или с 1/6) работен ден се произвежда поне толкова продукт, колкото се е произвеждало по-рано през по-дългия работен ден“¹⁷³⁾.

Колко много е нараснало забогатяването на фабрикантите вследствие на по-интензивната експлоатация на работната сила, доказва дори само обстоятелството, че средният ежегоден прираст на броя на английските памучни и други фабрики е възлизал от 1838 до 1850 г. на 32, а от 1850 до 1856 г. — на 86.

Колкото и голям да е бил напредъкът на английската промишленост през 8-те години, от 1848 до 1856 г., при господството на 10-часовия работен ден, той все пак е далеч надминат в следващия шестгодишен период, от 1856 до 1862 г. В копринените фабрики напр. в 1856 г. е имало 1 093 799 вретена, а в 1862 г. — 1 388 544; тъкачни станове в 1856 г. е имало 9260, а в 1862 — 10 709. Напротив, броят на работниците в 1856 г. е бил 56 131, а в 1862 г. — 52 429. Това означава един прираст на броя на вретената с 26,9% и на тъкачните станове с 15,6%, при едновременното намаление на броя на работниците с 7%. В 1850 г. в камгарните фабрики е имало 875 830 вретена, в 1856 г. — 1 324 549 (увеличение с 51,2%), а в 1862 г. — 1 289 172 (намаление с 2,7%). Но ако приспаднем двойните вретена, които фигурират в отчета от 1856 г., но не и в отчета от 1862 г., броят на вретената след 1856 г. е останал почти неизменен. Напротив, след 1850 г. скоростта на вретената и на тъкачните станове в много случаи е била удвоена. Броят на парните тъкачни станове в камгарните фабрики е бил в 1850 г. 32 617, в 1856 г. — 38 956, а в 1862 г. — 43 048. При тях са работели: в 1850 г. — 79 737 души, в 1856 г. — 87 794 и в 1862 г. — 86 063, но в това число деца под 14 години е имало: 1850 г. — 9956, в 1856 г. — 11 228 и в 1862 г. — 13 178. Така че въпреки значително увеличения брой на тъкачните станове в 1862 г. в сравнение с 1856 г. общият брой на заетите работници се е намалил, а броят на експлоатираните деца се е увеличил¹⁷⁴⁾.

На 27 април 1863 г. членът на парламента Феранд е заявил в долната камара:

„Работнически делегати от 16 окръга на Ланкшайр и Чешайр, по поръка на които говоря, ми съобщиха, че трудът във фабриките непрекъснато се увеличава поради усъвършенстването на машините. Докато по-рано един работник с помощник е обслужвал два тъкачни стана, сега без помощник той обслужва три, а съвсем не е нещо необикновено един работник да обслужва четири и т. н. Дванадесетчасова работа, както се вижда от съобщените факти, се пресова сега в по-малко от 10 работни часа. Това ясно показва в какви грамадни размери се е увеличил през последните години трудът на фабричните работници“¹⁷⁵⁾.

Затова, макар че фабричните инспектори неуморно и с пълно право възхваляват благоприятните резултати от фабричните закони от 1844 и 1850 г., те все пак признават, че скъсяването на работния ден вече е предизвикало такава интензивност на труда, която застрашава здравето на работниците, а следователно действа разрушително и върху самата работна сила.

„В повечето памучни, вълнени и копринени фабрики изтощаващото състояние на възбуда, което е необходимо за работата при машините — чието движение през последните години необикновено много се ускори, — изглежда да е една от причините за увеличението на смъртността от заболявания на белите дробове, която д-р Грийноу изтъква в своя последен забележителен отчет“¹⁷⁶⁾.

Не подлежи на никакво съмнение, че когато законът отнема веднъж завинаги възможността за удължаване на работния ден, тенденцията на капитала да се обогатява чрез систематично покачване на степента на интензивността на труда и да превръща всяко усъвършенстване на машините в средство за по-голямо изсмукване на работната сила скоро пак ще доведе до един повратен пункт, когато ще стане неизбежно ново намаление на работните часове¹⁷⁷⁾. От друга страна, стремителният развой на английската промишленост от 1848 г. до днешно време, т. е. през периода на 10-часовия работен ден, надминава времето от 1833 до 1847 г., т. е. периода на 12-часовия работен ден, в много по-голяма степен, отколкото последният период надминава първото полустолетие след въвеждането на фабричната система, т. е. периода на неограничения работен ден¹⁷⁸⁾.

 

4. ФАБРИКАТА

В началото на тази глава ние разгледахме тялото на фабриката, разчленението на машинната система. След това видяхме как машините чрез присвояването на женския и детския труд увеличават човешкия материал за експлоатация от капитала, как те чрез безпределно удължаване на работния ден заграбват целия живот на работника и как най-сетне техният напредък, който позволява да се произвежда за все по-кратък и по-кратък период от време огромно нарастваща маса от продукти, служи като систематично средство, за да може в даден период от време да се привежда в движение все повече труд, т. е. да се експлоатира все по-интензивно работната сила. Сега ще се обърнем към фабриката като цяло, и то в най-развитата ѝ форма.

Д-р Юър, този Пиндар на автоматичната фабрика, я описва, от една страна, като

„кооперация на различни категории работници, възрастни и непълнолетни, които с похватност и прилежание надзирават една система от производителни машини, непрекъснато поддържана в движение от една централна сила (от първичния двигател)“,

а от друга страна — като

„грамаден автомат, съставен от безбройни механически и съзнателни органи, които действат съгласувано и без прекъсване, за да произвеждат един и същ предмет, така че всички тези органи са подчинени на една двигателна сила, която се движи от само себе си“.

Тези два израза съвсем не са идентични. В първия комбинираният сборен работник, т. е. общественият трудов организъм, се явява като действащ субект, а механическият автомат — като обект; във втория израз самият автомат е субект, а работниците само са придадени като съзнателни органи към неговите несъзнателни органи и заедно с тях са подчинени на централната двигателна сила. Първото определение важи за всички възможни случаи на прилагане на машини в голям мащаб, а второто характеризира тяхното капиталистическо прилагане и следователно съвременната фабрична система. Поради това Юър обича да изобразява централната машина, от която изхожда движението, не само като автомат, но и като автократ.

„В тези огромни работилници благодетелната сила на парата събира около себе си своите безбройни поданици“¹⁷⁹⁾.

Заедно с работното оръдие преминава от работника върху машината и виртуозността на боравенето с него. Производителността на оръдието става независима от личните граници на човешката работна сила. С това се премахва техническата основа, на която почива разделението на труда в манифактурата. Затова на мястото на характерната за нея йерархия на специализираните работници в автоматичната фабрика идва тенденцията към изравняване или нивелиране на видовете труд, който трябва да извършват помощниците на машините¹⁸⁰⁾, на мястото на изкуствено създадените различия между частичните работници идват предимно естествените различия на възрастта и пола.

Доколкото в автоматичната фабрика наново се появява разделението на труда, то представлява преди всичко разпределение на работниците по специализираните машини и на работническите маси — които обаче не образуват вътрешно организирани групи —  по различните отделения на фабриката, където те работят на наредени една до друга еднородни работни машини, т. е. където между тях има само проста кооперация. Разчленената група на манифактурата тук е заместена от връзката между главния работник и неколцината му помощника. Съществената разлика между работниците се състои в това, че едни действително работят на работните машини (към тях се прибавят и няколко работника за наблюдаване, респективно за подхранване на двигателната машина), а другите са прости помагачи на тези машинни работници (те са почти изключително деца). Към помагачите спадат повече или по-малко всички feeders (които само поднасят на машините работен материал). Наред с тия главни категории има и един количествено незначителен персонал, който се занимава с надзора над всички машини и с постоянните им поправки, като инженери, механици, дърводелци и т. н. Това е един по-висш, отчасти научно-образован, отчасти занаятчийски работнически слой, който стои извън кръга на фабричните работници и е само присъединен към него¹⁸¹⁾. Това разделение на труда е чисто техническо.

Всяка работа при машината изисква своевременна подготовка на работника, за да може той да приспособи своето собствено движение към еднообразното непрекъснато движение на автомата. Доколкото съвкупността от машини сама съставя система от разнообразни, едновременно действащи и комбинирани машини, дотолкова и основаната на тази система кооперация изисква разпределяне на разнородните работни групи между разнородните машини. Но машинното производство премахва необходимостта от манифактурно закрепяне на това разпределяне чрез постоянно приковаване на едни и същи работници към една и съща функция¹⁸²⁾. Тъй като движението на фабриката изобщо изхожда не от работника, а от машината, то тук може да става постоянна смяна на персонала, без да се прекъсва трудовият процес. Най-убедителното доказателство за това е Relaissystem [системата на смени], приложена през време на английския бунт на фабрикантите в 1848-1850 г.^[137] Най-сетне, скоростта, с която човек на младини може да се научи да работи на машината, също така премахва необходимостта да се подготвя особена категория изключително машинни работници¹⁸³⁾. А работата на простите подавачи във фабриката може отчасти да се замени с машини¹⁸⁴⁾, а отчасти поради своята крайна простота допуска бърза и постоянна смяна на натоварените с нея лица.

Макар че машината технически събаря старата система на разделение на труда, тази система по навик продължава да се влачи във фабриката, отначало като традиция от манифактурата, а по-сетне капиталът систематично я възпроизвежда и закрепя в още по-отвратителна форма като средство за експлоатация на работната сила. Доживотната специалност на работника да си служи с едно частично оръдие се превръща в доживотна специалност да служи на една частична машина. С машините се злоупотребява, за да бъде превърнат самият работник още от ранно детство в част от една частична машина¹⁸⁵⁾. По такъв начин не само значително се намаляват разходите, необходими за неговото собствено възпроизвеждане, но същевременно получава завършен вид и неговата безпомощна зависимост от фабричното цяло, т. е. от капиталиста. Тук, както и навсякъде, трябва да се прави разлика между по-голямата производителност, която се дължи на развитието на обществения производствен процес, и по-голямата производителност, която се дължи на неговата капиталистическа експлоатация.

В манифактурата и в занаята работникът си служи с оръдието, а във фабриката той служи на машината. В първия случай движението на средството на труда изхожда от него, а във втория той трябва да следва неговото движение. В манифактурата работниците са членове на един жив механизъм. Във фабриката съществува независимо от тях един мъртъв механизъм и те биват прибавяни към него като негови живи придатъци.

„Унилото еднообразие на безкрайната мъка на труда, с което все отново и отново трябва да се повтаря един и същ механически процес, прилича на мъките на Сизиф: бремето на труда, подобно на скала, винаги наново се стоварва върху изтощения работник“¹⁸⁶⁾.

Като напряга до крайност нервната система, машинната работа потиска многостранната игра на мускулите и отнема от човека всяка възможност за свободна физическа и духовна дейност¹⁸⁷⁾. Дори самото облекчаване на труда става средство за изтезаване, тъй като машината освобождава не работника от труда, а неговия труд от съдържание. Общо за всяко капиталистическо производство — доколкото то е не само трудов процес, но и процес на нарастване на капитала — е това, че не работникът използва трудовите условия, а, обратно, трудовите условия използват работника, но едва при машината това противоестествено отношение става технически осезателна действителност. Със своето превръщане в автомат средството на труда противостои на работника през време на самия трудов процес като капитал, като мъртъв труд, който подчинява живата работна сила и я изсмуква. Отделянето на интелектуалните сили на производствения процес от ръчния труд и превръщането им във власт на капитала над труда намира своя завършек, както вече споменахме по-рано, в едрата промишленост, изградена върху основата на машините. Частичната сръчност на отделния опустошен машинен работник изчезва като дребно странично нещо пред науката, пред грамадните природни сили и пред обществения масов труд, които са въплътени в машинната система и заедно с нея създават властта на „господаря“ (master). И затова този господар, в мозъка на когото машините неразривно са се сраснали с неговия монопол върху тях, в случай на конфликт с „ръцете“ презрително им подвиква:

„Фабричните работници би трябвало добре да помнят факта, че техният труд е всъщност долен вид сръчен труд; че никой друг труд не се усвоява по-леко и сравнително с качеството не се заплаща по-добре; че никой друг труд не може да се намери в толкова кратко време и в такова изобилие чрез краткотрайно обучение дори на най-неопитните. Машините на господаря играят всъщност много по-важна роля в делото на производството, отколкото трудът и сръчността на работника, които изискват само шестмесечно обучение и които може да научи всеки селски ратай“¹⁸⁸⁾.

Техническото подчиняване на работника на еднообразния ход на средството на труда и своеобразният състав на работния организъм от индивиди от двата пола и от най-различни възрасти създават казармена дисциплина, която се разгъва до пълен фабричен режим и напълно развива по-рано вече споменатия труд на върховен надзор, и заедно с това разделението на работниците на физически работници и надзиратели, на прости промишлени редници и промишлени подофицери.

„Главната трудност в автоматичната фабрика... се състоеше... в дисциплината, която е необходима, за да се отучат хората от техните привички на нередовност в работата и да се уеднаквят с неизменната равномерност на големия автомат. Но изнамирането на дисциплинарен кодекс, отговарящ на нуждите и на скоростта на автоматичната система, и успешното му прилагане — една задача, достойна за Херкулес, — това е благородното дело на Аркрайт! Дори днес, когато тази система е организирана в цялото ѝ съвършенство, е почти невъзможно да се намерят между работниците, които са преминали възрастта на възмъжаването, полезни помощници за автоматичната система“¹⁸⁹⁾.

Фабричният кодекс, в който капиталът частноправно и самовластно формулира своята автокрация над своите работници, без иначе толкова обичаното от буржоазията разделение на властите и без още по-обичаната от нея представителна система — е само капиталистическа карикатура на общественото регулиране на трудовия процес, което става необходимо при кооперацията в голям мащаб и при употребата на общи средства на труда и особено на машини. На мястото на камшика на робовладелеца идва наказателната книга на надзирателя. Всички наказания са, разбира се, превърнати в парични глоби и удръжки от заплатата и законодателното остроумие на фабричните ликурговци превръща нарушаването на техните закони дори в нещо по-доходно за тях, отколкото тяхното спазване¹⁹⁰⁾.

Ние тук отбелязваме само материалните условия, при които се извършва фабричният труд. Всички сетивни органи еднакво страдат от изкуствено повишената температура, от атмосферата, наситена с частици от суровия материал, от оглушителния шум и т. н., независимо от опасността за живота между гъсто струпаните машини, които с последователността на годишните времена издават своите промишлени комюникета за убитите и ранените^190а). Икономисването на обществените средства за производство — което узрява като в парник едва при фабричната система — същевременно се превръща в ръцете на капитала в систематично ограбване на жизнените условия на работника през време на работата, ограбване на пространство, на въздух, на светлина и на личните предпазни средства против опасните за живота или нездравословните производствени процеси, съвсем да не говорим за приспособления, създаващи удобства на работника¹⁹¹⁾. Не е ли прав Фурие, когато нарича фабриките „смекчени затвори“?^192)[139]

 

5. БОРБА МЕЖДУ РАБОТНИКА И МАШИНАТА

Борбата между капиталиста и наемния работник започва със самото възникване на капиталистическите отношения. Тя бушува през целия манифактурен период¹⁹³⁾. Но едва след въвеждането на машините работникът се бори против самото средство на труда, против материалната форма на съществуване на капитала. Той се бунтува против тази определена форма на средството за производство, като материална основа на капиталистическия начин на производство.

Почти цяла Европа е преживяла през XVII век работнически бунтове против така наречената Bandmuhle (наричана още Schurmuhle или Muhlenstuhl) — машина за тъкане на панделки и ширити¹⁹⁴⁾. В края на първата третина на XVII в. една ветрена дъскорезница, построена от един холандец близо до Лондон, станала жертва на изстъпленията на тълпата. Дори в началото на XVIII в. водните дъскорезни машини в Англия все още само с мъка преодолявали подкрепяната от парламента народна съпротива. Когато Евърет построил в 1758 г. първата движена с вода машина за стрижене на вълна, тя е била опожарена от няколкостотин души, останали без работа. Против scribbling mills (дараците) и кардирните машини на Аркрайт подали петиция до парламента 50 000 работници, които дотогава се издържали с разчесване на вълна. Масовото разрушаване на машини в английските манифактурни окръзи през първите 15 години на XIX в., насочено особено против въвеждането на парния тъкачен стан и известно под името лудитско движение, послужило на антиякобинското правителство на Сидмаут, Кясълрий и др. като предлог за най-реакционни насилнически мерки. Необходимо било време и опит, докато работникът се научи да прави разлика между машината и нейното капиталистическо приложение, а следователно и да прехвърли своите нападки от самите материални средства за производство върху тяхната обществена форма на експлоатация¹⁹⁵⁾.

Борбите за работната заплата в манифактурата приемат манифактурата като факт и в никой случай не са насочени против нейното съществуване. Доколкото се води борба против създаването на манифактури, тя не е дело на наемните работници, а на цеховите майстори и на привилегированите градове. Затова писателите от манифактурния период схващат разделението на труда като средство за заместване на потенциални работници, а не за изтикване на действителни работници. Тази разлика се разбира от само себе си. Ако напр. се каже, че в Англия има нужда от сто милиона души за изпридането със стария чекрък на оня памук, който сега с машина се изприда от 500 000 души, това, разбира се, не значи, че машината е заела мястото на тези милиони, които никога не са съществували. Това значи само, че би имало нужда от много милиони работници за заместването на предачните машини. Но когато се каже, че парният тъкачен стан в Англия изхвърлил на улицата 800 000 тъкачи, тогава думата не е за съществуващи машини, които би трябвало да бъдат заместени с известен брой работници, а за съществуващ брой работници, които фактически са били заместени или изтикани от машините. През манифактурния период занаятчийското производство, макар и разчленено, си оставало основа на производството. Новите колониални пазари не са можели вече да бъдат задоволявани от сравнително малкия брой градски работници, наследени от средните векове, и същинските манифактури с разлагането на феодалния строй разкрили нови производствени области за изгоненото от земята селско население. Тогава именно по-силно изпъкнала при кооперацията и при разделението на труда в работилницата тяхната положителна черта — да правят по-производителни заетите работници¹⁹⁶⁾. Наистина, когато в много страни, и то дълго преди периода на едрата промишленост, комбинацията на средствата на труда в ръцете на малцина работници и кооперацията били приложени в земеделието, те предизвикали големи, внезапни и насилствени революции в начина на производство, а оттук и в условията на живота и в средствата за препитание на земеделското население. Но тази борба първоначално се води повече между едрите и дребните поземлени собственици, отколкото между капитала и наемния труд; от друга страна, доколкото средствата на труда — овцете, конете и т. н. — изтикват работниците, непосредствените насилнически действия създават тук първата предпоставка на промишлената революция. Най-напред се изгонват работниците от земята, а после идват овцете. И само кражбата на земята в голям мащаб, както в Англия, създава почвата за прилагане на едрото селско стопанство^196а). Затова в началото си това преобразуване на селското стопанство има по-скоро характер на политическа революция.

Когато средството на труда е машина, то тутакси става конкурент на самия работник¹⁹⁷⁾. Самонарастването на капитала чрез машината е право пропорционално на броя на работниците, чиито условия за съществуване тя разрушава. Цялата система на капиталистическото производство се основава на това, че работникът продава своята работна сила като стока. Разделението на труда прави тази работна сила едностранчива, като напълно я специализира за сръчно управляване на отделен частичен инструмент. Когато управлението на инструмента премине върху машината, заедно с потребителната стойност на работната сила угасва и нейната разменна стойност. Работникът не намира купувачи, също както и излезлите от обръщение книжни пари. Тази част от работническата класа, която машината по този начин превръща в излишно население, т. е. в население, което вече не е непосредствено необходимо за самонарастването на капитала, загива, от една страна, в неравната борба на старото занаятчийско и манифактурно производство против машинното, а, от друга страна, наводнява всички по-леко достъпни отрасли на промишлеността, препълва трудовия пазар и с това понижава цената на работната сила под нейната стойност. Уж било голяма утеха за пауперизираните работници, че, от една страна, техните страдания били само „временни“ („а temporary inconvenience“), а от друга страна — че машината само постепенно завладявала дадено производствено поле, благодарение на което се намалявал размерът и интензивността на нейното разрушително действие. Едната утеха унищожава другата. Там, където машината постепенно завладява някой отрасъл на производството, тя произвежда хроническа мизерия сред конкуриращите се с нея работнически слоеве. Където преходът става бързо, тя действа масово и рязко. Световната история не ни е дала по-ужасна гледка от постепенната, проточена с цели десетилетия гибел на английските ръчни тъкачи на памук, която най-сетне завършва в 1838 г. Много от тях са умрели от глад; мнозина дълго време са вегетирали със своите семейства с по 2½ пенса дневно¹⁹⁸⁾. Напротив, английските машини за памук са произвели остро действие в Остиндия, чийто генерал-губернатор констатирал в 1834-1835 г.: „В историята на търговията едва ли има мизерия, равна на тази. Равнините на Индия побеляха от костите на тъкачите на памук.“ Наистина, доколкото тези тъкачи са напуснали тоя временен живот, дотолкова и машините са им създали само „временни страдания“. Впрочем „временното“ действие на машината е постоянно, тъй като тя постоянно завладява все по-нови области на производството. Така че с развитието на машините самостоятелният и независим характер, който капиталистическият начин на производство изобщо придава на трудовите условия и на продукта на труда по отношение на работника, се развива до пълна противоположност между работниците, от една страна, и условията на труда и продуктите на труда — от друга¹⁹⁹⁾. Затова заедно с машините за пръв път се явява стихийният бунт на работника против средството на труда.

Средството на труда убива работника. Наистина тази пряка противоположност изпъква най-осезателно тогава, когато нововъведена машина започва да конкурира традиционното занаятчийско или манифактурно производство. Но и вътре в самата едра промишленост постоянното подобряване на машините и развитието на автоматичната система действа по аналогичен начин.

„Постоянната цел на подобрението на машините е да се намали ръчният труд или да се усъвършенства производственият процес във фабриката чрез заместване в едно или друго звено на производствената верига на човешките апарати с железни“²⁰⁰⁾. „Прилагането на парна или водна сила към машини, които досега са били движени с ръце, става всеки ден... По-дребните подобрения в машините, които имат за цел икономисване на двигателната сила, подобрение на продукта, увеличено производство за едно и също време или изтикване на едно дете, една жена или един мъж, са постоянни и макар наглед да са незначителни, все пак довеждат до важни резултати“²⁰¹⁾. „Навсякъде, където една операция изисква голяма сръчност и сигурна ръка, бързат, колкото е възможно по-скоро, да я отнемат от ръцете на твърде сръчния и често пъти склонен към всевъзможни нередовности работник и да я възложат на особен механизъм, който е тъй добре урегулиран, че и едно дете може да го надзирава“²⁰²⁾. „При автоматичната система талантът на работника прогресивно се изтласква“²⁰³⁾. „Подобрението на машините позволява не само намаляване на броя на възрастните работници, заети за получаване на определен резултат, но и замества една категория индивиди с друга, по-опитните — с по-неопитни, възрастните — с деца, мъжете — с жени. Всички тези промени предизвикват постоянни колебания в равнището на работната заплата.“²⁰⁴⁾ „Машината непрекъснато изхвърля от фабриката възрастни работници.“²⁰⁵⁾

Извънредната еластичност на машинната система, постигната в резултат на натрупания практически опит, на наличния вече състав на механическите средства и на постоянния прогрес на техниката, се прояви в нейния победоносен поход, предизвикан от съкращаването на работния ден. Но кой би могъл в 1860 г., годината, в която английската памучна промишленост беше достигнала своя зенит, да предвиди ония стремително сменяващи се подобрения на машините и съответното изместване на ръчния труд, предизвикани през следващите три години под натиска на американската гражданска война? Тук са достатъчни няколко примера от официалните сведения на английските фабрични инспектори относно този пункт. Един манчестърски фабрикант заявява:

„Вместо 75 кардирни машини сега ни са нужни само 12, които произвеждат същото количество при същото, ако не и по-добро качество... Икономията от работна заплата възлиза на 10 ф. ст. седмично, а от памучните отпадъци — на 10%“. В една манчестърска предачница за фина прежда с ускоряването на движението и с въвеждането на различни автоматични процеси в едно отделение е отстранена 1/4, а в друго повече от ½ от работния персонал, докато машината за разчесване, заместваща втората кардирна машина, значително намали броя на по-рано заетите в кардирното помещение работни ръце“.

Друга предачна фабрика пресмята, че е спестила общо 10% от „работните ръце“. Господата Джилмор, предачни фабриканти в Манчестър, заявяват:

„Ние пресмятаме, че в нашето дарачно отделение сме спестили благодарение на новите машини цяла третина от работните ръце и от работната заплата... а в отделенията на шпулмашините и разтегателните машини — около 1/3 от разходите и от работните ръце; в предачното отделение — около 1/3 от разходите. Но това не е всичко; когато нашата прежда сега стигне до тъкача, тя благодарение на прилагането на новите машини е толкова подобрена, че дава повече и по-добра тъкан, отколкото старата машинна прежда.“²⁰⁶⁾

Фабричният инспектор А. Редгрейв забелязва по този повод:

„Намалението на работниците при увеличено производство крачи бързо напред; във вълнените фабрики неотдавна започна ново съкращаване на работни ръце, което още продължава; преди няколко дни един учител, който живее близо до Рочдел, ми каза, че голямото намаление на броя на ученичките в девическите училища не се дължи само на действието на кризата, но и на промените в машините във вълнената фабрика, в резултат на които е било извършено съкращаване на кръгло 70 работници, заети половин ден.“²⁰⁷⁾

Следната таблица^[141] показва общия резултат от механическите подобрения в английската памучна промишленост, които се дължат на американската гражданска война:

	1858	1861	1868
Брой на фабриките
Англия и Уелс	2 046	2 715	2 405
Шотландия	152	163	131
Ирландия	12	9	13
Обединеното кралство	2 210	2 887	2 549
Брой на парните тъкачни станове
Англия и Уелс	275 590	368 125	344 719
Шотландия	21 624	30 110	31 864
Ирландия	1 633	1 757	2 746
Обединеното кралство	298 847	399 992	379 329
Брой на вретената
Англия и Уелс	25 818 576	28 352 125	30 478 228
Шотландия	2 041 129	1 915 398	1 397 546
Ирландия	150 512	119 944	124 240
Обединеното кралство	28 010 217	30 387 467	32 000 014
Брой на заетите работници
Англия и Уелс	341 170	407 598	357 052
Шотландия	34 698	41 237	39 809
Ирландия	3 345	2 734	4 203
Обединеното кралство	379 213	451 596	401 064

И тъй, от 1861 до 1868 г. са изчезнали 338 памучни фабрики т. е. машините, които са станали по-големи и по-производителни, са се концентрирали в ръцете на по-малък брой капиталисти. Броят на парните тъкачни станове се е намалил с 20 663; но техният продукт в същото време се е увеличил, така че един подобрен тъкачен стан сега произвежда повече продукт, отколкото е произвеждал един стар. Най-сетне, броят на вретената е нараснал с 1 612 547, докато броят на заетите работници се е намалил с 50 505. И тъй, „временната“ мизерия, с която памучната криза потискаше работниците, се е увеличила и закрепила чрез бързото и постоянно усъвършенстване на машините.

Но машината действа не само като непреодолим конкурент, винаги готов да направи „излишен“ наемния работник. Капиталът шумно и преднамерено я провъзгласява за враждебна на работника сила и си служи с нея като с такава. Тя става най-мощното бойно средство за потушаване на периодичните работнически въстания, стачки и т. н. срещу пълновластието на капитала²⁰⁸⁾. Според Гаскел парната машина от самото начало е била антагонист на „човешката сила“ и е дала възможност на капиталиста да разбие нарастващите искания на работниците, които заплашвали да докарат до криза току-що възникващата фабрична система²⁰⁹⁾. Би могло да се напише цяла история на изобретенията след 1830 г., които са възникнали изключително като бойни средства на капитала срещу работнически бунтове. Нека преди всичко напомним за селфактора, защото той открива нова епоха в автоматичната система²¹⁰⁾.

В показанията си пред Комисията за трейдюнионите Насмит, изобретателят на парния чук, разказва следното за подобренията, които той е въвел в машините вследствие на голямата и продължителна стачка на машиностроителните работници в 1851 г.:

„Отличителната черта на нашите модерни механически подобрения е въвеждането на автоматични инструментални машини. Трудът, който трябва да извърши сега всеки механически работник и който може да бъде извършен от всяко момче, се състои не в това, той да работи сам, а да надзирава отличната работа на машината. Цялата класа работници, които зависят изключително от своята сръчност, сега е отстранена. По-рано аз наемах по четири момчета на всеки механик. Благодарение на тези нови механически комбинации аз намалих броя на възрастните работници от 1500 на 750. Резултатът беше значително увеличение на моята печалба.“^[142]

Юър казва за една машина за цветно щампосване на басми:

„Най-сетне капиталистите се опитаха да се освободят от това непоносимо робство (а именно — от неприятните им договорни условия с работниците), като призоваха на помощ науката, и скоро техните законни права — правата на главата върху другите части на тялото — бяха възстановени.“

Ето какво казва той за едно изобретение за апретиране на основата, за което една стачка е дала непосредствения повод:

„Ордата от недоволници, която си въобразяваше, че е непобедимо укрепена зад старите позиции на разделението на труда, се видя атакувана откъм фланга, а средствата ѝ за защита — унищожени от модерната механическа тактика. Тези недоволници трябваше да се предадат на милостта на победителя.“

За изнамирането на селфактора той казва:

„Той беше призван да възстанови реда между промишлените класи... Това изобретение потвърждава доктрината, която ние вече развихме — че капиталът, като застави науката да му служи, винаги принуждава бунтовните ръце на труда да бъдат послушни.“²¹¹⁾

Макар че съчинението на Юър е излязло в 1835 г., т. е. по време на сравнително още слабо развитата фабрична система, то си остава класически израз на фабричния, дух не само поради своя откровен цинизъм, но и поради наивността, с която той издърдорва безсмислените противоречия в мозъка на капитала. Така напр., след като развива „доктрината“, че капиталът с помощта на науката, която той е взел като своя наемница, „винаги принуждава бунтовните ръце на труда да бъдат послушни“ — той се възмущава,

„че от известна страна обвиняват механо-физическата наука в това, че се давала в услуга на деспотизма на богати капиталисти и се обръщала в средство за потискане на бедните класи.“

След като проповядва надълго и широко колко е полезно за работниците бързото развитие на машините, той ги предупреждава, че те със своята опърничавост, стачки и др. ускоряват развитието на машините.

„Такива насилия и бунтове — казва той — показват човешкото късогледство в най-презрения му вид, късогледство, което прави човека палач на самия себе си.“

Няколко страници по-рано се казва противното:

„Без острите сблъсквания и прекъсвания, причинявани от погрешните възгледи на работниците, фабричната система би се развила много по-бързо и с много по-голяма полза за всички заинтересовани страни.“ После той отново се провиква: „За щастие на населението от фабричните окръзи на Великобритания, усъвършенстванията в механиката се извършват само постепенно.“ „Несправедливо — казва той — обвиняват машините, че понижавали работната заплата на възрастните работници, изтиквайки една част от тях, поради което техният брой надминава търсенето на работници. Но пък те увеличават търсенето на детски труд и с това увеличават неговата заплата.“

Същият утешител, от друга страна, защищава ниската работна заплата на децата с това, че „тя възпира родителите да пращат децата си в твърде ранна възраст във фабриките“. Цялата му книга е апология на неограничения работен ден, а когато законът забранява 13-годишни деца да се съсипват от работа повече от 12 часа на ден — това напомня на либералната му душа най-мрачните времена на средните векове. Това не му пречи да приканва фабричните работници на благодарствена молитва към провидението, което чрез машината „им е създало свободно време да размишляват върху своите безсмъртни интереси“²¹²⁾.

 

6. КОМПЕНСАЦИОННАТА ТЕОРИЯ
ЗА ИЗМЕСТЕНИТЕ ОТ МАШИНИТЕ РАБОТНИЦИ

Цяла редица буржоазни икономисти, като Джеймс Мил, Мак-Кълък, Торенс, Сениор, Джон Стюарт Мил и др., твърдят, че всяка машина, която измества работници, винаги същевременно и по силата на необходимостта освобождава адекватен капитал за наемане на същите идентични работници²¹³⁾.

Нека приемем, че един капиталист употребява 100 работници, напр. в тапетна манифактура, всеки по за 30 ф. ст. годишно. Значи вложеният от него променлив капитал е 3000 ф. ст. Да допуснем, че той уволни 50 работници, а останалите 50 работят на машини, които му струват 1500 ф. ст. За по-просто ние оставяме настрана постройките, въглищата и т. н. Да приемем по-нататък, че суровият материал, поглъщан всяка година, струва, както и преди, 3000 ф. ст.²¹⁴⁾ „Освободил“ ли се е поради тази метаморфоза някакъв капитал? При стария начин на производство вложената сума се е равнявала на 6000 ф. ст., съставена по наполовина от постоянен и променлив капитал. Сега тя се състои от 4500 ф. ст. постоянен капитал (3000 ф. ст. за суров материал и 1500 ф. ст. за машини) и 1500 ф. ст. променлив капитал. Вместо да съставя половината от целия капитал, променливата, или превърнатата в жива работна сила част от капитала сега съставя само 1/4 от него. Тук се извършва не освобождаване, а обвързване на капитала във форма, в която той престава да се разменя срещу работна сила, т. е. извършва се превръщане на променлив в постоянен капитал. При неизменни други условия капиталът от 6000 ф. ст. сега в никакъв случай не може да заангажира повече от 50 работници. С всяко подобряване на машините той заангажира по-малко работници. Ако нововъведените машини струват по-малко, отколкото сумата на работната сила и работните сечива, които машините са изтласкали, т. е. напр. вместо 1500 само 1000 ф. ст., тогава променлив капитал от 1000 ф. ст. би се превърнал в постоянен или обвързан, а капитал от 500 ф. ст. би бил освободен. Последният — при предпоставяне на същата годишна заплата — съставлява фонд за заангажиране на около 16 работника — докато уволнените са 50 — и дори на по-малко от 16 работника, защото, за да се превърнат 500-те ф. ст. в капитал, трябва отчасти пак да се превърнат в постоянен капитал и значи само отчасти могат да бъдат превърнати в работна сила.

Но дори ако допуснем, че изработването на новите машини дава работа на по-голям брой механици — това компенсация ли е за изхвърлените на улицата тапетни работници? В най-добрия случай тяхното изработване ще заангажира по-малко работници, отколкото измества тяхното прилагане. Сумата от 1500 ф. ст., която представляваше само работната заплата на уволнените тапетни работници, сега във вид на машини представлява: 1) стойността на необходимите за изработването на машините средства за производство; 2) работната заплата на механиците, които ги изработват; 3) принадената стойност, която се пада на техния „господар“. По-нататък: веднъж готова, машината не се възобновява до самата ѝ смърт. Така че за да се даде постоянна работа на добавъчния брой механици, всички фабриканти на тапети трябва един след друг да заместват работниците си с машини.

Всъщност горепосочените апологети и не мислят за този вид освобождаване на капитал. Те мислят за средствата за живот на освободените работници. Не може да се отрече, че напр. в гореприведения случай машините не само освобождават 50 работници и с това ги оставят „на разположение“, но в същото време премахват тяхната връзка със средства за живот на стойност 1500 ф. ст., като по този начин „освобождават“ тия средства за живот. Така че простият и съвсем не нов факт, че машините освобождават работника от средства за живот, в икономически смисъл гласи, че машините освобождават средства за живот за работника или ги превръщат в капитал за наемането му. Както виждаме, всичко е до израза. Nominibus mollire licet mala.^[143]

Според тази теория средствата за живот на стойност 1500 ф. ст. бяха капитал, който е увеличил стойността си чрез труда на 50-те уволнени тапетни работници. Следователно този капитал губи своето занятие, щом 50-те работници бъдат уволнени, и той не може да се успокои, докато не намери ново „пласиране“, където споменатите 50 работници да могат наново да го потребяват производително. Така че рано или късно капиталът и работниците трябва пак да се срещнат и тогава компенсацията е готова. Значи и страданията на изместените от машините работници са също така преходни, както и богатствата на този свят.

Средствата за живот на стойност 1500 ф. ст. никога не са противостояли на уволнените работници като капитал. Това, което им е противостояло като капитал, са превърнатите сега в машини 1500 ф. ст. Разгледани по-отблизо, тези 1500 ф. ст. представляват само част от тапетите, произвеждани за една година от 50-те уволнени работници, която част те са получавали като заплата от своя предприемач — не в натура, а в парична форма. С тия тапети, превърнати в 1500 ф. ст., те са си купували средства за живот, възлизащи на същата сума. Така че последните са съществували за тях не като капитал, а като стоки, а те самите са съществували за тези стоки не като наемни работници, а като купувачи. Обстоятелството, че машините са ги „освободили“ от покупателни средства, ги превръща от купувачи в некупувачи. Оттук — намалено търсене на съответните стоки. Voilà tout [Това е всичко]. Ако това намалено търсене не се компенсира с увеличено търсене, от друга страна, пазарната цена на стоките, търсенето на които е намаляло, спада. Ако това продължава по-дълго и в по-големи размери, започва уволнение на работниците, заети в производството на дадените стоки. Част от капитала, който преди е произвеждал необходими средства за живот, се възпроизвежда под друга форма. През време на спадането на пазарните цени и на преместването на капитала и работниците, заети в производството на необходимите средства за живот, биват „освободени“ от една част от заплатата си. Така че, вместо да докаже, че машините, като освобождават работниците от средствата за живот, едновременно с това превръщат последните в капитал за наемане на първите — господин апологетът с помощта на своя изпитан закон за търсенето и предлагането доказва, напротив, че машините изхвърлят работници на улицата не само в оня производствен отрасъл, където те са въведени, но и в производствените отрасли, в които не са въведени.

Действителните факти, изопачени от икономическия оптимизъм, са следните: работниците, които машините изместват, биват изхвърляни из работилницата на трудовия пазар и увеличават там броя на работните сили, които вече се намират на разположение на капиталистическата експлоатация. В седмия отдел читателят ще види, че този ефект на машините, който тук ни се представя като компенсация за работническата класа, в действителност е най-страшен бич за работника. Тук ще отбележим само следното: Изхвърлените от един отрасъл на промишлеността работници могат, наистина, да търсят работа в някой друг отрасъл. Ако намерят такава и ако с това пак се възстановява връзката между тях и освободените заедно с тях средства за живот — това става посредством нов, допълнителен капитал, който търси приложение, но в никой случай не става посредством капитала, който още по-рано е функционирал и сега е превърнат в машини. Но дори и да беше така, колко малки са изгледите на тия работници! Осакатени от разделението на труда, тези клетници имат толкова малка стойност вън от старата си трудова област, че за тях са достъпни само някои долни и затова постоянно препълнени и лошо платени отрасли на труда²¹⁵⁾. При това всеки отрасъл на промишлеността всяка година привлича нов човешки поток, който му набавя необходимия контингент за редовното подменяне и растеж. Щом машините освободят част от работниците, заети дотогава в определен клон на промишлеността, резервният отряд се разпределя наново и се поглъща от други отрасли на труда, докато първоначалните жертви в по-голямата си част пропадат и загиват през преходното време.

Несъмнен факт е, че машините сами по себе си не са отговорни за „освобождаването“ на работниците от средства за живот. Те поевтиняват и увеличават производството в оня отрасъл, който те обхващат, и на първо време оставят без изменение масата средства за живот, които се произвеждат в други отрасли на промишлеността. Така че и преди, и след тяхното въвеждане обществото притежава също толкова или повече средства за живот за изместените работници, съвсем независимо от грамадната част от годишния продукт, която се пропилява от неработници. А тъкмо това е pointe [същността] на икономическата апологетика! Неотделимите от капиталистическото приложение на машините противоречия и антагонизми не съществували, тъй като те не възникват от самите машини, а от тяхното капиталистическо приложение! А тъй като машината сама по себе си скъсява работното време, докато в своето капиталистическо приложение тя удължава работния ден; тъй като тя сама по себе си облекчава труда, а в своето капиталистическо приложение повишава неговата интензивност; тъй като тя сама по себе си е победа на хората над природните сили, а в своето капиталистическо приложение покорява човека чрез природните сили; тъй като тя сама по себе си увеличава богатството на производителя, а в своето капиталистическо приложение го пауперизира, и т. н. — буржоазният икономист просто заявява: разглеждането на машината сама по себе си съвсем точно доказва, че всички онези осезателни противоречия са проста привидност на пошлата действителност, но сами по себе си, значи и на теория, съвсем не съществуват. Така той си спестява всяко по-нататъшно главоблъскане и освен това възлага на своя противник глупостта да се бори не против капиталистическото приложение на машината, а против самата машина.

Буржоазният икономист съвсем не отрича, че при това понякога се получават и временни неприятности; но къде е имало медал без обратна страна? Друго, некапиталистическо, използване на машината е за него нещо невъзможно. Така че експлоатацията на работника чрез машината за него е идентична с експлоатацията на машината от страна на работника. Затова този, който разкрива как действително стои работата с капиталистическото приложение на машината — той изобщо не желаел нейното приложение, той бил противник на социалния напредък!²¹⁶⁾ Точно такива са разсъжденията на знаменития главорез Бил Сайкс: „Господа съдебни заседатели! Наистина, гръклянът на този търговски пътник е прерязан. Но аз не съм виновен за това, виновен е ножът. Трябва ли заради такива временни неприятности да премахнем употребата на ножа? Помислете си само! Какво би станало със земеделието и занаятите без нож? Нима в хирургията той не е също тъй лечебен, както е важен в анатомията? И при това не е ли услужлив помощник на весел пир? Премахнете ножа — и вие ще ни хвърлите назад към най-дълбокото варварство“^216а).

Макар че машината неизбежно изтиква работници от ония отрасли на труда, където тя бива въведена, тя все пак може да предизвика увеличение на заетите работници в други отрасли на труда. Но този резултат няма нищо общо с тъй наречената компенсационна теория. Тъй като всеки машинен продукт, напр. един аршин машинна тъкан, е по-евтин от изместения от него еднороден продукт на ръчния труд, като абсолютен закон следва: ако общото количество на машинно произведените стоки е равно на общото количество на заместените от тях занаятчийски или манифактурно произведени стоки — общата сума на вложения труд се намалява. Увеличението на труда, необходимо напр. за произвеждането на самите средства на труда — машините, въглищата и т. н., — трябва да бъде по-малко от намалението на труда, което се дължи на употребата на машините. Иначе машинният продукт би бил еднакво скъп или по-скъп от продукта на ръчния труд. Но всъщност общата маса на произвежданите с намален брой работници машинни стоки не само че не остава същата, както общата маса на изтиканите занаятчийски стоки, но и далеч я надминава. Да приемем, че 400 000 аршина машинна тъкан се изработват от по-малко работници, отколкото 100 000 аршина ръчна тъкан. В учетворения продукт се заключва четворно повече суров материал. Значи — производството на суровия материал трябва да бъде учетворено. Колкото се отнася до погълнатите средства на труда — като здания, въглища, машини и т. н., — пределите, в които може да нараства необходимият за тях добавъчен труд, се менят заедно с разликата между масата на машинния продукт и масата на ръчния продукт, която може да бъде произведена от същия брой работници.

Затова с разпростирането на машинното производство в един отрасъл на промишлеността на първо време се увеличава и производството в другите отрасли, които му доставят неговите средства за производство. До какъв размер нараства по тази причина масата на заетите работници — това зависи при дадена дължина на работния ден и интензивност на труда, от състава на употребения капитал, т. е. от съотношението между неговата постоянна и неговата променлива съставна част. Това съотношение от своя страна силно варира съобразно с размера, в който машината вече е завладяла или завладява тези производства. Броят на хората, на които е съдено да работят в каменовъглените и металните мини, показва огромно нарастване с напредъка на английското машинно производство, макар че през последните десетилетия употребата на нови машини в минното дело забавя това нарастване²¹⁷⁾. Заедно с машината се явява на бял свят и един нов вид работник — нейният производител. Ние вече знаем, че машинното производство завладява и този производствен отрасъл във все по-масов мащаб²¹⁸⁾. Колкото до суровия материал²¹⁹⁾ — там напр. не подлежи на никакво съмнение, че стремителният напредък на памукопредачеството е дал тласък на памучното производство на Съединените щати, а заедно с това не само е ускорил като в парник африканската търговия с роби, но и същевременно е направил отглеждането на негри главно занятие на тъй наречените погранични робовладелски щати. Когато в 1790 г. е било направено в Съединените щати първото преброяване на робите, техният брой е бил 697 000, а в 1861 г. те са били около 4 милиона. От друга страна, не по-малко сигурно е, че процъфтяването на механическата вълнена фабрика е предизвикало не само прогресиращо превръщане на обработваната земя в пасбища за овце, но и масово изпъждане на земеделски работници и превръщането им в „излишни“. Ирландия и сега още преживява този процес, при който намалява своето население — вече намалено почти наполовина от 1845 г. насам — до размера, който точно отговаря на нуждите на нейните лендлордове и на господа английските вълнени фабриканти.

Когато машината завладее предварителни или междинни фази, през които трябва да мине даден предмет на труда до неговата завършена форма, заедно с работния материал се увеличава и търсенето на труда в ония все още занаятчийски и манифактурни предприятия, в които влиза машинният фабрикат. Така напр. машинното предачество е доставяло преждата толкова евтино и в такова изобилие, че ръчните тъкачи в началото са могли да работят пълно време, без да увеличават разноските си. По този начин техният доход се е увеличил²²⁰⁾. На това се дължи притокът от хора в памучното тъкачество, докато най-сетне 800 000-те памучни тъкачи, породени в Англия от тъкачните машини Jeny, Throstle и Mule, са били наново смазани от парния тъкачен сган. Също тъй заедно с изобилието на машинно произведените платове за дрехи е растял броят на кроячите, кроячките, шивачките и т. н., докато се появява шевната машина.

Съответно на нарастващата маса от сурови материали, полуфабрикати, работни инструменти и т. н., които машинното производство доставя при сравнително по-малък брой работници, обработването на тия сурови материали и полуфабрикати се подразделя на многобройни подвидове, т. е. нараства разнообразието на отраслите на общественото производство. Машинното производство много повече, отколкото манифактурата задълбочава общественото разделение на труда, тъй като първото в несравнено по-висока степен увеличава производителната сила на завладените от него отрасли на производството.

Най-близкият резултат от машината е, че тя увеличава принадената стойност, а заедно с това и масата от продукти, в които тя се изразява, значи — машината увеличава не само субстанцията, от която смучи класата капиталисти и нейната свита, но и самите тези обществени слоеве. Тяхното нарастващо богатство и относително постоянното спадане на броя на работниците, нужни за производството на необходимите средства за живот, създават не само нови потребности за лукс, но и нови средства за тяхното задоволяване. Все по-голяма част от обществения продукт се превръща в принаден продукт и все по-голяма част от принадения продукт се възпроизвежда и консумира в по-изтънчени и по-разнообразни форми. С други думи: производството на луксозни предмети расте²²¹⁾. Изтънчаването и разнообразяването на продуктите произтича също тъй и от новите отношения на световния пазар, които създава едрата промишленост. Вече не се разменят само чуждестранни средства за потребление срещу местни продукти, но и по-голяма маса чуждестранни сурови материали, съставни части, полуфабрикати и т. н. влизат в местната промишленост като средства за производство. Заедно с тия отношения на световния пазар нараства и търсенето на труда в транспортната промишленост и последната се разпада на многобройни нови подвидове²²²⁾.

Увеличаването на средствата за производство и на средствата за живот при относително намаление на броя на работниците води към разширение на труда в такива промишлени отрасли, чиито продукти, като напр. канали, стокови пристанища, тунели, мостове и т. н., принасят плод едва в далечно бъдеще. Или направо въз основа на машината, или въз основа на съответния и общ промишлен преврат се развиват съвсем нови отрасли на производството, а значи и нови полета на труда. Но техният дял в общото производство е твърде незначителен дори и в най-развитите страни. Броят на заетите в тях работници се покачва в същото съотношение, в което се възпроизвежда необходимостта от най-груб ръчен труд. Като главни индустрии от тоя род засега могат да се разглеждат заводите за светилен газ, телеграфът, фотографията, параходството и железниците. Преброяването от 1861 г. (за Англия и Уелс) показва в газовата промишленост (заводи за светилен газ, производство на механически апарати, агенти на газови дружества и т. н.) 15 211 души, в телеграфа 2399, във фотографията 2366, в параходната служба 3570 и в железниците 70 599 души, от които около 28 000 души малко или много постоянно заети „необучени“ земекопачи, наред с целия административен и търговски персонал. Така че общият брой на лицата в тия пет нови отрасли на промишлеността е 94 145.

Най-сетне извънредно повишената производителна сила в сферите на едрата промишленост, съпровождана, както обикновено се наблюдава, с интензивно и екстензивно увеличена експлоатация на работната сила във всички други сфери на производството, позволява непроизводителното използване на все по-голяма част от работническата класа и с това — все по-масовото възпроизвеждане на някогашните домашни роби под името „класа на прислужниците“ като слуги, слугини, лакеи и т. н. Според преброяването от 1861 г. цялото население на Англия и Уелс е възлизало на 20 066 224 души, от които 9 776 259 мъже и 10 289 965 жени. Ако от това число се извадят всички ония, които са твърде стари или твърде млади за работа, всички „непроизводителни“ — жени, младежи и деца, след това „идеологическите“ съсловия, като правителство, попове, юристи, военни и т. н., след това всички, чието изключително занятие се състои в поглъщане на чужд труд под формата на поземлена рента, лихви и т. н., най-сетне — пауперите, скитниците, престъпниците и т. н., — остават кръгло 8 милиона души от двата пола и от най-различни възрасти, включително и всички капиталисти, които по някакъв начин функционират в производството, търговията, финансите и т. н. Тия 8 милиона се разпределят:

Земеделските работници (включително овчарите и ратаите и ратайкините, които живеят у фермерите)	1 098 261
Всички лица, заети в памучните, вълнените, камгарните, ленените, конопените, копринените и ютените фабрики и в механическите чорапни и дантелени фабрики	642 507223)
Всички лица, заети в каменовъглените и металните мини	565 835
Заети във всички метални заводи (високи пещи, валцови заводи и т. н.) и в металните манифактури от всякакъв вид	396 998224)
Класа на прислужниците	1 208 648225)

Ако съберем заетите във всички текстилни фабрики с персонала на каменовъглените и металните мини, ще получим 1 208 442 души; ако към първите прибавим персонала на всички метални фабрики и манифактури, ще получим общо 1 039 605 души — и в двата случая по-малко от броя на съвременните домашни роби. Какъв възвишаващ душата резултат от капиталистическата експлоатация на машините!

 

7. ОТБЛЪСКВАНЕ И ПРИВЛИЧАНЕ НА РАБОТНИЦИ
ВЪВ ВРЪЗКА С РАЗВИТИЕТО НА МАШИННОТО ПРОИЗВОДСТВО.
КРИЗИ В ПАМУЧНАТА ИНДУСТРИЯ

Всички незагубили ума си представители на политическата икономия признават, че въвеждането на нови машини действа като чума върху работниците от ония традиционни занаяти и манифактури, които тя най-напред започва да конкурира. Почти всички те хленчат против робството на фабричния работник. А кой е големият коз, с който те си служат? Това, че машината, след ужасите от периода на нейното въвеждане и развитие, в края на краищата увеличава робите на труда, вместо най-сетне да намали техния брой! Да, политическата икономия изпада в опиянение пред отвратителната теорема — отвратителна за всеки „филантроп“, който вярва във вечността и природната необходимост на капиталистическия начин на производство, — теорема, според която дори основаната на машинно производство фабрика след известен период на растеж, след по-късо или по-дълго „преходно време“ измъчва повече работници, отколкото първоначално е изхвърлила на улицата!²²⁶⁾

Наистина някои примери, напр. от английските камгарни и копринени фабрики, показаха, че на известно стъпало от развитието необикновеното разширение на фабричните отрасли може да бъде свързано не само с относително, но и с абсолютно намаление на броя на заетите работници. В 1860 г., когато по нареждане на парламента бе предприето специално преброяване на всички фабрики в Обединеното кралство, в отредената на фабричния инспектор Р. Бейкър част от фабричните окръзи Ланкшайр, Чешайр и Йоркшайр са били преброени 652 фабрики; 570 от тях са имали: 85 622 парни тъкачни стана, 6 819 146 вретена (с изключение на тези за дублиране), 27 439 конски сили на парните машини и 1360 на водните колела, заети лица 94 119. А в 1865 г. същите фабрики са имали: 95 163 тъкачни стана, 7 025 031 вретена, 28 925 конски сили на парните машини и 1445 на водните колела, заети лица 88 913. Така че от 1860 до 1865 г. тия фабрики са имали следния прираст: парни тъкачни станове — с 11%, вретена — с 3%, парни конски сили —  с 5%, докато броят на заетите работници е спаднал с 5,5%²²⁷⁾. Между 1852 и 1862 г. е станало значително нарастване на английското производство на вълнени платове, докато броят на наетите работници е останал почти неизменен. „Това показва в какви големи размери нововъведените машини са изтикали труда от миналите периоди“²²⁸⁾. В случаите, когато се наблюдава увеличение на заетите фабрични работници, това увеличение е често само привидно, т. е. не се дължи на разширяване на почиващата вече върху машинно производство фабрика, а на постепенното присъединяване на странични отрасли. Напр. увеличението на механичните тъкачни станове и на фабричните работници, които работят на тях, от 1838 до 1858 г. се дължи в памучните фабрики (в Англия) просто на разширението на този отрасъл на промишлеността, докато в другите фабрики то се дължи на новото приложение на парната сила при тъкачните станове за килими, ширити, платно и т. н., които преди са били движени с човешка мускулна сила“²²⁹⁾. Увеличението на тези фабрични работници значи е било само израз на едно намаление на общия брой заети работници. Ние тук оставяме съвсем настрана и това, че навред, с изключение на металните фабрики, далеч преобладаващ елемент на фабричния персонал са младежите (под 18 години), жените и децата.

Но понятно е, че въпреки масата работници, фактически изтиквани и потенциално замествани от машините, броят на фабричните работници вследствие нарастването на самото машинно производство, изразено в увеличения брой еднородни фабрики или в разширяване размерите на вече съществуващите фабрики, може в края на краищата да бъде по-голям от изтиканите от тях манифактурни работници или занаятчии. Нека седмично употребяваният капитал от 500 ф. ст. при стария начин на производство да се състои напр. от 2/5 постоянна и 3/5 променлива съставна част, т. е. 200 ф. ст. да са вложени в средства за производство и 300 ф. ст. в работна сила, да речем по 1 ф. ст. на работник. С възникването на машинното производство съставът на целокупния капитал се изменя. Сега той се разпада напр. на 4/5 постоянна и 1/5 променлива съставна част, или за работна сила вече се употребяват само 100 ф. ст. Значи 2/3 от заетите дотогава работници сега се уволняват. Ако това фабрично производство се разшири и ако вложеният общ капитал, при еднакви други производствени условия, нарасне от 500 на 1500 —  сега ще бъдат заети 300 работника, също толкова, колкото и преди индустриалната революция. Ако вложеният капитал нарасне по-нататък на 2000, ще бъдат на работа 400 работника, т. е. с 1/3 повече, отколкото при стария начин на производство. Броят на заетите работници е нараснал абсолютно със 100, но относително, т. е. по отношение на целия авансиран капитал, той се е намалил с 800, тъй като при стария начин на производство един капитал от 2000 ф. ст. би заангажирал 1200, а не 400 работника. Така че относителното спадане на броя на заетите работници е съвместимо с неговия абсолютен прираст. Ние приехме по-горе, че с нарастването на целокупния капитал неговият състав остава постоянен, тъй като и производствените условия остават същите. Но ние вече знаем, че с всеки напредък на машинното дело постоянната част на капитала, която се състои от машини, сурови материали и т. н., нараства, докато променливата част, изразходвана за работна сила, спада, и същевременно знаем, че при никой друг начин на производство усъвършенстванията не са така постоянни, следователно и съставът на общия капитал не е така променлив, както при машинното производство. Но тези постоянни изменения са също така постоянно прекъсвани от моменти на спокойствие и от чисто количествено разширение върху дадената техническа основа. Поради това расте броят на заетите работници. Така в 1835 г. броят на всички работници в памучните, вълнените, ленените и копринените фабрики на Съединеното кралство е възлизал само на 354 684 души, докато в 1861 г. броят само на работниците на парни тъкачни станове (от двата пола и от най-различни възрасти от 8 години нагоре) е възлизал на 230 654 души. Наистина тоя прираст изглежда не толкова голям, като си припомним, че дори в 1838 г. броят на английските ръчни памукотъкачи заедно със заангажираните от тях семейства е възлизал на 800 000 души²³⁰⁾, без да се броят тия, които са били изтикани в Азия и на европейския континент.

В няколкото бележки, които още трябва да се направят по тази точка, ние засягаме отчасти чисто фактически взаимоотношения, до които самото наше теоретично изложение още не ни е довело.

Дотогава, докато машинното производство в някой клон на индустрията се разширява за сметка на традиционния занаят или на манифактурата, неговите успехи са така сигурни, както напр. успехът на една армия, въоръжена с иглянки-пушки, срещу армия от стрелци с лък. Този пръв период, през който машината все още завладява своята сфера на действие, е от решаващо значение поради извънмерните печалби, които се произвеждат с нейна помощ. Те не само че сами по себе си образуват източник на ускорено натрупване, но и привличат към облагодетелстваната сфера на производството голяма част от постоянно новообразуващия се и дирещ нови пласменти допълнителен обществен капитал. Особените предимства на първия период на бурни устреми се повтарят постоянно в ония отрасли на производството, в които се въвежда машината. Но щом фабричното дело достигне известно разпространение и определена зрелост, и особено щом неговата собствена техническа основа, машината, сама вече се произвежда с машини, щом бъде революционизиран добивът на въглища и желязо, а също и обработването на металите и транспортното дело, изобщо щом като бъдат създадени общите производствени условия, които отговарят на едрата промишленост — този начин на производство добива една еластичност, една внезапна, скокообразна разширимост, която среща предели само в суровия материал и в пазара за пласмент. От една страна, машината предизвиква пряко увеличаване на суровия материал, както например cottongin е увеличила производството на памук²³¹⁾. От друга страна, евтинията на машинния продукт и превратът в транспортното и съобщителното дело са оръжия за завладяване на чужди пазари. Като съсипва тяхното занаятчийско производство, машинното производство принудително ги превръща в производствени полета на своя суров материал. Така Източна Индия е била принудена да произвежда за Великобритания памук, вълна, коноп, юта, индиго и т. н.²³²⁾ Постоянното превръщане на работниците в страните на едрата промишленост в „излишни“ работници поражда усилена емиграция и води до колонизиране на чужди страни, които се превръщат в източници за производство на сурови материали за метрополията, както напр. Австралия е източник на вълна²³³⁾. Създава се ново, съответстващо на главните средища на машинното производство международно разделение на труда, което превръща една част от земното кълбо в предимно земеделско производствено поле за другата част, която е предимно промишлено производствено поле. Тази революция е свързана с превратите в земеделието, които тук още няма да бъдат разгледани по-подробно²³⁴⁾.

По инициатива на г. Гладстон камарата на общините предписа на 17 февруари 1867 г. да се съберат статистически данни за вноса в Съединеното кралство и износа от него от 1831 до 1866 г. на всякакъв вид зърнени храни, жита и брашно. По-долу давам заключителния резултат. Брашното е сведено към квартери жито^[144] (таблицата на стр. 463).

Грамадната скокообразна разширимост на фабричното дело и неговата зависимост от световния пазар по необходимост създават трескаво производство и следващо го препълване на пазарите, при свиването на които настъпва парализa. Животът на промишлеността се превръща в поредица от периоди на средна оживеност, на просперитет, на свръхпроизводство, на криза и на стагнация. Несигурността и нетрайността, на които машинното производство подхвърля заангажираността, а с това и самия живот на работника, стават нормални при тази смяна на периоди на промишления цикъл. Като се изключат периодите на просперитет, между капиталистите бушува най-остра борба за техния индивидуален обсег на пазара. Размерът на този обсег е право пропорционален на евтинията на продукта. Освен предизвикваното по този начин съперничество в прилагането на усъвършенствани машини, заместващи работна сила, и на нови производствени методи — всеки път настъпва момент, когато се цели поевтиняване на стоката чрез насилствено понижаване на работната заплата под стойността на работната сила²³⁵⁾.

Петгодишни периоди и 1866 г.

	1831-1835	1836-1840	1841-1845	1846-1850	1851-1855	1856-1860	1861-1865	1866
Средно годишно Внос в квартери	1 096 373	2 389 729	2 843 865	8 776 552	8 345 237	10 913 612	15 009 871	16 457 340
Износ в квартери	225 263	251 770	139 056	155 461	307 491	341 150	302 754	216 218
Вносът надминава износа средно годишно	874 110	2 137 959	2 704 809	8 621 091	8 037 746	10 572 462	14 707 117	16 241 122
Население Средно годишно във всеки период	24 621 107	25 929 507	27 262 559	27 797 598	27 572 923	28 391 544	29 381 760	29 935 404
Средно количество (в квартери) жито и др., потребявано годишно от всеки жител, при равномерно разпределение между всички жители, допълнително към местното производство	0,036	0,082	0,099	0,310	0,291	0,372	0,501	0,543

 

Така че нарастването на броя на фабричните работници е обусловено от относително много по-бърз растеж на вложения във фабриките целокупен капитал. Но този процес се извършва само през приливните и отливните периоди на промишления цикъл. При това той постоянно бива прекъсван от техническия напредък, който ту замества работниците потенциално, ту ги изтиква фактически. Това качествено изменение в машинното производство постоянно отстранява работници от фабриката или затваря нейната порта пред новия поток от новобранци — докато простото количествено разширение на фабриките поглъща не само изхвърлените контингенти, но и нови такива. Работниците по този начин постоянно биват привличани и отблъсквани, биват прехвърляни насам-натам и всичко това става при постоянни изменения във възрастта, пола и сръчността на вербуваните работници.

Един бегъл преглед на съдбините на английската памучна промишленост най-добре илюстрира съдбините на фабричния работник.

От 1770 до 1815 г. памучната промишленост е в депресия или застой — общо 5 години. През този пръв 45-годишен период английските фабриканти са владеели монопола на машините и на световния пазар. От 1815 г. до 1821 г. — депресия. През 1822 и 1823 г. —  просперитет. През 1824 г. — отмяна на законите за забрана на работническите сдружавания^[145], всеобщо и голямо разпространяване на фабриките. През 1825 г. — криза. През 1826 г. — голяма мизерия и вълнения между памучните работници. През 1827 г. — леко подобрение. През 1828 г. — голямо нарастване на броя на парните тъкачни станове и на износа. През 1829 г. — износът, особено за Индия, надхвърля всички предишни години. През 1830 г. — препълнени пазари, голяма мизерия. През 1831-1833 г. — продължаваща се депресия, отнема се от Източноиндийското дружество монополът на търговията с Източна Азия (Индия и Китай). През 1834 г. — голямо нарастване на броя на фабриките и на машините, недостиг от работни ръце. Новият закон за бедните стимулира преселването на селските работници във фабричните окръзи. Децата са просто ометени от селските графства. Търговия с бели роби. През 1835 г. —  голям просперитет. Едновременно с него ръчните памукотъкачи са доведени до гладна смърт. През 1836 г. — голям просперитет. През 1837 и 1838 г. — депресия и криза. През 1839 г. — съживяване. През 1840 г. — голяма депресия, вълнения, намеса на войската. През 1841 и 1842 г. — страшни страдания на фабричните работници. В 1842 г. фабрикантите разпускат работниците от фабриките, за да наложат отменяване на житните закони. Работниците на многохилядни тълпи се стичат към Йоркшайр, откъдето ги разгонват с войска, а техните водачи изправят пред съда в Ленкъстър. През 1843 г. — голяма мизерия. През 1844 г. — съживяване. През 1845 г. — голям просперитет. През 1846 г. — отначало продължаващ се възход, след това симптоми на реакция. Отменяване на житните закони. През 1847 г. — криза. Общо намаление на работната заплата с 10% и повече — за слава на „big loaf“ [„големия самун“]^[146]. През 1848 г. — непрекъсната депресия. Манчестър под военна охрана. През 1849 г. — съживяване. През 1850 г. — просперитет. През 1851 г. спадане на цените на стоките, ниска работна заплата, чести стачки. През 1852 г. — начало на подобрение. Стачките продължават, фабрикантите заплашват, че ще докарат чуждестранни работници. През 1853 г. износът се увеличава. Осеммесечна стачка и и голяма мизерия в Престън. През 1854 г. — просперитет, препълване на пазарите. През 1855 г. от Съединените щати, Канада, от източноазиатските пазари нахлуват сведения за банкрути. През 1856 г. — голям просперитет. През 1857 г. — криза. През 1858 г. —  подобрение. През 1859 г. — голям просперитет. Фабриките се умножават. През 1860 г. — апогей на английската памучна индустрия. Индийските, австралийските и други пазари са така препълнени, че едва през 1863 г. са погълнали всичките тия залежали стоки. Търговски договор с Франция. Грамадно разрастване на фабриките и на производството на машини. През 1861 г. известно време подемът продължава, реакция, американска гражданска война, недостиг на памук. От 1862 до 1863 г. — пълен крах.

Историята на памучната криза е твърде характерна, така че трябва за момент да се поспрем на нея. От кратките указания за състоянието на световния пазар от 1860 до 1861 г. се вижда, че недостигът на памук е дошъл тъкмо навреме за фабрикантите и че отчасти е бил изгоден за тях — факт, който е признат в отчетите на Манчестърската търговска камара, заявен в парламента oт Палмерстън и Дерби и потвърден от събитията²³⁶⁾. Наистина в 1861 г. между 2887-те памучни фабрики на Съединеното кралство е имало множество дребни фабрики. Според отчета на фабричния инспектор А. Редгрейв, чийто район включва 2109 от 2887-те фабрики, 392, или 19% от тях са употребявали само под 10 парни конски сили, 345, или 16% — между 10 и 20, а 1372 — 20 и повече конски сили²³⁷⁾. Повечето от дребните фабрики са били тъкачници, основани в периода на просперитета след 1858 г. най-вече от спекуланти, от които един е доставял преждата, друг — машините, трети — постройките, а управители са били бивши overlookers [надзиратели] или други хора без средства. Тези дребни фабриканти в повечето случаи са пропаднали. Същата съдба би им приготвила и търговската криза, която е била осуетена от памучния глад. Макар че те са съставяли 1/3 от общия брой на фабрикантите, в техните фабрики е намерила приложение несравнено по-малка част от капитала, вложен в памучната промишленост. Колкото се отнася до размерите на парализата —  според автентични оценки през октомври 1862 г. не са работили 60,3% от вретената и 58%от тъкачните станове. Това се отнася до целия даден отрасъл на промишлеността и естествено е показвало твърде големи различия в отделните окръзи. Само твърде малко фабрики са работили пълно време (60 часа на седмица), останалите — с прекъсвания. Дори за ония работници, които са работили пълно време и с обичайната заплата на парче, седмичната заплата по необходимост се е намалила поради замяната на по-добрия памук с по-долен: на памука Sea Island [от тихоокеанските острови] —  с египетски (в предачниците), на американския и египетския памук — с памук сурат (индийски) и на чист памук — със смеси от памучни отпадъци със сурат. По-късото влакно на памука сурат, неговата нечистота, по-голямата слабост на влакната му, заместването на колата за мазане на основата с всевъзможни тежки прибавки и т. н. са намалили скоростта на машините или броя на тъкачните станове, които може да наглежда един тъкач, умножили са труда, нужен за изправяне на недостатъците в работата на машините, и заедно с намалението на масата на продукта са намалили и заплатата на парче. При употребата на сурат и при пълна работа загубата на работника е възлизала на 20,30 и повече процента. А повечето от фабрикантите намалили и нормата на заплатата на парче с 5, 7½ и 10%. Така че човек може да си представи положението на ония, които са работели само по 3, З½, 4 дни седмично или само по 6 часа на ден. След като в 1863 г. вече беше настъпило относително подобрение, седмичната заплата на тъкачи, на предачи и т. н. е възлизала на 3 шилинга и 4 пенса, 3 шилинга и 10 пенса, 4 шилинга и 6 пенса, 5 шилинга и 1 пенс и т. н.²³⁸⁾ Дори при това мъчително положение изобретателният дух на фабрикантите не дремеше по въпроса за удръжки от заплатата. Такива били налагани отчасти като глоби за дефекти в продукта, които се дължат на лошия памук, неподходящи машини и т. н. А пък където фабрикантът бил и собственик на работническите жилища, той сам си плащал наема за квартирата с удръжки от номиналната работна заплата. Фабричният инспектор Редгрейв разказва за selfacting minders (те надзирават по два selfacting mules [селфактора]), които

„след две седмици пълна работа получавали по 8 шилинга и 11 пенса и от тая сума им бил удържан наемът, но фабрикантът им връщал половината от него като подарък, така че тези minders занасяли в къщи всичко 6 шилинга и 11 пенса. Седмичната заплата на тъкачите през последните месеци на 1862 г. беше от 2 шилинга и 6 пенса нагоре“²³⁹⁾.

Наемът често пъти е бил удържан от работната заплата дори и когато работниците са работили само късо време²⁴⁰⁾. Не е чудно, че в някои места на Ланкшайр избухна нещо като гладен тиф! Но по-характерно от всичко това беше, че революционизирането на производствения процес се извършваше за сметка на работника. Това бяха същински experimenta in corpore vili [експерименти върху живо тяло без стойност], каквито правят анатомите над жабите.

„Макар че аз — казва фабричният инспектор Редгрейв — посочих истинските доходи на работниците в много фабрики, от това не бива да се заключи, че те получават тая сума всяка седмица. Доходите на работниците са подложени на най-големи колебания поради постоянното експериментиране („experimentalizing“) на фабрикантите... техните доходи спадат и се качват с качеството на памучната смес; те ту само с 15% се различават от по-раншните им доходи, ту пък след една-две седмици спадат с 50 до 60%.“²⁴¹⁾

Тези експерименти са ставали не само за сметка на средствата за живот на работниците. Работниците трябвало да плащат с всичките си пет сетива.

„Заетите с отваряне на памука ми съобщиха, че от непоносимата воня им прилошава... В помещенията за влачене и кардиране дигнатият прах и мръсотия дразнят всички отвори на главата на заетите работници, причиняват кашлица и затрудняват дишането... Поради късите влакна на памука при колосването му се слага много кола, и то всевъзможни заместители вместо по-рано употребяваното брашно. Оттам и повръщанията и диспепсиите у тъкачите. Поради праха е разпространен бронхит, също и възпаление на гърлото, а също тъй и една кожна болест, която се дължи на раздразнянето на кожата от мръсотията в памука сурат.“

От друга страна, сурогатите на брашното са били за господа фабрикантите Фортунатова кесия, защото увеличават теглото на преждата. Благодарение на тях „фабрикантите правят от 15 фунта суров материал, след като той бъде изтъкан — 26 фунта“²⁴²⁾. В отчета на фабричните инспектори от 30 април 1864 г. четем:

„Промишлеността сега използва този спомагателен източник в наистина неприлични размери. Зная от авторитетен източник, че осемфунтова тъкан се приготвя от 5 1/4 фунта памук и 2 3/4 фунта кола. Друга тъкан, тежка 5 1/4 фунта, съдържаше два фунта кола. Това бяха обикновени платове за горни ризи за експорт. На други видове понякога притурят по 50% кола и затова фабрикантите могат да се похвалят и действително се хвалят, че забогатяват, като продават тъканите по-евтино, отколкото номинално им е струвала преждата, която се съдържа в тях.“²⁴³⁾

Но работниците са страдали не само от експериментите на фабрикантите вътре във фабриките и на общинските власти вън от фабриките, не само от намаляването на работната заплата и от безработицата, от недоимъка и от подаянията, от хвалебствените речи на лордовете и на членовете на камарата на общините.

„Нещастни жени, останали без работа поради памучната криза, станаха отрепки на обществото и си останаха такива... Броят на младите проститутки се е увеличил повече, отколкото през последните 25 години“²⁴⁴⁾.

И така през първите 45 години на британската памучна промишленост, от 1770 до 1815 г., ние намираме само 5 години криза и застой, но това е бил периодът на нейния световен монопол. Вторият 48-годишен период от 1815 до 1863 г. наброява само 20 години съживяване и просперитет срещу 28 години депресия и застой. От 1815-1830 г. започва конкуренцията с континентална Европа и Съединените щати. От 1833 г. се налага насилствено разширяване на азиатските пазари чрез „разрушаване на човешкия род“^[147]. От отменяването на житните закони, от 1846 до 1863 г., на всеки 8 години средна оживеност и просперитет се падат 9 години депресия и застой. За положението на възрастните памучни работници-мъже дори в период на разцвет може да се съди по приведеното по-долу²⁴⁵⁾.

 

8. РЕВОЛЮЦИОНИЗИРАНЕ НА МАНИФАКТУРАТА, ЗАНАЯТА
И ДОМАШНОТО ПРОИЗВОДСТВО ОТ ЕДРАТА ПРОМИШЛЕНОСТ

а) ПРЕМАХВАНЕ НА КООПЕРАЦИЯТА, ОСНОВАНА
ВЪРХУ ЗАНАЯТА И ВЪРХУ РАЗДЕЛЕНИЕТО НА ТРУДА

Видяхме как машината премахва основаната върху занаята кооперация и основаната върху занаятчийското разделение на труда манифактура. Пример за първия вид е жътварската машина, която замества кооперацията на жътвари. Очебиен пример от втория вид е машината за фабрикуване на шевни игли. Според А. Смит през негово време 10 мъже, при разделение на труда, са изработвали на ден над 48 000 игли. Сега една-единствена машина изработва 145 000 в работен ден от 11 часа. Една жена или едно момиче наглежда средно 4 такива машини и значи произвежда с тях около 600 000 игли на ден, а в седмица — повече от 3 000 000 игли²⁴⁶⁾. Когато отделна работна машина застане на мястото на кооперацията или манифактурата, тя самата може пак да послужи за основа на занаятчийско производство. Но това възпроизвеждане на занаятчийското производство върху машинна основа образува само прехода към фабричното производство, който преход обикновено настъпва винаги, когато механическа двигателна сила — пара или вода — замести човешките мускули при движението на машините. Дребното производство може спорадично и също така само временно да се свърже с механическа двигателна сила, като наема пара отвън, както е в някои манифактури в Бирмингам, или като употребява малки калорични машини^[148], както е в някои отрасли на тъкачното производство, и т. н.²⁴⁷⁾ В копринените тъкачници на Ковънтри стихийно се е развил експериментът с „фабрики-котеджи“. По средата на построени в квадрат редове от котеджи са построявали тъй наречената engine house [сграда за машини] за парната машина, която чрез оси се съединява със становете в котеджите. Във всички тия случаи парата е била купувана напр. по за 2½ шилинга на стан. Тази рента за парата се е плащала седмично, безразлично дали са работили становете, или не. Всеки котедж е имал по 2-6 тъкачни стана, които са принадлежали на работниците или са били купени на кредит, или са били взети под наем. Борбата между фабриката-котедж и същинската фабрика продължила над 12 години. Тя завърши с пълно съсипване на 300-те фабрики-котеджи²⁴⁸⁾. Тия клонове на индустрията, които са се издигнали през последните десетилетия и които по самата природа на своите процеси не са били обвързани още от самото си начало с производство в широк мащаб — като напр. фабрикацията на пликове, стоманени пера и т. н., — обикновено са преминавали най-напред през занаятчийско производство, а след това и през манифактурно, като краткотрайни преходни фази към фабричното производство. Тази метаморфоза е най-мъчна там, където манифактурното производство на продукта не съдържа постепенна поредица от процеси на развитието му, а множество несвързани помежду си процеси. Това напр. е съставяло голяма пречка за фабрикацията на стоманени пера. Но още преди около 15 години беше изнамерен автомат, който наведнъж извършва 6 различни процеса. В 1820 г. занаятът доставял първите 12 дузини стоманени пера за 7 ф. ст. и 4 шилинга, манифактурата в 1830 г. ги доставяла за 8 шилинга, а фабриката днес ги доставя на търговците на едро за 2-6 пенса²⁴⁹⁾.

 

b) ОБРАТНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА ФАБРИЧНОТО ПРОИЗВОДСТВО
ВЪРХУ МАНИФАКТУРАТА И ДОМАШНОТО ПРОИЗВОДСТВО

С развитието на фабричното дело и на придружаващия го преврат в земеделието не само се разширява мащабът на производството във всички други клонове на промишлеността, но се изменя и самият им характер. Принципът на машинното производство да разлага производствения процес на неговите съставни фази и да разрешава възникващите по този начин проблеми чрез приложение на механиката, химията и т. н., накъсо, чрез приложение на природните науки — тоя принцип става определящ навсякъде. Поради това машината скоро се вмъква ту в този, ту в онзи частичен процес на манифактурите. С това се разпада здравата кристализация на техния строеж, произлизаща от старото разделение на труда, и отстъпва място на непрекъснати изменения. Вън от това претърпява коренно изменение и съставът на сборния работник или на комбинирания работен персонал. В противоположност на манифактурния период планът за разделението на труда сега се основава върху приложението на женския труд, на труда на децата от всички възрасти и на труда на необучени работници, където това е възможно, накъсо — на „cheap labour“, на евтиния труд, както характерно го нарича англичанинът. Това важи не само за всяко производство, комбинирано в голям мащаб, все едно дали то употребява машини или не — но и за тъй наречената домашна промишленост, все едно дали тя се упражнява в частни квартири или в малки работилници. Тази така наречена съвременна домашна промишленост освен названието няма нищо друго общо със старинната домашна промишленост, която предполага независим градски занаят, самостойно селско стопанство и преди всичко — една къща за работническото семейство. Сега тя е превърната във външно отделение на фабриката, на манифактурата или на стоковия склад. Наред с фабричните работници, манифактурните работници и занаятчиите, които капиталът концентрира пространствено на големи маси и пряко ги командва, той чрез невидими нишки движи и друга една армия от домашни работници, разпръснати в големите градове и по селата. Пример: фабриката за ризи на господа Тили в Лондондери в Ирландия има 1000 фабрични работници и 9000 пръснати по селата домашни работници²⁵⁰⁾.

Експлоатирането на евтини и незрели работни сили се практикува в съвременната манифактура по-безсрамно, отколкото в същинската фабрика, тъй като там в повечето случаи липсва съществуващата във фабриката техническа основа, заместване на мускулната сила с машини и лекота на труда, а при това в манифактурата женският или още незакрепналият организъм е най-безсъвестно излаган на действието на отровни вещества и т. н. В така наречената домашна промишленост това експлоатиране става по-безсрамно, отколкото в манифактурата, тъй като съпротивителната способност на работниците се намалява с тяхното разпръсване, цял ред грабливи паразити се вмъкват между същинския работодател и работника, домашната промишленост навсякъде се бори с машинното или поне с манифактурното производство в същия производствен клон, мизерията на работниците ги лишава от най-необходимите трудови условия — от достатъчно място, светлина, вентилация и т. н., нередовността на заетостта им се увеличава и, най-сетне, конкуренцията между работниците по необходимост достига своя максимум в тези последни прибежища за всички, които поради едрата промишленост и едрото земеделие са станали „излишни“. Икономисването на средствата за производство — за пръв път системно организирано едва от машинното производство, — което по начало е едновременно и най-безскрупулно прахосване на работната сила и ограбване на нормалните предпоставки за трудовата функция, сега толкова повече показва тази своя антагонистична и човекоубийствена страна, колкото по-малко в даден отрасъл на промишлеността са развити обществената производителна сила на труда и техническата основа на комбинираните трудови процеси.

 

c) СЪВРЕМЕННАТА МАНИФАКТУРА

Сега с няколко примера искам да поясня приведените по-горе положения. Читателят вече наистина познава маса доказателства от отдела за работния ден. Металните манифактури в Бирмингам и околностите употребяват, в повечето случаи за твърде тежка работа, 30 000 деца и младежи наред с 10 000 жени. Тук ги намираме във вредните за здравето меднолеярни фабрики, фабрики за копчета, за гледжосване, галванизиране и лакиране²⁵¹⁾. Тежките трудови условия за възрастни и невъзрастни в различни лондонски печатници на вестници и книги са им осигурили славното име „кланица“^251а). Същите тежки трудови условия, на които стават жертва жени, момичета и деца, се наблюдават и в книговезството. Тежък труд за младежи във въжарските фабрики, нощен труд в производството на сол, свещи и в други химически манифактури, убийствено използване на момчета, които въртят тъкачните станове²⁵²⁾ в копринотъкачниците, които не се движат с механическа сила. Една от най-долните, най-мръсните и най-зле платените работи, за която предпочитат да използват главно момичета и жени, е сортирането на парцали. Известно е, че Великобритания, независимо от нейните собствени безбройни парцали, е средоточие на търговията с парцали от цял свят. Те идват там от Япония, от най-далечните държави на Южна Америка и от Канарските острови. Но техните главни източници са Германия, Франция, Русия, Италия, Египет, Турция, Белгия и Холандия. Парцалите служат за тор, за производство на дреб (за дюшеци), на shoddy (изкуствена вълна) и като суров материал за производство на хартия. Сортировачките на парцали са преносвачки на едра шарка и на други заразни епидемии, на които те сами стават първите жертви²⁵³⁾. Като класически пример на извънмерен тежък и неподходящ труд, а поради него и на загрубяване на работниците, поглъщани още от най-нежната им възраст, може да служи наред с минното и каменовъгленото производство още и керемиденото или тухларското производство, в което новоизнамерената машина се употребява в Англия все още (през 1866 г.) само в единични случаи. Между май и септември работата трае от 5 часа сутрин до 8 часа вечер, а където сушенето се извършва на открит въздух — често пъти от 4 часа сутрин до 9 часа вечер. Работен ден от 5 часа сутрин до 7 часа вечер се смята за „скъсен“, за „умерен“. Деца от двата пола почват да работят от шестгодишна, дори от четиригодишна възраст. Те работят също толкова часове, а често пъти и повече, отколкото възрастните. Работата е тежка, а лятната жега още повече увеличава изтощението. Напр. в една тухларница в Мосли една 23-годишна девойка правила на ден по 2000 тухли с помощта на две малки момиченца, които мъкнели глината и редели тухлите. Тези момиченца мъкнели дневно 10 тона глина нагоре по плъзгавите краища на ямата, дълбока 30 фута, и я пренасяли на разстояние 210 фута.

„За едно дете е невъзможно да мине през чистилището на тухларницата, без да бъде подложено на голяма морална деградация... Непристойният език, който те слушат от най-крехка възраст, мръсните, неприлични и безсрамни привички, всред които израстват невежи и подивели, ги правят престъпни, покварени и разпуснати и за през по-късния им живот... Страшен източник на деморализация е жилището. Всеки moulder (формовач) (истинският опитен работник и шеф на дадена група работници) дава на своята група от 7 души квартира и храна в своята къщурка или котедж. Все едно дали са от неговото семейство или не, всички мъже, младежи и момичета спят в къщурката. Тя се състои обикновено от две, само в изключителни случаи от три стаи, всички в приземния етаж, с лоша вентилация. Телата са така изтощени от силното потене през деня, че не може и да се мисли за спазване на каквито и да било правила на хигиената, чистотата и приличието. Много от тези къщурки са същински образци на безредие, мръсотия и прах... Най-голямото зло на системата, която употребява млади момичета за такъв вид работа, се състои в това, че тя обикновено още от детинството им ги свързва за през цял живот с най-покварената сбирщина. Те стават груби като момчета, с лош език („rough, foul-mouthed boys“), преди още природата да ги е научила, че са жени. Облечени в няколко мръсни парцали, с крака, заголени високо над коляното, с омацани коси и лице —  те привикват да се отнасят с презрение към всяко чувство на приличие и срам. По обед те лежат изтегнати по поляните или се зазяпват в младежите, които се къпят в близкия канал. Когато най-сетне техният тежък работен ден свърши, те обличат по-хубави дрехи и заедно с мъжете отиват да пият бира в кръчмите.“

Съвсем естествено е, че в цялата тази класа още от детинство цари най-голямо пиянство.

„Най-лошото е, че тухларите се отчайват от самите себе си. Един от по-добрите между тях казал на свещеника от Саутолфилд: „Вие, господине, по-скоро бихте могли да се опитате да облагородите и да поправите дявола, отколкото един тухлар!“ („You might as well try to raise and improve the devil as a brickie, Sir!“)²⁵⁴⁾

За капиталистическото икономизиране на трудовите условия в съвременната манифактура (под което тук трябва да се подразберат всички работилници от голям мащаб, освен същинските фабрики) най-богат официален материал може да се намери в четвъртия (от 1861 г.) и шестия (от 1864 г.) отчет за здравословното състояние на населението. Описанията на workshops (работните помещения), особено тия на лондонските печатари и шивачи, надминават най-отвратителните фантазии на нашите романисти. Въздействието им върху здравословното състояние на работниците се разбира от само себе си. Д-р Саймън, най-висшият медицински чиновник в Тайния съвет^[149] и официален редактор на отчетите за здравословното състояние на населението, между другото казва:

„В своя четвърти отчет (от 1861 г.) аз посочих, че за работниците е практически невъзможно да настояват на това, което е тяхно първо право на здраве, правото, по силата на което — все едно за каква работа ги е събрал предприемачът —  тази работа, доколкото това зависи от него, да бъде освободена от всички нехигиенични условия, които биха могли да бъдат избягнати. Аз изтъкнах, че докато работниците не бъдат в състояние практически да си извоюват това право на здраве, те няма да могат да получат ефикасна помощ от платените администратори на санитарната полиция... Сега животът на хиляди работници и работнички без всякаква полза се осакатява и скъсява поради безкрайните физически страдания, които са причинени от тяхната обикновена работа“²⁵⁵⁾.

За илюстрация на влиянието на работните помещения върху здравословното състояние на работниците д-р Саймън дава следната таблица на смъртността.²⁵⁶⁾

Брой на лицата от всички възрасти, заети в съответните производства	Производства, сравнени по отношение на здравето	Смъртност на 100 000 души в съответните производства (по възрасти)
		25-35 г.	35-45 г.	45-55 г.
958 265	Земеделие в Англия и Уелс	743	805	1145
22 301 мъже 12 379 жени	Лондонски шивачи	958	1262	2903
13 803	Лондонски печатари	894	1747	2367

 

d) СЪВРЕМЕННОТО ДОМАШНО ПРОИЗВОДСТВО

Сега пристъпвам към така нареченото домашно производство. Който иска да получи представа за тая сфера на капиталистическа експлоатация, построена върху фона на едрата промишленост, и за нейните ужаси, нека разгледа напр. наглед съвсем идиличното производство на гвоздеи, с което се занимават в няколко затънтени села на Англия²⁵⁷⁾. Тук са достатъчни няколко примера от такива отрасли като производството на дантели и плетенето на сламени предмети, които или съвсем не употребяват машини, или конкурират с машинното и манифактурното производство.

От 150 000 души, заети в английското дантелено производство, около 10 000 попадат под действието на фабричния закон от 1861 г. Грамадното мнозинство от останалите 140 000 души са жени, младежи и деца от двата пола, макар че мъжкият пол е твърде слабо застъпен. Здравословното състояние на този „евтин“ материал за експлоатация се вижда от следната таблица на д-р Труман, лекар при General Dispensary [обща поликлиника за бедни] в Нотингам. От 686 болни работнички на дантели, повечето на възраст от 17 до 24 години, са били туберкулозни²⁵⁸⁾:

1852	1 на 45	1857	1 на 13
1853	1 на 28	1858	1 на 15
1854	1 на 17	1859	1 на 9
1855	1 на 18	1860	1 на 8
1856	1 на 15	1861	1 на 8

Това прогресивно увеличение на броя на туберкулозните е достатъчен отговор дори за най-оптимистичния прогресист и за най-лъжливия чирак на немските амбулантни търговци на свободната търговия.

Фабричният закон от 1861 г. регулира същинското плетене на дантели, доколкото то се извършва с машини — а това е общо правило в Англия. Отраслите, които ние тук накъсо разглеждаме — и тo не доколкото работниците са концентрирани в манифактури, магазини и т. н., а доколкото те са така наречени домашни работници, — се разпадат 1) на lace finishing (окончателно дообработване на машинно произведените дантели — категория, която от своя страна включва множество подразделения), 2) плетене на дантели.

Lace finishing се извършва като домашно производство в така наречените „mistresses houses“ [домове на майсторки] или в частните квартири на жени, които работят сами или със своите деца. Самите жени, които държат „mistresses houses“, са бедни. Работното помещение е част от тяхното частно жилище. Те получават поръчки от фабриканти, от собственици на стокови складове и т. н. и набират жени, момичета и деца според размерите на своите стаи и според колебанието на търсенето в бранша. Броят на заетите работнички се колебае между 20 и 40 в едни работилници и между 10 и 20 в други. Средната минимална възраст, от която децата започват да работят, е 6 години, но някои започват под 5 години. Обикновеното работно време трае от 8 часа сутрин до 8 часа вечер с 1½ часа прекъсване за хранене, което се извършва нередовно и често пъти в самите вонещи дупки, в които се работи. Когато търговията върви добре, работата често пъти трае от 8 часа сутрин (понякога от 6 часа) до 10, 11 или 12 часа през нощта. В английските казарми за всеки войник се предвиждат 500-600 кубически фута пространство, във военните болници — по 1200. А в тези работни дупки се падат по 67—100 куб. фута на човек. Същевременно газовото осветление поглъща кислорода от въздуха. За да се запазят дантелите чисти, децата често пъти, дори и през зимата, трябва да си снемат обущата, макар че подът е постлан с тухли или плочи.

„В Нотингам съвсем не е нещо необикновено да видиш как 15 до 20 деца, наблъскани в мъничка стая, може би не по-голяма от 12 на 12 фута, в продължение на 15 от 24-те часа на денонощието са заети с работа, която сама по себе си е изтощителна със своята скучност и монотонност, а при това се извършва при най-гибелни за здравето условия... Дори най-малките деца работят с просто изумително напрегнато внимание и бързина, без да дават почти никога почивка на пръстите си или да ги движат по-бавно. Когато човек нещо ги запита, те не дигат очи от работата си — от страх да не загубят някой миг.“

„Дългата пръчка“ служи в ръцете на „mistresses“ [майсторките] като подбудително средство, което се употребява толкова по-често, колкото повече се удължава работното време.

„Децата постепенно се уморяват и стават безпокойни като птички към края на продължителното време, през което са обвързани към едно занятие — така еднообразно, вредно за очите, изтощително поради еднообразното положение на тялото. Това е същински робски труд.“ („Their work is like slavery“)²⁵⁹⁾

Там, където жените работят със собствените си деца в къщи, т. е. в съвременния смисъл на думата — във взета под наем стая, често пъти в таванска стая, — условията са дори още по-лоши. Такъв вид работа се раздава по къщите на едно пространство от 80 мили около Нотингам. Когато работещото в стоковия склад дете излиза от работа в 9-10 часа вечерта, често му дават цял вързоп работа за вкъщи. Капиталистическият фарисей, представляван от някого от своите наемни слуги, естествено прави това с елейната фраза: „Това за майка ти“ — но твърде добре знае, че горкото дете ще трябва да не си отспива и да помага²⁶⁰⁾.

Дантеленото производство е развито главно в два английски земеделски окръга, в Хонитонския дантелен окръг, на 20-30 мили по южния морски бряг на Девоншайр, включително и някои селища на Северен Девон, и в друг един окръг, който обхваща голяма част от графствата Бъкингам, Бедфорд, Нортхемптън и съседните части на Оксфордшайр и Хънтингдоншайр. Работни помещения са обикновено котеджите на земеделските надничари. Някои собственици на манифактури използват повече от 3000 такива домашни работници, предимно деца и младежи, изключително от женски пол. Условията, които описахме при lace finishing, се повтарят. Само че вместо „mistresses houses“ тук има „lace schools“ [училища за дантели], които бедни жени са открили в своите къщурки. От 5-годишна възраст, а понякога и по-отрано, до 12 или 15 години децата работят в тези училища, като през първата година най-малките работят от 4 до 8 часа дневно, а по-нататък от 6 часа сутрин до 8 и 10 часа вечер.

„Стаите изобщо са обикновено жилищни стаи на малки котеджи, огнището е запушено, за да няма течение, хората вътре се топлят, понякога и зиме, само със собствената си телесна топлина. В други случаи тези така наречени училищни стаи са помещения, приличащи на килери, без печка... Препълването на тия дупки и разваленият въздух, който се дължи на това, често пъти достигат до крайна степен. Към това се прибавя и вредното влияние на улуци, нужници, гниещи вещества и други нечистотии, които обикновено се намират при входа на тези малки котеджи.“ Относно помещението е казано: „В едно дантелено училище се намират 18 момичета и майсторката, с по 35 кубически фута на човек; в друго, при нетърпима воня, се намират 18 души, с по 24½ кубически фута въздух на човек. В това производство се срещат да работят и деца на 2-2½ години.“²⁶¹⁾.

В селските графства Бъкингам и Бедфорд, където свършва плетенето на дантели, започва плетенето на слама. То се простира върху голяма част от Хертфордшайр и върху западните и северните части на Есекс. През 1861 г. с плетене на слама и изработване на сламени шапки са били заети 40 043 души, от които 3815 души от мъжки пол на всякаква възраст, а останалите — от женски пол, и то от тях 14 913 под 20 години, в това число около 7000 деца. Мястото на дантелените училища заемат тук „straw plait schools“ (училища за плетене на слама). В тях децата почват да се учат да плетат слама обикновено на 4 години, понякога дори между 3 и 4 години. Разбира се, те не получават никакво образование. Самите деца наричат основните училища „natural schols“ (истински училища), за разлика от тези кръвопийни заведения, в които просто ги карат да работят, за да привършат работата, която техните полугладни майки са им предписали — повечето пъти 30 ярда на ден. Тези майки често пъти ги карат след това да работят и в къщи до 10, 11 и 12 часа през нощта. Сламата им реже пръстите и устата, с която те постоянно я навлажняват. Според резюмираното от д-р Белърд общо мнение на лондонските служебни лекари 300 кубически фута са минималното пространство, необходимо за всеки човек в спалнята или работната стая. А в училищата за плетене на слама пространството е още по-оскъдно, отколкото в дантелените училища —  по 12 2/3, 17, 18½ и под 22 кубически фута на човек.

„Най-малките от тия числа — казва членът на комисията Уайт — представляват пространство, два пъти по-малко от онова, което би заело едно дете, ако бъде опаковано в кутия от по три фута във всички измерения.“

Такъв е животът, на който се наслаждават децата до 12 или 14 години. Бедните и пропаднали родители мислят само как да изкарат от децата колкото се може повече доход. Естествено е, че децата, като пораснат, не дават и пукната пара за родителите си и ги изоставят.

„Няма нищо чудно, че невежеството и пороците гъмжат сред отгледаното по такъв начин население... Неговият морал стои на най-долно стъпало... Голям брой жени имат незаконно родени деца, и то дори на такава незряла възраст, че това поразява и най-запознатите с криминалната статистика“²⁶²⁾.

И отечество на тези образцови семейства е образцовата християнска страна на Европа, както казва несъмнено компетентният по християнството граф Монталанбер!

Работната заплата, която изобщо е мизерна в току-що разгледаните отрасли на производството (при изключителни случаи максималната заплата на децата в училищата за плетене на слама е 3 шил.), се смъква много по-долу от нейната номинална величина поради особено преобладаващата в дантелените окръзи trucksystem (заплащане със стоки)²⁶³⁾.

 

e) ПРЕХОД НА СЪВРЕМЕННАТА МАНИФАКТУРА
И НА ДОМАШНОТО ПРОИЗВОДСТВО КЪМ ЕДРА ПРОМИШЛЕНОСТ.
УСКОРЯВАНЕ НА ТАЗИ РЕВОЛЮЦИЯ
ЧРЕЗ ПРИЛАГАНЕ НА ФАБРИЧНИТЕ ЗАКОНИ
КЪМ ТИЯ НАЧИНИ НА ПРОИЗВОДСТВО

Поевтиняването на работната сила чрез просто злoyпoтpeбявaне с женските и незрелите работни сили, чрез просто ограбване на всички нормални условия за работа и живот и чрез голата бруталност на прекомерен и нощен труд най-сетне се натъква на известни природни граници, които вече не могат да се прекрачват, а на тях се натъква и почиващото на тази основа поевтиняване на стоките и изобщо капиталистическата експлоатация. Щом най-сетне бъде достигната тази точка, а дотогава минава дълго време — удря часът за въвеждане на машините и за вече бързото превръщане на разпръснатото домашно производство (или манифактура) във фабрично производство.

Най-колосален пример за това движение представлява производството на „wearing apparel“ (принадлежности към облеклото). Според класификацията на „Child. Empl. Comm.“ това производство обхваща производителите на сламени и дамски шапки, производителите на каскети, кроячите, miliners и dressmakers²⁶⁴⁾, производителите на ризи, шивачките, корсетиерите, ръкавичарите, обущарите и много други по-дребни отрасли като фабрикация на вратовръзки, яки и т. н. Женският персонал, зает в тези отрасли на промишлеността в Англия и Уелс, е наброявал в 1861 г. 586 298 души, от които най-малко 115 242 са били под 20 години, а 16 650 — под 15 години. Броят на тия работнички в Съед. кралство (в 1861 г.) е бил 750 334. Броят на заетите в шапкарството, обущарството, ръкавичарството и шивачеството работници-мъже в Англия и Уелс за същото време е бил: 437 969 души, от които 14 964 под 15 години, 89 285 от 15 до 20 години, 333 117 над 20 години. В тези сведения не влизат много дребни отрасли, мястото на които е тук. Но ако вземем цифрите, както са дадени, ще получим само за Англия и Уелс, според преброяването от 1861 г., сумата 1 024 277 лица, т. е. приблизително толкова, колкото са заети в земеделието и скотовъдството. Човек почва да разбира защо машините произвеждат такава огромна маса от продукти и помагат да се „освободят“ такива огромни работнически маси.

С производство на принадлежности към облеклото се занимават ония манифактури, които възпроизвеждат само онова разделение на труда, чийто membra disjecta [разединени членове]^[150] те са намерили вече готови; с това се занимават и по-дребни занаятчии, които обаче вече не работят както по-рано за индивидуални потребители, а за манифактури и магазини, така че често пъти цели градове и местности се занимават като със своя специалност с такива отрасли на производството, напр. обущарство и др.; най-сетне, с това в най-голям размер се занимават тъй наречените домашни работници, които образуват външните отделения на манифактурите, на магазините и дори на дребните майстори²⁶⁵⁾. Едрата промишленост доставя голямата маса материал, труд, сурови материали, полуфабрикати и т. н., а масите от евтин човешки материал (taillable à merci et miséricorde [предоставени на милостта и състраданието на хората]) се състоят от „освободените“ от едрата промишленост и едрото земеделие работници. Манифактурите от тази сфера дължат произхода си главно на нуждата на капиталиста да има под ръка готова за действие армия, която да се приспособява към всички колебания на търсенето²⁶⁶⁾. Но тези манифактури са допускали наред със себе си и съществуването на разпръснато занаятчийско и домашно производство като широка тяхна основа. Голямото производство на принадена стойност в тези клонове на труда наред с прогресивното поевтиняване на техните артикули се е дължало и се дължи главно на минималната работна заплата, принуждаваща към мизерно вегетиране, както и на максималното работно време, каквото е възможно за човека. Именно евтинията на превърнатата в стоки човешка пот и човешка кръв е разширявала и с всеки нов ден продължава да разширява пазара, а за Англия — особено и колониалния пазар, където и без това имат надмощие английските навици и вкус. Най-сетне настъпва възлова точка. Основата на стария метод — само брутална експлоатация на работническия материал, придружена повече или по-малко от систематично развито разделение на труда — става вече недостатъчна за нарасналия пазар и за още по-бързо нарастващата конкуренция на капиталистите. Удря часът на машината. И машината, която е изиграла решително революционна роля и която равномерно обхваща безбройните отрасли на тази производствена сфера, като шапкарството, кроячеството, обущарството и т. н. — е шевната машина.

Нейното непосредствено въздействие върху работниците е приблизително същото както на всяка машина, която в периода на едрата промишленост завладява нови отрасли на производството. Съвсем невръстните деца се отстраняват. Заплатата на машинните работници се покачва в сравнение с тази на домашните работници, от които мнозина принадлежат към „най-бедните от бедните“ („the poorest of the poor“). Заплатата на по-добре поставените занаятчии, с които конкурира машината, спада. Новите машинни работници са изключително момичета и млади жени. С помощта на механическата сила те унищожават монопола на мъжкия труд в по-тежките видове работа, изпъждат от по-леките видове работа старите жени и невръстните деца. Всевластната конкуренция убива най-слабите ръчни производители. Ужасният растеж на случаите от гладна смърт (death from starvation) в Лондон през последното десетилетие върви паралелно с разширението на машинното шивачество²⁶⁷⁾. Новите работнички на шевната машина, която те движат с ръка и с крак или само с ръка, седнали или прави — според тежината, големината и специалността на машината, — изразходват голяма работна сила. Тяхното занятие става вредно за здравето поради продължителността на процеса, макар че той в повечето случаи е по-кратък, отколкото при старата система. Навред, където шевната машина прониква в и без това тесните и препълнени работилници, както е при обущарството, корсетиерството, шапкарството и пр., тя умножава вредните за здравето влияния.

„Впечатлението — казва членът на комисията Лорд, — което човек получава, като влезе в ниската работна стая, където работят заедно 30-40 машинни работници, е непоносимо... Жегата, която отчасти се дължи на газовата печка за нагряване на ютиите, е ужасна. Дори когато в такива работилници преобладава тъй нареченото умерено работно време, т. е. от 8 часа сутрин до 6 часа вечер, все пак всеки ден редовно падат в безсъзнание 3 или 4 души.“²⁶⁸⁾

Превратът в обществения начин на производство, този необходим продукт от преобразуването на средствата за производство, се извършва всред пъстрия хаос от преходни форми. Те се менят съобразно с това, в какъв размер и за какъв период шевната машина е вече обхванала тоя или оня отрасъл на промишлеността; съобразно със завареното положение на работниците, с преобладаването на манифактурното, занаятчийското или домашното производство, с наема на работилниците²⁶⁹⁾ и т. н. Напр. в производството на дамски шапки и украшения за главата, където трудът в повечето случаи още от по-рано е бил организиран главно чрез проста кооперация, шевната машина отначало е само нов фактор на манифактурното производство. В шивачеството, в производството на ризи, в обущарството и т. н. се кръстосват всички форми. В тези професии имаме същинско фабрично производство. А в горния случай междинни предприемачи получават суровия материал от капиталиста en chef [главния капиталист] и групират в „стаички“ или в „тавански стаи“ около шевните машини от 10 до 50 и повече наемни работници. Най-сетне, както става при всички машини, които не образуват свързана система и са приложими и в миниатюрен формат, занаятчии или домашни работници, със собственото си семейство или с няколко чужди работници, използват и свои собствени шевни машини²⁷⁰⁾. В Англия сега фактически преобладава такава система, при която капиталистът концентрира в своите помещения голям брой машини, а за окончателно дообработване раздава машинния продукт на армията от домашни работници²⁷¹⁾. Но пъстротата на преходните форми не скрива тенденцията към превръщане в същинско фабрично производство. Тая тенденция се подхранва от самия характер на шевната машина, чиято разнообразна приложимост напира към съединяване в едно и също помещение и под командата на един и същ капитал по-рано разделени отрасли на производството; от обстоятелството, че предварителните шевни работи на ръка и някои други операции най-целесъобразно се извършват там, където се намира машината; най-сетне — от неизбежната експроприация на занаятчиите и домашните производители, които произвеждат със собствени машини. Тая участ отчасти вече ги е достигнала. Постоянно нарастващата маса на вложения в шевни машини капитал²⁷²⁾ служи като стимул за производството и предизвиква задръствания на пазара, които дават сигнал на домашните производители да продават шевните си машини. Самото свръхпроизводство на такива машини принуждава техните нуждаещи се от пласмент производители да ги дават под наем по за седмици и по този начин създава убийствена конкуренция за дребните собственици на машини²⁷³⁾. Непрекъснато продължаващите се конструктивни изменения и поевтиняване на машините също тъй постоянно обезценяват техните стари екземпляри и правят тяхната употреба износна само в масови размери, в ръцете на едрите капиталисти, които ги купуват на смешно ниски цени. Най-сетне, заместването на човека с парната машина и тук, както при всички такива преобразователни процеси, решава въпроса. Приложението на парната сила отначало се натъква на чисто технически пречки, като друсане на машините, мъчнотия да се овладее тяхната скорост, бърза развала на по-леките машини и т. н., все пречки, с които практиката скоро се справя²⁷⁴⁾. Ако, от една страна, концентрацията на много работни машини в по-големите манифактури напира към използване на парната сила, от друга страна, конкуренцията на парата с човешките мускули ускорява концентрацията на работниците и на работните машини в големи фабрики. Така в колосалната сфера на производство на „wearing apparel както и в повечето други производства, Англия сега преживява превръщането на манифактурата, занаята и домашното производство във фабрично производство, след като всички гореспоменати форми, съвсем променени, разложени и обезобразени под влиянието на едрата промишленост, отдавна вече са възпроизвели и дори са надхвърлили всички ужаси на фабричната система, без положителните моменти от нейното развитие²⁷⁵⁾.

Тази стихийно протичаща промишлена революция се ускорява изкуствено чрез разпростирането на фабричните закони върху всички отрасли на промишлеността, в които работят жени, младежи и деца. Принудителното регулиране на работния ден по дължина, паузи, момент на започване и свършване, система на смени за децата, изключването на деца под известна възраст и т. н. изискват, от една страна, повече машини²⁷⁶⁾ и заместване на мускулите с пара като двигателна сила²⁷⁷⁾. От друга страна, за да се спечели откъм пространство това, което се губи откъм време, извършва се по-рационално използване на общите средства за производство, на пещите, постройките и т. н., значи с една дума — по-голяма концентрация на средства за производство и съответно по-голяма конгломерация на работниците. И наистина главното възражение, което всяка застрашена от фабричния закон манифактура страстно преповтаря, е необходимостта да се изразходва по-голям капитал, за да се поддържа работата в старите ѝ размери. Колкото се отнася до междинните форми между манифактурата и домашното производство и до самото домашно производство — тяхната основа пропада с ограничаването на работния ден и на детския труд. Неограничената експлоатация на евтини работни сили е единствената основа на тяхната конкурентоспособност.

Съществено условие на фабричното производство, особено откакто подлежи на регулацията на работния ден, е нормалното осигуряване на резултата, т. е. произвеждането на определено количество стока или постигането на желания полезен ефект в даден период от време. По-нататък, законните паузи на регулирания работен ден предпоставят внезапно и периодично спиране на работата без вреда за продукта, който се намира в производствения процес. Естествено, това осигуряване на резултата и тази възможност за прекъсване на труда се постигат по-лесно в чисто механически производства, отколкото там, където играят роля химически и физически процеси, както напр. в грънчарството, избелването, бояджийството, хлебарството и в повечето метални манифактури. Там, където цари рутината на неограничения работен ден, на нощния труд и на свободното прахосване на човешките сили, скоро почват да смятат всяко стихийно препятствие като вечна „природна граница“ на производството. Няма отрова, която да изтребва така лесно насекоми, както фабричният закон изтребва такива „природни граници“. Никой не е крещял така шумно за „невъзможности“, както господата от грънчарския бранш. В 1864 г. им бе наложен фабричният закон, а след само 16 месеца бяха вече изчезнали всички невъзможности.

Предизвиканият от фабричния закон „усъвършенстван метод за приготвяне на грънчарската глина (slip) чрез пресоване вместо чрез изпаряване, новата конструкция на пещите за сушене на неизпечената стока и т. н. са събития от голяма важност в грънчарското изкуство и означават такъв важен прогрес, какъвто миналият век не може да посочи. Температурата на пещите е значително намалена при значително намаление на консумацията на въглищата и по-бързо действие върху стоката.“²⁷⁸⁾

Въпреки всички пророкувания, производствените разходи на глинените произведения не са се увеличили, но пък се е увеличила масата на продукта, така че износът за 12-те месеца от декември 1864 г. до декември 1865 г. е надвишавал по стойност със 138 628 ф. ст. средния износ през предходните три години. Във фабрикацията на кибрит са смятали като природен закон, че младежите —  дори през времето, когато гълтат своя обед — трябва да топят клечките в топлия фосфорен състав, чиито отровни пари са се издигали до лицата им. Фабричният закон (1864), като застави да се икономисва време, наложи изнамирането на „dipping machine“ (машина за потопяване), чиито пари не могат да достигат до работника²⁷⁹⁾. Също така сега в още неподчинената на фабричния закон дантелена манифактура твърдят, че времето за хранене не може да бъде установено поради различните периоди от време, необходими за изсушаване на разните материали за дантели — от 3 минути до 1 час и повече. На това членовете на Комисията за разследване условията на детския труд отговарят:

„Условията са същите, както при отпечатването на тапети. Някои от главните фабриканти в този клон оживено уверяваха, че природата на употребяваните материали и разнообразието на процесите, през които те преминават, не позволявали, без големи загуби, никакви внезапни спирания на работата, за да се нахранят работниците... С шеста точка от шестия раздел на Factory Аcts Extension Act [закон за разширение на фабричния закон] от 1864 г. им бе даден 18-месечен срок от датата на издаването на закона, след който срок те трябваше да се подчинят на предписаните от фабричния закон паузи за освежаване на работника.“²⁸⁰⁾.

Законът току-що беше получил санкцията на парламента и господа фабрикантите вече откриха:

„Неудобствата, които ние очаквахме от въвеждането на закона, не последваха. Ние не намираме, че производството е някак спънато. В действителност ние за същото време произвеждаме повече.“²⁸¹⁾.

Личи си, че английският парламент, който сигурно никой няма да упрекне в гениалност, въз основа на опита е дошъл до убеждението, че един принудителен закон може с просто предписание да премахне всички така наречени природни пречки, които производството поставяло срещу ограничаването и регулирането на работния ден. Затова при въвеждането на фабричния закон в някой отрасъл на производството се дава срок от 6 до 18 месеца, през който работа на фабриканта е да премахне техническите пречки. Думите на Мирабо: „Impossible? Ne me dites jamais ce bête de mot!“ [„Невъзможно? Никога не ми казвайте тази глупава дума!“], важат именно за модерната технология. Но когато фабричният закон по този начин като в парник прави да узреят материалните елементи, необходими за превръщане на манифактурното производство във фабрично, той същевременно, създавайки необходимостта от по-голямо авансиране на капитал, ускорява пропадането на дребните майстори и концентрацията на капитала²⁸²⁾.

Независимо от чисто техническите и технически отстраними пречки регулирането на работния ден се натъква на привичките на нередовност у самите работници, особено там, където преобладава заплатата на парче и прахосването на време през част от деня или от седмицата може по-сетне да се навакса с извънреден или с нощен труд — метод, който притъпява възрастния работник и съсипва неговите малолетни другари и жените²⁸³⁾. Макар че тази нередовност в изразходването на работната сила е стихийна, груба реакция против скуката от монотонния и тежък труд, все пак тя в несравнено по-голяма степен произтича от анархията в самото производство, която от своя страна също така има като своя предпоставка необузданата експлоатация на работната сила от капитала. Наред с общите периодични обрати в промишления цикъл и с особените пазарни колебания във всеки отрасъл на производството идва особено и тъй нареченият сезон, независимо от това, дали той почива на периодичността на корабоплаването през благоприятните годишни времена или на модата, както и внезапните големи поръчки, които трябва да се изпълнят в най-къс срок. Привичката към последните се разпространява заедно с железниците и телеграфа.

„Разширението на железопътната система по цялата страна — казва напр. един лондонски фабрикант — твърде много поощри навика на краткосрочните поръчки; купувачи идват сега от Глазгоу, Манчестър и Единбург всеки 14 дни, или за покупки на едро от големите търговски фирми на Сити, на които ние доставяме стоката. Вместо направо да купуват от склада, както беше преди, те дават поръчки, които трябва незабавно да бъдат изпълнени. През миналите години ние винаги бяхме в състояние през по-спокойното време отнапред да работим за търсенето през следващия сезон, но сега никой не може да предскаже какво ще се търси тогава.“²⁸⁴⁾

Във фабриките и манифактурите, които все още не са подчинени на фабричния закон, периодично господства най-страшен прекомерен труд — през така наречения сезон, на вълни, поради внезапни поръчки. Във външното отделение на фабриката, манифактурата и стоковия склад — т. е. в сферата на домашното производство, което и без това е съвсем нередовно, а по отношение на суровия материал и на поръчките напълно е зависимо от прищевките на капиталиста, който тук не е свързан с никакви съображения за използване на постройки, машини и т. н. и не рискува нищо освен кожата на самите работници, — в домашното производство по този начин систематично се отглежда една промишлена резервна армия, която е винаги на разположение и която през една част от годината бива разнебитвана от най-нечовешки принудителен труд, а през другата част одрипавява от липса на работа.

„Предприемачите“ — казва „Child. Empl. Comm.“ — експлоатират привидната нередовност на домашния труд, за да го форсират, когато е необходима извънредна работа, до 11, 12, 2 часа през нощта, а дори и наистина до всички часове, както гласи популярната фраза, и то в помещения, където вонята може да ви повали на земята.“ (the stench is enough to knock you down). Вие може би ще стигнете до вратата и ще я отворите, но ще се ужасите от всяка по-нататъшна крачка“²⁸⁵⁾. „Големи чудаци са нашите предприемачи — казва един от разпитаните свидетели, обущар, — те мислят, че на едно момче нищо му няма, ако половин година го измъчват в убийствена работа, а през другата половина току-речи го принуждават да се шляе без работа.“²⁸⁶⁾

Заинтересовани капиталисти са твърдели и твърдят, че както техническите пречки, така и тези така наречени „производствени навици“ („usages which hаve grown with the growth of trade“ [„навици, които ce разраснали c разрастването на производството“]) били „природни граници“ на производството — един от любимите крясъци на памучните лордове по времето, когато за пръв път ги е заплашил фабричният закон. Макар че тяхната промишленост повече от всяка друга се основава на световния пазар и поради това на корабоплаването, опитът ги опроверга. Оттогава английските фабрични инспектори третират всички тъй наречени „производствени препятствия“ като празно извъртане²⁸⁷⁾. Добросъвестните основни изследвания на Комисията за разследване условията на детския труд наистина доказват, че в някои отрасли на промишлеността с регулирането на работния ден само по-равномерно би се разпределила за през цялата година вече употребяваната маса труд²⁸⁸⁾, че то е първата разумна юзда за човекоубийствените, безсмислени и сами по себе си несъответни на системата на едрата промишленост капризи на модата²⁸⁹⁾, че развитието на океанското корабоплаване и на съобщителните средства изобщо е премахнало същинската техническа основа на сезонната работа²⁹⁰⁾, че всички други уж неконтролируеми условия се отстраняват чрез нови постройки, допълнителни машини, увеличен брой едновременно заети работници²⁹¹⁾ и от само себе си следващото обратно влияние върху системата на едрата търговия²⁹²⁾. Но капиталът, както сам многократно е заявявал с устата на своите представители, се съгласява на такова преустройство „само под натиска на някой всеобщ парламентарен закон“²⁹³⁾, който чрез принудата на закона регулира работния ден.

 

9. ФАБРИЧНО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО
(САНИТАРНИ И ОБРАЗОВАТЕЛНИ ПОСТАНОВЛЕНИЯ).
НЕГОВОТО ВСЕОБЩО РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В АНГЛИЯ

Видяхме, че фабричното законодателство, това първо съзнателно и планомерно въздействие на обществото върху стихийно развилия се облик на неговия производствен процес, е също тъй необходим продукт на едрата промишленост, както и памучната прежда, автоматичните предачни машини и електрическият телеграф. Преди да преминем към общото разпространение на фабричното законодателство в Англия, трябва накъсо да споменем още някои негови постановления, които не се отнасят до броя на часовете на работния ден.

Санитарните правила — независимо от тяхната редакция, която улеснява капиталиста да ги заобикаля — са крайно оскъдни и всъщност са ограничени до предписания за варосване на стените и до някои други правила за чистотата, за вентилацията и за предпазни мерки срещу опасни машини. В третата книга пак ще се занимаем с фантастичната борба на фабрикантите против правилата, които им налагат нищожни разноски за защита на тялото на техните „работни ръце“. И тук бляскаво се потвърждава догмата на свободната търговия, че в общество с антагонистични интереси всеки съдейства на общото благо, като преследва личната си полза. Един пример е достатъчен. Известно е, че през последния двадесетгодишен период в Ирландия се е развила твърде много ленената промишленост, а заедно с нея и т. н. scutching mills (фабрики за очукване и гръстене на лена). — В 1864 г. там е имало към 1800 такива mills. Периодично, есен и зиме, предимно юноши и жени — синове, дъщери и съпруги на съседните дребни фермери, — все хора, неборавили с никакви машини, биват откъсвани от полската работа, за да тъпчат с лен валяците на тези scutchind mills. Злополуките по размер и интензивност са съвсем безпримерни в историята на машините. Една единствена scutching mills в Килдинан (при г. Корк) е дала от 1852 до 1856 г. 6 смъртни случая и 60 тежки осакатявания — а всички те са могли да бъдат предотвратени с най-прости приспособления на цена от няколко шилинга. Д-р Уайт, certifying surgeon [служебен лекар] на фабриките в Даунпатрик, заявява в официалния отчет от 16 декември 1865 г.:

„Злополуките при scutching mills са най-ужасни. В много случаи цяла четвърт от тялото се откъсва от трупа. Обикновените последици от раните са смърт или едно бъдеще на нещастна немощ и страдание. Умножаването на фабриките в страната естествено ще разшири тези страхотни резултати. Аз съм убеден, че при надлежен държавен надзор над scutching mills ще могат да се избягнат голяма част от жертвите откъм здраве и живот.“²⁹⁴⁾

Каква по-добра характеристика на капиталистическия начин на производство от тази необходимост — самата държава чрез принудителен закон да му налага най-простите мерки за опазване на чистотата и на здравето?

„Фабричният закон от 1864 г. вароса и почисти повече от 200 грънчарски предприятия след 20-годишно или пълно въздържане от всяка такава операция (това е „въздържането“ на капитала!) — помещения, в които работят 27 800 работници, които досега през време на прекомерната си дневна, а често и нощна работа са вдишвали една зловонна атмосфера, която е обременявала с болест и смърт едно сравнително безвредно занятие. Законът твърде много увеличи вентилационните средства.“²⁹⁵⁾

Същевременно тази част на фабричния закон бляскаво показва, че капиталистическият начин на производство по самата си същност изключва отвъд известна точка всяко рационално подобрение. Не един път сме отбелязвали, че английските лекари единогласно заявяват, че 500 куб. фута въздушно пространство на човек е едва достатъчен минимум при постоянна работа. Е добре! Ако фабричният закон с всички свои принудителни клаузи косвено ускорява превръщането на дребните работилници във фабрики и по този начин косвено посяга върху правото на собственост на дребните капиталисти и осигурява монопола на едрите — то законодателното предписване на необходимото за всеки работник въздушно пространство в работилниците направо би експроприирало с един удар хиляди дребни капиталисти! То би засегнало корена на капиталистическото производство, т. е. самонарастването на капитала — все едно дали той е едър или дребен, — чрез „свободно“ купуване и потребление на работната сила. Затова фабричното законодателство се задъхва, когато стигне до тези 500 куб. фута въздух. Санитарните власти, комисиите за обследване на промишлеността, фабричните инспектори неизменно повтарят за необходимостта от 500-те куб. фута и за невъзможността те да бъдат наложени на капитала. С това те фактически обявяват туберкулозата и другите белодробни болести на трудещите се за жизнено условие на капитала.²⁹⁶⁾

Колкото и жалки да изглеждат в тяхната цялост образователните постановления на фабричния закон, те все пак обявяват основното образование като задължително условие на труда.²⁹⁷⁾ Техният успех за пръв път доказа възможността за свързване на обучението и гимнастиката²⁹⁸⁾ с ръчния труд, а значи и на ръчния труд с обучението и гимнастиката. Фабричните инспектори скоро откриха от свидетелските показания на учителите, че фабричните деца, макар да учат два пъти по-малко от редовните дневни ученици, научават също толкова, а често и повече.

„Работата е проста. Тези, които прекарват в училище само половин ден, са винаги свежи и почти винаги са способни и готови да се учат. Системата на половин ден работа и половин ден училище прави всяко едно от тия занятия почивка и отдих от другото и следователно много пó подхожда за детето, отколкото непрекъснатото продължаване на едно от двете. Едно момче, което от сутринта седи в училище, още повече пък през горещо време, в никой случай не може да съперничи с друго момче, което иде бодро и весело от своята работа.“²⁹⁹⁾

Други данни се намират в речта на Сениор на социалистическия конгрес в Единбург през 1863 г. В нея той между другото показва как едностранчивият, непроизводителен и удължен учебен ден на децата от горните и от средните класове безполезно увеличава труда на учителите, „като опустошава не само без полза, но с абсолютна вреда времето, здравето и енергията на децата“³⁰⁰⁾. От фабричната система, както това подробно може да се проследи у Роберт Оуен, е изникнал зародишът на възпитанието на бъдещето, което за всички деца над известна възраст ще свърже производителния труд с обучението и гимнастиката — не само като метод за покачване на общественото производство, но и като единствен метод за създаване на всестранно развити хора.

Видяхме, че едрата промишленост технически унищожава манифактурното разделение на труда, което приковава целия човек за през целия му живот към една частична операция, докато същевременно капиталистическата форма на едрата промишленост още по-чудовищно възпроизвежда това разделение на труда: в същинската фабрика — чрез превръщане на работника в съзнателна принадлежност на някоя частична машина, а навсякъде другаде — отчасти чрез спорадична употреба на машините и на машинния труд³⁰¹⁾, отчасти чрез въвеждане на женския, детския и неквалифицирания труд като нова основа на разделението на труда. Противоречието между манифактурното разделение на труда и същността на едрата промишленост се проявява насилствено. То се проявява между другото в този ужасен факт, че голяма част от децата, които работят в съвременните фабрики и манифактури, приковани от най-крехка възраст към най-прости манипулации, по цели години биват експлоатирани, без да се научат на никаква работа, с която по-късно да могат да бъдат използвани поне в същата тази манифактура или фабрика. Така напр. в английските печатници по-рано е имало преминаване на чираците от по-леки към по-сложни работи, което отговаря на системата на старата манифактура и на занаятчийското производство. Те са преминавали един учебен курс, докато станат готови печатарски работници. За всички тях е било необходимо условие на занаята да могат да четат и пишат. Всичко това се е променило с въвеждането на печатарската машина. Тя използва два вида работници — един възрастен работник, надзирател на машината, и момчета при машината, повечето по на 11-17 години, работата на които се състои изключително в това, да подават на машината листа хартия или да изваждат от нея отпечатания лист. Те извършват тази мъчителна работа, особено в Лондон, по 14, 15, 16 часа непрекъснато в продължение на няколко дни от седмицата и често пъти по 36 часа непрекъснато, само с два часа почивка за ядене и сън!³⁰²⁾ Голяма част от тях не могат да четат и обикновено са съвсем подивели и ненормални същества.

„3а да станат те способни за работата си, не се изисква никаква интелектуална подготовка; те имат малко случаи да проявят сръчност, а още по-малко — да преценяват; тяхната заплата, макар че е донякъде висока като за момчета, не расте пропорционално с тяхната възраст и голямото мнозинство от тях нямат никакви изгледи за по-доходния и по-отговорен пост на надзирателя-машинист, тъй като на всяка машина се пада само един надзирател, а често пъти 4 момчета.“³⁰³⁾

Щом станат твърде възрастни за своята детска работа, значи на около 17 години, уволняват ги от печатницата. Те стават кандидати за престъпници. Някои опити да им се намери работа другаде се разбиват о тяхното невежество, грубост, физическа и духовна занемареност.

Това, което важи за манифактурното разделение на труда в работилницата, важи и за разделението на труда в обществото. Докогато занаятът и манифактурата са общата основа на общественото производство, подчинеността на производителя изключително на един отрасъл от производството, разкъсването на първоначалното разнообразие в неговата професия³⁰⁴⁾ е необходим момент от развитието. Върху тази основа всеки отделен отрасъл от производството емпирично намира съответната си техническа форма, усъвършенства я бавно и бърже я кристализира, щом е достигната известна степен на зрелост. Това, което тук-там предизвиква премени, е наред с доставяния от търговията нов работен материал още и постепенната промяна на работния инструмент. Но и той се вкостенява, щом чрез опит е намерена подходящата му форма, както това доказва неговото често пъти хилядолетно преминаване от ръцете на едно поколение в ръцете на друго. Характерно е, че до XVIII век и отчасти и през него отделните занаяти са били наричани mysteries (mystères [тайни]), в чиито тъмнини е могъл да проникне само емпирически и професионално посветеният човек³⁰⁵⁾. Едрата промишленост разкъса булото, което е скривало от хората техния собствен обществен производствен процес и е превръщало различните стихийно обособили се отрасли на производството в загадки един за друг и дори за посветения във всеки отделен отрасъл. Нейният принцип — сама по себе си и на първо време, без да държи каквато и да било сметка за човешката ръка, да разлага всеки производствен процес на съставните му елементи, създаде напълно модерната наука технология. Пъстрите, наглед несвързани и вкостенели форми на обществения производствен процес са се разпаднали на съзнателно планомерни и — съобразно с желания полезен ефект — систематично обособени приложения на природознанието. Технологията откри също така и малкото големи основни форми на движението, в които въпреки всичкото разнообразие на употребяваните инструменти по необходимост протича всяка производителна дейност на човешкото тяло — също както механиката въпреки най-голямата сложност на машината не се заблуждава относно това, че всички те са постоянно повторение на простите механически сили. Съвременната промишленост никога не разглежда и не третира заварената форма на даден производствен процес като окончателна. Затова нейната техническа основа е революционна, докато тази на всички по-раншни начини на производство е била по същество консервативна³⁰⁶⁾. С помощта на машините, на химическите процеси и на други методи тя постоянно извършва преврати в техническата основа на производството, а заедно с това и във функциите на работниците и в обществените комбинации на трудовия процес. С това тя също така постоянно революционизира разделението на труда вътре в обществото и непрекъснато прехвърля маса капитал и маса работници от един отрасъл на производството в друг. Така че природата на едрата промишленост обуславя смяна на труда, преливане на функциите, всестранна подвижност на работника. От друга страна, тя в своята капиталистическа форма възпроизвежда старото разделение на труда с неговите вкостенени специализации. Видяхме как това абсолютно противоречие премахва всяко спокойствие, стабилност и сигурност в жизненото положение на работника, постоянно го заплашва да изтръгне от ръцете му заедно със средството на труда и средствата му за живот³⁰⁷⁾ и заедно с неговата частична функция да направи излишен самия него; как това противоречие свирепства в непрекъснатите хекатомби на работническата класа, в най-безмерното прахосване на работните сили и в извършваните от обществената анархия опустошения. Това е отрицателната страна. Но ако сменянето на труда сега се налага само като непреодолим, природен закон и със сляпата разрушителна сила на природен закон, който навсякъде се натъква на пречки³⁰⁸⁾ — то самата едра промишленост със своите катастрофи поставя като въпрос на живот или смърт това — да се признае сменянето на труда, а с това и колкото може по-голямата многостранност на работника като общ обществен закон на производството, към нормалното осъществяване на който трябва да бъдат пригодени и отношенията. Тя поставя като въпрос на живот или смърт задачата: чудовищният факт, че съществува едно бедстващо работническо население, държано на разположението на капитала като резерв за неговите променливи експлоататорски нужди — да бъде заменен с абсолютната пригодност на човека за променливите изисквания на труда; частичният индивид, простият носител на дадена частична обществена функция — да бъде заменен с всестранно развит индивид, за когото различните обществени функции са сменящи се един с друг видове дейност. Един момент от тоя преобразователен процес, който се развива стихийно на основата на едрата промишленост, са политехническите и агрономическите училища, друг момент са „écoles d’enseignement professionnel“ [професионални училища], в които децата на работниците получават известно обучение в технологията и практическото използване на различните оръдия за производство. Ако фабричното законодателство — като първа оскъдна отстъпка, изтръгната от капитала —  съединява с фабричната работа само основно образование, не подлежи на никакво съмнение, че неизбежното завладяване на политическата власт от работническата класа ще извоюва в работническите училища и съответното място за теорията и практиката на технологическото обучение. Също така не подлежи на никакво съмнение, че капиталистическата форма на производство и съответните ѝ икономически отношения на работниците се намират в най-диаметрално противоречие с такива ферменти на преврат и с тяхната цел — премахването на старото разделение на труда. Но развитието на противоречията на дадена историческа форма на производството е единственият исторически път за нейното разлагане и за образуването на нова историческа форма. „Ne sutor ultra сгеpidam!“^[154], това nec plus ultra на занаятчийската мъдрост е станало ужасна дивотия от оня момент, когато часовникарят Уат изнамерил парната машина, бръснарят Аркрайт — предачната машина, бижутерийният работник Фултон — парахода.³⁰⁹⁾

Доколкото фабричното законодателство регулира труда във фабриките, манифактурите и т. н. — това отначало се явява само като намеса в експлоататорските права на капитала. Напротив, всяко регулиране на тъй нареченото домашно производство³¹⁰⁾ тутакси се явява като пряка намеса в patria potestas [бащинското право], т. е. казано на съвременен език — като пряка намеса в родителската власт, като крачка, пред която дълго време афектирано се стъписваше изпълненият с нежни чувства английски парламент. Но силата на фактите най-сетне наложи да се признае, че едрата промишленост разрушава заедно с икономическата основа на старото семейство и със съответния му семеен труд още и самите стари семейни отношения. Трябваше да се провъзгласи правото на децата.

„3а нещастие — казва заключителният отчет на „Child. Empl. Comm.“ от 1886 г. — от всички свидетелски показания става ясно, че децата от двата пола имат най-голяма нужда от закрила срещу собствените си родители.“ Системата на безгранична експлоатация на детския труд изобщо и особено на труда в домашното производство се запазва поради това, че родителите съвсем необуздано и безконтролно упражняват своята произволна и пагубна власт над своите млади и нежни рожби... Родителите не бива да имат абсолютна власт да превръщат децата си в прости машини, за да изкарат от тях толкова и толкова седмична заплата... Децата и младежите имат право на законодателна закрила срещу злоупотребата с родителската власт, която преждевременно пречупва тяхната физическа сила и ги понижава в градацията на моралните и интелектуални същества.“³¹¹⁾

Но не злоупотребата с родителската власт е създала пряката или косвената експлоатация на незрели работни сили от страна на капитала, а, наопаки, капиталистическият начин на експлоатация е превърнал родителската власт в злоупотреба, като е премахнал съответната ѝ икономическа основа. Колкото ужасно и отвратително да изглежда разложението на старото семейство при капиталистическата система, все пак едрата промишленост — чрез решаващата роля, която тя възлага на жените, младежите и децата от двата пола в обществено организирания производствен процес вън от сферата на домашното огнище — създава новата икономическа основа за една по-висша форма на семейството и на отношението между двата пола. Разбира се, еднакво нелепо е да се вземе за абсолютна както християнско-германската форма на семейството, така и староримската или старогръцката, или ориенталската форма, които впрочем, свързани една с друга, образуват една историческа верига на развитие. Също така ясно е, че съставът на комбинирания работен персонал от лица от двата пола и от най-различни възрасти — макар че този състав в неговата стихийно образувала се брутална капиталистическа форма, при която работникът съществува за производствения процес, а не производственият процес за работника, е заразен източник на поквара и робство — при съответни условия непременно ще се превърне в източник на хуманно развитие³¹²⁾.

Необходимостта да се превърне фабричният закон от закон изключително за предачните и тъкачните предприятия — тия първи формации на машинното производство — в закон за всяко обществено производство произлиза, както видяхме от хода на историческото развитие на едрата промишленост, върху чийто фон напълно се преобразуват традиционните форми на манифактурата, занаята и домашното производство: манифактурата постоянно преминава във фабрика, занаятът — в манифактура и най-сетне — сферите на занаятчийското и домашното производство в поразително късо време се превръщат в жалки вертепи, в които капиталистическата експлоатация свободно разиграва своите чудовищни, бесни оргии. Две обстоятелства решават накрая въпроса: първо, постоянно повтарящият се опит, че когато капиталът попадне под контрола на държавата само в отделни пунктове на обществената периферия, той още по-безскрупулно се обезщетява в другите пунктове³¹³⁾, второ, повикът на самите капиталисти за равенство в условията на конкуренцията, т. е. за еднакви граници за експлоатацията на труда³¹⁴⁾. Да чуем две дълбоки въздишки по тоя повод. Господата У. Куксли (фабриканти на гвоздеи, вериги и т. н. в Бристол) доброволно въвели в предприятията си предписанията на фабричния закон.

„Тъй като старата, нерегулирана система продължава в съседните предприятия, те са изложени на неприятността да гледат как някое друго предприятие подмамва (enticed) младежите, които работят у тях, да продължават работата и след 6 часа вечер.“ Естествено господа Куксли казват: „Това е несправедливо и загуба за нас, тъй като изчерпва част от силата на младежите, изгодите от която изцяло се падат на нас.³¹⁵⁾

Господин Дж. Симпсън (фабрикант на книжни кутии и кесии) в Лондон заявява на членовете на „Children’s Empl. Comm.“:

„Той бил готов да подпише всяка петиция за въвеждането на фабричните закони. При сегашните условия той винаги се е чувствал неспокоен нощем („he always felt restless at night“), след затварянето на своята работилница, при мисълта, че други продължават да работят по-дълго и му отнемат поръчки изпод носа.“³¹⁶⁾ „Би било несправедливо по отношение на по-едрите работодатели — казва в заключение Комисията за разследване условията на детския труд — в техните фабрики да бъде въвеждана регулация, докато в собствения им бранш дребните предприятия не подлежат на никакво законно ограничение на работното време. Към несправедливостта от неравните условия в конкуренцията във връзка с работните часове — с изключение на малките работилници — за едрите фабриканти би се прибавила и друга една вреда — притокът на младежки и женски труд би се отклонил към пощадените от закона работилници. Най-сетне, това би дало подтик към умножаването на малките работилници, които почти без изключение са най-неблагоприятни за здравето, удобствата, възпитанието и общото подобрение на положението на народа.³¹⁷⁾

В заключителния си отчет Комисията за разследване условията на детския труд предлага да се подчинят на фабричния закон над 1 400 000 деца, младежи и жени, от които приблизително половината се експлоатират от дребното предприятие и от домашното производство.³¹⁸⁾

Комисията казва: „Ако парламентът приеме нашето предложение в целия му обем, няма никакво съмнение, че такова законодателство ще упражни най-благотворно влияние не само върху младите и слабите, с които то се занимава преди всичко, но и върху още по-голямата маса възрастни работници, които пряко (жените) или косвено (мъжете) попадат под неговото действие. То би им наложило редовни и намалени работни часове; то би пестило и умножавало запаса от физическа сила, от който тъй много зависи тяхното собствено благополучие и това на страната; то предпазило подрастващото поколение от преумора в ранната възраст, която [преумора] подкопава организма и го довежда до преждевременно отпадане; най-сетне, то би дало възможност за основно образование поне до 13-годишна възраст и с това би сложило край на невероятното невежество, което е така вярно описано в отчетите на комисията и което човек може да гледа само с най-мъчителни чувства и с дълбокото чувство на национално унижение.“³¹⁹⁾

Правителството на торите обяви в тронното слово от 5 февруари 1867 г., че е формулирало в „bills“ [законопроекти] предложенията на комисията по обследване на промишлеността“^319а). За да стане това, нужен е бил още един двадесетгодишен experimentum in corpore vili. Още в 1840 г. е била назначена парламентарна комисия за обследване на детския труд. Нейният отчет от 1842 г. разкрил, според думите на Н. У. Сениор, че

„Светът не е виждал по-ужасна картина на алчност, егоизъм и жестокост на капиталистите и родителите и на нищета, деградация и съсипване на децата и младежите... Някой може би ще си помисли, че отчетът описва ужасите на една минала епоха. За съжаление, има сведения, че тия ужаси и досега продължават също тъй интензивно, както и преди. Една брошура, обнародвана от Хардуйк преди две години, заявява, че заклеймяваните през 1842 г. злоупотреби напълно процъфтяват и сега (в 1863 г.)... Този отчет (от 1842 г.) лежа непогледнат 20 години, в продължение на които се допусна да станат родители на днешното поколение ония деца, които са пораснали без ни най-малката представа за това, което ние наричаме морал, училищно образование, религия или естествена семейна любов.“³²⁰⁾

През това време общественото положение се беше изменило. Парламентът не се осмеляваше да отклони исканията на комисията от 1863 г., както на времето отклони тези от 1842 г. Затова още в 1864 г., когато комисията беше обнародвала само част от своите отчети, бяха подчинени на закона, валиден за текстилната промишленост, още и производството на глинени произведения (включително грънчарството), фабрикацията на тапети, кибрит, патрони, капсули, а също и стриженето на кадифе. В тронното слово от 5 февруари 1867 г. тогавашният торийски кабинет оповести и други bills [законопроекти], основани на заключителните предложения на комисията, която междувременно в 1866 г. вече бе привършила своята работа.

На 15 август 1867 г. Законът за разширение на фабричните закони, а на 21 август Законът за регулиране на работилниците получиха кралската санкция; първият закон регулира едрите, а вторият — дребните предприятия.

Законът за разширение на фабричните закони регулира високите пещи, железните и медните заводи, леярните, машиностроителните фабрики, металните предприятия, фабриките за гутаперча, хартия, стъкло, тютюн, по-нататък печатниците и книговезниците и изобщо всички промишлени предприятия от тоя род, в които 50 или повече души работят едновременно най-малко 100 дни в годината.

За да дадем представа за размера на областта, обхваната от тоя закон, привеждаме тук някои от установените там дефиниции:

„Занаят (в тоя закон) означава: каквато и да е ръчна работа, упражнявана като професия или за поминък при или по повод на изработването, изменянето, украсяването, поправката или доизкарването на какъвто и да било предмет или на части от предмет, предназначен за продажба.

Работилница означава: каквато и да е стая или място, покрито или под открито небе, където един „занаят“ се упражнява от някое дете, младеж или жена и където онзи, който наема такова дете, младеж или жена, има право на вход и контрол.

Нает [на работа] означава: да работи някой „занаят“ със заплата или без заплата под управлението на майстор или на едного от родителите, както по-долу е определено по-подробно.

Родители означава: баща, майка, настойник или друго лице, което има настойничеството или контрол над... някое дете или млад работник.“^[*4]

Параграф 7, който определя наказанието за наемане на деца, млади работници и жени противно на предписанията на закона, определя парични глоби не само за собственика на работилницата —  все едно дали той е някой от родителите или не, — но и

за „родителите или други лица, които имат под свое настойничество детето, младия работник или жената или извличат пряка полза от техния труд“.

Законът за разширение на фабричните закони, който засяга едрите предприятия, далеч отстъпва пред фабричния закон с цяла редица мизерни изключения и подли компромиси с капиталистите.

Законът за регулиране на работилниците, жалък във всички свои подробности, си остана мъртва буква в ръцете на упълномощените за неговото прилагане градски и местни власти. Когато парламентът в 1871 г. им отне тези пълномощия, за да ги прехвърли върху фабричните инспектори, чийто район на надзор изведнъж се увеличи с повече от 100 000 работилници, между които само тухларниците бяха 300 — инспекторският персонал бе великодушно увеличен всичко с осем подинспектори, макар че той и преди това бе вече съвсем недостатъчен³²¹⁾.

Тъй че това, което прави впечатление в английското законодателство от 1867 г., е, от една страна, наложената на парламента на господстващите класи необходимост да приеме по принцип едни така изключителни и широки мерки против злоупотребите на капиталистическата експлоатация; от друга страна — половинчатостта, неохотността и mala fides [недобросъвестността], с които той действително създаде тези мерки.

Следствената комисия от 1862 г. предложи и ново регулиране на минната промишленост — промишленост, която се отличава от всички други по това, че в нея интересите на земевладелците и на промишлените капиталисти вървят ръка за ръка. Противоположността между тия два интереса беше облагоприятствала фабричното законодателство; липсата на такава противоположност е достатъчна, за да се обяснят протаканията и хитрините при въвеждане на минното законодателство.

Следствената комисия от 1840 г. е направила такива ужасни и възмутителни разкрития и предизвикала такъв скандал в цяла Европа, че парламентът трябвало да успокои съвестта си с издаването на закона за мините от 1842 г., в който се ограничил да забрани подземната работа за жени и за деца под 10 години.

След това в 1860 г. се появи закон за инспектиране на мините, по силата на който мините се инспектират от специално назначени държавни чиновници, а момчета между 10 и 12 години се допускат на работа само ако имат училищно свидетелство или посещават училището известен брой часове. Този закон изцяло е останал мъртва буква поради смешно малкия брой назначени инспектори, поради незначителните им права и по други причини, които ще станат ясни от по-нататъшното изложение.

Една от най-новите сини книги^[155] върху мините е Report from the Select Committee on Mines, together with... Evidence, 23 July 1866“. Тя е дело на комитет от членове на Камарата на общините, упълномощен да призовава и разпитва свидетели; тя е дебел том, in folio, а в него самият „Report“ [„Отчет“] заема само пет реда, в които се говори, че комитетът няма какво да каже и че трябва да се разпитат повече свидетели!

Начинът за разпит на свидетелите напомня кръстосаните разпити в английските съдилища, където адвокатът с безочливи, объркващи, кръстосани въпроси се старае да забърка свидетеля и да изопачи неговите думи в собствената му уста. Адвокати тук са самите парламентски анкетьори, между които се намират собственици и експлоататори на мини; а свидетели са минни работници, повечето от каменовъглени мини. Целият фарс е толкова характерен за духа на капитала, че не мога да не приведа тук няколко извадки. За по-голяма прегледност привеждам резултатите от изследването и т. н. по рубрики. Напомням, че въпросите и задължителните отговори в английските сини книги са номерирани и че свидетелите, чиито показания се цитират тук, са работници от каменовъглени мини.

1. Работа на младежи от 10 години нагоре в мините. Работата, заедно с неизбежното отиване до мините и обратно, трае обикновено 14 до 15 часа, по изключение и повече, от 3, 4, 5 часа сутрин до 4, 5 часа вечер (№ 6, 452, 83). Възрастните работници работят на две смени, т. е. по 8 часа, но такива смени няма за младежите, за да се спестят разноските (№ 80, 203, 204). Малките деца се използват главно за отваряне и затваряне на вратите в разните отделения на мините, по-възрастните — за по-тежка работа: за транспорт на въглища и т. н. (№ 122, 739, 1747). Дългите работни часове под земята траят до 18- или 22-годишна възраст, когато настъпва преходът към същинската миньорска работа (№ 161). Децата и младежите днес биват съсипвани от работа по-сурово, отколкото през който и да е по-раншен период (№ 1663-1667). Минните работници почти единодушно искат парламентски закон за забрана на миньорската работа до 14-годишна възраст. Но ето че Хюси Вивиен (сам експлоататор на мина) пита:

„Не зависи ли това искане от по-голямата или по-малката бедност на родителите?“ — А мистър Брюс: „Не би ли било жестоко, ако бащата е умрял или осакатели т. н., да се лиши семейството от тези ресурси? Защото тук правилото сигурно ще бъде общовалидно. Във всички случаи ли искате да забраните подземната работа на деца до 14 години?“ Отговор: „Във всички случаи.“ (№ 107 до 110). Вивиен: „Ако работата в мините бъде забранена до навършването на 14-годишна възраст, няма ли родителите да пращат децата си във фабриките и т. н.?“ — „Обикновено не“ (№ 174). Един работник: „Отварянето и затварянето на вратите изглежда лека работа. Но това е много мъчително занятие. Независимо от постоянното течение момчето е затворено също като в тъмнична килия“. Буржоата Вивиен: „Не може ли момчето да чете на поста си при вратата, ако има свещ?“ — „Първо, то би трябвало само да купува свещите; но освен това не биха му и позволили. То е поставено там, за да внимава в работата си, то има да изпълнява известно задължение. Аз никога не съм видял младеж да чете в мината.“ (№ 139, 141, 143, 158, 160).

2. Възпитание. Минните работници искат закон за задължително обучение на децата, както е във фабриките. Те заявяват, че онзи параграф на закона от 1860 г., според който за наемане на 10-12-годишни момчета се изисква училищно свидетелство, е напълно илюзорен. „Мъчителният“ начин на водене на разпита от страна на капиталистическите следователи тук наистина става забавен.

„Против предприемачите ли е по-нужен законът, или против родителите?“ —  „Против едните и другите“ (№ 115). „Против едните ли повече, или против другите?“ —  „Как да отговоря на това?“ (№ 116). „Проявяват ли предприемачите някакво желание да съгласуват работното време с посещаването на училищата?“ — „Никога“ (№ 137). „Минните работници подобряват ли после своето възпитание?“ — „Обикновено стават по-лоши; те добиват лоши навици; предават се на пиянство, комар и др. т. и съвсем пропадат.“ (№ 211). „Защо да не се пращат децата във вечерни училища?“ — „В повечето каменовъглени окръзи няма такива училища. Но главното е, че от дългата извънмерна работа децата са толкова изтощени, че очите им се затварят от умора.“ (№ 454). Буржоата заключва: „Значи вие сте против възпитанието?“ — „Съвсем не, но“ и т. н. „Нали законът от 1860 г. задължава собствениците на мини и т. н. да изискват училищни свидетелства, когато приемат на работа деца между 10 и 12 години?“ — „Законът — да; но предприемачите не го правят.“ „Според вашето мнение този параграф не се спазва навсякъде?“ — „Той никак не се спазва.“ (№ 443, 444). „Много ли се интересуват минните работници от въпроса за възпитанието?“ — „Почти всички.“ (№717). „Боят ли се, че законът ще остане неприложен?“ — „Почти всички.“ (№ 718). „Защо тогава не наложат приложението му?“ — „Някои работници издигат искането да не се допускат момчета без училищно свидетелство, но стават белязани хора (marked men)“ (№ 720). „Белязани от кого?“ —  „От своя предприемач“ (№ 721). „Вие да не би да мислите, че предприемачите биха преследвали някого за това, че той се подчинява на закона?“ — „Аз мисля, че биха го сторили“ (№ 722). „Защо работниците не откажат да работят с такива момчета?“ — „Това не зависи от тях“ (№ 723). „Вие искате намесата на парламента?“ —  „Ако трябва да се предприеме нещо ефикасно за възпитанието на децата на минните работници, то трябва да бъде направено задължително чрез парламентски закон“ (№ 1634). „Това трябва ли да важи за децата на всички работници във Великобритания или само за минните работници?“ — „Аз съм тук, за да говоря само от името на минните работници“ (№ 1636). „Защо да се прави разлика между децата на минните работници и на другите?“ — „Защото те са изключение“ (№ 1638). „В какво отношение? — „Във физическо“ (№ 1639). „Защо възпитанието да е по-ценно за тях, отколкото за момчета от други класи?“ — „Аз не казвам, че за тях е по-ценно, но поради извънмерния им труд в мините те имат по-малко възможности за възпитание в дневни и неделни училища“ (№ 1640). „Не е ли истина, че за такива въпроси не може да се приказва абсолютно?“ (№ 1644). „Има ли достатъчно училища в окръзите?“ — „Не“ (№ 1646). „Ако държавата изиска всяко дете да се праща на училище, откъде ще се вземат училища за всички деца?“ — „Аз вярвам, че щом обстоятелствата наложат, училищата ще изникнат от само себе си,“ (№ 1647). „Голямото мнозинство не само от децата, но и от възрастните минни работници не знаят нито да четат, нито да пишат.“ (№ 705, 726)

3. Женски труд. Наистина от 1842 г. работнички не се използват вече за работа под земята, но се използват над земята за товарене въглища и т. н., за влачене на вагонетки към каналите и железопътните вагони, за сортиране на въглищата и т. н. Използването на женския труд значително се е увеличило през последните 3-4 години (№ 1727). Това са повечето жени, вдовици и дъщери на минни работници на възраст от 12 до 50 и 60 години (№ 647, 1779, 1781).

„Какво мислят минните работници за използването на жени в мините?“ —  „Те общо го осъждат“ (№ 648). „Защо?“ — „Те смятат, че това е унизително за женския пол“ (№ 649). Де носят облекло, прилично на мъжкото. В много случаи се потъпква всякакъв срам. Някои жени пушат. Работата е също тъй мръсна, както и в самите мини. Между тях има много омъжени жени, които не могат да изпълняват своите домашни задължения“ (№ 650-654, 701). „Могат ли вдовиците някъде другаде да намерят толкова доходна работа (8-10 шилинга в седмицата)?“ — „Аз нищо не мога да кажа върху това“ (№ 709, 708). „И все пак вие сте решени (какво каменно сърце!) да им прекъснете това препитание?“ — „Без съмнение“ (№ 710). „Откъде е това настроение у вас?“ — „Ние, минните работници, храним твърде голямо уважение към прекрасния пол, така че не искаме да го гледаме осъден на работа в каменовъглените мини... Тази работа в повечето случаи е твърде тежка. Много от тия момичета вдигат дневно по 10 тона“ (№ 1715, 1717). „Вярвате ли, че работничките, които работят в мините, са по-неморални от ония, които работят във фабриките?“ — „Процентът на развалените е по-голям, отколкото между фабричните момичета“ (№ 1732). „Но вие не сте доволни и от състоянието на морала във фабриките?“ — „Не“ (№ 1733). „Искате ли да се забрани женският труд и във фабриките?“ — „Не, не искам“ (№ 1734). „Защо не?“ — „Той е по-достоен и по-подходящ за женския пол“ (№ 1735). „Все пак вие мислите, че той е вреден за техния морал?“ — „Не, съвсем не е така вреден, както работата в мините. Освен това аз говоря не само от гледна точка на морала, но и от физическа и социална гледна точка. Социалната деградация на момичетата е ужасна, крайна. Когато тези момичета стават съпруги на минните работници, мъжете дълбоко страдат от тази деградация и това ги гони навън от къщи и към пиянство“ (№ 1736). „Но същото не важи ли и за жените, които работят в заводите за желязо?“ —  „Аз не мога да говоря за другите отрасли на производството“ (№ 1737). „Но каква е разликата между жените, които работят в заводите за желязо, и ония, които работят в мините?“ — „Не съм се занимавал с този въпрос“ (№ 1740). „Можете ли да откриете някаква разлика между едната и другата категория?“ — „Аз не съм установил нищо по това, но от посещения от къща в къща познавам позорното положение на нещата в нашия окръг“ (№ 1741). „Нямате ли силно желание да премахнете женския труд навсякъде, където той оказва принизяващо действие? —  „Да... най-добрите си чувства децата получават само от майчиното възпитание“ (№ 1750). „Но това се отнася и до жените, които работят в земеделието?“ — „Таза работа продължава само два сезона, а у нас те работят през всичките четири сезона, понякога денем и нощем, измокрени до костите, с отслабнал организъм и прекършено здраве“ (№ 1751). „Те често работят денем и нощем, измокрени до костите, техният организъм отслабва, здравето им се подкосява“. „Не сте ли се занимавали с общо изучаване на този въпрос (за женския труд)?“ — „Аз съм наблюдавал това, което става около мен, и мога да кажа, че никъде не съм намирал нищо, което да се равнява на женския труд в мините. Това е мъжка работа, и то работа за силни мъже“ (№ 1753, 1793, 1794). „Най-добрата категория минни работници, онези, които се стараят да се издигнат и да се просветят, не само че не намират никаква подкрепа у жените си, но жените им ги теглят надолу.“ (№ 1808).

След като господа буржоата разпитват още надълго и нашироко, най-сетне излиза наяве тайната на тяхното „състрадание“ към вдовиците, бедните семейства и т. н.:

„Собственикът на мината назначава известни джентълмени за главен надзор, а тяхната политика, за да заслужи похвала, се състои в това: да се постави всичко на колкото може по-икономична нога и затова наетите момичета получават дневно от 1 шилинг до 1 шилинг и 6 пенса, докато на един мъж би трябвало да се плати 2 шилинга и 6 пенса“ (№ 1816).

4. Заседатели за оглед на мъртъвци.

„По отношение на coroner's inquests [държавни заседатели за причините на смъртта] във вашите окръзи — доволни ли са работниците от съдебната процедура, когато има нещастни случаи?“ — „Не, не са“ (№ 360). „Защо?“ — „Особено затова, защото за заседатели се назначават хора, които нищо не разбират от мини. При това никога не привличат работници освен като свидетели. Обикновено вземат съседните бакали, а те се намират под влиянието на минопритежателите, които са техни клиенти, и дори не разбират техническите изрази на свидетелите. Ние искаме част от заседателите да са минни работници. Обикновено присъдите се намират в противоречие със свидетелските показания“ (№ 378). „Не трябва ли заседателите да са безпристрастни ?“ —„Да“ (№ 379). „А работниците биха ли били безпристрастни?“ —  „Аз не виждам мотиви да не бъдат безпристрастни. Те познават работата“ (№ 380). „Но те няма ли да имат тенденция да произнасят несправедливо сурови присъди в интерес на работниците?“ — „Не, не вярвам.“

5. Фалшиви мерки и теглилки и т. н. Работниците искат изплащането на заплатите да става седмично, а не на две седмици; въглищата да се измерват на тегло, а не по кубически обем на вагонетките; защита срещу употребата на фалшиви теглилки и т. н. (№ 1071).

„Но ако има измамническо увеличаване на вагонетките, нали работникът може да напусне мината, като предупреди за това 14 дни по-рано?“ — „Но ако отиде на друго място, и там ще намери същото“ (№ 1071). „Но нали може да напусне мястото, дето постъпват несправедливо?“ — „Навред се върши все същото“ (№ 1072). „Но нали работникът навсякъде може да напусне, като съобщи за това 14 дни по-рано?“ — „Да“. И толкова!

6. Минна инспекция. Работниците страдат не само от злополуките при избухването на газове.

„Ние се оплакваме също и от лошата вентилация в каменовъглените мини, където хората едва могат да дишат; от това те стават неспособни за всякаква работа. Така напр. тъкмо сега отровният въздух на онази част от мината, където аз работя, е свалил мнозина на легло, болни за цели седмици. В главните проходи в повечето случаи е достатъчно проветрено, но съвсем не е така по местата, където работим. Ако работникът се оплаче до инспектора за вентилацията, уволняват го и той става „белязан“ човек, който никъде не намира работа. Законът за минната инспекция от 1860 г. е просто книжен парцал. Инспекторът — а броят на инспекторите е твърде малък — прави формално посещение може би веднъж на 7 години. Нашият инспектор е съвсем неспособен, седемдесетгодишен човек, който инспектира повече от 130 каменовъглени мини. Освен от повече инспектори ние имаме нужда от подинспектори“ (№ 234 и сл.). „Трябва ли тогава правителството да поддържа такава армия от инспектори, че те сами да могат да вършат всичко, без информация от самите работници?“ — „Това е невъзможно, но за събиране на информациите те трябва да идват в самите мини“ (№ 280). „Не мислите ли, че резултатът от всичко това би бил да се прехвърли отговорността (!) за вентилацията и т. н. от минопритежателите върху правителствените чиновници?“ — „По никой начин; тяхната работа трябва да се състои в това, да налагат изпълнението на вече съществуващите закони“ (№ 285). „Когато говорите за подинспектори, подразбирате ли при това хора с по-малка заплата и по-слаби, отколкото сегашните инспектори?“ — „Аз съвсем не желая по-слаби чиновници, ако вие можете да дадете по-добри“ (№ 294). „Желаете ли повече инспектори или по-долна класа хора за инспектори?“ — „Ние имаме нужда от хора, които сами да се навъртат в мините и да не треперят за кожата си“ (№ 295). „Ако биха изпълнили вашето желание за инспектори от по-долен сорт, тяхното недостатъчно умение не би ли създало опасности и т. н.?“ — „Не, работа на правителството е да назначи подходящи хора.“

Този вид разпит най-сетне дошъл до гуша дори на председателя на следствената комисия.

„Вие искате — намесва се той — практични хора, които сами да наблюдават мините и да докладват на инспектора, който тогава може да използва своите по-широки знания“ (№ 298, 299). „Вентилацията на всички тези стари мини не би ли изисквала твърде големи разходи?“ — „Да, разходи може да възникнат, но ще бъде защитен човешкият живот“ (№ 531).

Един миньор протестира против параграф 17 на закона от 1860 г.

„При сегашното положение, ако инспекторът намери някоя част на мината в невъзможно за работа състояние, той трябва да съобщи за това на минопритежателя и на министъра на вътрешните работи. След това минопритежателят има 20 дни срок да размисли; след изтичане на тия 20 дни той може да откаже всяко изменение. Но ако постъпи така, той трябва да пише на министъра на вътрешните работи и да му предложи петима минни инженери, между които министърът трябва да избере арбитрите. Ние твърдим, че в такъв случай минопритежателят фактически сам назначава своите съдии“ (№ 581).

Буржоата-анкетьор, сам минопритежател, прибавя:

„Това е чисто умозрително възражение“ (№ 586). „Вие значи имате много лошо мнение за почтеността на минните инженери?“ — „Аз казвам, че това е много нередно и несправедливо“ (№ 588). „Нямат ли минните инженери един вид обществен характер, който издига техните решения над пристрастността, от която се страхувате?“ — „Аз отказвам да отговарям на въпроси за личния характер на тези хора. Аз съм убеден, че в много случаи те постъпват много пристрастно и че тази власт трябва да им се отнеме там, където е поставен на карта човешки живот.“

Същият буржоа има безсрамието да пита:

„Не мислите ли, че и минопритежателите имат загуби при експлозиите?“

Най-сетне:

„Не можете ли вие, работниците, сами да защищавате своите интереси, без да викате на помощ правителството?“ — „Не“ (№ 1042).

В 1865 г. във Великобритания е имало 3217 каменовъглени мини и... 12 инспектори. Един минопритежател от Йоркшайр („Times“ от 26 януари 1867 г.) пресмята, че независимо от чисто бюрократическите работи на инспекторите, които поглъщат цялото им време, всяка мина би могла да бъде инспектирана само веднъж на 10 години. Няма нищо чудно, че през последните години (особено в 1866 и 1867 г.) катастрофите са се увеличили прогресивно по брой и размери (понякога с 200-300 човешки жертви). Това са хубостите на „свободното“ капиталистическо производство!

Във всеки случай законът от 1872 г., колкото недостатъци и да има, е първият закон, който регулира работните часове на заетите в мините деца и до известна степен държи отговорни за тъй наречените злополуки лицата, които притежават или експлоатират мините.

Кралската комисия от 1867 г. за обследване труда на децата, младежите и жените в земеделието обнародва няколко твърде важни отчета. Правени са различни опити за прилагане на принципите на фабричното законодателство, макар и в изменена форма, и в земеделието, но досега всички те свършваха с пълна несполука. Онова, върху което аз трябва да обърна тук вниманието на читателя, е съществуването на една неотразима тенденция към всеобщо приложение на тия принципи.

Ако всеобщото разпространение на фабричното законодателство като средство за физическа и духовна защита на работническата класа е станало неизбежно, от друга страна, то, както посочихме по-горе, прави всеобщо и ускорява превръщането на разпръснатите трудови процеси от миниатюрни размери в комбинирани трудови процеси, водени в голям обществен мащаб, т. е. прави всеобща и ускорява концентрацията на капитала и самовластието на фабричния режим. То разрушава всички старомодни и преходни форми, зад които все още отчасти се прикрива господството на капитала, и ги замества с неговото пряко и открито господство. С това то придава всеобщ характер и на пряката борба против това господство. Като налага в индивидуалните работилници еднообразие, правилност, ред и икономия, то — благодарение на грамадния тласък, който ограничението и регулирането на работния ден налагат на техниката — умножава анархията и катастрофите на капиталистическото производство, взето изцяло, увеличава интензивността на труда и конкуренцията на машината с работниците. Заедно със сферите на дребното производство и на домашната промишленост то унищожава последните прибежища на „излишните“ и с това унищожава досегашния предпазителен клапан на целия обществен механизъм. Заедно с материалните условия и обществената комбинация на производствения процес то води към назряване на противоречията и антагонизмите на неговата капиталистическа форма и затова същевременно и към назряване на елементите за образуване на едно ново общество и на моментите за преврат в старото общество.³²²⁾

 

10. ЕДРА ПРОМИШЛЕНОСТ И ЗЕМЕДЕЛИЕ

Революцията, която едрата промишленост предизвиква в земеделието и в обществените отношения на агентите на земеделското производство, може да бъде изложена едва по-късно. Тук е достатъчно отнапред накратко да посочим някои нейни резултати. Ако употребата на машините в земеделието е повечето пъти свободна от оная физическа вреда, която тя причинява на фабричните работници³²³⁾ — тук машините действат още по-интензивно, и то без противоудар при превръщането на работниците в „излишни“, както ще видим по-късно по-подробно. Така напр. в графствата Кеймбридж и Съфолк площта на обработваната земя от последните двадесет години насам се е разширила твърде много, докато селското население в същия период се е намалило не само относително, но и абсолютно. В Съединените щати на Северна Америка земеделските машини засега заместват работниците само скрито, т. е. позволяват на производителя да обработва по-голяма площ, но не изгонват действително заети работници. В Англия и Уелс в 1861 г. броят на лицата, заети в производството на земеделски машини, е възлизал на 1034, докато броят на земеделските работници, заети при парните и работните машини, е възлизал само на 1205.

В сферата на земеделието едрата промишленост действа най-революционно, в смисъл че унищожава крепостта на старото общество, „самостоятелния селянин“, и издига на негово място наемния работник. По такъв начин нуждата от социален преврат и социалните противоположности на селото се изравняват с ония на града. На мястото на най-мързеливото по силата на навика и най-нерационално производство се явява съзнателното, технологическо приложение на науката. Капиталистическият начин на производство довършва разкъсването на първоначалната семейна връзка между земеделието и манифактурата — връзка, която е съчетавала младенчески неразвитата форма на двете. Но той същевременно създава материалните предпоставки за един нов, по-висш синтез, за съюза на земеделието с промишлеността върху основата на техните антагонистически развити форми. С постоянно растящия превес на градското население, което капиталистическото производство струпва в големите центрове — това производство, от една страна, натрупва историческата двигателна сила на обществото, а, от друга страна, нарушава обмяната на веществата между човека и земята, т. е. връщането на употребените от човека във вид на храна и облекло съставни части на почвата, значи нарушава вечното природно условие за трайно плодородие на почвата. Едновременно с това то разрушава физическото здраве на градските работници и духовния живот на селските работници³²⁴⁾. Но едновременно с разрушаването на чисто стихийно развилите се условия на тази обмяна на веществата капиталистическото производство налага нейното систематично възстановяване като регулиращ закон на общественото производство и във форма, адекватна на пълното човешко развитие. В земеделието, както и в манифактурата, капиталистическото преустройство на производствения процес се явява същевременно като мартирология на производителите, средството на труда — като средство за заробване, за експлоатация и пауперизиране на работника, обществената комбинация на трудовите процеси — като организирано потискане на неговата индивидуална жизненост, свобода и самостоятелност. Разпръскването на селските работници върху по-големи площи същевременно пречупва тяхната съпротивителна сила, докато концентрацията увеличава тая на градските работници. Както в градската промишленост, така и в съвременното земеделие повишената производителна сила и по-голямата подвижност на труда се изкупват с цената на опустошаването и изтощаването на самата работна сила. И всеки прогрес на капиталистическото земеделие е прогрес не само в изкуството да се ограбва работникът, но и в изкуството да се ограбва почвата; всеки прогрес в повишаването на нейното плодородие за даден период време е същевременно и прогрес в разрушаването на постоянните източници на това плодородие. Колкото повече една страна, като напр. Северноамериканските съединени щати, изхожда от едрата промишленост като фон на своето развитие, толкова по-бърз е този разрушителен процес³²⁵⁾. Затова капиталистическото производство развива техниката и комбинирането на обществения производствен процес само като същевременно подкопава източниците на всяко богатство: земята и работника.

 

---

БЕЛЕЖКИ НА АВТОРА

86) Мил би трябвало да каже: „поне на едно човешко същество, което не се прехранва от чужд труд“, тъй като машините безспорно са увеличили броя на благородните безделници.

87) Виж напр. Hutton, „Course of Mathematics“.

88) „От тази гледна точка може да бъде прокарана точна граница между оръдие и машина: лопата, чук, длето и т. н., системи от лостове и винтове, при които, колкото изкусно и да са направени, движещата сила е човекът... всичко това попада под понятието оръдие; докато плугът с движещата го животинска сила, вятърната и др. мелници трябва да бъдат отнесени към машините.“ (Wilhelm Schulz, „Die Bewegung der Produktion“, Zürich 1843, S. 38). Едно съчинение, която в редица отношения заслужава похвала.

89) Още преди него — по всяка вероятност най-напред в Италия — при преденето са били употребявани машини, макар и твърде несъвършени. Една критическа история на технологията изобщо би ни показала, че ни едно от изобретенията на XVIII век не принадлежи напълно само на едно лице. Но досега такова съчинение няма. Дарвин насочи интереса към историята на природната технология, т. е. към образуването на растителните и животинските органи, като оръдия за производство в живота на растенията и животните. А нима не заслужава същото внимание историята на образуването на производствените органи на обществения човек, историята на материалната база на всяка отделна обществена организация? И нима нейното създаване не е по-лесно, тъй като, както казва Вико, историята на хората се различава от естествената история по това, че първата сме направили ние, а втората не сме направили ние? Технологията разкрива активното отношение на човека към природата, непосредствения производствен процес на неговия живот, а заедно с това и процеса на неговите обществени жизнени отношения и духовните представи, които произтичат от тях. Дори всяка история на религията, която не обръща внимание на тази материална база, е безкритична. И наистина много по-лесно е да се намери чрез анализ земната ядка на религиозните мъглявини, отколкото, обратно, от действителните отношения на реалния живот да се извлекат съответстващите им религиозни форми. Последният метод е единствено материалистически и поради това —  единствено научен метод. Недостатъците на абстрактния природонаучен материализъм, който изключва историческия процес, проличават още в абстрактните и идеологични представи на неговите защитници, когато последните се решат да излязат вън от пределите на своята специалност.

90) Особено в първоначалната форма на механически тъкачен стан още от пръв поглед се познава старият тъкачен стан. Съществено изменен той се явява едва в своята съвременна форма.

91) Едва приблизително от 1850 г. насам все по-голяма част от инструментите на работните машини се изработват в Англия по машинен начин, макар и не от същите фабриканти, които произвеждат самите машини. Машини за изработване такива механически инструменти са напр. автоматичните бобинни машини, машините за кардирни ленти, машините за изработване на тъкачни гребени, машините за изработване на вретена за мулните и ватерните текстилни машини.

92) Мойсей-египтянинът казва: „Не завързвай устата на вола, когато той вършее.“^[131] Напротив, християнско-германските филантропи туряли на своя крепостен селянин, когото са употребявали като двигателна сила в мелниците си, голяма кръгла дъска на шията, за да не може той да поднася брашно в устата си.

93) Отчасти недостигът от естествени водопади, отчасти борбата с излишъка от вода в другите ѝ форми са заставили холандците да използват вятъра като двигателна сила. Самата вятърна мелница те са получили от Германия, където това изобретение предизвикало сериозна борба между аристокрацията, поповете и императора по въпроса — на кого от тях „принадлежи“ вятърът. В Германия казвали, че въздухът превръщал човека в чужда собственост, докато именно вятърът е освободил Холандия. Това, което той там превърнал в собственост, не бил холандецът — там вятърът превърнал земята в собственост на холандеца. Още в 1836 г. в Холандия са били използвани 12 000 вятърни двигателя с 6000 конски сили, за да пазят две трети от земята от обратното ѝ превръщане в блато.

94) Тя наистина е била вече значително подобрена от Уат в неговата първа така наречена просто действаща парна машина, но в тази си форма останала само като проста подемна машина за вода и солни разтвори.

95) „Съединението на всички тези прости инструменти, привеждани в движение от един-единствен двигател, съставлява машината.“ (Babbage, цит. съч. [стр. 136]).

96) „През декември 1859 г. Джон Ч. Мортон прочел в Дружество на науките реферат за „силите, прилагани в земеделието“. В него между другото се казва: „Всяко подобрение, което повишава еднообразието на почвата, увеличава възможността за прилагане на парната машина като източник на чисто механическа сила... Конската сила е нужна там, където криви синори и други пречки правят невъзможна еднообразната дейност. Тези пречки всекидневно все повече изчезват. При операции, които изискват повече проява на волята и по-малко същинска физическа сила, единствената приложима сила е човешката, която човешкият дух направлява във всеки отделен момент.“ След това г. Мортон свежда парната сила, конската сила и човешката сила към единицата-мярка, обикновено употребявана при парните машини, т. е. към силата, способна да вдигне в една минута 33 000 фунта на 1 фут височина, и пресмята разходите за една парна конска сила при парната машина на 3 пенса на час, а при коня — на 5½ пенса. Сетне конят с оглед на здравето му може да бъде използван само по 8 часа на ден. Ако за обработване на земята се използва парната сила, то от всеки 7 коня в течение на цялата година ще могат да бъдат спестени поне 3 коня, като при това разходите за парната сила няма да бъдат по-високи от тези за освободените коне през ония 3-4 месеца, през които те действително се използват. Най-сетне, в ония земеделски операции, в които парната сила може да бъде използвана, тя в сравнение с конската сила подобрява качеството на продукта. За да се извърши работата на парната машина, трябва да работят 66 работника, които заедно струват 15 шилинга на час, а за да се извърши работата на конете, са нужни 32 работника, които струват 8 шилинга на час.

97) Fraulhaber в 1625 г., De Caus, 1688 г.

98) Модерното откритие на турбините освобождава промишлената експлоатация на водната сила от много предишни ограничения.

99) „В ранния период на текстилната манифактура седалището на фабриката е зависело от наличността на река с достатъчен наклон, за да върти водното колело; и макар че построяването на водните колела означава началото на упадъка на системата на домашното производство, водните колела, които по необходимост е трябвало да бъдат разположени покрай реките, и то често пъти на значителни разстояния едно от друго, са представлявали по-скоро елемент на една селска, отколкото на една градска система; едва с въвеждането на парната сила на мястото на водната фабриките са били съсредоточени в градовете и на такива места, където са били налице в достатъчно количество водата и въглищата, необходими за производството на пара. Парната машина е майка на промишлените градове.“ (А. Редгрейв в „Report of the Insp. of Fact, for 30th April 1860“, p. 36).

100) От гледна точка на манифактурното разделение на труда тъкачеството съвсем не е било прост, а по-скоро сложен занаятчийски труд и поради това механическият тъкачен стан е машина, която извършва твърде разнообразни операции. Изобщо погрешна е представата, че модерните машини първоначално обхващали такива операции, които са били опростени от манифактурното разделение на труда. Преденето и тъкането през манифактурния период са били подразделени на нови видове, а оръдията им са били подобрени и видоизменени, но самият трудов процес никак не е бил разделен и си оставал занаятчийски. Изходна точка на машината не е трудът, а средството на труда.

101) Преди епохата на едрата промишленост вълнената манифактура е била господстваща манифактура в Англия, поради това в нея са били правени повечето експерименти през първата половина на XVIII в. При памука, чието механическо преработване не изисква така трудни приготовления, е бил използван придобитият с вълната опит, както по-късно механическата вълнена индустрия се развива на основата на механическото памукопредачество и тъкачество. Отделни елементи от вълнената манифактура, напр. влаченето на вълната, са включени Във фабричната система едва през последните десетилетия. „Прилагането на механична сила в процеса на влаченето на вълната... което се практикува в големи размери след въвеждането на дарачната машина, особено тази на Листер... имаше за своя несъмнена последица факта, че голям брой работници бяха изхвърлени от работа. По-рано вълната се влачеше на ръце, повече в къщата на влачаря. Но сега тя навсякъде се влачи във фабриката и ръчният труд е станал излишен, с изключение на някои особени процедури, за които още се предпочита ръчно влачене. Мнозина от ръчните влачари намериха работа във фабриките, но продуктът на ръчния влачар е така нищожен в сравнение с продукта на машината, че за доста голям брой влачари е изчезнала възможността да намерят работа.“ („Reports of Insp. of Fact. for 31st October 1856“, стр. 16).

102) „Така че принципът на фабричната система се състои в замяната на... разделението и степенуването на труда между отделните занаятчии с разлагане на трудовия процес на неговите съществени съставни части.“ (Urе, „Philosophy of Manufactures“, р. 20).

103) Механичният тъкачен стан в своята първоначална форма е направен главно от дърво, а подобреният, модерният стан — от желязо. До каква степен старата форма на средството за производство господства отначало над неговата нова форма показва — между другото — дори повърхностното сравняване на модерния парен тъкачен стан със стария стан, на модерните духала в железолеярните фабрики с първото нескопосано механическо възпроизвеждане на обикновеното ковашко духало, но може би най-убедителното доказателство е първият опит за създаване на локомотив още преди изнамирането на сегашния локомотив — и този пръв локомотив наистина е имал два крака, които е повдигал последователно, като кон. Едва след по-нататъшно развитие на механиката и след натрупване на практически опит механическият принцип вече напълно определя формата и затова тя окончателно се еманципира от заварената телесна форма на инструмента, който се развива в машина.

104) Изнамерената от американеца Илой Уитни машина е претърпяла и до най-ново време най-малко съществени изменения в сравнение с която и да било друга машина от XVIII век. Едва през последните десетилетия (преди 1867 г.) един друг американец, г. Емери от Албани в щата Ню Йорк, извади от употребление машината на Уитни благодарение на едно колкото просто, толкова и ефикасно приспособление.

105) „The Industry of Nations“, London 1855, part II, p. 239. Там се казва: „Колкото проста и наглед незначителна да изглежда тази принадлежност на струга, ние мислим, че без преувеличение можем да кажем, че нейното влияние върху подобрението и разпространението на употребата на машините е било също тъй голямо, както влиянието на подобренията на Уат в самата парна машина. Нейното въвеждане изведнъж доведе до усъвършенстване и поевтиняване на всички машини и даде тласък за по-нататъшни изобретения и подобрения.“

106) В Лондон една от тези машини за изковаване на оси за водни колела на параходи е и наречена „Тор“. Тя изковава ос, тежка 16½ тона, със същата леснина, с която ковачът изковава подкова.

107) Машините, които обработват дърво и които могат да бъдат употребени и в производства от малки размери, са в по-голямата си част американски изобретения.

108) Науката изобщо не струва на капиталиста „нищо“, но това никак не му пречи да я експлоатира. Капиталът присвоява „чуждата“ наука тъкмо тъй, както присвоява и чуждия труд. Но „капиталистическото“ присвояване и „личното“ присвояване — било на наука, било на материално богатство — са съвсем различни неща. Сам д-р Юър се оплаква, че неговите любими фабриканти, които експлоатират машини, са груби невежи в областта на механиката, а Либих разказва за поразителното невежество на английските химични фабриканти в областта на химията.

109) Рикардо дотолкова обръща изключително внимание на това действие на машините — впрочем той и него не изяснява, както не изяснява и общата разлика между трудовия процес и процеса на образуване на стойността, — че понякога забравя за онази съставна част на стойността, която машините пренасят върху продукта, и напълно смесва машините с природните сили. Така напр. Адам Смит никъде не подценява услугите, които ни правят природните сили и машините, но много правилно различава природата на стойността, която те прибавят към стоките... тъй като те извършват своята работа безплатно, то помощта, която те ни дават, не прибавя нищо към разменната стойност.“ (Ricardo, „Principles of Political Economy“. 3 ed. London 1821, p. 336, 337). Забележката на Рикардо, разбира се, е напълно правилна, доколкото е насочена против Ж. Б. Сей, който бръщолеви, че машините принасяли „услугата“ да създават стойност, която образувала част от „печалбата“.

109а) {Бележка към третото издание. Една „конска сила“ е равна на силата на 33 000 футо-фунта на минута, т. е. на силата, която в една минута повдига 33 000 фунта на 1 фут (английски), или 1 фунт на 33 000 фута. Тази е конската сила, за която става дума по-горе. Но в обикновения търговски език, а и тук-таме в цитати в тази книга, се прави разлика между „номинални“ и „комерчески“, или „индикаторни“ конски сили на една и съща машина. Старата, или номиналната, конска сила се изчислява изключително по дължината на хода на буталото и по диаметъра на цилиндъра, при което натискът на парата и скоростта на движението на буталото не се взимат под внимание. Фактически това означава следното: дадена парна машина има напр. 50 конски сили, ако се движи със същото слабо налягане на парата и със същата малка скорост на движението на буталото, както във времето на Бултън и Уат. Но оттогава насам двата последни фактора са нараснали в грамадна степен. За да се измери механическата сила, която сега действително развива някоя машина, е изнамерен индикаторът, който показва парното налягане. Скоростта на движението на буталото лесно се определя. Така мярката на „индикаторната“, т. е. „комерческата“ конска сила на една машина представлява математична формула, която едновременно взима под внимание диаметъра на цилиндъра, дължината на хода на буталото, скоростта на буталото и парното налягане и с това показва колко пъти в една минута машината наистина прави 33 003 футо-фунта. Затова една номинална конска сила в действителност може да даде 3, 4 и дори 5 индикаторни, или действителни конски сили. Отбелязваме това, за да се изяснят различни по-нататъшни цитати. — Ф.Е.}

110) Читателят, който е под властта на капиталистически представи, разбира се, ще намери, че тук липсва „лихвата“, която машината прибавя към продукта pro rata [пропорционално] на своята капиталова стойност, но лесно е да се разбере, че машината, която не създава нова стойност, както не я създава и всяка друга съставна част на постоянния капитал, не може да прибави никаква стойност и под названието „лихва“. Ясно е по-нататък, че тук, дето става въпрос за производството на принадената стойност, не може да се представи a priori [от по-рано] никаква нейна част под названието „лихва“. В третата книга на това съчинение ще разясним капиталистическия начин на изчисляване, който prima facie [на пръв поглед] изглежда безсмислен и противоречащ на законите за образуването на стойността.

111) Тази прибавяна от машината съставна част на стойността се намалява абсолютно и относително там, където тя изтиква коне или изобщо работни животни, които се използват само като двигателна сила, а не като машини за обмяна на веществата. Впрочем Декарт със своята дефиниция на животните като прости машини гледа с очите на манифактурния период, за разлика от средните векове, когато на животното са гледали като на помощник на човека, както мисли по-късно и г. фон Халер в своето съчинение: „Restauration der Staatsvlssenschaften“. Че Декарт, както и Бейкън, е схващал променения образ на производството и практическото овладяване на природата от страна на човека като резултат от променения метод на мисленето, личи от неговите „Discours sur la Méthode“, където между другото се казва: „Възможно е“ (чрез въведения от него във философията метод) „да се дойде до знания, много полезни в живота, и вместо оная умозрителна философия, която преподават в училищата, да се намери едно практическо приложение на тези знания, чрез които — познавайки силите и действието на огъня, водата, въздуха, звездите и всички други тела, които ни обикалят, както познаваме различните занаяти на нашите занаятчии — ние бихме могли по същия начин да използваме нашите знания за полезните цели, за които те са годни, и по този начин бихме могли да станем господари и собственици на природата“, а заедно с това „да спомагаме за подобрението на човешкия живот“. В предговора към „Discourses upon Trade“ от сър Дъдлей Норт (1691) се казва, че методът на Декарт, приложен към политическата икономия, започнал да я освобождава от старите басни и суеверни представи за парите, за търговията и т. н. Но, общо взето, по-раншните английски икономисти се присъединяват към философията на Бейкън и Хобс, докато по-късно „философ“ kat exochn [предимно] на политическата икономия в Англия, Франция и Италия станал Лок.

112) Според годишния отчет на есенската търговска камара (окт. 1863) стоманолеярният завод на Круп със 161 топилни, калилни и циментови пещи, 32 парни машини (в 1800 г. това е бил приблизително общият брой на всички парни машини в Манчестер), 14 парни чука, които заедно представляват 1236 конски сили, 49 ковашки огнища, 203 работни стана и около 2400 работника е произвел 13 милиона фунта лята стомана. Тук на 1 конска сила се падат по-малко и от 2 работника.

113) Бебидж пресмята, че на Ява само предачният труд прибавя 117% към стойността на памука. По същото време (1832 г.) в Англия общата стойност, прибавяна от труда и машините при преденето на памука, е била приблизително 33% от стойността на суровия материал („On the Economy of Machinery“, London 1832, стр. 165, 166).

114) Освен това при машинното щампосване се пести боя.

115) Ср. Paper read by Dr. Watson, Reporter on the Products to the Government of India, before the Society of Arpts, 17 Aril 1860.

116) „Тези неми агенти (машините) винаги са продукт на много по-малко труд отколкото оня, който те заместват, дори когато имат същата парична стойност.“ (Ricardo, „Principles of Political Economy“, 3 ed. London 182], p. 40).

116а) Бележка към второто издание. Затова в комунистическо общество машините биха имали съвсем друго поле за приложение, отколкото в буржоазното общество.

117) „Предприемачите не искат ненужно да задържат две смени деца под 13 години... Една група фабриканти, предачите на вълна, сега вече наистина рядко употребяват деца под 13 години, т. е. half-time. Те са въвели различни видове усъвършенствани нови машини, които са направили съвсем излишно използването на деца (т. е. на деца под 13 години); за илюстрация на това намаление на броя на децата ще спомена един трудов процес, при който към съществуващите машини е бил включен един апарат, наречен машина за наставяне, чрез който работата на шест или четири half-times може — според устройството на отделната машина —  да бъде извършена от един младеж (над 13 години)... (Системата half-time] е стимулирала „изнамирането на тази „машина за наставяне“. („Reports of Insp. of Factories for 31st Oktober 1858“).

118) „Машината... често пъти не може да бъде употребена дотогава, докато трудът (той разбира: работната заплата) не се покачи.“ (Ricardo, „Principles of Political Economy“, 3 ed. London 1821, стр. 479).

119) Виж „Report of the Social Science Congress at Edinburgh, October 1863.“

120) През време на памучната криза, която съпровождала американската гражданска война, английското правителство изпратило д-р Едуард Смит в Ланкшайр, Чешайр и други места, за да събере сведения за здравословното състояние на работниците от памучната промишленост. Между другото той съобщава: в хигиенично отношение кризата, независимо от изгонването на работниците от фабричната атмосфера, имала и много други предимства. Жените на работниците сега намирали необходимото време да накърмят децата си, вместо да ги тровят с cordial-a на Годфрей (опиумен препарат); те спечелили време да се учат да готвят. За нещастие, това готварско изкуство им се е паднало в един момент, когато пък нямали какво да ядат. Но от това се вижда как капиталът узурпира в полза на своето самонарастване и труда, необходим за семейните нужди. Кризата била също използвана, за да могат дъщерите на работниците да се научат в специални школи да шият. Цяла американска революция и цяла световна криза са били нужни, за да могат работническите момичета, които предат прежда за целия свят, да се научат да шият!

121) „Броят на работниците се е увеличил твърде много поради все повече нарастващото заместване на мъжки с женски труд и особено на труда на възрастните — с детски труд. Три момичета на 13-годишна възраст със заплата от 6 до 8 шилинга на седмица са изместили „един мъж на зряла възраст със заплата между 18 и 45 шилинга.“ (Th. de Quincey, „The Logic of Political Economy“, London 1844, бележка към стр. 147). Тъй като известни семейни функции, напр. гледане и кърмене на децата, не могат съвсем да се потъпчат, отнетите от капитала майки на семейства са принудени повече или по-малко да наемат свои заместници. Трудът, необходим за потреблението вътре в семейството, като шиене, кърпене и т. н., трябва да бъде заместен с купуване на готови стоки. Следователно на намаленото изразходване на домашен труд отговаря увеличение на паричните разходи. Така че производствените разходи на работническото семейство растат и покриват увеличения приход. Към това се прибавя и обстоятелството, че икономията и целесъобразността при ползването и подготвянето на средствата за живот стават невъзможни. За всички тези факти, скривани от официалната политическа икономия, се намира изобилен материал в отчетите на фабричните инспектори, в отчетите на Комисията по обследване условията на детския труд и особено в отчетите за здравето на населението.

122) В противоположност на важния факт, че ограничаването на женския и детския труд в английските фабрики е било наложено на капитала от възрастните работници-мъже, ние дори и в последните отчети на Комисията по обследване на условията на детския труд намираме наистина възмутителни и напълно роботърговски черти у родителите-работници по отношение на търговията с деца. А капиталистическият фарисей, както личи от същите „Reports“, изобличава това създадено, увековечавано и експлоатирано от самия него зверство, което той иначе нарича „свобода на труда“. „Детският труд е бил повикан на помощ... дори за добиване на собствения насъщен хляб. Без сили да издържат такъв непосилен труд, без да бъдат напътени за техния бъдещ живот, те са хвърлени в една физически и морално покварена обстановка. Еврейският историк по повод разрушаването на Ерусалим от Тит забелязва, че не било чудно, дето градът е бил подложен на такова страхотно унищожение, щом като една безчовечна майка е пожертвала собственото си дете, за да утоли страстта на необуздания си глад.“ („Public Economy Concentrated“, Carlisle 1833, p. 66).

123) А. Редгрейв в „Reports of Insp. of Fact, for 31st October 1858“, p. 41.

124) „Children’s Employment Commission, 5th Report“. London, 1866, p. 81, № 31. {Бележка към четвъртото издание. Копринарската индустрия в Бетнал Грийн днес е почти унищожена — Ф. Е.}

125) „Children’s Employment Commission. 3rd Report“, London, 1864, p. 53, № 15.

126) Пак там, 5th Report, p. XXII, №137.

127) „Sixth Report on Public Health“, London, 1864, p. 34.

128) „To (изследването от 1861 г.)... освен това доказва, че, от една страна, при описаните обстоятелства децата гинат от занемаряване и лоши обноски, които се дължат на фабричния труд на техните майки, а, от друга страна, майките изгубват естествените чувства към своите рожби до такава степен, че обикновено тяхната смърт не ги засяга много, а понякога... направо вземат мерки, за да я ускорят.“ (пак там).

129) „Sixth Report on Public Health“, London, p. 454.

130) Пак там, стр. 454, 462. „Reports by Dr. Henry Julian Hunter on the excessive mortality of infants in some rural districts of England.“

131) „Sixth Report on Public Health“, London 1864, p. 35, 455, 456.

132) Пак там, стр. 456.

133) Както във фабричните окръзи, така и в земеделските окръзи на Англия употребата на опиум от възрастните работници и работнички всеки ден се увеличава. „Да развият продажбата на опиума... съставлява главна цел на някои предприемчиви едри търговци. Дрогеристите го смятат за артикул, който най-много върви.“ (пак там, стр. 459). Кърмачетата, които получават опиум, „се сгърчват като дребни старчета или малки маймуни.“ (пак там, стр. 460). Ето как Китай и Индия си отмъщават на Англия!

134) Пак там, стр. 37.

135) „Reports of Insp. of. Fact, for 31st October 1862“, p. 59. Този фабричен инспектор е бил по-рано лекар.

136) Леонард Хорнър в „Reports of Insp. of Fact, for 30th April 1857“, p. 17.

137) Леонард Хорнър в „Reports of Insp. of Fact, for 31st October 1855“, p. 18, 19.

138) Сър Джон Кинкейд в „Reports of Insp. of Fact, for 31st October 1858“, p. 31, 32.

139) Леонард Хорнър в „Reports etc. for 30th April 1857“, p. 17, 18.

140) Сър Дж. Кинкейд в „Reports of Insp. etc. for 31st October 1856“, p. 66.

141) А. Редгрейв в „Reports of Insp. of Fact: for 31st October 1857“, p. 41, 42. В ония отрасли на английската промишленост, в които от по-дълго време господства същинският фабричен закон (не закон за импримирането, за който току-що говорихме в текста), пречките против клаузите за образованието през последните години са преодолени до известна степен. Но в отраслите, които не са подчинени на фабричния закон, още твърде много господстват възгледите на фабриканта на стъкла Дж. Гедс, който така поучавал следствения комисар Уайт: „Доколкото разбирам, по-голямата част от образованието, което получава през последните години една част от работническата класа, е голямо зло. То е опасно, защото ги прави твърде независими.“ („Children’s Empl. Commission, 4th Report“, London, 1865, p. 253).

142) „Г-н Е., фабрикант, ни съобщи, че при неговите механически тъкачни станове работят изключително жени; той предпочитал омъжените жени, особено такива, които в къщи имат семейства, чиято издръжка зависи от тях; те са много по-внимателни и възприемчиви от неомъжените и са принудени до крайност да напрягат своите сили, за да добият необходимите средства за живот. Така добродетелите, присъщите добродетели на женския характер, се превръщат във вреда за жените; така всичко морално и нежно в тяхната природа става средство за тяхното поробване и за тяхното страдание.“ („Ten Hours’ Factory Bill. The Speech of Loid Ashley, 15th March“, London, 1884, p. 20).

143) „Откак навсякъде са въведени скъпо костващите машини, човек е принуден да работи далеч над своите средни сили.“ (Robert Owen, „Observations on the effect of the manufacturing system“, 2nd ed., London, 1817 [p. 16]).

144) Англичаните, които охотно възприемат първата външна форма, в която се проявява известно явление, за негова причина, често пъти обясняват онова огромно иродовско заграбване на деца от приютите за бедни и сираци, което капиталът е извършил при зараждането на фабричната система и чрез което той си е набавил съвсем безволен човешки материал, като причина за дългото работно време във фабриките. Така напр. Фийлдън, сам английски фабрикант, казва: „Ясно е, че дългото работно време произлиза от обстоятелството, че от различни части на страната са доставени толкова голям брой изоставени деца, че господарите станаха независими от работниците, че те, след като с помощта на насъбрания по такъв начин мизерен човешки материал бяха сполучили да превърнат дългото работно време в обичай, сега вече по-лесно можеха да го налагат и на своите съседи.“ (J. Fielden, „The Curse of the Factory System“. London, 1836, p. 11). Относно женския труд фабричният инспектор Саундърс казва във фабричния отчет от 1844 г.: „Между работничките има жени, които много седмици наред, с изключение на няколко дни, работят от 6 чacá сутринта до 12 часа през нощта с по-малко от два часа за хранене, така че в продължение на 5 дни от седмицата от 24-те часа дневно им остават само 6 часа, за да си идат до в къщи да отпочинат в леглото и пак да се върнат.“

145) „Причината... за повреждането на чувствителните подвижни части на металическия механизъм може да се дължи на бездействието.“ (Ure, „Philosophy of Manufactures“, p. 281).

146) Споменатият вече „Манчестърски предач“ („Times“ от 26 ноември 1862 г.) изброява между разходите за машините: „То (именно „удръжката за износването на машините“) има и целта да покрие загубата, която непрекъснато произтича от това, че машини от по-нова и по-добра конструкция изваждат от употреба други машини, преди още те да са се амортизирали.“

147) „По груба преценка изработването на първия екземпляр на една новоизобретена машина струва пет пъти по-скъпо от изработването на следващите екземпляри.“ (Babbage, цит. съч., стр. 349).

148) „От няколко години във фабрикацията на тюл са направени толкова значителни и многобройни подобрения, че една добре запазена машина, която е струвала първоначално 1200 ф. ст., след няколко години се е продавала за 60 ф. ст. ... Подобренията следваха едно подир друго с такава бързина, че някои машини оставаха недовършени в ръцете на своите строители, понеже бяха вече остарели поради по-сполучливи изобретения.“ Затова през този период на бурни устреми фабрикантите на тюл увеличиха първоначалния 8-часов работен ден до 24-часов при две смени работници (пак там, стр. 236).

149) „От само себе си се разбира, че при приливите и отливите на пазара и при променливото увеличаване и намаляване на търсенето постоянно ще се повтарят случаите, при които фабрикантът може да вложи добавъчен оборотен капитал, без да увеличава основния капитал... ако добавъчното количество суров материал може да бъде обработено без допълнителни разходи за постройки и машини.“ (R. Torrens, „On Wages and Combination“, London, 1834, p. 64).

150) Споменатото в текста обстоятелство е дадено само за пълнота, тъй като аз едва в Третата книга разглеждам нормата на печалбата, т. е. отношението на принадената стойност към съвкупния авансиран капитал.

151) Senior. „Letters on the Factory Act“, London, 1837, p. 13, 14.

152) „Голямото преобладаване на основния капитал над оборотния... прави желателно дълго работно време.“ С нарастващите размери на машинните съоръжения и т. н. „подбудите за удължаване на работното време се усилват, тъй като това е единственото средство да се направи доходна голямата маса основен капитал,“ (пак там, стр. 11-14). „В една фабрика има различни разходи, които остават постоянни, безразлично дали фабриката работи повече или по-малко време, напр. наема за постройките, местните и общите данъци, осигуровките против пожар, работната заплата на различни постоянни работници, поправките на машините и различни други разходи, чието съотношение към печалбата се намалява в същата пропорция, в която расте размерът на производството.“ („Reports of the Insp. of Fact, for 31st October 1862“, p. 19).

153) Защо нито отделният капиталист, нито намиращата се под властта на неговите възгледи политическа икономия не осъзнава това иманентно противоречие, това ще бъде показано в първите отдели на третата книга.

154) Една от големите заслуги на Рикардо се състои в това, че е схванал машините като средство за производство не само на стоки, но и на „redundant population“ [свръхнаселение].

155) F. Biese, „Die Philosophie des Aristoteles“, Zweiter Band. Berlin 1842, S. 108.

156) Привеждам тук това стихотворение, в превод на Щолберг^[135], тъй като то, също като и предишните цитати за разделението на труда, характеризира противоположността между античните и съвременните възгледи:

„Щадете своите ръце от камъка, о мелничарки,

и спете кротко, пък нека петелът пропява в зори!

Део възложи на нимфите вашия труд, о девойки,

и ето ги, лекичко скачат над колелата сега;

раздвижени, яките оси обръщат своите спици

и дейно превъртат във кръг товара на тежкия камък.

Нека живеем живота на нашите деди и без труд

нека ни радва това, богинята що ни дарява.“

(Gedicht ans dem Griechischen fibersetzt von Christian Graf zu Stolberg, Haraburg 1782).

157) Разбира се, има изобщо различия в интензивността на труда в различните отрасли на производството. Те отчасти се компенсират, както е показал още А. Смит, със страничните обстоятелства, свойствени на всеки отделен вид труд. Но и тези различия оказват влияние върху работното време като мярка на стойността само доколкото интензивните и екстензивните величини се явяват като противоположни и взаимно изключващи се изрази на едно и също количество труд.

158) Особено чрез заплатата на парче — една форма, която се разглежда в шестия отдел.

159) Виж „Reports of Insp. of Fact, for 31st October 1865“.

160) „Reports of Insp. of Fact, for 1844 and the quarter ending 30th April 1845“, p. 20, 21.

161) Пак там, стр. 19. Тъй като заплатата на парче останала непроменена, величината на седмичната заплата зависела от количеството на продукта.

162) Пак там, стр. 20.

163) Пак там, стр. 21. Моралният елемент е играл значителна роля в гореспоменатите експерименти. „Ние — заявявали работниците на фабричния инспектор —  работим по-живо, постоянно имаме предвид наградата да си отидем вечер по-рано и цялата фабрика, от най-младия пресуквач до най-стария работник, е проникната от усърден и радостен дух и ние сега повече си помагаме един на друг.“ (пак там).

164) John Fielden, цит. съч., стр. 32.

165) Lord Ashley, цит. съч. стр. 6-9, на разни места.

166) „Reports of Insp. of Fact. [for quarter ending 30th September 1844, and from 1st October 1844] to 30th April 1845“, p. 20

167) Пак там, стр. 22.

168) „Report of lnsp. of Fact, for 31st October 1862“, p. 62.

169) Tовa се измени c парламентарния отчет от 1862 г. В него на мястото на номиналната конска сила (виж бележка 109а, стр. 407 — Ф. Е.) идва действителната парна конска сила на модерните парни машини и водни колела. Също тъй и двойните вретена вече не се смесват със същинските предачни вретена (както в отчетите от 1839, 1850 и 1856 г.); по-нататък, за вълнените фабрики е прибавен броят на „gigs“ [ворсилните машини], въведена е разлика между фабриките, обработващи коноп и юта, от една страна, и лен, от друга; най-сетне, за пръв път е включено в доклада чорапното производство.

170) „Reports of lnsp. of Fact, for 31st October 1856“, p. 14, 20.

171) „Reports of lnsp. of Fact, for 31st October 1856“, p. 14, 15.

172) Пак там, стр. 20.

173) „Reports etc. for 31st October 1858“, p. 9, 10. Сравни „Reports etc. for 30th April 1860“, p. 30 sqq.

174) „Reports of Insp. of Fact. for 31st October 1862“, p. 129, 100, 103 и 130.

175) C модерния парен тъкачен стан един тъкач на два стана произвежда сега, като работи 60 часа на седмица, 26 парчета от известен вид тъкан с определена дължина и широчина, докато със стария парен тъкачен стан той е можел да произведе само 4 такива парчета. Разходите за изтъкаването на едно такова парче още в началото на 1850-те години са спаднали от 2 шилинга и 9 пенса на 5 1/8 пенса.

Добавка към второто издание. „Преди 30 години (в 1841 г.) от един памукопредач с трима помощници се е изисквало да наблюдава само две мюлжинета с 300-324 вретена. Сега (в края на 1871 г.) той с пет помощника трябва да наблюдава мюлжинета, вретената на които възлизат на 2200, и произвежда поне седем пъти повече прежда, отколкото в 1841 г.“ (Фабричният инспектор Александър Редгрейв в „Journal of the Society of Arts“, January 5, 1872).

176) „Reports of Insp. of Fact. for 31st October 1861“, p. 25, 26.

177) Сега (1867 г.) между фабричните работници в Ланкшайр е започнала агитацията за 8-часов работен ден.

178) Следните няколко цифри показват напредъка на същинските „фабрики“ във Великобритания и Ирландия от 1848 г. насам:

	Количество на износа
	1848	1851	1860	1865
Памучни фабрики:
Памучна прежда (фунта)	135 831 162	143 966 106	197 343 655	103 751 455
Шевни конци (фунта)	-	4 392 176	6 797 554	4 648 611
Памучни тъкани (ярда)	1 091 373 930	1 543 161 789	2 776 218 427	2 015 237 851
Ленени и конопени фабрики:
Прежда (фунта)	11 722 182	18 841 326	31 210 612	36 777 334
Тъкани (ярда)	88 901 519	129 106 753	143 996 773	247 012 329
Копринени фабрики:
Конци, прежда (фунта)	466 825[*1]	462 513	897 402	812 589
Тъкани (ярда)	-	1 181 455[*2]	1 307 293[*3]	2 869 837
Вълнени фабрики:
Вълнена и камгарна прежда (фунта)	-	14 670 880	27 533 968	31 669 267
Тъкани (ярда)	-	151 231 153	190 371 537	278 837 418

 

	Стойност на износа във ф. ст.
	1848	1851	1860	1865
Памучни фабрики:
Памучна прежда	5 927 831	6 634 026	9 870 875	10 351 049
Памучни тъкани	16 753 369	23 454 810	42 141 505	46 903 796
Ленени и конопени фабрики:
Прежда	493 449	951 426	1 801 272	2 505 497
Тъкани	2 802 789	4 107 396	4 804 803	9 155 358
Копринени фабрики:
Конци, прежда	77 789	196 380	826 107	768 064
Тъкани	510 328	1 130 398	1 587 303	1 409 221
Вълнени фабрики:
Вълнена и камгарна прежда	776 975	1 484 544	3 843 450	5 424 047
Тъкани	5 733 828	8 377 183	12 156 998	20 102 259

(Виж Сините книги „Statistical Abstract for the United Kingdom“, № 8 и № 13, London, 1861 и 1866).

В Ланкшайр броят на фабриките се е увеличил между 1839 и 1850 г. само с 4%, между 1850 и 1856 с 19%, между 1856 и 1862 с 33%, докато и в двата единадесетгодишни периода броят на заетите лица абсолютно е нараснал, а относително е спаднал. Сравни „Reports of Insp. of Fact. for 31st Oct. 1862“, стр. 63. В Ланкшайр преобладават памучните фабрики. Но каква огромна относителна роля играят те във фабрикацията на прежди и тъкани изобщо, се вижда от това, че от общия брой такива фабрики в Англия, Уелс, Шотландия и Ирландия, на памучните фабрики в Ланкшайр се падат 45,2%, от общия брой на вретената — 83,3%, от общия брой на париите тъкачни станове — 81,4%, от общия брой на привеждащите ги в движение парни конски сили — 72,6% и от общия брой на заетите лица — 58,2% (пак там, стр. 62, 63).

179) Ure, „Philosophy of Manufacture“, p. 18

180) Пак там, стр. 31. Сравни Карл Маркс, „Нищета на философията“, Париж, 1847, стр. 140, 141 [виж настоящето издание, том. 4, стр. 159-160]

181) Характерно за преднамереността на статистическата измама, която би могла да се докаже и в подробности, е обстоятелството, че английското фабрично законодателство изрично изключва от кръга на своето действие последната категория на споменатите в текста работници, като не ги признава за фабрични работници; а, от друга страна, обнародваните от парламента отчети също така изрично причисляват към категорията на фабричните работници не само инженерите, механиците и т. н., но и фабричните управители, служещите, разсилните, пазачите на складове, опаковачите и т. н., накъсо — всички с изключение на самия собственик на фабриката.

182) Юър признава това. Той казва, че работниците „в краен случай“ могат, по желанието на управителя, да бъдат преместени от една машина на друга, и триумфално, се провиква: „Такова преместване се намира в явно противоречие със старата рутина, която разделя труда и възлага на един работник да фасонира главичката на карфицата а на друг — да изостря нейното връхче.“ Той би трябвало по-скоро да се запита защо тази „стара рутина“ се изоставя в автоматичната фабрика само „в краен случай“?^[136]

183) Когато липсват хора, както напр. през време на американската гражданска война, тогава буржоата по изключение използват фабричните работници за най-груби работи, като строеж на пътища и т. н. Английските „ateliers nationaux“ [национални работилници] от 1862 г. за безработните памучни работници се различаваха от френските национални работилници от 1848 г. по това, че в последните работникът е трябвало да извършва за сметка на държавата непроизводителни работи, а в първите той трябваше да извършва в изгода на буржоата производителни градски работи, и то по-евтино от редовните работници, и по такъв начин той беше принуден да им прави конкуренция. „Физическият изглед на работниците от памучните фабрики без съмнение се е подобрил. Това аз приписвам... доколкото се отнася до мъжете, на работенето на открито при обществени строежи.“ (Става дума за престонските фабрични работници, които са били пратени на работа при изсушаването на „Престонското блато“. („Reports of Insp. of Fact. October 1863“, p. 59).

184) Пример: Различните механически апарати, които са въведени във вълнените фабрики за заместване на детския труд след издаването на закона от 1844 г. Когато дойде време и децата на самите господа фабриканти да минават през „школата“ на прости помощници във фабриката, тогава и този почти незасегнат отрасъл от механиката в скоро време ще има забележителен подем. Автоматичните предачни машини са може би едни от най-опасните машини. Повечето от нещастията се случват с деца, и то когато те се пъхат под машината, за да почистват пода през времето, когато машината е в движение. Някои „minders“ (работници на мюлжине) са били дадени (от фабричните инспектори) под съд и осъдени на глоба за такива нарушения, но без всякакъв полезен резултат. Ако машиностроителите биха изнамерили някаква самометачка, с чиято употреба да се премахне необходимостта за тия малки деца да се пъхат под машината, това би било един щастлив принос към нашите предпазни мерки.“ („Reports of Insp. of Factories for 31st October 1866“, p. 63).

185) Оттук може да ce прецени невероятната идея на Прудон, който „конструира“ машините не като синтез на средства на труда, а като синтез на частични работи за самите работници.

186) F. Engels, „Положението на работническата класа в Англия“. Лайпциг, 1815, стр. 217 [виж настоящото издание, том 2, стр. 396]. Дори такъв съвсем обикновен оптимистичен привърженик на свободната търговия като Г. Молинари забелязва: „Човек се изхабява по-бързо, като надзирава по 15 часа на ден еднообразното движение на един механизъм, отколкото ако през същото време напряга физическа сила. Този труд на надзираването, който може би бил могъл да служи като полезна гимнастика за ума, ако не траеше прекалено дълго, в края на краищата разрушава със своята прекомерност и ума, и тялото.“ (G. di Molinari, „Etudes Economiques“, Paris 1846 [p. 49]).

187) Ф. Енгелс, цит. съч., стр. 216 [виж настоящото издание, том 2, стр. 395]

188) „The Master Spinners’ and Manifacturers’ Defence Fund. Report of the committee“, Manchester 1854, p. 17. По-късно ще видим, че „господарят“ пее друга песен, щом е застрашен да загуби своите „живи“ автомати.

189) Ure. „Philosophy of Manufactures“, p. 15. Който познава биографията на Аркрайт, никога няма да прикачи на този гениален бръснар прозвището „благороден“. Измежду всички велики изобретатели на XVIII век той безспорно е бил най-големият крадец на чужди изобретения и най-долният тип.

190) „Робството, в което буржоазията държи окован пролетариата, никъде не изпъква тъй явно, както във фабричната система. Тук всяка свобода изчезва и юридически, и фактически. Работникът е длъжен сутрин в 5½ часа да бъде във фабриката; закъснее ли с няколко минути, глобяват го; ако закъснее 10 минути, съвсем не го пускат, докато не мине закуската, и той губи заплатата за четвърт ден. Той трябва по команда да яде, да пие и да спи... Деспотичният звънец го дига от леглото, извиква го от закуската и обеда. А какво става в самата фабрика? Тук фабрикантът е абсолютен законодател. Той издава такива фабрични правилници, каквито намери за добре; той изменя и допълва своя кодекс, както си пожелае; дори и ако вмъкне в него най-големите глупости, съдилищата казват на работниците: тъй като вие доброволно сте приели този договор, сега сте длъжни да го изпълнявате... Тези работници са осъдени от 9-годишна възраст до смъртта си да живеят под страха от духовната и физическа палка“. (Ф. Енгелс. „Положението на работническата класа в Англия“. Лайпциг, 1845, стр. 217 и сл. [виж настоящото издание, том 2, стр. 396]) Аз ще поясня с два примера какво „казват съдилищата“. Единият случай е от Шефилд, от края на 1866 г. Там един работник се наел в една метална фабрика за 2 години. Поради някакво скарване с фабриканта той напуснал фабриката и заявил, че по никакъв начин не иска вече да му работи. Той бил даден под съд за нарушение на договора и бил осъден на два месеца затвор. (Ако фабрикантът наруши договора, той може да бъде привлечен към отговорност само по граждански ред и рискува само да плати парична глоба.) След като излежал двата месеца, работникът получил от същия фабрикант покана да се върне във фабриката, въз основа на стария договор. Работникът отговорил: не. Той вече си бил излежал наказанието за нарушението на договора. Фабрикантът наново го дава под съд, съдът наново го осъжда, макар че един от съдиите — мистър Ший — публично заклеймил това като юридическа чудовищност, по силата на която човек може през целия си живот да бъде наказван все наново и наново за една и съща простъпка или престъпление. Тази присъда е била произнесена не от някой „Great Unpaid“^[138], от някой провинциален Догбъри, а в Лондон — от едно от най-висшите съдилища. {Към 4 издание. Сега това е отменено. С изключение на само няколко случая — напр. при обществените газови заводи — в Англия сега при нарушения на контракта работникът е поставен наравно с господарите и може да бъде привлечен само към гражданска отговорност. — Ф. Е.}. Вторият случай се е разиграл в Уелтшайр в края на ноември 1863 г. Около 30 тъкачки на парни станове на работа у някой си Харуп, фабрикант на платове в Люърс Мил, Уестбъри Лей, обявили стачка, тъй като същият този Харуп имал приятния навик да им удържа от заплатата за закъсняване сутрин, и то 6 пенса за 2 минути, 1 шилинг за 3 минути и 1 шилинг и 6 пенса за 10 минути. Това прави 9 шил. на час, или 4 ф. ст. и 10 шилинга на ден, докато тяхната средна годишна заплата никога не надминава 10-12 шилинга седмично. Харуп назначил и един младеж да известява с тръба фабричния час, което той понякога правел дори преди 6 часа сутринта, а ако „работните ръце“ не се явели, преди още той да е престанал да тръби, вратите се затваряли и закъснелите бивали наказвани с глоба; а тъй като във фабриката нямало часовник, нещастните „работни ръце“ се намирали във властта на младия тръбач, който бил инспириран от Харуп. „Стачкуващите“ ръце, майки на семейства и момичета, заявили, че са готови пак да почнат работата, ако тръбачът бъде заменен с часовник и бъде въведена по-разумна тарифа за глобите. Харуп дал под съд 19 жени и момичета за нарушение на договора. Те били осъдени по на 9 пенса глоба и 2 шилинга и 6 пенса съдебни разноски, при голямо възмущение на аудиторията. Пред съда една тълпа от народ изпратила Харуп с освирквания. — Една любима операция на фабрикантите е с удръжки от заплатата да наказват работниците за лошото качество на произведения от тях материал. Този метод предизвика в 1865 г. обща стачка в английските грънчарски окръзи. Отчетите на комисията за разследване условията на детския труд (1853-1865) привеждат случаи, при които работникът, вместо да получи заплата, в резултат на своя труд и въз основа на системата на глобите дори става длъжник на своя дълбокоуважаван „господар“. Поучителни черти от остроумието, с което фабричните автократи правят удръжки от заплатите, показа и последната памучна криза. „Неотдавна аз сам трябваше — казва фабричният инспектор Р. Бейкър — да заведа дело против един фабрикант на памучни изделия, загдето той в това тежко и мъчително време удържаше на някои „младежи“ (не повече от 13 години), които работеха у него, по 10 пенса за медицинско свидетелство за възраст, което му струва само 6 пенса и за което законът му позволява да удържа само 3 пенса, а обичаят не допуска никакви удръжки... Друг един фабрикант, за да постигне същата цел, без да влезе в конфликт със закона, налага на всяко от бедните деца, които работят при него, да плаща по 1 шилинг като такса, загдето го обучавал в предаческото изкуство и тайнство, щом медицинското свидетелство го обяви за достатъчно зряло за това занятие. Така че има течения под повърхността, които човек трябва да познава, за да може да разбере такива извънредни явления, каквито са стачките във времена като сегашното.“ (думата е за стачката на машинните тъкачи във фабриката в Дарвин през юни 1863). „Reports of Insp. of Fact. for 30th April 1863“, p. 50, 51. (Фабричните отчети винаги отиват по-далеч от своята официална дата.)

190а) Законите за защита на труда от опасните машини са подействали благотворно. „Но... сега за злополуките има нови причини, каквито не е имало преди 20 години, а именно — увеличената скорост на машините. Колелата, валяците, вретената и тъкачните станове се движат сега с увеличена и постоянно растяща сила; сега пръстите трябва по-бърже и по-уверено да улавят скъсаната нишка, защото ако работникът я хване колебливо или невнимателно — те са пожертвани... Голям брой злополуки се дължат на стремежа на работниците да извършват по-бързо своята работа. Трябва да се помни, че фабрикантите извънредно много държат на това, техните машини да бъдат постоянно в движение, т. е. да произвеждат прежда и тъкан. Всяко спиране за минута е не само загуба на двигателна сила, но и на производство. Затова надзиратели, заинтересовани от количеството на продукта, подгонват работниците да държат машините в движение; а това е не по-малко важно и за самите работници, които получават заплата по тегло или на парче. Затова, макар че в повечето фабрики е забранено да се чистят машините през време на движението им, тази практика е обща. Само тази причина е предизвикала през последните 6 месеца 906 злополуки... Макар че чистенето става всеки ден, обикновено съботата е определена за основно почистване на машините, и то в повечето случаи това става, когато те са в движение... За тази операция не се плаща и затова работниците се стараят да я свършат колкото може по-скоро. Затова броят на злополуките в петък и особено в събота е много по-голям, отколкото в другите дни на седмицата. В петък увеличението на злополуките над техния среден брой за първите 4 дена в седмицата е 12%, а в събота — 25% над техния среден брой за първите 5 дена; а ако вземем предвид, че в съботите се работи само по 7½ часа, а през другите дни по 10½ часа — увеличението се покачва на повече от 65 %.“ („Reports of Insp. of Factories for 31st October 1866“, London 1867, p. 9, 15, 16, 17).

191) В първия отдел на третата книга ще разкажа за похода, предприет в последно време от английските фабриканти против онези клаузи на фабричния закон, които целят предпазването на крайниците на „работните ръце“ от опасните за живота машини. Тук нека се задоволим с един цитат от официален отчет на фабричния инспектор Леонард Хорнър: „Чувал съм фабриканти да говорят с непростимо лекомислие за някои злополуки, напр. за изгубването на пръст, като за дреболия. Животът и бъдещето на работника толкова много зависят от неговите пръсти, че за него една такава загуба е крайно сериозно събитие. Когато чувам такова необмислено бръщолевене, аз задавам въпроса: „Да речем, че имате нужда от допълнителен работник и се явят двама, и двамата еднакво способни във всяко отношение, но единият без палец или показалец — кого бихте избрали?“ Те никога нито за минута не се двоумят да предпочетат този с всички пръсти... Тези господа фабриканти имат лъжливи предубеждения против онова, което те наричат псевдофилантропично законодателство.“ („Reports of Insp. of Fact. for 31st October 1855“). Тези господа са „умни хора“ и те не току-така симпатизираха на бунта на робовладелците!

192) Във фабриките, които най-дълго време са били подчинени на фабричния закон с неговото задължително ограничение на работното време и с другите регулиращи клаузи, са изчезнали редица предишни недостатъци. Самото усъвършенстване на машините изисква на известна степен „подобрена конструкция на фабричните здания“, което е от полза за работниците. (ср. „Reports etc. for 31st October 1863“, p. 109).

193) Виж между другото: John Houghton, „Husbandry and Trade improved“. London 1727, „The Advantages of the East-lndia Trade“, 1720. John Bellers, „Proposals for Raising a College of Industry“, London, 1696. „За нещастие, господарите и работниците се намират в състояние на вечна война помежду си. Първите имат неизменната цел да получават труда колкото може по-евтино; и за тази цел не се колебаят да прибягнат към всяка хитрост, докато работниците също така при всеки повод се мъчат да принудят своите господари да изпълнят техните повишени искания.“ „An Inquiry into the Causes of the Present High Price of Provisions“, 1767, p. 61, 62. (Авторът, отец Натаниел Фостър, стои всецяло на страната на работниците.)

194) Тази Bandmuhle е била изнамерена в Германия. Италианският абат Ланчелоти в едно съчинение, издадено в 1636 г. във Венеция, разказва: „Антон Мюлер от Данциг преди около 50 години (Ланчелоти е написал съчинението си в 1629 г.) видял в Данциг една много изкусна машина, която едновременно изработвала 4 до 6 парчета тъкан; но тъй като градският съвет се побоял, че това изобретение може да превърне маса работници в просяци, забранил изобретението, а наредил тайно да удушат или удавят неговия изнамервач.“^[140] В Лайден същата машина е била приложена за пръв път в 1629 г. Отначало бунтовете на тъкачите на ширити принудили магистрата да я забрани; с различни постановления на Генералните щати от 1623, 1639 г. и т. н. нейната употреба трябвало да бъде ограничена; най-сетне при известни условия тя била разрешена с постановление от 15 декември 1661 г. „Преди около 20 години — разказва Боксхорн (в „Institutiones Politicae“, 1663) —  в този град някои хора изнамерили инструмент за тъкане, с който само един човек можел да изработва повече тъкани и по-лесно, отколкото иначе няколко души за същото време. Това довело до смутове и тъжби от страна на тъкачите, докато употребата на този инструмент била забранена от магистрата.“ Същата машина е била забранена в Кьолн в 1676 г., а въвеждането ѝ в Англия по същото време предизвикало работнически вълнения. С императорски указ от 19 февруари 1685 г. нейната употреба била забранена в цяла Германия. В Хамбург тя била публично изгорена по заповед на магистрата. Карл VI подновил на 9 февруари 1719 г. указа от 1685 г., а Саксонското курфюрство разрешило употребата ѝ едва в 1766 г. Тази машина, която е направила толкова шум в света, всъщност е била предтеча на предачните и тъкачните машини, т. е. на промишлената революция от XVIII век. Благодарение на нея съвсем неопитни в тъкачеството младежи можели, само като движат насам-натам един лост, да движат целия стан, с всичките му сновалки; в усъвършенстваната си форма тази машина произвеждала по 40-50 парчета наведнъж.

195) В старомодни манифактури и сега още понякога се повтаря грубата форма на работнически бунтове против машините. Така напр. в производството на пили в Шефилд в 1865 г.

196) И сър Джеймс Стюарт все още схваща действието на машините напълно в този смисъл. „И тъй, аз разглеждам машините като средство за увеличаване (според ефективността на машините) на броя на работниците, които няма нужда да бъдат изхранвани... По какво се отличава действието на една машина от действието, предизвикано от появяването на нови жители?“ („Recherche des principes de l’économie politique“, t. I, 1. I, ch. XIX.) — Много no-наивен е Пети, който казва, че тя замествала „полигамията“. Тази гледна точка в краен случай подхожда само за някои части на Съединените щати. Напротив: „Машината много рядко може да бъде употребена с успех за намаляване на труда на отделния работник: повече време би се изгубило за нейното построяване, отколкото би се спестило чрез нейното прилагане. Тя е действително полезна само когато действа върху големи маси, когато една-единствена машина може да подкрепи труда на хиляди хора. Затова машините най-вече се употребяват в най-гъсто населените страни, където има най-много безработни... Тя се въвежда не поради липса на работници, а поради леснината, с която работниците масово могат да бъдат привлечени на работа.“ {Piercy Ravenstone, „Thoughts on the Funding System and its Effects“. London 1824, p.45).

196a) {Към 4 издание. Това важи и за Германия. Там, където у нас има едро селско стопанство, т. е. главно на изток, то е станало възможно само поради „обезземяването на селяните“, което започна от XVI век, а особено след 1648 г. — Ф. Е.}

197) „Машината и трудът се намират в постоянно съперничество“ {Ricardo, „Principles of Political Economy“, 3rd ed., London 1821, p 479).

198) Конкуренцията между ръчното и машинното тъкачество е продължила в Англия до въвеждането в 1833 г. на закона за бедните благодарение на това, че надниците, които били паднали много под минимума, били допълвани с помощи от черквите. „Високопочтеният мистър Търнер бил в 1827 г. пастор в Уилмслоу в Чешайр, един промишлен окръг. Въпросите на комитета за обследване на емиграцията и отговорите на мистър Търнер показват с какво се поддържа съревнованието между ръчния труд и машината. Въпрос: „Употребата на парния тъкачен стан не изтика ли ръчните тъкачни станове?“ Отговор: „Без съмнение; тя би ги изтикала още повече, ако не беше дадена възможност на ръчните тъкачи да понесат едно намаление на заплатите.“ Въпрос: „Но нали с това си подчиняване ръчният тъкач приема една заплата, която е недостатъчна за неговата издръжка, и за попълване на тоя недостиг очаква помощ от черквата?“ Отговор: „Да, и наистина съперничеството между парния и ръчния тъкачен стан се поддържа чрез налога за бедните.“ Така че унизителен пауперизъм или емиграция — ето предимствата, които въвеждането на машините е донесло на трудещите се; от уважавани и до известна степен независими занаятчии те са смъкнати до подмазващи се клетници, които ядат унизителния хляб на благотворителността. И това наричат временно затруднение.“ („А Prize Essay on the Comparative Merits of Competition and Co-operation“, London 1834, p. 29).

199) „Същата причина, която може би увеличава дохода на страната“ (т. е. както Рикардо на същото място обяснява, доходите на поземлените собственици и на капиталистите, чието богатство от икономическа гледна точка е = Wealth of the Nation [богатството на нацията], „може същевременно да създаде свръхнаселение и да влоши положението на работника.“ (Ricardo, „Principles of Political Economy“, 3rd ed. London 1821, p. 469). „Постоянната цел и тенденцията на всяко усъвършенстване на механизма фактически се състои в това, да се направи ненужен трудът на човека или да се намали неговата цена чрез заместване на труда на възрастните работници-мъже с женски и детски труд или на труда на подготвените работници —  с труда на общи работници.“ (Ure, [„Philosophy of Manufactures“, p. 23]).

200) „Reports of Insp. of Fact. 31st October 1858“, p. 43.

201) „Reports etc for 31st October 1856“, p. 5.

202) Ure „Philosophy of Manufactures“, p. 19. „Голямото предимство на машините в тухларниците се състои в това, че те правят господаря напълно независим от квалифицираните работници.“ („Children’s Employment Commission. 5th Report“ London, 1866, p. 130, № 46).

Добавка към 2-ро издание. Г-н А. Стърок, главен управител на машинното отделение на Great Northern Railway, казва по отношение на машиностроителството (локомотиви и др.): „Скъпи (expensive) английски работници с всеки нов ден се търсят все по-малко. Производството се увеличава чрез прилагане на подобрени инструменти, а тези инструменти от своя страна се обслужват от по-долна категория труд (a low class of labour)... По-рано всички части на парната машина по необходимост са били произвеждани от квалифициран труд. Същите части сега се произвеждат от труд с по-малка квалификация, но с добри инструменти... Под инструменти аз разбирам машините, употребявани в машиностроителството.“ („Royal Commission on Railways, Minutes of Evidence, № 17 862 и 17 863“, London, 1867).

203) Ure, „Philosophy of Manufactures“, p. 20.

204) Пак там, стр. 321.

205) Пак там, стр. 23.

206) „Reports of Insp. of Fact. for 31st October 1863“, p. 108 sqq.

207) „Reports of Insp. of Fact. for 31st October 1863“, p. 109. Бързото подобряване на машините през време на памучната криза позволи на английските фабриканти веднага след свършването на американската гражданска война отново да препълнят световния пазар. Още в последните 6 месеца на 1866 г. стана почти невъзможна продажбата на тъканите. Тогава започна изпращането на стоките на консигнация в Китай и Индия, което, естествено, направи това претъпкване на пазара [glut] още по-интензивно. В началото на 1867 г. фабрикантите прибягнаха до своето обичайно спасително средство — до намаляване на работната заплата с 5%. Работниците се възпротивиха и заявиха теоретично съвсем правилно, че единственото спасително средство е да се работи при намалено време, по 4 дена в седмицата. След дълго упорство господата, които сами се наричат промишлени капитани, трябваше да се съгласят на това, като на някои места заплатата бе намалена с 5%, а на други остана същата.

208) „Отношението между господари и работни ръце във фабриките за стъкло и бутилки представлява хроническа стачка“. Оттук произлиза бързото развитие на производството на пресовано стъкло, където главните операции се извършват с машини. Една фирма в Нюкасъл, която по-рано е произвеждала годишно 350 000 фунта духано стъкло, сега вместо него произвежда 3 000 500 фунта пресовано стъкло. („Children’s Employment Commission, 4th Report, 1865“, p. 262-263).

209) Gaskell, „The Manufakturing Population of England“, London, 1833. p. 3-4.

210) Господин Феерберн е изнамерил някои твърде значителни приложения на машините в областта на машиностроенето под влиянието на стачки в неговата собствена машиностроителна фабрика.

211) Ure, „Philosophy of Manufactures“, p. 367-370.

212) Ure, „Philosophy of Manufactures“, p. 368, 7, 370, 280, 322, 321, 475.

213) Рикардо отначало споделя този възглед, но после със свойственото си научно безпристрастие и любов към истината изрично се отказва от него. Виж David Ricardo. „Principles of Political Economy“, гл. XXXI. „За машините“.

214) Nota bene. Аз давам илюстрацията напълно по вкуса на гореспоменатите икономисти

215) По този повод един рикардианец бележи следното срещу глупостите на Ж. Б. Сей: „При развито разделение на труда похватността на работниците е приложима само в специалния отрасъл, където те са се учили; самите те са един вид машини. Затова абсолютно никаква полза няма от папагалското бръщолевене, че нещата имали тенденцията да се уравновесяват. Достатъчно е да се огледаме наоколо и да видим, че те дълго време не могат да се уравновесят; че ако се спрат на едно равнище, то е по-ниско, отколкото в началото на процеса.“ („An Inquiry into those Principles respecting the Nature of Demand etc.“, London, 1821, p. 72).

216) Виртуоз в тоя претенциозен кретинизъм е между другите и Мак-Кълък. „Ако е изгодно — казва той с афектираната наивност на осемгодишно дете — да се развие все повече и повече сръчността на работника, така че той да стане способен да произвежда все по-нарастващо количество стоки със същото или по-малко количество труд — трябва също така да бъде изгодно той да си служи за съдействие с такива машини, които най-ефикасно ще го подкрепят за постигане на тоя резултат.“ (MacCulloch, „Principles of Political Economy“, Edinburgh, 1830, p. 166).

216а) „Изобретателят на предачната машина е разорил Индия, но това нас впрочем малко ни трогва.“ (A. Thiers, „De la Propriété“ [Paris 1848, p. 275]). Господин Тиер тук смесва предачната машина с механическия тъкачен стан, но това нас впрочем малко ни засяга.

217) Според преброяването от 1861 г. (т. II, Лондон, 1863) броят на работниците, заети в каменовъглените мини в Англия и в Уелс, е възлизал на 246 613, от които 73 546 под и 173 067 над 20 години. Към първата рубрика спадат 835 деца от 5 до 10 години, 30 701 от 10 до 15 години и 42 010 от 15 до 19 години. Броят на заетите в железни, медни, оловни, калаени и всички други метални мини е бил 319 222.

218) В Англия и Уелс в 1861 г. са били заети в производство на машини 60 807 души, включително фабрикантите, заедно с техните търговски служещи и т. н. ditto [а тъй също] и всички агенти и търговци в този бранш. Напротив, тук са изключени производителите на по-дребни машини като шевни машини и т. н., също така и производителите на сечива за работните машини като вретена и т. н. Броят на всички граждански инженери е възлизал на 3329.

219) Тъй като желязото е един от най-важните сурови материали, тук нека отбележим, че в 1861 г. в Англия и Уелс е имало 125 771 железолеяри, от които 123 430 мъже и 2341 жени. От мъжете 30 810 под и 92 620 над 20 г.

220) „Семейство от 4 възрастни лица (памукотъкачи) и две деца като winders [насуквачи] е получавало в края на миналия и в началото на сегашния век 4 фунта стерлинги на седмица при 10-часов работен ден; ако работата е била бърза, те са могли да изкарат и повече... По-рано те винаги са страдали от недостатъчен приток на прежда.“ (Gaskell, цит. съч., стр. 22-27).

221) Ф. Енгелс в „Положението на работническата класа в Англия“ изтъква печалното положение на голяма част именно от тия производители на луксозни предмети. Масови нови данни по този въпрос има в отчетите на „Комисията за разследване условията на детския труд“.

222) В 1861 г. в Англия и Уелс е имало 94 665 моряци, заети в търговската флота.

223) От тях само 177 596 от мъжки пол над 13 години.

224) От тях от женски пол 30 501.

225) От тях от мъжки пол 137 447. От числото 1 208 648 е изключен целият персонал, който не служи в частни къщи.

Добавка към 2-ро издание. От 1861 до 1870 г. броят на мъжете слуги почти се е удвоил. Той нараснал на 267 671. В 1847 г. е имало 2694 пазачи на дивеч (в аристократическите ловни паркове); в 1869 г. те са били вече 4921. — Младите момичета, които служат при лондонските дребни буржоа, на народен език се наричат „Little slaveys“, малки робини.

226) Ганил, напротив, смята за окончателен резултат на машинното производство абсолютното намаление на броя на робите на труда, за сметка на които се храни един нараснал брой „gens honnêts“ [„почтени хора“], които развиват своята известна „perfectibilité perfectible“ [„способна на усъвършенстване способност за усъвършенстване“]. Колкото и малко да разбира движението на производството, той поне чувствува, че машината е твърде фатална институция, щом като нейното въвеждане превръща заети работници в паупери, а нейното развитие създава повече роби на труда, отколкото е унищожило. Кретенизмът на неговото собствено гледище може да се изрази само с неговите собствени думи: „Класите, които са прокълнати да произвеждат и да потребяват, се намаляват, а класите, които управляват труда и подкрепят, утешават и просвещават цялото население, се умножават... и присвояват всички предимства, които произтичат от намаляването на производствените разходи от изобилието на стоки и евтината цена на предметите за потребление. По този начин човешкият род се издига до най-възвишените творения на гения, прониква в най-съкровените глъбини на религията, издига спасителни принципи на морала“ (който се състои в „присвояване на всички блага и т. н.“), „закони за закрила на свободата“ (свобода за „класите, които са прокълнати да произвеждат“ ли?) „и на властта, на послушаннето и справедливостта, на дълга и човещината“. Този брътвеж се намира в книгата на Сh. Ganilh, „Des Systèmes d’EconomIe Politique etc.“, 2ème éd„ Paris 1821, t.I. p. 224. Сравни пак там, стр. 212.

227) „Reports of Insp. of Fact. For 31st October 1865“, p.58 sq. Но същевременно е била създадена и материалната база за заангажиране на растящ брой работници — в 110 нови фабрики с 1165 парни тъкачни стана, 628 756 вретена, 2695 парни и водни конски сили (пак там).

228) „Reports etc. for 31st October 1862“, p. 79.

Добавка към 2-ро издание. В края на декември 1871 г. фабричният инспектор А. Редгрейф казва в една лекция, четена в „New Mechanics’ Institution“ в Бредфорд: „Това, което ме порази от известно време, е съвсем измененият вид на вълнените фабрики. По-рано те бяха препълнени с жени и деца, сега като че ли машината върши всичко. На моя въпрос един фабрикант ми даде следното обяснение: „При старата система аз наемах 63 души, след въвеждането на подобрени машини аз намалих моите работни ръце на 33; а напоследък вследствие на нови големи промени бях в състояние да ги намаля от 33 на 13.“

229) „Reports etc. for 31st October 1856“, р. 16.

230) „Страданията на ръчните тъкачи (на памук и на материи, смесени с памук) станаха предмет на изследване от една кралска комисия, но макар че тяхната мизерия бе призната и оплакана, подобрението (!) на тяхното положение бе предоставено на случайността и на времето, и можем да се надяваме, че тия страдания сега (след 20 години!) почти (nearly) са изчезнали, за което по всяка вероятност е допринесло сегашното широко разпространение на парните тъкачни станове.“ („Reports of Insp. of Fact. for 31st October 1856“, p. 15).

231) Други методи, чрез които машината въздейства върху производството на суровите материали, ще бъдат посочени в третата книга.

232) Износ на памук от Индия за Великобритания:

1846 г.: 34 540 143 фунта

1860 г.: 204 141 168 фунта

1865 г.: 445 947 600 фунта

Износ на вълна от Индия за Великобритания:

1846 г.: 4 570 581 фунта

1860 г.: 20 214 173 фунта

1865 г.: 20 679 111 фунта

233) Износ на вълна от нос Добра Надежда за Великобритания:

1846 г.: 2 958 457 фунта

1860 г.: 16 574 345 фунта

1865 г.: 29 920 623 фунта.

Износ на вълна от Австралия за Великобритания:

1846 г.: 21 789 346 фунта

1860 г.: 59 166 616 фунта

1865 г.: 109 734 261 фунта

234) Самото икономическо развитие на Съединените щати е продукт на европейската, по-точно на английската, едра промишленост. В днешния им вид (1856 г.) Щатите все още трябва да се разглеждат като европейска колония. {Към 4 издание: „Оттогава те се развиха до положението на втора промишлена страна на света, но не са съвсем загубили колониалния си характер“. Ф. Е.}

Износ на памук от Съединените щати за Великобритания (във фунтове):

1846 г.: 401 949 393

1852 г.: 765 630 544

1859 г.: 961 707 264

1860 г.: 1 115 890 608

Износ на зърнени храни и т. н. от Съединените щати за Великобритания (в квинтали)

	1850	1862
Пшеница	16 202 312	41 033 503
Ечемик	3 669 653	6 624 800
Овес	3 174 801	4 426 904
Ръж	388 749	7 108
Пшенично брашно	3 819 440	7 207 113
Елда	1 054	19 571
Царевица	5 473 161	11 694 818
Веге или Bigg (вид ечемик)	2 039	7 675
Грах	811 620	1 024 722
Боб	1 822 972	2 037 137
Общ износ:	34 365 801	74 083 351

235) В един позив на работниците, изхвърлени на улицата чрез „локаут“ от лейстърските фабриканти на обуща, до професионалните дружества в Англия от юли 1866 г. между другото се казва: „От около 20 години насам производството на обуща в Лейстър претърпя преврат поради въвеждане на клечките вместо шева. Тогава можеше да се получават добри заплати. Скоро това ново производство силно се разпространи. Почна се силна конкуренция между различните фирми — коя ще може да достави най-изящен артикул. Но скоро след това възникна един лош вид конкуренция — всички да се надпреварват да продават на пазара по-евтино (undersell). Пакостните последици скоро се проявиха в намаляване на надницата, и това спадане на цената на труда беше така стремглаво, че много фирми сега плащат само половината от първоначалните надници. И въпреки това, макар че надниците падат все по-долу и по-долу, печалбите като че ли нарастват при всяка промяна на надничната тарифа.“ — Фабрикантите използват дори неблагоприятните периоди на промишлеността, за да натрупат извънредни печалби с прекалено понижаване на надниците, т. е. с проста кражба на най-необходимите средства за живот на работника. Един пример. Думата е за кризата в копринотъкачеството в Ковънтри: „От сведения, които получих както от фабриканти, тъй и от работници, несъмнено следва, че надниците са били намалени в по-голям размер, отколкото са налагали конкуренцията на чуждестранните производители и други обстоятелства. Мнозинството от тъкачите работят с надница, намалена от 30 до 40%. Едно парче ширит, за което тъкачът преди пет години е получавал 6 или 7 шилинга, сега му донася само 3 шил. и 3 пенса, или 3 шил. и 6 пенса; друга работа, която по-рано е била заплащана с 4 шилинга или 4 шил. и 3 пенса, сега се заплаща само с 2 шил. или 2 шил. и 3 пенса; Намаляването на работната заплата е по-голямо, отколкото е нужно за оживяване на търсенето. И наистина за много видове ширити намаляването на работната заплата не беше придружено от каквото и да било намаляване на цената на артикула.“ (Отчет на члена на комисията Ф. Д. Лондж в „Children’s Employment Commission 5th Report“, 1366, p. 114. № 1).

236) Cp. „Reports of Insp. of Fact. for 31st October 1862“, p. 33.

237) „Reports of Insp. of Fact. for 31st October 1862“, p. 19.

238) „Reports etc. for 31st October 1863“ p. 41-45, 51.

239) „Reports etc. for 31st October 1863“  p. 41, 42

240) Пак там, стр. 57.

241) Пак там, стр. 50, 51.

242) Пак там, стр. 62, 63.

243) „Reports etc. for 30th April 1864“, p. 27.

244) Из писмото на шефа на полицията Харис от Болтън, цитирано в „Reports of Insp. of Fact. for 31st October 1865“, p 61, 62.

245) В един позив, издаден през пролетта в 1863 г. от памучните работници за образуване на емиграционно дружество, между другото се казва: „Малцина ще отрекат, че сега е абсолютно необходима значителна емиграция на фабрични работници. Но следните факти доказват, че и във всяко време е необходим постоянен емиграционен поток, без който при обикновени условия не ни е възможно да поддържаме нашето положение. В 1814 г. официалната стойност (която е само показател на количеството) на изнесените памучни изделия се равняваше на 17 665 378 ф. ст., а тяхната действителна пазарна стойност — на 20 073 824 ф. ст. В 1858 г. официалната стойност на изнесените памучни изделия възлизаше на 182 221 681 ф. ст., а тяхната действителна пазарна стойност — само на 43 031 322 ф. ст., тъй че удесеторяването на количеството е дало малко повече от удвояване на еквивалента. Този резултат, толкова гибелен изобщо за страната и особено за фабричните работници, бе предизвикан от съчетанието на различни причини. Една от най-очебийните е постоянният излишък на труд, необходим за този клон от промишлеността, който под страх на унищожение се нуждае от постоянно разширение на пазара. Нашите памучни фабрики могат да бъдат спрени от периодическия застой в търговията, който при сегашната организация е също тъй неизбежен, както самата смърт. Но човешкият изобретателен дух не спира. Макар че през последните 25 години са напуснали страната, по най-ниска оценка, 6 милиона души, все пак, поради постоянното изтикване на работници с цел да се поевтини продуктът голям процент от възрастните мъже дори във време на най-голям просперитет не могат да намерят във фабриките каквато и да било работа при каквито и да било условия.“ („Reports of Insp. of Fact. for 30th April 1863“, стр. 51, 52). В една от следващите глави читателят ще види как господа фабрикантите през време на памучната катастрофа са се стараели с всички средства да попречат на емигрирането на фабричните работници, дори с помощта на държавната власт.

246) „Child. Emp. Comm. 3rd Report 1864“, стр. 108, № 447.

247) В Съединените щати такова възпроизвеждане на занаята върху машинна основа се среща често. Именно затова там при неизбежния преход към фабричното производство концентрацията ще марширува с гигантски крачки в сравнение с Евpona и дори с Англия.

248) Ср. „Reports of Insp. of Fact. for 31st October 1865“, p. 64.

249) Г-н Джилот е инсталирал в Бирмингам първата манифактура за стоманени пера в голям мащаб. В 1851 г. тя вече доставила повече от 180 милиона пера и употребявала годишно по 120 тона стоманени листове. Бирмингам, който монополизира тая промишленост в Съединеното кралство, сега произвежда годишно милиарди стоманени пера. Броят на заетите лица, според преброяването от 1861 г., е възлизал на 1428, от тях 1268 работнички от 5-годишна възраст нагоре.

250) „Children’s Employment Commission. 2nd Report“, 1864, p. LXVIII, №415.

251) В Шефилд деца се занимават дори с точене на пили.

251а) „Children’s Employment Commission. 5th Report“ 1866, p. 3, № 24; p. 6, № 55, 56; p. 7, № 59, 60.

252) Пак там, стр. 114, 115, № 6-7. Комисарят правилно отбелязва, че ако в други случаи машината замества човека, тук момчето буквално замества машината.

253) Виж отчета за търговията с парцали и многобройни документи в „Public Health. 8th Report“, London, 1866, Appendix, p. 196-208.

254) „Children's Employment Commission. 5th Report“ 1866, № 86-97, р. 130, № 39-71. Ср. също „3rd Report“ 1864, стр. 48, 56.

255) „Public Health, 6th Report“. London, 1864, p. 29, 31.

256) Пак там, стр. 30. Д-р Саймън отбелязва, че смъртността сред лондонските шивачи и печатари на възраст от 25-35 години всъщност е много по-висока, тъй като техните предприемачи получават значителен брой млади хора до 30-годишна възраст от село като „чираци“ и „improvers“ (които искат да се усъвършенстват в своя занаят). Тези последните фигурират в преброяването като лондончани и увеличават броя на жителите при пресмятането на лондонската смъртност, без да прибавят съответния брой смъртни случаи към лондонските смъртни случаи. Голяма част от тях се връщат в село, особено при случай на тежка болест.

257) Тук става дума за ковашките гвоздеи, а не за машинно фабрикуваните пресовани гвоздеи. Виж „Children’s Employment Commission 3rd Report“, p. XI, XIX, № 125-130, p. 52, N 11, p. 113-114, № 487, p. 137, № 674.

258) „Children’s Employments Commission, 2nd, Report“, p. XXII, № 166.

259) „Children’s Employment Commission, 2nd Report 1864“, p. XIX, XX, XXI.

260) „Children’s Employment Commission, 2nd Report 1864“, p. XXI, XXII.

261) Пак там, р. XXIX, XXX.

262) „Children’s Employment Commission, 2nd Report 1864“, p. XL, XLI.

263) „Children’s Employment Commission, 1st Report 1863“, p. 185.

264) Millinery се отнася всъщност само за шапки и украшения за глава, но включва и производство на дамски палта и манта; dressmakers са идентични на нашите модистки.

265) Английските millinery и dressmaking се упражняват най-често в помещения на самите предприемачи — отчасти от постоянни работнички, които живеят там, отчасти от надничарки, които живеят някъде навън.

266) Комисарят Уайт посетил една манифактура за военни дрехи, в която работели 1000 до 1230 души, почти всички от женски пол, една обущарска манифактура с 1300 души, от които почти половината били деца и младежи, и т. н. („Children’s Employment Commission, 2nd Report“, p. XVII, № 319).

267) Един пример: на 26 февруари 1864 г. седмичният отчет за смъртността на генералния регистратор^[151] съдържа 5 случая от гладна смърт. В същия ден „Times“ съобщава за един нов случай на гладна смърт. Шест жертви на гладната смърт за една седмица!

268) „Children’s Employment Commission, 2nd Report 1864“, p. LXVII, № 406-409, p. 84, № 124, p. LXX1II, № 441, p. 68, № 6, p. 84, № 126, p. 78, № 85, p. 76, № 69, p. LXXII. № 483.

269) „Изглежда, че наемът на работилниците е факторът, който в края на краищата е решаващ, така че затова в столицата се е задържала най-дълго старата система да се раздава работа на дребни предприемачи и семейства и там най-често пак са се връщали към нея.“ (пак там, стр. 83, № 123). Последната фраза се отнася изключително до обущарството.

270) Това не се среща в производството на ръкавици и т. н., където положението на работниците едва се различава от това на пауперите.

271) „Children’s Employment Commission, 2nd Rep. 1864“, p. 83, № 122.

272) Само в създадената за продажби на едро фабрика за обуща и ботуши в Лейстър през 1864 г. вече са били в употреба 800 шевни машини.

273) „Children’s Employment Commission, 2nd Rep. 1864“, p. 84, № 124.

274) Такава е била работата във военното депо за дрехи в Пимлико, Лондон, във фабриката за ризи на Тили и Хендерсън в Лондондери, във фабриката за дрехи на фирмата Тейт в Лимрик, която използва към 1230 „работни ръце“.

275) „Тенденцията към фабричната система“. („Children’s Employment Commision, 2nd Report 1834“, p. LXVII). „Цялото производство сега ce намира в преходен стадий и претърпява същите изменения, които са претърпели производството на дантели, тъкачеството и др.“ (пак там, № 405). „Пълна революция“ (пак там, стр. XLVI, № 318). През времето на Комисията за разследване условията на детския труд от 1840 г. производството на чорапи е било все още ръчен труд. След 1846 г. са въведени различни машини, вече движени с пара. Общият брой на заетите в английското чорапно производство лица от двата пола и от всички възрасти от 3 години нагоре е бил в 1862 г. около 120 000 души. От тях според парламентския отчет от 11 февруари^[152] през 1862 г. само 4063 души са били под режима на фабричния закон.

276) Така напр. за грънчарството фирмата Кокрен от „Britannia Pottery, Glasgow“ съобщава: „За да поддържаме равнището на нашето производство, ние сега употребяваме в широк размер машини, обслужвани от необучени работници, и всеки нов ден ни убеждава, че можем да произвеждаме по-голямо количество, отколкото при стария начин на работа.“ („Reports of Insp. of Fact. for 31st October 1865“, p. 13). „Ефектът на фабричния закон е да тласка към по-нататъшно въвеждане на машини.“ (пак там, стр. 13, 14).

277) Така след въвеждането на фабричния закон в грънчарството там е имало голям прираст на power jiggers [грънчарски колела, движени с механична сила], за сметка на handmoved jiggers [грънчарски колела, движени с ръка].

278) „Reports of Insp. of Fact. for 31st October 1865“, p. 96 и 127.

279) Въвеждането на тази и други машини в кибритената фабрика е заместило в едно отделение 230 младежи с 32 момчета и момичета от 14- до 17-годишна възраст. Това спестяване на работници е продължено в 1865 г. още по-нататък чрез въвеждането на парната сила.

280) „Children’s Employment Commission, 2nd Report. 1864“, p IX, № 50.

281) „Reports of Insp. of Fact. for 31st October 1865“, p. 22

282) „Необходимите подобрения... не могат да бъдат въведени в множество стари манифактури без изразходване на капитал, който надхвърля средствата на мнозина от сегашните собственици... Временна дезорганизация неизбежно придружава въвеждането на фабричните закони. Размерът на тази дезорганизация е право пропорционален на големината на ония неуредици, които трябва да бъдат лекувани.“ (пак там, стр. 96, 97).

283) Така напр. във високите пещи „към края на седмицата работата обикновено силно се удължава поради навика на работниците да отсъстват в понеделник, а понякога отчасти или изцяло и във вторник.“ („Children’s Employment Commission, 3rd Report“, p. VI). „Дребните майстори обикновено имат твърде нередовно работно време. Те губят по 2-3 дни, а после работят цяла нощ, за да наваксат загубеното... Те винаги заставят да работят собствените си деца, ако имат такива.“ (пак там, стр. VII). „Липсата на редовност при започване на работа намира подтик във възможността и практиката с прекомерен труд да се наваксва загубеното.“ (пак там, стр. XVIII). „Грамадна загуба на време в Бирмингам... безделие през част от времето, а през останалото време — каторжен труд до изнемогване.“ (пак там, стр. XI).

284) „Children’s Employment Commission, 4th Report“, p. XXXII, XXXIII, „Разпространението на железопътната система трябва много да е поощрило тази привичка да се дават бързи поръчки; като последица от това идват: нервно темпо, пренебрегване на храненето и извънредни часове за работниците.“ (пак там, стр. XXXI).

285) „Children’s Employment Commission, 4th Report“, p. XXXV, № 235 и 237.

286) Пак там, стр. 127, № 56.

287) „Що се отнася до загубата, която произлиза за търговията поради ненавременното изпълнение на поръчки за натоварване на стоките на кораби, аз си спомням, че това беше любимият аргумент на фабрикантите през 1832 и 1833 г. Нищо от това, което сега може да се каже по този въпрос, не би могло да има такава тежест, каквато би имало тогава, когато парата още не беше намалила наполовина всички разстояния и не бе въвела ново уреждане на съобщенията. Още тогава, когато това твърдение наистина бе подложено на практическа проверка, то се оказа несъстоятелно и сигурно не би устояло и при нова проверка.“ („Reports of Insp. of Fact. for 31st October 1862“, p. 54, 55).

288) „Children’s Employment Commission, 3rd Report“, p. XVIII, № 118.

289) Джон Белърс бележи още в 1699 г.: „Несигурността на модите увеличава броя на страдащите бедни. Тя крие в себе си две големи злини: 1) калфите през зимата страдат от безработица, понеже търговците на копринени изделия и тъкачните майстори не се решават да изразходват капиталите си, за да дадат работа на калфите, преди да дойде пролетта и да узнаят каква ще бъде модата; 2) напролет няма достатъчно калфи, така че майсторите-тъкачи са принудени да привличат много чираци, за да могат да снабдяват търговията на кралството за четвърт или половин година — а с това заграбват работните ръце от земеделието, оголват селата от работници, в големи размери изпълват градовете с просяци, а дори през зимата предават на гладна смърт онези, който се срамуват да просят.“ („Essays about the Poor, Manufactures etc.“, p, 9).

290) „Children’s Employment Commission, 5th Report“, p. 171, № 34.

291) Така например, в свидетелските показания на търговци-износители от Бредфорд е казано: „Ясно е, че при тия условия не е нужно момчетата да работят в складовете по-дълго, отколкото от 8 часа сутрин до 7 или 7½ часа вечер. То е само въпрос на допълнителен разход и допълнителни работни ръце. (Нямаше да има нужда момчетата да работят тъй късно вечер, ако някои работодатели не бяха така жадни за печалба; една допълнителна машина струва само 16 или 18 ф. ст.)... Всички мъчнотии произлизат от недостатъчни приспособления и от липса на помещения.“ (пак там, стр. 171, № 31, 36 и 38).

292) Пак там. Един лондонски фабрикант, който впрочем разглежда регулирането на работния ден като средство за защита на работниците от фабрикантите и на самите фабриканти от едрата търговия, казва: „Натискът в нашия бранш е причинен от експортьори, които напр. искат да изпратят стоката с гемия, която да стигне на местоназначението си тъкмо за определения сезон, и същевременно да сложат в джоба си разликата между навлата на гемията и парахода; или избират от два парахода оня, който „заминава по-рано, за да се явят на външния пазар по-рано от своите конкуренти.“

293) „Това може да се предотврати — казва един фабрикант — чрез разширяване на предприятията под натиска на някой всеобщ парламентарен закон.“ (пак там, стр. X, № 38).

294) „Children’s Employment Commission, 5th Report“, p. XV, № 72 u сл.

295) „Reports of Insp. of Fact. for 31st October 1865“, p. 127.

296) От опит е установено, че един здрав среден индивид консумира приблизително 25 кубически цола въздух при всяко вдишване от средна интензивност и че той прави около 20 вдишвания на минута. Въз основа на това един индивид консумира за 24 часа приблизително 720 000 куб. цола, или 416 куб. фута въздух. Известно е обаче, че въздух, който веднъж е вдъхнат, не може повече да послужи за същия процес, докато не се очисти във великата работилница на природата. Според опитите на Валентин и Брунер един здрав мъж издишва на час приблизително 1300 куб. цола въглена киселина; това би дало приблизително 8 унции твърди въглища, изхвърлени от белите дробове в 24 часа. „Всеки би трябвало да има поне 800 куб. фута въздух.“ (Huxley [„Lessons in Elementary Physiology“ London, 1866, p. 105]).

297) Според английския фабричен закон родителите не могат да пращат деца под 14 години в „контролираните“ фабрики, ако едновременно не им осигурят основно образование. Фабрикантът е отговорен за спазването на закона. „Фабричното обучение е задължително и е условие на труда.“ („Reports of Insp. of Fact. for 31st October 1863“, p. 111).

298) За превъзходните резултати от свързването на гимнастиката (а за момчетата и на военните упражнения) със задължителното обучение на децата от фабриките и в училищата за бедни виж речта на Н. У. Сениор на седмия годишен конгрес на Националната асоциация за поощрение на обществените науки в „Report of Proceedings etc“, London 1863, стр. 63, 64, а също и отчета на фабричните инспектори от 31 октомври 1865 г., стр. 118, 119, 120, 126 и сл.

299) „Reports of Insp. of Fact. for 31st October 1865“, p. 118. Един наивен фабрикант на коприна заявява на следствения комисар на „Child. Empl. Comm.“: „Аз съм напълно убеден, че истинската тайна за създаване на добри работници е открита в съединяването на труда с обучението още от периода на детинството. Естествено работата не бива да бъде нито твърде тежка, нито противна или нездравословна. Аз бих желал моите собствени деца да имат работа и игра като почивка от училището.“ („Children’s Employment Commission, 5th Report“, стр. 82, № 36).

300) Сениор, „Reports of Proceedings etc.“, стр. 66. Как едрата промишленост на известно стъпало, като извършва преврат в материалния начин на производството и в обществените производствени отношения, извършва преврат и в умовете —  това ни показва нагледно едно сравнение на речта на Н. У. Сениор от 1863 г. с неговата филипика против фабричния закон от 1833 г. или едно сравнение на възгледите на поменатия конгрес с факта, че в известни селски части на Англия на бедни родители все още е забранено под страх на гладна смърт да дават на децата си образование. Така напр. г. Снел съобщава, че в Съмърсетшайр е обикновена практика, когато някой бедняк поиска помощ от енорията, да бъде принуден да прибере децата си от училището. Така г. Улестън, свещеник във Фелтам, разказва за случаи, когато на известни семейства е била отказвана всяка помощ, „защото пращат децата си на училище“!

301) Там, където занаятчийски машини, движени с човешка сила, пряко или косвено конкурират развитите машини, които поради това вече имат като предпоставка механическа двигателна сила — там се извършва голяма промяна по отношение на работника, който движи машината. Първоначално парната машина е заменила този работник, а сега той трябва да я заменя. Затова напрягането и изразходването на неговата работна сила става чудовищно, особено пък за юношите, осъдени на тези изтезания! Така членът на комисията Лонг е намерил в Ковънтри и неговите околности момчета по на 10 до 15 години, използвани, за да въртят тъкачните станове за ширити, а още по-малки деца трябвало да въртят станове от по-малък размер. „Това е необикновено мъчна работа. Момчето е прост заместител на парната сила.“ („Children’s Employment Commission, 5th Report 1866“, p. 114, №6). За убийствените последици на „тая система на робство“, както я нарича официалният отчет, виж пак там и сл. страници.

302) „Children’s Employment Commission, 5th Report 1866“, p. 3, № 24.

303) „Children’s Employment Commission, 5th Report 1866“, p. 7, № 60.

304) „В някои части на Горна Шотландия... много овчари и ратаи с жените и децата си носели, съгласно статистическите отчети, обувки, които те сами си били направили от кожа, щавена от самите тях, и били облечени в дрехи, до които не се е докосвала друга ръка освен тяхната, и материала за които те сами са стригали от овцете, и лена за които те сами са отгледали. В изготвянето на тия дрехи почти не е бил използван някой купен артикул освен шило, игла, напръстник и много малкото железни части, употребени при тъкането. Жените сами си правили боите от дървета, храсти и бурени и т. н.“ (Dugald Stewart, „Works“, ed. Hamilton, vol. VIII, p. 327-328).

305) В прочутата „Livre des métiers“ от Етиен Боало между другото се предписва на калфата, когато той бъде приеман за майстор, да дава клетва „братски да обича своите братя по занаят, да ги подкрепя, доброволно да не издава тайните на занаята и дори в интерес на общността да не обръща вниманието на купувача върху недостатъците на чуждия продукт, за да препоръча своите стоки.“

306) „Буржоазията не може да съществува, ако постоянно не революционизира производствените инструменти, значи и производствените отношения, значи и всички обществени отношения. Първото условие за съществуването на всички по-раншни промишлени класи е било, напротив, неизменното запазване на стария начин на производство. Постоянни преврати в производството, непрекъснато разтърсване на всички обществени отношения, вечна несигурност и движение отличават буржоазната епоха от всички предишни епохи... Всички застинали, заръждавели отношения заедно с придружаващите ги, осветени от векове представи и възгледи се рушат, всички новосъздадени остаряват още преди да се вкостенят. Всичко съсловно и застояло се изпарява, всичко свето се осквернява и хората най-сетне са принудени с трезви очи да погледнат своето положение в живота, своите взаимни отношения.“ (Ф. Енгелс и К. Маркс. „Манифест на Комунистическата партия“, Лондон, 1848, стр. 5 [виж настоящото издание, т. 4, стр. 427].

307) „Вий вземате живота ми, когато ми вземате средствата за живот!“ (Шекспир)^[153]

308) Един френски работник след завръщането си от Сан Франциско пише: „Аз никога не бих повярвал, че съм годен да упражнявам всички ония професии, с които съм се занимавал в Калифорния. Аз бях твърдо убеден, че не ме бива за нищо друго, освен за печатарска работа... Но когато попаднах сред този свят от авантюристи, които менят своя занаят по-лесно от ризата си, честна дума, и аз почнах както другите. Понеже работата в мините не се оказа достатъчно доходна, аз я напуснах и отидох в града, където поред бях печатар, работник по покривите, оловолеяр и т. н. Тъй като установих от опит, че съм годен за всяка работа, аз се чувствам по-малко молюска и повече човек.“ (A. Corbon, „De l’Enseignement professionnel“, 2-ème éd., p. 5).

309) Джон Белърс, същински феномен в историята на политическата икономия, е разбрал с най-пълна яснота още в края на XVII век необходимостта да се премахне сегашното възпитание и разделение на труда, които предизвикват, макар и в противоположна посока, хипертрофия и атрофия на двата полюса на обществото. Между другото той хубаво казва: „Безделното учене не е много по-добро от приучването към безделие... Физическият труд е първична божа наредба... Трудът е също тъй необходим за здравето на тялото, както храната — за неговия живот; защото ония болки, които човек избягва, когато безделничи — те ще му дойдат от болест... Трудът прибавя масло в лампата на живота, а мисълта я запалва... Детински глупавото занимание (това е пророческо възражение против базедовците и техните модерни подражатели) оставя детския ум глупав.“ („Proposais for raising a College of Industry of all useful Trades and Husbandry“, London 1696, p. 12, 14, 18).

310) Впрочем това ce извършва до голяма степен и в по-малки работилници, както видяхме при дантелената манифактура и плетенето на слама, и особено —  както би могло да бъде по-подробно показано — в металните манифактури в Шефилд, Бирмингам и т. н.

311) „Children’s Employment Commission, 5th Report“, p. XXV, № 162 и 2nd Report, p. ХХХVIII, № 285, 289, p. XXXV, № 191.

312) „Фабричният труд би могъл да бъде също тъй чист и приятен, както домашният труд, а дори и по-чист, и по-приятен от него.“ („Reports of lnsp. of Fact. for 31st October 1865“, p. 129).

313) „Reports of lnsp. of Fact. for 31st October 1865“, p. 27, 32.

314) Многобройни доказателства за това в отчетите на фабричните инспектори.

315) „Children's Employment Commission, 5th Report“, p. X, №;35

316) Пак там, стр. IX, № 23.

317) Пак там, стр XXV, № 165-167. Ср. относно предимствата на едрото предприятие в сравнение с дребното: „Children’s Employment Commission, 3rd Report“, p. 13, № 144. p. 25, № 121, p. 26, № 125, p. 27, № 140 и т. н.

318) Отраслите на промишлеността, които се засягат, са: манифактурата на дантели, чорапното плетачество, плетенето на слама, манифактурата на Wearing Apparel с нейните многобройни подвидове, производството на изкуствени цветя, производството на обувки, шапки и ръкавици, шивачеството, всички метални фабрики от високите пещи до фабриките за игли и т. н., книжните фабрики, стъкларските манифактури, тютюневите манифактури, заводите за каучукови изделия, фабрикацията на нищелки (за тъкачеството), ръчното тъкане на килими, чадърените манифактури, фабрикацията на вретена и шпули, печатарството, книговезството, търговията с писмени принадлежности (Stationery, тук спада и производството на книжни кутии, карти, боядисване на хартия и т. н.), въжарството, манифактурите за украшения от ахат, тухларниците, ръчните копринени манифактури, производството на копринени ленти, предприятията за сол, за лоени свещи и за цимент, захарните рафинерии, производството на сухари и различните дървени и други комбинирани работи.

319) „Children’s Employment Commission, 5th Report“, p. XXV, № 169.

319a) Законът за разширение на фабричните закони е приет на 12 август 1867 г. Той регулира всички металолеярни, ковачници и метални манифактури, включително и машинните фабрики, сетне стъкларии, книжни, гутаперчени, каучукови и тютюневи манифактури, печатници, книговезници и най-сетне — всички работилници, в които работят повече от 50 души. — Законът за регулиране на работното време, прокаран на 17 август 1867 г., регулира по-малките работилници и така нареченото домашно производство. Върху тия закони, върху новия закон за мините от 1872 г. и т. н. ще се върна във втория том.

320) Senior, „Social Science Congress“, p. 55-58.

321) Персоналът на фабричната инспекция се състоял от 2 инспектори, 2 помощник-инспектори и 41 подинспектори. Още 8 подинспектори са назначени в 1871 г. Общите разходи по изпълнение на фабричните закони в Англия, Шотландия и Ирландия са възлизали в 1871-1872 г. само на 25 317 фунта стерлинги, включително съдебните разноски при процесите против нарушения на закона.

322) Роберт Оуен, бащата на кооперативните фабрики и магазини, който обаче, както вече отбелязахме, съвсем не е споделял илюзиите на своите подражатели относно значението на тези изолирани преобразователни елементи — не само на практика, в своите опити, е изхождал от фабричната система, но и теоретически я е провъзгласявал за изходна точка на социалната революция. Господин Висеринг, професор по политическа икономия в Лайденския университет, като че ли се досеща за това нещо, когато в своя „Handboek van Praktische Staatshishoudkunde“, 1860-1862, който излага всички пошлости на вулгарната икономия в най-съответната им форма — се горещи в полза на занаятчийското производство против едрата промишленост.

{Към четвъртото издание. „Новите юридически хитроумия“ (стр. 264) (стр. 298 на настоящия том], създадени от английското законодателство чрез взаимно противоречащите си фабрични закони, закона за разширение на фабричните закони и закона за работилниците, станаха най-сетне непоносими и така се стигна до закона за фабриките и работилниците от 1878 г., една кодификация на цялото законодателство по въпроса. Естествено, тук не може да бъде направена подробна критика на този английски кодекс за промишлеността, който е в сила сега. Затова нека се задоволим със следните бележки: Този закон обхваща: 1) Текстилните фабрики. Тук почти всичко си остава по старому: деца над 10 години могат да работят дневно по 5½ часа или по 6 часа, но в такъв случай да бъдат свободни в събота; младежите и жените: по 10 часа през петте дни, а в събота най-много 6½ часа. — 2) Нетекстилните фабрики: тук постановленията сега вече са по-приближени към тези под № 1, но все пак има някои благоприятни за капиталистите изключения, които в някои случаи могат да бъдат още повече разширени със специално разрешение на министъра на вътрешните работи. — 3) Работилниците, които са дефинирани приблизително така, както и в предишния закон; доколкото в тях работят деца и младежи или жени, работилниците са почти приравнени към нетекстилните фабрики, но пак с облекчения в подробностите. — 4) Работилниците, в които не работят деца и младежи, а само лица от двата пола над 18 години; за тази категория важат още по-големи облекчения. — 5) Домашните работилници, в които работят само членовете на семейството в жилището на семейството; още по-еластични постановления и същевременно ограничение, според което инспекторът, ако няма специално министерско или съдебно разрешение, може да посещава само такива помещения, които не служат едновременно и като помещения за живеене, и накрая — пълно освобождаване на плетенето на слама, правенето на дантели и шиенето на ръкавици вътре в семейството. При всичките си недостатъци този закон все пак представлява, наред с швейцарския федерален фабричен закон от 23 март 1877 г., далеч най-добрият закон по предмета. Сравняването на този закон със споменатия швейцарски федерален закон е от особен интерес, тъй като то твърде нагледно показва предимствата и недостатъците на двата законодателни метода — английския, „историческия“, който се намесва от случай на случай, и континенталния метод, който е по-обобщаващ и е основан на традициите на френската революция. За жалост, английският кодекс, в приложението му към работилниците, общо взето, все още си остава мъртва буква — поради недостатъчния инспекторски персонал. Ф. Е.}

323) Подробно описание на употребяваните в английското земеделие машини може да се намери в книгата: Dr. W. Hamm, „Die Landwirtschaftlichen Geräthe und Maschinen Englands“, 2. Aufl., 1856 r. В своя очерк за историческото развитие на английското земеделие г. Хам следва твърде безкритично г. Леонс де Лаверн. (Към четвъртото издание. Сега естествено това съчинение е остаряло. Ф. Е.)

324) „Вие разделяте народа на два враждебни лагера, на груби селяни и изнежени джуджета. Мили боже! Една нация, разцепена на земеделски и търговски интереси, се нарича здрава и дори се смята за просветена и цивилизована не въпреки, а именно поради това чудовищно и неестествено разделение.“ (David Urquhart, цит. съч., стр. 119.) Този пасаж показва едновременно и силата, и слабост на оня вид критика, която умее да съди и да осъжда днешното време, но не може да го разбере.

325) Ср. Liebig, „Die Chemie in ihrer Anwendung auf Agrikultur und Physiologie“, 7. Aufl., 1862 г., особено „Einleitung in die Naturgesetze des Feldbaues“ в първия том. Изясняването на отрицателната страна на съвременното земеделие от гледна точка на природните науки е една от безсмъртните заслуги на Либих. И неговите исторически очерци върху историята на агрикултурата, макар да не са без груби грешки, съдържат някои прозрения. Трябва да се съжалява, че той наслуки се хвърля на изявления като следните: „С по-добре проведено раздробяване и по-често изораване се подтиква обмяната на въздуха във вътрешността на порестите късове земя и се увеличава и подновява повърхността на онези земни части, върху които трябва да въздейства въздухът; но лесно може да се разбере, че добавъчният добив от земята не може да бъде пропорционален на изразходвания върху земята труд, а нараства в много по-малка пропорция.“ „Този закон — прибавя Либих —  е бил изразен за първи път от Дж. Ст. Мил в неговите „Principles of Political Economy“, т. I, стр. 17 по следния начин: „Че добивът от земята caeteris paribus [при равни други условия] нараства в намаляваща се пропорция в сравнение с увеличението на броя на заетите работници (г. Мил повтаря в невярна формулировка дори известния закон на Рикардо, тъй като щом: „the decrease of the labourers employed“ [„намаляването на броя на заетите работници“] в Англия постоянно е съпровождало прогреса на земеделието — то изнамереният във и за Англия закон би се оказал неприложим поне за Англия), е общ закон на земеделието“ — това е доста странно, тъй като основата на този закон му е била непозната.“ (Либих, пак там, т. 1, стр. 143 и заб.). Независимо от погрешното тълкуване на думата „труд“, под която Либих разбира нещо по-друго, отколкото политическата икономия, във всеки случай „доста странно“ е, че той прави г. Дж. Ст. Мил пръв възвестител на една теория, която Джеймс Андерсън пръв е обнародвал по времето на А. Смит и е повтарял в разни свои съчинения до началото на XIX век; която Малтус — изобщо майстор на плагиата (цялата негова теория за населението е безсрамен плагиат) —  си присвоил в 1815 г. и която Уест е развил едновременно с Андерсън, но независимо от него; която Рикардо в 1817 г. е свързал с общата теория за стойността и която оттогава под името на Рикардо обиколи света; която в 1820 г. е била вулгаризирана от Джеймс Мил (баща на Дж. Ст. Мил) и която, най-сетне, повтаря между другите и Дж. Ст. Мил — като училищна догма, превърнала се в нещо банално. Не може да се отрече, че Дж. Ст. Мил дължи своя във всеки случай „странен“ авторитет почти само на подобни qui pro quo.

 

---

БЕЛЕЖКИ НА РЕДАКЦИЯТА

[*1] 1846 г.

[*2] Във фунта

[*3] Във фунта

[*4] An Act for regulating the Hours of Labour for Children, Young Persons, and Women employed in Workshops. Ред.

[129] Калорична машина — машина, в основата на чието действие лежал принципът на разширяване и намаляване обема на обикновения въздух чрез неговото нагряване и охлаждане. В сравнение с парната машина тя била много голяма и имала доста нисък коефициент на полезно действие. Изобретена била в началото на XIX век, но още в края на същия век загубила всякакво практическо значение.

[130] Джени — изобретената през 1764-1767 г. от Джеймс Харгривс и наречена на неговата дъщеря предачна машина.

[131] Библия, Пета книга на Мойсей, гл. 25.

[132] Baynes. „The Cotton Trade. Two Lectures on the above Subject, Delivered bevore the Members of the Blackburn Literary, Scientific and Mechanics, Institution“. Blackburn — London, 1857, p. 48. (Бейнс. „Търговията c памук. Две лекции по този въпрос, прочетени пред членовете на Блекбърнското дружество за литература, наука и механика“. Блекбърн — Лондон, 1857, стр. 48).

[133] Таен съвет — специален орган при английския крал, в който влизали министрите и други длъжностни лица, както и висши представители на духовенството. Създаден за пръв път през XIII век. Дълго време имал правото да издава закони от името на краля и независимо от парламента. През XVIII и XIX век ролята на Тайния съвет рязко спада. В управлението на съвременна Англия този съвет фактически изобщо не участва.

[134] Шилер. „Песен за камбаната“.

[135] В настоящото издание тези стихове се дават в превод от гръцки по книгата „Гръцки епиграми“. М. — Л., 1935.

[136] Цитира се стр. 22 от произведението на А. Юър (виж бележка 76).

[137] Виж настоящия том, стр. 289 и сл.

[138] Виж настоящия том, стр. 298, бележка 157.

[139] Фурие нарича фабриките „смекчена каторга“ („les bagnes miti gés“) в книгата си: „La fausse industrie morcelée, répugnante, mensongère, et l'antidote, l'industrie naturelle combinée, attrayante, véridique, don nant quadruple produit“. Paris, 1835, p. 59 („Лъжливата стопанска дейност, разпокъсана, отблъскваща, фалшива и противоотровата срещу нея: естествената стопанска дейност, комбинирана, привличаща, истинска, даваща четворен продукт“. Париж, 1835, стр. 59).

[140] Маркс цитира труда на С. Ланчелоти: „L'Hoggidi overo Gl'ingegni non inferiori a'passati“ („Съвременност, или Умове, които не отстъпват на умовете от старите времена“) по книгата: J. Beckmann. „Beiträge zur Geschichte der Erfindungen“. Band 1, Leipzig, 1786, S. 125-126 (И. Бекман. „Към историята на изобретеният“. Том I, Лайпциг, 1786, стр. 125-126). Данните за труда на Ланчелоти Маркс взема пак от тази книга на Бекман.

[141] Таблицата е съставена въз основа на данните на три парламентарни документа под общото заглавие „Factories“ („фабрики“): „Return to an Address of the Honourable the House of Commons, dated 15 April 1856“ („Отчет, представен по искане на уважаемата камара на общините от 15 април 1856 r.“); „Return to an Address of the Honourable the House of Com nous, dated 24 April 1861“ („Отчет, представен по искане на уважаемата камара на общините от 21 април 1861 г.“); „Return to an Address of the Honourable the House of Commons, dated 5 December 1867“ („Отчет, представен по искане на уважаемата камара на общините от 5 декември 1867 г.“).

[142] „Tenth Report of the Commissioners appointed to inquire into the Organization and Rules of Trades Unions and other Assotiations; together with Minutes of Evidence“. London, 1868, p. 63, 64 („Десети отчет на комисията за проучване организацията и уставите на трейдюнионите и на други асоциации, съдържащ и протоколи на показанията“. Лондон, 1858, стр. 63, 64).

[143] „Nominibus mollire licet mala“ („Уместно е злото да се разкрасява с думи“) —  фраза от съчинението на Овидий „Наука за любовта“, книга втора, стих 657.

[144] Маркс е взел данните от парламентарния документ: „Corn, Grain and Meal. Return to an Order of the Honourable the House of Commons, dates 18 February 1867 („Жито, зърно и брашно. Отчет, съставен по нареждане на уважаемата камара на общините от 18 февруари 1867 г.“).

[145] Закони за забрана на работническите сдружения — приети през 1799 и 1800 г. от английския парламент закони, с които се забранявало създаването и дейността на всякакви работнически организации. Те били отменени от парламента през 1824 г., а на другата година отменянето им било потвърдено още веднъж. Но и след това властите ограничавали много дейността на работническите съюзи. По-специално обикновената агитация за влизане на работниците в съюз и за участие в стачки се окачествявала като „принуда“ и „насилие“ и се наказвала като криминално престъпление.

[146] Виж бележка 98.

[147] Маркс има предвид интензивното проникване на английски частни търговци на китайския пазар след отменянето на монопола на Източноиндийската компания върху търговията с Китай (1833 г.). Особено голям размах получила контрабандната търговия с опиум, която английското правителство подкрепяло с всички средства, съзнателно потъпквайки законите и държавните интереси на Китай и допринасяйки за масовото отравяне и разрушаването на здравето на китайците. В отговор на решителните действия на китайските власти против контрабандния внос на този наркотик в страната им англичаните започнали първата „опиумна“ война (1839-1842), която завършила с неравноправен и грабителски за Китай договор.

[148] Виж бележка 129.

[149] Виж бележка 133.

[150] Виж бележка 49.

[151] Генерален регистратор — така се наричал в Англия чиновникът, който възглавявал Централното бюро за регистриране на актовете за гражданското състояние. Покрай обикновените си функции веднъж на 10 години бюрото извършвало преброяване на населението.

[152] Има се предвид парламентарният документ „Factories. Return to an Address of the Honourable the House of Commons, dated 24 April 1851“, p. 9 („Фабрики. Отчет, представен по искане на уважаемата камара на общините от 24 април 1861 г.“, стр. 9.).

[153] У. Шекспир. „Венецианският търговец“, IV действие, първа сцена.

[154] Ne sutor ultra crepidam! („Обущарю, гледай си калъпите!“) — думи на бележития древногръцки художник Апелес, казани в отговор на критиката на една негова картина, направена от един обущар, който не разбирал абсолютно нищо от живопис и можел да забележи само отделни недостатъци в нарисуваните обувки.

[155] Виж бележка 5.

---

Към съдържанието
<< | >>
Към Маркс и Енгелс
Към българския раздел на МИА
Други езици | Контакти