Съдържание на „Капиталът. Първи том.“

КАРЛ МАРКС

Капиталът. Книга I.

Процесът на производството на капитала

1867

ОТДЕЛ ТРЕТИ
Производството на абсолютна
принадена стойност

Глава шеста
Постоянен капитал и променлив капитал

Различните фактори на трудовия процес вземат различно участие в образуването на стойността на продукта.

Работникът придава на предмета на труда нова стойност, като прибавя определено количество труд, независимо от конкретното съдържание, цел и технически характер на неговия труд. От друга страна, ние отново намираме стойностите на изразходваните средства за производство като съставни части на стойността на продукта, напр. стойностите на памука и вретената — в стойността на преждата. Следователно стойността на средствата за производство се запазва чрез пренасянето ѝ върху продукта. Това пренасяне се извършва през време на превръщането на средствата за производство в продукт през време на трудовия процес. То се извършва чрез труда. Но как?

Работникът не работи двойно в едно и също време: веднъж, за да прибави със своя труд стойност към памука, и втори път, за да запази старата му стойност, или, което е същото, за да пренесе върху продукта, т. е. върху преждата, стойността на памука, който той преработва, и на вретеното, с което той работи. Той запазва предишната стойност с просто прибавяне на нова стойност. Но тъй като прибавянето на нова стойност към предмета на труда и запазването на старите стойности в продукта представляват два съвсем различни резултата, които работникът постига в едно и също време, макар че през това време той работи само веднъж, то тази двустранност на резултата очевидно може да бъде обяснена само с двустранността на самия негов труд. В един и същ момент трудът чрез едното свое качество трябва да създава стойност, а чрез другото — да запазва стойността или да я пренася.

По какъв начин всеки работник прибавя работно време, а следователно и стойност? Винаги само във формата на своя своеобразен производителен начин на работа. Предачът прибавя работно време само като преде, тъкачът — като тъче, ковачът — като кове. А чрез целесъобразната форма, в която те изобщо прибавят труд, а следователно и нова стойност, чрез преденето, тъкането, коването, средствата за производство — памукът и вретената, преждата и тъкачният стан, желязото и наковалнята — стават елементи за образуването на продукт на нова потребителна стойност.²⁰⁾ Старата форма на тяхната потребителна стойност изчезва, но само за да премине в нова форма на потребителна стойност. Но още при разглеждането на процеса на образуване на стойност се оказа, че доколкото една потребителна стойност се поглъща целесъобразно за произвеждането на нова потребителна стойност, работното време, което е необходимо за създаването на употребената потребителна стойност, съставя част от работното време, необходимо за създаването на новата потребителна стойност, т. е. то е работно време, което се пренася от потребените средства за производство върху новия продукт. Така че работникът запазва стойностите на потребените средства за производство или ги пренася като стойностни съставни части върху продукта не като прибавя труд изобщо, а чрез особения полезен характер, чрез специфично производителната форма на този прибавен труд. Като такава целесъобразна производителна дейност, като предене, тъкане, коване, трудът само чрез своя контакт със средствата за производство ги възкресява от мъртвите, одухотворява ги като фактори на трудовия процес и се съединява с тях в продукти.

Ако специфичният производителен труд на работника не беше предачество, той нямаше да превръща памука в прежда и следователно нямаше да пренася стойностите на памука и вретената върху преждата. Но ако същият работник смени занаята си и стане столар, той, както и преди, ще прибавя чрез своя работен ден стойност към своя материал. Следователно той я прибавя чрез своя труд не доколкото този труд е предачески труд или столарски труд, а доколкото е абстрактен, обществен труд изобщо; работникът прибавя определена стойностна величина не защото неговият труд има особено полезно съдържание, а защото той трае определено време. Така че в своето абстрактно общо качество, като изразходване на човешка работна сила, трудът на предача прибавя към стойностите на памука и вретената нова стойност, а в своето конкретно, особено, полезно качество на предачен процес той пренася стойността на тези средства за производство върху продукта и по този начин запазва тяхната стойност в продукта. Оттук двустранността на резултата на труда, извършван в един и същ момент.

С чисто количественото прибавяне на труд се прибавя нова стойност, а с качеството на прибавения труд предишните стойности на средствата за производство се запазват в продукта. Това двустранно действие на един и същ труд като следствие на неговия двустранен характер нагледно проличава в различни явления.

Да приемем, че някакво откритие даде възможност на предача да изпреде за 6 часа толкова памук, колкото преди е предял за 36 часа. Силата на неговия труд, като целесъобразно полезна, производителна дейност, се е увеличила шест пъти. Неговият продукт е шест пъти повече, 36 фунта прежда вместо 6 фунта. Но 36 фунта памук всмукват сега само толкова работно време, колкото преди са всмуквали 6 фунта. Към тях сега се прибавя шест пъти по-малко нов труд, отколкото при стария метод, а това значи — само една шеста част от предишната стойност. От друга страна, сега в продукта, в 36-те фунта прежда, се съдържа в шесторен размер стойността на памука. В 6-те часа предене се запазва и се пренася върху продукта шест пъти по-голяма стойност на суров материал, макар че към същия този суров материал се прибавя шест пъти по- малка нова стойност. Това показва колко съществено се различава свойството на труда, с което той през времето на един и същ неделим процес запазва стойности, от неговото свойство, с което той създава стойност. Колкото повече необходимо работно време отива през време на предачния процес върху едно и също количество памук, толкова по-голяма е новата стойност, която се прибавя към памука, но колкото повече фунта памук се изпридат в едно и също работно време, толкова по-голяма е старата стойност, която се запазва в продукта.

Да приемем обратно, че производителността на предачния труд остава неизменна, така че на предача е потребно същото количество време, за да превърне един фунт памук в прежда, както и преди. Но нека разменната стойност на самия памук се измени, нека цената на един фунт памук сега да е шест пъти по-голяма или по-малка от преди. И в двата случая предачът продължава да прибавя към същото количество памук същото количество работно време, т. е. същата стойност, и в двата случая той в едно и също време произвежда едно и също количество прежда. И все пак стойността, която той пренася от памука върху преждата, върху продукта, единия път е шест пъти по-малка, а другия — шест пъти по-голяма, отколкото е била преди. Същото става, когато средствата на труда поскъпват или поевтиняват, но оказват все същите услуги в трудовия процес.

Ако техническите условия на предачния процес останат непроменени и ако също така не се измени стойността на неговите средства за производство, тогава предачът, както и по-рано, ще употребява в еднакво работно време еднакво количество суров материал и машини, стойността на които остава същата. В този случай стойността, която той запазва в продукта, е право пропорционална на новата стойност, която той прибавя. За две седмици той прибавя към продукта двойно повече труд, отколкото за една седмица, следователно двойно по-голяма стойност, и същевременно потребява двойно повече материал с двойно по-голяма стойност, изхабява двойно повече машини с двойно по-голяма стойност, така че в двуседмичния продукт той запазва двойно по-голяма стойност, отколкото в продукта на една седмица. При дадени неизменящи се производствени условия работникът запазва толкова по-голяма стойност, колкото по-голяма стойност той прибавя; но той запазва по-голяма стойност не защото прибавя по-голяма стойност, а защото я прибавя при неизменящи се и независими от неговия собствен труд условия.

Наистина, в известен относителен смисъл може да се каже, че работникът винаги запазва предишните стойности в същата пропорция, в която той прибавя нова стойност. Дали памукът се покачва от 1 шилинг на 2 шилинга, или спада на 6 пенса — работникът запазва в продукта на един час винаги само половината стойност на памука — както и да се изменя тя — от стойността на памука в продукта на два часа. По-нататък, ако се измени производителността на неговия собствен труд, все едно дали тя се покачи или спадне, той напр. в един работен час ще изпреде повече или по-малко памук, отколкото преди, и съответно с това ще запази повече или по- малко от стойността на памука в продукта на един работен час. Но при всичко това той ще запази за два работни часа двойно повече стойност, отколкото за един час.

Стойността, като оставим настрана нейния чисто символичен израз в стойностния знак, съществува само в някоя потребителна стойност, в някоя вещ. (Самият човек, разгледан като просто битие на работната сила, е природен предмет, вещ, макар и жива, съзнателна вещ, а самият труд е вещна проява на тази сила.) Затова, ако изчезне потребителната стойност, изчезва и стойността. А средствата за производство не губят своята стойност едновременно със своята потребителна стойност, тъй като вследствие на трудовия процес те наистина губят първоначалната форма на своята потребителна стойност само за да придобият в продукта формата на друга потребителна стойност. Но колкото е важно за стойността да съществува в някоя потребителна стойност, толкова безразлично е за нея, както показва това стоковата метаморфоза, в коя именно потребителна стойност тя съществува. От това следва, че в трудовия процес стойността преминава от средството за производство върху продукта само доколкото средството за производство заедно със своята самостойна потребителна стойност губи и своята разменна стойност. То предава на продукта само оная стойност, която губи като средство за производство. Но в това отношение различните материални фактори на трудовия процес се проявяват различно.

Каменните въглища, които се горят в машината, изчезват безследно, също и маслото, с което се смазва оста на колелото, и т. н. Боите и други спомагателни материали изчезват, но се проявяват в свойствата на продукта. Суровият материал образува субстанцията на продукта, но изменя своята форма. Така че суровият материал и спомагателните материали губят самостоятелната форма, с която са влезли в трудовия процес като потребителни стойности. Другояче стои работата със средствата на труда в собствения смисъл на думата. Един инструмент, една машина, едно фабрично здание, един съд и т. н. служат в трудовия процес само докогато могат да запазят своята първоначална форма и да продължават да участват в трудовия процес в същата форма, както досега. Както в течение на своя живот, т. е. в течение на трудовия процес, те и след своята смърт запазват по отношение на продукта своята самостоятелна форма. Труповете на машини, инструменти, работилници и т. н. продължават да съществуват отделно от продуктите, за чието образуване те са спомагали. Ако разгледаме целия период, в течение на който е служило едно такова средство на труда — от деня на неговото влизане в работилницата до деня на неговото захвърляне в бараката за непотребни вещи, — ще видим, че в течение на този период неговата потребителна стойност напълно е била погълната от труда и затова неговата разменна стойност напълно е преминала върху продукта. Ако напр. една предачна машина е завършила след 10 години своя живот, то през 10-годишния трудов процес цялата нейна стойност е преминала върху 10-годишния продукт. Така че жизненият период на средството на труда обхваща по-голям или по-малък брой от постоянно повтарящи се с негова помощ трудови процеси. И със средството на труда става същото, както и с човека. Всеки човек умира всекидневно с по 24 часа. Но нито на един човек не личи с колко дни той вече е умрял. Това обаче не пречи на осигурителните дружества да правят от средната продължителност на човешкия живот твърде правилни и, което е много по-съществено, твърде изгодни за себе си заключения. Така е и със средството на труда. От опит е известно колко време, средно взето, може да просъществува едно средство на труда, напр. известен вид машина. Да приемем, че потребителната ѝ стойност в трудовия процес трае само 6 дни. В такъв случай тя всеки работен ден губи средно по 1/6 от своята потребителна стойност и поради това предава 1/6 от своята стойност на всекидневния продукт. По такъв начин се пресмята износването на всички средства на труда, т. е. тяхната всекидневна загуба на потребителна стойност и съответното всекидневно предаване на тяхната стойност върху продукта.

Оттук се вижда напълно ясно, че едно средство за производство никога не предава на продукта повече стойност, отколкото то губи в трудовия процес чрез унищожението на своята собствена потребителна стойност. Ако то нямаше стойност, т. е. ако то самото не беше продукт на човешки труд, то не би предало никаква стойност на продукта. То би служило като създател на потребителна стойност, но не и като създател на разменна стойност. Такъв е случаят с всички средства за производство, които са дадени от природата и без съдействието на човека — земята, водата, вятъра, самородното желязо, дървото в самораслата гора и т. н.

Тук пред нас изпъква друго интересно явление. Нека стойността на дадена машина е напр. 1000 ф. ст. и нека тя се изхабява за 1000 дни. В този случай всекидневно 1/1000 от стойността на машината преминава от самата нея върху нейния всекидневен продукт. Но през това време цялата машина, макар и с отслабваща жизнена сила, продължава да функционира в трудовия процес. Оказва се, че един фактор на трудовия процес, едно средство за производство, изцяло влиза в трудовия процес, но само отчасти — в процеса на нарастване на стойността. Разликата между трудов процес и процес на нарастване на стойността се отразява тук върху техните материални фактори, тъй като едно и също средство за производство като елемент на трудовия процес изцяло влиза в производствения процес, а като елемент на създаване на стойност — само на части.²¹⁾

От друга страна, средството за производство може, обратно, изцяло да влезе в процеса на нарастване на стойността, макар и да влиза само отчасти в трудовия процес. Да приемем, че при изпридането на памука всекидневно от 115 фунта отпадат 15 фунта, които не образуват прежда, а само devil’s dust [дяволски прах, т. е. памучен прах]. Въпреки това ако този отпадък от 15% е нормален, ако той е неразделен от средната обработка на памука, стойността на тези 15 фунта памук, които не влизат в преждата, изцяло влиза в стойността на преждата, точно както и стойността на 100-те фунта, които съставят нейната субстанция. Потребителната стойност на 15-те фунта памук трябва да се превърне в прах, за да се направят 100 фунта прежда. Така че пропадането на този памук е производствено условие за производството на преждата. Тъкмо затуй той предава своята стойност на преждата. Това се отнася до всички отпадъци от трудовия процес поне доколкото тези отпадъци не образуват наново средства за производство и не образуват нови самостоятелни потребителни стойности. Така в големите машинни фабрики в Манчестър има планини от железни отпадъци, нарязани като талаш от циклопични машини; всяка вечер те в големи коли отиват от фабриката в железолеярната, за да се върнат на другата сутрин от железолеярната във фабриката като масивно желязо.

Средствата за производство пренасят стойност върху новата форма на продукта само доколкото във формата на своите предишни потребителни стойности губят стойност през време на трудовия процес. Максималната загуба на стойност, която те могат да понесат в трудовия процес, е очевидно ограничена от първоначалната величина на стойността, с която те са влезли в трудовия процес, т. е. от работното време, необходимо за тяхното собствено производство. Така че средствата за производство никога не могат да прибавят към продукта повече стойност, отколкото те притежават, независимо от трудовия процес, който обслужват. Колкото и полезен да е известен материал на труда, известна машина, известно средство за производство, все пак, ако то струва 150 ф. ст., да речем 500 работни дни, то никога не прибавя повече от 150 ф. ст. към целокупния продукт, за чието производство служи. Неговата стойност се определя не от трудовия процес, в който то влиза като средство за производство, а от трудовия процес, от който то е излязло като продукт. Вътре в трудовия процес то служи само като потребителна стойност, като нещо с полезни свойства, и затова не би предало на продукта никаква стойност, ако нямаше стойност преди влизането си в процеса²²⁾.

Докато производителният труд превръща средства за производство в елементи за образуване на нов продукт, с тяхната стойност става нещо като преселение на душата. Тя преминава от потребеното тяло в новосъздаденото тяло. Но това преселение на душата се извършва сякаш зад гърба на действителния труд. Работникът не може да прибавя нов труд, следователно не може и да създава нова стойност, без да запазва стари стойности, защото той винаги трябва да прибавя труда в определена полезна форма, а не може да го прибавя в полезна форма, ако не превръща продуктите в средство за производство на нов продукт и ако с това не пренася техните стойности върху новия продукт. Следователно да запазва стойност, като прибавя стойност — това е природен дар на действащата работна сила, на живия труд, природен дар, който нищо не струва на работника, но донася много нещо на капиталиста — донася му запазването на наличната стойност на капитала^22a). Докато работите вървят добре, капиталистът е твърде много погълнат в извличането на печалба, та не забелязва този безплатен дар на труда. Насилствените прекъсвания на трудовия процес, кризите, го карат осезателно да забележи този безплатен дар.²³⁾

Онова, което изобщо се потребява от средствата за производство, това е тяхната потребителна стойност, чрез чието потребяване трудът създава продукти. Тази тяхна стойност всъщност не се потребява²⁴⁾, затова не може да бъде и възпроизведена. Тя се запазва, но не поради някаква операция, която се извършва с нея самата в трудовия процес, а защото потребителната стойност, в която тя първоначално съществува, наистина изчезва само в друга потребителна стойност. Затова стойността на средствата за производство наново се появява в стойността на продукта, но, точно казано, тя не се възпроизвежда. Произвежда се само новата потребителна стойност, в която предишната разменна стойност наново се появява²⁵⁾.

Иначе стои работата със субективния фактор на трудовия процес, с действащата работна сила. Докато трудът в своята целесъобразна форма пренася върху продукта стойността на средствата за производство и я запазва в него, всеки момент от неговото движение създава допълнителна стойност, нова стойност. Да приемем, че производственият процес се прекъсва в онази точка, когато работникът е произвел еквивалента на стойността на своята собствена работна сила, напр. когато с шестчасовия си труд е прибавил стойност от 3 шилинга. Тази стойност представлява превес на стойността на продукта над ония нейни съставни части, които произхождат от стойността на средствата за производство. Този превес е единствената нова стойност, която е създадена вътре в този процес, единствената част от стойността на продукта, която е произведена чрез самия процес. Наистина, тя замества само парите, които капиталистът е авансирал при купуването на работната сила и които самият работник е изразходвал за средства за живот. По отношение на изразходваните 3 шилинга новата стойност от 3 шилинга изглежда само като възпроизводство. Но тя е действително възпроизведена, а не само привидно, както стойността на средствата за производство. Заместването на една стойност с друга тук става посредством създаването на нова стойност.

Но ние вече знаем, че трудовият процес продължава и отвъд онази точка, до която би бил възпроизведен и прибавен към предмета на труда само еквивалентът на стойността на работната сила. Вместо 6 часа, които са достатъчни за това, трудовият процес продължава напр. 12 часа. Така че работната сила със своето действие не само възпроизвежда своята собствена стойност, но произвежда и една добавъчна стойност. Тази принадена стойност образува превеса на стойността на продукта над стойността на елементите, които са потребени за образуването на продукта, т. е. над стойността на средствата за производство и на работната сила.

Като описахме различните роли, които играят разните фактори на трудовия процес при образуването на стойността на продукта, ние всъщност характеризирахме функциите на различните съставни части на капитала в неговия собствен процес на нарастване на стойността. Превесът на общата стойност на продукта над сбора от стойностите на образуващите го елементи е превес на нарасналия по стойност капитал над първоначално авансираната капиталова стойност. Средствата за производство, от една страна, и работната сила — от друга, са само различните форми на съществуване, които беше приела първоначалната стойност на капитала при събличане на паричната ѝ форма и превръщането ѝ във фактори на трудовия процес.

И така, онази част на капитала, която се превръща в средства за производство, т. е. в суров материал, спомагателни материали и средства на труда, не променя величината на своята стойност в производствения процес. Затова аз я наричам постоянна част на капитала, или по-накратко: постоянен капитал.

А онази част на капитала, която се превръща в работна сила, изменя в производствения процес своята стойност. Тя възпроизвежда своя собствен еквивалент и един превес свръх него, принадена стойност, която на свой ред може да се изменя, да бъде по-голяма или по-малка. От постоянна величина тази част на капитала постоянно се превръща в променлива. Затова аз я наричам променлива част на капитала, или по-кратко: променлив капитал. Същите съставни части на капитала, които от гледна точка на трудовия процес се различават като обективни и субективни фактори, ката средство за производство и работна сила — от гледна точка на процеса на нарастването на стойността се различават като постоянен капитал и променлив капитал.

Понятието за постоянния капитал в никой случай не изключва една революция в стойността на неговите съставни части. Да приемем, че един фунт памук днес струва 6 пенса и че поради слабата реколта на памука неговата цена утре ще се покачи на 1 шилинг. Старият памук, който продължава да се обработва, е купен на стойност 6 пенса, но сега прибавя към продукта една стойностна част от 1 шилинг. А вече изпреденият и може би вече намиращ се в обръщение на пазара във вид на прежда памук също така прибавя към продукта двойно повече от своята първоначална стойност. Но ясно е, че тези стойностни изменения не зависят от нарастването на стойността на памука в самия предачен процес. Ако старият памук не беше вече влязъл в трудовия процес, той сега би могъл да бъде продаден за 1 шилинг вместо за 6 пенса. И обратно, през колкото по-малко трудови процеси той е преминал, толкова по-сигурен е този резултат. Затова законът на спекулацията е такъв: при подобни революции в стойността да се спекулира със суровия материал в неговата най-малко обработена форма, т. е. по-скоро с преждата, отколкото с тъканта, и по-скоро със самия памук, отколкото с преждата. Изменението на стойността възниква тук в процеса, който произвежда памука, а не в процеса, в който памукът функционира като средство за производство и следователно като постоянен капитал. Наистина, стойността на една стока се определя от количеството на съдържащия се в нея труд, но самото това количество е обществено определено. Ако се е изменило времето, което е обществeно необходимо за нейното производство — а едно и също количество памук при неблагоприятни реколти представлява напр. по-голямо количество труд, отколкото при благоприятни, — то това оказва обратно действие върху старата стока, която винаги се взема само като отделен екземпляр от своя вид²⁶⁾, стойността на който винаги се определя от обществено необходимия, т. е. от необходимия при дадените обществени условия труд.

Както се изменя стойността на суровия материал, така може да се изменя и стойността на вече служещите в производствения процес средства на труда, стойността на машините и т. н., следователно и онази част от стойността, която част те предават на продукта. Ако напр. поради някакво ново изобретение машини от един и същ вид могат да бъдат възпроизведени с по-малък разход на труд, старите машини повече или по-малко се обезценяват и затова пренасят и съответно по-малка стойност върху продукта. Но и тук изменението на стойността става вън от производствения процес, в който машините функционират като средство за производство. В този процес те никога не предават повече стойност, отколкото притежават независимо от този процес.

Както едно изменение в стойността на средствата за производство, дори и когато действа обратно върху тях след тяхното влизане в процеса, не променя техния характер на постоянен капитал, така също и едно изменение в съотношението между постоянния и променливия капитал не засяга тяхното функционално различие. Напр. техническите условия на трудовия процес могат да бъдат преобразувани дотолкова, че там, където по-рано 10 работника с 10 евтини оръдия са преработвали сравнително малко количество, суров материал, сега 1 работник с една скъпа машина преработва стократно повече суров материал. В този случай постоянният капитал, т. е. стойностната маса на прилаганите средства за производство, би нараснал значително, а променливата част от капитала, авансирана за работна сила, би спаднала значително. Но това изменение засяга само съотношението между величините на постоянния и променливия капитал, т. е. съотношението, в което целият капитал се разпада на постоянна и променлива съставни части, но не засяга различието между постоянния и променливия капитал.

БЕЛЕЖКИ НА АВТОРА

20) „Трудът създава ново творение на мястото на унищоженото“. („An Essay on the Political Economy of Nations“, London, 1821, p.13).

21) Тук не става въпрос за поправките на средствата на труда, машините, постройките и т. н. Една машина, която се намира на поправка, функционира не като средство на труда, а като материал на труда. С нея не работят, а тя самата бива обработена, за да се отстранят дефектите в нейната потребителна стойност. Такива поправки ние с оглед на нашата задача винаги можем да смятаме за включени в труда, който е необходим за произвеждане на средството на труда. В текста става дума за такова износване, което никакъв лекар не може да излекува и което постепенно води към смърт, за „такъв вид износване, което не може да бъде поправяно от време на време и което напр. докарва ножа до такова състояние, че ножарят да каже за него: „Не си струва да му се туря ново острие.“ В текста видяхме, че напр. една машина влиза изцяло във всеки отделен трудов процес, но само отчасти в едновременния процес на нарастване на стойността. Въз основа на това можем да преценим следното смесване на понятия: „Рикардо говори за количеството труд, което машиностроителят е вложил в произвеждането на една машина за плетене на чорапи“, като такова, което се съдържа напр. в стойността на един чифт чорапи. „Но целият труд, който е произвел всеки отделен чифт чорапи... включва целия труд на машиностроителя, а не само част от него; защото една машина наистина прави много чифтове, но нито един от тези чифтове не може да бъде произведен без цялата машина.“ („Observations on certain verbal disputes in Political Economy, particularly relating to Value, and to Demand and Supply“, London, 1821, p. 54). Авторът, един необикновено самодоволен „wiseacre“ [умник], в своята обърканост, а поради това и в своята полемика е прав само в този смисъл, че нито Рикардо, нито някой друг икономист преди или след него не са разграничавали ясно двете страни на труда и затова още по-малко са анализирали тяхната различна роля при образуването на стойността.

22) Затова е лесно да се разбере безсмислицата на глупавия Ж. Б. Сей, който иска да изведе принадената стойност (лихвата, печалбата, рентата) от „Services ргоductifs“ [„производителните услуги“], които средствата за производство — земята, оръдията, обработените кожи и т. н. — оказват със своите потребителни стойности в трудовия процес. Господин Вилхелм Рошер, който току тъй не изпуска случай да зарегистрира черно на бяло своите ловки апологетични измислици, възклицава: „Ж. Б. Сей много правилно забелязва (Tratte, t. 1, ch. 4): „Стойността, произведена от една маслобойна, след като се приспаднат всички разноски, е нещо ново, съществено различно от труда, с който е била произведена самата маслобойна“. („Die Grundlagen der Nationalökonomie“, 3 Aufl., 1858, S. 82, бележката.) Много право! „Маслото“, което е произведено в маслобойната, е нещо твърде различно от труда, изразходван за постройката на маслобойната. Под „стойност“ г. Рошер разбира нещо като „масло“, тъй като „маслото“ има стойност, а тъй като в „природата“ се намира минерално масло, макар и сравнително не „твърде много“, то той прави несъмнено по този повод друга забележка: „Разменни стойности тя (природата!) почти никак не произвежда!“ (Пак там, стр. 79). На Рошеровата природа ѝ върви с разменната стойност, както на неразумната мома, която родила детенце, но то било „съвсем мъничко“. Същият „учен“ („savant sirieux“) забелязва по гореспоменатия повод още и това: „Школата на Рикардо свежда и капитала към понятието труд като „спестен труд“. Това е несполучливо (!), понеже (!) собственикът на капитала (!) все пак (!) направил повече (!), отколкото простото (?!) производство (?) и (??) запазване на същия (на кого?): именно (?!?) въздържането от собствени наслаждения, за което той напр. (!!!) иска лихва.“ (Пак там). Колко „сполучлив“ е този „анатомо-физиологичен метод“ на политическата икономия, който извежда „стойността" направо от простото „искане“!

22а) „Измежду всички оръдия в занаята на земеделеца човешкият труд... е онова, от което най-много зависи възстановяването на неговия капитал. Другите две — работният добитък и... каруците, плуговете, мотиките и т. н. — са нищо, ако няма известно количество от първото.“ (Edmund Burke, „Thoughts and Details on Scarcity, originally presented to the Right Hon. W. Pitt in the Month of November 1795“, edit London, 1800, p. 10).

23) B „Times“ от 25 ноември 1862 г. един фабрикант, чиято предачна фабрика са заети 800 работници и която поглъща седмично средно 150 бали остиндийски или около 130 бали американски памук, се оплаква пред публиката от разходите, които ежегодно му създава спирането на работата във фабриката. Той ги изчислява на 6030 ф. ст. Между тези непроизводителни разходи се намират много пера, които тук не ни интересуват, като поземлена рента, данъци, осигурителни премии, заплати на годишно ангажирани работници, директор, книговодители, инженери и т. н. Но след това той прибавя 150 ф. ст. за въглища, за да се затопля от време на време фабриката и понякога да се поставя в движение парната машина, а освен това и заплатите на временни работници, които от време на време поддържат машините в изправност“. И, най-сетне, 1200 ф. ст. за износване на машините, тъй като „атмосферните влияния и природният закон за разрухата не прекъсват своето действие поради това, че парната машина е престанала да се върти“. Той изрична отбелязва, че тази сума от 1200 ф. ст. е пресметната толкова ниско, защото машините били вече доста изхабени.

24) „Производително потребление: когато потреблението на една стока съставя част от производствения процес... В тези случаи няма потребление на стойността.“ (S. Р. Newman, цит. съч., стр. 296).

25) В един северноамерикански наръчник, който е претърпял може би 20 издания, четем: „Няма значение в каква форма капиталът се появява наново.“ След едно словоохотливо изброяване на всички възможни производствени елементи, чиято стойност отново се появява в продукта, накрая се казва: „Различните видове храна, дрехи и жилище, необходими за съществуването и удобствата на човека, също претърпяват промени. Те се изразходват от време на време и тяхната стойност се появява отново в новата сила, която те дават на неговото тяло и дух, и по този начин образува нов капитал, който отново се употребява в производствения процес.“ (F. Wayland, цит. съч., стр. 31, 32). Като оставим настрана всички други странни неща, ще отбележим, че не е напр. цената на хляба, която отново се появява в подновената сила, а неговите хранителни субстанции. А това, което се появява отново като стойност на силата, не са средствата за живот, а тяхната стойност. Същите средства за живот, ако струват наполовина по-евтино, пак произвеждат също толкова мускули, кости и т. н., накъсо — същата сила, но не сила на същата стойност. Това превръщане на „стойност“ в „сила“ и цялата тази фарисейска неопределеност прикриват впрочем съвсем напразния опит да се изкалъпи принадена стойност само въз основа на новото появяване на авансирани стойности.

26) „Всички продукти от един вид образуват всъщност само обща маса, чиято цена се определя общо и без оглед на особените условия.“ (Le Trosne, цит. съч., стр. 893).