Към съдържанието на „Гражданската война във Франция“
ГРАЖДАНСКАТА ВОЙНА ВЪВ ФРАНЦИЯ
ПРИЛОЖЕНИЯ
I.
„Колоната от арестанти се спря на авеню Урих и се строи по четирима или петима в редица на тротоара с лице към улицата. Генерал маркиз дьо Галифе и неговият щаб слязоха от конете и направиха преглед на строя, като започнаха от лявото крило. Генералът вървеше бавно и оглеждайки редиците, се спираше ту тук, ту там, като докосваше някого по рамото или пък му кимваше да излезе напред от задните редици. Избраните по такъв начин, в повечето случаи без каквито и да било по-нататъшни разговори, отиваха до средата на улицата, където скоро образуваха малка отделна колона... Очевидно беше, че тук имаше достатъчно простор за грешки. Един офицер на кон обърна вниманието на генерала върху мъж и жена, че били виновни за някакво си особено престъпление. Жената, като изтича от редиците, падна на колене и с протегнати напред ръце енергично уверяваше, че е невинна. Генералът изчака малко и с напълно спокоен израз на лицето и безучастно каза: „Мадам, аз съм бил във всички театри в Париж, не си струва труда да играете комедии (се n'est pas la peine de jouer la comédie)“... В този ден съвсем не беше добре за оня, който беше забележимо по-висок, по-нечист, по-чист, по-възрастен или по-грозен от своите съседи. Особено ме порази един мъж, който явно дължеше своето бързо освобождаване от тази грешна земя само на своя смачкан нос... След като по този начин бяха избрани над стотина души и за разстрелването им бе отделен един отряд, останалата колона отмина напред, като остави другите назад. Няколко минути след това зад нас започна стрелбата, която с малки прекъсвания продължи над четвърт час. Екзекутираха онези набързо осъдени нещастници.“ (Парижки кореспондент на „Daily News“ от 8 юни.)
Този Галифе, „сутеньор на своята жена, която беше прословута с безсрамното демонстриране на своето тяло по оргиите на Втората империя“, през време на войната беше известен под името на френския „прапоршчик Пистол“.
„„Temps“ - предпазлив и съвсем несензационен вестник - описва една страхотна история за недоубити хора, погребани живи. Голям брой от тях са били погребани на площада при Сен-Жак-ла-Бушри, някои - само леко покрити с пръст. През деня уличният шум заглушавал всичко, но сред нощната тишина обитателите на околните къщи се събуждали от далечно стенание, а на сутринта виждали да се подава изпод земята по някой свит юмрук. Вследствие на това било заповядано да се изровят труповете... Ни най-малко не се съмнявам, че мнозина ранени са били заровени живи. За едни случай мога да гарантирам. Когато Брюнел и неговата любима бяха застреляни на 24 май в двора на една къща на Вандомския площад, те лежаха там чак до 27 след обед. Когато най-после дойдоха да дигнат труповете, намериха жената още жива и я откараха в един превързочен пункт. Макар и улучена от четири куршума, тя сега е вън от опасност. (Парижки кореспондент на „Evening Standard“[253] от 8 юни.)
II
Следното писмо бе публикувано в лондонския „Times“ oт 13 юни[254]:
ДО РЕДАКТОРА НА „TIMES“
Уважаеми господине!
На 6 юни 1871 г. Жул Фавър разпрати циркуляр до всички европейски държави, в който ги призоваваше на борба с Международната работническа асоциация за нейното унищожение. За характеризиране на този документ са достатъчни само няколко бележки.
Още в увода на нашия устав се изтъква, че Интернационалът беше основан „на 28 септември 1864 г. на публично събрание в Сент-Мартинс-хол, Лонг-Ейкър в Лондон“[255]. По причини, най-добре известни на самия него, Жул Фавър променя датата на неговото възникване преди 1862 г.
За да разясни нашите принципи, той се залавя да цитира „неговия“ (на Интернационала) „позив от 25 март 1869 г.“. Но какво цитира той всъщност? - Позива на едно дружество, което съвсем не е Интернационалът. Към подобен род маневри той прибягна още като доста млад адвокат, при защитата на парижкия вестник „National“ срещу обвинението в клевета, възбудено против него от Кабе. Тогава той твърдеше, че чете цитати от брошурите на Кабе, а всъщност четеше прибавените от самия него изречения. Тази измама бе разкрита още на съдебното заседание и ако не беше снизходителността на Кабе, Жул Фавър щеше да бъде наказан с изключване от парижката адвокатска корпорация. От всички документи, които Жул Фавър цитира като документи на Интернационала, нито един не принадлежи на Интернационала. Така например той заявява:
„Алиансът се обявява за атеистичен, както заявява Генералният съвет, учреден в Лондон през юли 1869 г.“
Генералният съвет никога не е издавал такъв документ. Напротив, той публикува документ[256], който обявяваше за недействителен същия този устав на Алианса - L'Alliance de la Démocratie Socialiste*30 в Женева, - който Жул Фавър и цитира.
В целия този циркуляр, привидно насочен отчасти и против империята, Жул Фавър само повтаря ония полицейски измислици на бонапартистките прокурори, които бяха опровергани дори и пред съда на самата империя.
Известно е, че в своите две възвания (от юли и септември миналата година) за последната война*31 Генералният съвет на Интернационала разобличи завоевателните планове на Прусия спрямо Франция. По-късно г. Ретленжер, личен секретар на Жул Фавър, се обръщаше, разбира се, напразно към някои членове на Генералния съвет с молба съветът да се обяви демонстративно против Бисмарк, в подкрепа на правителството на националната отбрана; при това особено ги молили да не споменават за републиката. Приготовления за демонстрация предвид очакваното пристигане на Жул Фавър в Лондон бяха направени - без съмнение с най-добри намерения, - но против желанието на Генералния съвет, който в своето възвание от 9 септември определено предупреждаваше парижките работници относно Жул Фавър и неговите колеги.
Какво би казал същият този Жул Фавър, ако Генералният съвет на Интернационала се обърне от своя страна с циркуляр за Жул Фавър към всички европейски правителства, предлагайки на тяхното специално внимание документите, публикувани в Париж от покойния г. Милиер?
Оставам, уважаеми господине, Ваш покорен слуга,
Джон Хейлз
секретар на Генералния съвет
на Международната работническа асоциация
266, Хай Холбърн, Лондон,
Уестърн Сентръл, 12 юни
В статията „Международната асоциация и нейните цели“ лондонският „Spectator“[257] (от 24 юни) като благочестив доносчик цитира може би още по-авторитетно, отколкото бе направил това Жул Фавър, заедно с други също такива измишльотини споменатия документ на Алианса като произведение на Интернационала. Той го отпечата единадесет дни, след като горното опровержение бе публикувано в „Times“. Това не ни учудва. Още Фридрих Велики е казал, че от всички йезуити най-лоши са протестантските.
- КРАЙ -
БЕЛЕЖКИ
*30 - Алианса на социалистическата демокрация. Ред.
*31 - Виж настоящия том, стр. 3-8, 272-280. Ред.
[253] «The Evening Standard» («Вечерно знаме») - вечерно издание на вестник «Standard» (виж бележка 40); излизал в Лондон през 1857-1905 г.
[254] Написаното от Маркс и Енгелс заявление на Генералния съвет на Интернационала по повод на циркуляра на Жул Фавър от 6 юни 1871 г. било включено във второто и третото английско издание на «Гражданската война във Франция» и в немските издания от 1871, 1876 и 1891 г. Заявлението било отпечатано и в редица вестници като самостоятелна публикация (виж настоящия том, стр. 371-372.)
[255] Виж настоящото издание, т. 16, стр. 15.
[256] Има се предвид написаното от Маркс циркулярно писмо «Международната работническа асоциация и Алиансът на социалистическата демокрация» (виж настоящото издание, т. 16, стр. 356-358).
[257] «The Spectator» («Зрител») - английски седмичник с либерална насока, излиза в Лондон от 1828 г.