Съдържание. „Светото семейство“
Светото семейство,
или критика на критическата критика[1]ПРЕДГОВОР
В Германия реалният хуманизъм няма по-опасен враг от спиритуализма, или спекулативния идеализъм, който на мястото на действителния индивидуален човек поставя „самосъзнанието“, или „духа“, и заедно с евангелиста учи: „Духът е животворящ, а плътта е немощна.“ От само себе си се разбира, че този безплътен дух притежава духовни, умствени сили само във въображението си. Онова в Бауеровата критика, против което ние водим борба, е именно карикатурно възпроизвеждащата се спекулация. Ние виждаме в нея най-завършения израз на християнско-германския принцип, който прави своя последен опит да се утвърди посредством превръщането на самата „критика“ в трансцендентна сила.
Нашето изложение е посветено предимно на „Allgemeine Literatur-Zeitung“[2] на Бруно Бауер - ние имахме първите му осем броя - защото в него Бауеровата критика и заедно с нея цялата безсмислица на немската спекулация въобще са достигнали своята най-висока точка. Критическата критика (критиката, давана в „Literatur-Zeitung“) е толкова по-поучителна, колкото повече довежда до явна комедия изопачаването на действителността чрез философията. - За пример могат да служат Фаухер и Шелига. - „Literatur-Zeitung“ поднася такъв материал, въз основа на чийто разбор може да се помогне и на по-широката публика да си изясни илюзиите на спекулативната философия. Това е и целта на нашата работа.
Нашият начин на излагане на предмета е обусловен естествено от характера на самия предмет. Критическата критика стои във всяко отношение под равнището, което немското теоретическо развитие е вече достигнало. Ето защо, ако ние не влизаме тук в по-нататъшно обсъждане на самото това развитие, за оправдание ни служи естеството на занимаващия ни предмет.
Нещо повече: критическата критика ни принуждава просто да ѝ противопоставяме добитите вече резултати като такива.
Ето защо освен в предлагания полемичен труд в самостоятелни произведения ние ще изложим - разбира се, всеки от нас поотделно - нашите положителни възгледи и с това нашето положително гледище по отношение на най-новите философски и социални доктрини.
Париж, септември 1844 г.
Енгелс, Маркс
БЕЛЕЖКИ
[1] Светото семейство, или Критика на критическата критика. Против Бруно Бауер и компания е първото съвместно произведение на К. Маркс и Ф. Енгелс. Този труд, написан през септември-ноември 1844 г., излиза през февруари 1845 г. във Франкфурт на Майн.
„Светото семейство“ е шеговито прозвище на братя Бауер и техните последователи, които се групират около „Allgemeine Literatur-Zeitung* ( „Всеобщ литературен вестник“). Излизайки против братя Бауер и другите младохегелианци (или левохегелианци), Маркс и Енгелс критикуват същевременно и идеалистическата философия на самия Хегел.
Дълбоки разногласия с младохегелианците проличават у Маркс още през лятото на 1842 г., когато в Берлин се образува кръжокът на така наречените „Свободни“. След като през октомври 1842 г. става редактор на „Rheinische Zeitung“ ( „Рейнски вестник“), в който сътрудничат и някои берлински младохегелианци, Маркс се възпротивява на публикуването във вестника на безсъдържателни, претенциозни статии, които изхождат от кръжока на „Свободните“, откъснат от действителния живот и погълнат от абстрактни философски спорове. През двете години, изминали след скъсването на Маркс със „Свободните“, теоретическите и политическите разногласия между Маркс и Енгелс, от една страна, и младохегелианците от друга, придобиват много дълбок, непримирим характер. Това се обяснява не само с преминаването на Маркс и Енгелс от идеализма към материализма и от революционния демократизъм към комунизма, но и с еволюцията, която преминават през това време братя Бауер и техните съмишленици. Върху страниците на „Allgemeine Literatur-Zeitung“ Бауер и неговата група се отричат от „радикализма на 1842 г.“ и от „Rheinische Zeitung“ като най-ярко негово изражение; те стигат до най-пошъл, вулгарен субективен идеализъм - до пропагандиране на „теорията“, според която само избраните личности, носителите на „духа“, на „чистата критика“ са творци на историята, а масата, народът служел само като инертен материал, като баласт в историческия процес.
На разобличаването на тези вредни, реакционни идеи и на защитата на своите нови, материалистически и комунистически възгледи Маркс и Енгелс решават да посветят първия си съвместен труд.
През време на десетдневното престояване на Енгелс в Париж е разработен планът на книгата, наречен отначало „Критика на критическата критика.
Против Бруно Бауер и компания“, разпределят нейните раздели и написват „Предговорът“. Енгелс написва своите раздели, преди още да отпътува от Париж. Маркс, на когото се пада по-голямата част от книгата, продължава да работи над нея до края на ноември 1844 година; при това той значително увеличава набелязания обем на книгата, като използва за написаните от него раздели част от икономическо-философските ръкописи, над които е работил през пролетта и лятото на 1844 г., както и своите изследвания по историята на френската буржоазна революция от края на XVIII в. и редица свои извадки и конспекти. В процеса на печатането на книгата Маркс допълва заглавието с думите: „Светото семейство“. В съдържанието на книгата е посочено кои раздели са написани от Маркс и кои от Енгелс (виж съдържанието на настоящия том стр.630-632), Обстоятелството, че обемът на книгата, при малкия формат е надминал 20 коли, я избавя, съгласно съществуващите тогава в редица германски държави правила, от предварителна цензура.
[2] „Allgemeine Literatur-Zeitung“ ( „Всеобщ литературен вестник“) - месечно немско списание, издавано от младохегелианеца Б. Бауер в Шарлотенбург от декември 1843 до октомври 1844 г.