Карл Маркс. „Към критиката на политическата икономия“
КНИГА ПЪРВА. ЗА КАПИТАЛА
РАЗДЕЛ ПЪРВИ: КАПИТАЛЪТ ИЗОБЩОГлава втора
Парите, или простото обръщение
2. Средство за обръщение
След като стоката в процеса на формирането на цената е получила своята годна за обръщение форма, а златото - своя паричен характер, обръщението едновременно ще представя и разрешава противоречията, които включва разменния процес на стоките. Действителната размяна на стоките, т.е. обществения обмен на веществата, се извършва като промяна на форми, при която се разкрива двояката природа на стоката като потребителна стойност и разменна стойност, но заедно с това промяната на нейната собствена форма, кристализира в определени форми на парите. Описанието на тази промяна на форми е описанието на обръщението. Както видяхме, че стоката е само тогава развита разменна стойност, когато има за предпоставка един свят от стоки, а оттам и действително развито разделение на труда, така и обръщението има за предпоставка всестранни разменни актове и непрекъснатия поток на тяхното възобновяване. Втората предпоставка е, че стоките влизат в процеса на обръщението като определени по цени стоки или се явяват една за друга в същия процес като двояки съществования: реално като потребителни стойности, идеално - в цената - като разменни стойности.
В най-оживените лондонски улици се притискат магазин до магазин, а зад техните кухи стъклени очи излагат великолепието си всички богатства на света: индийски шалове, американски револвери, китайски порцелан, парижки корсети, руски кожи и тропически подправки, но всички тези неща, жадни да видят света, носят на челото си фатални бели книжни етикети, на които са гравирани арабски цифри с лаконични знаци £, sh., d.*74. Това е картината на стоките, които се явяват в процеса на обръщението.
a) Метаморфоза на стоките
Разгледан по-отблизо, процесът на обръщението има две различни форми на кръгообръщение. Ако означим стоката със С, а парите с П, можем да изразим тези две форми така:
С – П – С
П – С – П
В този раздел ще се занимаем изключително с първата форма, или с непосредствената форма на стоковото обръщение.
Кръгообръщението С - П - С се разлага на движението С - П, размяна на стока срещу пари, или продажба; на противоположното движение П - С, размяна на пари срещу стока, или покупка, и на единството на двете движения С - П - С, размяна на стока срещу пари, с цел да се разменят парите срещу стока, или продажба за покупка. Обаче като резултат, в който угасва самият процес, се явява С - С, размяна на стока срещу стока - действителната обмяна на веществата.
Ако вземем за изходна точка първата стока, С - П - С представлява нейното превръщане в злато и нейното обратно превръщане от злато в стока, или движение, в което стоката съществува първоначално като отделна потребителна стойност, после отхвърля това съществуване, придобива съществуване като разменна стойност, или всеобщ еквивалент, откъснато от всякаква връзка с нейното природно битие, след което отхвърля и него и най-после остава като действителна потребителна стойност за отделни потребности. В тази последна форма тя преминава от обръщението в консумацията. Ето защо целостта на обръщението С - П - С е преди всичко цялата редица от метаморфози, през които преминава всяка отделна стока, за да стане непосредствена потребителна стойност за своя притежател. Първата метаморфоза се извършва в първата половина на обръщението С - П, втората - във втората половина П - С, а цялото обръщение образува cirriculum vitae*75 на стоката. Но обръщението С - П - С е само цялостната метаморфоза на една отделна стока, като едновременно с това е сбор от определени едностранни метаморфози на други стоки, защото всяка метаморфоза на първата стока е нейното превръщане в друга стока, следователно превръщане на другата стока в нея, следователно двустранно превръщане, което се извършва в един и същ стадии на обръщението. Ние трябва най-напред да разгледаме изолирано всеки един от двата разменни процеса, на които се разпада обръщението С - П - С.
С - П, или продажба: С, стоката, влиза в процеса на обръщението не само като отделна потребителна стойност, например като един тон желязо, но и като потребителна стойност с определена цена, да кажем 3 ф. ст. 17 шил и 10/4 п., или една унция злато. Тази цена, докато, от една страна, е експонент на съдържащото се в желязото количество работно време, т.е. на величината на неговата стойност, изразява едновременно с това и благочестивото желание на желязото да стане злато, т.е да придаде на съдържащото се в самото него работно време формата на всеобщото обществено работно време. Ако това преминаване от една субстанция в друга не успее, тонът желязо не само престава да бъде стока, но и продукт, защото то е стока само защото не е потребителна стойност на своя притежател, или трудът на последния е действителен труд само като полезен труд за други, а за него е полезен само като абстрактен всеобщ труд. Ето защо задачата на желязото или на неговия притежател е да намери в стоковия свят онзи пункт, където желязото привлича златото. Но тази трудност, това salto mortale*76 на стоката е преодоляно, щом продажбата действително се извърши, както се приема тук при анализа на простото обръщение. Щом тонът желязо чрез своето отчуждаване, т.е. преминаване от ръцете, в които той е непотребителна стойност, в ръцете, в които е потребителна стойност, се осъществи като потребителна стойност, той реализира едновременно с това и своята цена и от само представлявано злато става истинско злато. На мястото на наименованието една унция злато, или 3 ф. ст. 17 шил. и 10/4 п., е застанала сега една унция действително злато, а тонът желязо е отстъпил. Посредством продажбата С - П се превръща в реално злато не само стоката, която в своята цена е била идеално превърната в злато, но посредством същия процес и златото, което като мярка на стойностите е било само идеални пари и фактически е фигурирало само като парично наименование на самите стоки, се превръща в действителни пари*77. Също както то идеално е станало всеобщ еквивалент, защото всички стоки са измервали в него своите стойности, така и сега като продукт на всестранното отчуждаване на стоките срещу него - а продажбата П - С е процесът на това всеобщо отчуждаване - то се превръща в абсолютно отчуждаема стока, в реални пари. Но златото става в продажбата реални пари само защото разменните стойности на стоките са били в своите цени вече идеално злато.
Както при продажбата С - П, така и при покупката П - С противостоят една на друга две стоки, единства от разменна стойност и потребителна стойност, обаче в стоката нейната разменна стойност съществува само идеално като цена, докато в златото, макар че то самото е действителна потребителна стойност, потребителната му стойност съществува само като носител на разменната стойност и затова - само като формална потребителна стойност, без да е отнесена към някаква действителна индивидуално потребност. Следователно противоположността между потребителната стойност и разменната стойност се разпределя полярно между двата крайни члена С - П, тъй че стоката е спрямо златото такава потребителна стойност, която тепърва трябва да реализира в злато своята идеална разменна стойност - своята цена, докато златото е спрямо стоката такава разменна стойност, която материализира тепърва в стоката своята формална потребителна стойност. Само чрез това удвояване на стоката, на стока и злато, и чрез също тъй двойното и противоположно отнасяне, при което всеки краен член е идеално това, което е реално противоположният му член, и е реално това, което противоположният член е идеално, следователно само чрез представяне на стоките като двустранни полярни противоположности се разрешават противоречията, съдържащи се в процеса на тяхната размяна.
Досега ние разглеждахме С - П като продажба, като превръщане на стока в пари. Но ако погледнем от страната на другия краен член, същият процес се явява по-скоро като П - С, като покупка, като превръщане на пари в стока. По необходимост продажбата е в същото време и своята противоположност, покупка - едното, ако се погледне на процеса от едната страна, и другото, ако се погледне на същия от другата страна. С други думи, процесът се различава в действителност само по това, че при С - П инициативата изхожда от крайния член на стоката, или от продавача, а при П - С тя изхожда от крайния член на парите, или от купувача. Следователно, като представяме първата метаморфоза на стоката, нейното превръщане в пари като резултат от изминаването на първия стадий на обръщението С - П, ние същевременно приемаме, че друга стока се е превърнала вече в пари и следователно се намира вече във втория стадий на обръщението П - С. Така ние попадаме в един порочен кръг на предпоставки. Самото обръщение е този порочен кръг. Ако не разглеждаме вече П в С - П вече като метаморфоза на някоя друга стока, ние изваждаме акта на размяната от процеса на обръщението. Но извън този процес изчезва формата С - П и една срещу друга остават вече само две различни С, да речем желязо и злато, чиято размяна не е отделен акт на обръщението, а акт на пряката разменна търговия. На мястото на своето производство златото е стока, както и всяка друга стока. Неговата относителна стойност, както и тази на желязото или на всяка друга стока, се изразява тук в онези количества, в които те взаимно се разменят. Но в процеса на обръщението тази операция е вече приета като предпоставка; неговата собствена стойност е вече дадена в цените на стоките. Затова нищо не може да бъде по-погрешно от представата, че е процеса на обръщението златото и стоката встъпват в отношението на пряката разменна търговия и че следователно тяхната относителна стойност се установява чрез тяхната размяна като прости стоки. Ако изглежда, че в процеса на обръщението златото се разменя срещу стоките просто като стока, тази привидност произлиза просто оттам, че в цените определено количество стока е вече приравнено към определено количество злато, т.е. че вече е отнесено към златото като към пари, като към всеобщ еквивалент, и поради това е непосредствено разменимо с него. Доколкото цената на една стока се реализира в злато, стоката се разменя срещу златото като стока, като отделна материализация на работното време, но доколкото в злато се реализира нейната цена, стоката се разменя срещу златото не вече като стока, а като пари, т.е. тя се разменя срещу златото като всеобща материализация на работното време. Но и в двете тези отношения количеството злато, срещу което се разменя стоката в процеса на обръщението, не се определя от размяната, а, напротив, размяната се определя от цената на стоката, т.е. - от нейната разменна стойност, оценена в злато.*78
В процеса на обръщението златото се явява в ръцете на всеки като резултат от продажбата С - П. Но тъй като С - П, продажбата, е същевременно и П - С, покупката, явно е, че докато С, стоката, от която започва процесът, извършва своята първа метаморфоза, другата стока, която ѝ противостои като краен член П, извършва своята втора метаморфоза и следователно преминава през втората половина на обръщението, докато първата стока се намира още в първата половина на своя път.
Като резултат от първия процес на обръщението, на продажбата, се получава изходната точка на втория процес, парите. На мястото на стоката в нейната първоначална форма е застанал нейният златен еквивалент. Този резултат може да образува на първо време точка на покой, тъй като стоката, в тази нейна втора форма, притежава трайно съществуване. Стоката, която в ръцете на своя притежател не беше потребителна стойност, е сега във винаги използваема форма, тъй като е винаги разменяема, и от обстоятелствата зависи кога и в коя точка на повърхността на стоковия свят тя пак ще влезе в обръщението. Нейната фаза на златен пашкул образува самостоятелен период в нейния живот, в който тя може да остане по-късо или по-дълго време. Докато в разменната търговия размяната на една отделна потребителна стойност е непосредствено свързана с размяната на друга отделна потребителна стойност, тук общия характер на създаващия разменна стойност труд се проявява в отделянето и в безразличното разпадане на актовете на покупката и продажбата.
П - С, покупката, е обратното движение на С - П, а едновременно с това - втората, или заключителната метаморфоза на стоката. Като злато, или в нейното съществуване на всеобщ еквивалент, стоката може непосредствено да бъде представена в потребителните стойности на всички други стоки, които в своите цени се стремят към златото като към своя отвъден живот, но заедно с това посочват височината на нотата, в която то трябва да звънне, за да скочат техните тела - потребителните стойности - на страната на парите, а душата им - разменната стойност - да скочи в самото злато. Всеобщият продукт на отчуждаването на стоките е абсолютно отчуждаемата стока. Не съществува вече качествено, а само количествено ограничение за превръщането на златото в стока, ограничението на неговото собствено количество, или величаната на неговата стойност. „Всичко може да се купи със сухи пари.“ Докато в движението С - П стоката чрез отчуждаването ѝ като потребителна стойност реализира своята собствена цена и потребителната стойност на чуждите пари, в движението П - С тя реализира чрез отчуждаването ѝ като разменна стойност своята собствена потребителна стойност и цената на другата стока. Ако посредством реализирането на своята цена стоката едновременно превръща и златото в действителни пари, тя посредством обратното си превръщане превръща златото в своето собствено самоизчезващо парично битие. Тъй като стоковото обръщение има да предпоставка развито разделение на труда, следователно многостранност на потребностите на отделния индивид, обратно пропорционална на едностранността на неговия продукт, покупката П - С ту ще се представи като уравнение с един стоков еквивалент, ту ще се раздроби в редица стокови еквиваленти, определена от кръга на потребностите на купувача и от величината на неговата парична сума. Както продажбата е едновременно и покупка, така и покупката е едновременно и продажба, П - С е едновременно и С - П, обаче тук, инициативата принадлежи на златото или на купувача.
Ако се върнем сега към цялостното обръщение С - П - С, ще се окаже, че в него една стока преминава през цяла редица свои метаморфози. Но в същото време, докато тя започва първата половина на обръщението и извършва първата метаморфоза, друга една стока влиза във втората половина на обръщението, извършва своята втора метаморфоза и излиза от обръщението, и обратно - първата стока влиза във втората половина на обръщението, извършва своята втора метаморфоза и излиза от обръщението, докато в същото време една трета стока влиза в обръщението, преминава първата половина на своя път и извършва първата метаморфоза. Следователно цялостното обръщение С - П - С като цялостна метаморфоза на една стока е винаги едновременно и краят на цялостната метаморфоза на една друга стока, и началото на цялостната метаморфоза на една трета стока, т.е. една редица без начало и край. Нека за по-голяма прегледност, за да можем да различаваме стоките да обозначим по различен начин С в двата крайни члена, например С' - П - С". Всъщност първото звено С' - П има за предпоставка, че П е резултат на едно друго С - П, следователно самото то е само последното от С - П - С', докато пък второто звено П - С" в своя резултат е С" - П, следователно се представя само като първо звено от С" - П - С'", и т.н. По-нататък се оказва, че последното звено П - С, макар П да е резултат само на една продажба, може да се представи като (П – С‘) + (П - С") + (П - С'") и т.н., следователно може да се раздели на маса покупки, т.е на маса продажби, т.е. на маса първи звена от нови цялостни метаморфози на стоки. Тъй че ако цялостната метаморфоза на една отделна стока се представя не само като звено на една верига от метаморфози без начало и без край, но и като звено на много такива вериги, процесът на обръщението на стоковия свят се представя - тъй като всяка отделна стока минава през обръщението С - П - С - като безкрайно сложна плетеница от вериги на това движение, което постоянно завършва и постоянно започва отново в безкрайно много различни точки. Обаче едновременно с това всяка отделна покупка или продажба съществува като безразличен и изолиран акт, чийто допълнящ акт може да бъде отделен от него по време и пространство и затова не е длъжен да се присъедини непосредствено към него като негово продължение. Тъй като всеки отделен циркулационен процес С - П или П - С образува - като превръщане на една стока в потребителна стойност, а на друга стока в пари, като първи и втори стадий на обръщението - в две направления самостоятелна точка на покой, а, от друга страна, всички стоки започват своята втора метаморфоза и заемат отправната точка на втората половина на обръщението в общата за тях форма на всеобщия еквивалент, т.е. на златото, в действителното обръщение едно произволно П - С се нарежда до едно произволно С - П, втората глава от житието на една стока до първата глава от житието на друга стока. Например А продава желязо за 2 ф. ст., следователно извършва С - П, или първата метаморфоза на стоката желязо, но отлага покупката за по-късно време. В същото време Б, който преди 14 дни е продал 2 квартера пшеница за 6 ф. ст., купува със същите 6 ф. ст. сако и панталон от „Мозес и син“, следователно извършва П - С, или втората метаморфоза на стоката пшеница. Тези два акта: П - С и С - П се явяват тук само като звена на една верига, защото в П, в златото, всяка стока изглежда като всяка друга и защото по златото не се познава дали е метаморфозирано желязо или метаморфозирана пшеница. Следователно С - П - С се представя в действителния циркулационен процес като безкрайно случайна успоредност и последователност на пъстро разхвърляни звена на различни цялостни метаморфози. По този начин действителния процес на обръщение се явява не като цялостна метаморфоза на стоката, не като нейно движение през противоположни фази, а като прост агрегат от множество покупки и продажби, произтичащи случайно едновременно или последователно. По този начин е заличена определеността по форма на процеса, и то толкова повече, че всеки отделен акт на обръщението, например продажбата, е в същото време и своята противоположност, покупка, и обратно. От друга страна процесът на обръщението е движение на метаморфозите на стоковия свят и затова трябва да отрази това движение и в своето цялостно движение. Как той го отразява, ще разгледаме в следващия раздел. Тук нека отбележим още само, че в С - П - С двата крайни члена С по формата си не се намират в еднакво отношение спрямо П. Първото С се отнася като отделна стока към парите като всеобща стока, докато парите като всеобща стока се отнасят към второто С като към единична стока. По тази причина С - П - С може абстрактно-логически да се сведе до заключителната форма О - В - Е, при която Отделността образува първи краен член, Всеобщността - свързващия среден член и Единичността - последния краен член.
Притежателите на стоки са влезли в процеса на обръщението просто като пазители на стоки. В този процес те се противопоставят един на друг, в противоположната форма на купувачи и продавачи, единият във вид на персонифицирана буца захар, а другият във вид на персонифицирано злато. Щом буцата захар се превърне в злато, продавачът се превръща в купувач. Следователно тези определени социални характери не произлизат в никой случай от човешката индивидуалност изобщо, а от разменните отношения между хората, които произвеждат своите продукти в определена форма на стока. В отношението между продавача и купувача толкова малко са изразени чисто индивидуални отношения, че двамата могат да влязат в това отношение само доколкото техния индивидуален труд е отречен, т.е. доколкото става пари като не индивидуален труд. Ето защо колкото глупаво е да се схващат тези икономически буржоазни характери на продавач и купувач като вечни обществени форми на човешката индивидуалност, толкова погрешно е да бъдат облети в сълзи като премахване на индивидуалността*79. Те са необходимо изображение на индивидуалността върху основата на определена степен на обществения производствен процес. При това в противоположност между продавач и купувач антагонистичната природа на буржоазното общество се изразява още толкова повърхностно и формално, че тази противоположност принадлежи на предбуржоазни форми, тъй като тя изисква само индивидите да се отнасят един към друг като притежатели на стоки.
Ако разгледаме сега резултатите от С - П - С, той се свежда до обмена на веществата С - С. Разменена е стока срещу стока, потребителна стойност срещу потребителна стойност, а превръщането на стоката в пари, или стоката като пари, служи само за опосредстване на този обмен на веществата. По този начин парите се явяват само като средство за размяна на стоките, но не като средство за размяна изобщо, а средство за размяна, характеризирано чрез процеса на обръщението, т.е. средство за обръщение.*80
От обстоятелството, че процесът на стоковото обръщение угасва в С - С и поради това изглежда да е само разменна търговия, извършена при посредничеството на парите, или че изобщо С - П - С не само се разпада на два изолирани процеса, но заедно с това изразява и тяхното подвижно единство, да се прави заключение, че съществува само единството, а не и разделението между покупката и продажбата, е начин на мислене, чието критикуване спада към логиката, но не и към икономиката. Както разделението между покупка и продажба в процеса на размяната взривява местните първобитни, традиционно-смирени и добродушно-глупави прегради на обществения обмен на веществата, така то е и всеобщата форма на разкъсване на принадлежащите един към друг негови моменти и на тяхното противопоставяне един на друг, с една дума, то е общата възможност на търговските кризи, обаче само защото противоположността между стока и пари е абстрактна и всеобща форма на всички противоположности, съдържащи се в буржоазния труд. Ето защо може да има парично обръщение без кризи, но не може да има кризи без парично обръщение. Обаче това означава само, че там, където основаният върху частната размяна труд дори още не се е развил до образуване на пари, той не може естествено да породи такива явления, които имат за предпоставка пълно развитие на буржоазния производствен процес. Оттук може да се измери дълбочината на критиката, която чрез премахването на „привилегията“ на благородните метали и чрез една така наречена „рационална парична система“иска да отстрани „недъзите“ на буржоазното производство. От друга страна, като образец на икономическата апологетика е достатъчно да се приведе един израз, за който се носи славата, че е необикновено остроумен. Джеймс Мил, бащата на известния английски икономист Джон Стюарт Мил, казва:
„Не може никога да има липса на купувачи за всички стоки. Който и да предлага една стока за продажба, иска да получи в замяна на това друга стока и затова е купувач поради самия факт, че е продавач. Ето защо купувачите и продавачите на всички стоки, взети заедно, трябва да поддържат равновесието по силата на метафизическа необходимост. Затова, ако за една стока има повече продавачи, отколкото купувачи, за друга стока трябва да има повече купувачи, отколкото продавачи.“*81
Мил възстановява равновесието, като превръща процеса на обръщението в непосредствена разменна търговия, но затова пък по контрабанден начин вмъква в непосредствената размяна взетите от процеса на обръщението фигури на купувача и продавача. Казано на неговия забъркан език, в такива моменти, когато всички стоки са непродаваеми, както например в Лондон и Хамбург в определени моменти на търговската криза през 1857-1858 г., има действително повече купувачи, отколкото продавачи на една стока, на парите, а повече продавачи, отколкото купувачи на всички други видове пари, на стоките. Метафизическото равновесие на покупките и продажбите се ограничава с това, че всяка покупка е продажба и всяка продажба е покупка, което не е никакво утешение да онези пазители на стоки, които не стигат до продажбата и следователно и до покупката.*82
Разделението между продажба и покупка дава възможност покрай истинската търговия да се правят маса привидни сделки преди окончателната размяна между стокопроизводителите и консуматорите на стоки. По този начин то дава възможност на маса паразити да проникват в процеса на производството и да експлоатират това разделение. Но това пък означава само, че заедно с парите като всеобщо форма на буржоазния труд е дадена и възможността за развитие на неговите противоречия.
b) Обръщението на парите
Действителното обръщение се представя преди всичко като маса случайно протичащи успоредно покупки и продажби. Както при покупката, тъй и при продажбата отношението, в което стоката и парите взаимно си противостоят, остава винаги същото: продавачът - на страната на стоката, купувачът - на страната на парите. Затова парите като средство за обръщение се явяват винаги като покупателно средство, вследствие на което техните различни предназначения в противоположните фази на стоковата метаморфоза са станали неузнаваеми.
Парите преминават в ръцете на продавача в същия акт, в който стоката преминава в ръцете на купувача. Следователно стоката и парите се движат в противоположни посоки и тази смяна на местата, при която стоката преминава на едната, а парите на другата страна, се извършва едновременно в неопределено много точки по цялата повърхност на буржоазното общество. Обаче първата крачка, която стоката прави в обръщението, е същевременно и нейната последна крачка.*83 Независимо от това, дали тя се придвижва от мястото си, защото златото се привлича от нея (С - П), или защото тя се привлича от златото (П - С), с едно придвижване, с една смяна на мястото тя преминава от обръщението в консумацията. Обръщението е непрекъснато движение на стоки, но винаги на други стоки, а всяка стока се движи само веднъж. Всяка стока започва втората половина от своето обръщение не като същата стока, а като друга стока, като злато. Следователно движението на метаморфозираната стока е движение на златото. Една и съща монета, или идентичният златен индивид, който в акта С - П е сменил веднъж мястото си с една стока, се явява обратно отново като изходна точка на П - С и разменя по този начин за втори път мястото си с друга стока. Както преди тя минава от ръцете на купувача Б в ръцете на продавача А, а сега тя преминава от превърналия се в купувач А в ръцете на В. Така че движението на формите на стоката, нейното превръщане в пари и нейното обратно превръщане от пари, при движението на цялата метаморфоза на стоката, се представя като външно движение на една и съща монета, която два пъти сменя мястото си с две различни стоки. Колкото разпокъсано и случайно да протичат една до друга покупките и продажбите, все пак в действителното обръщение винаги стои продавач срещу купувач, а парите, които застават на мястото на продадената стока, трябва вече да са разменили веднъж мястото си с друга стока, преди да са дошли в ръцете на купувача. От друга страна, те по-рано или по-късно пак преминават от ръцете на продавача, станал купувач, в ръцете на нов продавач и в това често повтаряне на тази смяна на местя парите изразяват преплитането на стоковите метаморфози. Следователно едни и същи монети се придвижват от едно място на обръщението към друго, винаги в обратна посока на раздвижените стоки, едни по-бързо, други по-бавно, и по този начин описват по-дълга или по-къса дъга на обръщението. Тези различни движения на една и съща монета могат да следват едно след друго само във времето, така както, обратно, многочислеността и разпокъсаността на покупките и продажбите се проявяват в еднократната смяна на местата между стоки и пари, протичаща едновременно и пространствено паралелно.
В своята проста форма стоковото обръщение П - С - П се извършва при преминаването на парите от ръцете на купувача в ръцете на продавача и от ръцете на продавача, станал купувач, в ръцете на един нов продавач. С това завършва метаморфозата на стоката, а следователно и движението на парите, доколкото то е един израз. Но тъй като трябва да се произвеждат все нови потребителни стойности като стоки, а следователно и все отново да се хвърлят в обръщението, С - П - С се повтаря и подновява от страна на едни и същи стокопритежатели. Парите, които те са изразходвали като купувачи, се връщат в ръцете им, щом те се появят отново като продавачи на стоки. По този начин постоянното възобновяване на стоковото обръщение се отразява в това, че парите не само постоянно се търкалят от ръка в ръка по цялата повърхност на буржоазното общество, но и описват същевременно множество различни малки кръгообръщения, изхождайки от безкрайно различни точки и връщайки се към същите точки, за да повторят отново същото движение.
Тъй като промяната на стоковата форма се явява като проста смяна на местата на парите и непрекъснатостта на процеса на движението на обръщението изцяло пада на страната на парите - защото стоката прави винаги само една крачка в противоположна посока на парите, а парите винаги правят втората крачка вместо стоката и казват Б, където стоката е казала А, - цялото движение изглежда да изхожда от парите, макар че при продажбата стоката притегля парите от тяхното място, следователно привежда парите в обръщение същ така, както при покупката парите привеждат в обръщение стоката. Освен това, тъй като парите противостоят на стоката винаги в едно и също отношение като покупателно средство, но в качеството си на такова те движат стоките само чрез реализирането на тяхната цена, цялото движение на обръщението се явява така, че парите сменят мястото си със стоките, реализирайки техните цени било в едновременно паралелно протичащи отделни актове на обръщението, било последователно, при което една и съща монета реализира една подир друга цените на различните стоки. Ако разгледаме например С - П - С' - П - С" - П - С'" и т.н. без оглед на качествените моменти, които в действителния процес на обръщението стават неузнаваеми, виждаме само една и съща монотонна операция. След като са реализирали цената на С, П реализират една подир друга цените на С'- С" и т.н., а стоките С'- С"- С'" и т.н. идват винаги на онова място, което напускат парите. И така, изглежда, че парите привеждат стоките в обръщение, като реализират техните цени. В тази функция на реализиране на цените самите пари постоянно циркулират, при което те ту сменят само веднъж мястото си, ту преминават една дъга на обръщението, ту описват един малък кръг, в който изходната точка съвпада с точката на връщането. Като средство за обръщение парите имат свое собствено обръщение. Поради това движението на формите на стоките, които се намират в процес на обръщение, се явява като собствено движение на парите, което спомага за размяната на неподвижните сами по себе си стоки. Следователно движението на циркулационния процес на стоките се представя в движението на парите като средство за обръщение - в паричното обръщение.
Както стокопритежателите представяха продуктите на своя частен труд като продукти на обществения труд, превръщайки едно нещо, златото, в непосредствено битие на всеобщото работно време, а затова и в пари, така и сега тяхното собствено всестранно движение, чрез което те спомагат за обмяната на веществата на техните различни видове труд, им се противопоставя като своеобразно движение на едно нещо, като обръщение на златото. Самият обществен характер на движението е за стокопритежателите, от една страна, външна необходимост, а от друга страна - само формален способстващ процес, който дава възможност на всеки индивид срещу онази потребителна стойност, която хвърля в обръщението, да изтегли от него други потребителни стойности, имащи същата стойност. Потребителната стойност на стоката започва с излизането ѝ от обръщението, докато потребителната стойност на парите като средство за обръщение е само тяхното обръщение. Движението на стоката в обръщението е само изчезващ момент, докато неуморното обикаляне в него става функция на парите. Тази тяхна своеобразна функция вътре в процеса на обръщението придава на парите като средство за обръщение една нова определеност по форма, която сега трябва да бъде разгледана по-подробно.
Преди всичко ясно е, че паричното обръщение е едно безкрайно разпокъсано движение, тъй като в него се отразява безкрайната раздробеност на циркулационния процес на покупки и продажби и безразличното разпадане на допълнящите се фази на стоковата метаморфоза. Наистина, в малките кръгообръщения, при които изходната точка съвпада с точката на връщането, се разкрива едно завиващо назад движение, действително кръгово движение, но изходните точки са точно толкова, колкото са и стоките, и вече поради тяхното неопределено множество тези кръгообръщения се изплъзват от всеки контрол, измерване или изчисление. Също тъй и времето между отдалечаването и връщането в изходния пункт не е определено. Безразлично е и това дали в даден случай се описва такова кръгообръщение или не. Няма по-всеизвестен икономически факт от този, че някой може да изразходва пари с едната ръка, без да ги получи обратно с другата. Парите излизат от безкрайно различни точки и се връщат в безкрайно различни точки, но съвпадението на изходната точка с точката на връщането е случайно, защото в движението С - П - С обратното превръщане на купувача в продавач не е необходимо условие. Но паричното обръщение още по-малко представлява такова движение, което като лъчи от един център се разпръсква към всички точки на периферията и се връща от всички точки на периферията към същия център. Така нареченото кръгообръщение на парите, както се рисува във въображението, се ограничава с това, че във всички точки се вижда появяването и изчезването им, тяхната неуморна смяна на места. В една по-висша опосредствана форма на паричното обръщение, например в банково обръщение, ще установим, че условията за изразходването на парите включват условията за тяхното възвръщане. Напротив, при простото парично обръщение превръщането на един и същ купувач в продавач е само случайно. Там, където в него се виждат действителни кръгови движения с постоянен характер, те са само отражение на по-дълбоки производствени процеси. Например фабрикантът изтегля в петък пари от своя банкер, изплаща ги в събота на своите работници, те веднага плащат по-голямата част от тези пари на бакали и т.н., а последните ги занасят в понеделник обратно на банкера.
Видяхме, че при онези покупки и продажби, които в пространството стават пъстро една до друга, парите едновременно реализират дадена маса цени и само веднъж сменят мястото си със стоките. Но, от друга страна, доколкото в движението на парите се проявява движението на цялостните метаморфози на стоките и преплитането на тези метаморфози, една и съща монета реализира цените на различни стоки и по този начин извършва по-голям или по-малък брой обръщения. Следователно, ако вземем процеса на обръщението в една страна за даден период от време, например за един ден, количеството злато, което е нужно за реализиране на цените, а оттук и за обръщението на стоките, ще бъде определено от два момента: от една страна, от общата сума на тези цени, от друга страна, от средния брой на обръщенията на едни и същи златни монети. Този брой на обръщенията, или скоростта на паричното обръщение, е от своя страна също така определен, или изразява само онази средна скорост, с която стоките преминават различните фази на своите метаморфози, с която тези метаморфози се продължават като верига и с която стоките, преминали вече своите метаморфози, се заместват в процеса на обръщението от нови стоки. Следователно, докато при определянето на цените разменната стойност на всички стоки е била идеално превърната в дадено количество злато с еднакво голяма стойност, а в двата изолирани акта на обръщението П - С и С - П една и съща стойност е съществувала два пъти, на едната страна като стока, на другата страна като злато, битието на златото като средство за обръщение не е определено чрез неговото изолирано отнасяне към отделните неподвижни стоки, а от неговото подвижно битие в движещия се стоков свят; от неговата функция да изразява при смяната на мястото си промяната на стоковите форми, следователно чрез скоростта на смяната на своите места да изразява скоростта на промяната на стоковите форми. И тъй, неговата действителна наличност в процеса на обръщението, т.е. действителната маса злато, която се намира в обръщение, е следователно определена от функциониращото битие на златото в самия цялостен процес.
Предпоставка за паричното обръщение е стоковото обръщение и при това парите привеждат в обръщение такива стоки, които имат цени, т.е. които вече са идеално приравнени към определени количества злато. При определянето на цените на самите стоки величината на стойността на служещото за единица мярка количество злато, или стойността на златото, е приета като дадена. При тази предпоставка следователно количеството на необходимото за обръщението злато е определено преди всичко от цялата сума на стоковите цени, подлежащи на реализиране. Но самата тази цяла сума е определена: 1) от равнището на цените, от относително по-високото или по-ниското равнище на оценените в злато разменни стойности на стоките и 2) от масата на стоките, циркулиращи по определени цени, т.е. от масата на покупките и продажбите по дадени цени*84. Ако един квартер пшеница струва 60 шил., необходимо е два пъти повече злато, за да бъзе той пуснат в обръщение, или за да бъде реализирана цената му, отколкото ако той струваше само 30 шил. За обръщението на 500 квартера по 60 шил. е необходимо два пъти повече злато, отколкото обръщението на 250 квартера по същата цена. Най-после за обръщението на 10 квартера по 100 шил. е нужно само половината от златото, необходимо за обръщението на 40 квартера по 50 шил. Оттук следва, че нужното за обръщението количество злато може да спадне въпреки повишаването на цените, ако масата на пуснатите в обръщението стоки се намали в по-голяма пропорция, отколкото е пораснала цялата сума на цените, и, обратно, че масата на средствата за обръщение може да се увеличи, ако масата на пуснатите в обръщение стоки спадне, но сумата на техните цени се увеличи в по-голяма пропорция. Добри детайлни изследвания на англичани показаха например, че в Англия през първия стадий на поскъпването на житните храни се увеличава масата на циркулиращите пари, защото сумата на цените на намалените количества пшеница е по-голяма, отколкото е била сумата на цените на по-голямата маса житни храни, а заедно с това за известно време обръщението на масата останали стоки спокойно продължава по техните стари цени. Напротив, в един по-късен стадий на поскъпването на житните храни масата на циркулиращите пари намалява или защото наред с пшеницата се продават по-малко други стоки по старите цени, или защото се продават пак толкова стоки, но на по-ниски цени.
Но както видяхме, количеството пари не е определено само от цялата сума на стоковите цени, подлежащи на реализиране, но същевременно и от скоростта, с която парите се обръщат, или с която те в даден период от време извършват операцията на това реализиране. Ако един и същ соверен в един и същ ден направи 10 покупки, всяка от които по цена един соверен, следователно, ако той премине 10 пъти от ръка в ръка, той извършва точно същата операция, както 10 соверена, от които всеки един извършва само едно обръщение в един ден.*85 Следователно скоростта в обръщението на златото може да замести неговото количество, или битието на златото в процеса на обръщението не се определя само от неговото битие на еквивалент наред със стоката, а също и от неговото битие вътре в движението на стоковата метаморфоза. Обаче скоростта на паричното обръщение замества само до известна степен неговото количество, тъй като във всеки даден момент се извършват в пространството една до друга безкрайно разпръснати покупки и продажби.
Ако всички цени на циркулиращите стоки се повишат, но в по-малка пропорция, отколкото нараства скоростта на паричното обръщение, масата на средствата за обръщение ще се намали. Обратно, ако скоростта на обръщението се намали в по-голяма пропорция, отколкото е спаднала общата цена на циркулиращата стокова маса, ще се увеличи масата на средствата за обръщение. Растящото количество на средствата за обръщение при всеобщо спадащи цени или намаляващо се количество на средствата за обръщение при всеобщо повишаващи се цени е едно от най-добре установените явления в историята на стоковите цени. Обаче причините, които предизвикват повишаването на равнището на цените и едновременно с това още по- голямо повишаване на степента на скоростта на паричното обръщение, както и обратното движение, не спадат към областта на разглеждането на простото обръщение. Като пример може да се посочи, че между другото през периоди, когато кредитът преобладава, скоростта на паричното обръщение расте по-бързо, отколкото цените на стоките, а при намаляващ се кредит цените на стоките спадат по-бавно, отколкото скоростта на обръщението. Повърхностният и формален характер на простото парично обръщение проличава именно в това, че всички моменти, които определят броя на средствата за обръщение, като например масата на циркулиращите стоки, цените, повишаването или спадането на цените, броя на едновременните покупки и продажби, скоростта на паричното обръщение, зависят от процеса на метаморфозата на стоковия свят, който от своя страна зависи от целия характер на начина на производство, количеството на населението, отношението между града и селото, развитието на транспортните средства, по-голямото или по-малко разделение на труда, кредита и т.н., накратко от обстоятелствата, които всички лежат вън от простото парично обръщение и само се отразяват в него.
Следователно, ако скоростта на обръщението е предпоставена, масата на средствата за обръщение е определена просто от цените на стоките. Поради това цените не са по-високи или по-ниски, защото има в обръщение повече или по-малко пари, а има повече или по-малко пари в обръщение, защото цените са високи или ниски. Това е един от най-важните икономически закони, подробното доказване на който с помощта на историята на стоковите цени е може би единствената заслуга на английската политическа икономия след Рикардо. Ако опитът показва, че равнището на металното обръщение, или масата на циркулиращото в дадена страна злато или сребро, наистина е изложено на временни отливи и приливи, а понякога на твърде силни отливи и приливи*86, но все пак, общо взето, остава постоянно за по-дълги периоди, а отклоненията от средното равнище продължават само в слаби колебания, това явление се обяснява просто с противоречивия характер на обстоятелствата, които определят масата на циркулиращите пари. Едновременното изменение на тези условия парализира дейността им и оставя всичко постарому.
Законът, според който при дадена скорост на паричното обръщение и при дадена сума на стоковите цени е определено количеството на циркулиращите средства, може да се изрази и така, че когато са дадени разменните стойности на стоките и средната скорост на техните метаморфози, количеството на циркулиращото злато зависи от неговата собствена стойност. Ето защо, ако стойността на златото, т.е. необходимото за неговото производство работно време, се увеличи или намали, стоковите цени ще се повишат и спадат обратно пропорционално, а на това всеобщо повишаване или спадане на цените при неизменна скорост на обръщението ще съответства по-голяма или по-малка маса злато, необходимо за обръщението на една и съща маса стоки. Същата промяна щеше да настъпи, ако старата мярка на стойностите се изместеше от някой метал с по-голяма или по-малка стойност. По тази причина Холандия, когато - ръководена от нежно внимание към кредиторите на държавата и от страх пред последиците от откриването на калифорнийските и австралийските златни залежи - замени златните пари със сребърни, трябваше, за да може да движи същата маса стоки, да пусне в обръщението 14 до 15 пъти повече сребро, отколкото беше по-преди златото.
От зависимостта на количеството на циркулиращото злато от променливата сума на стоковите цени и от променливата скорост на обръщението следва, че масата на металните средства за обръщение трябва да бъде способна за свиване и разширяване или че - съответно на потребностите на процеса на обръщението - златото трябва ту да влиза в процеса като средство за обръщение, ту да излиза от него. Как самият процес на обръщението осъществява тези условия, ще видим по-късно.
c) Монетата. Стойностният знак
В своята функция на средство за обръщение златото получава свой собствен Façon*87 - то става монета. За да не се задържа обръщението му поради технически затруднения, то бива насичано на монети съответно на мащаба на парите за смятане. Късове злато, чийто релефен надпис и форма показват, че съдържат същите тегловни части от златото, обозначени в паричните наименования за смятане като ф. ст., шилинг и т.н., са монети. Както определянето на цената на монетите, така и техническата операция по сеченето на монетите се пада по наследство на държавата. Парите като монети, също както и като пари за смятане, получават местен и политически характер, говорят на различни езици и носят различни национални униформи. Ето защо сферата, в която парите са в обръщение като монети, се отделя от всеобщото обръщение на стоковия свят като вътрешно стоково обръщение, ограничено в пределите на една държава.
Впрочем златото на кюлче и златото като монета се различават не повече, отколкото неговото монетно и неговото тегловно наименование. Това, което в последния случай е разликата в наименованията, сега се явява само като разлика във формата. Златната монета може да бъде хвърлена в тигела за претопяване и с това да се превърне пак в злато sans phrase*88, както и обратно:достатъчно е златното кюлче да бъде изпратено в монетния двор, за да получи формата на монети. Превръщането и обратното превръщане от една форма в друга се явява като чисто техническа операция.
За 100 фунта, или 1200 унции тегло 22-каратово злато, се получават от английския монетен двор 4672 ½ ф.ст., или златни соверена, и ако тези соверени се поставят на едното блюдо на везните, а в другото - 100 фунта злато на кюлче, те ще тежат еднакво и с това се доказва, че соверенът е само означената в английската монетна цена тегловна част от златото със своя форма и свой щемпел. Тези 4672 ½ златни соверена се пускат от различни места в обръщението и подхванати от него, извършват за един ден определен брой обръщения, един соверен повече, а друг по-малко. Ако средният брой на всекидневните обръщения на всяка унция беше 10, то 1200 унции злато щяха да реализират стокови цени на обща сума 12 000 унции, или 46 725 соверена. Както и да въртим или обръщаме една унция злато, тя никога няма да тежи 10 унции. Но тук, в процеса на обръщението, една унция тежи действително 10 унции. Наличното количество монети вътре в процеса на обръщението е равно на съдържащото се в тях количество злато, умножено на броя на техните обръщения. Следователно освен своето действително битие на отделен къс злато с определено тегло монетата получава и идеално битие, произтичащо от нейната функция. Впрочем соверенът може да се обърне веднъж или 10 пъти, при всяка отделна покупка или продажба той действа само отделен соверен. Също както един генерал, който в деня на сражението чрез навременно появяване на 10 различни пункта замества 10 генерала и все пак на всеки пункт си остава същият идентичен генерал. Идеализация на средството за обръщение, която в паричното обръщение произлиза от заместването на количеството със скоростта се отнася само до функционалното битие на монетата вътре в процеса на обръщението, без да засяга битието на отделната монета.
Обаче паричното обръщение е външно движение и соверенът, макар че е non ölet*89, се движи във всякакво общество. Като минава през какви ли не ръце, кесии, джобове, портмонета, пояси, торби, сандъци и сандъчета, монетата се изтърква, загубва тук един златен атом, там - друг, и по този начин, като се изхабява в скитането по света, тя губи все повече и повече от вътрешното си съдържание. При употребата тя се изхабява. Нека разгледаме соверена в такъв момент, когато неговият солиден по природа характер изглежда още само слабо засегнат.
„Хлебарят, който днес получава от банката един съвсем нов соверен и утре го плаща на мелничаря, не плаща вече същия истински (veritable) соверен; той е по-лек, отколкото в момента, когато го е получил.“*90
„Ясно е, по самата природа на нещата трябва да се обезценяват една по една вследствие на самото въздействие на обикновеното и неизбежно изтъркване. Физически е невъзможно, когато и да било, дори за един единствен ден, олекналите монети да бъдат съвсем иззети от обръщението.“*91
Според преценката на Джейкъб от съществуващите през 1809 г. в Европа 380 милиона ф. ст., през 1829 г., т.е. в продължение на 20 години, напълно са изчезнали поради изтъркване 19 милиона ф. ст.*92 Следователно също като стоката още при първата си стъпка в обръщението изскача от него, така монетата след няколко стъпки в обръщението представя вече повече метално съдържание, отколкото притежава. Колкото по-продължително монетата е в обръщение при неизменна скорост на обръщението или колкото по-живо става нейното обръщение през един и същ период от време, толкова повече битието ѝ като монета се отделя от нейното златно или сребърно битие. Онова, което остава, е magni nominis umbra*93. Тялото на монетата е вече само сянка. Докато в началото на процеса тя беше по-тежка, сега, в развоя на процеса, става по-лека, но продължава при всяка отделна покупка или продажба да важи като първоначалното количество злато. Соверенът продължава като привиден соверен, като привидно злато да изпълнява функцията на законната златна монета. Докато другите същества загубват при търкане с външния свят своя идеализъм, монетата се идеализира от практиката и се превръща само в привидно битие на своето златно или сребърно тяло. Това второ, предизвикано от самия процес на обръщението идеализиране на металните пари, или отделянето на тяхното номинално съдържание от реалното, се експлоатира отчасти от правителствата, отчасти от частни авантюристи за най-разнообразни монетни фалшификации. Цялата история на монетното дело от началото на средновековието до голяма част от XVIII в. се свежда до историята на такива двустранни и антагонистични фалшификации и многотомният сборник на италианските икономисти, издаден от Кустоди, в по- голямата си част се върти около този пункт.
Обаче привидното битие на златото в рамките на неговата функция виза в конфликт с неговото действително битие. Една златна монета е загубила в обръщението по-голямата час от своето метално съдържание, а друга - по-малка, и поради това единият соверен сега струва действително повече, отколкото другият. Но тъй като в своето функционално битие като монети те важат наравно и соверенът, който тежи ¼ унция, не струва повече от онзи соверен, който е само привидно ¼ унция, соверените с пълно тегло в ръцете на безсъвестни притежатели биват отчасти подложени на хирургически операции и на тях се извършва изкуствено онова, което самото обръщение по естествен начин е извършило на техните по-леки братя. Изрязват ги и ги изстъргват и тяхната излишна златна тлъстина отива в тигела за претопяване. Ако 4672 ½ златни соверена, поставени в блюдото на везните, тежат вместо 1200 унции само средно 800, на пазара на златото те ще купят само 800 унции злато, или пазарната цена на златото би се покачила над неговата монетна цена. Всяка монета, дори и да има пълно тегло, в своята монетна форма би струвала по-малко, отколкото в своята форма на кюлче. Соверените, имащи пълно тегло, биха били превърнати обратно във формата им на кюлче, в която по-голямото количество злато струва повече, отколкото по-малкото. Обхване ли това спадане под металното съдържание достатъчен брой соверени, за да предизвика трайно повишаване на пазарната цена на златото над неговата монетна цена, паричните наименования за смятане биха останали същите, но биха означавали вече по-малки количества злато. С други думи, мащабът на парите би се изменил и сеченето на монети от злато би се извършвало занапред по този нов мащаб. Чрез идеализирането му като средство за обръщение златото по обратен път изменя установените със закон отношения, в които то е било мащаб на цените. Същата революция би се повторила отново след известен период от време и по този начин златото както във своята функция мащаб на цените, така и като средство за обръщение би претъпявало постоянна промяна, така че промяната в едната форма би предизвикала промяна в другата, и обратно. Това обяснява споменатото по-преди явление, че в историята на всички съвременни народи се е запазило едно и също парично наименование за едно постоянно намаляващо се метално съдържание. Противоречието между златото като монета и златото като мащаб на цените се превръща също и в противоречие между златото като монета и златото като всеобщ еквивалент, като какъвто то циркулира не само в пределите на страната, но и на световния пазар. Като мярка на стойностите златото е имало винаги своето пълно тегло, тъй като то е служило само като идеално злато. Като еквивалент в изолирания акт С - П то веднага се връща от своето подвижно битие в това на покой, но като монета неговата естествена субстанция влиза в постоянен конфликт с неговата функция. Превръщането на златния соверен в привидно злато не може да се избегне напълно, но законодателството се старае да предотврати неговото затвърдяване като монета, като го детронира, щом намалението на неговата субстанция достигне известна степен. Например съгласно английския закон, един соверен престава да бъде законен, щом е изгубил повече от 0.747 грана тегло. Английската банка, която само от 1844 до 1848 г. е проверила теглото на 48 милиона златни соверена, притежава в лицето на везните за злато на господин Котон една машина, която не само чувства разликата от 1/100 грана между два соверена, но подобно на разумно същество изхвърля соверена с непълно тегло върху една дъска, откъдето той попада в друга машина, която с ориенталска жестокост го нарязва на парчета.
Впрочем златната монета въобще не би могла да функционира при тези условия, ако нейното обръщение не беше ограничено в определени сфери на обръщението, в чиито граници тя не се изхабява толкова бързо. Доколкото една златна монета важи в обръщението за ¼ унция, въпреки че тежи вече само 1/5 унция, тя е станала всъщност прост знак или символ на 1/20 унция злато и по този начин всички златни монети в самия процес на обръщението се превръщат повече или по-малко в прости знаци или символи на своята субстанция. Но няма такова нещо, което може да бъде свой собствен символ. Нарисуваното грозде не е символ на истинско грозде, а само привидно грозде. А още по-малко един олекнал соверен може да бъде символ на такъв с пълно тегло, също както и един мършав кон не може да бъде символ на тлъст кон. Следователно, тъй като златото се превръща в символ на самото себе си, то получава в онези сфери на обръщението, в които най-бързо се изтърква, т.е. в сферите, където покупките и продажбите постоянно се възобновяват в най-малки размери, едно символично сребърно или медно битие, отделено от неговото златно битие. Определена част от цялото количество златни пари винаги биха се въртели като монети в тези сфери, макар и да не са все същите златни монети. В тази част сребърни или медни знаци заместват златото. Тъй че, докато само една специфична стока може да функционира в пределите на една страна като мярка на стойностите, оттам и като пари, различните стоки могат да служат наред с парите като монети. Тези спомагателни средства за обръщение, например сребърни или медни знаци, представляват вътре в обръщението определени части от златната монета. Порази това тяхното собствено сребърно или медно съдържание не е определено от съотношението или стойностите на среброто и медта спрямо златото, а е установено произволно със закон. Те могат да бъдат пускани само в такива количества, в които биха били постоянно в обръщение представляваните от тях малки части от златни монети, било за размяна на по-големи златни монети, било за реализиране на съответни малки стокови цени. В рамките на дребното стоково обръщение сребърните и медните знаци принадлежат на свой ред на отделни сфери. Съгласно природата на нещата скоростта на тяхното обръщение е обратно пропорционална на цената, която те реализират при всяка отделна покупка и продажба, или на величината на частта от златната монета, която те представляват. Ако се вземе пред вид огромният оборот на дребно в една страна като Англия, сравнително незначителният относителен дял на цялото количество циркулиращи спомагателни монети показва скоростта и непрекъснатостта на тяхното обръщение. От един неотдавна издаден парламентарен отчет виждаме например, че през 1857 г. английският монетен двор е насякъл злато на сума 4 859 000 ф. ст. и сребро на номинална стойност 373 000 ф. ст. с метална стойност 363 000 ф. ст. Цялата сума на златото, насечено на монети през десетилетието, завършващо на 31 декември 1857 г., е била 55 239 000 ф.ст., а на среброто - само 2 434 000 ф. ст. През 1857 г. медните монети възлизали само на 6 720 ф.ст. номинална стойност с 3 492 ф. ст. стойност на медта; от тях 3 136 ф. ст. - в пени, 2 464 ф. ст. - в половин пени, и 1120 - във фартинги. Цялата стойност на насечените през последните 10 години медни монети възлизала на 141 477 ф. ст. номинална стойност със 73 503 ф. ст. стойност на медта. Също както на златната монета се пречи да се затвърди в своята функция на монета чрез законно определяне на онази загуба на метал, която я демонетизира, така, обратно, на сребърните и на медните знаци се пречи да преминат от своите сфери на обръщение в сферата на обръщение на златната монета и да се затвърдят като пари, като се определя размерът на цените, които те законно реализират. Така например в Англия може да се приеме мед само до 6 пенса, а сребро само до 40 шилинга. Ако се пуснат сребърни и медни знаци в по-големи количества, отколкото изискват нуждите на техните сфери на обръщение, с това няма да се повишат цените на стоките, а ще стане натрупване на тези знаци у продавачите на дребно, които в края на краищата ще бъдат принудени да ги продадат като метал. Така през 1798 г. английски медни монети, изразходвани от частни лица, на сума 20 350 ф. ст., били натрупани у разни бакали, които напразно се опитвали да ги пуснат отново в обръщение и най-после трябвало да ги пуснат като стока на медния пазар.*94
Сребърните и медните знаци, които представляват златните монети в определени сфери на вътрешното обръщение, притежават законно определено сребърно и медно съдържание, но обхванати веднъж от обръщението, те се изтъркват подобно на златните монети и съответно на по-голямата скорост и непрекъснатост на своето обръщение още по-бързо се идеализират в призрачни тела. Ако би трябвало пак да се прокара гранична линия за загубата на метал, отвъд която сребърните и медните знаци биха загубили своя характер на монети, те самите би трябвало в определени кръгове на тяхната собствена сфера на обръщение да бъдат отново заменени с други символични пари, да кажем, железни или оловни, и това представяне на едни символични пари чрез други символични пари би било един процес без край. Ето защо във всички страни с развито обръщение самата необходимост на паричното обръщение налага да се направи монетният характер на сребърните и медните знаци независим от каквато и да било загуба на метал. С това проличава обстоятелството, което лежи в самото естество на работата, че те са символи на златната монета не защото са символи, направени от сребро или мед, не защото имат стойност, а доколкото нямат такава.
Относително лишени от стойност неща като хартия могат следователно да функционират като символи на златните пари. Съществуването на спомагателни монети от метални знаци - сребро, мед и т.н., се дължи главно на това, че в повечето страни по-малоценните метали са циркулирали като пари, например сребро в Англия, мед в древната Римска република, в Швеция, Шотландия и пр., преди процесът на обръщение да ги е деградирал до положението на спомагателни монети и да е поставил на мястото им по-благороден метал. Впрочем по самата природа на нещата израсналият непосредствено от металното обръщение паричен символ сам е първоначално пак метал. Тъй като металните знаци заместват онази част от златото, която би трябвало постоянно да циркулира като разменна монета, така и другата част от златото, която като монета се поглъща постоянно от сферата на вътрешното обръщение, следователно трябва постоянно да е в обръщение, може да бъде заменена със знаци без стойност. Нивото, под което никога не спада масата на монетите в обръщение, е дадено за всяка страна от самия опит. И така, отначало незначителната разлика между номиналното и металното съдържание на металните монети може да се развие до абсолютно отделяне. Монетното наименование на парите се отделя от тяхната субстанция и съществува вън от нея във вид на листчета хартия без всякаква стойност. Също както разменната стойност на стоките кристализира в златни пари в резултат на процеса на тяхната размяна, така и златните пари в обръщението сублимират в свой собствен символ, най-напред във формата на изтъркана златна монета, след това във формата на спомагателни метални монети и най-после във формата на знак без всякаква стойност, на хартийка, на прост стойностен знак.
Впрочем, златната монета е създала своите отначало метални, а после книжни заместници само защото въпреки загубата на част от своя метал е продължавала да функционира като монета. Тя не е циркулирала, защото се изхабявала, а се изхабявала чак до превръщане в символ, защото продължавала да циркулира. Само доколкото самите златни пари стават в процеса на обръщението прости знаци на собствената си стойност, само дотолкова те могат да бъдат заместени от прости стойностни знаци.
Доколкото движението С - П - С е процесиращо единство на два преминаващи непосредствено един в друг момента С - П и П - С, или докато стоката преминава процеса на своята цялостна метаморфоза, дотолкова тя развива своята разменна стойност в цена и пари, за да отхвърли веднага тази форма, за да стане пак стока, или по-скоро потребителна стойност. Следователно стоката се развива към само привидно обособяване на нейната разменна стойност. От друга страна, ние видяхме, че златото, доколкото то функционира само като монета, или се намира постоянно в обръщение, представлява всъщност само преплитането на метаморфозите на стоките и тяхното само изчезващо парично битие - реализира цената на едни стоки само за да осъществи цената на другите, но никъде не се явява като битие на разменната стойност в покой, или като намираща се самата в покой стока. Реалността, която разменната стойност на стоките получава в този процес и която стойност златото представлява в своето обръщение, е само реалността на електрическата искра. Макар че е действително злато, то функционира само като привидно злато и затова може в тази функция да бъде заменено със знак на самото себе си.
Стойностният знак, да кажем хартия, която функционира като монета, е знак на количеството злато, изразено в неговото монетно наименование, т.е. знак на златото. Както определено количество злато само по себе си не изразява стойностно отношение, така и знакът, така и знакът, който го замества, не изразява такова отношение. Доколкото определено количество злато като опредметено работно време притежава определена стойностна величина, стойностният знак представлява стойност. Но представляваната от него стойностна величина винаги зависи от стойността на представляваното от него количество злато. По отношение на стоките стойностния знак представлява реалността на тяхната цена, той е Signum pretii*95 и е знак на тяхната стойност само защото тяхната стойност е изразена в тяхната цена. В процеса С - П - С, доколкото той се представя само като процесиращо единство, или като непосредствено превръщана на двете метаморфози една в друга - а той се представя така в сферата на обръщението, в която функционира стойностния знак, - разменната стойност на стоките получава в цената само идеално, а в парите само представлявано, символично съществуване. Така че разменната стойност се явява само като мислена или вещно представлявана, но не притежава реалност освен в самите стоки, доколкото в тях е опредметено определено количество работно време. Ето защо изглежда като че ли стойностният знак представлява непосредствено стойността на стоките, представяйки се не като знак на златото, а като знак на разменната стойност, която в цената е само изразена, а съществува само в стоката. Но тази привидност е погрешна. Стойностният знак е непосредствено само знак на цена, следователно знак на златото, и само по околен път е знак на стойността на стоката. Златото не е продало своята сянка като Петер Шлемил [27], а купува със сянката си. За това стойностният знак действа само доколкото той вътре в процеса на обръщението представлява цената на една стока по отношение на друга стока, или доколкото представлява злато по отношение на всеки отделен стокопритежател. Определено нещо, сравнително без стойност, например парче кожа, листче хартия и пр., става отначало по навик знак на паричния материал, но то се затвърждава като такъв само след като неговото битие на символ бъде гарантирано от общата воля на стокопритежателите, т.е. след като по закон получи конвенционално битие, а затова и принудителен курс. Държавните книжни пари с принудителен курс са завършената форма на стойностния знак и единствената форма на книжните пари, която израства непосредствено от металното обръщение или от самото просто стоково обръщение. Кредитните пари спадат към една по-висша сфера на обществения производствен процес и се регулират от съвсем други закони. Символичните книжни пари всъщност съвсем не са нещо различно от спомагателните метални монети, само че действат в по-широка сфера на обръщението. Ако чисто техническото развитие на мащаба на цените, или на монетната цена, а след това и външното оформяне на суровото злато в златни монети вече са предизвикали намесата на държавата и с това видимо се е разграничило вътрешното обръщение от всеобщото стоково обръщение, това отделяне се завършва посредством развитието на монетата в стойностен знак. Като просто средство за обръщение парите могат да се обособяват изобщо само в сферата на вътрешното обръщение.
Нашето изложение показа, че монетното битие на златото като отделен от самата златна субстанция стойностен знак произлиза от самия процес на обръщението, а не от някакво споразумение или държавна намеса. Русия дава поразителен пример за естествено възникване на стойностния знак. През времето, когато сурови кожи и кожухарски изделия служели там като пари, противоречието между този нетраен и неподходящ материал и неговата функция като средство за обръщение създало навика да се заменя този материал с малки парчета щемпелувана кожа, които по този начин станали асигнации, платими в обработени нещавени кожи и кожухарски изделия. По-късно под името копейки те се превърнали в прости знаци на части от сребърната рубла и се запази на някои места като такива чак до 1700 г., когато Петър Велики заповядал да бъдат обменени срещу малки медни монети, издадени от държавата*96. Античните писатели, които са могли да наблюдават само явленията на металното обръщение, разглеждат златната монета вече като символ или стойностен знак. Така е и у Платон*97 и Аристотел*98. В страни без каквото и да е развитие на кредита, като Китай, книжни пари с принудителен курс се срещат още по-рано.*99 При по-старите защитници на книжните пари се посочва също тъй изрично, че превръщането на металните монети в стойностни знаци произлиза от самия процес на обръщението. Така се изказват Бенжамин Франклин*100 и епископ Баркли.*101
Колко топа хартия, нарязана на листчета, могат да циркулира като пари? Така поставен, въпросът би бил глупав. Лишените от стойност знаци са стойностни знаци само доколкото представляват златото в процеса на обръщението, а те го представляват само доколкото самото злато като монети би влязло в процеса на обръщението - количество, определено от неговата собствена стойност, ако са дадени разменните стойности на стоките и скоростта на техните метаморфози. Листчета с наименование 5 ф. ст. биха могли да циркулират само в 5 пъти по-малък брой, отколкото листчетата с наименование 1 ф. ст., а ако всички плащания се извършваха с листчета от по 1 шилинг, би трябвало да циркулират 20 пъти повече шилингови листчета, отколкото от по 1 ф. ст. Ако златната монета се представляваше от листчета с различни наименования, например от по 5 ф. ст., 1 ф. ст., 10 шилинга, количеството на тези различни видове стойностни знаци щеше да се определя не само от необходимото за общото обръщение количество злато, но и от количеството злато, необходимо за сферата на обръщението за всеки отделен вид. Ако 14 милиона ф. ст. (така приема английското законодателство, но не за монетите, а за кредитните пари) бяха нивото, под което никога не спада обръщението на дадена страна, можеха да циркулират 14 милиона книжни листчета, всяко от които са е стойностен знак за 1 ф. ст. Ако стойността на златото спаднеше или се повишеше, защото необходимото за неговото производство работно време се е намалило или увеличило, при непроменена стойност на една и съща стокова маса броят на циркулиращите еднофунтови листчета щеше да се увеличи или намали обратно пропорционално на изменението на стойността на златото. Ако златото като мярка на стойностите се заменеше със сребро, ако стойностното отношение на среброто към златото беше 1:15 и ако всяка листче представляваше занапред същото количество сребро, което то по-рано е представлявало в злато, вместо 14 милиона би трябвало да циркулират занапред 210 милиона еднофунтови листчета. Следователно количеството на книжните пари е определено от количеството на златните пари, които те заместват в обръщението, и тъй като те - доколкото заместват златото - са само стойностни знаци, тяхната стойност е определена просто от тяхното количество. Следователно, докато количеството на циркулиращото злато зависи от цените на стоките, стойността на циркулиращите книжни листчета зависи, обратно, изключително от тяхното собствено количество.
Намесата на държавата, която издава книжни пари с принудителен курс - а ние разглеждаме тук само този вид книжни пари, - изглежда като че ли отменя икономическия закон. Държавата, която в монетната цена само е дала на определено тегло злато определено кръщелно име, а при сеченето на монетите само е сложила върху златото своя герб, сега изглежда чрез магията на своя герб да превръща хартията в пари. Тъй като книжните листчета имат принудителен курс, никой не може да попречи на държавата да пусне в обръщение произволно голям брой от тях и да напечата върху тях произволни монетни наименования като 1 ф ст., 5 ф. ст., 20 ф. ст. Намиращите се веднъж в обръщението листчета не могат да бъдат изхвърлени не само защото тяхното движение задържа граничните стълбове на страната, но и защото те изгубват извън обръщението всякаква стойност както потребителна, така и разменна. Откъснати от своето функционално битие, те се превръщат в нищожни хартийки. Впрочем тази власт на държавата е само привидна. Тя може да хвърли в обръщението произволно количество книжни листчета с произволни монетни наименования, но с този механичен акт престава и нейният контрол. Веднъж обхванати от обръщението, стойностният знак или книжните пари попадат под властта на неговите иманентни закони.
Ако 14 милиона фунта стерлинги бяха сумата на златото, необходимо за стоковото обръщение, и ако държавата хвърлеше в обръщение 210 милиона листчета, всяка с наименование 1 ф. ст., тези 210 милиона щяха да се превърнат в представители на злато на сума 14 милиона ф. ст. Щеше да е същото като че ли държавата е направила от еднофунтовите листчета представители на 15 пъти по-малоценен метал или на една 15 пъти по-малка тегловна част от златото от по-рано. Нищо нямаше да е изменено освен наименованието на мащаба на цените, което, естествено, е конвенционално, безразлично дали то става направо - чрез изменение на съдържанието на монетата, или косвено - чрез увеличаване броя на книжните листчета в размер, съответстващ на нов, по-нисък мащаб. Тъй като наименованието фунт стерлинг би показвало сега 15 пъти по-малко количество злато, всички стокови цени биха се повишили 15 пъти и 210-те милиона еднофунтови листчета действително биха били също тъй необходими, както по-рано 14 милиона. В същия мащаб, в който би се увеличила цялата сума на стойностните знаци, би се намалило количеството злато, което представлява всеки от тези знаци. Повишаването на цените би било само реакция на циркулационния процес, който насилствено приравнява стойностните знаци към онова количество злато, на чието място те претендират да циркулират.
В историята на паричните фалшификации, извършвани от английското и френското правителство, констатираме неведнъж, че цените не са се повишавали в същата пропорция, в която е била фалшифицирана сребърната монета. Просто защото съотношението, в което е бил увеличен броят на монетите, не е съответствало на съотношението, в което те са били фалшифицирани, т.е. защото от по-лошата метална композиция не е било насечено достатъчно количество, за да могат разменните стойности на стоките да бъдат занапред оценявани в тази метална композиция като мярка на стойностите и да бъдат реализирани в монети, отговарящи на тази по- ниска единица мярка. Това разрешава затруднението, неразрешено в дуела между Лок и Лаундс. Съотношението, в което стойностният знак, бил той хартия или фалшифицирано злато и сребро, замества изчислени съобразно с монетната цена тегла злато и сребро, зависи не от неговия собствен материал, а от количеството му, намиращо се в обръщение. Трудността при разбиране на това съотношение произлиза от туй, че парите в двете свои функции, като мярка на стойностите и като средство за обръщение, са подчинени не само на обратни, но и на привидно противоречащи на противоположността на двете функции закони. За тяхната функция като мярка на стойностите, в която парите служат само като пари за смятане, а златото - само като идеално злато, всичко зависи от природния материал. Разменните стойности, оценени в сребро, или като цени в сребро, се представят естествено съвсем иначе, отколкото оценени в злато, или като цени в злато. Напротив, в тяхната функция като средство за обръщение, в която златото не е само в нашата представа, а трябва да бъде налице като действително нещо с другите стоки, материалът на парите става безразличен, докато всичко зависи от тяхното количество. За единицата мярка е от решаващо значение дали тя е един фунт злато, сребро или мед, докато простият брой прави от монетата, независимо от нейния собствен материал, съответно осъществяване на всяка от тези единици мерки. Но фактът, че при само мислените пари всичко зависи от тяхната материална субстанция, а при сетивно съществуващата монета всичко зависи от едно числено съотношение, противоречи на обикновения човешки разсъдък.
Така че повишаването или спадането на стоковите цени заедно с повишаването или спадането на масата книжни листчета - последното в случаите, когато книжни листчета са изключително средство за обръщение - е само насилствено осъществяване на циркулационния процес на механично нарушения отвън закон, според който количеството на циркулиращото злато е определено от цените на стоките, а количеството на циркулиращите стойностни знаци - от количеството на златните монети, които те заместват в обръщението. Затова, от друга страна, всяка произволна маса книжни листчета се абсорбира и сякаш смила от процеса на обръщението, за- щото стойностният знак, с каквато и златна титла да влезе в обръщението, вътре последното се свежда до знак на това количество злато, което би могло да циркулира вместо него.
В обръщението на стойностните знаци всички закони на действителното парично обръщение преобърнати и поставени с главата надолу. Докато златото циркулира, защото има стойност, хартията има стойност, защото циркулира. Докато при дадена разменна стойност на стоките количеството на циркулиращото злато зависи от неговата собствена стойност, стойността на хартията зависи от нейното циркулиращо количество. Докато количеството на циркулиращото злато се повишава или спада заедно с повишаването или спадането на стоковите цени, последните изглежда да се повишават или спадат заедно с промяната в количеството на циркулиращата хартия. Докато стоковото обръщение може да абсорбира само определено количество златни монети, поради последователната контракция и експанзия на циркулиращите пари се представя като необходим закон, книжните пари изглежда, че влизат в обръщението във всяко произволно количество. Докато държава фалшифицира златните и сребърните монети и така смущава тяхната функция като средство за обръщение, когато пуска монетите макар и само с 1/100 гран под тяхното номинално съдържание, тя извършва съвсем правилна операция, когато издава книжни листчета без стойност, които нямат нищо от метала освен монетното наименование. Докато златната монета очевидно представлява стойността на стоките, доколкото последната сама е оценена в злато, или е представена като цена, стойностният знак изглежда, че непосредствено представлява стойността на стоката. Оттук става ясно защо наблюдателите, които са изследвали едностранчиво явленията на паричното обръщение по циркулацията на книжни пари с принудителен курс, са могли неправилно да схванат всички закони, иманентни на паричното обръщение. В действителност тези закони не само изглеждат превратно в обръщението на стойностните знаци, но и заличени, тъй като книжните пари, когато са издадени в съответното количество, извършват движения, които не са им присъщи като стойностни знаци, докато присъщото на самите тях движение, вместо да произхожда направо от метаморфозата на стоките, възниква от нарушението на тяхната правилна пропорция към златото.
БЕЛЕЖКИ ПОД ЛИНИЯ
*74 - фунт стерлинг, шилинг, пени. Ред.
*75 - жизнения път. Ред.
*76 - смъртен скок. Ред.
*77 „Монетата бива два вида: идеална и реална; тя се употребява по два начина: за оценка на вещите и за тяхната покупка. За оценката идеалните пари са също тъй подходящи, както и реалните, а може би дори и повече. Другата употреба на парите се състои в покупката на самите вещи, които те оценяват... Цените и договорите се оценяват в идеални пари, а се осъществяват в реални пари.“ [Галиани. Цит. съч., стр. 112 и сл.]
*78 Това, разбира се, не пречи пазарната цена на стоките да стои под или над тяхната стойност. Обаче това съображение е чуждо на простото обръщение и се отнася до една съвсем друга сфера, която предстои да бъде разгледана по-късно, когато ще изследваме отношението между стойността и пазарната цена.
*79 Колко дълбоко наранява красивите души дори съвсем повърхностната форма на антагонизма, който се изразява в покупката и продажбата, показва следната извадка от книгата на господин Исак Перейра. „Leçons sur l'industrie et les findnces“, Paris, 1832 („Лекции по индустрията и финансите“, Париж, 1832) Обстоятелството, че същия този Исак е прословутият като основател и диктатор на „Crédit Mobilier“[24] парижки борсов вълк, показва същевременно какво значение има сантименталната критика на политическата икономия. Господин Перейра, тогава апостол на Сен Симон, казва: „Индивидите разменят помежду си продуктите на своите съответни производства вследствие на това, че те са изолирани, отделени един от друг, било в своя труд, било за консумацията. От необходимостта за размяна произхожда необходимостта да се определи относителната стойност на предметите. Ето защо идеите за стойността и размяната са тясно свързани и изразяват и двете в своята актуална форма индивидуализъм и антагонизъм... Определянето на стойността на продуктите става само защото има покупки и продажби, с други думи - антагонизъм между различните членове на обществото. Интерес към цената и стойността има само там, където има продажба и покупка, т.е. където всеки индивид е принуден да се бори, за да се снабди с предметите, необходими за поддържане на своето съществуване.“ (Пак там, стр. 2 и 3 и сл.)
*80 „Парите са само средство и движеща сила, докато стоките, полезни за живота, са само крайна цел.“ Боагилбер. „Търговията на дребно във Франция“, 1967, в сборника на Йожен Дер „Икономисти-финансисти от XVIII век“, т. I, Париж, 1843, стр. 210.
*81 През ноември 1807 г. в Англия излязло от печат едно съчинение на Уилям Спенс под заглавие „Britain independent of commerce“ [„Британия независима от търговията“], чийто принцип Уилям Кобет развил по-нататък в своя „Political Register“ [„Политически регистър“] в по-драстичната форма на „Perish commerce“ [„Долу търговията“]. В отговор на това Джеймс Мил публикувал през 1808 г. своето съчинение „Deffence of Commerse“[25], в което вече се съдържа приведения аргумент, взет в текста от неговите „Elements of Political Есоnomy“ [„Основи на политическата икономия“]. В своята полемика със Сисмонди и Малтус върху търговските кризи Ж. Б. Сей си присвоил тази прилична находка и понеже би било невъзможно да се каже с какво ново хрумване този комичен „prince de la science“ [„принц на науката“] е обогатил политическата икономия - неговата заслуга се състояла по-скоро в безпристрастието, с което той еднакво погрешно е разбирал своите съвременници Малтус, Сисмонди и Рикардо, - неговите континентални почитатели го разтръбили като откривател на онова съкровище относно метафизическото равновесие на покупките и продажбите.
*82 „Начинът, по който икономистите представят различните определения на формата на стоките, може да се види от следните примери:
„Ако притежаваме пари, достатъчно е да извършим само една размяна, за да получим желания предмет, докато с други излишни нам продукти трябва да извършим две размени, от които първата (получаването на парите) е несравнимо по-трудна от втората.“ (Opdyke, G. „А Tratise on Politcal Economy“, New York, 1851 p. 287-288. [Ъпдайк, Д. „Трактат върху политическата икономия“, Ню Йорк, 1851 г., стр. 287-288].)
„По-голямата продаваемост на парите е именно ефект, или естествено следствие, от по-малката продаваемост на стоките.“ (Corbet, Th. „An Inquiry into the Causes and Modes of the Wealth of Individuals etc.“, London, 1841, p. 117. [Корбет, T. „Изследване на причините и формите на националното богатство и т.н.“, Лондон, 1841 г., стр. 117].) „Парите притежават способността винаги да са разменими срещу това, което измерват.“ (Bosanquet. „Metallic, Paper and Credit Currency etc.“, London, 1842, p. 100. [Бозанкет. „Метални, книжни и кредитни пари и т.н.“, Лондон, 1842 г, стр. 100].)
„Парите могат всякога да купят други стоки, докато другите стоки не всякога могат да купят пари.“ (Tooke, Th. „An Inquiry into the Currency Principle“, 2. ed, London, 1844, p. 10. [Тук, T. „Изследване на законите на паричното обръщение“, 2-ро изд., Лондон, 1844 г., стр. 10].)
*83 Една и съща стока може да бъде много пъти купена и продадена отново. Тогава тя не циркулира като проста стока, а с едно предназначение, което не съществува от гледището на простото обръщение, на простата противоположност между стока и пари.
*84 Паричната маса е без значение, „стига да има достатъчно за поддържане на цените, съответстващи на стоките“. Боагилбер, цит. съч., стр. 209. „Ако обръщението на стоки за 400 млн. ф. ст. изисква една маса злато за 40 милиона и тази пропорция от 1/10 е била адекватното ниво, тогава, в случай че стойността на циркулиращите стоки се повиши по естествени причини на 450 милиона, масата на златото, за да остане на своето ниво, би трябвало да нарасне на 45 милиона.“ W. Blake. „Observations on the effects produced by the expenditure of Gfovernment etc.“, London, 1823, p. 80 [У. Блейк. „Бележки за действието на правителствените разходи и т.н.“. Лондон, 1823 г., стр. 80.]
*85 „Скоростта на паричното обръщение, а не количеството на метала прави парите да изглеждат повече или по-малко“ (Галиани, цит. съч, стр. 99).
*86 Пример на необикновено спадане на металната циркулация под нейното средно равнище даде Англия през 1858 г., нещо, което се вижда от следната извадка от лондонското списание „Economist“[26]: „От самата природа на нещата“ (а именно от разпокъсания характер на простото обръщение) „е невъзможно да се получат точни данни за количеството налични пари, които флуктуират на пазара и в ръцете на класите, които не вършат банкови сделки. Но може би активността или безактивността на монетните дворове на големите търговски нации е един от най-добрите показатели за изменението на това количество. Секат се много монети, когато са нужни много, и малко - когато са нужни малко... В английския монетен двор са насечени монети: през 1855 г. - 9 245 000 ф. ст., през 1856 г. - 6 476 000 ф. ст., през 1857 г. - 5 293 858 ф. ст. През 1858 г. монетния двор почти не е работил.“ („Economist“, 10 юли 1858 г.). Обаче в същото време в трезорите на банката лежаха около 18 милиона ф. ст. злато.
*87 - форма. Ред.
*88 - чисто и просто. Ред.
*89 - не смърди. Ред.
*90 Dodd. „Curiosities of industry etc.“, London, 1854, [p. 16.] Щод. „Особености на промишлеността“, Лондон, 1854 г., стр. 16.]
*91 „The currency question reviewed etc. by a banker etc.“, Edinburg, 1845, p. 69 etc. „Ако едно малко изтъркано екю важеше мъничко по-малко от едно съвсем ново екю, обръщението би било постоянно спъвано и не би имало нито един платеж, който да не бъде предмет на спорове.“ (Гарние, цит. съч., том I, стр. 24).
*92 Jacob, W. „An historical inquiry into the production and consumption of the precious metals“, London, 1831, vol. II, ch. XXVI, [p. 322] [Джейкъб, У. „Историческо изследване на производството и потреблението на благородните метали“, Лондон, 1831 г., том II, гл. XXVI, стр. 322].
*93 - сянка на велико име (Лукиан. „Фарсалиа“). Ред.
*94 David Buchanan. „Observations on the subjects treated of in Doctor Smith's Inquiry on the wealth of nations etc.“, Edinburg, 1814, p. 3. [Дейвид Бюканън. „Бележки върху предмети, разглеждани в „Изследване върху богатството на народите и т.н.“ на доктор Смит“, Единбърг, 1814, стр. 3.]
*95 - знак на цената. Ред.
*96 Henry Storch. „Cours d'économie politique etc. avec des notes par J. B. Say“. Paris, 1823, t. IV, p. 79. [Хенри Щорх. „Курс по политическа икономия и т.н. с бележки от Ж. Б. Сей“, Париж, 1823, т. IV, с. 79.] Щорх издал своето съчинение в Петербург на френски език. Ж. Б. Сей веднага го преиздал в Париж и го допълнил с така наречени „бележки“, които всъщност не съдържат нищо друго освен изтъркани фрази. Щорх приел това допълнение на „принципа на науката“ към своето съчинение не съвсем учтиво [вж. неговото съчинение „Considérations sur la nature du revenu national“, Paris, 1824 [„Съображения върху природата на националния доход“, Париж, 1824].)
*97 Plato. „De República“, L. „νόμισμα έύμβολον τής άλλαγης“ („монетата е знак на размяната“) Opera omnia etc., ed. G. Stallbaumius, London, 1850, p. 304 [Платон, „Република“, кн. II: „Парите - знак на размяната“. Събрани произведения и т.н., изд. Г. Щалбаум, Лондон, 1850, стр. 304]. Платон разглежда парите само в две определения - като мярка на стойността и като стойностен знак, но освен стойностен знак, служещ за вътрешно обръщение, той иска въвеждането на друг за връзките с Гърция и другите страни (сравни също така 5-а книга на неговите „Закони“).
*98 Аристотел. „Никомаховата етика“, книга 5, гл. 8: „Парите по споразумение са станали всеобщо средство за размяната. За това те се наричат vópicpa, защото не съществуват по природа, а по установяване (νόμω) и от нас зависи те да бъдат заменени или направени неупотребяеми.“ Аристотел схващал парите несравнено по-многостранно и по-дълбоко, отколкото Платон. В следващия пасаж той много добре обяснява как от разменната търговия между различните общини възниква необходимостта да се придаде паричен характер на една специфична стока, следователно на една субстанция, която сама по себе си притежава стойност. „Когато станаха по-отдалечени помощните източници, откъдето беше възможно да се внесат липсващите предмети и където беше възможно да се изнесе собственият излишък, тогава неизбежно прибягнаха до употребата на пари... Стигна се до споразумение при взаимния обмен да се дава или взема нещо такова, което, ценно само по себе си, би било удобно за всекидневна употреба, например желязо, сребро или нещо друго от този род.“ (Аристотел. „Политика“, кн. 1, гл. 9). Това място Мишел Шевалие, който или не е чел Аристотел, или не го е разбрал, цитира, за да докаже, че според Аристотел средството за обръщение трябва да се състои от една субстанция, притежаваща сама по себе си стойност. Напротив, Аристотел изрично казва, че парите като просто средство за обръщение изглежда, че имат само конвенционално или законно определено битие, както показва самото им наименование νόμισμα и както те всъщност получават своята потребителна стойност като монети единствено от самата си функция, а не от присъщата на самите тях потребителна стойност. „Парите тъкмо затова ни се струват незаслужаващи внимание, защото са изцяло една условност, на която нищо не съответства в природата, защото ако онези, които ги използват, ги заменят, те губят всякаква стойност и от тях не могат да се ползват за придобиване на каквото и да било необходимо нещо.“ (Пак там, [стр. 15]).
*99 Mandeville, Sir John „Voyages and Travels“, London, ed. 1705, p. 105. [Мандевил, сър Джон. „Пътешествия и странствания“, Лондон, изд. 1705, стр. 105]: „Този император (на Китай) може да харчи толкоз, колкото иска, без ограничение. Защото той не е зависим и прави пари само от подпечатани кожи или хартийки. И когато тези пари са в обръщение толкова дълго, че започват да се разкапват, носят ги в императорската хазна, където срещу старите получават нови пари. И тези пари са в обръщение из цялата страна и всички провинции... не правят пари нито от злато, нито от сребро“ и, както предполага Мандевил, „затова той може да харчи непрестанно, безгранично“.
*100 Benjamín Franklin. „Remarks and facts relative to the American paper money“, 1764, p. 348, I. c. [Бенджамин Франклин. „Бележки и факти относно американските книжни пари“, 1764 г., стр. 348, цит. съч.]: „Именно по това време дори и сребърните пари в Англия стават за част от своята стойност задължително законно платежно средство; тази част е разликата между тяхното реално тегло и тяхното наименование. Голяма част от шилингите и шестпенсовите монети, които сега са в обръщение, са изгубили от изтъркване 5, 10, 15, 20, а някои шестпенсови монети и 50% от своето тегло. На тази разлика между реалното и номиналното съдържание не съответства никаква вътрешна стойност; не съответства дори хартия, не съответства нищо. Сребърната монета със стойност 3 пенса минава за 6-пенсова монета, само защото е законно платежно средство и всички знаят, че тя лесно може да се предаде на друг за същата стойност.“
*101 Баркли. Цит. съч.: „Ако бъде запазено наименованието на монетата, след като нейния метал е споделил съдбата на всички тленни вещи, нима търговията не би продължавала?“
БЕЛЕЖКИ
[24] Има се пред вид „Société générale du Crédit Mobilier“ - голямо френско акционерно дружество, основано в 1852 г. от братя Перейра и узаконено с декрет от 18 ноември 1852 г. Основна цел на „Crédit Mobilier“ било посредничеството в кредита и грюндерството (участие в основаването на индустриални и други предприятия). Дружеството широко участвало в железопътното строителство във Франция, Австрия, Унгария, Швейцария, Испания и Русия. Главният източник на неговите доходи била спекулата на фондовата борса. Със средствата, получени от издаването на свои собствени акции, гарантирани само с притежаваните от него ценни книжа на други предприятия, „Crédit Mobilier“ изкупувало акциите на различни компании, гарантирани със стойността на тяхното имущество. Така че една и съща реална собственост извиквала на живот фиктивен капитал в двоен размер. „Crédit Mobilier“ било тясно свързано с правителството на Наполеон III и се ползвало с неговото покровителство. През 1867 г. дружеството претърпяло банкрут и в 1871 г. било ликвидирано. Появяването през 50-те години на XIX в. на „Crédit Mobilier“ като финансово предприятие от нов тип било предизвикано от специфичните особености на епохата на реакция, която се характеризирала с невероятно развихряне на борсовия ажиотаж и спекула. По образец на френското „Crédit Mobilier“ институции били създадени в редица други страни в Централна Европа. Истинската същност на „Crédit Mobilier“ Маркс е разкрил в редица свои статии, публикувани във вестник „New York Daily Tribune“ (вж. K. Маркс и Ф. Енгелс, Съч., т. 12, стр. 21, 37, 207, 215, 296, 299 и др.).
[25] Има се пред вид книгата: J. Mül. „Commerce defended. An Answer to the Arguments by wich Mr. Spence, Mr. Cobbet, and others, have attempted to prove that Commerce is not a Source of National Wealth“, London 1808 (Дж. Мил. „Защита на търговията. Отговор на аргументите, с помощта на които г-н Спенс, г-н Кобет и др. се опитваха да докажат, че търговията не е източник на национално богатство“, Лондон, 1808).
[26] „The Economist“ („Икономист“) - английско седмично списание по икономика и политика, излиза в Лондон от 1843 г.; орган на едрата индустриална буржоазия.
[27] Петер Шлемил - герой от повестта на германския поет-романтик Шамисо „Чудната история на Петер Шремил“, който разменил сянката си срещу вълшебна кесия.