Съдържание. „Светото семейство“
Светото семейство,
или критика на критическата критикаГЛАВА ТРЕТА
Задълбочеността на критическата критика,
или критическата критика в лицето на г. Ю. (Юнгниц?)[9]
Безкрайно важният спор на г. Науверк с берлинския философски факултет не може да бъде оставен без внимание от критиката. Та и самата тя преживя нещо подобно и трябва да направи съдбата на г. Науверк фон, на който толкова по-рязко ще изпъква нейната бонска оставка[10]. Тъй като критиката е свикнала да гледа на бонската история като на забележително събитие на нашия век и дори написа вече „философията на оставката на критиката“, можеше да се очаква, че тя ще превърне берлинската „колизия“ в също такава детайлно разработена философска конструкция. Тя доказва a priori*2, че всичко това трябвало да се случи така, а не иначе. А именно, тя доказва:
1) Защо философският факултет е трябвало да влезе в „колизия“ с философ на държавата, а не с логик или метафизик;
2) Защо тази колизия не можеше да бъде толкова рязка и решителна, колкото конфликтът на критиката с теологията в Бон;
3) Защо тази колизия беше всъщност глупост, след като критиката вече в своята бонска колизия бе изчерпала всички възможни принципи, всякакво възможно съдържание, и на световната история оттогава не ѝ оставаше нищо друго освен да стане плагиатор на критиката;
4) Защо в нападките срещу произведенията на г. Науверк философският факултет видя нападки срещу самия себе си;
5) Защо на г. Н. не му оставаше нищо друго освен да си даде доброволно оставката;
6) Защо философският факултет, ако не е искал да се отрече от самия себе си, трябваше да защищава г. Н.;
7) Защо „вътрешното разногласие в самия факултет трябваше по необходимост да се представи в такъв вид“, че факултетът в едно и също време даваше право и не даваше право както на Н., така и на правителството;
8) Защо факултетът не намира в произведенията на Н. основания за неговото отстраняване;
9) От какво е обусловена неяснотата на целия вот изобщо;
10) Защо факултетът, „като научна инстанция(!), смята(!), че има право(!) да си позволи да погледне в самия корен на въпроса“, и най-сетне,
11) Защо при все това факултетът не желае да пише тъй, както г. Н.
Критиката разглежда тези важни въпроси в четири страници с рядка задълбоченост, при което с помощта на логиката на Хегел тя доказва защо всичко това се е случило именно така и защо никой бог не би могъл да стори нищо против това. На друго място критиката казва, че нито една историческа епоха още не била позната; скромността ѝ забранява да каже, че тя е разбрала напълно поне своята собствена колизия и колизията на Науверк, които макар и да не са епохи, все пак според нея правят епоха.
Критическата критика, която е „снела“ в себе си „момента“ на задълбочеността, става „спокойствие на познаването“.
Фридрих Енгелс
БЕЛЕЖКИ
*2 - предварително, независимо от опита. Ред.
[9] Става дума за статията „Г-н Науверк и философският факултет“, поместена в VI брой на „Allgemeine Literatur-Zeitung“ (май 1844 г.) с подпис „J.“ — начална буква на името Юнгниц (Jungnitz).
[10] Има се предвид уволнението на Б. Бауер, когото пруското правителство през октомври 1841 г. временно, а през март 1842 г. окончателно лиши от правото да чете лекции в Бонския университет заради трудовете му, посветени на критика на библията.